Донка

Добрата молитва. В начало бе Словото. 24 глава от Евангелието на Матея. Махар Бену. Утринно слово: Обичайте и радвайте се! - 19 неделно утринно Слово 25.II.1940 г. 5 ч.с. Изгрев Отче наш. Обичайте и радвайте се!

И аз благодаря Моята задача: мъж, роден на 3.12.1987 07:30 Хасково Опитайте се да предположите: с какво се занимава семейно положение или връзки (деца?) отношения с родителите

Благодаря! Отново се изумявам как е възможно с 2 изречения да се изрече написаното в десетки книги....

Добрият_път

Всъщност има само един начин да се служи и това е на Бог. Друг е въпросът кой как разбира това понятие... За себе си лично мога да го определя така: - аз самата имам някакви качества и способности, прилагането и реализирането на които, ми носи удовлетворение и усещане за растеж и развитие. - в процеса на прилагането и реализирането на тези качества аз създавам "продукт", който е нужен на други хора около мен. -Те от своя страна ми създават практическата възможност за прилагане и реализация и за създаване на продукта, от който имат нужда. По този начин аз не служа на хората, нито те на мен. Ние сме свързани "през небето" - като двете пискюлчета на мартеничката.

Помолиха ме да предам информация, важна за започването на житния режим тази година. Пълнолунието през м. февруари е на 11.02.2017 - събота. Тази дата, обаче, не е подходяща за започване на житен режим, поради факта, че тя съвпада с първото лунно затъмнение през тази година. Желаещите да започнат житния режим в удобен за тях ден могат да започнат през следващите дни.

Без_кал!

Мисъл за деня - 4.02.2017г Всякога ще гледате съзнанието ви дали е раздвоено. Ако е раздвоено, то има някакъв си примес в течението на любовта - тя е придобила този примес, който е минал през разните области на човешкия живот. И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й. Например може да се породи във вас съмнение. Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не. Това е примес. Някой път се поражда във вас ревността. Това е примес. Те са странични неща. Ти усещаш, че в онова, което обичаш, има едно противоречие и мислиш, че в неговата любов има нещо, което не е такова, което желаеш. Това е примес. Естественото положение на човешката душа

Истината ще ви направи свободни. (Ев.Йоан 8:32

За предпазването съм съгласна, но бунтуването със сигурност не е признак на благоразумие.

Промени ли се, веднага се среща с другите - тези, които са като него (новия него). Оказва се, че те отдавна са били наблизо, но той не е бил на тяхната вълна. Ние СМЕ част от нещо общо и по-голямо от нас. Това не е човешка група, към която да сме привързани и зависими - това е целият свят.

Не знам ще ми повярвате ли колко е тягостно за един млад човек да живее в сянката на своите успешни родители.... Въпреки че съм благодарна на съдбата за своите родители (те не са успешни в бизнес, но бяха и са известни в градчето и в професията ни), няма да забравя колко трудно преживявах периода 21-35 г. докато аз да се утвърдя като професионалист и най-вече в собствените си представи. Помощта им, за която съм благодарна сега, тогава ме пареше и сякаш ми слагаше примка около врата, за която те можеха да ме теглят където пожелаят. Не че го правеха, или поне не са го правели съзнателно. Ако е било така, то са смятали, че го правят за мое добро и може и да е било така. Според мен момчето ви се държи адекватно на вашата ценностна система и на вашето отношение към него. В цялото дълго изложение не успях да намеря място, в което сте изтъкнали някакви негови ценни качества (като изключим перфектния батко). Дори не можах да намеря какво е учил, какво умее да върши добре, с какво се занимава, какво са мечтите му и представите му за добра реализация.... Той с какво е бил полезен на вашия семеен бизнес и доколко това, с което се е занимавал при вас му подхожда (по негова, а не ваша преценка). Подобни въпроси бих задала и за жената до него. Разбирам ви - изляли сте мъката си на неразбрана и неоценена по достойнство майчина обич и материална подкрепа. Обаче съм сигурна, че ако сложите ръка на сърцето си, никога не сте продавали своята любов и подкрепа за благодарност или жестове от страна на обичаните и подкрепяните. Поне не съзнателно.... може би.... Или ако това се е случвало, то е било защото така чувствате "реда на нещата". И аз имам син и снаха и дори внуче. По-големи са от вашите. И дъщеря, която също учи медицина. Благодарна съм на небето за всички тях. Нашите взаимни отношения са коренно различни от вашите. Колкото до снаха ми - с нея сме в една професия, с много близки разбирания и аз много високо я ценя и винаги и го казвам, допитвам се до нея - от моята уста на висококвалифициран и с много опит учител за нея това е наистина комплимент. Благодарна съм и, че държи на сина ми, грижи се за него сигурно по-добре от мен, търпи му недостатъците и уважава качествата му. Непрекъснато им повтарям, че тя е по-добра майка от мен и това е истина. Щастлива съм, когато мога да бъда полезна с нещо и отплатата за това е самото щастие че са ми дали тази възможност. Дали ще ми кажат благодаря, дали ще ми направят забележка - справедлива или не - това не е важно - то си е за тях. Подкрепям напълно Александър.

Да. усещането за свободен полет и пълноценност е неописуемо и няма нищо общо с усещането за пълнота, защото има друг човек до нас. Но не е опиянение. Опиянението е като наркотика - човек се чувства на седмото небе, но после всичко почернява и се налага да си търсим следващата доза.... все по-голяма... Ооох. Имах подобна надежда, но не би. Точно тогава започват истинските изпитания, започва самостоятелният живот. Все едно се раждаме отново. С всички последствия... Самодостатъчен ли си е тогава човек или напротив? Ами бих казала - не съвсем. Но остава само Бог, на който се опира човек, до когото се допитва, на когото се надява и в когото вярва, с когото се весели... Иначе хората около теб няма да намалеят - точно обратното!

Дайте_ни_от_вашето_масло

На ваше място бих се опитала да осъзная агресивността на ревността по принцип. Ревността изключва любовта. За съжаление нас ни зомбират да си мислим, че тя е най-сигурният признак, че обичаме и че сме обичани. Някой има силен интерес да замести истинската любов с притежаване и е ясно защо. Любовта върви ръка за ръка със свободата, а притежанието със зависимостите.

Неделни беседи за м. февруари 2017 г. 432. 5. февруари- Отношение на два закона - 18 октомври 1931 г. София – Изгрев. -Слънчева 433. 12 февруари - През онези дни - 25 октомври 1931 г. София – Изгрев. Розалина 434. 19 февруари - Изново - 1 ноември 1931 г. София – Изгрев. Донка 435. 26 февруари - Син человечески отхожда - 8 ноември 1931 г. София – Изгрев.

Чудесно решение - остава ви само да се въоръжите с търпение. Замислям се как ли ще оцени тя един ден вашата сегашна връзка?

Утринни слова месец февруари 2017 година 4 февруари 307. Без кал! - 11 февруари 1940 г. -Слънчева 11 февруари 308. Добрият път - 18 февруари 1940 г. Розалина 18 февруари 309. Обичайте и радвайте се! - 25 февруари 1940 г. - Донка 25 февруари 310. Нови пътища 1940 - 3 март 1940 г.

Постиженията на човека Благодаря!

Ами тя ви я е казала, но вие не сте склонен да вярвате... вие не искате истината - вие искате да ви каже това, което вие си мислите. Една добра подборка за ревността

Не се обиждайте, моля, но на нейно място аз бих прекратила връзката си с вас - веднага. Каквото и да ми струва това. На мен лично един такъв брак изгори 22 години от живота ми и нанесе травми и на децата ни, и на всички роднини и приятели. И накрая след всички опити да докажа почтеността си, завърши катастрофално. Но пък съм благодарна на всички страдания - след него аз работих много над себе си и станах СВОБОДЕН човек.

И не бива - вътрешният ти глас те предупреждава да стоиш по-настрани от него и от подобни преживявания и връзки. Това е урок, който много малко млади момичета разбират. За съжаление и аз не го разбрах доста дълго време.

Благодаря! Забележката е справедлива! Текстът се публикува по изданието на "Бяло братство". В новото издание на Жануа това е коригирано. Стар и нов порядък

Благодаря за напомнянето - вече имаме!

Всъщност срещата не е на противоположностите и не е "по средата" - там е заблудата, това е "черната идея", която вместо да ни лекува, ни заразява повече със зависимости. Противоположностите СА и винаги са били само в нашето съзнание - във вселената няма противоположности, защото там няма субективни гледни точки, няма център на координатна система, от който да разпънем абсциса и ордината с всички последствия от това, няма център на окръжност, нито на кълбо, от който точките по повърхността да са равноотдалечени... Тези центрове, които създават противоположности си ги определяме ние, нашето ограничено човешко съзнание. Докато стоим в средата на отсечката, двата и края ще бъдат противоположни, ако се опитаме да се вдигнем нагоре перпендикулярно на отсечката (т.е. над плоскостта на противопоставяне) рано или късно ще стигнем до трета точка - върха на тръгълника, от който двете противоположности вече ще се виждат като точки от една и съща права и една и съща равнина. Не знам дали го обясних ясно ....