Донка

Зародиш, дърво и плод

Добрата молитва В начало бе Словото Ще прочета една глава, в която има спор между Христа и евреите. Аз ще прочета половината, вие прочетете сами другата половина. От 31 стих, до края на 8 глава от Евангелието на Йоана. Духът Божий Утринно Слово: Зародиш, дърво и плод, 22 юни 1941 г. Беседата може да се каже в три думи. Любовта, това е зародишът, зърното. Мъдростта, това е дървото, което расте и се разклонява. Истината, това е плодът, който е узрял. Отче наш.

Не, надявам се един ден да стигнеш до свързаността без обвързаността. Това е вътрешна категория - не външна.

Ох, може би и ти се изживяваш като спасителка това жертване съсипа половината ми живот и детството на децата ми. Но пък ми остави дълбока следа и сега го разпознавам отдалече. На 45 години осъзнах, че като жертвам живота си за някого, го натоварвам с отговорността какво ще стане с мен, и не му позвлявам да се справи сам със своята си задача в този живот. Още по-зле - ако аз си мисл, че някак мога да променя съдбата на някой друг човек, това е гордост. Аз отговарям за своята само - той - за неговата си. Ние сме деца на Бог и както в училище, учителят носи отговорността за процеса на обучение, а не единият ученик да отговаря за другия, така е и тук на земята... Едва сега се вгледах в заглавието на темата! "Обвързана" - ето това е ключът към проблема - ние тук не сме обвързани, ние сме СВЪРЗАНИ. Съвсем различно е и на това е нужно да се научим - да сме свързани без да сме обвързани.

Много важна тема! Благодаря! Всъщност има само един живот - в настоящето. Останалите са опити на човека да се свари в соса на собствените си мисли и емоции, оценки, натрапени ценности, спомените от кривото огледало на нашата памет, желанията и очакванията ни... всичко лично и нищо реално. Няма по-добро лекарство от осъзнаването на настоящето и сливането с него. И все пак - кое настояще? Ако аз изживявам промените в живота си сега като следствие от някакъв провал в миналото, значи още съм в миналото. Ако ги изживявам като пречка за осъществяването на някакви мои очаквания и планове, тогава става още по-зле - като сляпата Вайша - с едното око в миналото, с другото в бъдещето. Изхода? За себе си съм го намерила в Добрата молитва - но не измърморена про-форма, а осмислена и приложена в дребничките неща в ежедневието. Ако авторът на темата позволи, добре би било темата да се извади в общия форум Психология и психотерапия, за да могат да вземат участие повече хора.

„Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета дванайсета глава от евангелието на Матея. Неделна Беседа: Ето отрока, 6 ноември 1932 г. „Благословен Господ, Бог наш“ „Добрата молитва“ Ето отрока

Добрата молитва 91 Псалом Молитвата на царството В начало бе Словото Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея. Духът Божий Утринно Слово: Да просветнат - 15 юни 1941 г. Да просветнат главите ви, да просветнат сърцата ви, да просветнат телата ви, на всички. Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, когото Ти Си пратил. Да просветнат

Благодаря ви и на двете, момичета! Радвам се за теб, катерина но заслугата не е моя - твоя си е. Аз само споделях какво съм осмислила докато съм чела беседите от Учителя. Препоръчвам ви и на вас да пиете от извора. Ние с Александър сме минавали през подобни болезнени опитности също, и ние сме се чувствали и отчаяни, и обезверени. Аз лично "изплувах" над тях след "Извора на доброто" - сякаш започнах да виждам нов свят. После беседите вече години наред ме променят и научавам за себе си и за света толкова нови неща всеки път... И съм благодарна, че в трудни за мен и близките ми моменти имам това знание, тази духовна опора и спасение - Учението.

Поздравления за усилията - струват си, постепенно ще става все по-лесно. Сега понякога ми е трудно да намеря негативите или те ми се струват повърхностни. Постепенно умът се учи на позитивното и му харесва - положителната оценка му дава енергия, отрицателните му я отнемат. За третото място - че по какъв начин един нещастен човек може да направи другите щастливи - не разбирам. Какво ще им даде от себе си. За да дам на хората щастие, аз трябва да имам достатъчно стабилно за себе си и в повече за тях. Другото се казва "пожертвах си личното щастие заради вашето" и е агресия. Само се опитай да си представиш как би се почувствала, ако разбереш, че някой си е пожертвал своето лично щастие за теб....

Според мен проблемът не е толкова в образа на жената, колкото в образа на "истинския мъжкар"... Поддържам мненията на момичетата..

Аз съм го чувала за жена, дори съпроводено от възвратно притежателно местоимение "си" - в различни словосъчетания. Благодаря на Калисто за уважението и любовта и за звездичките в дума, която би нарушила тона и правилата на форума ни. Не е въпроса само в думата, но пресечем ли веднъж границата между красивия български език и грубия жаргон, мерките за почтеност и уважение към събеседниците и четящите, ще се размият - както вече е станало в почти всички останали форуми, за чатовете и фейса няма да говоря... Нека си съхраним едно островче на интелигентен, добронамерен и красив разговор. Благодаря ви на всички за което!

Мила Гери, аз съм се отказала да "разбирам живота" - просто го изживявам, както писа по-горе Катерина. И всеки ден научавам нещо ново, разбирам нещо неразбирано досега. И да -наистина е вълнуващо. Това има едно велико предимство - така няма как да се объркаме или да направим грешка - просто се учим като малките деца. И също съм се отказала да се боря и в живота ми няма фронтове... само има доста задачки за решаване, изпити и ... все нови и нови неща... Единственото важно нещо в този живот за мен е да бъда будна и да внимавам - да разчитам знаците по пътя, че всички шофьори знаем какво става ако не ги видим и спазим... Глобата е най-малката беля...

да, да добавя към предния си пост (който се доказа 100% с отговора на момчето) - още един ефект на системата -сваляме всичко по-надолу - учебния материал, изискванията, начина на общуване и ценностите. Момиченцата започнаха да се гримират още в детската градина, а за абитуриентките не ми се говори. Момчетата се чувстват "п", ако нямат "жена" до себе си на 16-17-18 г. - това им го натрапва цялата ни масова култура.... Нямат време и шанс да пораснат духовно и интелектуално преди сексуалното си израстване.... Има една диагноза - Pubertas Precox ....

Здравей Гери и добре дошла Благодаря за споделеното - ценно е за всички нас... Това с вярата с всички е така - ние сме в това училище и сега се учим на истинската вяра. Преодоляването на загубата не означава да няма болка, а да не се идентифицираме с нея. Аз лично си представям вътре в себе си още един човек, който изпитва болката, а аз го разбирам и се опитвам да му помогна. Когато ме заболи отново за преживените тежки моменти и грешки, напомням на "боледуващия" в мен за безбройните щастливи и красиви преживени моменти... Или му задавам отрезвяващи въпроси - теб сега за него ли те боли или за своето изгубено удобство? А не те ли боли, че вече не в ръцете ти, т.е. не го притежаваш? Честно? Или при пристъп на самосъжаление - сега кой в теб кого в теб съжалява? За четенето от Учителя - мислите са добро нещо, но са откъснати от целия контекст и според мен могат да ни свършат работа само доколкото да ни провокират гледните точки и най-добре - да ни подбудят да прочетем цялата беседа. По стечение на обстоятелствата за втори път започвам да чета неделните беседи - първия беше преди 10 години - в съвсем друг личен контекст. Вече от личен опит препоръчвам да се започне от там - първите 5-6 книги на Неделните беседи... Без бързане - ние сега в група споделяме размислите си след всяка беседа - изключително полезно, особено за тази вяра, за която говориш.

Здравей Калисто Благодаря за доверието, но аз мога да кажа само своето лично мнение и опит в заземяването. Предполагам, обаче, че ти това искаше да ме попиташ, защото какво е това заземяване не смея да си помисля дори, че знам, още по-малко да го обяснявам на друг... Мога само да споделя своите опитности. Аз си ги деля на три категории: - ежедневно заземяване - за мен това са първо физическите упражнения от Учителя, които старателно правя всеки ден. Тъй като и моето време е сгъстено с много ангажименти, ми "мина идеята", че докато правя упражненията мога да казвам на ум молитва или формула - Господнята, Добрата и други - по вдъхновение. Е, това означава или да се знаят наизуст, или да се повтарят без четене, т.е. така ги уча и обмислям... някак влизат в мен естествено и после през деня усещам как влияят на преценките, мисленето, емоциите и поведението ми. Второто - храненето - напоследък успях да си наложа внимание към избора и приготвянето на храната си за деня. Свикнах със сутрешната грижа за това и с кутийките, които си нося на работата. Докато ги приготвям, си пея различни песни от Учителя и от Паневритмията - стари или нови разучавам (слушам ги и пея със записа). - заземяване при силни положителни емоции - еуфорията винаги ни разпада връзката с реалността... Когато усетя, че "прелива" и застрашава равновесието ми, се свързвам с някое растение - дърво, най-често. Най-лесно става, ако излезем навън и сме близо до него и особено сред природа, но може и мислено, ако е много спешно. Прегръщам дървото и споделям с него силната си радост - искам да зарадвам и него, дори си представям, че танцуваме, често пея някоя от по-динамичните песни - Малкият извор (Светъл лъч), Подмладяване, Киамет Зену (тя е бърза в оригинал)... Когато усетя, че вълната вече е по-спокойна, се връщам към обичайните си занимания. Това не изисква много време - човек винаги може да "отиде до тоалетна", за да остане сам със себе си... Достатъчно е. - заземяване при силно страдание, уплаха, гняв и т.н. Подобно е на горното, но е добре да си осигурим поне стъпване на земята или да подпрем длани до нея, до дърво, камък, можете и стена да ползвате. Мислено става много по-трудно. Когато имам тази опора, мислено насочвам вълната към центъра на земята, за да се разтопи в лавата и да се трансформира, моля земята да ми прости и да ми помогне да овладея бурята в мен или отчаянието. Там са ми помагали Махар Бену Аба, особено Фир фюр фен, Псалм 91... Това е накратко. Иначе аз съм силно земен човек - слънце + 5 планети в земни знаци в тях Луната и Сатурн и нямам голям проблем със заземяването. За кои духовни практики говориш?

Обърнете се към някой от нашите психотерапевти - в подфорума психотерапия онлайн и тук в тази тема са писали също. Пишете лично съобщение, за да сте сигурен, че сте се свързали. Само дано не очаквате, че с някакво хапче или заклинание ще ви решат проблема... Усещането за провал ми е добре познато... то не зависи от външните обстоятелства и хората около нас, от случките... Носим си го вътре в нас самите. Пак ще повторя - това е резултат от цялостното ни отношение към възпитанието и израстването на децата - проклетото състезание и отчитане на ценността на човека по точките, "извоювани" на теста. Не те питат радва ли те нещо, питат първенец ли си. Не те питат интересно ли ти е - питат каква ти е оценката..... После - депресии, тревожности, провали... Неизбежно е. Любовта е лекарството... Но не тази любов към първото място на почетната стълбичка, не тази към победите - тя е генераторът на проблемите...

„Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета петнайсета глава от Първото послание към коринтяните. Тази глава е мъчна за разбиране. Става спор за възкресението, смесва се възкресението с човешката свобода. За да възкръсне човек, той трябва да е свободен. Понеже сега той не е свободен, затова той умира. Всичките хора умират по единствената причина, че не са свободни. Дотогава, докато човек умира, той не е свободен. (Учителят прочете първия и втория стих.) Повярване значи разбиране. (Прочете трети и четвърти стих.) Думата умря разбира посаждане. Туй, което е посадено – и умира. Хора, които се посаждат, те умират, но се посаждат, за да дадат живот на другите. (Учителят прочете главата.) Ако в света не може да се даде никаква свобода, тогава каквото и учение да се проявява, е празно; какъвто и да е живот е временен. Пък ако има известна свобода, каквато и да е, ако има основа в живата природа, каквото и да е учение, в каквато и да е степен, то се базира на нещо. Защо ще страда човек, когато няма свобода. Щом няма никаква свобода, нека яде и пие, да си поживее, тогава страданията са безсмислени. Под думата кръщение не се разбира обикновено кръщение. „В начало бе Словото“ Неделна Беседа: Възкресение - 30 октомври 1932 г. „Благословен Господ, Бог наш“ Тайна молитва Възкресение

Добрата молитва 91 Псалом Молитвата на царството В начало бе Словото Ще прочета 5 глава от Евангелието на Матея. Утринно Слово: Единствената сила - 8 юни 1941 г. Отче наш.

Съгласна, с едно допълнение... Вземането на решения е сериозен и отговорен момент. Ние често се оправдаваме, че обстоятелствата или други хора са взели решение вместо нас и ние остава да носим последствията. Всъщност обстоятелствата, събитията и другите хора до нас са само факторите за нашите решения. Ако ние ги оставим те да ни водят, значи ТОВА е нашето решение = отказ от самостоятелно решение. И си носим последствията за този отказ. Моят личен опит - и добър и лош - сочи, че при вземането на решенията първо се слуша вътрешния глас и сърцето, но задължително след това разумът пре-проверява няколко пъти материалната реализация в съответните условия, както и истинността и произхода на вътрешните гласове и сърдечния избор. Да добавя, че съм поразена колко много може да помогне астрологията при вземането на важните, определящи съдбата решения!

От възрастен брат, ученик на Иван Антонов, съм чувала, че Учителя е препоръчвал шията винаги да се пази топла.Това е мястото, където са най-нежните и уязвими органи, от които зависят живота и здравето ни. За мъжете брадата е естествен защитник от охлаждане. Хората, чиято коса стига до раменете, отлично познават тази защитна функция. Все пак, ако по някаква причина няма възможност или желание за поддържане на брада или дълга коса, наложително е редовно (дори и през лятото) носене на подходящи шалове. Принципът е - врата + шията + гърлото винаги топли и защитени. Същото важи за главата, кръста и ходилата.

Благодаря - избрала съм си Учител, който изисква да си го дъвча сама...

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета част от осемнайсета глава от евангелието на Лука до осемнайсети стих. „Духът Божи“ Неделна беседа: Като дете 23 октомври 1932 г. Засега днешната вест е да бъдете всички радостни, да бъдете весели, да бъдете смели, да бъдете всички работливи и да не се потривате. „Благословен Господ, Бог наш“ Тайна молитва

Утринни слова месец декември 2017 година 2 декември 2017 г. - 350. Единствената сила 1941, 8 юни 1941 г. 9 декември 2017 г. - 351. Да просветнат, 15 юни 1941 г. 16 декември 2017 г. -352. Зародиш, дърво и плод, 22 юни 1941 г. 23 декември 2017 г. -353. Три връзки, 6 юли 1941 г. 30 декември 2017 г. -354. Вералах – да даде Господ, 13 юли 1941 г.

Неделни Беседи за месец декември 2017 г. 3 декември 2017 г. 475. Възкресение 1932, 30 октомври 1932 г. 10 декември 2017 г. 476. Ето отрока, 6 ноември 1932 г. 17 декември 2017 г. 477. Сляп от рождение, 13 ноември 1932 г. 24 декември 2017 г. 478. Ти ли си, 20 ноември 1932 г. 31 декември 2017 г. - 479. Имаше някой человек, 27 ноември 1932 г.

Многомерността се проявява в свободата ни на избор, троичността в отговорността за последствията, т.е. в заземяването. Двете са като двете страници на един лист. Ако ли ограничим избора си до една земна пътечка, рискуваме да ни вкарат в коловоз - само това чакат егрегорите... Ако ли не заземим, рискуваме да останем на кръстопътя с изборите, представяйки си как вече сме стигнали върха, но без да правим нито една крачка нагоре... И отново сме в техните лапи...