Донка

Мисля, че има един вид несъвместимост, за която май не е станало дума още. - позитивно - негативно отношение към света около себе си. Това беше моята грешка, за която платих доста висока цена, защото гордостта ми упорстваше, че с любовта си ще променя отрицателните му нагласи в положителни. Не ви съветвам да опитвате - нека всеки сам отговаря за нагласите си. Не знам как живее отрицателен с отрицателен, но от опит мога да ви уверя, че животът на двама "положителни" партньори е спокоен и красив и слънчев - сега ние и двамата виждаме във всяко нещо и в хората около себе си само доброто. Има и несъвместимост живот по определени правила - уважение към личната свобода на всеки Ако единият партньор уважава личната свобода на другия да живее по своите си правила, то това означава ли, че трябва да спазва чуждите правила в името на мира и любовта между двамата? Взаимното уважение към личната свобода на партньорите изключва ли напълно правилата? При нас по-скоро ги трансформира в мълчаливо съгласие - "и на двамата ни харесва едно и също нещо".

Добре дошла при нас, мило момиче! Благодаря ти за искреността и Любовта, с която ни разказа за преживяното от теб! Благодаря ти, че си успяла да запазиш в себе си образа на изгубения в този живот скъп човек красив и добър! Благодаря за това, че ни показа на нас - възрастните, какво означава мъдрост - да запазиш Любовта и вярата в нейната сила и през най-тежките загуби и страдания! Да превърнеш болката в прозрение и пречистване. Благодаря на Бог, че ни е дарил с деца като теб! Моля се да ни даде светлина в умовете ни и топлина в сърцата ни да прозрем Уроците, които ни праща с вас!

И какво им е лошо на овцете - и те са божии същества като лъвовете! Според мен грях (не грешник) е да се загубим Любовта и свободата в ума и емоциите си. Според мен: Грях е да презираме "овцете" и да изискваме от себе си или другите "лъвско поведение". Грях е да се надсмиваме над "пенсионерския клуб" от "висотата на своята Сила и Власт". Грях е да обичаме само един мъж или жена - Бог обича всички по равно и оставя всички ни свободни. Ние ще му "редактираме" Любовта ли? Грях е да отхвърляме това, което е различно от нас самите, напр. хомосексуалистите. Грях е ние тях, а те нас да се опитват да направят като себе си. Грях е да поставяме критерии за "пасивен" и "активен" и да съдим поведението на хората по тези критерии.... Грях е да съдим кой е праведен и кой грешен и да се опитваме да "поправим" грешниците. Дори и да сме били слаби, да сме отстъпили, да сме сбъркали или самозаблуждавали, да сме се уплашили.... това не е грях ако сме разбрали себе си, простили сме си, научили сме уроците си и сме продължили да живеем с любов - това значи че сме готови да разберем, простим и продължим да обичаме всички около себе си и далеч от нас независимо от техните мисли и постъпки. А за думите на Саддам - силно се съмнявам в тяхната искреност - та нали той заповяда да избият толкова хора, защото се страхуваше за властта и живота си след атентата!!! За някои хора смелост означава да избиеш тези, които те застрашават (по негова лична преценка - нет человека - нет проблема!). За такива "герои" Христос изглежда "овча душа".

Какво означава "споделям открито"? В началото и аз го правех, но ефектът беше по-скоро обратен. Прави са хората (и децата) скептично да се отнасят към "духовни атаки" на "спасители" от най-различни църкви, секти и т.п. Наистина е нужно да се усетят подходящото време, подходящото място, хора и начин, по който да се посее Словото. За мен особено ценен е моментът, в който човекът се колебае и губи вяра в силите и способностите си, но все още не е готов да се предаде. Ако в този момент намерим подходящите думи (и никак не е нужно да цитираме или сочим имена на авторитети или да споменаваме Учителя) - с любов и подкрепа и одобрение на всеки опит в очите и поведението ни - и особено ако с търпение и смирение изчакаме всеки и най-малък резултат и му се зарадваме искрено... съзнанието постепенно започва да сваля бариерите на предразсъдъците и наслоените модели на мислене. Спомням си как моя ученичка (и връстница), която след едногодишен курс по английски, тотално промени отношението към себе си и света си, една вечер ми препоръча "невероятна книга", която прочела наскоро и сигурно щяла да ми допадне... на масата лежеше "Изворът на Доброто"... Дочакала бях момента да споделя открито... С децата е съвсем различно - те носят Словото в себе си - при тях само е необходимо да се раздвижи мисленето, за да осъзнаят силата на Любовта и Доброто в себе си и света, който ги заобикаля, в ежедневието си. Особено е важно да се разговаря с тях като със свободни и възрастни хора - биха ви изумили с въпросите и искреността си. Ето един въпрос на шестокласник: "Защо в живота на човека има проблеми?"

Може би с малко допълнение го усещам за себе си така: - няма "схванати" - това е нашето определение за хората, които не мислят и не живеят като нас. - да не обръщаме внимание на изкушението си да ги наричаме схванати, а да се учим да откриваме ценното, доброто, силното, Любовта, божествената искра във всеки и във всичко около себе си. - да не обръщаме внимание на изкушението да спасяваме другите хора от тях самите - да "помагаме" с помощ, която не е поискана и е несъвместима с другия е равносилно на ограничаването на неговата свобода и съвсем не е нито Добро, нито Любов. Според мен вниманието е хубаво да насочим предимно към себе си и своята промяна и поведение и към децата - за да ограничим до минимум замърсяването на съзнанието им с ценности, които после ще им се наложи да изстрадват....

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, приятели! Благодаря за Любовта, която ни съпровождаше през миналата! Благодаря за всичко Ново, което тя ни донесе! Моля се с Любов да отгледаме в сърцата и живота си семената на Новото, което ще покълне, узрее и пожънем през настъпващата! Амин!

Първо, смея да напомня, че между отрицателни емоции и критика и самокритика има разлика. Има разлика и между осъзнаване на грешките и самокритиката. Бихме могли да обсъдим тази разлика....в друга тема например... Доколкото мога да събирам две и две следващия пост на искрено уважавания от мен автор обяснява появяването на "отрицателни емоции", които пък се нуждаят от изчистване или катарзис: А как са били деформирани тези психики? С критика! После пак е нужна но в лечебна доза.... Колкото до учителите, те не ни критикуват, а ни предупреждават до какво води определено поведение или начин на мислене или обясняват неприятностите и страданията ни с нашия начин на мислене и нашето отношение към себе си и света си. При това както точно допълва Добромир, те винаги съпровождат това предупреждение с позитивната алтернатива. Тъй като моят житейски път е типичен пример за коренна промяна на личността мога да споделя личните си наблюдения, които съвсем не абсолютизирам. Докато се вслушвах в критиките на доброжелателите си и близките си - затъвах. Докато се самокритикувах, не постигах нищо повече от усложняване на състоянието и на зависимостите си. Спрях. Обърнах начина си на мислене - вместо да се критикувам и да "слушам" критики, наложих безусловна любов към себе си каквато бях. Тази безусловна любов към своето аз автоматично ме принуди да разбера какви са причините за страданието ми - осъзнах зависимостите си. Нямаше грешки и виновни - просто не бях на Пътя си и това е. И все пак ако бях останала само с това осъзнаване, промяната нямаше да е пълна и щях да заместя едни зависимости с други. Ето тук ми помогна Учителя. Няма нужда да го цитирам. Първата книга, която прочетох и която все още чета и още ми помага е Изворът на доброто. Ето няколко реда от нея: Изворът на доброто

Благодаря! И аз го разбирам точно така! И на това му казвам - Бог събира екипа и казва на всеки какво и кога и как да направи за свое и на другите добро... И не бързайте с написаните планове - и без тях се справяте страхотно! Много ще съм благодарна и на всички, които тук споделят своите опитности с организираност без организации.

Благодаря ти Благост! Как разбирате група хора да бъдат организирани, но да не бъдат организация? Отново се обръщам с молба към екипа на този сайт да споделят как успяват да са организирани без да са организация?

Стремежът към по-доброто и качественото, към организираността и дисциплината според мен се реализира с избор на по-доброто и качественото, с повишаване на организираността и дисциплината - защо да си хабим енергията и времето да критикуваме обратното? Когато критикуваме, ние се свързваме с това, което НЕ искаме, забравяйки, че човешкият мозък и подсъзнание са лишени от режим на отрицание - ако кажете на ума си "НЕ падай" - той чува само "падай". Когато внушим на себе си - "НЕ искам да съм разпилян.." - умът ни чува само "искам да съм разпилян" За нас педагозите е ежедневие - кажи на детето какво да НЕ прави и вече си му напомнил какво може да направи, че и си му подсказал как може да прояви личната си воля и да провери търпението и любовта ти.

Обичам усещането - "всичко, което Бог ми изпраща сега е за мое и на другите добро, но искам да разбера защо!" Обичам усещането - "той се смята за мой противник - аз го смятам за мой ценен приятел - искам да разбера защо" Обичам и усещането - "удариха ме по едната буза - сега е мой ред да успея да обърна към посоката на удара другата"

Да се възродят в сърцата и умовете ни като Исус в земните недра Христовата Любов към ближния - без условия и отплати; Христовата мъдрост да разбираме, приемаме и прощаваме, което ни е било неразбирамо, неприемливо и непростимо; Христовата сила - смирение и търпение - Да бъде Твоята Воля Господи!

Благодаря за интересната тема - нужна ни беше - ето - пратиха ни я. Моите опитности с ума в този свят (като изключим моя личен инструмент ) са от наблюденията и работата ми с децата преди всичко. Малкото дете, което все още не пораснало достатъчно, за да му бъдат внушени ценностите и правилата на обществото, изполва генетично заложения му ум по предназначение - за усвояване на средата и адаптация към нея. Това наричам "умът люби Господа своя Бог". В този стадий умът приема всяко нещо, с което се среща без оценки "добро-зло". Опарването от ютията не е зло, а урок за сензорите. Ожулените коленца не са зло, а необходим опит при усъвършенстването на опорно двигателния апарат и адаптацията му към условията на земната гравитация. Периодът на усвояването на езика - умът се учи да обобщава конкретните опитности в понятия, да общува с умовете на заобикалящите го възрастни индивиди с техните думи и изгражда представата за "аз". Ами безкрайните въпроси - какво, защо, кой, къде, как... в периода на изграждане на логическото мислене... Детето търси информация, за да изгради картината на света около себе си, като непрекъснато попълва и променя тази картина, а не се опитва да натика света в някаква зададена от него рамка... Любовта на детския ум към себе си и заобикалящия го свят е божествена - той приема с интерес и радост всяка среща, учи се от нея, няма предварителни очаквания, няма разочарования, няма желания, няма налагане на своите модели за "правилно - неправилно"... докато възрастните не го научат на това... А може би е крайно време възрастните да се учат от детския ум - а не обратното?... Може би Бог ни праща детския ум не ние да го "възпитаваме", а за да ни припомни защо ни е дал нашите?...

И наистина ги изпраща - нашата работа е само да ги посрещаме с Любов, да правим всичко и само това, за което сме създадени, и да си ги изпратим с Любов, когато му дойде времето... А нека те самите решат дали са постигнали своето щастие... Търсещите промяна души са търсещите щастието си души. Никой не може да направи другия щастлив... Усещането, че сме щастливи, защото правим някого щастлив е зависимост и агресивност от духовен тип. (Ами ако този някой има критерии за щастие по-различни от нашите?) Хубаво е да се работи за добри каузи - нека всеки го прави от мястото, на което Бог го е поставил... Ако Бог е решил Майкъл да си направи екип, защото това е само начинът той да бъде полезен на хората - нека направи всичко, което зависи от него! Успех! Други сме сложени на места, където екипът не помага, а пречи като формализира взаимоотношенията ни с тези, които "са пратени при нас". И нали сега няма да се състезаваме и отчитаме резултати и чертаем насрещни планове??? Много ще съм им благодарна на създателите на този сайт, които ни събират тук и ни предоставят всичкото това богатство, ако споделят опита на своя екип. Според мен те са примерът, който Бог ни е оставил пред очите ни да се учим и работим

Честито и от мен, слънчева сестричке, Ася - АИМ! Благодаря ти за Любовта и Живота, които излъчва всеотдайното ти добро сърце!

Ами ние не сме имали предвид нищо конкретно и никого лично... Ако вие сами сте се познали и се имате предвид - свободни сте да го правите - не се тревожете за нас и за връзването ни. Благодаря за провокациите и тестовете на Любовта, свободата, мира и радостта в душите ни. Много помагат за честния поглед върху себе си! Много помагат и да се научим да не се "връзваме", да не се чувстваме "надрастнали" ежедневието си, а "врастнали" с Любов в него. Надявам се, че и ние с нашите балони с възторгород и хилий дето си ги раздаваме на всеки и без повод и празник можем да свършим същата услуга и на вас.

И от мен! Като в онази стара грузинска наздравица: "Пуснем ли до огнището си Любовта, Здравето и Късметът сами ще останат при нея..."

Добре дошъл/дошла при нас gies И аз се радвам, че вече си с нас и ни чувстваш достатъчно близки, за да споделиш с нас нещо, което може би не споделяш с повечето хора от ежедневието си... Благодаря ти за искреността и чистотата. Въпросът, който ни предлагаш е може би един от най-важните за Любовта: Бих го перифразирала малко: Как да успеем да приемем, мислим и действаме всяко конкретно нещо, което се случва около нас, в нас... близко и далече от нас така, че душата ни да остане свободна, чиста, без принуда и задни мисли (опасения дали няма да сме ощетени или наранени от това, което сме помислили или приели или направили)? Благодаря на всички, които ще споделят с нас опита си.

Благодаря ти Илиана - слънчице! Да, напоследък все по-често ми се случва да срещам такива хора! Ти си един от тях. Ние сме все повече... И не сме в райските селения - тук сме си на Земята - правим си всичко каквото и всички останали - но го правим не по задължение, а с радост и Любов. Да, летим, но със собствените си крила, не с розови балони. Обичаме и тези, които се опитват да ни спасяват и да ни "приземяват" и тези, които с ирония ни гледат отдолу, и тези, които (все още) не смеят да рискуват и да разтворят крилете си и сърцата си. Но не ги каним при нас - нека те сами съберат кураж и решат кога да ги разтворят за Любовта. Можем да им помогнем само с нашето спокойно щастие.

А дали точно това не е имал предвид Учителят като казва: Мъчнотиите може би са онези неща, които правим по необходимост - които трябва да свършим, сметките, които трябва да платим сега. Ако сърцето ни е "чисто като кристал" от негативните емоции, ние ще успеем да го "нагласим" така, че то да приеме с радост и благодарност като подарък това, което е обективна необходимост. - Всяка жена, която мечтае за дете, ще ви каже, че дава мило и драго да сменя изцапани пеленки. Ако умът ни е "светъл като слънцето, без никаква тъмнина" - ние ще успеем да го "нагласим" да види печалбите в загубите и получаването в даването... Тъмнината в него според мен са предположенията и оценките - това е добро, това - лошо. Ако душата ни е "благородна, обширна като цялата вселена, без никакви дребнавости", ние няма да се чувстваме жертви на обстоятелствата и нечии длъжници, както и другите за нас няма да са длъжници.... А как разбирате човек да има

А тук сме (според моето лично разбиране), за да пропуснем през себе си Любовта и да я материализираме в мислите си, в емоциите си, в отношението си, в постъпките си, в думите си, в ежедневието си.... в Себе си.

Съвсем съм си хормонална, но ще си напиша моето обяснение - след доста опитности различни съм си го съставила. Когато съм имала физическо привличане и после се е оказвало, че е само "химия" - независимо дали съм го консумирала или не, то е било привличане - обсебеност. Хормонална буря, която блокира всички други сензори и мисленето. Всяка клетка трепери и се стреми към сливане с обекта, който междувременно изпълва цялото пространство на съзнанието. Всяка мисъл, всяка емоция, всяко действие е подчинено на тази хормонална буря. Съзнанието и личността изпадат в непреодолима зависимост от отношението и поведението на обекта и последният става външен стимул и регулатор на щастието и любовта, които ние изпитваме. Един поглед, една дума само от него са в състояние да ни хвърлят от висините в бездната.... Два пъти през живота си съм имала привличане на душите. Първият път бях на 20 години. Пропъдих птичето дето беше кацнало на рамото ми, защото ми бяха внушили, че няма истинска любов без хормоналната буря, а друг човек бе събудил тази буря вече. На 46тата година вече бях изпитала резултатите от хормоналните бури и бях повярвала в Божествената Любов. Тогава птичето кацна за втори път... пак по време на една хормонална буря, предизвикана от друг човек. Така че имах шанса да сравнявам - този път избрах щастието на спокойствието. Когато се привличат душите, телата не усещат буря, а блажено спокойствие. Съзнанието си е ясно, личността е свободна, поведението и емоциите не зависят от другия - аз съм си аз повече от всеки друг път. Нещо повече - точно сега разбирам и усещам истинското си Аз. Няма ги очакванията, желанията, претенциите, няма болка, няма предположения, няма страст.... Сексът е нежен, спокоен - зарежда всеки от партньорите, не ги изпразва като страстта... Това е...макар и да не можах да го кажа точно каквото е всъщност...

ще си помисли ето това: " най-сетне разбраха колко са важни думите за мисленето им! Сега остава да почистят думите си, за да е светла и чиста и мисълта им " ще си каже ето това: " най-сетне разбраха, че не съм просто герданче от звуци! Сега остава да внимават какви думи и как ги използват, за да им са светли и чисти мислите"

Взаимното привличане на телата според мен не винаги е признак, че има и привличане на душите... Нещо повече - като че ли колкото по-силно е физическото привличане и желанието, толкова връзката се измества към "химията"...като че ли. След консумирането на една такава "химическа връзка" съм се чувствала изпразнена и нямаше какво да си кажем. Като че ли всичко, което бях вземала за душевна близост, се изпари и отрзвената ми от страстите глава и очи започнаха да забелязват и разликите в мисленето ни. Накрая си дадох сметка, че единственото общо нещо между нас е било физическото привличане... Колкото до обстоятелствата, задълженията и отговорностите, които спират консумирането на връзката - те колкото я спират, толкова я и правят желана. Правилната посока - може би ако успеем да издигнем връзката над физическото привличане и я "прекараме през небето" - т.е. ако вместо чувство за вина успеем да изпитаме радост от чувствата си въпреки и точно заради препятствията... може би това ще ни отвори по-навреме очите за истинската същност на привличането между двамата?

Съгласна с последното! Страхът според мен не е толкова липса на информация за нещото, колкото задръстване на канала за постъпващата информация с фантазни предположения за грозяща опасност. Те задействат инстинкта за самосъхранение, но тъй като са фантазни, а не реална информация за опасност, механизмът на инстинкта за самосъхранение не успява да намери изхода за спасение от опасността (няма такъв в реалността, защото я няма там и опасността). Това още повече засилва тревожността, защото съзнанието изисква допълнителна информация, за да реши проблема - и пак се обръща към източника на старата информация - т.е. фантазните преположения и така ги стимулира... Получава се омагьосан кръг. Наистина изхода от този фантазен кръг е издигането над него и осъзнаването му - или "всепроникващото усещане за Живота" - то "почиства" канала за връзка с реалността от "налепите" на предположенията. А как се е постигало това с болни от невроза или дори със здрави хора? Какъв е опитът? Благодаря предварително