Донка

За мен това е твърде опростенческо и едностранчиво тълкуване на старото народно правило, че човек трябва да поживее известно време самостоятелно, да стъпи на краката си и да си поеме отговорностите за себе си, да се опознае - себе си най-вече, и света и хората около себе си, и тогава да влезе в сериозна връзка и да изгради семейство.

Усмихвай се

Кои хора? Тези, които ние сме си избрали да "завоюваме", т.е., които сме харесали, в които сме се влюбили? Това не превръща ли тези хора в ОБЕКТИ на нашите хормони и желания? Защо нещото се "крие", та трябва да се покаже само на точно определен човек? За интимност ли става дума?

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ Утринно Слово: Усмихвай се - 13 декември 1942 г. „Отче наш“ Усмихвай се

Съблазняването, според мен, е агресия към свободата и самостоятелността на човека, когото съблазняваме. Опитвам се да си представя как някой умишлено ме съблазнява (за нещо). Преди ми ставаше неприятно - нащрек или просто гадно. Сега ми става смешно. Понякога го оставям да се пени и да си въобразява, че постига нещо. Не ги заблуждавам, че съм се съблазнила, обаче. Това би било по-голяма лъжа от тяхната. Мисля, че в книгата има доста полезни неща - по-скоро как да разпознаваме, че някой ни съблазнява или се опитва да ни манипулира. А иначе в тези "науки" важи едно диамантено правило - ако неумишлено навредиш на човека - връща се 1:1. Ако го направиш умишлено - 1:5. Ако направиш неволно добро на човека, връща се 1:2. Ако го направиш съзнателно и без да очакваш отплата, без да нарушаваш свободата му (то не би било добро) - 1:10. Така че ВНИМАНИЕ!

Да.

Е, в България има куп такива примери. Това, което аз не мога да си представя, е как една харизматична личност ще бъде допусната да участва в избори изобщо. (забележка: под харизматична личност включвам само безкористни хора).

Да напомня, Изабела, че ти си майка само на своето пораснало "бебчо". Останалият свят не е твое детенце и ти не си отговорна за него. Чувството за вина е агресия към света и хората около нас, а се прикрива под благовидната маска на чувство за отговорност. Твърдя го като бивша "виновна за всичко". Как излезнах от това? - Осъзнах агресивността и причината за чувството за вина. Осъзнах какво е Бог и коя съм аз...

Благодаря! Интересни отговори! Аз не очаквах точно такива Всъщност очакването е механизъм, с който ние по някакъв начин се подготвяме за близкото бъдеще. Той не включва в себе си непременното реализиране на очакването, а само подготовка в случай че... Само че ние го тълкуваме доста изопачено и така си навличаме напрежение, разочарование и ... материализация на страховете ни. Когато изискваме от света и времето да ни изпълнят очакването, и сме разочаровани, това е агресия - искали сме да напъхаме себе си и хората и света в калъпа си за добро и за щастие... Представяте ли си колко са разочаровани мравките, които тъкмо намерят пътечка към нещо вкусно в нашия дом, и ние в паника се юрваме да пръскаме с отрова, да замазваме фуги... А може би очакваният резултат и време за постигането му просто не са били пресметнати добре и затова не са се реализирали? Работата над здравословния начин на живот, както спомена и Александър, продължава цял живот и е Път без крайна точка. В началото на този път има дим, алкохол, пържоли, безсънни нощи, постепенно пейзажът се променя и след известно количество време все по-често пеят птички, цъфтят цветя, въздухът е свеж и сънят - спокоен и красив... После настъпва друга възраст и там пейзажът е друг, после друга и пак... Здравословният начин на живот не е цел, той е движение към своето истинско аз и към хармония с тялото си и света около нас... Но и двете се променят непрекъснато, значи и ние с тях... Ох, болестите по-скоро идват, ако човек се страхува от тях... Не страх, а предпазливост ни е нужна - обаче се учим на нея цял живот и по трудния начин. Ето и сега половината хора са болни - защо? - ами защото рязко захладя. Пак времето ни е виновно - забравяме мързела си - не си извадихме навреме топлите дрехи и завивки... А иначе болестите са учители и ни спасяват от по-големи злини... Контролът е като сърфирането. Сърфистът може ли да контролира вълните? Може ли да избухва, ако не идва вълната, която му е нужна? Може да контролира само своите собствени действия и то не 100%... Абсолютният контрол е само на своите собствени мисли и постъпки, бих добавила и емоции и отношение... Другото е вълната... Да е човек чувствителен и емоционален не е минус. Напротив. Зле е, когато оставим контрола на мислите и постъпките си в ръцете на чувствителността и емоционалността. Учителя нарича хармонията между ума и сърцето "разумно сърце". Тази хармония е възможна само, ако и двете страни - разумът и сърцето се водят от безусловната любов... заедно. Александър е дал прекрасна подборка от стари теми - там са споделили своите размисли мноо силни и добри хора. Аз бих препоръчала и още една тема: Мисли от Учителя за Волята

Неделни беседи - м. октомври 2018 г. 7 октомври 2018 г. - 519. Произход и значение на светилника - 19 ноември 1933 г. 14 октомври 2018 г. - 520. Красна като Луната и чиста като Слънцето - 26 ноември 1933 г.-Слънчева 21 октомври 2018 г. - 521. Стани и яж! - 3 декември 1933 г. 28 октомври - 522. Земята на живите - 10 декември 1933 г.

Утринни Слова - м. октомври 2018 г. 6 октомври 2018 г. - 394. Усмихвай се - 13 декември 1942 г.- Слънчева 13 октомври 2018 г. - 395. Трите изкушения - 20 декември 1942 г. 20 октомври 2018 г. - 396. Човешка, ангелска и Божествена любов ВНН - 27 декември 1942 г. 27 октомври 2018 г. 397. Пожелаване - 3 януари 1943 г.

Чудесно! Ще чакаме отзиви

Прекрасно! Страховете не се борят - те се топят и/или трансформират. Дай пример за страх, който ти пречи да живееш пълноценно, моля. Да се носи отговорност за последствията от премерен риск е чудесно. Но наистина да е премерен добре... Дай пример за премерени рискове в твоя живот, които ти се страхуваш да поемеш. Добро качество. Според моите опитности лабилността на психиката идва от няколко причини: опит за контрол на ситуациите и хората в тях, опит за налагане на своите мерки за добро и лошо, твърде висок рейтинг на щялото и нещялото в ценностната система. И аз вкарах предното ляво колело на колата в дупка на тротоара.. Е, ядосах се, но като видях че нищо не мога да направя сама, заключих я и си тръгнах.... като ми мина яда и самокритиката, обадих се на приятели, помогнаха ми, извадихме я, сега много внимателно гледам къде паркирам и не шофирам гладна и уморена... Така че това са уроци... ооо това е прекрасно, но се постига трудно. Ето и аз сега пиша това вместо другото дето ми беше целта... Пълна независимост няма, но самостойност - да. Зависимостта от мнението е добра, ако не се подчиняваме сляпо, а преценяме самостоятелно мненията на другите. В тях може да има много полезни за нас неща. Да се съобразиш с нечие мнение не винаги значи да си зависим от него... Понякога, обаче, е задължително да се съобразим - особено когато това касае пряко човека. Например, аз казвам, че не искам вертикални щори за прозорците на моята стая(имам си основание и вкус). За мое добро ми купуват точно такива и то в цвят, който не харесвам, но те харесват... Аз им си ги дадох да си ги сложат където те намерят за добре и не се съобразих, че са платени вече и мерени за моя прозорец.... ох, и на мен ми се иска това... на 59 г съм....

Благодаря на всички за искреността. Много ни е полезна. на Хендо пак ще повторя същото, но с други думи. Ти се фокусираш в себе си и жената я мислиш само като мишена, като обект на твоята смелост или мъжественост. То много мъже са така. "Отстрелват" жените. И ако падне супер, ако не здраве да е. Жената за теб не е от типа "плячка" - за тях си има мъжкари. Твоята жена е твой приятел - такава търси и там нещата стават сами, няма нужда да се ежиш и мъжкариш. Само че ако ти със себе си не можеш да се сдобриш и да се опознаеш с любов, то как ще опознаеш нея? А без да я опознаеш, тя ще бъде плячка, не приятел. Възможно е дори тази жена отдавна да е близо до теб, но ти да не я отразяваш... Това отблъсква жените - мъж, фокусиран в себе си, като капак и не се харесва. С такъв мъж да чакам да ме опознае и хареса - изгубено ми е времето....

Трудно мога да ги изброя всички, но сега ми идва на ум Априлци. Миналата година бяхме отседнали там - в къща за гости Вила Рокси - много ни хареса! Особено за компания си е супер. Там има и много други, ако тази не е свободна. Можете да опитате и околностите на Белинташ - там бяхме в Родопски хан - с. Врата - отлични условия. Не мога да отмина и къща Равногорски хан - в с. Равногор. Прекрасно място е Триград - Аркан хан. Да не забравя Копривщица - къщи Дона Навсякъде сме се чувствали прекрасно.

Ако се опиташ да видиш в тази жена същото такова човешко същество като теб, може би ще помогне? Защо отказът на една жена да се тълкува като провал на мъжа? Възможно е тази жена (този човек) да не е готов за връзка в момента, възможно е да има вече връзка, възможно е в момента да преживява или минава през лични изпитания, които правят такава връзка трудна или невъзможна.... Подкрепям д-р Първанов - опитай се да се поставиш на нейното място... Преди много години аз самата бях в подобна ситуация. Отказаха ми с много странно за тогавашните ми разбирания обяснение. Нещо от рода на "аз също много те харесвам и ми е много хубаво с теб, но не искам да проваля живота ти отново... а знам, че ще го направя... познавам се и знам, че не мога да се променя. Достатъчно ми е, че провалих вече няколко други живота...." Тогава и аз го приех трудно, но година по-късно осъзнах с благодарност, колко прав е бил човекът! И досега съм му дълбоко признателна за този отказ. Ето част от днешната беседа от Учителя: Работа и почивка. Любов и мъдрост

„Отче наш“ „Грее Слънцето“ Ще прочета 11-а глава от Посланието към Евреите. Тази глава говори за вярата. „Духът Божи“ Неделна Беседа: Работа и почивка. Любов и Мъдрост - 12 ноември 1933 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“

Здравей ivena Зависи какво разбираш под сила на характера и волята. Моля опиши как си представяш един човек със силен характер и воля.

„Добрата молитва" „91 псалом" „Молитва на Царството" „В начало бе Словото" Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Матея. Утринно слово: Отвън дрънкането, отвътре ученето - 6 декември 1942 г. „Отче наш" Отвън дрънкането, отвътре ученето

За заминалите (не мъртвите) се мисли с любов и благодарност. Те могат да ни сторят само добро и да ни помогнат. Препоръчвам за изчистване на негативните мисли за тях Молитвата за заминали от Учителя: А иначе никой не е останал вечно тук - както пристигаме, така си и заминаваме - това е естествен процес. Древните са го осъзнавали. Нашата цивилизация ни учи да се страхуваме от тази смяна на формата на живот. Гъсениците страхуват ли се да се превърнат в пеперуди? Пеперудите страхуват ли се да оставят своя живот в яйцата си? Когато човек промени своето отношение към този процес, страховете се стопяват ..... Изпитано. ПП. Молитвата се казва бавно, с осъзнаване и с любов в сърцето към човека, за когото я казваме. Аз се опитвам да си представя това, за което се говори вътре и ми действа прекрасно. Ако все пак е трудно любовта да измести страха, опитайте да си припомните щастливи моменти, които сте изживели с този човек...

В неделя четохме една невероятна беседа от Учителя, която сърдечно препоръчвам по въпроса за егото и страха да обичаме - Марта и Мария Не, там няма точно така да ги срещнете, но Учителя умее да обяснява толкова просто толкова сложни неща....

Не виждам манипулативност. Виждам проблем с обидчивост, която обикновено се маскира с "нежна душевност и ранимост". Последното се слави като добро качество, а всъщност не е. Обратното го наричат "дебелокожие и непукизъм". Ох, колко и как думите - етикети замазват истинската същност на качествата и явленията! Как събират в един кюп коренно различни неща и разделят на полюси неща от една порода! Нежна душевност и чувствителност съвсем не означава човек да се чувства наранен и обиден. Обратното - тази нежност позволява на човека да види доброто в злото! Защото вибрациите на злото са ниски, силни, те веднага се усещат, а вибрациите на доброто са нежни, всеки, всеки не може да ги улови. Ето Алехео изглежда груб като отношение, но всъщност е нежна душа - той е уловил загрижеността на "шефа" за здравето на хората и за работата под външната му грубост, уловил е способността му въпреки позицията и отговорността, да осъзнае неподходящата постъпка и дума и да се извини... Сигурно е съумял да извлече и поуки... Сигурна съм, че и Слънчеви лъчи е способна да го направи - т.е. да трансформира обидата в поука. За това е нужна безусловна любов и почистване...

Толкова ми е познато - жертва се човек, за да не пострада любимата работа...

Благодаря за темата, Ники! Ще ми се да напомня, че детето НЕ е "табула раза", върху която родители, общество или учители могат да си напишат каквото поискат и могат. Да, могат да осигурят средата, нужна за неговото израстване, дори изпитанията, с които то трябва да се срещне и преодолее... Сега, като уча астрология всеки път виждам как картите на деца и родители сякаш преливат една в друга, решават общи задачи и/ли си помагат един на друг... И децата също влияят на родителите си, също определят тяхното развитие в не по-малка степен.

Там ще бъде и слугата Ми Дали след сто години сме успели да стигнем до такава трезва положителна наука, която ни показва пътя към работата и постиженията, без да внася суматоха в нас? Имаме ли в 21 век наука, която не отрича живота, но изнася явленията в живота, и която като не може да обясни нещо, поне знае, че принципът е верен?