Донка

Благодаря на Ваня за тази тема и на "случайността", която ме доведе отново до нея. Може би сега започвам да осъзнавам, че вместо да се пазим и обръщаме гръб на състояния, които смятаме за "отрицателни", би трябвало да им благодарим - така опознаваме по-добре себе си и се учим да пазим равновесие. Ето, усетим , че ни заболи от думите на някого, усетим се нападнати - първият порив - да се защитим от нападателя или да му "върнем" удара. Това "анормално състояние, което спира умствения ни процес ли е"? - вторият порив - да се "засрамим и разкритикуваме" за отрицателните емоции и мисли, които сме допуснали и да ги подтиснем или изгоним. Това "спъване на противоположните състояния, през които неизбежно минаваме" ли е? А как конкретно според вас ще изглежда вариантът "да имаме будно съзнание, да запазим равновесие, да разберем естествеото на нашите емоции и състояния"? Благодаря ви предварително за всички разсъждения, които за мен са безценен учебник.

Благодаря Добромир! Рядко съм чела толкова ясен, кратък и проницателен анализ на видовете "хумор"! Максим, това, което цитираш като чиста самоирония всъщност е добродушен хумор - Гуруджи влага думите за разхлопаната дъска като погрешно впечатление на Майкъл като хумористичният ефект се постига от предположението на Майкъл при нестандартното поведение на Гуруджи. Лично аз нямам против иронията и самоиронията но дотолкова и дотогава докато тя е изречена с любов и одобрение, не с критика. Ако има "иронизирам себе си без да се самокритикувам - обичам се заедно с това, което иронизирам в себе си" - това е моят тип самоирония. Ето конкретни примери, които всеки ден "пускам" на учениците си: - "Къде си скрих от себе си пак червения химикал?" - "Я проверете да не съм изяла пак някоя буква на дъската, че наближава обяд" -"Косата ми днес има собствено мнение - ресах я, молих и се - не чува - така е който си ляга с влажна коса!" - "Ох, внимавайте да не ви хвана в ръката химикалите или моливите - вече цяла колекция съм направила! Ако видите нещо свое у мен - вземайте си го че после полиция ли да викам да разбера от кого съм го свила?" - Към децата: - Момче, момче - като имаш отворена врата-таблица срещу теб точно, защо се опитваш да минеш през стената и да направиш изречението "без да поглеждаш" - после хленчим - боли ме, грешки имам. у дома: "Пантофите ми пак ги е грабнало домашното духче - а ето ги! - под леглото - и не са сами - 3 чифта чехли - търся си ги от миналата седмица!" Много обичаме да се шегуваме с децата - но никога на никого не позволявам да иронизира себе си или друго дете с подигравателен тон и думи. Е, може би не съм достигнала до това "висше постижение" да го допусна. Ееей каква идея ми хрумна! А защо да не си разкажем тук в тази прекрасна тема как точно се смеем над себе си - ще стане страхотен обмен на чувство за хумор! Благодаря ви предварително!

:feel happy: Много ще съм благодарна на Силвия ако даде конкретни примери за това как иронизира себе си или другите и как точно се надсмива над себе си. Струва ми се, че наричаме с една и съща дума различни неща.

Според мен примерите, които дава Максим съвсем не включват ирония и още по-малко самоирония. Иронични са били забележките КЪМ Гуруджи, но не и неговият хумор. Той успява да трансформира негативния заряд на ироничните въпроси в позитивен хумор. За ценностната система на Духовния Учител да остане човек Дете звучи като постижение, не като самоирония. Забележителен е и отговорът за гребенчето от знания и вчесаните мисли. От него звучи любов и уважение към себе си, няма и следа от ирония с някакъв свой "недостатък, поне на мен така ми звучи. Ще се окаже, че впечатленията на Диана за хумора на Духовните учители са точни - той наистина не включва ирония, напротив, трансформира я в добродушен хумор+остроумие+уважение към себе си и другите.

Здравей и добре дошъл и от мен Огняне! :thumbsup: Много точен анализ! Поздравления! Благодаря! Ще си позволя да допълня малко и от мен. "Не съм/ не искам да бъда такъв налива сила в нашето самоодобрение - ето, аз съм добър, защото не правя това. Това приспива егото и забавя неговото развитие, както отбеляза и Огнян. Като излезна отново тази тема ми подейства като стимул да проверя доколко наистина са негативни медиите. Днес бих казала, че негативизмът отпреди няколко години все повече се топи и все повече журналисти разпределят вниманието си и на позитивността в осведомяването - променяме се макар и бавно. Както ни завеща Учителя - злото постепенно става слуга на Доброто. Сигурно силен тласък на позитивното даде и свободата на хората да избират какво да ги осведомява и влияе - отново благодаря на Огнян, че ни напомни за това! На нас, струва ми се ни остава да пазим Любовта в чистите и светли места като това, в което сме, да "наливаме" внимание и одобрение в новото, младото, позитивното... Благодаря на Бог, че ни го праща!

:thumbsup2: Точно така се усеща, Ина! :thumbsup: Силве! Зависи от това как всеки поотделно разбира за себе си и другия верността. За мен, например, вярност е сродна дума на вяра. Моята вярност - вярвам в своята пълноценност и самодостатъчност и нямам нужда да държа любимия човек до себе си на въженце, за да съм щастлива, нито пък да търся нещо по-различно от него, за да ми дава пълноценен живот. Вярна съм на извора в себе си и на усещането си за щастие и спокойствие - ако те ми подскажат, че мястото ми не е до този човек, ще се отдръпна честно и ще дам и на себе си и на него свободата да сме верни на себе си. Неговата вярност - вярвам в неговата свобода и пълноценност и самодостатъчност. Ако той се затруднява да избере между мен и друг човек, с любов ще му оставя свобода и време сам да си вземе решението (както и аз моето). Според мен хората със "слаби ангели" имат нужда да живеят сами. Мисля, че изневярата наранява този, който изневерява - т.е опитва се да притежава едновременно двама (и повече) партньори. На пръв поглед той проявява свободна воля, но всъщност този тип поведение гарантира оковите на лъжата, страха, подозренията... Този, който се чувства наранен от изневяра, се опитва да притежава любимия и неговата свобода. Когато в отношенията ни има свобода и искреност, изневярата не никне дори.

Благодаря ти за импулса да се замисля, сестрице! Хумор-Уикипедия Мисля си сега, че може би разбираме различно понятието ирония. Затова ще се опитам да не слагам етикети този път.(благодаря за напомнянето ) Учителят ни завеща да виждаме в хората и в себе си доброто и да се свързваме с него, за да го увеличаваме. Ако в нашия хумор - независимо как го създаваме - може и с ирония- ние се свързваме с доброто и запазваме любовта си към това, на което се смеем, това наистина е "хуморна медицина" - контролира човешкото здраве и емоции. И отново както и да го проявяваме, ако чувството ни за хумор се свързва с нещо, което сме склонни да осъдим - то това вече не ни лекува, струва ми се, а точно напротив...

Ина! Благодаря за светлината, топлината, любовта - щастливи са децата и хората около теб! И аз ще допълна към светлите думи на Ина - около духовния човек полето е чисто - той някак успява да трансформира и хармонизира негативните енергии и да успокои страховете с детската си вяра и усмивка. (Като източния учител на Максим.)

:thumbsup2: Диана! Ина! Буквите В писмен вид думите съчетават букви, а буквите също имат свои вибрации... Съчетани помежду си, те носят неповторим заряд. Той още повече се усложнява и усилва в изреченията. Към него се добавят и елементите, за които спомена Вендор: " емоционалния заряд, интонацията и смисъла, който се влага в нея, от този който я произнася." Получава се уникално "същество", което след изричането или написването си заживява самостоятелен живот.... Още една причина да се отнасяме с много любов и внимание както към думите, които изговаряме, така и към думите, които изписваме... както и как ги съчетаваме в изречения.

Вендор - с малко допълнение за себе си: Приемам, че това си е моята истина за този момент, а не универсалната; приемам, че другите си имат същото право на техните истини колкото и различни да са от моята.

Ина! Орлин! Джул! :thumbsup: Да, знам отлично за какво говори Мона, защото и аз се чувствах на този пазар до 45тата си годна. И аз си мислех, че този пазар съществува обективно. Обаче сега вече знам, че той наистина съществува само за тези, които се чувстват "на секс-пазара". Сега разбирам и приемамс секса по съвсем различне начин - няма търсене и предлагане, няма стремежи, няма разочарования - това никак не означава че няма пълноценен живот, обаче! Точно обратното! И никой на никого наистина не може да каже какво и как да направи за сексуалния си живот - това си е Пътя на всеки от нас... кармата може би...

:thumbsup: Благодаря, Милена! Ето може би отговора - да не оставям детето само пред екрана, а да избираме и гледаме с него "добрата анимация" - от малко постепенно ще се научи да различава и да взема като образец на света любовта, добротата, красотата. Когато един ден се добере само до канала с агресивни детски, на-вероятно ще го смени или ще си потърси нещо, което да го зарадва... като мен. Може би това е начина да спрем агресията и негативизма - постепенно да спрем да и даваме вниманието си... Благодаря ти Милена! Колкото до фактите за "лошите" събития - разбира се, че не искам да се прикриват и премълчават - нали това променихме след 10 ноември! Нашето поколение прекалено добре си спомня сладникавата комунистическа преса. Но както обикновено по закона на махалото отидохме в обратната крайност, за съжаление.Когато съобщаваме за нещастията и престъпленията някак "забравяме" да споменем хората, които са се жертвали, за да помогнат на пострадалите. Подробно разказваме за "подвизите" на измамниците и рестъпниците, но забравяме да разкажем за труда на тези, които ни пазят от тях и за мерките за сигурност, които ние не спазваме и затова ставаме жертви....

А може би леля Дочка и Величка вече не са чак толкова наивни. Попитах една такава "леля Дочка" какво и кой смята за "виновен", че по време на големия банков срив са заложили апартамента си, загубили са всичко и съпругът и се е споминал от тревога след няколко месеца. Сега пред пенсия тя и синът и мизерстват и живеят на квартира при отлично материално положение преди. Тя ми отговори: "Подлъгахме се по това дето го пишеха и говореха навсякъде. Аме сега знам вече те нека си говорят - нас главите ни изяде алчността ни - имахме си, стигаше ни и отгоре, ама за още много уста отворихме.... е, сега си го изплащаме... ама здрави да сме, живи, да се обичаме - това разбрах от всичкото дето се случи с нас. И дето все пишат тоя измамил, оня ограбил - ако няма такива глупави и алчни като нас на времето - ха да видим как ще измами!" И все пак истината има много лица... Ася! За децата напълно подкрепям! Права си, как досега не се бяхме сетили - те наистина нямат избор... Честно казано, много обичах детски филмчета на времето - сега като ги видя как се "убиват", сменям канала...

Ася, Диана! :thumbsup2: В годините, когато пропагандата беше кажи - речи най-важното в едно тоталитарно общество, ме допуснаха до нейните "тайни". На упражненията искаха от нас да предадем една и съща новина, събитие, личност по 3 начина - неутрален, позитивен и негативен. Има си специални похвати - обработка на иформацията (пресяване - премълчаване и изтъкване на точно определени факти), използване неизчерпаемите ресурси на езика за създаване на емоционален фон, подтекст, пресубпозиции (предварително подразбиращи се "истини"), както и за активиране и блокиране на определени реакции.... Тогава, на 19-20 години ми се струваше като "спорт за филолози" - по късно постепенно осъзнах страшната сила на медиите! Това е първата - не четвъртата власт! И пак си спомням Учителя - като бесят хората с дебели въжета, това не значи да спрем да ги правим. "Правете ги, но не бесете хората с тях!" За истината - споделям мненията на Ася и Диана. Медиите премълчават цялата истина и я манипулират към негативизъм. Мога да го докажа с много примери - мога да пренапиша който и да е репортаж с негативни факти така, че да каже същото, но да стане позитивен. И всеки журналист го може - това е детска играчка за тях! Е, наистина важният въпрос е: "Защо медиите пишат негативните варианти?" На мен ми допаднаха отговорите на mecholari, Диана, Валентин, Ася "Всичко това ти показва какъв трябва да бъдеш. Жалък страхливец, страдаш, жертва, губи ми се любовта и истинското призвание на човека". А с думите си Wonderful мисля, че описва медиите такива, каквито ще бъдат един ден, когато наистина станат обективни и независими - егрегор на Любовта, не на Страха.

Максим! Думите на Максим ме накараха да се замисля доста сериозно... Както и думите на Учителя преди години. Наистина изглежда доста трудно и дори невъзможно да се превърнем в извор и това да смятаме за богатството си, след като от първите си години детето непрекъснато "натрупва" - ние непрекъснато му внушаваме,ч е това е смисъла на живота му. Натрупва знания и умения, приятели, вещи, добри оценки, впечатления.... А дали му даваме възможност да "извира", да дава? Дали му го показваме? Дали поощряваме "даването" или по-скоро "събирането"?... И как един ден пораснали вече изведнъж да преобърнем смисъла на понятието "богатство" от "натрупване" в "раздаване"? Как изведнъж от резервоар да се превърнем в извор? А и дори и да започнем да "раздаваме натрупаното" нали все ще чакаме раздаденото да се възвърне, за да не се изпразним? Изглежда е нужно да помислим как да предадем на децата си понятието "богатство = раздаване, извор" на дело, не на теория ... Имате ли идеи, опит?

Благодаря ти, Силве! И мои близки са си отивали по много мъчителен начин - любимата ми баба например. В пълно съзнание - рак на белите дробове след тежка операция... Не знам дали тези мъки са имали някакъв смисъл за нея и душата и, но за мен и майка ми тази многоседмична агония промени представите ни за живота, смъртта, Любовта. След нея отново мъчително, но съвсем по-различно с отиде дядо ми - Тогава разбрахме какво може да направи с душата на човека страхът от смъртта, отчаянието от самотата (не беше сам - нямаше я баба, а без нея той не знаеше как да живее)... Въпреки всичко, както казва и Силвето, "дори за миг на никого не му хрумна да ги "облекчи" с евтаназия". Семействата ни са религиозни от векове, има и свещеници - всички знаем кой определя смъртния час на човека. Ние само се молихме и се опитвахме да облекчим страданията им. Светла е паметта им, те са живи в душата ми.