Донка

Мисля, че докато околната среда за детето е просто околна среда - бездушно понятие - и опазването и ще е по задължение. Т.е. дори да го прави, ще е с негативни чувства и мисли - тогава ще я чисти и пази физически, но ще я замърсява духовно, което е по-страшно. Още от първата си година, от първия си допир с природата около себе си детето може да започне да осъзнава, че светът около него е жив - всяко нещо, до което се докосва с очи, ръце, слух... Б.Боев - Учителя за образованието

Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика

Какво можем да наречем "листчетата", които сме изписали с изчисления и сме разхвърляли по пода? Дали това са нашите опитности? Или ценните прозрения, до които сме стигнали в различни моменти от живота си? Или нещо друго? Кой е слугинята, която "подрежда" старателно и с най-благородни намерения стаята ни и изгаря "боклука"? Може би нормите на обществото, които изискват да бъдем "нормални". Ако допуснем този егрегор да си върши работата в стаята на душата ни, ще я намерим подредена по негов вкус, но ще са изгорели най-ценните плодове на живота ни. Какво означава да кажем на слугинята "друг път да не правиш тъй"? Да разберем ситуацията и нейното старание за наше добро. То се е превърнало в зло, защото сме разхвърляли листчетата си и тя се е почувствала длъжна да изпълни службата си към нас - да ни зарадва и да ни осигури приятно прекарване според нейните разбирания. Т.е. да подреди ценностите и постиженията в живота ни така, че да сме щастливи според нормите на нашата обществена група и на нашето време. Да разберем и приемем урока на слугинята - "да си вземем за задача да държим нещата си в порядък – да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите." Какво означава да ги държим в порядък и да не оставяме стаята отворена? Да подредим живота си така, че "слугинята" да е доволна и да прецени стаята като подредена - т.е. да запазим своите ценности и прозрения като ги приложим в живота си в хармония с нормите на обществото, в което живеем. Възможно ли е това? Стаята нашата душа ли е?

Днес дойде при мене едно младо момиче и ми поиска 70 стотинки, защото не му стигали за билет до Поморие. Ако беше дошло преди 2 месеца, щях да си помисля, че е някаква наркоманка, която ходи от човек на човек и проси пари за наркотици и нямаше да му дам. Въпросът не е в сумата, нали, тя не е много . Въпросът е в това....как възприемаме ситуацията. Но днес въобще не ми мина тази мисъл през главата, дадох му, и детето така се зарадва, десет пъти ми благодари...и ми каза, че инхалаторът му свършвал (това не ми е много ясно какво означава, но гърдите му хриптяха наистина като говореше). Ако го бях отпратила още в началото, нямаше да разбера за този инхалатор и наистина щях да остана с убеждението, че е наркоманка. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=4471 Прекрасен и много точен пример за благосклонност! Не случайно думата съдържа "склонност"... Когато ситуацията ни изправи пред избор, да се "наклоним" към благото - доброто, което тя носи в себе си и да посеем (реализираме) доброто желание - порив, което е поникнало в душата ни без да мислим за някакви причини или последствия...

Една моя мечта се сбъдна. Простете ми, че няма да я споделя с вас. Но не защото не желая, а защото не мога - тя не беше с думи, дори не беше с образ. Съвсем си беше по алгоритъма, който съм написала по-горе. Работи перфектно! Беше преди 6 месеца... Само си представях радостта, която изпитвам, когато съм в това място; спокойствието и свободата, чистотата, откритостта, искреността, благосклонността.... В никакъв случай не си представяйте какво НЕ искате - точно това ще се получи! Убедих се в месеците преди това. Отказах се дори да си представям някакви конкретни събития, хора... - само усещането. Правех го само преди сън - заедно с молитвата. През деня дори не се сещах за мечтата - имаше много неща за вършене. Може би защото не се сещах, се изостри усета ми за ситуациите, които възникваха и за "знаците" на Божията воля в тях. Аз моя нямах. Имах само подсъзнателното усещане за мечтата си. Сега, когато мечтата ми е сбъдната, си давам сметка, че преди 6 месеца никога не бих се досетила или съгласила на много неща, които възникнаха в процеса на работа. Хората, които се появиха по пътя през тези месеци промениха много от вижданията ми, обогатиха ги... Много пъти се събуждах през нощта с решението за ситуацията, която бе възникнала няколко дни преди това. Бяха все нестандартни като логика, но винаги осъзнавах, че са стояи през цялото време пред очите ми докато се освободя от предразсъдъците си и ги забележа. Имате ли и вие такива опитности?

Простотата http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry66838 Мися, че образът на Вятъра и листата е много подходящ не само за човешките отношения, а и за това, което в един момент на живота си наричаме с думата проблем. Проблемите възникват в резултат на вятъра - външните движения, които не зависят от нас. Т.е. няма смисъл да търсим вината за възникването на някакъв проблем нито в себе си, още по-малко в другите. Вината или по-скоро заслугата е на Вятъра на Живота. Как решаваме проблемите? Мисля, че самото осъзнаване на смисъла им, вече е отключило вратата към намиране на решението. Простотата Смятате ли, че въздържането на мислите и желанията винаги води до решаване на проблема? Понякога точно скриването им, натикването им дълбоко в себе си го задълбочава и затваря пътя към решаването им. Кога и кое въздържане е път към решението на възникнал проблем? Имате ли примери за това от живота си. Простотата Това раздвоение със сигурност генерира проблемите ни. Как се справяте с раздвоението?

Любовта отваря ума на човека за Мъдростта, а те двете ни отварят душата и сетивата за Истината. Всъщност вятърът не се крамолите и сплетните, а това, което ги предизвиква. Всъщност отговорът е в самия въпрос. Вятърът е над хората и техните отношения - това е динамиката, Животът и в човешкия, и в Божествения свят. Без вятър няма да има Живот във вселената. Зависи как приемаме тази динамика, обаче. Ако ние самите сме се втвърдили за нея и сме сложили света и себе си в една позната, удобна и сигурна рамка, и най-малкият полъх на промяната, ще застраши тази рамка и ще ни сблъска с рамката на човека до нас, защото и неговата ще се разлюлее. Крамолите и сплетните ще дойдат в резултат на нашето нежелание да променим рамката си, за да я адаптираме към промените, предизвикани от Вятъра. Това Учителя нарича с термина "човешки живот" - т.е. живот, натикан в рамката на човешките ни разбирания за него. Ако приемем Вятъра и предизвиканите от него промени в нашия свят като естествени и се адаптираме към тях, защото ги наричаме Божията воля и я изпълняваме, то този вятър ще е приятен полъх, който ни носи нов въздух, прохлада, нов живот - т.е. положителните емоции, за които мвм говори по-горе. Според моето скромно разбиране това можем да наречем влизане в Божествения свят:

Славянство Учитель указал на самые важные качества славянства - качества, которъе мы - болгары и русские несем в себе по рождении. Но от нас зависит как будем развивать и проявлять их в повседневней жизни. Модераторска бележка: Публикациите в темите на този форум могат да бъдат на руски и български език - езици - братя.

Когато дойде духът Пиер Безухов - Война и мир - част 4 (Л.Н.Толстой) Когато Любовта и Господ за него са били философия:

Песнички и приказки за теглене Детски песнички Текстове Децата на слънцето

Започна да цъфти мащерката. Мащерката е известна е още като бабина душица, бяла мащерка, овчарски босилек и др. Мащерката е многогодишно растение, което расте на туфи и предпочита каменисти почви и е широко разпространена у нас.Може да достигне до 20 см. височина. Събират се стъблата с цветовете и листенцата по време на цъфтежа - май и юли и се сушат на сенчесто и проветриво място. Използва се предимно изсушена, като листата и цветът се оронва и стеблата се отстраняват, защото съдържат повече танин и придават стипчив вкус. Мащерката е една от най-широко използваните билки у нас. Тя спокойно може да бъде наречена лек за всичко. Използват се цъфтящите й части. Поради богатото съдържание на етерично масло притежава отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие. Тя има и болкоуспокояващо действие. Използва се като дезинфекциращо средство при хроничен бронхит коклюш, бронхиална астма, суха и спастична кашлица, при белодробни заболявания. Освен това има благотворно действие при хронични гастрити и язва на стомаха, колики, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити. Идеална е за успокоение при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие. Може да се използва за гаргара при зъбобол и възпаление на устната лигавица. Добре действат бани с отвара от мащерка при ставни и нервно-мускулни заболявания, радикулит, неврит, миозит. Използва се и като подправка. http://gotvarstvo.georgievi.net/a/mashterka http://care.hit.bg/MM/03.html http://information-bg.com/bulgaria/view.php?id=27 http://www.tomilherb.com/products/product.php?mashterka

Интерес Интерес — это избирательное отношение личности к объекту в силу его жизненного значения и эмоциональной привлекательности. На первых порах у ребенка интерес носит безотчетный, непроизвольный, стихийный характер. Затем, углубившись и утвердившись, интерес может стать потребностью. С возрастом интересы у ребенка становятся все более устойчивыми. Интерес к кому-либо перерастает в привязанность, и, чем сильнее интерес, тем дольше она сохраняется. Поэтому значение интереса трудно переоценить как для развития личности, так и для межличностных отношений. Интересы людей характеризуются степенью постоянства и силой. Сильный и устойчивый интерес побуждает и ребенка, и взрослого к активности, к преодолению препятствий, связанных с учебой или работой, делает эту деятельность приятной. К сожалению, рекомендации, как целенаправленно формировать интересы, как использовать их для развития интеллекта и эмоциональной сферы, еще мало разработаны в современной психологии. Для изображения интереса во время занятий психогимнастикой мы пользовались старинной игрой в живые картины. Дети как бы всматривались вдаль, слушали, наблюдали, читали, следили. Неподвижные позы живых картин дополнялись подвижными играми с воображаемыми предметами. Очень полезны детям этюды, имитирующие способность к сосредоточению, особенно тем, у кого есть нарушение концентрации внимания и дефекты в понимании эмоциональных выражений Этюды на выражение внимания, интереса и сосредоточения 79. Собака принюхивается (для детей 6-7 лет) Охотничья собака, увидев дичь, моментально застыла в напряженной позе. Морда у нее вытянулась вперед, уши поднялись, глаза неподвижно глядят на добычу, а нос бесшумно втягивает приятный и дразнящий запах. 80. Лисичка подслушивает (для детей 3-4 лет) Лисичка стоит у окна избушки, в которой живут котик с петушком, и подслушивает, о чем они говорят. Вы разительные движения. Голову наклонить в сторону (слушать, подставляя ухо), взгляд направить в другую сторону, рот полуоткрыть. Поза. Ногу выставить вперед, корпус тела слегка наклонить кпереди. 81. Что там происходят? (для детей 5 — 6 лет) Мальчики стояли в тесном кружке и что-то делали, наклонив головы вниз. В нескольких шагах от них остановилась девочке. «Что там происходит?» — подумала она, но ближе подойти не решилась. Выразительные движения. Голову поворачивать в сторону происходящего действия, пристальный взгляд. П о з а. Выдвинуть одну ногу вперед, перенести на нее вес тела, одна рука на бедре, другая опущена вдоль тела. 82. Кузнечик (для детей 4 — 5 лет) Девочка гуляла в саду и вдруг увидела большого зеленого кузнечика. Стала она к нему подкрадываться. Только протянула руки, чтобы прикрыть его ладошками, а он прыг - и вот уже стрекочет совсем в другом месте. Звучит музыка Ан. Александрова «Кузнечик». Выразительные движения. Шею вытянуть вперед, пристальный взгляд, туловище слегка наклонить вперед, ступать на пальцы. 83. Любопытный (для детей 6-7 лет) По улице шел мужчина и нес в руке спортивную сумку, из которой что-то выпирало. Мальчик это заметил, и ему очень захотелось узнать, что же лежит в сумке. Мужчина шел большими шагами и не замечал мальчика. А мальчик прямо-таки «прилип» к прохожему: то с одной стороны подбежит к нему, то с другой и, вытягивая шею, заглядывает в полуоткрытую сумку. Вдруг мужчина остановился, положил сумку на землю, а сам зашел в телефонную будку. Мальчик присел на корточки около сумки, слегка потянул за молнию и заглянул внутрь сумки. Там лежали всего-навсего две обыкновенные ракетки. Мальчик разочарованно махнул рукой, встал и не спеша пошел к своему дому. 84. Сосредоточенность (для детей 7-8 лет) Командир сидит за столом и внимательно изучает карту. Он обдумывает план наступления на врага. Выразительные движения. Левой рукой упереться локтем о стол и поддерживать голову, наклоненную влево; указательным пальцем левой руки двигать по воображаемой карте. Мимика. Слегка сощуренные глаза, нижняя губа закушена. 85. Раздумье (для детей 6-7 лет) Мальчик собирал в лесу грибы и заблудился. Наконец он вышел на большую дорогу. Но в какую сторону идти? Во время этюда звучит музыка Д. Львова-Компанейца «Раздумье». Выразительные движения. Ребенок стоит, руки сложены на груди или одна рука на груди поддерживает другую руку, на которую опирается подбородок. Етюдите могат да се приспособят и за по-големи деца и дори за възрастни. Ще бъдем благодарни за вашите идеи и опит. В темите на този форум може да се публикуват мнения на руски и на български по желание на потребителите.

http://www.shkolazhizni.ru/archive/0/n-8739/ Психогимнастика в тренинге http://nkozlov.ru/library/psychology/d2558/ Психогимнастика для детей http://www.intelgame.ru/doc/44.htm ЯЗЫК ДВИЖЕНИЙ. ПСИХОГИМНАСТИКА. http://www.rustoys.ru/playroom/koord.html Дорогие друзья, в следующих публикациях в теме предложим вам отрывки из книги М.И.Чистяковой "Психогимнастика". Надеемся, что книга поможет родителям и всем потребителям форума.

Появиха се първите череши! Според психолозите хора, които обичат череши са http://margaritta.dir.bg/avgsept/0504lubimplod.htm Може би не случайно пролетното пречистване се прави точно с тях. http://gotvarstvo.georgievi.net/a/cherry Предложение за черешова диета Какви са вашите рецепти и опит?

Единствената врата

Паневритмия 1938 Евера - видео Евера - описание Евера - текст и музика Приятели на Паневритмията, каня ви в тази тема да съберем мисли на Учителя Беинса Дуно за приложението на женския принцип - възприемане на Любовта, и на мъжкия принцип - възприемане на Мъдростта, които ни водят към Истината и подтикват нашия растеж. Многоценният бисер

Благодаря за въпроса За мен почти до 45тата ми година нямаше съмнение в това, което е написано по-горе. Затова се вглеждах в "любовите", които бях и изживявах, опитвайки се да определя коя от тях е "истинската, великата Любов" и как да разбера кои са копията. Понякога ми се струваше, че "истинската" беше първото силно чувство (така и неизказано и несподелено), което усетих в себе си. Понякога ми се струваше, че тази Любов е пред мен, защото всичко, което бях изживяла ме беше разочаровало или беше останало неосъществено докрай. После прочетох: Сега съм стигнала до съзнанието, че това, което съм наричала "истинска любов и любов-копие" всъщност са били и са чувствата, които съм опитвала и от които съм се учила. Истинската любов не може да се отчете като отношение към определен човек, а по-скоро като усещане за едно състояние на ума и сърцето, което носи знание, свобода, живот, учение, движение и работа. Всъщност тогава тя не се "изживява", а се живее. Това състояние не зависи от обекта на любовното отношение, а само от нас самите. Постигнем ли го съзнателно, то не би могло да свърши, според мен. А ако една такава любов свърши все пак, значи тя не е била истинска...

Изворът на доброто Звуци от природата за деца CD с детски песнички

Ани И аз доста мислих върху това правило, и на мен ми се стори противоречиво. Още се опитвам да го приложа, за да разбера вътрешния му смисъл и сила. Пример: Днес реших по време на сутрешната си разходка в гората - преди паневритмия - да взема със себе си чувалчета за отпадъци и докато се разхождам да събера хвърлените торбички от семки, чипс и въобще всичко, което килима на гората нямаше да може да усвои. Първата съпротива, която усетих беше, че ще се изцапам от чуждите боклуци и небрежност. Взех ръкавици и докато вървях си представях себе си - как изпускам пликчето и не го забелязвам или как детето зад мен го хвърля без да видя.... все случайно. После започнах да си припомням и случаи, в които и аз съм проявявала и проявявам небрежност за друго - постепенно недоволството и критиката се стопиха. Накрая ми хрумна да им благодаря, защото ако не ги бяха хвърлили, сега аз нямаше да имам шанса да събера и изхвърля от ума и сърцето си критиката и недоволството така, както събирах хвърлените отпадъци в гората. Мисля, че доброто, което направих на моя собствен ум и сърце беше несравнимо по-ценно и голямо от доброто, което направих на гората. По-скоро хората и гората ми бяха направили добро на мен - моето добро се състоеше в това, че разбрах тяхното добро. После се оказа, че няма къде да изхвърля чувалчетата, защото кошчетата на алеята бяха изчезнали. Този път вече бях готова за недоволството в ума и сърцето ми. Скрих чувалчетата в недостъпен храсталак и си поставих за задача да обмисля какво мога да направя така, че за хората да има къде да си оставят отпадъците вместо да ги изхвърлят в гората. Благодарих на изчезналите кошчета, защото те ми дадоха обяснение за изхвърлените отпадъци. Моето добро се състоеше в решението да направя нещо по въпроса с кошчетата около пътеката. Може би когато записваме доброто, свършено от нас, то това да е доброто, за което не чувстваме никого длъжен или не се чувстваме жертви.... И още - само ако записвайки доброто не се сравняваме с други, които не са го направили или са направили нещо "лошо" - ако ще записваме такова "добро, значи записваме лошото в ума и сърцето си. Но въпросът е много важен! И иска дълго прилагане....

Според мен ако ученикът притежава външно богатство, то той не го е търсил, нито се опасява, че може да го загуби, защото за него това не е собственост, проява на "противоречията, които среща в живота си", и които "неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота". Той счита всяко противоречие (произтичащо от материалната собственост в ръцете му) за една велика задача, която трябва да разреши." Същото важи и за човешките отношение и за морала и справедливостта. Ученикът може да носи всичко това в себе си, може да живее с него в живота си, но той се е освободил от зависимостите си - т.е. не ги идентифицира с щастието си, не ги поставя като цел пред себе си и не страда при загубата им или при мисълта, че може да ги загуби... За него това, което за другите типове хора причинява зависимост, представлява "една велика задача, която трябва да разреши".

Вятърът в човешкия свят може би възстановява хармонията между полета с различно "налягане". Вятърът напомня, че ние сме част от един свят и сме свързани. Докато сме в света на човешките разбирания вятърът ни блъска един в друг - т.е. сблъсква нашите ценности, модели за добро и лошо. Блъскаме се, за да си докажем на себе си преди всичко, а и на другите, че нашата представа за добро е правилната; за да променим гледната точка и позицията на човека до себе си, че тя да е поне съвместима с нашата. В Божествения свят вятърът се усеща като полъх, защото приемаме за нормално да се различаваме един от друг дори когато сме един до друг. Може би тези правила ни сочат Пътя към влизане в Божествения свят? Съвсем простички и изпълними - съвсем ежедневни. Както развитието на вътрешния ни свят оказва влияние върху външния ни живот, сигурно и обратното важи с не по-малка сила. Промяната, която съзнателно правим във физическия си свят и живот, предизвиква съответните промени и растеж в духовния...

Ученикът Може ли ученикът да има богатство и имот? Може ли да има почитта, симпатията, уважението, признанието на хората? Кога човек, който има всичко това в живота си, тръгва по пътя на ученика въпреки че ги има? Защо един ученик може да остане без имот, без уважение и симпатия?

Ценност, съдържание и форма Отдавна не съм се замисляла кои са ценните неща в моя живот - може би защото бях в период, в който преодолявах зависимостите си. Да нарека нещо ценно в този период означаваше веднага да усетя болка от мисълта за загубата му. Сега може би е друго време - моментът да намеря ценните неща такива, че да не стана зависима от тях. Кое не губи никога своето съдържание и форма? Безусловността на моето отношение към света ми и всичко в него. Тази безусловност зависи от самата мен. Няма как да я загубя освен ако сама не поставя някакво условие - облак, пясък, който ще закрие виделината. Следователно за мен работата по придобиването ценността на нещата може би се изразява във вниманието да почиствам ума си от условията? Кое е това, което не умира и не губи съдържание и форма във вашия живот? Кои са били мислите, които са ви показвали пътя? Как могат да ни направят услуга чувствата?

Много точни наблюдения! Благодаря. Сега ми се струва, че в мекотата влиза и независимост на нашето меко отношение от реакцията, която то предизвиква. Ако ние очакваме адекватна реакция - на мекота - мекота, ако променяме мекотата си в зависимост от реакцията - то това дали вече можем да наречем мекота? По-скоро е твърдост. Има и още - защо смятаме, че отдръпването от близост означава по-малко или липса на мекота? Може би точно в това се изразява мекотата в някои ситуации? Важно е с какви чувства и мисли го прави човек - дали с обида (твърдост) или с и от обич към другия.