Донка

Господнята молитва Беседа: Когато дойде Духът - ИБ 14.09.1920 Добрата молитва

Всъщност не е точно така... Има случаи, в които различните форми са състояния на едно и също явление, но изразено в различна степен. Например - ледът, водата, парата - това са три състояния (форми) на едно и също нещо. Разликата е в степента на наличие на топлина. Мисля, че именно физик бе определил студа като липса на достатъчно топлина... Та и омразата и отрицателните форми на любовта всъщност са липса на достатъчно любов, или понижени вибрации... Поивишим ли вибрациите, топлината и светлината - увеличаваме любовта и Бог прощава...

Аз лично разбирам грешката като несъвпадение между предвижданите и реалните последствия от наши решения и действия (или бездействия). Поемаме си реалните последствия, дори и болезнени, и си правим изводите, учим се. Затова грешките са важна част от израстването ни и трябва да сме им благодарни. Ако не усетим опарването, няма как да знаем за опасността от високите температури за нашата кожа. И не става дума за някакви системи на правилност - това е, когато някой друг ми вменява грешка спрямо негова ценност или правило - това вече не е грешка, а осъждане. Много е възможно той да греши, а аз не. Грях за мен е отсъствието на безусловна любов и/или заместването и с условна. Колкото до изпълнението на Божията воля - ако е несъзнателно - грешка е, ако е съзнателно - грях е, липса на любов.

А мен на времето много ме впечатли Legend of the Seeker - с един извод към края на филма - да не се изживяваме като заместители на Твореца.

Благодаря за събудената тема. Замислих се над категоричното си утвърждение отпреди 4 години. Ако под демон = божество (т.е. не човек), се разбира изначално сила, същество, явление, което надхвърля човешките сетива, представи, сила, съпротива, способности и т.н. , но не е самият добронамерен Бог/творец - Теос, то значи той може да бъде опасен за човека, най-малкото непредсказуем - колкото полезен, толкова и опасен. ангел = вестител, пратеник, посланик, изразяващ волята на Бога също не е точно човек, но е връзка между Теос и човека, следователно е добронамерен и благодетел, т.е. не е опасен. Вселяването им в човека Демон - човекът придобива допълнителни над-човешки сили, способности и т.н., но няма гаранция как ще ги използва и дали няма да стане опасен за останалите с тях, ако те нямат възможност за самозащита срещу него. Примери в историята колкото щеш, включително и в съвременността. Развитието на науката и технологиите, на изкуствения интелект съдействат активно за вселяването на демони в човешката психика и живот. Ангел - ако се всели в човека, той има за цел да му предаде волята на Бога и/или да му помогне да я изпълни - не повече. Също може да се всели, за да предаде волята на Бога на друг човек, който е в контакт с първия, или да съдейства при изпълнението и от двамата... Дали могат едновременно да съжителстват демон и ангел в съзнанието на човека? Има го в поезията Мисля, че разделителната линия е Божията воля. Демонът изпълнява своята воля, ангелът - божията.

Интересни разсъждения! Благодаря! Докато ви четях, си спомних преди доста време д-р Първанов, психиатърът (огромното ми уважение!) беше писал някъде, че според статистиките им огромното болшинство от самоубийствата и самоубийците всъщност съзнателно или подсъзнателно "наказват" някого - когото смятат за виновен за своето страдание; или "налагат волята си" в смисъл - след като светът не става такъв, както АЗ искам, напускам го. Сигурно има изключения, но като се замисля, има нещо много вярно... Лазарев, и не само той, често напомнят, че психичните отклонения обикновено са "блокаж на агресия срещу света такъв, какъвто е създаден от Бог", т.е. на амбиции за безгранична власт над ситуациите и хората в тях. Аз лично познавам няколко такива примера...

Благодаря на Александър! В условията на драстичните промени в образователната ситуация, смятам за разумно да се отдели нова, трета част на темата. Старите 2 части можете да намерите тук. Как бихте коментирали това: Какви са вашите лични впечатления и размисли? В мрежите се водят бурни дебати за отварянето на училища и детски градини. С тъга и дори болка забелязвам, че основните аргументи са удобствата и неудобствата на .... възрастните! Отново забравихме, че училищата и детските градини не са направени за нашето - на родители и учители удобство! А ЗА ДЕЦАТА! Само с педагогическото си образование и опит да напомня, че след 6тата година в живота на детето настъпват кардинални промени, като семейството постепенно отстъпва място на контакта с връстниците. Всеки родител на дете над 6 години отлично знае това...

Бог говори на всеки от нас на неговия език - горните 2 поста са ярко доказателство на този закон.

Точно този подход отсъства в беседите. Съветвам поне няколко да се прочетат без предварителна нагласа за критика... Това е казано в почти всяка беседа... А колкото до това какво казват последователи на Учението, това си е тяхна отговорност и съвсем не представя Учението. Ако един човек наистина е нормален и поне средно интелигентен, няма да чете преразкази, а ще си иде до извора. Има го. Колкото до изкуствения интелект. Мисля, че има граница, която човек не следва да прекрачва. Като почитател на фантастиката, мога да посоча двуцифрено число предупреждения - защо... Тъжно е, че ги наричаха фантастика, и както справедливо споменаха по-горе, използваха предупрежденията като мислоформи...

Защо твоите ученици ядат и пият

А, прошката не е "разминаване на калая" - не. Така удобно си я тълкуваме ние. Прошката е друго - връщат ти контролната цялата червена и с двойка под нея. Боли, не те пускат да минеш. ОБАЧЕ ти прощават и ти дават нова контролна върху същия материал - да опиташ пак, след като си разгледаш грешките, поблъскаш се още малко, размислиш, почетеш, поучиш... И един хубав ден ти връщат контролната в добър вид, казват ти БРАВО, и те пускат... Та ако се почувстваме двойкаджии, и пак виждаме лист с подобни задачки, значи са ни простили. НО, не бива да бързаме с напереното си его пак. Първо да се огледаме, почетем, поучим, поразсъждаваме, и чак тогава да опитваме отново...

Вселената е добра - дава ни свободната ни воля, НО ни дава и правото да си поемем последствията от нея. Такъв е Нейният Учебник и Училище. И точно затова е перфектна. Ние с нашата свободна воля сме част от екосистемата. Ако и на растенията беше дадена свободна воля, някои нямаше да си хвърлят листата през есента. И?... Ами щяха да си поемат последствията. Животните също нямат нашата свободна воля. Ако имаха, например, щъркелите нямаше да летят километри с жабата в клюна, за да я дадат на малките си. Щяха да я изядат сами, нали? И? Ами щяха да си поемат последствията... Е, ние имаме свободната воля... Няма да давам примери... Поемаме си последствията. Това е.

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Отче наш. „Бог е Любов“. Ще прочета пета глава от Евангелието на Матея, за блаженствата, които някои наричат: Неразбраните блаженства на Христа. „Духът Божий“. Неделна Беседа: Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение 3 ноември 1935 г. Благословен Господ Бог наш. Добрата молитва.

Добрата молитва Добрата молитва - ИБ 12.09.1920 Господнята молитва Добрата молитва

Да се твърди, че Бог не живее във физическото тяло и че то е смъртта, означава, че не се познава добре физическото тяло и неговото функциониране . Душата на човека е част от Бог, но тук и сега тя е проявена в нашите тела и личности. В тях също са всички възможности, които са ни полезни и нужни тук, в материалния живот на тази планета - в нашето училище. Душата се учи тук и само тук - във физическото тяло. Мислила съм на какво всъщност се учи тя, ако е част от Бог. Засега съм стигнала до извода, че се учи как да се проявява в хармония със своята същност, с условията на средата, в която се проявява (адаптация), и в хармония с проявленията на останалите души. Така че принципно Бог няма какво да прощава на душата, но има какво на нейното материално въплъщение - личността и тялото. (моето скромно виждане по въпроса само). И ако наистина приемем, че душата ни е част от Бог, то значи този, който прощава на тялото и личността, е ...самата душа.

Благодаря Моята споделена информация имаше съвсем скромна идея - само да постави ценностната ориентация на индивида на подобаващото и място - а именно критична за проявлението на свободната ни воля. . В този смисъл волята ни е пре-детерминирана, защото ценностният филтър не може да създаде алтернатива, която липсва в средата. Той само пренарежда евентуалните познати му варианти и / или търси нови съществуващи. И, забележете как гениално е устроен нашият мозък - този център с ценностен филтър НЕ участва по-нататък в мотивацията и поведението. Той само подава сигналите на филтъра като решаваща информация към другите области, формиращи избора и поведението, без да ги задължава да следват тези сигнали... Или пре-детерминирани са елементите, които подлежат на ценностна категоризация и класация, но сме свободни да си ги филтрираме индивидуално (разбира се, в зависимост от възпитанието - но не пълна, а само описваща причина - следствие). После са пре-детерминирани ценностните характеристики, но имаме свободата на волята си да ги интерпретираме и вложим в поведението си (и да си поемем последствията на тази свобода). Това е нашето училище, нашият учебен процес тук, в това тяло.

Нямам навика да пускам метакомуникативно :). Просто в момента работя над нещо, свързано с това. Центърът се нарича Ventral pallidum и наскоро е изяснено колко важна и решаваща роля играе в избора на наградата и в контролирането на "харесвам" и "желая". Същият този център, както сочат изследванията, се активира много отчетливо и силно, когато човек изпитва безусловна любов и привързаност към други хора, с които го свързват взаимно разбиране и подкрепа (в случаите са били двойки с доказани дълголетни устойчиви и хармонични връзки). За мен това си е точно в темата за пре-детерминизма и свободната ни воля. Във връзка с това си изказвам мнението и за "съветването" и "вслушването в съветите / цикленето". Въпросният център съзрява постепенно заедно с личността на човека и под влияние на възпитателната характеристика на социалната среда. Съответно, ако ние сме израснали в различен възпитателен контекст, вероятността нашите ценностни нагласи да съвпадат, се свежда до случайност. Така че да се съветваме и да очакваме другият да се вслуша в съветите на нашата ценностна система, е меко казано наивно. Тук има друг момент - въпросният център е гъвкав и продължава да се развива и променя през целия живот - разбира се с по-бавни темпове и по различен от детството начин. Единият е ценностна криза - когато организмът покаже, че ценностният филтър води до самоунищожение, или се избира самоунищожението, или промяна в ценностния филтър. Вторият - ценностният филтър изпитва нужда от допълнителна информация, за да промени елементи от филтъра или да изгради нови. Тогава базирайки се на вече съществуващия ценностен филтър, се приема филтрирана по особен начин информация от околния свят (съвет, разсъждение, пример и т.н. на други хора - или мета-опит). Това много точно съответства на много народни мъдрости от типа "не питай старило, питай патило", "бащина поука - синова сполука", "в чужда манджа сол не туряй", ... и самият факт на съществуването на тези пословици..

Бог е вътре в самите нас - това е нашата биология и законите и механизмите, по които тя е устроена. Когато ние живеем в съгласие и хармония с тези закони и механизми, ние сме здрави, благополучни и щастливи. Когато започнем да ги нарушаваме, веднага започват да страдат нашето психическо и физическо здраве и благополучие. Ние всъщност се самонаказваме. То е като да пуснеш камък върху пръстите на крака си и да очакваш, че няма да те заболи, или болката да смяташ за наказание от Бога. И все пак, ако неволно нарушим тези закони и механизми (което се случва почти непрекъснато)? Ами това е механизмът на усвояване на законите - опити и грешки, болка и нов опит, докато се осъзнаеш и си научиш урока. Прошката всъщност е наученият урок - дали е научен показва следващата подобна ситуация, в която реагирате по различен, разумен начин...

Благодаря! Покрай една разработка в последно време, стигнах до много интересни психофизиологични изследвания. Според тях определени центрове на мозъка ни (само на бозайниците), след период и процес на съзряване (само при човека) започват да дават предварителни сигнали на останалите центрове, определящи отношението, желанията, реакциите, поведението и свободната воля. Та този малък и неизучен досега мозъчен център определя ценността на възнаграждението като мотивационен фактор. Или в процеса на социализацията ни този център се "учи" на ценностната система и след това започва да определя изборите ни, поведението ни.

Не са абсолютни, разбира се. Аспектите между тях представляват ъглите, които сключват двете планети с връх точката на наблюдение от Земята. Градусното разстояние между планетите се измерва с дъгата от окръжността с център Земята. Има няколко различни системи, но в западната астрология основно се ползват тропикалните карти. Тук може да се прочете нещичко.

Всъщност как разбирате този съвет?

Да отговоря за астрологията и неточността. Въпросната локалност създава уникалността в астрологическата карта. В Астрологията всичко е базирано НЕ САМО от Земята, но и се променя в зависимост КЪДЕ ТОЧНО на Земята е събитието. Никак не е все едно да си поел първи дъх в 14:30 в Бурас или в София. И в двата града часовникът сочи едно и също число, но всъщност времето се коригира според отдалечеността от Цариградския меридиан. И тази корекция се отразява в асцендента - основен диригент на картата, както и в границите на домовете, които ще определят сферата на действие на светилата. Това е само за меридианите. Отделно има и за паралелите... Колкото до спекулацията за астрологията на Юпитерианските жители - може би е добре да си я направят те, а ние нашата си да изучим за няколко живота, ще е добре. Изобщо тази идея за размиване на локалността като мислене и съществуване и заместването и с глобалността (умишлено използвам този термин вместо планетарността) отначало звучеше примамливо, интелигентно, дори християнско... докато не си даде плодовете. А "по плодовете им ще ги познаете" ни съветваше самият Той. Всъщност в зрял момент на живота си вече определено смятам, че идеите като произход са вселенски, или навсякъде и никъде конкретно, но като реализация са максимално локални.

Отче наш. „Бог е Любов“. Ще взема само няколко думи от 15-ти стих, 9-та глава от Ев. на Йоана. „Духът Божи“. Неделна беседа: 602. Умих се и гледам - 27 октомври 1935 г. „Умих се и прогледнах“. Пожелавам на всички да се умиете и да прогледнете! Благословен Господ Бог наш. Тайна молитва.

Господнята молитва Беседа: Сърцето си никому в заем не давайте - ИБ 12.09.1920 Добрата молитва От 100 години... Дали сме се подвижили и как и колко? Наближава времето за посрещане може би...

Отче наш. Ще прочета една глава и ще говоря върху забравените неща. Да кажем, че страданията на хората се дължат на много забравени неща. Ще прочета 10 глава от Пророк Данаил. Тия работи, които се пишат, не искам да ви накарам да вярвате. Не е въпрос за вяра, да се проверяват нещата верни ли са или не. Това човек трябва да го направи. /Учителят прочете първите три стиха от 10 глава на Пророк Данаил./ Пости човек без да яде. Това не го прави един духовен човек, но един държавник. Три седмици пости един държавник като сегашните, за да се научи какво нещо е политика. /Учителят прочете следните 4 стиха./ Държавниците не ходят без свита. /Учителят прочете главата до края/. Духът Божи Беседа: Забравените неща - 20 октомври 1935 г. Благословен Господ Бог наш. Тайна молитва.