Донка

Mariah Carey - Hero There's a hero If you look inside your heart You don't have to be afraid Of what you are There's an answer If you reach into your soul And the sorrow that you know Will melt away And then a hero comes along With the strength to carry on And you cast your fears aside And you know you can survive So when you feel like hope is gone Look inside you and be strong And you'll finally see the truth That a hero lies in you It's a long road When you face the world alone No one reaches out a hand For you to hold You can find love If you search within yourself And the emptiness you felt Will disappear Lord knows Dreams are hard to follow But don't let anyone Tear them away Hold on There will be tomorrow In time You'll find the way

Душата е съзнателното у човека. Съзнателен живот означава Животът на човешката душа. Познаваме ли своето съзнание - своята душа? Слушаме ли я, когато живеем с ума и принципите на личността си? Животът на душата определя ли се от някакви правила, има ли морал? Животът на душата зависи ли от живота на човешкото общество? Ако човешката личност живее според понятията за съзнателен живот на своята обществена група , то тя живее ли съзнателно? В какви моменти сте имали усещането, че вашият живот е животът на вашата душа?

Днес проявих смелостта да оставя децата да кажат какво и как и колко. Днес разбрах, че смелост означава също да вярваш в доброто, което не виждаш и не очакваш и още не разбираш добре. Водата е смелост. Тревата е смелост. Къде в природата сте забелязали смелостта?

Според мен да приема нещо или някого не ме задължава да се отъждествявам с него. За мен лично точно тогава се появява силна съпротива. По-лесно се справям, когато си припомня как в природата се "приемат" различните същества - те не се отъждествяват, а се допълват в рамките на Цялото. Вълците не се отъждествяват със сърните нито сърните с вълците, но едните не могат без другите, а всичко около тях ще пострада, ако се наруши равновесието им. Може би да приема различния човек до себе си означава да осъзная, че ние сме различни "органи" в един Организъм и само Той знае защо сме различни , каква е връзката между нас и защо се намираме един до друг в този момент.

Не във всеки въпрос има заложен готов отговор - понякога е стимул за разсъждение.... Ако отговорим на удара с удар и се опитаме да отстраним във всеки смисъл на думата силата, която оценяме като враждебна, дали това не е проява на опасение (т.е. страх), че тази сила може да отстрани нас? Дали понякога външно смелата постъпка не е получила тласък именно от друг вид страх? Например - един вид страх заставя човека да отстъпи, да избяга, да направи компромис със себе си, да се подчини на правото на по-силния, за да оцелее. Друг вид страх тласка човека да влезе в битка и да рискува живота си - страхът от позора, от осъждането, от загубата на слава и изграден вече образ, на уважението и одобрението - своето лично към себе си и на своята общност. Същото може да се каже и за една простичка усмивка - възможно е човек да се усмихне, защото се страхува, че ако не го направи, ще има неприятности. Възможно е да се усмихва, защото е смел и не се страхува от това, което би предизвикала усмивката му... Може би смелостта не се измерва с външното поведение, а с това, което стои зад него?

Може ли да се нарече смелост да запазим мира, когато ни нападат? Или смелост се нарича да отвърнем на удара с удар? Кое да наричаме смелост и геройство - да сразим врага или да го превърнем в приятел?

Има ли някой право в този свят да съди друг човек за това, което той мисли? По темата: Моля дайте конкретни примери за явна правна дискриминация на хомосексуална основа в България - гонения, спиране на достъп или ограничаване на конституционни права на тази основа. Кой какво мисли и как лично той се отнася към нещо си е негово исконно право докато не започне да налага мсленето си на другите като правилно и да обявява тяхното за неправилно.

Много сме говорили за умението да приемаме различията между нас като нещо нормално. То е един от стълбовете на общуването. Оказа се, че нямаме точно такава тема. Какво му е необходимо на човек, за да приема различията в хората, с които общува? Приемането съзнателно ли е или несъзнателно? Възпитава ли се или човек го носи в себе си по рождение? Винаги ли явното и декларирано приемане означава истинско, вътрешно приемане? И винаги ли вътрешното приемане непременно трябва да се декларира, за да се усети? Как разбираме, че човекът до нас ни приема? Как го показваме - съзнателно и несъзнателно? Ако човекът до нас не може да приеме нашата разлика, то ние можем ли да приемем спокойно неговото неприемане? Ако обвиним някого, че не приема друг, то дали ние самите не правим същото като него?

Честит Рожден Ден infinity1305 kokiche infinity1305, Благодаря ти за Красотата, Любовта, Светлината в Доброто ти Човешко Сърце

Смелостта е плод на Любовта в сърцето и ума на смелия човек. Той умее да се концентрира върху състоянието, в което за него свирепите животни не са свирепи, а красиви. Животните усещат спокойствието, което излъчва, и свирепостта в тях заспива... Според мен мекотата също дава на човека стабилност и устойчивост - особено тогава, когато бурята е толкова силна, че ако остане твърд, тя ще го пречупи. Да запазим мекотата си, когато усещаме заплаха за устойчивостта си, също може да се опише с думата смелост. Да не се страхуваме да се наведем или огънем, защото умеем да се изправяме отново след това...

Какви са взаимоотношенията между съзнанието и подсъзнанието? Има части от нашата физиология, които са останали завинаги в зоната на несъзнаваното - тези, благодарение на които телата ни функционират. Има и вярвания и ценности, които остават подсъзнателни, но ръководят живота ни. Повечето от информацията, която получава мозъкът ни от сетивата, също остава в подсъзнанието. Осъзнаваме само тези, към които е насочено вниманието ни. Съзнанието и подсъзнанието работят в хармония. Дж. О'Конър сравнява съзнанието и подсъзнанието с ездача и коня. Съзнанието е ездачът - то насочва, ръководи, избира резултати, решава в каква посока да поеме. Неговите решения преминават в подсъзнателната зона и се превръщат в действия - подсъзнателното е като коня, който върши работата и отива там, където е поискал ездачът. Ако вниманието е разконцентрирано, ние сме оставили коня да избира посоката. Ако съзнанието има претенциите да контролира всяка стъпка на "коня" - подсъзнанието, то всъщност блокира реализацията на дейността, тъпче на едно място. В най-добрия случай съзнанието и подсъзнанието работят в балансирано партньорство. Учителя предава това партньорство с много красива и точна метафора в утринното слово Вътрешна свобода: "Зная да чета" - означава мога да балансирам партньорството съзнание - подсъзнание Подсъзнателните ресурси на човека са почти безгранични и са неутрални - могат да бъдат "злото"и разрушителна сила, но със същата сила могат да творят красота и добро.

С. Лазарев - Диагностика на кармата - ч.9

При хроничен синузит - рецепта на Учителя Билковите рецепти на България: Вълшебствата на народните лечители Пресен корен от хрян се измива и настъргва на ситно ренде. 1 ч.л. от хряна се слага към 1 с.л. царевично брашно и лъжица оцет. Смесват се добре - болното място се намазва с мас и със сместа. Държи се само 5 мин. първия ден, 10 мин. втория, 15 мин. третия и така до петия ден с времетраене 25 мин. След това се стръгва по обратния път до 5 мин.

Благостта е един от плодовете на Духа. Галатяни 5 Учителят много често изпозва в беседите си думата благост. Двата принципа Идеята за тази тема ми се заформи при четенето на беседата Любовта. В нея Учителя определя търпението и благосклонността като "ръцете на Любовта": Виждате ли разлика в понятията "благост" и "благосклонност"? Благостта вродено качество ли е или се постига съзнателно? Как се проявява благостта и как благосклонността в ежедневието - в поведението, взаимоотношенията?

Смелост наричам умението да остана спокойна, когато е трудно човек да съхрани спокойствието си. Смелост проявяваме, когато успеем да приемем съвсем съзнателно различна от нашата позиция, без да усещаме своята позиция застрашена от чуждата. Смелост означава и да имам волята да сменя гледната си точка точно когато тя ми се струва правилната. Смелостта се проявява, когато успеем да запазим вътрешната си свобода при наличието на външни ограничения.... Смелостта качество ли е на човека или състояние?

Какво означава да действаме отрицателно, когато имаме Любов? Примери?

Което Бог е съчетал беседа от книгата Великата майка какво означава да схванем, че у нас има грешка? Може би това означава да схванем защо последствията от действията ни не съвпаднат с очакванията ни? Ккаво означава да я поправим - да променим гледната точка към ситуацията и да се опитаме да видим в нея това, което преди не сме виждали... Да опитаме друг подход към нея, друго поведение... Възможно е това също да бъде грешка, но поне сме опитали.

Проверено! Рецепта от Учителя Билковите рецепти на България - стр. 134 - Ню медиа груп - София 2007 Могат да се сложат и капки от разреден цитросепт или биоцитрин - Няколко пъти на ден в ноздрите се поствят тампони от малко парче памук, напоено в разтвор от 40 мл вода и 3 капки Биоцитрин. Ако има възможност от приготвения разтвор се капе 3 пъти дневно. Като следваща мярка, се препоръчва вътрешната употреба на екстракта.

Вътрешната свобода

Вътрешната свобода Често ние живеем с презумпцията, че всички резултати и целият процес на дейността са в ръцете ни. Искаме от себе си (и очакваме от другите) всичко да контролираме, да направляваме, да вършим. Забравяме, че ние сме в един свят, който не е изграден по нашите ограничени представи, нито се подчинява на нашите планове с наочниците на моделите ни на мислене. Метафората на Учителя с житото и хляба дава много точен образ на това, което се случва с нас и нашия труд - резултатите зависят и от човека (ако не посеем и не замесим хляба със собствените си ръце, Бог няма над какво да работи), и от Бог. Свободна съм да посея или да не посея, да ожъна и смеля или да не го направя... Свободна съм и да прекъсна работата на Бог - да разровя смеето преди да е дало плод, да извадя хляба преди да е готов... Това е моята външна свобода. Кога се ражда вътрешната свобода? Може би когато осъзная своята роля и моментите, в които идва ред на Божията... За да осъзная процеса, ми е нужно внимание. За да свърша добре моята работа и после да смиря желанието си за контрол и да оставя Бог да свърши неговата работа, ми е нужна волята. Вътрешната ми свобода се ражда, когато приложа вниманието и волята си така, че да са в хармония с Божията воля.

Кой определя в какво се състоят недостатъците на другия човек? Възможно ли е той да ги нарича свои особености и да си ги харесва? Ако все пак иска да ги преодолее, то може би това е задача, която вече е по силите му? Кой изисква да помагате на другия да преодолява недостатъците си? Кой определя начина, по който помагате и резултатите от тази помощ? Ако сменим "нямам право" с "не желая", "не ми е спокойно" или "мога и да не" - дали няма по-точно да отразим ситуацията? За мен това е много често неосъзнат психовампиризъм - има си начини да се отразява така, че да не ви засяга и дори реакцията да помага за стабилизиране на негативния човек. Писали сме за това тук Има и доста литература написана за това : Александрович, Александър Енергийните вампири е само една от тях. Учителят също е говорил в беседите си за неутрализирането на негативното влияние...

Да четем книгата на живота си - понякога е толкова лесно, понякога трудно... Дали ще имаме търпението да прочетем малко повече преди да вземем някакво решение или да определим мнението си? Или ще се опитваме да търсим в нея доказателства за нашите "специфични идеи", затваряйки очи за останалите неща, написани в книгата - дори на следващия ред. Как да определим кое в тази книга ще ни покаже нашия Път? Общата идея, вложена дълбоко в душата ми - свободна съм както и всички около мен да бъда себе си, да греша, да служа, да поддържам света си радостен и мирен... Специфичната - може би това са начините, по които го постигам? Да поставя в основата на живота си общата идея и да премахна специфичните може би означава гъвкавост на формите, в които разчитам общите идеи в книгата на живота си, гъвкавост в реализацията им посредством специфичните....

Отговорите биха помогнали на майки с подобен проблем - въпросите не са лични, а като казус - две конфликтуващи деца в семейството. Дори сам да се опита да си отговори човек на тях - би било доста полезно. Когато родителите забележат какви са обичайните причини за конфликта, биха могли да избягват и предотвратяват ситуациите. Разбира се, макар и родени от едни и същи родители и растящи в един и същ дом, те са различни - това е важно да бъде прието и разбрано с уважение от голямото дете и после от малкото. Всичко започва от примера на родителите, естесвено. Примерът как се отнасят един към друг и как към всяко дете поотделно. Наблюдателността е най-важното нещо за създаването на подходяща атмосфера у дома - ако всяко от децата има възможност да се занимава с любимата си дейност/и - при назряващ конфликт родителят ще знае накъде да насочи всеки. Много често (от личен опит) конфликтите възникват защото децата бездействат. А бездействат, защото не се сещат с какви интересни неща могат да си запълнят времето. Много сполучлива сфера е спортът, изкуствата... каквото му допада на детето. Друг важен момент за родителите на две деца - още от самото начало - дори преди да се появи второто дете - да си представят заедно с първото как ще си играят заедно и на какво - и каква роля ще има всяко - голямото и малкото. За съжаление - при моите играх роля не само аз с моите визуализации, но и едната баба, която внушаваше как бебето ще му изяде обяда, ако той не го яде... В тази връзка в игрите на двете деца винаги трябва да има място и за родителя. Сега си мисля,че е хубаво да споделим тук игри, подходящи за семейства с две деца. Понякога конфликтите са зов за вниманието на родителите - когато децата забележат, че единственият начин да привлекат вниманието към себе си е този.... Ако вече това се е случило, лечението ще е трудно и бавно, но е възможно. Ще е нужно много внимание - да се улавят моментите, в които има мир и точно тогава да се насочва внимание и позитивна подкрепа към децата. И обратно - търпение и отказ от участие, когато се опитват да го привлекат със скандала. Най-зле е положението, когато двете деца са "назначили" родителя за следовател и съдия и си разиграват сценарий от екшън... Наистина е необходимо да се разговаря с децата за конфликтите помежду им, но с много такт и разбиране - в никакъв случай с "кой е виновен, кой започна пръв, какво направи всеки " и т.п. Бих препоръчала отново прекрасната серия Позитивно възпитание Много ще е хубаво и родители с опит да сподеят тук заглавия или подходи, които прилагат, когато децата в семейството са повече от едно

Петко льо Капитанине ПЕТКО ЛЬО, КАПИТАНИНЕ Музика и текст: народни Аранжимент: Ку-ку бенд Петко льо капитанине, Петко льо командирине, Петко льо командирине. Яла сай Петко остави от това пусто хайдутство, от това пусто хайдутство. От това пусто хайдутство, на майка ти сай додяло, на майка ти сай додяло. На майка ти сай додяло, по деня хляба месенье, по деня хляба месенье. По нощам ризи перанье, юнашки глави скиванье, юнашки глави скриванье. Петко льо капитанине, Петко льо командирине, Петко льо командирине.