Донка

Много ми е близка до ума и сърцето тази тема.... Много време и сили и живот ми отне комплексът за вина в комбинация с този за малоценност... Но мисля, че е по-добре да споделя как се излекувах от него. Нищо не помогна докато в една от книгите на Лазарев не прочетох, че комплексите за малоценност и вина са агресия директно към Бог... Бях зашеметена. Бавно осъзнавах,че дори и докато се опитвах да се излекувам от тях, аз подсъзнателно съм ги смятала за нещо благородно - нещо като скромност и отговорност на висока степен. Осъзнавах,че не мога да се излекувам от комплекса за малоценност, защото обратното на него тогава за мен би означавало гордост, суета, надменност... Не можех да се излекувам от чувството за вина, защото обратното на нея ми звучеше тогава като безотговорност, лекомислие.... Лазарев обърна всичко на 180 гр. Комплексът за малоценност започна да ми звучи като претенции към Бог, че не ме е създал достатъчно добра за моите критерии. Та това беше много по-голяма гордост и суета от любовта към себе си! В същото време да обичам себе си такава каквато съм вече означаваше да благодаря и уважавам тялото и личността, в които живея по Негова воля и план; да търся най-доброто им приложение вместо да ги критикувам. Светна ми, олекна ми. Започнах да харесвам себе си и... едновременно с това изчезнаха подсъзнателните претенции и към другите... Вината, съжалението за нещо, което съм или не съм направила - от чувство за отговорност те изведнъж се превърнаха в претенции да контролирам "доброто" за всички и всеки вместо Него. И защото разбира се това е невъзможно, се чувствах виновна, че АЗ не правя нещата както е редно (според моите мерки). Имах усещането,че съм свалила някакви "очила" и изпитвах едновременно изумление и облекчение от промяната в начина, по който разбирах себе си и света.... След като Лазарев ме разтърси, Словото на Учителя ми помогна постепенно да подредя отново себе си и своя свят. От него научих, че вместо да съжалявам и чувствам вина, по-добре е да променя в себе си това, което ме е довело до грешката в миналото, за да не я повтарям повече... Сега никога за нищо не се чувствам виновна пред никого - това би означавало, че оспорвам волята Му вместо да си науча урока. Съгласна съм 100% с написаното от Станимир:

Да, наистина е много трудно да се обясни.... Макар понякога да е толкова ясно и просто,ч е дори няма нужда да се обяснява, според мен. За условната любов и безусловната Любов си мислех днес и ми мина през ум един стар шопски виц за едно животно дето го няма и не може да го има.... Та, да приемем, че единствената възможна любов е условната. Това ще означава, че ние обичаме някого или нещо само ако той/ то отговаря на определени от нашия ум условия? Това ще означава, че ще има степени на любовта според количеството и качеството на изпълнението на определените от нас условия? Това ще означава, че ако никое от условията ни не е изпълнено, няма да има любов - т.е. любовта ще се появява или изчезва при отсъствие на изпълнение на условията? Това ще означава, че ако дадем любов предварително на доверие, но нашите условия не бъдат задоволени, ще се наложи да си я вземем обратно - т.е. да имаме отношение минус-любов (т.е. разочарование, презрение, омраза и т.п.)? Е, наистина се срещат такива взаимоотношения - и доста хора (в това число и аз в миналото си) съзнателно и повече несъзнателно се борят или жертват или с всички сили се стараят да са достатъчно добри, за да "спечелят" любовта на определен от тях човек... или да накарат човека до себе си да се бори или заслужава тяхната любов.... Това ли е условната любов ? Това всъщност любов ли е? Има и друга.... безусловна... Любов въпреки...

:thumbsup: Благодаря за цитата, Анаид!

Виждам - има хора, които са убедени, че знаят коя е истинската и коя е погрешно схващана и несъществуваща любов. Радвам се, че са щастливи с това свое познание. Аз не мога вече да се похваля с него - откак се докоснах до Словото на Учителя, за мен няма погрешна и неистинска любов. Има зависимости, които някои са склонни да наричат с думата любов, има израстваща и почистваща се любов, има и Любов. Според мен истината е в различаването им - знам, че никак не е лесно. Знам, че зависимостите здраво държат човека и му дават свръхщастие, ако ги захранва и страдание, ако им откаже поредната "доза"... Но това е друга тема... Дали съществува Любовта с главно Л.... едва ли някой от нас хората може да твърди със сигурност. Можем само да кажем всеки за себе си как разбираме това. За мен тя съществува във всичко около нас и в нас самите - друг е въпроса дали я искаме в живота си, в ума си, в чувствата си, в постъпките си... ако я пожелаем, ще повярваме, че я има, повярваме ли, ще се опитваме да я постигаме и прилагаме... Да, до това достигнах след като доста погазих "тръни" в живота си - има любов - вълна - тя идва, завладява, хвърля ни в еуфория или в болка. Има и Любов, която се постига и прилага с много смирение и търпение - особено в най-трудните ни моменти -тогава, когато усещаме болката, че е дошло време да изчистим нещо "твърдо" в себе си, което сме идентифицирали със своето "Аз". Щастието се усеща, когато "отпушим извора" от "твърдото" и позволим светлина, мир и радост да се излъчват около нас свободно, без условия... Ето думи за Любовта на Учителя, които държа в сърцето и ума си. Те наистина много ми помагат да различавам състоянията в които попадам в живота си: И наистина е така....

Мисля,ч е си струва да си напомним от какво се състоеше молитвата за дъжд: В нея има две молитви - едната на Христос - едва ли има съмнение в нея... , една тайна молитва - тя е благодарността ни - с думи или без думи , за която говорят Максим и Диди... Другото е формула, в която преди всичко се казва да бъде Волята Му, после се моли прошка за съгрешенията за цялото човечество и едва с 2 думи - само ако това е Волята Му - дай дъжд по лицето на цялата Земя. Така че не смятам, че молитвата за дъжд е "тичане при Бог с наше желание". По-скоро ми звучи като смирение и любов и благодарност за това, което ни е дал и ще ни даде... И още нещо - личното ми усещане беше не толкова като при молитва, а като енергийна връзка, съпричастност с природата, която страда без живителната влага. Ако молитвата за дъжд помага повече хора да усетят своето единство с другите същества около нас, то тя е тази връзка с Бог, за която говори Диди!

Благодаря на Бог, че ви е дарил и с момченцето ви! Имам едно дете в школата, на 9 години, чиято сестричка е починала - то дори не я помни. Когато всеки разказва за семейството си, Мария казва - "Аз имам по-голяма сестра, но тя си е заминала, когато съм била много малка - сега пак е с нас и много се обичаме, макар и да не е като нас точно... Тя много ми помага, когато нещо ми е тъжно или трудно...На нея си казвам тайните дето на никой друг не ги казвам...." Не съм срещала за 26 години по-лъчезарно и любвеобилно дете от Мария....

Скоро ще я има за теглене в сайта...

Боян Боев - Учителят за образованието Може би това са думите, с които можем да разказваме за силата на Любовта? И не само на децата си, а и на детето в себе си... Или така:

Зависи какво се има предвид под "мислим за смисъла", според мен. Ако това означава да сложим някакви мерки, норми за "постигане на смисъла", някакви точни представи за "материализиран смисъл" - то те само биха ни затворили пътя към истинското му постигане... На мен много ми помагат молитвите сутрин и вечер - нещо като "рестартиране на програмата" заложена в мен. : Молитва за всеки ден-откъс и Добрата молитва-откъс Преди заспиване ми минава през ума въпросът: Имаше ли смисъл животът ми днес? Радвах се на хората около себе си, каквото можах направих за всеки, който бе около мен, учих се да прилагам любовта в трудните ми моменти - колкото можех, смирявах желанието си да наложа моята лична воля.... Да, имаше смисъл... Благодаря за днешния ден... Струва ми се,че ако успеем да осъзнаем и усетим смисъла на своя личен живот всеки ден, той наистина ще ни се открие като цяло.... може би?

:thumbsup: Може би силата на Любовта стои в това да усещаме до себе си любимите си хора дори когато те вече не са с нас и до нас. Може би ни е нужна и за да останем на своето място в света и от това място да обичаме и служим на всички - не само избраните от нас.

Учителя - Паневритмия Какво занасяме "нагоре" - когато отиваме при Господа? Може би нашите мисли, чувства, постъпки, свързани с материалния ни живот, ние ги преосмисляме през Божествената Истина? И това може би е еволюцията... Какво е хубавото, което донасяме отгоре - да бъде благословление за нас и за другите - сигурно безусловната Любов? Любовта, която да въплътим в следващите си мисли, чувства и постъпки?

Благодаря , Цвета! Учителя Не стои ли в същото и смисъла на живота на един човек....

Учителят Паневритмия Мисля, че Учителят е имал предвид именно това, което Подводни нарича "висок егрегор" - Божиите мисли. Божиите мисли не са заповед, те не подчиняват човека, а оставят волята му свободна. Божиите мисли не се изпълняват или следват - те се чувстват, схващат и прилагат...в земния, човешкия ни живот. Божието Благословление усещаме, когато прилагаме Божиите мисли в земния си ежедневен живот - това може би е същата енергия, от която сме изградени изначално и благодарение на прилагането на Божиите мисли постигаме хармония на телата си и с Вселената?...

Учителят Паневритмия Ние се раждаме пластични, огъваеми, динамични... кога, как, какво ни прави по-късно статични, крехки, чупливи? Как да разберем,че сме загубили в нещо динамичността и пластичността си? И като го осъзнаем, как да ги възстановим?

:thumbsup: Бориславил! На времето, когато четях подобни редове, в мен търсеше отговор въпросът: Как именно раздиращата самота и болката от липсата на любимия човек трасира пътя към спасението на душите ни от безлюбието? Ако аз продължавам да страдам, това не означава ли, че в мен продължава да стои безлюбието и агресията? Имах два пътя - -единият бе да потуша страданието като прехвърля негативните си емоции върху човека, с когото се бяхме разделили, и да го превърна във виновник за страданието ми - а щом ми е причинил това страдание, значи не заслужава да го обичам. (Това не беше приемлив отговор за моя начин на мислене и отношения с хората по принцип, защото означаваше да трансформирам мъката в осъждане и омраза, а това означаваше отново страдание) -другият беше да прехвърля любовта си върху друг обект, който да замени липсващия и да ме спаси от самотата. Честно ще си призная, че опитах... След опита самотата ме раздираше още по-силно, липсата беше още по-убийствена... Тогава започнах да осъзнавам, че има нещо сбъркано в начина, по който обичам себе си и любимия. Тази грешка в "кода" щеше да води винаги до един и същ все по-убийствен резултат. Страданието ме накара да преобърна мисленето и ценностите си на 180 гр. -започнах да си представям,че сме заедно, но той стои при мен само за да не съм самотна и нещастна, а самият той е тъжен като птица, доброволно влезнала в клетката, за да прави щастлив стопанина си, когото обича. "Пее" и ме целува, жертвайки своята свобода.... Изтръпнах... -после си представих как човекът, който ми липсваше, е на място и с човек (хора), които много обича и е много щастлив - разбрах,че истинската обич към другия означава да усещам щастие когато той е щастлив, независимо как и къде, а не когато той е до мен. Усетих как някаква ужасна тежест започва да пада от сърцето ми и ми става все по-леко и радостно. После си представих нашата връзка като затворена врата на моята стая, пожелах му много щастие там някъде с някого, обърнах се ... и видях,ч е зад гърба ми има широко отворен прозорец и много стари и нови, добри хора - защо ли съм си мислила,че съм самотна? Хубаво ни го е казал Шели в онова неероятно стихотворение. Ако усмивката на само един човек стане по- важна и незаменима за нас от света, с който Бог ни е дарил, ще загубим и Любовта, и щастието ....

Анаид!! :thumbsup2: Разбира се,че има емоции - дори те са определящи. Разликата е, че при "условната" любов емоциите са зависими от взаимоотношенията и поведението ни. Ако то отговаря на представите и желанията ни, емоциите са позитивни, ако не - негативни, т.е. страдаме. Доста дълго време смятах негативните емоции за нещо закономерно и дори "благородно". За мен тогава да обичаш подразбираше да страдаш - дори при добри взаимоотношения и пламенна любов все се намираше за какво и от какво един интелигентен човек да страда... Безусловната Любов приема негативните емоции като симптом за ограничаването на свободата и скрита или явна агресия. Например: Ако аз чувствам болезнена липса на любимия човек(независимо дали е от раздяла или просто той е на друго място с други хора) , аз съм склонна да обсебвам неговото време, внимание. Ако отсъствието на любимия човек или раздялата с него не ми причинява болка, значи аз го обичам въпреки това и оставям и себе си и него свободни да избираме къде и с кого да бъдем. И все пак напълно нормално е да изпитаме негативни емоции във взаимоотношенията си - важно е според мен навреме умът да разбере къде и какво сме ограничили, и да преосмисли н промени "филтрите си". Дали го е направил успешно ще разберем ако негативната емоция се промени в позитивна при същите обстоятелства.

Приятели, от самото начало на молитвата ми се върти в ума една много натрапчива мисъл, която все се колебаех да споделя с вас. Всеки път, когато отида в горичката, си излизам с нея. Ние се молим за дъжд само през лятото - когато стане горещо, започне да ни съхне хлябът. През зимата, обаче почти не се сещаме - може би защото ни е по-удобно да ни е топло, да няма много сняг, да не вали дъжд често, защото ни е мрачно... Мълчаливо се радваме егоистично на сухите топли зими - а точно зимните снегове и дъждове напояват истински, дълбоко почвата.... Дано се досетим да отворим тази тема през ноември и през цялата зима тихичко да се молим и благодарим за сняг и дъжд...Нека ни е мрачно, влажно, студено отвън, но светло и загрижено за майката природа в сърцата ни....

Разбирам толкова добре всички, които усещат живота само тогава, когато усещат болката от него. Нали и аз бях в този "живот" до скоро и дори се гордеех с това и дори наричах хората, които живееха в мир и щастливи "мъртъвци".... Осъзнала съм вече и защо беше така - и аз като Диана и Еси... (за поста на Диана - #63) Приемам, че за много хора болката е начина да съществуват. Приемам и това, че те смятат нас- щастливите и мирните за "изкуствени, лустросани, фалшиви, самозаблуждаващи се, криещи се за болката" и т.п. Никак не се наемам да убеждавам човек, който обича да страда, че щастието също е начин на живот - знам, че той никога няма да ни разбере, защото не го желае. На мен ми стига това, че постигнах щастието и мира в един момент от Пътя си. Стига ми и това, че мога да кажа на тези, които искрено желаят да го постигнат - да! може да се живее мирно, светло, свободно, щастливо - като в молитва (не като в битка)! И съвсем не съм аскет - хората които живеят с мен доста биха се посмели на това определение. Според мен нека всеки живее според своите разбирания и своя личен избор. Силата на Любовта е да позволим на човека да себе си да бъде това, което той смята най-добро за себе си. Направим ли го, Бог ни заобикаля сам с хората, които са ни сродни по душа и стремления. Това вече от опит го знам. Добре дошъл Зипи! Радвам се,че толкова млади хора идват при нас и търсят себе си! Може би темата ти звучи глупаво и безмислено, защото смяташ,че тук говорим за любовта, която пламва между двама души и те забравят за всичко друго освен за себе си. Това наистина е влюбването и много добре си осъзнал,че то не прави човека и любовта му силни, а уязвими. Така е, защото влюбването прави човека зависим от собствените му емоции и силното му привличане към другия човек, както и от поведението, и отношението на двамата - т.е. това е "условната любов". Има и още една - ние я наричаме "безусловна" и тя няма нищо общо с влюбването. Но... ще те оставя сам да осъзнаеш разликата по своя Път. Успех!

Красотата и Силата на Любовта е в това, че ни има всички - и сме различни до противоположност. Нека има и хора, които не могат без страднията в любовта си. нека има и хора, които сме намерили щастието си в покоя - за всички има място под слънцето, за всеки има своя собствена пътека - най-добрата за него. Ако за един борбата е Живот, за друг Животът е в мира.... Има си места и хора за борба, има си и за мир. Аз нямам за какво да се боря - Бог ми е дал и ми дава всичко - аз имам само за какво да Му благодаря - за щастието си.

:thumbsup2: Еси! Страданието, болката в сърцето са симптом,че сме се отдалечили от Любовта, че сме я ограничили с човешки мерки, че сме сложили личността си над Любовта си... В този смисъл болката ни помага да почистим извора на Любовта в себе си (ако разбира се умеем и желаем да разберем посланието и). Силата на Любовта според мен се проявява и когато осмисляме всеки миг от човешкия ни живот с Нея. Правим ли го, това ни носи само светлина, мир и радост.

:thumbsup: Диди! Може би това е и смисъла на фразата - не може да ме заблуди Бог, защото той не заблуждава - ние сме тези, които заблуждават себе си. Аз пък си мислех за нещо, което помня от Книгата за качествата (първа книга на богомилите):

:thumbsup: Много ми харесва темата, много съм мислила, работила по нея покрай професията си... Много ми е полезно всичко, което научавам от хората, които споделят знанията и опита си тук! Особено ми е бил интересен винаги аспектът, който се занимава с влиянието на позитивните езикови форми върху логиката, емоциите, отношението и поведението - не само моето собствено, но и на околните. Смяната на изрази с отрицание с положителни изрази, за което споменава Роси, наистина променя тотално работата на ума и емоционалните ни реакции. На мен ми се искаше да добавя и обратното - изпозването конструкции на частицата "не" за заместване на негативни определения. Например, ако вместо "нервен, хаотичен" за описание на поведение използваме "не е достатъчно спокоен и организиран", емоциите веднага превключват от недоволство на задоволство от перспективата "достатъчно спокоен и организиран" (Роси вече обясни защо). Умът също се пренастройва светкавично от търсене на средства да санкционира неприемливото поведение към търсене на начини да се постигне достатъчното за момента и човека спокойствие и организираност. Лично на мен това много ми е помагало винаги. След подобна "самообработка" винаги съм се изумявала колко силно влияние имат върху нас думите, езикът ни. И не само върху нас -промяната на нашето състояние предизвиква естествена реакция у околните. Нещо подобно се случва и когато в разговор започна незабележимо да сменям негативните думи на събеседника с позитивни синонимни конструкции - "много и е трудно" сменям с " не и е лесно все още"; "много е буен" - с "много живо, енергично дете ..." и т.п.

Боян Боев - Учителят за образованието

Хм, това е интересен обрат в темата - съотношението между еволюцията във физическия и духовния свят. На времето ми беше много интересна и полезна книгата на Ричард Докинс - Себичният ген. Какво е вашето мнение за тезите му? В една от тях той развива идеята за т.нр. "мемове" - те към физическата или духовната еволюция ли могат да се причислят? Ако разглеждаме еволюцията само във физическия свят, то как се проявява инволюцията в него и каква е връзката им?

Може би подсъзнанието ни "омекотява" удара, който ни е приготвен в близкото бъдеще, за да ни останат сили и любов да го понесем и излезем от него по-мъдри. Представям си какво изпитва един аранжор на цветя, когато изпълнява подобна поръчка. Не ми се иска да си представям какъв удар би било за чувствителен светъл човек, обичащ и разбиращ децата, като диди, в първия си работен ден неочаквано да получи не просто поръчка за погребение, а за погребение на дете-сираче. В такива моменти за сетен път се убеждавам, че Бог най-добре знае как да се погрижи за нас...