Донка

Благодаря на Велина за доуточняването на понятията "добър" и "компромис". Мисля, че това е най-ценната посока на темата, защото всеки от нас тълкува тези понятия по различен начин. И аз мисля, че ако проявяваме отстъпчивост, но в същото време вътре в себе си продължаваме да стоим на своята позиция и само премълчаваме този факт, ако се усещаме принудени от някакво обстоятелство да оставим другия да наложи своята гледна точка, вътрешно криткувайки и позицията му, и настойчивостта му, и своята отстъпчивост - то това си е чиста проба зависимост от добрите човешки взаимоотношения - не компромис и доброта. Има и още една силна дума - лицемерие, но не ми се иска да я употребявам, защото тя включва вече и корист... В примера на xameleona - проявявайки неотстъпчивост пред претенциите на пийналия мъж, тя всъщност е проявила именно доброта и компромисност. Да, звучи странно, но е така. Тя е била добра към мъжа, защото не му е позволила по мек начин да стигне по-далеч от думите. Ако беше се държала любезно, той щеше да изтълкува това като знак да продължи настъплението си и може би щеше да направи нещо, което би му натрупало негативна карма. Е, тя би се почувствала жертва, а него агресор, но всъщност истинският агресор е този, който първо кани крадеца и му предлага да си вземе всичко от дома му, после вика полицията. Тя е проявила и компромисност - не е започнала да укорява мъжа за поведението и мисленето му - оставила го е свободен да бъде какъвто е, себе си също е оставила свободна да не влезе в неговия "кръг" - двамата са сключили негласен компромис, че не са подходящи един за друг, като решаващата роля в компромиса е изиграла именно xameleona.

Още за дините и пъпешите: Мажорни и минорни гами Книга за здравето - Ревматизъм Учителят препоръчва дината и при анемия - заради червения и цвят:

Молитвен наряд за начало: В началото бе словото - песен Пътят на живота - молитва Псалом 23 Йоан 16 Беседа: Здрава основа Молитвен наряд за край: Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула Ще Ти служа през цялата вечност - формула Господнята молитва

Вчера беше пълнолунието този месец - а и дините вече са сравнително поевтинели. Дори и да не спазваме стриктна динена диета, консумацията на този безценен плод, традиционен за нашата страна, дава на тялото ни най-необходимото в този сезон и климатични условия: витамини В1, В2, С, РР, фолиева киселина, каротин, фибри, а също и микроелементи - калий, натрий, калций, фосфор. Най-важен обаче е магнезият (224 мг/100 г), жизненонеобходим за организма, понеже обезпечава еластичността на кръвоносните съдове и помага на организма да произвежда под въздействието на слънцето по-големи количества витамин D. Само един в седмицата е достатъчен, за да се прочистят вътрешните органи, кръвоносните съдове и дори ставите. Естествено и топенето на излишните килограми е гарантирано. http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=5857 Повече за диетата с диня намерих тук и тук какво показва вашият опит с диненото пречистване?

Диди! Тогава не се усеща като компромис, а като приемане на нещо различно от това, с което сме свикнали и очаквали - а то изисква вътрешна промяна в нас. Най-вече да се ориентираме към нова представа за добро, която ни предлага ситуацията... Според мен, когато човек е добър и компромисен в смисъла по-горе, той няма врагове. Тези, които наричат себе си негови врагове или него свой враг той ги усеща като особен род приятели и ценни партньори в уроците, които има да научи в този живот. А това, че други са настроени на "вражески" взаимоотношения - това са си техните лични проблеми и уроци... и битки - не мои.

Важността на размишлението Окажем ли се в лоши условия на живот, изкушаваме се да мислим, че Бог е причината, че това е Неговата воля - или се разочароваме от Него, или се борим с него, или се примиряваме с "неговата воля", но държим обида и горчивина в душата си. При мен това беше примирение с чувство за вина и справедливо наказание за нея. Всъщност положението, в което сме попаднали , е резултат от нашите човешки мисли, чувства и избор - поведение. Това, че ги окачествяваме като "лоши" е защото ние сме очаквали или искали нещо съвсем по-различно. Ето това вече е Божията воля, според мен - следствията от човешките ни мисли и решения да не се подчиняват на желанията ни и очакванията ни, а на Божествените закони. След всичко, което преживях в личната си съдба, вече мога да кажа убедено, че точно това е Божието милосърдие - да ни покаже по някакъв начин, че не сме тръгнали по своя път, че сме се подчинили на някакви човешки ценности и зависимости. Да, боли този начин, но ако болката ни отваря очите за другите пътища, които са около нас, то имаме шанса да открием своя и да се почистим от зависимостите и самозаблудите си.

Временно подобрение на живота - какво означава това? Подобрение на външните условия под наше влияние. Подобрение на отношението на другите към нас - като задоволим някакви техни изисквания срещу това. Рано или късно подобрените външни условия няма да ни бъдат вече достатъчно добри, защото докато живеем в тях ще се променят представите ни за добри условия. След като задоволим изискванията на другите срещу по-добро отношение, ще се появят нови изисквания, които ще се наложи да задоволим... Еволюцията предполага вътрешна промяна, която приспособява човека към средата и така я прави благоприятна (не обратното). Човешката душа е условието и средата на вътрешната промяна - тя дава енергията за нея и посоката на промяната. Струва ми се, че някъде в тази точка може да се търси връзката между Дарвиновата теория за еволюцията на физическия свят и идеята за Божествения произход на живота (вместо противопоставянето и взаимното им изключване).

По какво се различава Божественият свят от човешкия? В Божествения всички сме едно, там няма различия, няма разстояния и време, няма причина и следствия. Това е средата, в която е възможно да се обича всичко и всички. Защо? Заради различията, времето, пространството, причинно-следствените връзки или може би заради ограничеността на човешкия ни ум? Ако поискам от себе си да обичам всички, може би ще влезна в конфликт с тези ограничения? Ако приема, че не мога да обичам всички тук на Земята като нормално ограничение, може би ще намеря начин да съществувам мирно и с любов в условията на ограниченията си? А може би тук на Земята мога да обичам само Божественото във всички хора, но не всички хора?

Условия на вечния живот Ако Бог е средата, вътрешният стремеж да се научи вътрешния смисъл на Живота - условието, то винтовете ли са елементите? Елементите - това връзките ли са? Или "винтовете" свързват елементите на живота?

Късметче! Преди време и аз се замислих какво означава да съм добра и компромисна в подобни ситуации... Да бъда добра означава да запазя любовта си към всичко в тази ситуация. Щом осъзнавам при какви обстоятелства бих я загубила, значи не би следвало да ги допускам - т.е. ако вътре в себе си ще недоволствам, ако някой ми задими дома, по-добра постъпка ще бъде да му обясня, че в моя дом не се пуши - така, че да стане ясно - всеки е свободен да пуши колкото пожелае и всеки е свободен да стои на незадимена обстановка. Ако това не харесва на някого, просто си отива в своя дом, където може да пуши на воля. Така аз запазвам позитивното си отношение към хората и ситуацията. Дали някой друг ще го загуби и ще се обиди - това вече не е моя грижа, а негова. Съгласна съм с Креми - така другият ще има шанса да се научи как да уважава другия точно толкова колкото уважава себе си. Едва ли е компромис да оставим някого да гази свободата ни, вътрешно недоволствайки и съдейки го за това. Компромис и справедливост е всеки да получи своето право. Непушачът не се старае да откаже пушача от пушенето нито го съди за този навик, но в същото време не позволява да му бъде отнето неговото собствено право на дом със свеж въздух. Пушачът запазва правото си да пуши колкото иска, но дава правото на непушача да не диша дима от цигарата му. Това се нарича компромис. Всичко друго е просто агресия - и от двете страни.

Духът и плътта. Приливи и отливи в живота Когато човек започне да работи в живота, започва да материализира Духа, Любовта, които са му дадени. Това, според мен, е прилив - но само докато помня, че всяко малко нещо, което правя, е всъщност въплътена Любов. Изкушението да забравя и да го приема като свое творение или заслуга, обаче е голямо. Тогава в най-добрия случай започвам да чувствам задължения към работата си, те поставят изисквания, критерии. Не съм усетила как съм започнала да служа на измислените от мен правила, а не на Любовта. Влезла съм в закона на отлива - закона на противоположностите. Според мен това означава, че съм сменила приоритетите в живота си - от работа и служба на Любовта към работа и служба на представата си за Правилно. Защото където има правилно, там веднага се появява и неправилното - което не отговаря на моите правила. Моите правила са плътта на живота - на пръв поглед са идеи, но са обвързани с конкретно поведение в конкретна ситуация. Кое е подобието, законът на Духа? Как да разпознаем, че сме в него? Според мен, когато в различното не виждаме противоположното, а подобното, общото. "Обичайте ближния си така, както обичате себе си." Ближният ни е различен от нас като "плът" - тяло, характер, мислене, поведение... От нас зависи дали ще видим в разликите си противоположност (видим ли я - ще трябва да избираме чия противоположност да обичаме и чия да отхвърлим - своята или неговата) или подобие (ще приемем разликите си като проявления на една и съща сила - ще разберем и себе си и другия, а това значи ще се обичаме по един и същ начин). Отначало трудно разбирах защо ще има нещастие, ако се събират само добри хора... Сега си мисля, че това означава, че ние ще започнем да се делим на добри и лоши - т.е. ще влезем в закона на противооположностите. След като се съберем, ще започнем да се поправяме взаимно, т.е. да воюваме в името на доброто по представите на всяка от групите. Идеята, според мен, е да общуваме с заобикалящите ни (хора и природа) като с подобни, не като с протовоположни. Вчера попаднах на една притча (за съжаление - само на английски) : The warrior of peace

Какво означава да изучим езика на друг народ, на друго същество? Това означава да сме готови да се вслушаме в начина, по който той вижда и разбира света и да сме готови да сменим своите "имена" за нещата около себе си с неговите. Да сме готови да подредим мислите си така, че да съответстват на неговото мислене и изразяване. В същото време да не забравяме своя собствен език. Как се получава? Когато "минавам" на руски или английски имам чувството, че съм отново аз но не точно същата, която говори на български - дори малко се променя изражението, дори настройката ми за света... Езикът на природата - може би ако успея да сваля за малко човешката си дреха и да се поставя на мястото на брезичката... или двете глухарчета... ще ги чуя... Напоследък ми е много интересно да се вслушвам в облаците... Имаше една тема за "Какво сънуват дърветата през зимата?" - може би тук е мястото да кажа отговора: - "Ще се опитам да науча езика им и ако успея, ще ги попитам."

Ч е с т и т Р о ж д е н Д е н, И в о Благодаря ти за любовта и силата, която си вложил и влагаш в това невероятно място! То промени и осмисли живота ми. Благодаря ти за всички приятели, които намерих тук и за всичко, което преживях през тези години. Нека Бог осветява Пътя ти и Богородица изпълва живота ти с Любов. name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

А може би не я освобождавате да поеме по своя път? Не искате да приемете новото и "тяло" и тя е нещастна точно затова? Тя не можа да стане както преди и умоляването само я натъжава повече. Пречи и да установи връзка с вас - затова тя мълчи - вие не искате да отворите "слуха си" за нейния начин на комуникация. Ние живите можем да помогнем на заминалите си само по един начин - да си спомняме за тях с радост и благодарност за доброто, което сме изпитали с тях, да разбираме положението им и да ги оставяме свободни. Те ни помагат много повече отколкото ние на тях.

В психологията и педагогиката наричаме това процесуална и резултативна мотивация. На пръв поглед това, което тласка човека към някаква дейност е планираният резултат (или избягването на някакъв предполагаем резултат). Така и учим децата си, така живеем - после се оплакваме, че животът е тежък, несправедлив и т.н. Всъщност естествената водеща мотивация е процесуалната - когато човек извършва дейността заради самата дейност - нейната необходимост, важност или привлекателност. Тогава какво значение има резултатът? Точно той ни учи - по него се ориентираме доколко сме разбирали причинно следствените връзки и до какво ще доведе последователността от действията ни. Той има мотивираща сила едва след като го получим - ако е положителен (успех) - дава енергия и желание да продължим. Ако е отрицателен (неуспех) дава енергия и желание да разберем причините, грешката си и да набележим нова последователност. Но той не може сам да мотивира, ако дейността не стане првлекателна. Ако човекът работи заради успеха и осоено заради ръкопляскането, което ще получи, отново сме изопачили процеса... Племенникът ми казва,че рисува, защото образът в главата му не го оставя на мира и ръката му сама си проси молива - не защото иска да нарисува нещо определено. Дори често образът се променя докато го рисува.... Но осъзнавам от опит колко е трудно да се трансформира заложена резултатива мотивация в процесуална и да се даде на резултата обучаващото място - на мен с децата ми отнема много време и специален подход... А на вас?

Какво означава желание, което ми дава възможност да разсъждавам - значи желание, което не ме е свързало с конкретен човек или предмет или обстоятелства, а само с усещането, което искам да постигна. Ако ме ръководи желанието да бъда с точно определен човек, то заробвам себе си и него. Ако ме ръководи желанието да бъда радостна и спокойна с човека до себе си - оставям себе си и хората, с които се срещам свободни. Ако ме ръководи желанието да постигна конкретен резултат или признанието и одобрението на определени хора, спирам да виждам останалите резултати и самия процес, опитвам се да манипулирам мисленето на другите и своето собствено. Ако желанието не е обвързано с конкретен резултат, то умът ще се настрои да търси растежа - понякога на най-неочакваните места; ще остави процесът да отнеме толкова време, колкото му е необходимо на всеки. Гневът винаги е проява на заспал ум - ум, който яростно блъска по стената, защото според него там би трябвало да има врата... или ум, който не вижда в ситуациите нищо повече от картината, която самият той е нарисувал - всеки различен щрих трябва да бъде изтрит! Малък разбор Защо вълна - за да задържи в себе си вътрешната си топлина, когато външните условия ни "охлаждат" любовта. Може би да разбера какво е хубавото в това, което ми носи страдания сега... Защо лен?

:3d_046: Ч е с т и т Р о ж д е н Д е н Лидия, dimitar, Stalik :3d_043:

Седмичен наряд от bratstvoto.net с текстовете на молитвите и псалмите, нотирани текстове на песните и приложени mp3 файлове към тях.

Честит Рожден Ден, Моника 13 Благодаря за любовта, която носиш на всички! All the woman I'll never be a fire but I will be the flame I'll never be a diamond but I'll never be fake, no I've never been a winner but I still play the game Can't you see that this is me I'm all the woman that I wanna be....

Да се регулира чувството на страх да не спрем еволюцията си - това може би означава да се доверим на Бог и на връзката си с него - на това, че всяко нещо, което ни се случва в този живот ни е дадено от Него, за да осигури еволюцията ни. Щом приемем това, спсобността ни да рзсъждаваме ще ни помогне да научим уроците си от пратените ни опитности. Следователно "съзнанието в нас, че сме свързани с Бога" служи за спояващия елемент между страха да загубим душата си и спсобността за разсъждение, която ни е дадена... Споим ли ги в едно, те сами ще се контролират взаимно. Без страха да загубим душата и еволюцията си, разсъдителността ни се изражда в гордост. Без разсъдителността страхът ни прави зависими от авторитетите ни, камикадзета следващи сляпо самообявилите се месии, които ни обещават спасение за душата ни без да се налага да размишляваме сами, а само да повтаряме думите им и изпълняваме волята им. Това беше причината да избера Учението.

Доколкото разбирам ситуацията (не участниците - прав е Михайло, че не ги познаваме) - това, което изглежда грешка, всъщност е предимство. Какъвто и проблем да има детето, майката притежява качествата и шанса да се справи с тях - като професионалист. Може би не случайно двете са се събрали в този живот като майка и дъщеря - да си помогнат взаимно и да почистят взаимно карма (Михайло!). Обикновено в такива случаи ролите са сменени - стеснителният сега е бил отворен в миналото и не е разбирал интровертните си партньори в общуването. На тази мисъл ме наведе фактът, че детето по принцип е общително, но загубва общителността в определена среда и ситуации. Обратно - този, който обожава този вид изяви може би в миналото си е бил стеснителен и с болка е приемал неразбирането, носел е парещото го желание да бъде с тях, като тях, но се е опасявал,че няма да се представи толкова добре колкото иска от себе си... Затова сега обожава изявяващите се деца и иска да помогне на стеснителните... Сега ролите са сменени, за да могат да изживеят другата позиция и така да се променят - да се почистят и пораснат и двете...

Добре дошла на Велина и от мен и благодаря за думите, които събудиха в мен още размишления за хармонията... Нагласата на ума "трябва" със сигурност ни тласка към дисхармония с Цялото. Независимо дали това трябва го казваме на себе си или на другите. Нагласата "мога, можеш, може...." ни помага да осъзнаем механизма на Хармонията и това е Пътят към единението с Нея. Оправдание и спасение Което Бог е съчетал Великата майка Нагласата на ума "сега ще дам светлина на човек, който е в тъмнина" изглежда благородна, но всъщност.... По какви свои критерии умът ни е преценил, че другият човек е в тъмнина, а той самият е в светлина? И аз съм страдала сигурно от това изкушение - това е и изкушение на професията ми. Сега го усещам по-"безотговорно" - не мога да посъветвам Ани как да се справи с нейната ситуация и нейния проблем и мислене. Нито мога да и обяснявам вселенски закони. Щом тя е попаднала в нея, значи тя има силите и способностите да се справи сама и сама да отговори на своите въпроси най-добре. Ани си има своята светлина и може да си я приеме от вселената по своя си начин и да я излъчи... Аз мога само да приемам светлината на Вселената и Бог на мястото, на което съм аз и да я излъчвам на всички страни около себе си - без да я насочвам към определен човек под различни форми. Мога да споделя само своите мисли в пространството - без адресат... Или по-скоро този адресат съм самата аз отново... А ако на някого тази светлина е необходима, той ще се окаже наблизо и ще си вземе каквото той намери за най-ценно за себе си. За мен няма никакво значение кой е, какво е взел и как го е ползвало това....

Мистично разбиране Какво означава, че хората са вдигнали преградите, които Бог е поставил между тях? Може би личността и тялото ни са тези естествени прегради, които ни пазят от опасно за нас сближаване на психичните ни полета, на аурите ни... Когато влезем в полето на човека до себе си, колкото и близък и скъп да ни е той, ние инстинктивно се опитваме да възстановим хармонията - но това означава да подчиним своето на неговото, или неговото на своето или да сме в непрекъснато неравновесие и борба... Когато разбираме предназначението на преградите помежду си, ние вече не ги приемаме като преграда между нас, като пречка пред близостта ни, а обратно - като връзката между нас, която осигурява свободата на всеки... Странно е наистина, но е толкова естествено и просто - ние можем да бъдем свързани помежду си с Любовта само ако бъдем свободни един от друг. И от "света". Отново парадокс - ние сме заедно, но ако станем зависими от това, отново загубваме свободата и с нея единството си - "Докато се обличате за хората, те да ви харесват, вие сте голи. " Какво означава да се живее като бубите? Какво означава да се обличаме с дрехите, изтъкани от тях?

Може би за да усетим и участваме в Хармонията, нужно ни е да забравим всичките си човешки мерки и представи за Нея? Може би точно защото те я "замразяват" и оличностяват? Ако търсим хармонията в света около себе си и ако се опитваме да я създаваме там, това няма ли да бъде човешката представа за Нея? Може би хармонията е преди всичко нашето вътрешно усещане за света? Ако го усещаме хармоничен, значи и ние самите сме в хармония с него... Дисхармонията ни показва, че сме изостанали с промяната вътре в себе си?

1. Песента Благословен Господ 2. Добрата молитва 3. Песента Той иде 4. Прочит от Евангелието: Матей 13: 36-43 Марк 12: 38-44 Лука 13: 23-28 Иоан 16: 4-28 5. Беседата Мистично разбиране, държана на 21 юни 1931 г. София, Изгрев из т. Абсолютната Истина 6. Песента Бог е Любов 7. Молитва на ученика Добрият път 8. Песента Поздрав на Учителя 9. Формула на Братството: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов“ (три пъти) bialobratstvo.info