Донка

Благодаря на Ваня за точното определение! Моята конкретна представа за тази безценна равновесна точка е: не се идентифицирам с възприятията, представите, мисловните процеси, които протичат в ума ми в конкретен момент и по конкретен повод. Старая се по-скоро да застана в позицията на непредубеден наблюдател на своите собствени реакции. Така по-бързо и по-лесно преценям доколко те са пълни и точни и съм по-мобилна при вземането на решения и съм в състояние да променя поведението си и отношението си плавно, безболезнено и в правилния момент. не се идентифицирам с емоционалните си състояния - по-скоро ги наблюдавам внимателно. Те са вид преценка, която идва от моето подсъзнание или сигнализират дисхармония, която трябва да открия и преодолея. не се идентифицирам с желанията си в определен момент. Няма нужда да доказвам колко са непостоянни и случайни те, нали? Това е детето в нас - всичко му се иска, най-хубава е играчката в чуждите ръце, изпълненото желание е по-скоро неудовлетворение, че сега ще трябва да си търсим нещо друго да поискаме.... И обикновено не искаме това, което е най-доброто за нас. накрая, не се идентифицирам и с поведението си - винаги допускам вероятността да сгреша или извърша глупост... Така имам място да си простя, да се посмея над себе си и да се променя... Може би след време ще се посмея от сърце и на това, което току що написах... Засега го вярвам.

Здравейте Темата наистина е интересна. И аз благодаря. Смирение, според мен, не винаги се покрива с примирение. Това също е голяма тема. В определен период от живота си смятах, че се смирявам пред трудностите в името на постигането на мое желание и представа за живота. Сега осъзнавам, че съм се примирявала с неща, към които не е трябвало да съм толерантна, а да реагирам адекватно. Обратно, трябвало е да смиря желанието си да имам нещо, което съм искала да имам на всяка цена. Мисля, че смирението е да накараш човешките си желания да млъкнат за момент поне, за да чуеш интуицията, разума, истината - колкото и неудобни да са те за желанията ти.

А може би това означава, че ако двете полярни точки на ритъма съществуват едновременно (всъщност е така, но ние не го забелязваме), той престава да бъде ритъм. Не, по-скоро, зависи от наблюдателя. В практически план го разбирам така - ако се научим да осъзнаваме света си и своето съществуване като паралелно съществуващи полярности, ще преодолеем усещането за ритмичност. Например, ние сме много стари и много млади едновременно. В себе си носим нещо от хора, живели много преди нас и нещо, което ще се предаде на други, които ще се родят много след нашата смърт. Тогава губи смисъл ритъмът раждане, остаряване, смърт. Но този ритъм съществува за нас като индивиди на физическо ниво.

По-скоро вярвам в себе си - в Любовта, Истината и Доброто, които са заложени в нас. Вярваш ли, че са част от теб, ще ги даваш на хората и ще ги забелязваш у другите.

Здравей! Казал си го невероятно точно! Съгласна съм с всяка дума. Значи ли това, че за да живееш с любов, трябва да се научиш да виждаш или по-скоро да усещаш тази спойка, а с думите и постъпките си да не "късаш паяжината"?

Здравейте Търсех отговор на въпроса на Иво : Как ги прилагате в живота? От една страна Любовта като че ли е по-скоро състояние, което определя цялостното ни отношение към това, което ни заобикаля. От друга, обаче, ние сме съзнателни същества, които имат право и задължение да правят избор и определят сами поведението си. Пак опираме до интуицията и осъзнатото поведение. Лично за мен прилагането на Любовта е осъзнатият стремеж към хармония със света около нас. Приемане без осъждане; приспособяване, което не заличава, а обратно, обогатява и извисява индивидуалността; разумно даване на обич и подкрепа без очаквания.... Сигурно има още.

Съгласна съм с Венцислав! Наистина от чистотата и интуицията на децата извират всички добродетели! (Като си помисля на колко неща са ме научили...!) Обаче това е изворът - после тази природна даденост трябва да се "извае" в конкретни добри дела, отношение, поведение, реакции... Тогава интуитивното добро става осъзнато и създадено с помощта на разума Добро. Не съм склонна да отричам разума като корен на злото - по-скоро трябва да го научим да работи "в екип" с интуицията и емоциите в името на Любовта. Колкото до саможертвата - това е една отделна тема. За мен понятието добродетел изключва всякакви жертви....

Съгласна съм доколкото разбирането означава: -усещам себе си като проекция на Океана -приемам света около себе си (единиците в него) като проекция на Океана, а следователно и на самата мен От този миг на разбиране - за мен това е първият проблясък - започва просветлението. Трябва да се уча да виждам Океана, да бъда Океанът в подробностите на материалния ми свят. Така разбирам пътя на просветлението. И знам, че често греша и ми е трудно, но трябва да вървя към светлината....

Здравейте Мисля, че въпросът на Иво за степените на просветление съвсем не е лишен от логика. Едва ли ще се намери трезвомислещ, който да твърди че се раждаме без "ярем" и просто си умеем да бъдем това, за което е писал пророк Исайя (благодаря на Дрона). За мен и един цял живот не стига понякога да се освободиш и постигнеш просветлението. По-скоро го усещам като път, по който трябва да си готов да вървиш въпреки всички изкушения. Хареса ми образът с океана на съзнанието. Океанът е безкрайността и единството на съзнанието. Просветлението за мен е плавното сливане на вълната с океана. Не е случайна и думата: ПРОсветление, а не светлина.

Да, хубаво би било да се разбираме без думи... обаче може би след известно време ще ни стане малко скучно. Аз все пак съм за думите. Освен ограниченията, те имат и огледално обратна страна. Всеки може да влага в тях свои нюанси на значение и смисъл, а като се обединят и в групи.... Излиза, че всеки от нас си има нещо като свой език в рамките на общия. И така става интересно да разбереш какво се крие зад същото понятие или фраза в съзнанието на другия. Понякога правиш изумителни открития!!! Когато разговаряме правилно, може би се опитваме да погледнем света едновременно през своите и през очите на другия... Картината става по-красива и точна. Май точно това правя и аз в момента... Благодаря за шанса...

Здравей Ваня, нямах предвид определение на добродетелите, а нещо като тълкуване. По-точно как да направим от абстрактното добро и любов - конкретно в подробностите на ежедневието си. Изглежда просто, но май това е най-сложното нещо. Мен лично силно ме вълнува разумното мълчание. как да преценим какво е разумно? Толкова обичаме да говорим и да си казваме мнението. Понякога пък пропускаме да кажем на хората в живота си колко ги обичаме, например. Мислим си, че те сами ще го разберат по делата ни, но изглежда понякога са нужни и няколко прости думички.... Имате ли някакво решение? Или "положителен" опит? С обич: Донка

И аз мисля приблизително същото. Правилата за употреба на думите и изразяване на мисълта неминуемо я ограничават. Децата още не ги владеят и затова се опитват свободно да работят с материала, който получават, за да осмислят света около себе си и постигнат максимално добър ефект при комуникация. Разбира се на смятам, че не трябва да има правила, но ако можеше заедно с тях да се учим и как да преодоляваме ограниченията, които създават!... Сигурно има начини...

Здравейте С интерес следя дискусията и споделям мненията ви!! Как бихте обяснили факта, че децата, които са в процес на усвояване на родния си език, като правило си "играят" с думите, които са чули: - прехвърлят дадена дума върху друго понятие /понякога умишлено/: - създават думи - крокотаци/ сглобени от елементи на други думи/; - произволно преминават от една категория в друга/напр. глагол-съществително/ Нещо подобно има и в поетическите техники....

Здравейте!!! Какво по-хубаво от това с някого да си четете мислите!!! Значи са съвместими въпреки времето (възрастта) и разстоянията. Тогава имам съвсем истински приятелски въпрос. Как откривате в ежедневието си кармичните "симптоми"? Струва ми се много полезно да си обменим вижданията и опита... Имам и още въпроси, но нека един по един. С много обич

Добре дошла Алекс! Радвам се, че някъде има още един човек с кармата, която съм си "диагностицирала". Лазарев наистина много ми помогна да разбера себе си и да се науча как да променям кармата си съзнателно. Естествено, книгата му няма претенции за цялостно философско учение и според мен трябва да се чете като изповед за израстването му. Противоречията в такива случаи са неизбежни, но мисля, че можем да се научим на полезни неща. Лично на мен в крайна сметка ми допадна най-много Учителят, но това не означава, че не уважавам и другите автори. С усмивка и обич: Донка

Здравейте! Всеки от нас е изпитвал несигурност, когато трябва да различи кое го тласка към определено поведение - интуицията или човешко желание. Колкото до объркването и разочарованията - те са неизбежен спътник на нашето израстване. Не е страшно да паднеш или да се заблудиш. Грях е да не се опиташ да станеш и продължиш или да не търсиш верния път, учейки се от заблудите си. Мисля си, че разликата между интуицията и желанията е в посоката им. Човешкото желание неизменно крие вътре в себе си очакването да получиш нещо. Интуицията, според мен, е свързана с порива да дадеш нещо от себе си, без да очакваш благодарност или възнаграждение. Ако успеем честно да си дадем сметка какви са нашите скрити мотиви.... Може би има и нещо друго? Всъщност този проблем се оказва много важен, когато решим да живеем с Любов и по сърце... С обич: Донка

Здравейте! И на мен смисълът и същността на състраданието не са ми безразлични. В последно време забелязвам, че за да можеш да изпитваш състрадание към някого, трябва ти самият да си "стабилен". Може би при състраданието душата ни се отваря, за да приеме "колебанията" на другата душа. Защо? Мисля си, че така нашата душа има възможност да премине през такова изпитание "виртуално" и така да провери и усъвършенства своята хармония и стабилност. Тогава, обаче, не излиза ли, че състраданието обслужва по-скоро нас? Е, разбира се, може би има и обмен на хармония и стабилност, но може би само ако страдащият е готов за тях... Ако в това има нещо смислено, тогава е обяснимо защо истинското състрадание не се нуждае от благодарност. Колкото до трепета в душата да помогнем и да обичаме, защо не следваме сърцето си, вместо да го контролираме със съмнителни принципи??? Защото се страхуваме да дадем любов без отплата??? С вяра в непресметнатата любов: Донка

Здравейте Следя с интерес мненията ви, защото и аз от известно време не консумирам месо. Като си помисля, че преди това не можех да си представя дори закуската си без него.... При мен, обаче, стана някак без моя намеса. Трябваше да стабилизирам нервната си система и вместо таблетките с транквиланти, които ми изписаха, се опитах да изпълнявам съзнателно и без отклонение съветите на Учителя. След седмица ми напомниха, че не съм купила колбаси. Бях ги забравила, не ги забелязвах в магазина. Сега просто не си слагам месото от порцията или го оставям без коментар. Не ме привлича. Изглежда вегетарианството е по-скоро състояние на духа, което незабележимо се отразява на нуждите на тялото ни. Вие как мислите? С обич: Донка

Здравейте приятели, Тази тема ме вълнува в практически професионален план. Работя с деца от 8 до 14 години и съм убедена не от теорията, а от опита си, че децата носят души на различна степен на развитие. Независимо от възрастта си, наследствеността, средата или целенасоченото възпитание на родителите, те проявяват различни степени на стабилност и организираност на "винтовете", сглобяващи ума и сърцето. Като че ли всяко малко дете започва от различна "стартова позиция" на развитие на Душата си... За съжаление, увлечени от преките образователни задачи, ние или не забелязваме израстването на Душата / не на конкретното дете/, или ако все пак подобна мисъл ни "осени", бързо се отказваме да я развием в себе си. Много малко знаем, а и материализмът ни "нашепва", че това е твърде непроверяемо. Любовта и етиката, от своя страна, не ни позволяват да се докосваме до нещо Божествено. Може би ако просто повече хора, които вярват в прераждането и развитието на душата споделят преките си наблюдения и разсъждения... Полезно би било да си разменим и литература по проблема. Лично аз се колебая между: - Душата е поставена от Бог на точно определено място по точно определен начин и ние, хората, не трябва да се месим по никакъв начин... - Ако нивото на осъзнаване на света и хората и нашата етика и Любов са се развили до степен да се самонаблюдаваме, анализираме и контролираме душите си, то не означава ли това, че от нас се очаква да работим един за друг и да си помагаме съзнателно? Кой е добрият начин за това? Досега в работата си съм стигнала до извода, че когато моята душа излъчва хармония, любов, увереност, това дава на детските души спокойствие и импулс за работа върху себе си. Само че първо трябва да я "изчистя" от "възрастното". Надявам се, разбирате какво имам предвид... Не искам да ви отегчавам повече. Много бих се радвала, ако чуя повече мнения. Благодаря предварително! Донка

Здравейте, приятели! Прав е Иво, че напоследък като че ли всички знаят какво е карма. Не ми се иска и аз да се впускам в тази тема. За мен е по-ценен някакъв личен опит, докосване до всичко, свързано с тази част от живота и съзнанието ни. С удоволствие бих прочела нещо. Колкото до мен самата, след като прочетох в книгите на Лазарев, че човек може да се опита да "изгори" кармата си като сам проиграва в съзнанието си кармичните ситуации и преминава през тях, запазвайки любовта си към Божественото, реших да опитам... Е, не са нужни подробности, но ако го направиш искрено и грамотно, работи!!! Само че първо трябва да се вгледаш спокойно и трезво в себе си, живота и проблемите си като в ценен урок... Желая много светлина и Любов на всички!

Здравей, Венциславе! Доколкото разбрах от една друга тема, ти си почитател на Лазарев. Лично аз намерих отговора на проблема за несигурността в една от неговите книги, но за съжаление вече не мога да си спомня коя. Не искам да повтарям това, което вече съм писала в тази тема на 11 май за сигурността. Замислям се, обаче, над думите ти за борбата с несигурността. Наистина , чувството за несигурност предизвиква дискомфорт и ни разконцентрира и изнервя. Тогава защо не опитаме да сме сигурни в това, че: - има повече пътеки и решения на един проблем, отколкото можем да си представим в момента; - съществуват неограничено количество разнопосочни оценки на дадена ситуация, понякога диаметрално противоположни; - личните ни планове и очаквания никога не могат да се покрият изцяло с действителността; и.т.п. Какво ни остава тогава освен: - да приемаме нещата такива каквито са и каквито се случват;/смирение/ - да държим съзнанието си будно за да не проспим промените в света и хората около нас; - да пазим разумно мълчание, за да чуем гласа на Бога /интуицията си/; - да влагаме във всяко свое действие и дума закона на Любовта... .... Ох, струва ми се, че май е по-добре вместо много да философстваме, от време на време да си препрочитаме Словото на Учителя... Това беше една добра идея за тази вечер... С много искрено уважение и любов!!!

Здравейте! И мен ме е вълнувал проблемът, който поставя Иво - Как се става ученик на братството. На всеки от нас ни се иска да се наречем ученици на Братството, но не бих казала, че е достатъчно просто да искаме любов. Ще си позволя да цитирам нещо, което ме накара да се вгледам в ежедневието си и да разбера, че истинската Любов, Вяра и добродетелите, за които говорим тук, не би трябвало да са само абстрактни понятия. РАЗВИТИЕ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ откъс от "Акордиране на човешката душа" След лекцията пред Младежкия окултен клас и след гимнастичните упражнения се върнахме в салона, У всинца бяха живи идеите, които Учителя бе поднесъл. Той говори за добродетелите, които ученикът трябва да развие, за да има постижение и за да се разгърнат силите и дарбите на неговата душа. Една сестра каза: "Учителю, благодарим за днешната лекция. "Тя хвърли светлина върху една от задачите на ученика. Трябва да се знае откъде да се започне при развитието на една добродетел. За да имаш Кротост, откъде ще започнеш? Или искаш да бъдеш милосърден; откъде и как ще започнеш? Много е трудно да се започне... Продължението е просто учебник за живота. И "формулите" са много. Можеш да ги учиш цял живот. За да станеш ученик, трябва да си готов да си учиш с любов уроците, да ги прилагаш с упоритост и търпение в своя малък свят и да следваш пътя си. Дали наистина си ученик на братството ще показват делата ти и начините, по които даваш Любовта си на хората и света около себе си. С уважение и благодарност за вниманието.

Здравейте! Когато бях дете, думата мъдрост винаги предизвикваше у мен страхопочитание и образа на старец с бяла брада, който знае отговорите на всички въпроси. Бях на 12 години, когато чух родителите ми да казват за една от прабабите ми, че е мъдър човек. Останах леко разочарована - тя беше обикновена селска полуграмотна жена, която наистина бе трудолюбив, лъчезарен и добър човек, но определено не влизаше в "стандартите" от книгите ми. Сега разбирам с какво тя беше заслужила тихата почит на всички, които я познаваха. Животът и е бил низ от страдания, които тя е успяла да приеме с любов и да дава всичко от себе си на децата и близките си. Казваше, че трудът и доброто, широко сърце са я спасявали от мъката. Когато видеше в очите ни тревога или отчаяние, ни галеше и казваше, че мъките са от бога и ни правят по-силни и добри... Години по-късно открих нейните истини в лекциите на Учителя...

Здравейте! Радвам се, че тази тема се "събуди". Наистина Любовта е водещата сила, но въпросът на Силви е съвсем актуален - как да я развиваме, т.е. как да намираме реалните и измерения - конкретни и ежедневни. Според мен отговорът е в лекциите на Учителя, но осъзнавам, че може би някои от понятията се нуждаят от грамотен и съвестен "превод" на езика на 21 век. Ето какво съм записала на "важно" място в личния си бележник: благочестие смиреномъдрие кротост душевна чистота целомъдрие непорочност въздържание твърдост безкористие търпение разумно мълчание Всеки би трябвало да има свое "тълкуване", но може би ще ни бъде интересно да се чуем. Например как да разбираме "благочестието" в нашия напрегнат свят? Колкото до въпроса на Венцислав, мисля, че понятието безстрастие до голяма степен се описва с Добродетелите, дадени от Учителя. Може би някъде тук трябва да се търси и отговора за синтеза на източното и западното мислене??? С много Любов към Истината и Мъдростта

Благодаря за добрите думи, Иване. Радвам се, че макар напълно непознати, ние мислим, вълнуваме се и се трудим с една върховна ценност в сърцата и разума си - Любовта. Колкото до Исляма - ще дръзна да не се съглася с теб напълно. Нали не сме забравили инквизицията и кръстоносните походи, избиването на богомилите.... Всяка религия става агресивна, когато попадне в ръцете на властта и група хора я използват за користни цели. Може би точно затова безкрайно уважавам Учителя - неговото учение е изключително за отделната личност - душа и не позволява образуването на групи с йерархични структури, както и "овластяване". Замислям се дали то има сигурна защита и какво бихме могли да направим ако някой все пак се опита....??? С искрено уважение към всички добри хора от този сайт!