Донка

Благодаря ви, приятели! Значи аз съм човек с източен тип мислене, излиза Още един въпрос тогава: Кое в западната култура, в западния начин на мислене, предизвиква съперничеството и стремежа да се противопоставят учения с еднаква по същност основа и да се наложи един модел на духовност и "праведност"? Едва ли същността на християнството като учение предизвиква факта, че християнските църкви и секти (не бих ги нарекла учения, а общества) И съответно кое в източната култура и начин на мислене предпоставя толерантността и презумпцията за Последното е и моята лична житейска философия... и не само по отношение на културите, но и на хората поотделно като личности.

И аз съм с вас, момичета, само дето не съм толкова скептично настроена. Вече все повече хора Аз бих го нарекла Свят на Божията Воля. Той си съществува май на планетата и сега - само човешкото съзнание не може (или не иска от гордост) още да се хармонизира с него.

За първата част от думите - аз съм ги срещала в двуцифрено число книги на автори от най-различни култури и учения, формулирани по най-разнообразни начини, но по същността си еднакви. И нека е така, това е хубавото - нека всеки сам намери думите, с които Словото ще достигне до неговото съзнание. Ето например как звучат те у Дон Мигел Руис: 1. Не злоупотребявам със словото 2.Не правя предположения 3.Не приемам нищо лично 4.Правя всичко, на което съм способен и само това, на което съм способен в момента Не ми се иска тук да давам примери от прекрасните книги на Екхарт Тол, Луиз Хей, Дийпак Чопра и още... Същите съвети намираме и в много от беседите на Учителя Беинса Дуно. Колкото до второто, моля да ми уточните какво се има предвид под следното: Благодаря

Имам въпрос към работилите по темата за сравнението между източното и западното мислене: В източното мислене различията в схващанията на отделните учители смята ли се за конфликт между техните учения? Има ли характерното за западното мислене съревнование - кое учение е Истинното и кои са заблудите? Един казус: Ако един последовател на източно учение споделя своите убеждения с последовател на друго източно учение (за опростяване нека двамата са с източен тип мислене и произход), то вторият ще изтълкува ли споделянето като опит да бъде променено мнението му за неговото учение и в намерение на първия да бъде "покръстен в правата вяра"? А първият неутрално ли ще споделя или наистина ще направи такива опити? Дали двамата ще приемат схващанията на другия с интерес и без характерния за западното мислене рефлекс на "нападнат" и презумпцията "моето учение е правилното - неговото е заблуда"? Ще съм ви благодарна, ако споделяте конкретни впечатления от общуване с конкретни хора, а не само предположения по принцип...

Интересно тръгва темата! Три ключови за всяка наука и за всеки учен понятия: -логиката и емпиричното познание -интуицията и синхроничността -езотеричното познание Може да се спори дали са само тези, разбира се, нямам претенции за изчерпателност. Струва ми се, че в новата епоха на науката вече няма да има превес на първото, скептичност към второто и презрително отричане на третото. А дали ще могат да се съчетаят хармонично? Може ли някой да даде конкретен пример от науката, с която се занимава?

Любов + Светлина + Мир + Радост Благодаря, Благост. Ще се въздържа да копирам казаното от теб по-горе, но го споделям изцяло!

не означава да не се пренася опит въобще, а да се синхронизира с настоящия момент и с всеки индивидуален случай.

Всяко механично пренасяне на опит, извлечен в друго време при други условия води до зависимост от него и до ограничаване на свободата да внимаваме в настоящето.

Ако не им сменяме статута на едно от средствата, с които можем да направим полезни и добри неща и ако не ги издигаме в цел или смисъл на дейността. Кокото до парите за изборите - твърде много хора са наредени на опашката да се "облажат" от тях. Прозрачните кутии ще дадат хляб и печалба на фирмите и посредниците, които ще ги правят и доставят... Мисля, че и това е като семейния бюджет - ако чергата ни е по-къса, прибираме си краката. Не е луд който изяжда баницата, а този който му я дава.

Истината е новост от неподозиран вид и мащаб! Красиво звучи! И е така. Ако с любов отворим съзнанието си за истината на съзнанието на ближния си, ще открием нова красива вселена - толкова красива и мащабна, колкото и нашата собствена, но от малко по-различен вид. Само да не ни попречи оценката и осъждането на истините на другите - разобличаването и обезмислянето им като табели и досадности. Ако критиката, обезмислянето и отхвърлянето на истината на другите хора и презрителното етикиране на личностите им е Търсенето на истината, предпочитам да съм истинолог и да приемам с любов всички истини, както моите, така и на хората, които Бог праща в моя свят. Хубаво ми е цял ден с любов десетки детски очи да ме гледат и да споделят радости и тревоги с мен без страх и напрежение... да усещат че приемам и разбирам всеки от тях така, както приемам и разбирам себе си, както ни приема и разбира Бог. И не минава много време и те започват да се разбират и приемат и обичат такива каквито са и да са щастливи заедно. Такава е Божията воля - да сме различни и с различни истини и да живеем всички заедно в хармония и мир и светлина. Като всички живи твари около нас.

Благодаря отново, Макс. По Божия план се движим щом се разбираме и се приемаме и се обичаме каквито Бог ни е създал и където ни е пратил. И правим (или не правим) с любов всичко, каквото ни е отредено от Него, не каквото Егото ни "учи".

О, и къде съм писала, че непрекъснато трябва да мислим за секс?? Оказва се, обаче, че с вашия уважаван от мен Учител мислим по един и същ начин! Благодаря за цитата. Ето какво прочетох аз в него: Ами и аз цял ден се опитвам да кажа същото: А когато по Божия план сме се събрали с любим човек в семейство и има хармония и духовност между нас, пак ли да се стремим към въздържание, защото така е по-духовно или по-божествено е когато усетим близост, да не я възпираме изкуствено? А ето какво намерих аз от моя Учител: Любов в трите свята

Няма от какво да съм недоволна, благодарна съм за искреността на всички. Отдавна съм усвоила умението да съм доволна от всичко, което Бог ми праща като опитност. Поддържам и аз позицията: Ето това е - съгласна съм със Сендеро. Нека всеки намира своята красота и спокойна радост - със или без секс, всеки да си реши. Само да не делим - това е грях, лошо, низко, животинско, а другото - възвишено, духовно, свято. Защото като делим така в душите ни се загнездва гордостта и презрението - аз съм от духовните, а тези животни дето правят секс.... Дали правим или не и какво правим - едно е важно - да се прави с Любов и красота. То и духовността може да има отвратително, жестоко лице... Има ли нужда да давам примери?

Е, значи докарахме я до примери с Учителите. Макар че ми се искаше по същество да разговаряме, но нека и това да е съществено. И аз съм мислила за учителите и защо не са били женени. (Дали са правели секс не е съвсем сигурно все пак) А може би не са имали шанса да намерят жена на тяхното ниво? А какво ще кажете за сериозните вече тези, че Христос е бил женен за Мария Магдалена и тя е била най-близкия му апостол? А за подозренията, че дори е имал дете - "Светия Граал"? Могат да се посочат десетки причини, поради които официалната църква по-късно е скрила тези факти и е наложила отношение към секса като към грях. Доколкото си спомням Христос е изгонил ТЪРГОВЦИТЕ от храма, но е проявявал милост и разбиране към блудниците...

о, не, не лудо влюбени! Такава любов е зависимост и там сексът е страст. Изобщо не е същото изживяването! И това, че сексът не ни е задължително нужен, за да живеем в трепетната любов, не означава, че е вреден или грешен или ненужен - отпадък. Моята теза е, че един просветлен еднакво красиво умее да изживява както моментите на медитация, духовни занимания така и на секса, и на ежедневните "дреболии". Него нищо не го откъсва от Бог, нито пък му "напомня" за чувството, защото за него Бог е всичко и във всичко, включително и в секса. Напротив, ако един "просветлен" отрече и нарече нещо от Бог създадено низко и грешно и ненужно, то значи той още не е постигнал красотата и светлината, която Бог е вложил в това изначално. Друго ми е на душата, но дано този път успея да си го кажа по-ясно. Нали външното е отражение на вътрешното! Е, като вътре в нас, в мислите ни, сексът е нещо грешно и низко, жестоко и безмислено, нямаме никакъв шанс вън в света си да видим и създадем красота в него! И тогава наистина трябва да се въздържаме от него - защото ще го правим и приемаме такъв - низък, грешен, жесток. Приемем ли го вътре в нас, в мислите си красив, искра от Божествената енергия, тогава няма да има нужда да се въздържаме и да го смятаме за грях, защото и в него, както и в другата част от живота си, красота, Божествена искра ще създаваме. Това е - да можеш и без него, но и СЪС него да живееш в трепетната любов. И е възможно, и се създава, и като изживее, като "създаде" човек такъв красив секс, също едно с Бог , с Тишината става, както и без него.

Благодаря ти Макс за разбирането и приемането! Благодаря на твоя Учител за красивите и точните думи, които аз нямах, когато исках да изразя същото...

Разбира се, че и аз споделям всичко, което сте написали, приятели Тук има, обаче един деликатен момент. В прекрасната история, която ни разказа Макс (благодаря! ) Гуруджи се опитва да помогне на жената с листчето да преодолее своята зависимост от сексуалното привличане. Тя очевидно слага равенство между любов и правене на секс. Много точно казано, ако човекът, на когото го казват разбира любовта само като правене на секс. Той наистина има нужда да усети и Любовта без секса - да ги разграничи, да вникне в смисъла на по-широкото понятие - Любовта, да я изживее като спокойна радост без зависимост от човек или място или отношение... - безусловната Любов, която всеки от нас носи в себе си. Забележете, обръщението на Гуруджи е пряко към жената! Той не говори по принцип! Той говори за секса, който е в НЕЙНИТЕ представи, за секса, който ни РАЗДЕЛЯ на мъже и жени и ни прави зависими един от друг. Този, който носи вече Любовта в себе си и вижда,че той вече и секса приема като едно от тези красиви неща и го прави такъв - красив, радостен, спокоен, щастлив. Това е секс, който ни освобождава от зависимостите, от мислите, от времето, от мястото, от Егото ни - отваря ни "вратата към Тишината" и усещането, че сме Единство. Има такъв. Да заклеймяваме и да се пазим от секса по принцип, да го смятаме за "низши страсти" не би ли означавало да отричаме нещо, което Бог ни е дал? Вместо това защо да не разграничим "секс-страст и зависимост" от "секс-врата към Тишината" и да се отворим и учим за втория? ! Сексуалната възбуда може да идва и от Любовта... може...

Така е. И все пак не е задължително да го правиш, за да си чист. И ако не го направиш по някаква причина, пак не означава че не си Ученик. Рила и Учителят знаят кога да ни повикат Там - важно е да отиваме не с Ума си, а със Сърцето си. А ако другаде ни е мястото - пак ни казват - важно е да ги чуваме. Там попаднах заедно с двете си деца по някакво необяснимо стечение на много странни обстоятелства през късното лято на 1999 - само бях чувала името Дънов. Нищо повече. Слизах по стръмната пътека с усещането, че нещо в живота ми се е "отпушило", сълзите ми напираха, краката ми бързаха надолу, за да направя нещо - и аз още не знаех какво.... Една седмица по-късно в ръцете ми една по една започнаха по чиста случайност да попадат книгите... словото... 5 години по-късно пак така странно ми пратиха за превод на руски откъси от Словото - не бях пипала руски от 10 години - имах усещането, че изреченията се "самопревеждат" - дори в най-добрите си години не съм правила такива преводи. И сега вече не мога май... Това, което преведох, не знам дали помогна на друг, но мен ме направи щастлив човек, и семейството ми, и учениците ми, и приятелите ми... От 2 години искам да се върна Там заедно с приятелите си - не ми позволяват! Все нещо става, друг тръгва, аз не мога! Смирих се, когато му е времето - сам ще ме изпрати Там. Затова се усещам "изпратена". Стоя си на моето място, не връщам никого, защото знам, че Той ги праща, и кротко си чакам следващото "назначение".

И така сега не стана ясно поне на мен: Ти все още смяташ че Нашият уми ни заблуждава в този етап на нашия път с нашите си опитности за секса... и твоята опитност е по-на високо ниво. или Ти сега вече си на друг етап от пътя си и това, което си написал, че се заблуждаваме, вече не го мислиш? Всъщност не че това има значение за нашата опитност и твоята. Аз лично смятам за ценни и добри и двете. Докато едната не започне да отрича другата и да я нарича заблуда и грях.

Това не го ли написа Синева?

Добър въпрос! Благодаря! И за мен няма лоши и добри чувства. Има чувства, които са плод на конфликта между Ума и Любовта в мен, на моя Вътрешен човек и Егото ми. Те винаги се изразяват в дискомфорт. Дискомфортът е сигнал за Егото и Вътрешния човек, че е време да си разрешат конфликта. Едни от тези чувства за мен са точно тези - усещането, че си оценян и съден, което не е лошо, но е дискомфортно със сигурност. И това усещане се корени не в това, какво казват и как се отънасят към нас другите, а как се отнася Егото ни към самото себе си. Ако Егото не се сравнява с накакъв идеал, мярка за добро и не се оценя и съди по него, дори и другите да го правят, това не е за него осъждане и оценяне - това е, както Благост чудесно го каза: Тя така го усеща, защото в нея Вътрешният човек стабилно има приоритет над Егото. А Вътрешният човек е нашата Любов - към Бог, към себе си като негово проявление, към света като негово проявление. И както Бог не съди и не оценя никого, така и Вътрешния ни човек не съди и оценя никого. И затова другите не съдят и не оценят него - т.е. той не се усеща съден и оценян. Той само наблюдава със спокойствие, радост, внимание, благодарност и се учи... като Благост, и аз се опитвам като нея. А за мен разбирам и приемам са различни от оценям/осъждам - качествено! Може би за моето съзнание това е фатално важно, защото по 10 часа на ден работя в позиция, в която оценката и упрекът или биха опорочили естествената мотивация за усвояване на езика , или биха я блокирали. Децата усещат упрека и оценката - дори и когато ги изпускам неволно и се "стягат", слагат стена между нас или си слагат маска, стараят се, за да не бъдат порицани или да заслужат одобрението ми, защото ме обичат и аз съм авторитет за тях. Надявам се ме разбирате вече.... Не ми беше лесно да го обясня, простете ми дългия постинг. Разбирам ви, ако сте го приплъзнали с мишката... ...

Нека всеки е спокоен за себе си и за опитностите си, предлагам. За мен заблудата е когато си сигурен, че опитността на другия е заблуда, а твоята е истината. Прав е Синева, че докато Умът ни участва в интимността, това ни отдалечава от Любовта. Но дали интимността или Ума е този, който ни отдалечава? А може би има и опитности, в които интимността може да се води от Любовта, а не от ума?? Или пак да кажем : "такова животно нема и не може да има! Грях е да се мисли така! Грях е да се слага интимността до Любовта" ??? Това дали ще е разширяване и крачка напред или напротив - стесняване и крачка към средновековния догматизъм?

Благодаря, Сендеро, за красивите думи! Наистина е врата към Тишината, когато интимност и Любов се слеят.