Донка

1. Има едно златно правило - човек да не започва сексуални контакти на работното си място. Възможно е да намери своя партньор там, но първо отношенията да са дълбоко приятелски и колегиални, после, вън от работното място (тийм билдингът НЕ Е вън), отношенията могат да се развият, но така, че и двамата да са убедени, че това не засяга професионалните им отношения и работата. 2. Малко ми е трудно да схвана какви са били сексуалните контакти и как са възникнали, след като няма връзка на духовно ниво. Ако наистина са такива, присъединявам се към Георги Балджиев.

Усмихвай се Как разбирате това? Как точно Бог ни учи чрез своята Любов, мъдрост и истина? Можете ли да дадете пример от живота си?

Усмихвай се

За мен това е твърде опростенческо и едностранчиво тълкуване на старото народно правило, че човек трябва да поживее известно време самостоятелно, да стъпи на краката си и да си поеме отговорностите за себе си, да се опознае - себе си най-вече, и света и хората около себе си, и тогава да влезе в сериозна връзка и да изгради семейство.

Усмихвай се

Кои хора? Тези, които ние сме си избрали да "завоюваме", т.е., които сме харесали, в които сме се влюбили? Това не превръща ли тези хора в ОБЕКТИ на нашите хормони и желания? Защо нещото се "крие", та трябва да се покаже само на точно определен човек? За интимност ли става дума?

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ Утринно Слово: Усмихвай се - 13 декември 1942 г. „Отче наш“ Усмихвай се

Съблазняването, според мен, е агресия към свободата и самостоятелността на човека, когото съблазняваме. Опитвам се да си представя как някой умишлено ме съблазнява (за нещо). Преди ми ставаше неприятно - нащрек или просто гадно. Сега ми става смешно. Понякога го оставям да се пени и да си въобразява, че постига нещо. Не ги заблуждавам, че съм се съблазнила, обаче. Това би било по-голяма лъжа от тяхната. Мисля, че в книгата има доста полезни неща - по-скоро как да разпознаваме, че някой ни съблазнява или се опитва да ни манипулира. А иначе в тези "науки" важи едно диамантено правило - ако неумишлено навредиш на човека - връща се 1:1. Ако го направиш умишлено - 1:5. Ако направиш неволно добро на човека, връща се 1:2. Ако го направиш съзнателно и без да очакваш отплата, без да нарушаваш свободата му (то не би било добро) - 1:10. Така че ВНИМАНИЕ!

Да.

Е, в България има куп такива примери. Това, което аз не мога да си представя, е как една харизматична личност ще бъде допусната да участва в избори изобщо. (забележка: под харизматична личност включвам само безкористни хора).

Да напомня, Изабела, че ти си майка само на своето пораснало "бебчо". Останалият свят не е твое детенце и ти не си отговорна за него. Чувството за вина е агресия към света и хората около нас, а се прикрива под благовидната маска на чувство за отговорност. Твърдя го като бивша "виновна за всичко". Как излезнах от това? - Осъзнах агресивността и причината за чувството за вина. Осъзнах какво е Бог и коя съм аз...

Благодаря! Интересни отговори! Аз не очаквах точно такива Всъщност очакването е механизъм, с който ние по някакъв начин се подготвяме за близкото бъдеще. Той не включва в себе си непременното реализиране на очакването, а само подготовка в случай че... Само че ние го тълкуваме доста изопачено и така си навличаме напрежение, разочарование и ... материализация на страховете ни. Когато изискваме от света и времето да ни изпълнят очакването, и сме разочаровани, това е агресия - искали сме да напъхаме себе си и хората и света в калъпа си за добро и за щастие... Представяте ли си колко са разочаровани мравките, които тъкмо намерят пътечка към нещо вкусно в нашия дом, и ние в паника се юрваме да пръскаме с отрова, да замазваме фуги... А може би очакваният резултат и време за постигането му просто не са били пресметнати добре и затова не са се реализирали? Работата над здравословния начин на живот, както спомена и Александър, продължава цял живот и е Път без крайна точка. В началото на този път има дим, алкохол, пържоли, безсънни нощи, постепенно пейзажът се променя и след известно количество време все по-често пеят птички, цъфтят цветя, въздухът е свеж и сънят - спокоен и красив... После настъпва друга възраст и там пейзажът е друг, после друга и пак... Здравословният начин на живот не е цел, той е движение към своето истинско аз и към хармония с тялото си и света около нас... Но и двете се променят непрекъснато, значи и ние с тях... Ох, болестите по-скоро идват, ако човек се страхува от тях... Не страх, а предпазливост ни е нужна - обаче се учим на нея цял живот и по трудния начин. Ето и сега половината хора са болни - защо? - ами защото рязко захладя. Пак времето ни е виновно - забравяме мързела си - не си извадихме навреме топлите дрехи и завивки... А иначе болестите са учители и ни спасяват от по-големи злини... Контролът е като сърфирането. Сърфистът може ли да контролира вълните? Може ли да избухва, ако не идва вълната, която му е нужна? Може да контролира само своите собствени действия и то не 100%... Абсолютният контрол е само на своите собствени мисли и постъпки, бих добавила и емоции и отношение... Другото е вълната... Да е човек чувствителен и емоционален не е минус. Напротив. Зле е, когато оставим контрола на мислите и постъпките си в ръцете на чувствителността и емоционалността. Учителя нарича хармонията между ума и сърцето "разумно сърце". Тази хармония е възможна само, ако и двете страни - разумът и сърцето се водят от безусловната любов... заедно. Александър е дал прекрасна подборка от стари теми - там са споделили своите размисли мноо силни и добри хора. Аз бих препоръчала и още една тема: Мисли от Учителя за Волята

Неделни беседи - м. октомври 2018 г. 7 октомври 2018 г. - 519. Произход и значение на светилника - 19 ноември 1933 г. 14 октомври 2018 г. - 520. Красна като Луната и чиста като Слънцето - 26 ноември 1933 г.-Слънчева 21 октомври 2018 г. - 521. Стани и яж! - 3 декември 1933 г. 28 октомври - 522. Земята на живите - 10 декември 1933 г.

Утринни Слова - м. октомври 2018 г. 6 октомври 2018 г. - 394. Усмихвай се - 13 декември 1942 г.- Слънчева 13 октомври 2018 г. - 395. Трите изкушения - 20 декември 1942 г. 20 октомври 2018 г. - 396. Човешка, ангелска и Божествена любов ВНН - 27 декември 1942 г. 27 октомври 2018 г. 397. Пожелаване - 3 януари 1943 г.

Чудесно! Ще чакаме отзиви

Прекрасно! Страховете не се борят - те се топят и/или трансформират. Дай пример за страх, който ти пречи да живееш пълноценно, моля. Да се носи отговорност за последствията от премерен риск е чудесно. Но наистина да е премерен добре... Дай пример за премерени рискове в твоя живот, които ти се страхуваш да поемеш. Добро качество. Според моите опитности лабилността на психиката идва от няколко причини: опит за контрол на ситуациите и хората в тях, опит за налагане на своите мерки за добро и лошо, твърде висок рейтинг на щялото и нещялото в ценностната система. И аз вкарах предното ляво колело на колата в дупка на тротоара.. Е, ядосах се, но като видях че нищо не мога да направя сама, заключих я и си тръгнах.... като ми мина яда и самокритиката, обадих се на приятели, помогнаха ми, извадихме я, сега много внимателно гледам къде паркирам и не шофирам гладна и уморена... Така че това са уроци... ооо това е прекрасно, но се постига трудно. Ето и аз сега пиша това вместо другото дето ми беше целта... Пълна независимост няма, но самостойност - да. Зависимостта от мнението е добра, ако не се подчиняваме сляпо, а преценяме самостоятелно мненията на другите. В тях може да има много полезни за нас неща. Да се съобразиш с нечие мнение не винаги значи да си зависим от него... Понякога, обаче, е задължително да се съобразим - особено когато това касае пряко човека. Например, аз казвам, че не искам вертикални щори за прозорците на моята стая(имам си основание и вкус). За мое добро ми купуват точно такива и то в цвят, който не харесвам, но те харесват... Аз им си ги дадох да си ги сложат където те намерят за добре и не се съобразих, че са платени вече и мерени за моя прозорец.... ох, и на мен ми се иска това... на 59 г съм....

Благодаря на всички за искреността. Много ни е полезна. на Хендо пак ще повторя същото, но с други думи. Ти се фокусираш в себе си и жената я мислиш само като мишена, като обект на твоята смелост или мъжественост. То много мъже са така. "Отстрелват" жените. И ако падне супер, ако не здраве да е. Жената за теб не е от типа "плячка" - за тях си има мъжкари. Твоята жена е твой приятел - такава търси и там нещата стават сами, няма нужда да се ежиш и мъжкариш. Само че ако ти със себе си не можеш да се сдобриш и да се опознаеш с любов, то как ще опознаеш нея? А без да я опознаеш, тя ще бъде плячка, не приятел. Възможно е дори тази жена отдавна да е близо до теб, но ти да не я отразяваш... Това отблъсква жените - мъж, фокусиран в себе си, като капак и не се харесва. С такъв мъж да чакам да ме опознае и хареса - изгубено ми е времето....

Трудно мога да ги изброя всички, но сега ми идва на ум Априлци. Миналата година бяхме отседнали там - в къща за гости Вила Рокси - много ни хареса! Особено за компания си е супер. Там има и много други, ако тази не е свободна. Можете да опитате и околностите на Белинташ - там бяхме в Родопски хан - с. Врата - отлични условия. Не мога да отмина и къща Равногорски хан - в с. Равногор. Прекрасно място е Триград - Аркан хан. Да не забравя Копривщица - къщи Дона Навсякъде сме се чувствали прекрасно.

Ако се опиташ да видиш в тази жена същото такова човешко същество като теб, може би ще помогне? Защо отказът на една жена да се тълкува като провал на мъжа? Възможно е тази жена (този човек) да не е готов за връзка в момента, възможно е да има вече връзка, възможно е в момента да преживява или минава през лични изпитания, които правят такава връзка трудна или невъзможна.... Подкрепям д-р Първанов - опитай се да се поставиш на нейното място... Преди много години аз самата бях в подобна ситуация. Отказаха ми с много странно за тогавашните ми разбирания обяснение. Нещо от рода на "аз също много те харесвам и ми е много хубаво с теб, но не искам да проваля живота ти отново... а знам, че ще го направя... познавам се и знам, че не мога да се променя. Достатъчно ми е, че провалих вече няколко други живота...." Тогава и аз го приех трудно, но година по-късно осъзнах с благодарност, колко прав е бил човекът! И досега съм му дълбоко признателна за този отказ. Ето част от днешната беседа от Учителя: Работа и почивка. Любов и мъдрост

„Отче наш“ „Грее Слънцето“ Ще прочета 11-а глава от Посланието към Евреите. Тази глава говори за вярата. „Духът Божи“ Неделна Беседа: Работа и почивка. Любов и Мъдрост - 12 ноември 1933 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“

Здравей ivena Зависи какво разбираш под сила на характера и волята. Моля опиши как си представяш един човек със силен характер и воля.

„Добрата молитва" „91 псалом" „Молитва на Царството" „В начало бе Словото" Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Матея. Утринно слово: Отвън дрънкането, отвътре ученето - 6 декември 1942 г. „Отче наш" Отвън дрънкането, отвътре ученето

За заминалите (не мъртвите) се мисли с любов и благодарност. Те могат да ни сторят само добро и да ни помогнат. Препоръчвам за изчистване на негативните мисли за тях Молитвата за заминали от Учителя: А иначе никой не е останал вечно тук - както пристигаме, така си и заминаваме - това е естествен процес. Древните са го осъзнавали. Нашата цивилизация ни учи да се страхуваме от тази смяна на формата на живот. Гъсениците страхуват ли се да се превърнат в пеперуди? Пеперудите страхуват ли се да оставят своя живот в яйцата си? Когато човек промени своето отношение към този процес, страховете се стопяват ..... Изпитано. ПП. Молитвата се казва бавно, с осъзнаване и с любов в сърцето към човека, за когото я казваме. Аз се опитвам да си представя това, за което се говори вътре и ми действа прекрасно. Ако все пак е трудно любовта да измести страха, опитайте да си припомните щастливи моменти, които сте изживели с този човек...

В неделя четохме една невероятна беседа от Учителя, която сърдечно препоръчвам по въпроса за егото и страха да обичаме - Марта и Мария Не, там няма точно така да ги срещнете, но Учителя умее да обяснява толкова просто толкова сложни неща....

Не виждам манипулативност. Виждам проблем с обидчивост, която обикновено се маскира с "нежна душевност и ранимост". Последното се слави като добро качество, а всъщност не е. Обратното го наричат "дебелокожие и непукизъм". Ох, колко и как думите - етикети замазват истинската същност на качествата и явленията! Как събират в един кюп коренно различни неща и разделят на полюси неща от една порода! Нежна душевност и чувствителност съвсем не означава човек да се чувства наранен и обиден. Обратното - тази нежност позволява на човека да види доброто в злото! Защото вибрациите на злото са ниски, силни, те веднага се усещат, а вибрациите на доброто са нежни, всеки, всеки не може да ги улови. Ето Алехео изглежда груб като отношение, но всъщност е нежна душа - той е уловил загрижеността на "шефа" за здравето на хората и за работата под външната му грубост, уловил е способността му въпреки позицията и отговорността, да осъзнае неподходящата постъпка и дума и да се извини... Сигурно е съумял да извлече и поуки... Сигурна съм, че и Слънчеви лъчи е способна да го направи - т.е. да трансформира обидата в поука. За това е нужна безусловна любов и почистване...