Донка

Здравейте Темата наистина ме развълнува, макар че не съм се задълбочавала в особеностите на източното мислене. Опитвала съм няколко пъти. Все ми се струваше, че всичко звучи много красиво и мъдро, но не мога да го трансформирам в конкретните измерения и изисквания на ежедневието си. Знам, че подобно изречение предизвиква снизходителна усмивка, но животът сблъска моето поколение /на 45 г. съм/ с тежки и сложни проблеми, за които ние бяхме тотално неподготвени. Трябваше да оцелеем, да спасим по-малките от нас и да се опитаме да разчистим "оборите" на мисленето и стереотипите си. /Не съм сигурна дали успяхме./ Не исках да деля духовното от материалното си битие и трябваше трескаво /нямах много време/ да намеря синтеза. И както става обикновено, разковничето се оказа много по-близо отколкото предполагах отначало. Всъщност, моите родители и прародители го бяха пренесли през трудните атеистични години. Досещате се, че това бе християнството. Отначало ми беше трудно да разбера и приема някои образи и идеи, но чувствах че ми помага... После се докоснах до книгите на Учителя... Благодаря и на Лазарев /Диагностика на кармата/, на "Живот в холограма" - ние материалистите все имаме нужда да ни доказват абстрактното с нещо конкретно и опит... Извинете за дългата "изповед". Исках да обясня защо съм убедена, че Иван и Ради са прави. Сега се опитвам простичко и тихо да живея, като се вслушвам в интуицията си и после с разума си търся най-добрия начин да "изработя" любовта. Вече повече от 20 год. работя с малки ученици и без това умение...... Благодаря ви за вниманието и търпението и простете, ако ви беше досадно.

Щастлива съм, когато успея да открия красотата в нвщо дребно и ежедневно, което не съм забелязвала до момента. Щастлива съм, когато срещна човек със сродна душа и усетя, че се разбираме без думи. Щастлива съм, когато успея с търпение, вяра и любов да премина през някакво страдание и да разбера неговия смисъл. Щастлива съм, когато погледна в очичките на моите малки ученици и открия любов и доверие. Вярвам, че ние носим щастието си в самите себе си. Трябва само да повярваме в това...

Здравейте, аз също вярвам, че думите трудно могат да предадат онова, което вълнува душите ни. Вярвам в силата на мисълта, на усмивката и очите - "прозорците на душата". Но какво лошо има в простичките красиви думи - любов, обич, доброта, нежност, разум, истина. С какви синоними бихме могли да ги заменим и защо се страхуваме да ги превърнем в клишета? Те ще са живи докато всеки от нас влага в тях своето собствено разбиране за света и себе си. Лично аз изпитвам удоволствие всеки път, когато ги прочета, чуя или изрека. Всеки път ги свързвам с нещо конкретно, което съм преживяла или почувствала наскоро или с някоя своя надежда. Колкото до библията и евангелието, харесват ми простичките, но точни притчи и съвети на Христос. Толкова от мен, за да не рискувам това да стане досадно словоизлияние. А този сайт е добър, точно защото всеки може да каже каквото и колкото му е на душата, независимо дали ще го прочете някой. С уважение и любов!

Здравей, Не мога да дам сигурна рецепта, но лично аз се опитвам да открия красотата и уникалността на дребните и незабележими на пръв поглед неща. Нищо не се повтаря - ние сме тези, които не винаги успяваме да съзрем новото, различното. Опитвам се да "инвестирам" повече любов в онова, което ме отегчава, натъжава, изнервя. После - малко търпение, смирение, разумно мълчание и усещането за щастие идва точно когато не го очакваш. Красивото на такова щастие е, че го приемаш като подарък от съдбата, но дълбоко в себе си благодариш на Любовта, че ти е помогнала да го "изработиш". Откакто открих този сайт, се наслаждавам на минутите, прекарани с приятели по душа, на шанса да споделям Любовта и светлината, които промениха живота ми. Благодаря на Бога и онези, които са вложили частица от себе си в това благородно дело.

Привет! Благодаря за темата. За мен Любовта е единственото състояние на душата ни, което не предполага несигурност. Всичко друго трябва да бъде несигурно. "Сигурен съм" би означавало че съм стигнал предел, спрял съм спиралата на развитието си. Това, което днес ни изглежда сигурно, утре може да се разруши или да се окаже мираж. "Сигурен съм" ,според мен, е подсъзнателна и косвена агресия към душите на другите и общото съзнание. Твърдата убеденост в нещо /освен в Любовта/ създава субективен модел, който индивидуалното съзнание се опитва да наложи върху общото. Неминуемите отклонения от този модел се преценят като зло, което трябва да бъде променено и подчинено на модела. Последствията са известни. Когато се чувствам несигурна, викам на помощ Любовта и се опитвам да наложа на съзнанието си Разумното мълчание и Търпението. След известно време подсъзнанието ми предлага път или избор. Когато обича, човек не се страхува от грешката. Тя е по-добър учител от успеха. С много любов към всички приятели от този сайт! Благодаря ви че ви има!

Вярвам в Хармонията на Вселената - Единството, Законът и Първопричината, която наричам Бог. Вярвам, че Любовта към Божественото е единственият начин, по който ние,човешките същества, можем да бъдем част от тази хармония. Вярвам, че тази Любов ще помогне на прохождащия ни разум да постигне Хармонията преди да успеем да се самоунищожим.

Здравейте! От 4 години използвам хомеопатичен препарат - парагрип. Още при първите симптоми на неразположение, вземам по 2 на час. Комбинирам ги с таблетки за дезинфекция на устната кухина - обикновено прополисови и напоследък исламинт. Пия много билкови чайове и особено ми помага бъз. Разбира се задължителни са витамин С, мед, лимони и в никакъв случай месо! Дори през първите 10 часа е желателно да не се консумира друга храна освен плодове. Ако съм изтървала първите 3-4 часа, разтварям аспирин с витамин С или фервекс. С него добре се комбинира гореща вана или просто гореща баня с морска сол за краката преди лягане. За хремата напоследък се появиха хомеопатични спрейове, от които съм доволна. Разбира се тялото трябва да получава допълнителна топлина, защото изразходва енергия за да се бори с инфекцията. Наистина е полезно да си повтаряш, че не си болен, но още по-добре действа да "заредиш" полето си с любов към всичко и всички, и особено към онези органи и клетки от тялото си, които са пострадали най-силно и които се борят с атаката на вируса. Опитай се да благодариш на вирусите, че проверяват и каляват имунната ти система

Благодаря! Все пак продължавам да търся първопричината за стремежа. Може би това са непрекъснато променящите се обстоятелства, които заставят съзнателната единица да преоцени нивото на съвършенството си и да промени старите стандарти, към които се е стремила. Възниква въпросът: Кой променя обстоятелствата? Ако успеем да отговорим на този въпрос, бихме се приближили до Божественото. Като че ли те се променят сами!?? Мисля, че всяка усъвършенстваща се единица, променяйки се, неминуемо променя обстоятелствата за единиците, които я заобикалят и по определен начин са зависими от нея. Тогава излиза, че първопричината за стремежа към съвършенство е в зависимостта между отделните единици. Колкото по-голямо е разнообразието и количеството им, толкова по-бързо се сменят обстоятелствата за всяка от тях. Толкова по-силен е стремежът към усъвършенстване...

За мен Божественото е безкрайната спирала на усъвършенстването - преминаването от по-ниска към по-висока степен на съвършенство. Когато определена форма вече не притежава потенциал за усъвършенстване, тя се разрушава напълно или частично, за да послужи като основа на по-нататъшното усъвършенстване. / Пример: обмяната на веществата; еволюцията на видовете.../ В този смисъл не би трябвало да има "таван" на усъвършенстването, т.е. Съвършенство в завършен вид. Това би означавало смърт. Излиза, че съвършенството би трябвало да се търси по-скоро в Пътя към съвършенството. Друг значим въпрос за мен е: Коя е първопричината, скрита зад осъзнатия или неосъзнатия Стремеж към съвършенство? Може би това е Божественото?

Разбирам стремежа към съвършенство като осъзнатите ни усилия да разберем, приемем и обичаме душите си и света, в който живеем. И все пак, Любовта към Божественото, а не към Съвършеното ни пази от изкушението да определяме кое е и кое не е съвършено. Всъщност може би точно несъвършените неща ни дават шанса да проверим чистотата на стремежите, духовността и любовта ни.

Как бихме разбрали какво е добро, ако ги нямаше понятията за зло? Старата добра диалектика. Според мен злото и доброто са състояния на нашата душа. Израстването ни е стремежът да овладеем тези подсъзнателни процеси, като укротим по-низшите си негативни реакции и желания и ги сменим с по-висшите. Например, да "погалим" и "успокоим" неминуемото си раздразнение, когато нещо не ни харесва и съзнателно да потърсим разумно, добро обяснение и решение на проблема. Всеки знае, че това не е лесно. Мисля, че това е един от механизмите, по които злото всъщност служи за развитие и усъвършенстване на доброто. Когато осъзнах това, престанах да се самообвинявам за "грозните" емоции и инстиктивни желания, които от време на време улавям в душата си. Приемам ги като предизвикателство, проверка и пореден урок за по-добрата си половина.