Донка

Утринни слова - месец август 2018 г. 4 август 2018 г. - 385. Бъдещото верую , 27 септември 1942 г. 11 август 2018 г. - 386. Важни и належащи неща, 4 октомври 1942 г. 18 август 2018 г. - 387. От любов и обич, 11 октомври 1942 г. 25 август 2018 г. - 388. Да работим с радост, 18 октомври 1942 г.

не. Синархията не предполага съществуването на йерархия в рамките на едно синархично ниво. Т.е. по-високото ниво на йерархия от хората в една общност е... самата общност като организъм. Нужно ни е да се научим да усещаме този организъм...

Зависи от стандартите за преценката. От гледна точка на съвременните технологии и евро-американските стандарти, един ашрам изглежда нещо подобно...

„Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета само част от двайсет и първа глава от евангелието на Йоана - от шести до четиринайсети стих включително. Ще взема само първите думи от дванайсети стих „Елате и обядвайте“. Неделна беседа: Елате да обядваме - 16 юли 1933 г. „Благословен Господ, Бог наш“ „Отче наш“ Елате да обядваме

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Аз мога да любя“ Ще прочета тринайсета глава от евангелието на Йоана. Прочетоха се следните страници от „Божествените условия“: от седемдесет и четвърта до края на беседата. Утринно Слово: Божиите блага - 16 август 1942 г. Молитва на Царството

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитвата на Царството“ „В начало бе Словото“ Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана за Никодима, човек, който във времето на Христа се е интересувал от новите неща. „Изгрява слънцето“ Утринно Слово: Любов и обич - 9 август 1942 г. „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

Благодаря за въпроса Преди доста години ми го зададоха, замислих се сега все още ли мисля същото - да. Дори повече. Та отговорът и тогава, и сега е: Женствеността е способността и умението да се свива гнездо и то да се стопля и поддържа красиво и чисто - във всяко отношение. Да приема мъжествеността с любов и разбиране, и уважение. Но и силата и смелостта да си защити своето гнездо, както и да отглежда рожби в него. Не само в пряк смисъл....

Наблюдавам дискретно връзката между начина на хранене и начина на мислене и поведение. В периодите на хранене само с безмесна храна, човекът проявява повече наблюдателност, пестеливост на действията и особено на оценките, независимост от мнението на хората от своята среда, съответно отказ от "вкарване на заблудените в правия път" във всяко отношение. Не усеща липса на месна храна и дори се чувства много по-добре без нея. Пробивът с храненето идва през конформистките навици - всички ядат на масата (вън от дома) - не мога да съм различна, или приятелка ми донесе патешко с ориз - няма да го хвърлям, обидно е.... Веднага се отразява на поведението - изброените по-горе качества избледняват, появява се "активност за доброто на другите" най-общо казано. В доста беседи Учителя споменава, че ако не е човек вегетарианец в мислите и деянията си, дори и да си наложи диетата, той си остава месоядец. Може би е имал предвид нещо такова.

Според мен примерите са по-скоро за патриотизъм. Тази статия ми допада - ясно разграничава понятията. В горните случаи национализъм е по-скоро поведението на държавниците от Y и Z.

Няма как да не е мистерия, обща представа и/или непозната земя - за човешката ни логика и умствени способности. То е все едно да шофираш без карта, осланяйки се само на пътепоказателите. Ще стигнеш на правилното място в правилното време. Ние, обаче, обичаме да си имаме карти. Ние си ги правим по нашия си терк и логика и обичаме сами да си чертаем маршрута. Няма лошо. Може и да улучим пътя, може и не, може и в обратната посока да се движим, надявайки се, че все един ден ще обиколим кълбото. Имаме си свободна воля, но тя върви в комплект с поемането на последствията от нея. От Варна за София е възможно и през Бургас да се мине... Има по пътя и знаци като стопове, пресичане на път с предимство, затворено за ремонт и т.н. Божията воля ги е сложила за наше добро. Не че не можем да ги пренебрегнем... Пресен случай от днес. Вървим заедно няколко сестри след Паневритмия. Пита ме случайно едната дали ще мога днес еди какво си. Аз отговарям, че няма да мога, защото имам поет ангажимент. Нямах намерение да казвам какъв, но някак сама устата ми се отвори и казах, че ще водя приятелка при известен майстор чекръкчия от нашия край. И изведнъж друга сестра ахна - тя имала точно сега голям проблем и се чудела как да иде до този човек. Ходихме - намести и капачката на коляното, която я беше мъчила от месец.

„Добрата молитва“ „Духът Божи“ Ще прочета дванайсета глава от Първото послание към коринтяните. Неделна Беседа: Добрите дарби - 25 юни 1933 г. „Благословен Господ, Бог наш“ Тайна молитва

Преди години, когато прочетох за отношението на Учителя към споменатия автор и също наричащ се духовен учител, ми стана интересно какво именно е коренно различно между двете учения. Отначало ми беше много трудно да съсредоточа вниманието си - свикнала съм с лекия, образен стил на Учителя, който сякаш събужда твоите собствени мисли и усещания, дава израз на дълбоко скрити в душата ти истини, дава виделина. В книгата на Бо Ийн Ра имаше по-скоро абстрактни формулировки, крайни позиции, с които не винаги бях в хармония. Опитваше се да ме убеди как всичко в моя живот е плод на моята собствена воля и творчество. Липсваха ми най-вече позицията за ученичеството като основен смисъл и път, и понятието за Божията Воля и творение. При пръв повърхностен прочит всичко звучи супер, но замисляш се и започват да изскачат едни доста съмнителни същности и постулати. Ето пример, за да не съм голословна: "Щастието в любовта може да се завоюва (??!!) само ако се стремиш с истинско свое-нравие на волята да останеш трайно щастлив с човека, когото обичаш. Не бива нито за секунда да си играеш с мисълта, че нещата биха могли да вземат някакъв друг обрат." Да му мисли онзи, който е допълнение, в нашето лично уравнение на любовта, в което ние, естествено, сме подлогът. "А творбата на любовта винаги иска любимият човек да бъде щастлив благодарение на нас и ние преживяваме като свое собствено щастие удовлетворението, че можем да го направим щастлив..." (Цитатите са от Книга за щастието - има я в Спиралата) Звучи примамливо красиво и жертвоготовно. Някак встрани остава презумпцията, че след като това е творението на подлога, то подлогът ще смята за естествено и подразбиращо се от самосебе си обичаното от него допълнение да има идентични с неговите представи за щастие.... Няма и ред за свободата на всеки да разбира и живее според личните си представи за любовта и да се обичаме, без да ставаме зависими един от друг. Напротив - АЗ съм този, от когото зависи щастието на другия... Черното братство... Бих могла и още да напиша, но какъв е смисълът - предпочитам да вложа времето и вниманието си да чета Учителя Беинса Дуно. Ето днешното Утринно слово - искрено го препоръчвам на всеки: Единствената нишка

„Добрата молитва“ „В начало бе Словото“ Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Йоана. „Духът Божи“ Утринно Слово: Единствената нишка - 19 юли 1942 г. „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“ Единствената нишка

Поздравления за статиите - надявам се Небето да ми даде време да прочета всичко - само започнах. Но си оставам на позицията за фарисейщината.... Знаеш какво искам да кажа.

Орли, не ми се иска да напомням НЛП истини за ролята на формулировката. Отреагирах на онези точки за разпознаване, защото разпознах опасни формулировки. 1. Според моето филологическо усещане, липсва адекватност в това понятие, размито е, намирисва на етикет, а етикетът води до заклеймяване, не до осъзнаване. 2. Не съм фен на деленето, защото ние си го правим по човешката си логика и разбиране. Кои сме ние да кажем кое за кого е лошо и добро, правилно и неправилно. Виж, ако се появи страдание, абстиненция, значи имаме наркомания. И най-важното условие - този човек, въпреки духовния си байпас, търси помощ, иска да се измъкне от локвата. Струва си да се обмисля, изследва, помага. Но иначе, постнах там линк към беседата Фарисей и митар - ами отиваме към фарисейщината....

Трудно ми е с времето, приятели, за съжаление. Орлин ме знае, че съм приказлива по принцип. Благодаря на Инес за задълбочените разсъждения и за мекотата, разбирането... Тя доста неща е обяснила вместо мен. Когато нещо трагично се случва с нас, единственият изход, който намирам за мъдър и реалистичен, е наистина да се обърнем към Бог. Когато много ни боли, наистина само Бог може да ни спаси и облекчи, но и да ни помогне да превърнем тази болка в прозрение и Път. Но когато вярваме, че той ще ни спаси, ще се намеси някак и ще поправи нещата, наивно до агресивност е да очакваме, че ще ни се размине трагедията и всичко ще бъде розово. Не че не съм минавала през това... После осъзнах, че Бог всъщност е бил с мен и се е намесвал винаги, когато ми е ставало непоносимо тежко.. но как? Помня страшните си дни в болницата с угризенията, че не съм направила достатъчното, за да помогна на много близък за мен човек... Една сутрин полуграмотна санитарка, на която дори не знаех името, внезапно се обърна и напълно неочаквано за мен изрече странно правилни за нейния развален български език думи: "Момиче, толкова любов и грижа за близък човек за пръв път виждам тук. Щастлив е този човек, че е живял с теб, щастлив е, че си заминава с твоята любов." После се обърна и продължи да си бърше пода, сякаш нищо не е било. А аз стоях вцепенена и някак знаех,че това не беше от нея изречено... То ми даде всичко, от което имах нужда в онзи момент - часове преди това бях се молила на Бог за помощ цяла нощ. По друг начин си я представях аз тази помощ, по човешки. Сега съм благодарна за тази светлина... Още размишлявам над думите и посланието, опитвам се да откривам и прилагам тази мъдрост в живота си и на други места, с други хора в други моменти... И наистина, ако изпадна в емоционален шок или депресия, се отдръпвам вътре в себе си и се моля за виделина от Бог. И винаги идва, ако молитвата е искрена - идва като вътрешен мир първо, после като любов необяснима и накрая като разумност. Да ползвам модерната дума - с мен се извършва сякаш емоционален рестарт, а понякога и цяла преинсталация... Когато се изправя срещу житейско предизвикателство, аз наистина се консултирам с Учителя - изострям вниманието си към това, което "изскача" от Словото - дали от сайта, дали от случайна дума споделена от някого, задълбочавам се в прочетеното същия ден или просто наслуки отварям една книга - и отговорът винаги идва - ясен, точен, вдъхновяващ. Но не си мислете, че това е отговор- инструкция, о не. Пример? Ами аз съм учител и много ми се налага да работя с най-различни хора в най-различни ситуации... Ето вижте един съвет, който си пазя за трудните: Блага дума Простете за дългото обяснение и простете, че ще се наложи да спирам, макар че още доста има да споделя Дано да е станало ясно..

Не съм съгласна с изброеното по-горе. Възможни са грешни преценки. За мен, например, много от точките наистина работят в посока осъзнаване, приемане и следване на Божията воля - зависи вече как човек разбира Бог и Божията воля и как ги прилага в живота си. Отделен въпрос - болен човек, който няма силите и шанса наистина да се справи с проблемите по житейския, светския начин, все пак получава шанс да поживее с байпас и с него да започне да осъзнава и променя себе си. Така че, да не абсолютизираме и заклеймяваме - инак ние ще се превърнем във фарисеите. Правило е, че наркоманията се познава по абстиненцията - страдание при липсата на дрогата. Проблемът с байпаса и фарисейщината се проявява в момента на тяхното страдание. Може би това си струва да се коментира в темата Благодаря за нея. На мен много силно ми е подействала за осъзнаване Фарисей и митар.

Мисъл за деня - 4 юли - сряда Сега, ние подлагаме туй учение на опит. Дошло е време за един свещен опит, и всеки от вас трябва да се убеди, има ли друг свят или не, има ли по-напреднали същества от хората или не. Някои казват, че няма по-напреднали същества от хората. Не са прави. Има по-напреднали същества от хората, които пак живеят на земята, но за някои хора са видими, а за други – не. …(Друг свят съществува), но се изисква пробуждане на други чувства и способности, за да се домогнем до тях. И първото нещо във всяко учение е да се пробудят тези чувства. Когато Христос дойде на земята, Той имаше за цел да пробуди човешката душа и да я освободи от всички тия лоши условия, които я спъваха в туй пробуждане. И Петър Го взе настрана

Мисъл за деня - 3 юли - вторник Какво по-хубаво от това да имаме доверието на невидимия свят, да ни даде възможност да разполагаме със силите на природата? Задача на ученика е да спечели доверието на невидимия свят, да му поверят известни тайни, да му открият известни закони и формули, които щом произнесе, да му се притекат на помощ. Обаче при разрешението на тази задача от ученика се изисква чистота. Той трябва да бъде чист и целомъдрен. Пътят на желанията

Утринни слова - месец юли 2018 г. 7 юли 2018 г. - 381. Единствената нишка - 19 юли 1942 г. 14 юли 2018 г. - 382. Добро, справедливост, разумност - 26 юли 1942 г. 21 юли 2018 г. - 383. Любов и обич УС - 9 август 1942 г. 28 юли 2018 г. - 384. Божиите блага - 16 август 1942 г.

Мисъл за деня - 2 юли - понеделник В бъдеще хората ще виждат мислите. Тогава душата и духът ще бъдат видими. ...Аз казвам: "Като се срещнем в бъдеще вие ще виждате ума, сърцето, душата и духът ми и аз ще виждам вашите." Това е Новото Учение. Светът ще претърпи голяма промяна и тогава ще се тури край на всички глупости и престъпления. Сетивата

Мисъл за деня - 1 юли - неделя Аз обръщам внимание и на най-малките работи. Като ми дойде гост, аз го черпя с чай. Нарязвам лимона, на мене поставям по-малко парче, а на госта по-голямо. Аз зная, че в големите неща е изкушението. Ръководя се от принципа: в малкото се крие благословението, И вие спазвайте този принцип. Защо не можахме

Мисъл за деня - 30 юни - събота Някой път са ме питали: „Ти кой си?“ Аз ли кой съм? Аз съм този, който наблюдавам Любовта, която заравя семето. И аз съм онзи, който гледам, как Мъдростта изтегля половината от поникващото растение нагоре. И аз съм онзи, който гледам как Истината го освобождава. За тия три работи съм дошъл. Вечно подмладяване. Закон за вечна младост

Мисъл за деня - 29 юни - петък Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. ...Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча... Завеждам ви при извора

„Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще прочета двайсет и четвърта глава от Притчите. „Духът Божи“ Неделна Беседа: Надеждата ти - 11 юни 1933 г. „Благословен Господ, Бог наш“ Тайна молитва