Донка

Отговарях на това преди всичко... с нищо повече от бърза импровизация на каскада от метафори Благодаря за оценката. Само не разбрах за какъв успех става дума - нямах никаква особена цел, просто се забавлявах...

Добре дошъл и от мен no fear inc през девет форума в нашия - десетия - царството на Любовта и уважението към Свободата на всеки поотделно и на всички заедно Благодаря ти, че веднага ни позна и остави спокойно копието си - ДА - тук няма битки, няма врагове, които да пронизваш и съдници, пред които да се защитаваш. Е, няма и победи и победители... Ако ти харесат усмивките на нашето слънце, ласките на нашия бриз и и простора на небето ни, можеш да посещаваш и по-често нашия оазис. Ако носиш въпроси и съмнения в себе си, можеш да ги пуснеш на свобода тук, сред нас... Ако си събрал по пътищата си перли радост, истина и мъдрост, можеш да отвориш шепите си да им се порадваме заедно... и в дъжд и вятър

Страхуваш се още, мила, да носиш отговорност за друг живот, страхуваш се да не увехне в ръцете ти и да се усещаш виновна за смъртта му... Вземи го, опитай да му дадеш от Любовта си (не отговорност!) и предварително си прости, че може би няма да го опазиш... Отивай при него все едно отиваш да си говориш с баба си.... Тя ти го дава, защото иска да бъде до теб, с теб...

А как усещаш Бог в цветята, които си отгледала ти? Когато започнах да усещам цветята в моите саксии и в градинката ми като проява на Любовта, която е заложена в мен самата, някак не мога да скъсам цвете за букет - то е живо и е красиво, когато увяхва на корена си! Само прибирам листата и цветовете, с които ме лекуват... Когато искам да подаря цвете на някого - предпочитам да подаря живо....

Поздравления за Орлин! Успя да устои на НЛП атаката, която волно или неволно направи гостът! За тези, които само четат тази тема - сравнете изреченията на госта, които са ту по-леки, ту по-сериозни словесни "шамари" със стила на Орлин. В първите 3-4 изречения той се поддаде на атаката и зае отбранителна позиция. Усещате раздразнението, лека обида, желание да защити позицията си. Точно това целеше първият постинг на госта! Да изкара Орлин от равновесие, а това е "ключът към вратата" към съзнанието ни. НО! Обърнете особено внимание на следващото изречение на Орлин! Орлин овладя дестабилизацията си като задейства златното правило на Христос: Ако някой те удари по едната буза, ( благодари му и) обърни към него другата... Простете за волността, но мисля, че точно това е имал предвид Христос. Малко по-късно Орлин "обърна" сесията и започна постепенно да сменя "рамката": Реакцията на Госта (която очаквах с интерес) показа, че Орлин е на прав път.... Е, Орлине, имаш още много да се учиш и "тренираш", но носиш в себе си най-важното качество - устойчивост на НЛП атака. Успех! За метафорите сте прави - изкуството да ги използваш се овладява с много търпение и любов. Четете поезия и ... фразеологичните речници на езиците, които владеете. Много помага транслирането на фразелогизми между езиците... А чели ли сте Граматика на фантазията от Джани Родари - една от любимите ми книги?

В този смисъл от изневярата страдат "предадените", защото те са си присвоявали съзнателно или подсъзнателно любимия човек и неговата свобода, защото са очаквали от него любов под формата на вярност... Излиза, че ако любовта между двамата изключва очакванията по принцип и се гради на свободата, спокойствието и щастието на всеки поотделно и на двамата заедно, изневярата няма да съществува като понятие...

Поздравления за чудесно формулираната причина за страх от себе си. Ако в съзнанието ни застане презумпцията, че някой очаква точно определено нещо от вас (това почти винаги се внушава и възпитава от родителите... ), ние започваме да "рисуваме" картината на тези очаквания и да редим списъка на онова, което "трябва" да направим или постигнем. Естествено, той е безкраен и естествено е зависим от ценностите на обществото ни, от личните ни и чуждите желания и планове и т.п. Едновременно с "рисуването" на тази картина съзнанието ни неминуемо започва да съпоставя "трябва" с "мога" и, разбира се, везната силно се накланя в полза на "трябва". Кой ли не е изпитвал страха, че няма да успее да "напълни" бездънния резервоар на собствените ни и чуждите очаквания. И защо е необходимо изобщо да го пълним??? За да заслужим любовта и уважението на хората около себе си и да бъдем приети и оценени от групата (обществото си). Значи здравата почва под краката ни по презумпция е зависима от останалите??? Е, как искаме да е здрава тогава?? А може би наистина е по-лесно да прехвърлиш отговорността за здравата почва и причината за неувереността си върху другите? Любовта е в нас самите и не сме длъжни да я заслужим - само ни е нужно да я открием в себе си, да я почистим от "правилата" и да я пуснем на свобода - т.е. да я реализираме. Достатъчно е сами да приемем себе си и да оценим това, което е вложено в нас от Твореца. Това за мен означава да намерим онова място в живота, на което каквото и да правим, да ни доставя удоволствие и да го правим с любов за себе си и за другите.

За съжаление, мога да посоча много примери. За мен беше въпрос на дълг, саможертва, компромис с моето лично усещане за спокойствие и щастие, проява на силна, себеотрицателна любов и състрадание, поставяне на близките ми над себе си и т.п. запазването на семейната ми клетка. Резултат: Бившият ми съпруг и досега живее с вината и болката, че е наранявал с ревността си и властността си мен и децата. (Защо му позволявах да го прави 20 години?); Синът ми доскоро смяташе себе си за причината, поради която аз съм се жертвала и съм страдала и не смееше да започне сериозна връзка, за да не нарани любимата си по същия начин.... стига ли? Ох, и тук имам резерви вече. И аз се опитвах да възпитам дъщеря си (сега е на 20 години), че е добро да посветиш живота си на семейството си и на децата си дори и това да означава страдание, и е лошо да се ръководиш от усещането си за спокойствие, щастие, свобода. Слава богу, тя се съпротивляваше и не можах да я заразя с моите представи - може би защото виждаше ясно какъв е резултатът от това "добро". Преди две години аз осъзнах, че детето ми е разбирало Любовта правилно, а аз не! Нека всеки намери свободно своята Любов, щастие и Истина.

Добре дошъл Bobsan Ще се опитам да поразсъждавам върху проблемите, повдигнати в постинга ти... Съвсем нормален страничен ефект на преоткриването на себе си. Ние всеички сме различни един от друг и това е най-красивият момент на общуването между нас. Думата "прекалено", с която определяш разликата между теб и средата ти ми подсказва, че в съзнанието ти има някаква "критична маса" на количеството и качеството на разликите, преминаването на която ти причинява болка и усещане за самота. Може би очакванията ти са завишени? Може би воден от желанието си да намериш у приятелите си това, което носиш в себе си, ти пропускаш да забележиш какво носят те? Може би забравяш, че другите също като теб са в период на търсене на себе си и се променят непрекъснато и твърде бързо ги отхвърляш? Може би е добра идея да си дадете време и шанс за промяна и сближаване... пък каквото е писано, това да стане? С едни пътищата ти сами ще се разминат, с други ще се намерите отново, много по-различни и много по-близки от преди? Поздравления! Открил си причината за усещането, че си нещастен. Когато заобичаш себе си без да е необходимо другите да те харесват и обичат, ще намериш щастието. А за да спреш да се влияеш от тяхното мнение и оценки, просто спри да ги наблюдаваш критично и да ги оценяш ти самият - когато ти е все едно какъв е другият и какво прави, някак изведнъж започва да ти е все едно и какво той мисли за теб. А защо си мислиш, че различните мнения непременно се противопоставят? Защо смяташ, че всички трябва да мислим еднакво, за да сме заедно? Страхуваш се, че ако твоето мнение не съвпада с това на средата ти, ще те отхвърлят и ще загубиш любовта им? А може би зад този страх се крие очакването другите да мислят като теб? И тъй като ти ги отхвърляш защото са по-различни, смяташ че и те ще те отхвърлят защото си различен?... Дано не приемеш написаното от мен като заяждане или поучение - честно си признавам, че съм преживявала същото на твоята възраст. Че и доста след нея... Сега си давам сметка, че ме спаси учението за Любовта, което ще намериш в този сайт.

Тонът и изражението, с които са поднесени думите носят допълнителна информация за отношението на говорещия към това, което казва, към слушателя и за неговото състояние в момента. Те се възприемат от слушателя през съответните паралингвистични канали, но за съжаление обикновено не се тълкуват адекватно , а се приемат лично и предизвикват емоционални реакции у слушателя. Това е може би най-важната причина да не се "чуваме" и за възникването на недоразуменията и конфликтите. Как да се научим да не реагираме на тях? Като начало можем да се опитаме да "разчетем" кода на тона и изражението. Например: Остър тон, сърдито изражение, съпроводено с недоволство - вместо да го приемете с огорчение като - "той ми е сърдит и не е доволен от мен, опитва се да ме нарани..." помислете "Той не може да приеме и разбере нещо и е загубил равновесие. Нещо в него самия му създава този проблем... Какво би могло да бъде това?" Когато съсредоточите усилията на ума си, за да разберете какво ви казва за себе си без думи другият, а не как се опитва да ви нарани, емоционалната реакция сама изчезва. Малко по-късно можете вече да се обърнете навътре към себе си и да се опитате да разберете какво е било това нещо във вас самите, което е допуснало емоционалната реакция. На мен този подход много ми помага....

Ох, ние Девите Това, че те разбирам, съвсем не означава, че смятам лъжите ти за благородни и неизбежни, мила... Те измъчват самата теб, а още повече майка ти, която подозира, че не и казваш истината и рано или късно, ще се убеди в това.... Тогава и ти и тя ще страдате много повече, отколкото от конфликтите, предизвикани от истината. (Майка ми от такива благородни лъжи стигна до загуба на съзнание при невротична криза, при мен кризите на сърдечна невроза се усилваха от астматични пристъпи...) След като успях (с помощта на Лазарев и Учителя) да преодолея тежката си зависимост от синдрома "Майка + Учителка" и между мен и децата ми се възцари мир и любов, истина и уважение към свободния избор и правото на "грешка", осъзнах, че и аз не мога да продължавам да "щадя" майка си. Беше труден период... ако ти е интересно, мога да ти разкажа подробности лично... но успях! Макар и не изцяло, макар и с цената на "плач и скърцане на зъби", които трябваше да посрещам само с "мамо, много те обичам, и точно затова не мога да те лъжа", "може би това не ти харесва и те тревожи, но те уважавам и обичам толкова много, че предпочитам да ми се караш и сърдиш, отколкото да те излъжа" и неизменните целувки и прегръдки.... Е, постепенно и тя се отказа да контролира и да се тревожи "благородно" за мен и моето добро, сега се учи да обича себе си и да бъде щастлива без да се жертва за нас....

Съчувствам ти, Милкана - не ти е лесно. От твоите думи разбирам, че майка ти трудно приема факта, че вече не е в състояние да "осигурява" безопасността и "доброто" на момиченцето си. От фразата за лъжата, кражбата и убийството оставам с впечатлението, че майка ти е принципен и взискателен към себе си преди всичко човек (а може би не само към себе си). Ох, не бих се учудила, ако е учителка (като мен и родителите ми ). На въпроса за лъжата - в момента ти с лъжите си по особен начин "лекуваш" майка си. Тя получава хомеопатични дози от това, от което се е опасявала и което е презирала най-много. И аз ги получавах от децата си навремето... заслужено... като майка ти. Сега споделят с мен като с най-добрия си приятел, НО това се случи едва след като поставих Любовта, а не морала и принципите, не дълга и грижата за тях на първо място в душата си. Успях да ги убедя с делата си, че каквото и да се случи, както и да постъпят, каквото и да ми кажат, ще ги обичам и разбирам. Оставих пълната отговорност за живота им на тях самите и се отказах да "посвещавам" моя собствен на тях.

Напомня за един стар виц: ".... О, боли ме, как да не ме боли, но ако знаеш колко е хубаво в паузите!" Трябва да те разочаровам, Орлине. Болката се редуваше с удоволствие тогава - при Паразита (няма нищо общо с човек от живота ми - това е начинът ми на мислене и емоционалните ми реакции, измислените от средата ми и от самата мен правила и ценности). Не съм им благодарна - когато си спомня за онези години, ми става тъжно за всички, които все още подхранват с Любовта си своите принципи, желания, гордост (макар и скрита зад гордо понасяне на болките...), ревност, амбиции, недоволство... Благодарна съм на Светлината - книгите на Учителя, в които прочетох, че ние сме създадени, за да бъдем щастливи и живеем добре, а страданията само ни показват какви, къде и с кого НЕ ни е писано да сме. Благодаря на Учителя за това, че ме научи какво означава Любов и че тя не се нуждае от подхранване, заслужаване, търсене и т.п. Тя си е в нас и ни храни с всичко необходимо, за да сме щастливи такива каквито сме - свободни и добри. За справка - термините Паразит, Жертва и Съдник са от прекрасната книга на Дон Мигел Руиз - Четирите споразумения....

и не си ли противоречат? Дали не очакваш времето да промени нещо или някого по определен начин? Ами ако промяната не е такава, каквато ти смяташ за "положителна"? Ще започнеш ли да даваш преценки за нивото на развитие на другия? Моля, не го приемай за заяждане. Това, което ти споделяш беше мое "верую" и принцип на мислене и поведение 30 годинии имаше негативни последици... Затова не мога да го подмина просто така....

Знам колко ни помагат обобщенията да затворим очи пред факта, че се поддаваме на страха и изкушението да излъжем! Съвсем не всички лъжат! И лично аз мисля, че няма такова нещо като "благородна лъжа" - това е все едно да кажеш "светла тъмнина" или "добро зло".

Благодаря ти ,Силве, за всички съвсем на място цитирани откъси и най-вече за откъса с мухата!

Ох, нищо добро не донесе това разбиране на любовта нито на хората около мен, нито на мен самата.... Ако аз не съществувам за себе си и другите са на първо място, а аз на последно, това означава ли, че очаквам подобно отношение и на другите? Когато добре се грижа и обичам себе си точно толкова и точно така както обичам другите, аз всъщност ги освобождавам от очакването си да ми отговорят на любовта с любов, на грижата с грижа... Господ е поверил на душата ми това тяло и ум в този живот и на това място и първият ми дълг и добродетел е да ги обичам и да се грижа за тях, за да бъдат здрави и щастливи. Само така душата ми може да научи уроците си, за които е пратена тук и само така мога да служа на Създателя и чрез Него на всичките си братя и сестри.... Така разбирам сега главната добродетел....

Според мен второто е задължително условие, за да се постигне първото. Следователно целта е подобрението на съдбата, а освобождаването от кръговрата и прекъсването на диалектичните връзки е пътят към постигането на целта. При това Учителят е казал и как да вървим по този път: На въпроса за контрола: Мисля, че можем да контролираме положителното си отношение си към себе си и това, което се случва с нас и около нас. Можем да благодарим за това, което сме и за това, което се е случило и после да използваме ума си, за да разберем защо това е най-доброто за нас. Можем да наблюдаваме себе си и да прилагаме научените вече уроци съзнателно... Още много неща можем да контролираме.....

Само бих добавила - не само постъпки, но и мисли, емоции, отношение, желания, начин на възприемане на себе си и света си.... Например, в личната си съдба, аз трябваше да "изчистя" кармата на няколко поколения по женска линия, които смятаха съжалението, изпълнението на желанията и жертвоготовното поемане на отговорността и страданията на близките за най-висша проява на любовта; свръхчувствителността и лесната ранимост за красив, нежен характер; нехаресването на себе си за благороден НЕ-егоизъм и т.п.

Благодаря ти, Орлине! Не бих могла да дам толкова добра дефиниция на ЯЙЦЕТО НА ПАРАЗИТА. Колкото и да се старете да унищожавате пипалата му, той ще се излюпва отново, по-резистентен от преди, ако "посеете" в съзнанието си казаното от Орлин. А сега следете как се излюпва Паразита: 1. 2. Ако не преживяваш дълги години мъка, няма да преживееш щастливо съжителство. 3. За да постигнеш щастливо съжителство, е необходимо да преживееш дълги години мъка. 4. Осигури си дълги години мъка, ако искаш после да си щастлива. 5. Постарай се да живееш в мъка в този греховен свят на Земята, за да си осигуриш щастие в "другия свят". 6. Паразитът е този, който ще ти осигури така желаните мъки тук - необходимото условие за щастието Там. Подхранвай старателно с любовта в себе си Съдника и Жертвата, съжалявай или носталгично си припомняй за стореното от теб в миналото и прави предположения и планове за бъдещето. Бъди непрекъснато недоволен "човек" (от себе си - дете на греха и от света си, сътворен от сатаната) а не доволна, щастлива свиня. .... А ако искаш да направиш и най-близките си и любими хора щастливи в "истинския свят отвъд", осигури им достатъчно страдания в този.... Малко смешно, много тъжно, нали?

Любовта - немощна и малка? По-скоро ще се съглася със Силвия.... Когато споделям мнение, се старая да се опирам не на нещо прочетено, научено, проповядвано, а най-вече на личните си усещания и опит.... Та сега, връщайки се назад във времето, си давам сметка, че винаги съм била изтъкана от Любовта. Тя не е била малка и немощна, нито се е криела в затънтените ми местенца - точно напротив! Любовта е успяла да ме опази жива въпреки Паразита, оплел съзнанието ми с паяжината на измислени ценности и правила и душата ми с "благородно страдание и саможертва".... За съжаление, Любовта е подхранвала мен, а аз съм давала от Силата и на Съдника и Жертвата.... Когато ми "просветна" (благодаря на книгите...) и успях да отрежа пипалата на Паразита, да спра да се самосъжалявам и да съжалявам, да се старая, за да "подхранвам" чуждата любов към мен и да я чакам да расте, цъфти и връзва ..... в следващия момент Силата се преля от страданието и старанието в Щастието и Спокойствието.. за мен и за всичко около мен Благодаря ти Любо за :

Преди няколко седмици "подхраних" цветята си с тор - даже с два вида ... Оттогава все се ловя в смешно занимание - всеки ден се вглеждам в тях, за да забележа дали са пораснали, колко нови листа имат и пуснали ли са цветни пъпки... Честно казано, усещам малко разочарование - май съм очаквала да стане чудо и всичко да се покрие с цвят и.... Не унищожаваме ли Любовта точно като я "подхраним" и после се вглеждаме през цялото време, за да забележим резултата, на който сме се надявали???

Съжалявам, че може би ще излезна от хода на коментарите в темата, но ми се иска да споделя един по-различен поглед към проблема... Нека предположим, че физическото несъвършенство (меко казано - това, което не може да се характеризира с "физическа красота") е дадено на душата, за да забележи и осъзнае истинските ценности на света и хората около себе си, както и да се почисти от гордост, ревност и тщеславие и да се научи на смирение и мъдрост. Може би точно непривлекателният външен вид ще помогне на душата да отвори резервите си от безусловна любов, доброта, истина.... Помните ли Квазимодо? В този ход на мисли дали физическата красота не е своеобразен изпит за душата? Дали ще успее да се опази от изкушенията на ласкателството, дали няма да загуби смирението и дали няма да превърне красотата си в разменна монета за любов, внимание, власт, слава... Дали ще устои на гордостта, презрението към по-непривлекателните, ревността... Помните ли "Огледалце, покажи ми, друга има ли в света....."

Да, съгласна съм с Любомир - в епохата на Водолея все по ясно ще осъзнаваме защо всичко, което се случва с нас е за наше добро. И ще се научим да се приемаме въпреки различията си, ще забравим понятията "обида", "наранен", "засегнат", "неразбран", "предаден", "враг", "съперник" и т.п. Инатари, спомни си завета: "Ако някой те удари по лявата буза, обърни към него другата." Болката, предизвикана у теб от думите на Венцислав ( ние сме му свикнали тук и си го обичаме точно такъв какъвто е ) е симптом, че нещо в теб е лесно ранимо и в резултат ти и поведението ти се поддавате на манипулация. Може би това е очакването ти хората от кръга ти на общуване да не си позволяват тон, който ти не си позволяваш. Може би все още приемаш лично казаното и направеното от останалите...(обективно погледнато постингът на Венцислав не бе насочен конкретно срещу теб - той самият си изясняваше понятията. )

Проявленията на Същността не са ли тя самата, приспособена за нашето съзнание и сетива? .... Стар спор.... Замислям се сега защо е необходимо да ги делим... Хипотеза: Същността е безусловна, неподдаваща се на оценка, непреходна, единна.... Ако отделим проявленията и от нея, това веднага ни дава право и основания да поставяме субективни условия на приемането им, да ги оценяме като добро или зло по нашите субективни критерии, да проявяваме претенции и критика, както и властта си да ги "поправяме", да ги присвояваме...... Примамлива перспектива. Ако не отделим проявленията, то ще ни се наложи да смирим гордостта на Егото си и да приемаме безусловно всичко в себе си и извън себе си - с Любов, без условия, да се откажем от критериите си за добро и зло и от оценянето на себе си и света си, да забравим за претенциите си и да осъзнаем безмислието и агресията на недоволството и желанието си да "поправяме", да останем без "собственост", да забравим ИМАМ и да остане само СЪМ.... На Егото ни това никак няма да му хареса