Донка

И аз я видоизмених малко, защото когато се усвоява език без повторения не става... Повторението е майка на запомнянето...

Свещта може би е нещо, в което е заложен потенциал. Огънят е енергията, с която този потенциал се реализира. Ако това нещо е вътре в мен, то може да бъде моя заложба или качество, някаква мисъл, идея, емоция, порив... Ако аз започна да разсъждавам дали мога да работя с деца, дали позитивните емоции, които усещам, когато си го представя, наистина са достатъчни, за да се справя. Ако започна да се готвя за тази работа на теория само, честно - сега си давам сметка, че сигурно щях да се разколебая и да се откажа. Бях на 18, когато ми предложиха да отида като помощник възпитател в един детски лагер - младо - морето е до колене- не му мислих много - приех. Там събитията се стекоха така, че 1 седмица по-късно се наложи да бъда едновременно отговорник на група от 15 деца, отговорник за забавленията на целия лагер и след още 2 дни, отговарях и за продуктите в кухнята... Нямаше път за отстъпление... нямаше и време да мисля дали мога да се справя... Справих се както можех тогава. И осъзнах малко по-късно, че ми е хубаво с тях и че Мога да работя това, което ме влечеше сърцето...

Разединението се ражда от противопоставянето на разликите вместо хармоничното им съжителство. Противопоставянето ражда борбата на този, който смята себе си за "правилен" срещу останалите, които той смята за "неправилни" и започва да критикува. Ако те му отговорят със същото - умира цялата система. Има и друг начин - да го оставят да умира сам, задушаващ се в собствената си дисхармония... Може би има и начин да го тласнат към хармонизиране? Еволюционният път е този на хармонията, равновесието, добротата, миролюбието - те са ни заложени в гените. Еволюцията осигурява безсмъртието.... И на физическо, и на духовно ниво. Мир вам 2 Как се "нагласява" инструментът на нашата личност, за да свири? Наблюдавах преди време как акордьорът настройваше нашето пиано - той внимателно изслушваше всяка струна поотделно - опознаваше нейния уникален тон. После натискаше съседните клавиши последователно, после едновременно, за да постигне хармонично звучене на различните уникални тонове. После натискаше акорди... после изсвирваше последователност - гами, после леки мелодии... Може би това е начинът да настройваме и нашия живот?

Честит Рожден Ден, Ина Благодаря ти за красотата и светлината, звездице! Любовта ще те съпровожда по Пътя ти!

Малка корекция - в едната тема едни хора разискват компромисите и добротата като ключът към свободата. В друга тема други хора твърдят, че ключът към свободата е обратното. Фактът, че това се случва в един и същ форум говори за прилагането на дело на концепцията за компромисите и добротата - има място и трибуна както за едните, така и за другите. Не бихме могли да желаем по-точни и явни експериментални резултати от прилагането на двата принципа.... Всеки сам прави избора си къде да бъде, какво да чете и прилага и как да се чувства - той самият и хората около него.

В свота теория на полето Курт Левин преставя човека като условен кръг, отделен от по-голямата цялост, но и включен в нея. Около човека съществува още една затворена елипса, която представлява неговата психична среда – жизнено пространство. Това жизнено пространство е обградено от физическия свят. http://www.psychology-bg.com/texts/Lewin.htm Събитията, съществуващи във външния регион съседстващи с границата на жизненото пространство, могат да въздействат материално на психичната среда – т.е. непсихологичните събития могат да променят психологичните. От своя страна събитията в психичния свят могат да предизвикват промени във физическия свят. Границата между тези два свята представлява проницаема мембрана. Самият психичен свят също играе ролята на такава мембрана между човека и външния свят и определя как външният свят ще повлияе на човека и обратно – как човекът ще повлияе на външния свят. Мембраната между външния свят и психичния и самият психичен свят представляват най-ценната еволюционна придобивка на човека – буферната зона, която обработва информацията протичаща в двете посоки и осигурява безпроблемната адаптация на човека към външната среда. При нормално работещи мембрани човекът приема външния свят като доброжелателен , сигурен и с изобилни ресурси за задоволяване на потребностите му – и физически, и духовни. http://hghltd.yandex.net/yandbtm?url=http%...%CB%E5%E2%E8%ED Миролюбието на човека означава нормална работеща, чиста, добре проницаема мембрана между външния и психичния свят и хармонично психично поле. Миротворчеството означава поведение на човек, който не просто е хармонизирал своите мембрана и психично поле, но умее да въздейства и върху психичните полета на хората около себе си като ги почиства и хармонизира. .....

http://www.laughtertherapy.com/Articlebest...es.htm#laughter "Ако поради някаква причина вие не можете да направите това и всичко останало се проваля, просто имитирайте смях. Наслаждавайте се на престорения смях като издавате същите свуци и движите тялото си все едно че се смеете. Това ще бъде полезно за вашето тяло и вашата гледна точка ще се промени. Ако правите това достатъчно, истинският смях ще си пробие път. Тогава ще спрете да се чувствате глупаво или ще спрете да се тревожите..." Много ми хареса тази идея - за фалшивия смях в моменти, в които ни е трудно да намерим нещо наистина смешно. Двигателната активност въздейства най-силно и бързо на мозъка, движейки се по същия път, по който се проявяват емоциите, но в обратна посока. За себе си знам, че когато съм уморена или започна да усещам лека досада от нещо, една "дежурна" усмивка като че ли ми освежава ума, изведнъж започвам да виждам неща, които до момента съм пропускала. Много лесно и бързо сменям гледната си точка и намирам подходящия завой в дейността, с която се занимавам. Забелязала съм, че веднага след това учениците ми също започват да се усмихват и атмосферата се разведрява... Имате ли подобни опитности?

Ети! Защо е лесно човек да е добър и компромисен? Защото това е заложено в него като механизъм на адаптация към средата - т.е. оцеляване. Всичко, което ни пречи да сме добри, са измислени от някого или от нас самите правила и ценности, които "подпушват" добротата ни. Нещо като да затъкне човек извора в себе си с калта на предразсъдъците и гордостта - аз съм прав - вие не сте и сега ще ви "изправя" - къде с конструктивна критика, къде с разрушителна. Как да бъдем добри и компромисни? - Като върнем детското си съзнание. Детето изучава света такъв какъвто го намира. То няма построени схеми, в които да го натиква и да "критикува" това, което се различава от тях. За детското съзнание всичко е ново и различно от старото. Когато новопридобитият опит променя предишни представи, детето приема това с интерес и благодарност, защото това обогатява картата му на света (К. Уилбър), доуточнява понятията му. И - Да! - светът наистина ще е едно прекрасно място за живеене, когато всеки признае свободата и правото на другия да мисли и живее по различен от неговия начин.

Какво има предвид Учителя като казва "отричане на същественото"? И защо това отричане създава страдания? В какъв смисъл децата не "отричат същественото"?

http://vodorosly.com/index.html http://www.myjane.ru/articles/text/?id=2688 http://www.mstu.edu.ru/algae/algae/ Какво знаете за водораслите и тяханата роля в екологията на планетата? Дали и водораслите могат да усещат нашите мисли и емоции като растенията? Застрашени ли са "фабриките за кислород" от глобалното затопляне? Присъстват ли водорасли в менюто ви и в козметичните препарати, които ползвате? С какво могат да помогнат за укрепването на имунната ни система?

Не знам защо, но този ден в съзнанието ми се свързва с един друг празник - Денят на Будителите. Отдавна се опитвам да си обясня защо сме ги разделили... За мен Паисий и Раковски, Миткалото и Левски, Каравелов и Ботев, безименните селски даскали и въстаниците по барикадите на Априлското въстание са заедно. Всички те са обичали и милели за своя род и свободата му. Всички те са дали живота си. Какво значение има дали е било с оръжие в ръка на бойно поле или забравени от всички в манастирска килия. Историята иска безумци, които да стряскат сънищата и съвестта на примирения човек, да запалят сърцето си и да го вдигнат високо да изгори, за да освети Пътя на цял един народ... Историята иска и безумци, които всеки божи ден тихо и полека да учат децата на четмо и писмо, на Добро и Свобода, да пеят песни за Героите и да сеят семената на Новия Живот. Историята е поискала плеядата герои, за да можем да се чувстваме Българи. Историята е поискала и един Учител за този народ - да му отвори очите и за Любовта и за Истината - ние всички на този свят сме братя и сестри. Разбирам горчивината на Георги Марков, но от своята височина, той не е могъл да види това, което виждам аз тук, долу - сред обикновените хора. Те имат нужда и от Светлината на Ботев и Левски, и от Светлината на Просветителите, и от Мъдростта на Учителя... И ако върховете търсят разликите, ние - обикновените българи ги носим в съзнанието си в едно свято място... Поклон

Пълнене и празнене "Марсел Вогел...."Това е факт: човек може да общува с растителния свят и наистина го прави. Растенията са живи, чувствителни създания със свое място в пространството. Те може да са слепи, глухи и безсловесни от гледна точка на човека, но няма съмнение, че са изключително чувствителни инструменти за измерване на човешкия емоционален свят. Те излъчват енергийни сили, които са благотворни за човека. Човек може да ги усети! Те подхранват собственото му силово поле, което на свой ред излъчва обратно енергия към растението." Растенията..... Водата - "Д-р Емото вярва, че водата отразява съзнанието на човечеството и може "да се замърсява духовно". Японският учен смята, че под влияние на мислите водата се изменя мигновено. Ако човек се обръща с добри мисли към водата, благославя е, казва й "благодаря", качествата и се подобряват и тя има положително въздействие върху човека. " Пъленен и празнене Какво разбирате под "свещ"? - Дали е ситуация, или човек, или някаква мисъл, чувство, постъпка....? Кога нямаме полза от тази "свещ"? И каква е ползата от горящата свещ? Какво значи да "драснем клечка кибрит"? - Да приложим духовността си? Или да приложим безусловна любов?

Двете посоки В този сайт и форум, посветен на Учението на Беинса Дуно, според мен е логично да следваме неговите съвети за духа на нашите взаимоотношения. Всеки има своя позиция и може да я изложи спокойно тук. Ограничението за критиката цели именно да постигне свободата и спокойствието на този, който отваря себе си. Съвсем неприемлива е критика на личността на пишещите тук. По изложените по-горе причини. Ако все пак някой има въпроси, свое лично мнение и предложение за работата на модераторския екип, нека ги сподели със съответния човек от екипа, с когото той намери за добре да разговаря. Опитът показва, че това е най-подходящият и ефективен начин за комуникация. За различните учения също имаме позиция - ориентацията на сайта е към Учението на Беинса Дуно. Мисля, че съвсем логично звучи стремежът на екипа да се търсят допирните точки, близостта на съответното учение с това, на което е посветен целият сайт. Логично е и изискването да се пише с уважение към него, както и към всички останали духовни учения. Разбира се, има и някои деликатни моменти, които не зависят от нашата добра воля, но сме принудени да се съобразяваме с тях, за да не се провокират конфликти.... Ако все пак тук пишещи потребители смятат конфликтите като синоним на живот, то могат да намерят много "живот" в почти всички останали форуми... За да има свобода и свободно слово, е нужен мир.

Мисли за Природата "Годината е 1966....Изследователят се нарича Клийв Бакстър, а този опит ще промени из основи неговия живот и изобщо представите на човечеството за растенията.....След поредица от интересни и разнообразни опити с различни растения било доказано, че: - при растенията има някакво подобие на чувства; - реагират на физическата болка; - различават истинската от фалшивата болка. Това означава, че могат да мислят; - притежават Екстрасетивно Възприятие (ЕСВ), което е по-основополагащо от отделните сетива при човека; - човешките пет сетива са ограничаващи фактори; - може би растенията виждат по-добре, отколкото хората с очите си; - не очакват друго растение да ги нападне, но реагират както на преднамерена заплаха, а така също и на застрашаващи ги фактори; - когато са заплашени от непреодолима опасност или нараняване, изпадат в "безсъзнание"; - растенията и сочните плодове желаят да бъдат изядени, но само чрез един вид любовен ритуал, при истинско общение с поглъщащия. Оказва се, че в наше време са намерени множество доказателства за това, че растенията са живи, дишащи, общуващи създания, надарени с индивидуалност и душевни качества. Качествено нов етап в тази насока достига Марсел Вогел...."Това е факт: човек може да общува с растителния свят и наистина го прави. Растенията са живи, чувствителни създания със свое място в пространството. Те може да са слепи, глухи и безсловесни от гледна точка на човека, но няма съмнение, че са изключително чувствителни инструменти за измерване на човешкия емоционален свят. Те излъчват енергийни сили, които са благотворни за човека. Човек може да ги усети! Те подхранват собственото му силово поле, което на свой ред излъчва обратно енергия към растението." http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=90155 "Один шведский учёный по имени Л.Карлсон [L.Karlsson]2 доказал, что группа растительных клеток может произвольно изменять свою полярность. Но что служит причиной, и какая сила заставляет поляризоваться клеточные ткани, он не установил. Бёрд считает, что ответственными за эти процессы является сознание растения... Чёткая реакция растений на человеческие мысли доказана опытным путём, но как её объяснить, Бёрд не знает. Напрашиваются различные спекулятивные версии - от изменений в магнитном поле Земли, или в биоплазме растения, до спиритический феноменов и паранормальных процессов. В одном своём докладе перед Американским Обществом Кибернетиков Бёрд сообщал, что в Советском Союзе проводятся многочисленные эксперименты по передачи мысленных посылок при помощи растений, в ходе которых обнаруживается новая, до сих пор не изученная форма энергии..." http://www.nexx.ru/4-Plants_3.htm Какво знаете за общуването между растенията и човека? Книги, статии, филми, сайтове с изследвания? Имате ли опитности, подобни на описаните в горните статии? Можем ли да научим езика на растенията? Какво би ни помогнало? Ще сме благодарни на Александра AL414 ако успее да открие в руските библиотеки и нет страници информация за експериментите, провеждани в Русия. И на нашите приятели, които живеят и работят в Щатите и Канада за информация на английски език.

- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. - Нощем ще гледаш звздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите... Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди... Всички те ще бъдат твои приятелки.

Малък разбор - беседа от книгата Великата майка Често разбираме внушението и самовнушението само като послание, изразено с думи. Всъщност не по-малка, дори бих казала значително по-голяма сила имат внушението и самовнушението, ако са ангажирани няколко сетива едновременно. Известно е влиянието на цветовете, на музиката. Засега е малко известно влиянието на въображаемите действия, които на пръв поглед нямат нищо общо с нашия живот и състояние. Както упражнението, дадено от Учителя по-горе. От обяснението преди упражнението става ясно, че вълната се асоциира с горещите желания, а ръцете с разумната воля. Активните (макар и само във въображението) действия с ръцете по обработването на вълната в няколко последователни етапа стимулират различаването на желанията, волята, действията. Действията са подбрани много точно - почистване, разчепкване (обмисляне) и навиване на къделя (овладяване и канализиране) - на горещите желания. "Хурката означава Божествения свят. Тази изпредена нишка показва откъде иде енергията. Къделята представлява Слънчевата система. Хурката се закрепва в пояса. Млечният път означава пояса на човешкия дух. Слънчевата система се стреми към този пояс. Всеки трябва да има къделя. Престане ли да се върти вретеното, липсват ли къделя и хурка, всичко се обръща с главата надолу. Не задържай желания и мисли, които нищо не допринасят. Въртете постоянно вретеното, нишката му да слиза постоянно отгоре и така навивайте две-три вретена. Такъв процес трябва да започне да се извършва в умовете ви. " (от същата беседа)

Малък разбор - беседа от книгата Великата майка Много ми хареса този принцип на различаване на желанията... Желание, което ме оставя свободна да реша дали да го реализирам - дали е полезно не само за мен, но за всички; дали е в хармония с живота около мен и в мен; оставя ми време да преценя и подбера средствата за реализацията му... Такова желание не ме заслепява, не ме притиска или изнудва... Когато го реализирам не изпитвам еуфория и не си ръкопляскам, а имам чувството, че така е трябвало да стане....спокойна радост и увереност... Напомня ми за влиянието на високите егрегори на Авесалом Подводни. Желанието ми да имам семейство и дом - да бъда оценена като добра съпруга и майка - ме притискаше в младостта ми толкова, че ми отне правото да разсъждавам дали сме съвместими като характери, дали зад ревността наистина се крие силна любов или просто чувство за собственост и властност.... Желанието да бъда спокойна и щастлива в дома си не просто ме остави свободна, но дори ме задължи да разсъждавам.... Изпълниха се и двете - със съответните последствия за мен.

Моя лична трудност, която сега се опитвам да преодолея.... Нямам проблем да видя доброто и Божията воля във всяка на пръв поглед неблагоприятна ситуация. Може би затова ми е трудно да намеря границата, зад която мекотата се превръща в мекушавост. Трудно ми е да застана непреклонно и да откажа на някого изпълнението на неговата воля в моята личностна територия. Трудно ми е все още да намеря и границата, в която ограничаването на външната свобода (и моята и на другия до мен) всъщност помага за развиването на духовността и на вътрешната свобода.

Ани! Ще продължа коментара на предишните си две мнения. В Науката и възпитанието (мнение #9) Учителя маркира един много важен момент в еволюцията и психологията на личността - връзката потребности - мотиви - поведение: . В съвеременната психология подобна теза е разработена от Курт Левин. Според Левин "поведението на човека може да се обясни единствено от тези отношения, които се складират у личността при нейната непосредствена връзка с конкретната среда в точно определен микроинтервал от време. Наблюдавайки поведението на хората в различни ситуации, Левин се стреми да изведе психологическата структура на обкръжаващия ни свят като пространство на действие. Психичното пространство или поле се състои от различни области, които се структурират пространствено, но не в конкретния смисъл на географското понятие, а в психологически възможни действия и събития. Част от такива области съответстват на възможни позитивни и негативни събития: целеви региони с позитивна валентност и региони на опасност с негативна валентност. Останалите области представляват инструментална възможност за действие, използването, на които ги приближава до целевите региони или ги отделя от регионите на опасност. По такъв начин те имат значение на средства за действие. Една от областите на описвания модел на обкръжаващата среда е субект, тя се явява точка или център на полето. И за да достигне дадена област от целевия регион с позитивна валентност, субектът трябва да премине през всички отделни области, намиращи се между него и целевия обект. Моделът на Левин за обкръжението не толкова обяснява, колкото описва възможните действия на субекта, които водят до достигането на региони с позитивна валентност или до избягването на полето на опасностите. Много често обаче действията на индивида, които той предприема, за да достигне определена цел могат да са съвсем различни, т.е. всеки път по различни пътища субекта да постига еднакъв резултат. Според теорията на Левин, обаче психологическото направление в този смисъл остава непроменено, имат значение единствено постигнатите резултати и тяхната еквивалентност." http://www.psychology-bg.com/texts/Lewin.htm Тезата на Левин съвсем научно обосновано доказва позитивния характер на психичното поле на човека и на движението му в обкръжението - т.е. казано с други думи на първичността на миролюбието и миротворчеството.... ....

http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html Правилно верую Усещали ли сте вашите клетки като разумни същества? Разговаряте ли с тях? Аз отначало малко се смущавах да ги поздравявам и да им благодаря, но с времето осъзнах, колко е важно това.... Какво знаете за подмладяването на тялото ни и за влиянието на мислите и емоциите ни върху този процес?

А господ дава точно това, което е необходимо за гените ни. И работата и песента също! Ако се огледаме в природата около себе си, ще видим какво е подходящо за нас. http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html Останалото е в линка.

Ако нещо напира в нас - някакво недоволство, осъждане.... дали търпението ще ни почисти от това? Струва ми се, че благосклонността е решението. Да подходим с благосклонност според мен означава да преобърнем тази гледна точка, която ни е довела до изчерпване на търпението. В примера с постъпката на mvm по-горе: - и сигурно щеше да се излее справедливо някаква помия на презрение в ума и сърцето... и на осъждане. Имаше и много по-лош вариант. Можеше да стисне зъби и да прояви насилено лицемерно търпение - да си мислис осъждане и презрение, че е наркоманка, но да и даде парите само заради търпението и за да нарече себе си благороден човек. Ако ситуацията е извикала в сърцето и ума ни негативност и търпението ни е изчерпано, ред идва на благосклонността - т.е. да погледнам на ситуацията от тази страна, от която тя изглежда добра... и да слушаме каква е нашата роля - на какво да си дадем вниманието и времето....

Как се празни от помиите сърцето ни? Помията я разбирам като негативните и мрачни мисли и емоции, които ни навестяват понякога просто защото сме хора и се учим тук. Вместо да ги притискаме и смятаме за срамни - пред себе си да ги извадим и да ги разгледаме с благосклонност. какво в нас ги е произвело тези помии? Ето например, от любов и уважение към децата, с които работя, си поставям задачата да постигна някакъв резултат - да значт и могат повече. Да, но... не стават нещата както ми се иска и... започвам да се тревожа или дразня или разочаровам, или разколебавам в силите на детето и своите. Това е помия. В сместа от любов и добронамереност е попаднала бактерия - амбицията да се реализира резултат определен от мен, суетата да се радвам на успех, гордостта да докажа, че мога... Бактерията е вкиснала добронамереността. Станала е помия... Изхвърлям я, но си оставям поуката и вниманието... И това ми направи силно впечатление, защото отдавна работя над този урок: Да не го спираме - според мен това в конкретно поведение означава да не съдим човека, че е болен от негативни мисли и омраза или че носи в себе си помия и дори и се радва. Това е неговата свобода с какво ще храни ума си и сърцето си. Да не се опитваме да го поправим или да го поучаваме как да изчисти помията в себе си...и дори че това е помия. И пържолите на едни ухаят неустоимо, а други се отвръщат от това ухание. Какво значи да дадем леген - да оставим човека да излива помията си на отделеното за това място.... Дори да му го направим... Ако има някой, на който тази помия ухае - нека му прави компания.... На когото не харесва - ще се занимава през това време с нещо стойностно и ще благодари че другият се чисти.... Ако човек умее да почиства навреме ума и сърцето си с любов и не ги блъска с развалени тежки храни (макар и да ухаят първо) - няма да има нужда от леген..... Но ако все пак има ... Учителят ни е дал много точен съвет....