Донка

Сега си мисля, че личното ми духовно развитие започна, когато осъзнах, че няма везни и никой не ни претегля с никакви мерки. Докато ги има везните, мерките и претеглящите, ние сме във властта на "гъстата материя", роби на ограниченията и дуализма... Трупаме количество и се напъваме в очакване някой (отвън или отвътре нас) да ни потупа по рамо и да каже, че сме пораснали! За мен духовното развитие се състои в осъзнатото освобождаване от везните и мерките, сравненията и отчетите.... до постигането на състоянието "СЪМ" (сега, тук, и това, което съм) - частица от Любовта и хармонията на света около мен...

А може би точно за това имаш да му благодариш? Може би само това е начинът да разбереш кои от тях те познават добре и вярват на теб, кои ценят приятелството си с теб и не се влияят от преценките на други хора. Ами ако това изпитание идва да ти отвори очите за Истината? Никой не може да ни навреди - единственият ни враг са нашите лоши мисли, страхове и желанието света и хората да бъдат такива, каквито ние искаме да бъдат.

И е нормално да се губи - това е смисъла на заробващата зависимост - не на Любовта. Истинската любов между двама е възможна след ниво едно - ти си цяло, макар и в процес на развитие - не си половинка. Повърхностни са всички връзки с всички хора, които срещаме в материалния си свят. Повърхностните връзки ни дават информация, необходима за ориентацията ни в Пътя.... много е дълго, но съм сигурна, че разбирате за какво иде реч... Да, знаят.... от опит вече. И не спирай мечтата Латина - възможна е, но когато вече си взел ниво едно. Докато имаш нужда от човек до себе си, за да си щастлив (даваш или вземаш - все едно) той няма да дойде.... Когато се научиш да балансираш енергията си сам - нямаш нужда да те обича някой или да даваш любов на друг - идва ниво две. Дълбоката връзка е не просто информационен, а информационно - енергиен обмен. Много по-сложно е, защото изисква синхронизация между двамата на по-високо ниво. Затова можем да се справим само с един партньор. От личната опитност вече знам, че главното условие при този обмен е да успяваш да запазиш баланса на своето цяло и това на другия. Естествено, на това се учиш мноооого време. За мен (нас) това означава : Информационният обмен тече непрекъснато (вече си се научил да го управляваш в първо ниво). Когато в него се появят индикатори за енергийно равновесие и готовност (нещо като хармоничното съзвучие в музиката - аз звуча до - той ми), внимателно си "подаваме енергия" едновременно - нещо като хибридизацията на електронните облаци... Много помага секса... затова той е важен елемент във връзката.... С течение на времето, обаче се постига и без него... Досега сме успели да го постигнем само в положение на физически допир и пълно спиране на "вътрешния диалог". Простете ми, дълго стана Ако още нещо ви е интересно или не е било ясно.... ще се опитам да отговоря доколкото имам опитност.... със знание само не става...

Тъжно ми е като си спомня, че през 25 години!! от съзнателния си живот си мислех нещо подобно - "Като няма да сме съставни части един на друг, защо да сме заедно!" И с любов се стараех да се самомоделирам като негово "допълнение", а и да моделирам собствените си "дупки" така, че нещо от него да ги запълва! Някой ми беше внушил, че Истинската Любов е да се запълвате взаимно.... И??? Това бе Пътят към Ада! Самият Ад! Ако искаме човекът, с който ще вървим по Пътя, да стане наша съставна част, то не убиваме ли Свободата му и правото му да бъде уникален и цял (като нас самите)!? Нежно убийство - като го мачкаме и моделираме, макар и с нежни ръце, по свой вкус и правила.... Ако ние искаме да бъдем допълнение на човека когото обичаме, не се ли каним от любов да "издълбаем" в него място за себе си - по свой вкус и правила?! И ако не стане съставна част от теб, защото иска да си е какъвто бог си го е създал.... или защото след всичкото мачкане и моделиране вече е аморфна маса, а не човек... избутваш го с презрение от света си - свят на възвишеност, идеали, знание.... А ако ти не успееш да станеш съставна част от живота на любимия човек, презираш себе си, губиш желание да живееш (Живота, който Бог ти подарил да Му се радваш и да му Го посветиш за благото на своите братя...) За ЩО да ти е? Абсолютно завършен едва ли ще се почувстваш.... нали си тук да се учиш.... да се учите заедно, равни и свободни! Изпит ниво 1 - доказваш, че можеш да се катериш сам! Изпит ниво 2 - доказваш, че можеш да се синхронизираш със себеподобен без да нарушаваш собствената си и неговата хармония и цялост (аз съм до тук) Изпит ниво 3 - доказваш, че можеш да се синхронизираш със света си ...... може би?

Не мисля, че е чак толкова трудно и че изисква специална подготовка, качества и особен вид връзка. Просто е необходимо лидерът да не се поддава или да се научи как да преодолява гордостта и ревността , с които го изкушава позицията му. Колкото до Божията Любов, Мъдрост и Истина, всеки от нас ги носи изначално в себе си. А уменията и нагласата на водените изцяло зависят от тези на лидера им.

Подкрепям казаното дотук, а какво ще кажете и за няколко нестандартни умения? Да остане невидим - водените от него да имат свободата и задължението да намират пътеките сами, той пази гърба им и им позволява "обучаващите" грешки, защото знае как да превърне грешката в урок и предимство. Да задава подходящите въпроси в подходящия момент - водените от него да смятат отговорите и решенията за свои, да формулират сами целите и да координират заедно усилията си. Да допуска необходимите грешки в подходящия момент - водените от него няма да се страхуват от грешки, когато търсят и прилагат нестандартни творчески подходи; те ще се научат да превръщат грешките в уроци; ще приемат лидера си като един от тях и ще му вярват и доверяват, вместо да са респектирани от него и да показват "официалните" си лица. .......

Ако под "невежество" се разбира гордостта на най-способния и силния измежду ангелите и желанието му да се "себереализира" като направи света по-съвършен според своите мерки - съгласна съм, че това е най-големият грях. Колкото до това дали можем да произвеждаме светлина... зависи какво определяме като светлина.... Определено не само можем, но и сме създадени, за да произвеждаме в полето си фина положителна енергия - Любов. Според мен тя е най-ценна точно когато се създава при допира с материалния ни свят. Всъщност не е ли точно това Науката за себереализацията - как да се запазва и излъчва Любовта в материалния свят...?

Ами точно това може би е била целта на орела - всяка да си помисли каквото иска да си мисли. Очевидно ги е познавал еднакво добре и е знаел как всяка разбира любовта. А тъй като въпросът е зададен неправилно - Любовта не може да се сравнява и измерва - той няма еднозначен отговор. Затова не са успели да го разберат и всяка го е тълкувала според своята ценностна система. Дано все пак накрая са разбрали урока на орела....

Здравейте Докато следих мненията по темата, се опитвах да открия съществени прилики и разлики между Науката за Кришна и Учението на Христос и Учителя (за мен второто е продължение на първото, пригодено за хората от 20 век) не от позициите на богословието, а през очите и съзнанието на обикновен човек. Мисля, че мантрата, която използват в Кришна (особено в зашеметяващото количество на повторение на ден!!), както и купона, блаженството... целят да замъглят и дори напълно да спрат човешката логика, а с това да се разкъсат връзките на съзнанието ни с заобикалящия ни свят. Това позволява да се увеличи Любовта в душата ни и да намерим или чуем Божественото си аз... Преди 2000 години, обаче, Христос ни е дал нов начин за постигане на тази връзка с божественото - ПРОШКАТА. Как си представям нейния механизъм на действие? Разпятието на плътта за мен е разрушаването на нашия модел за благополучие, което е породено от самия факт на съществуването на такъв модел в съзнанието ни. Вместо да се съпротивляваме, пазим или да осъждаме факторите, които го разрушават (понятията зло, предателство, вина и т.п.....), Христос ни призовава да ПРОСТИМ и запазим Любовта. Прошката представлява съзнателно приемане на разрушаването на човешката ни логика и преместване на нейната опорна точка от Човешките ценности към Любовта. По този начин ние намираме Божественото в себе си без да се отказваме от света си, а като се сдобряваме с него. Според мен, Христовото учение е по-висшия етап на връзка между реалния и Божествения свят.

Благодаря за примера - той потвърждава тезата ми! Всеки, който добре познава евангелията, знае, че Христос е разбирал ролята на Юда и не го е осъждал, не е страдал, че е "предаден" от един от най-ревностните си последователи (Йоан споменава, че Юда Искариотски е държал"касата"). За Христос Юда не е бил предател, а изпълнител на волята на баща му. Всъщност Христос е разбирал защо и как трябва да си отиде от света си. Той е разбирал мотивите на Юда и дори го е насърчил да извърши това, което последният е сметнал за правилно. Не го е заклеймил, а е казал "горко му" - т.е. осъзнавал колко тежко ще му бъде да изпълни волята Божия. Следователно Христос не е бил агресор - той е обичал и подкрепял Юда до края. Агресори са станали по-късно онези, които, кълнейки се в името Христово са "забравили" поведението на Христос и неговия последен закон "Любете се един друг, както аз ви възлюбих". Те неусетно са подменили основния закон с официалната доктрина за вярност към Църквата и канона. Всеки инакомислещ са обявявали за Юда (предател на Вярата). Например, църковната йерархия се почувствала предадена от богомилите, и..... А дали богомилите са се чувствали предадени?... Или са простили на палачите си като Христос?.....

Когато играя заедно с учениците си, когато живеем заедно в техния свят, - не ми е необходима взискателност, не им поставям мои задачи. По-скоро те искат от мен каквото им трябва, за да е играта истинска; - не е нужно да ги уча на моята организираност - често се уча от тяхната, когато ги оставя да я проявят ); - по-често се налага да забавям малко решенията им, за да се научат да забелязват повече подробности от света около себе си преди да определят позицията и решението си - за мен е важно да се научат да не се съобразяват само с желанията си и да не преследват поставената си цел "тъпо упорито". Много по-полезно е да усещат и динамиката на света си - да не страдат и да не се гневят, когато се наложи да са гъвкави и да променят целите си в движение - те са по-инициативни от нас - възрастните, когато се намират в среда, стимулираща развитието им. Само че ние често приемаме тяхната инициативност като заплаха към реда, създаден от самите нас - не искам да изпълняват чужди задачи - когато ги приемат като свои, понятието дисциплина става излишно. По-скоро искам да се упражняват в екипност - ролята, която поемат в играта осигурява самодисциплината по естествен начин; - опитвам се да ги науча да живеят и работят заедно, но да запазват свободата и индивидуалността си, както и да уважават тези на партньорите си. За мен колективът не е единица, а сложна красива плетеница. Той не подчинява, а дава подкрепа и любов. Диктатът на болшинството над малцинството и единицата винаги е имал печални последици за човечеството. - категорично възпирам учениците си от опити да дават оценки и да критикуват - опитвам се да ги науча да преодоляват неудовлетворението си с любов и да виждат доброто в другите хора и в това, което се случва с тях и да приемат различията си като богатство, а не като повод за квалификации - добро - лошо. Грешките и неуспехите са нашите приятели. ..... Така живея с моите ученици - повечето от тях са индиго

Предател - какъв грозен етикет! А не служи ли въобще понятието предателство за манипулация на поведението, на хората, които са ни близки? Не ги ли закрепостява към определено правило и поведение, което са длъжни да спазват, защото така запазват нашия комфорт и реда на нашия свят? За да има предателство, значи има нарушаване на верността към определен модел или разминаване на поведението на един човек с очакванията на друг (или на групата). А самото изискване за спазване на наложен модел и съществуването на очаквания, желания, предположения - не е ли точно това агресията към човека, когото обичаме? Лепвайки етикета предател, не нарушаваме ли неговото право на своя позиция, свобода да поеме свой път, право да направи своите грешки? Замислям се сега - защо "предателството" е болезнено за предадения? А може би защото точно той е агресорът? Съгласна съм, че единственият лек за болката е прошката: - да осъзнаеш, че другият е свободен - да продължиш да го обичаш и да се опиташ да разбереш "предателството" - да осъзнаеш с какво си го предизвикал, да си простиш - да изчистиш душата си от негативните емоции, моделите и очакванията не само към другите, но и към самия себе си. Мисля, че ние хората можем да искаме само от себе си само една вярност - към Божествената искрица в самите нас.

Този събеседник е интелигентен и умен. Може да му е липсвало самочувствие(както сам казва), но не можеш да си позволиш да го смяташ за ограничен! Прекалена самонадеяност има в това предположение, а тя пък крие несигурността. Сори, мнение!

Няма степени, Орлине. Капка ревност съсипва каца любов и нежност. Тъжно ми е за хората, които вярват в твоите думи. Аз бях една от тях... Когато не разбирах, че задължителното условие за любов между двама е личната свобода и липсата на страх и "ходене на пръсти". Уважението към свободата и личния избор на партньора не са проява на невнимание, безгрижие и отдалеченост.

Може би моята версия ще ви се стори абсурдна, но ... "Клетата" жена всъщност в момента страда, за да осъзнае и да преодолее гордостта си. Не, не тази "гордост", която би я накарала да промени живота си като Латина. Това не би било гордост, а Любов към себе си и психопата - съпруг. Любовта ни вразумява и ни дава сили да се признаем за победени и да започнем живота си отначало, без да се страхуваме от неизвестността.... Това е другата гордост. Тя звучи приблизително така: - Не може да съм сгрешила в избора си - той е моят любим, независимо какво се случва. Ще го докажа на всички, на него и на себе си дори! (Прикрива се с обяснението - великодушна съм, прощавам му, защото любовта ми е силна) - Аз съм силна - няма да отстъпя и докрай ще се опитвам да променя нещата! (прикрива се с - ще понеса всички страдания, но ще остана до него и ще запазя семейството си) - Аз съм човека, от който той има нужда, без мен той ще свърши! (Прикрива се с - не мога да го изоставя в тежък за него момент) Има и още... Предполагам, вече разбрахте за какво говоря.... Колкото до изневярата - тя и служи не толкова за бягство, а за оправдание на тормоза, на който се самоподлага. Жертвата в нея има нужда от Съдник. Тя несъзнателно извършва грях, за да може да намери смисъла на агресията срещу нея и страданията си. Всъщност, истинският агресор е тя, която с упоритото си решение да не напуска съпруга си, натоварва неговата карма и влошава състоянието му. Без нея той има шанс да се изправи на крака... Знам, че звуча жестоко, но това беше моята собствена истина .

Ооооооооох! Не исках пак да се намесвам. Не сме обидени учителите, просто не всички са длъжни да разбират естеството на професията ни. Ще се наложи да уточнявам и за класния ръководител. Пълна порнография (извинете за израза) беше амбицията да се превърнат класните ръководители във възпитатели на "колектив"!!! Бях класен ръководител над 15 години - срам ме е да кажа какво са искали от мен - трябваше да заставям "единиците" да се съобразяват с мението на болшинството. Трябваше да изчислявам "среден успех" и да участвам в "социалистическо" съревнование за най-висок успех!!!(Вече ви завоня, нали?) Прави са на запад, че изобщо не създават "паралелки", а групират децата по темпове и ниво на развитие, психологическа съвместимост и интереси... Простете ми емоционалността. Сега по същество. Не съм мениджър, но съм била в добре ръководени и в лошо ръководени екипи. Както казах, била съм и класен ръководител. Екипът е подбран от хора, които са пожелали да са в него. Той има поставена групова задача. Класът е случайна група от връстници с еднакви, но индивидуални задачи! Екипът разпределя отговорността за отделните дейности и операции и непрекъснато следи координацията им, защото те са в системата на сложна планирана дейност. Няма конкуренция, а сътрудничество. Паралелката не разпределя различни операции и дейности - всеки член носи индивидуална отговорност за поведението си, извършват еднакви по характер дейности и не ги координират. За съжаление точно обратното - конкурират се вместо да се учат да работят заедно! Мениджърът 1.подбира и променя състава на екипа си, 2.осигурява психологическа съвместимост, 3.разпределя дейностите, координира изпълнението им от гл.т. на крайната цел 4.осигурява връзката на екипа с други екипи 5.осъществява представителна функция на вишестоящо ниво 6.носи отговорността за крайния резултат от работата на екипа. (Сигурно и още неща могат да се добавят) В образованието това са директорите на училищата , не учителите или класните ръководители.

Струва ми се, че малко изместваме темата - мениджмънт и преподаване / обучение са коренно различни позиции. Учителят / преподавателят или както го наричате.... не просто знае или може предмета си. Той има много по-сложна задача. Ученикът не е празен съд, в който можеш да налееш знанията си или машина, която да програмираш за извършване на определени дейности. Учителят първо постига духовен и емоционален синхрон с ученика си; после стимулира развитието и досъздава мотивационната му сфера; после осигурява достъп до среда (информация), благоприятна за определената посока на развитие; после изгражда заедно с ученика система за обработка на информацията и развитие на уменията; после контролира и стимулира (положително!) процеса на усъвършенстване; накрая убеждава ученика, че може да "ходи сам" и му предоставя "линковете към ресурсите" - т.е. Учителят първо те носи на ръце, после те слага на рамо, за да летиш, но да знаеш, че има кой да те вдигне когато паднеш, накрая те вдига и те тласка за полет. Ако е бил добър учител и треньор, "орлетата" му умеят да летят по-високо от него и отлитат завинаги. Това е нашата професия. За мениджмънта - не знам. Нека напишат нещо добрите мениджъри.

Спомням си първата ми лекция по литературознание (Огнян Сапарев).... " И като ви гледам как сте наточили моливи сега.... да не вземе някой да си помисли, че ще ви кажа истината за литературата? Няма такава Просто ще се опитам да ви разкажа как си я представя моята скромна персона... И да не вземете да повярвате на всичко дето го пише в тоя списък??? И те са като мен само скромни персони... и като вас... само дето са чели и мислили малко повече... " Такъв ми и остана критерия за истинност. Приемам това, което чета, като света на човека, който го е написал или казал. Не го тествам, не го ползвам в конструкциите на съзнанието и битието си преднамерено и старателно... По-скоро го оставям да се асимилира спокойно от съзнанието и подсъзнанието ми. След известно време нещата някак си идват сами в подходящия момент. Може би наистина усвояването на новите "територии" (Венци)

Благодаря (макар че вече не съм зависима и от одобрението и ръкопляскането - просто ми е хубаво, че съм срещнала сродни души , но нямам нужда от това ) Колкото до Човешките ценности - аз си я наричам Божествена "ценност" и за мен тя е една - Любовта. Ако нея я няма, мисля че не може да има нито Истина, нито Добро, нито Щастие нито....

А какво ще кажеш за свободата от Съдника и Жертвата в съзнанието ни? (Дон Мигел Руис) Лично аз се усетих истински свободна, когато успях да преодолея зависимостта от човешките ценности, т.е. престанах да страдам: когато светът около мен не съвпадаше с модела ми за добро, когато губех нещо, което обичах и смятах за ценно, когато значимите за мен хора не одобряваха поведението и личността ми....

Здравей Sunflower Известно е, че сънят се дължи на работата на центрове в мозъка, които са емоционално натоварени, но по една или друга причина не са обработили постъпилата информация, когато сме били в будно състояние. Отслабването на съзнателния ни самоконтрол по време на заспиването сваля напрежението на останалата част от кората и премахва волните или неволни "блокажи" на тези центрове. Възможно е няколко центъра да работят заедно и да се получат странни и абсурдни комбинации. Тъй като тези центрове не могат да разчитат на нашето нормално мислене и представи, те "сглобяват картината" на проблема и неговото решение от случайно попаднали им образи, ситуации и звукове - обикновено разчитат не на оперативната ни памет (която си почива), а на дълговременната (старите неактивирани скоро ресурси). Не искам да те тормозя с повече обяснения. Моята версия на твоя сън е следната: Ти изместваш фокуса на съня при тълкуването му. Мисля, че важното в него са ситуациите, в които попадате. Твоята интуиция се опитва да ти каже нещо с тях и твоето поведение в тях. Опитай се да ги свържеш и да извлечеш някаква поука (като от приказките). Подсъзнанието ти в момента решава проблем, който ти или не осъзнаваш все още, или си се опитала да забравиш, като го изтриеш насилствено. Той не се е изтрил, а е потънал и се опитва да изплува. Колкото до човека, който сънуваш, според мен подсъзнанието ти замества с него друг, значим за теб човек. Явно става дума или за мъж, който е ежедневие за теб и затова образът му се намира в кратковременната памет, или за мъж, на който съзнанието ти е наложило емоционално "табу". Надявам се да съм ти била в помощ

Гледали сме много филми в които има проява на смелост и геройства! Чели сме за герои и смелчаци. Едва ли има мъж, който да не е мислил по този въпос, който да не е мечтал да му се отдаде възможност да се прояви в ситуация, изискваща проява на решителност и смелост! Какво е обаче наистина смелост? Аз лично съм стигнал до следното заключение. Смел е този, който в решителен момент може да преодолее страха! Исконния страх на прачовека от всичко и всички! Този, който не проявява страх при извършването на нещо опасно, не мога да го таксувам като смел! Смелоста е първо победа над себе си! Ако не изпитваш страх, мисля, че не можем да говорим за смелост. Вие как мислите! Моля за извинение! Всичко което казах, се отнася и за жените! Нали и ние се борим със страховете си, движейки се напред в живота си!

Когато хората около мен се радват, аз се радвам повече от тях. Но когато страдат.... Преди известно време моята приятелка беше на екскурзия. По това време тя минаваше през неприятна процедура на развод и понякога се чувстваше нестабилна. Замина на екскурзия с класа си и вечерта изненадващо влезе в ICQ от някаква зала. Започна с това, че се чувства много самотна и и се плаче. Искало и се да излезе да се поразходи, но никой не поискал да и прави компания. Не се поддадох, не започнах да и съчувствам. Отговорът ми бе: Щастлив човек си тази вечер, мила! Благодари на Господ за този подарък! Оставил ти е глътка свобода да отидеш където поискаш, да правиш каквото ти е на кеф без да се съобразяваш с никого и без да се налага да изслушваш някого или да отговаряш на въпросите им. Преброй колко минутки ти е дал и направи от всяка бисерче, което дълго ще пазиш в спомените си! Много се радвам за теб и заедно с теб! Последва кратко мълчание и отговор: Благодаря ти че те има съкровище, за да ми напомниш колко обичам да се разхождам сама и да разговарям със себе си! Излизам от залата, за да не губя ценни минути. Когато се върна на другия ден, изглеждаше по-доволна и щастлива от всякога.

Не мога да се съглася. Ето един пример от ежедневието ми: Факт : В домашната има много грешки и е изпълнена само наполовина. Оценка : Проявил си небрежност и си усвоил материала незадоволително. Разочарована съм от теб. Очаквам да се потрудиш над домашната още веднъж, този път, по-съвестно и старателно! Мнение : Останах с впечатлението, че не са ти стигнали сили, време или може би желание, а може би и трите, за да се справиш със задачата. Вярвам, че с известна помощ, достатъчно време и внимание ще успееш да усвоиш материала. Опитай още веднъж сега - ако имаш въпроси, ще се опитам да ти помогна.

Здравейте Нямам мнение по теоретичните аспекти на ясновидството, но ми се иска а споделя моя опитност от случайно посещение при жена, която не се саморекламира, но не отказва поискана помощ и не иска възнаграждение (освен това, което посетителят сам остави - няма определен размер или вид, може и без него). Та за посещението. Заведоха ме по мое внезапно желание (нямаше възможност да научи нещо за мен) и ме оставиха сама с нея. Не се познавахме, не и зададох никакви въпроси, не се представих. Бях решила да мълча докрая. Тя някак разбра, че няма смисъл да ме заговаря и просто затвори очи. В този момент усетих топла, леко вибрираща вълна, която бавно и спокойно ме заля. (Покрай ежедневната си работа съм се научила да "усещам" полетата на хората до мен.) Пуснах я съзнателно, макар че знаех как да я спра. Бях спокойна, защото знаех и как да изчистя евентуални остатъци и как да я "избутам" ако усетя недоброжелателност. Беше ми интересно какво ще стане по-нататък. След малко, още със затворени очи, тя каза неща, които не бяха известни на никого освен на мен. После се усмихна и ми каза, че сега са ми дали почивка, за да довърша промяната си и да се науча на щастие и истинска Любов. Последните думи бяха "Светлината я чакай към пролетта (беше септември), да си готова за нея." Вълната постепенно се "стопи" без да остави следа у мен. После тя отвори очи и заговори за ежедневни неща, започна да ме разпитва и да ми казва своето мнение за това, което се е случило и се случваше с мен тогава. "Това сега аз ти го казвам", предупреди ме тя. Понякога си мисля, че това, което ми каза докато бе със затворени очи, бе в самата мен - моята интуиция, Божественото ми Аз, което аз все още не се бях научила да чувам добре.