Донка

Трудно се подбират думи за това, което е и върши майката - може би реализира да не е точната. Ще се опитам да го обясня с пример, не да го замествам с дума. Първият е от времето, когато бях млада майка. Току-що бях родила второто си дете - дъщеря ми. Втората нощ след раждането бях свита на леглото от спазмите на свиващата се бързо мускулатура на матката и се унасях в полусън - бебето ми спеше спокойно нахранено в койката си - на 2 метра от моето легло. В следващия момент, в който отворих очи и се огледах около себе си, стоях с бебето в ръце, тялото ми я беше обгърнало в поза на заслон и аз стоях полуклекнала под касата на вратата. Не разбирах какво се е случило, нито как и защо съм се оказала там с детето си. Нямаше мисли, нито емоции - цялата бях завладяна от инстинкт с невероятна сила. Малко по-късно започнах да идвам на себе си и от движението и шума около себе си постепенно осъзнах какво беше станало - имало е лек трус (беше 1986-31 август). Родилките бяхме на 4 етаж и се беше усетило полюляването. Аз явно не съм успяла да се събудя навреме, уморена след няколко безсънни нощи, и инстинктът за съхранение на детето - Божията воля, която безусловно управлява тялото и съзнанието на всяка току-що родила майка, ме бяха вдигнали и накарали да направя точно това, което е необходимо без да разчита на съзнателната дейност на мозъка ми. После прочетох, че най-сигурното място при трус е именно под касата на вратата в позата, която аз бях заела в съня си. Трудно ще нарека това "боен марш" - по-скоро безпрекословно подчинение на Сила и Разум, по-висши от мен, частица от които съм. След опитности като тази, която разказах, майката осъзнава - тя-човекът е само нещо като саксия с почва, в която Бог е посял семенцето на душата, избрала да се въплъти в това ново тяло. Разбирам, че за един ум, облечен в мъжко тяло и опитности, не е възможно да разбере пълното подчинение като поведение и начин на мислене. Затова то ви изглежда като фалическо и налагащо. Нищо изненадващо - напълно нормално като се има предвид ефектът на огледалото - всеки вижда в другите около себе си своя собствен образ. Вторият пример е от много по-късен момент. И беше доста болезнен. Синът ми навърши 22 години - студент и отличен програмист, но все още не започваше да търси сериозна работа. Парите не му стигаха, като на всеки млад човек, но аз не разбирах какво го възпираше... Знаех,че обича професията си и не беше мързелив, нито бохем... Нещо много силно в мен не ми даваше сън докато не разбрах деликатно (за един психолог и педагог с опит това не е проблем) в какво се състоеше спирачката. Опасения, че няма да го одобрят... Типично мъжка реакция... Въпреки професията си, или може би точно опита ми в нея ме кара винаги да оставям важните решения на интуицията си. Този път тя ми подсказваше, че трябва да направя нещо, което ме ужасяваше - да спра всякаква издръжка. Плаках 2 нощи, потресена от това, което трябваше и щях да направя. Всички мои модели на мислене се съпротивляваха и ме обвиняваха в безсърдечност и егоизъм. Но през цялото време с всяка клетка аз чувах ясната Заповед - "Вън от гнездото"! Докато пишех на детето си, че това е последният запис, сълзите ми се стичаха и в гърлото ми стоеше буца, но не можех да не се подчиня. Най-сериозното ми опасение бе, че няма да мога да издържа докрай и ще се отклоня от изпълнението. Тогава започнах да размишлявам - непрекъснато. И постепенно умът ми намери доброто и любовта в "изхвърлянето от гнездото". Три дни след писмото ми синът ми ме помоли да видя дали сивито му е написано добре.... Десет дни по-късно мина първото си интресвю с отличен резултат и първи в класирането, започна високоплатена работа веднага. Един месец по-късно му подписаха постоянен трудов договор, след още един - стана шеф екип. Работи това, което най-много обича и е щастлив, самостоятелен, свободен. Сега и двамата се смеем много на този случай и той казва - "благодаря на Силата, която те застави да ме изхвърлиш от гнездото си и на сърцето и ума ти, които изпълниха Волята и." Стана дълго, простете ми...

Егото има претенциите да опосредства Божията воля - и това се проявява в Господаря и Владетелката в човешката душа. Майката не опосредства Божията воля, тя я усеща и я реализира... А Божията воля е - Свобода и безусловна любов... за всички.

Горещата вода е първото нещо, към което посягам след събуждане - наистина действа точно така, както е описано по-горе... Аз я оставям да заври и после да се охлади докато стане приятна за пиене. Няколко капки лимон наистина я правеха по-вкусна, когато започвах, но сега нямам нужда от тях. В Извора на доброто- Чистата и нечиста храна - прочетох и още едно от благотворните и влияния: Когато водата възври, в нея става разширение – праната, магнетизмът се освобождава и по-лесно може да се възприеме от човека.

Благодаря ви Аля и Ани! Честит Рожден Ден Станимир Благодаря за мъжествеността, светлината, силата и мира, които носиш в себе си и излъчваш за всички тук! Щастлива е Жената, с която ги споделяш! name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Има разлика кое дете вижда майката в човека според мен - дали вижда човешкото дете, което се нуждае от подкрепа и грижи само докато расте и се социализира или Детето Божие - искрицата, вложена във всеки човек. Ако вижда в хората човешките деца, майката страда, когато те станат самостоятелни и тя загуби смисъла на своя живот - да се грижи и да носи отговорност за тях... и продължава да "изпълнява дълга си". Това изглежда е културна особеност на народа ни - "За майката децата винаги си остават деца" - това е известно изречение, характеризиращо "добрата майка". Моята, например бе шокирана, когато заявих, че моите деца вече не са деца и аз вече съм им приятелка. Тя се обърна назидателно към сина ми и дъщеря ми ( по-високи от мен) и поиска да ме засрамят като ми кажат, че те винаги ще имат нужда от майка си. Те се усмихнаха и заявиха спокойно, че всъщност предпочитат да съм им приятелка, защото съм най-близката и най-сигурната от всички.. Ако жената вижда във всеки човек без значение на каква възраст е той - Божието Дете - т.е. заложеното от Бог в неговата душа, то тя няма как да обсеби с отговорност и грижи, защото отлично осъзнава, че Друг отговаря и се грижи за Детето и съдбата му - тя е само почвата и водата.... Такава майка слуша и може да чува Божията воля за Детето в хората около себе си и с радост я следва - дори когато тази воля означава да "пусне орлето от гнездото на скалата", точно когато крилцата му са укрепнали достатъчно, за да полети и малко преди да е станало твърде тежко тялото му, за да го издържат крилцата.... Да, може и да се разбие, но.... това е единственият му шанс да полети... В този смисъл за мен Детето има само един Баща. Майката е Дете на същия този Баща...

Призваха Исуса Какво означава хапчетата отвън да са горчиви, а отвътре сладки? Според моите опитности горчивата корица на хапчето предизвиква неприятни усещания, стресира организма и психиката. Точно това, обаче, вдига тонуса, вниманието, активира имунната система и механизмите за ориентиране в ситуацията и избягване на опасностите. С Ася понякога се шегуваме, че биоцитринът е толкова горчив, че само като си спомним за него и "грипа бяга". Кое е сладкото вътре в горчивата коричка - мисля, че това е урокът, който научаваме и положителните ефекти от промяната на мисленето и поведението ни. Това е изчистването от паразитите (в пряк и преносен смисъл), които сме поели без да забележим. Усещането за чистота винаги е "сладко". Може би сладкото вътре в горчивото се усеща и когато открием доброто в злото и установим, че имаме повече сили и способности, отколкото сме предполагали, че в хората около нас има красиви и добри страни, за които не сме предполагали дори... Мисля и върху "определеното време за лекуване". Дали това е времето, което е подходящо за по-бързото разтапяне на горчивата корица?

С изненада открих, че имаме цял форум за бременността и майчинството, но нито една тема, посветена на майката. От прочетеното досега стигам до извода, че понятието майка получава различни до противоположност тълкувания и употреби. Ако за едни това е Божествената същност и предназначение на жената, то за други майчинското в жената може да убие мъжа до нея. Ако за едни майка е синоним на силата, която дава живот и учи на свобода, то за други това е ограничителната сила, която не позволява на растящия човек да разпери криле, зарежда паразитни модели на мислене и поведение в съзнанието и подсъзнанието на детето и осигурява неговата зависимост и подчинението му на обществените егрегори на своята епоха. Учителя е писал много за майката и ролята и в света и живота на човека. От окултна гледна точка: Великата майка; в Извора на доброто В книгата си "Учителя за образованието" Боян Боев посвещава отделна глава на Мисията на майката. Как разбирате вие майката и майчинството? Кога една жена може да бъде наречена майка? Задължително ли е тя да е раждала деца и да ги е възпитавала или това не е критерий? Кои са най-ценните качества на майката според вас? Какво е останало у вас от вашата майка? И въобще каквото ви се иска да споделите за майката и майчинството....

Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още през бременността, това е важното. После, след като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: "Майките ще оправят света." Майката във време на бременност може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. След раждането връзката между майката и детето продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце, губи нещо ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и на детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си най-малкото до 14-15 годишна възраст. Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му и обкръжаващата среда не могат да му дадат и за двадесет години. Статистиката показва, че деца, расли до 20-годишната си възраст при любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени о родителска любов. Законът е такъв: колкото повече боледуват децата, толкова любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа. Ако бащата и майката са мислили да вършат престъпление, синът, който се ражда, може да го извърши. Затова хората трябва да бъдат чисти, да имат чисти мисли и чувства. Щом човек храни една нечиста мисъл, тя може да се въплъти в детето. Ти, като майка, като милваш детето си по главата, кажи: "Да влязат в тебе Божествените мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя, да влязат в тебе благородни чувства!" Който се отнася добре с растенията и животните, и с хората ще бъде внимателен. Това е моралът на Новата Култура. Майките трябва да научат детето, че Божественият Живот прониква в цялата Природа - в цветята, в дърветата, в мушичките и птичките, във всичко. Изворът на доброто - Педагогически въпроси

За мен едно от ценните качества на мъжа е да запази своята независимост от женските претенции и разочарования, да приема Другата страна на жената като нейното истинско Аз. Под Другата страна на жената (във всеки смисъл - и по пол и вътрешната "жена") разбирам женското умение да прониква и съзира Божественото и Детето във всеки човек, да го обгръща с Любов и то да възраства в нея и благодарение на Майката в нея.

Какво по-конкретно от учението на Петър Дънов - Беинса Дуно - Учителя познавате и сте опитали и приложили, за да бъдете толкова уверен/а, че учението е само "изговорено" ? Всъщност това е една от основните идеи в учението на Петър Дънов. За справка можете да отворите която и да е тема в подфорума, посветен на него и учението му. Как си представяте духовно учение, в което няма "така жадуваното от човешкия разсъдък дефиниране и субективно "маркиране".."? Можете ли да дадете пример от досега съшествуващите или да очертаете критериите за нещо ново?

Досега като че ли се съсредоточавах върху първата част на мисълта "Повдигнете жената..." - днес се замислих какво означава "жената ще спаси света". Първо какво се има предвид под свят? Дали тривиалната ни представа за обществото и неговите ценности и механизми на съществуване и развитие? Дали новото разбиране на "свят" - според което всяко съзнание генерира свой свят, различен от този на останалите? А може би светът, който се получава при взаимодействието на изброените два? Или всеки поотделно и така всички заедно? Какво означава и светът да бъде спасен - от какво? Един го разбира от разрушение и смърт, но те са естествена част от развитието... От застой в развитието? Какво би спряло естествения процес на еволюция и как женското начало го предпазва от това спиране? Има и опасност, наречена ентропия - стремежът на Вселената към равновесие може да доведе до спиране на движението и енергийна смърт. В други теми, обаче, говорехме, че жената е тази, която поддържа равновесието - може би има равносвесие, което не води към ентропия, а напротив? И това е равновесието, което създава "повдигнатата жена"? Неизбежно ли е нарастването на ентропията? Реакция Белоусов-Жаботински Може би повдигнатата жена би била нещо като генераторът на автовълни - т.е. "пулсиращото сърце" на света?

name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> I'm nothing special, in fact Im a bit of a bore If I tell a joke, you've probably heard it before But I have a talent, a wonderful thing cause everyone listens when I start to sing I'm so grateful and proud All I want is to sing it out loud So I say Thank you for the music, the songs I'm singing Thanks for all the joy they're bringing Who can live without it, I ask in all honesty What would life be? Without a song or a dance what are we? So I say thank you for the music For giving it to me ... Ive been so lucky, I am the girl with grizzly hair I wanna sing it out to everybody What a joy, what a life, what a chance! Благодаря на Бог за Музиката на живота ми - Вие! Благодаря ви Приятели, че мога да споделя с вас Мечтата си: I have a dream, a song to sing To help me cope with anything If you see the wonder of a fairy tale You can take the future even if you fail I believe in angels Something good in everything I see I believe in angels When I know the time is right for me Ill cross the stream - I have a dream I have a dream, a fantasy To help me through reality And my destination makes it worth the while Pushing through the darkness still another mile I believe in angels Something good in everything I see I believe in angels When I know the time is right for me Ill cross the stream - I have a dream Ill cross the stream - I have a dream Моля да ми простят всички, за които нямам сили да преведа думите на двете песни!

Новото основание Опитах се да обобщя написаното по-горе като определя кои са двете опорни точки, изразени в понятията: мисъл - чувство, желание път - истина любов към Бога - любов към ближния Исус, страдащият човек - Христос, Човекът, Който е победил, Който служи на Бога, Който е готов да се жертва Опитвали ли сте да съберете понятията в съответстващи си групи за точка 1 и точка 2? Аз опитах и получих няколко варианта... А вашите?

Съвсем непознато дори за нас - филолозите - е творчеството на Толстой, свързано с духовните учения. Съвсем съзнателно то се "пропускаше" в монографиите и изданията и в родината на Гения, естествено и у нас. Темата беше табу и се смяташе, че коментарът и обижда паметта на Писателя. Толстоизмът се обявяваше за приумица и болестно състояние... Ето част от изследванията за връзката на Толстой с Индия и индийската култура: Толстой и Индия Ето и един линк на руски език към "Краткое изложение Евангелия". 5 августа 1907 года. Не убий никого

Обръщайте внимание на храната, сдъвквайте я добре. После, гледайте да не преядате и да не препивате. На преходящите неща много не се радвайте. Вниквайте във всяко нещо. Наградата е само за онзи, който устои и докрай изтърпи. Господните пътища са съвършени. Те изискват пълнота. Гледайте да се не окаляте, понеже знаете, че чистенето трудно става. В живота съвършенството е целта. Ходете в Духа, гдето има свобода. Не се придържайте за человешките ограничения. А неизправимите неща оставете на Бога, Който е силен да изправя всичко. Личният опит е по-добър от хорското предположение. По-добре да имаш живо куче, отколкото мъртъв лъв. Да работи Духът във Вашето сърце е по-добре, отколкото да слушате шума на другите. Из писмо до Мария Казакова - София 19 Май 1908 г. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - част 1, стр.81

Споед мен замразяването на парите в момента е единственото лекарство за нашата корупция. Не съм икономист, но от личния си опит в семейството и фирмата съм се убедила 100%, че когато Бог ми спира "фондовете", значи съм ги насочила в неправилна посока или ги пилея. Това свиване ме отрезвява и лишена от възможността да ги хвърля лекомислено в някакво желание и план, получавам достатъчно време да ги обмисля и променя или да се откажа от тях. Обикновено по-късно горещо благодаря за спирането, осъзнала в каква яма бих се натикала сама.

Трудно е да го признаем в себе си, трудно е да го осъзнаем дори, но в края на краищата това се оказва Истината. Най-често омразата и поривът да се нарани другия, да се унизи, да се постави в неприятни ситуации, да се провокира неговото търпение и смирение с цел да се разобличат отрицателните му качества, избликват като резултат от някакво сторено "добро" в миналото. Особено болезнено е отмъщението в два случая, сочат моите лични опитности: - когато обичта и съчувствието към близък човек и приятел премине границата на милостта и се превърне в съжаление. От съжаление съм отнемала товара и урока на другия, за да му е по-леко (аз съм стискала зъби под тежест, която не е моя). Като резултат човекът е схващал погрешно причинно-следствените връзки на своята позиция и постъпки или не е получил възможността да развие "мускулите" - устойчивостта на изпитанията и умението да превръща злото в добро. Това е все едно да сложа превръзка на очите му, за да не вижда грозните тръни около себе си и да го преведа през тях, отнемайки свободата му да мине сам през тях с широко отворени сетива. Рано или късно ще му се наложи да го направи сам и тогава ще му липсва опитът - аз ще съм го лишила от него. - когато обичта и съчувствието са ме тласкали да "помогна" за сбъдване желанията на човека, като му отнема най-важното - пътя и уроците по него. Случвало ми се е малко след такава помощ да установя, че човекът не е готов още да живее със сбъднатото си желание... Замисляла съм се какво ме е тласкало към такива постъпки - криворазбраната обич, зад която стоят грозните лица на гордостта и суетата... Ще ми се да допълня, че няма никакво значение дали доброто е било поискано или не - случвали са ми се и двете. По-сурово е наказанието, когато е било поискано от другия в момент на слабост, неверие в силите си, мързел и неосъзнаване на последствията. Дали обичта ни е водила да изпълним поисканото добро или нещо друго - изкушението да получим благодарност и усещане за "по-силния и можещия" или страхът да загубим приятеля и близкия.... Три картини И наистина, осъзнала защо довчера близък човек и приятел ми нанася удари в гръб, мога само да му благодаря за урока, да простя на себе си и много да мисля и ценя неговата свобода - да върви само по своя път, да учи сам своите уроци, да постига сам мечтите си тогава, когато моментът е най-подходящ за него.

Случайно открих тази тема, разсъждавайки върху разликите на личните мнения, които не ни разделят, а обединяват. Защо окултният ученик не може да има свое лично мнение? Защото то е непостоянна величина. От момента, в който наречем едно разбиране, усещане, предположение, хипотеза ит.н. "лично мнение", това означава, че ние сме изключили възможността да го променим, смятайки го за истината, за постоянна величина. Личното мнение веднага се идентифицира с личността на човека. Всяко различие на чуждите мнения засяга личните чувства и още повече втвърдява позицията, предизвиквайки съпротива и доказване на своята правота и тяхната самозаблуда. Следва разделение по линията на личното мнение на отделните хора и групиране според близостта на личните ни мнения с цел болшинството да се наложи на малцинството. Ако се откажем от свое лично мнение и идентифицираме същественото в себе си с постоянната величина - Бог - то ще можем да работим с променливите величини на своите временни схващания и хипотези, осъзнавайки тяхната променлива природа и факторите, които влияят върху промяната им. Така за някого ще се превърнем в човек-ветропоказател, за друг в хамелеон и лицемер... Какво значение ще има личното мнение на хората за нас - то също е непостоянна величина в нашата система и няма как да ни засегне. Какво означава да запазим в себе си постоянната величина - Бог?

Ще се опитам да завърша мисълта си от предишното си мнение - нямах достатъчно време и тезата от края му остана доста неясна с възможности за противоречиви тълкувания. Благостта и благосклонността са вътрешно състояние - външно те могат да имат безкрайно много и различни до противоположност материализации. Всичко зависи от ситуацията и участниците в нея. Пример: Ако в един случай благосклонност означава да оставим човека свободен да прояви своята воля, то в друг, това означава да не позволим това. Примерът на Силвия е много точен в това отношение. Проявявайки благосклонност и разбиране към състоянието и божествената същност на агресивно настроеното момче, тя го възпира с "мека сила" - Любов - от реализирането на неговата свободна воля - т.е. ограничава "тъмнината" като налива своята светлина. В друга ситуация благосклонност означава да оставим свободната воля на човека да се прояви и съответно умът, който я ръководи да изследва причинно-следствената връзка. В педагогиката и психологията наричаме това "усвояване на опит по пътя на опити и грешки". Върви се по-бавно, но опитът е личен и затова много ефективен. Разбира се, този тип благосклонност се проявява докато свободната воля не застраши фатално свободата и живота на опитващия и на друг участник в ситуацията. Като в приказката за адепта и змията. В такъв случай говорим за разумна благосклонност. За личен опит: Дълги години проявявах "благост и благосклонност" като позволявах на човека, с когото живеех да си мисли, че съм зависима от него и че ревността и претенциите му са за мен доказателство за неговата любов и уважение. По-късно разбрах, че това не е било благост - това беше обратното. Сега мисля, че в подобен случай разумната благост и благосклонност означава да се покаже честно и спокойно на човека какво е нашето отношение към ситуацията и взаимоотношенията. После да се даде достатъчно, но не прекалено много време за корекции от двете страни. Ако времето покаже драстична разлика в понятията - такава, която нарушава равновесието и любовта и в двамата, да се даде свободата на другия да бъде себе си и да живее своя живот по своя начин, да намери и избере друг човек, с когото са хармонични и щастливи дори и ако хармонията им на нас ни изглежда дисхармония. Благостта и благосклонността в случая се съдържат в запазването на любовта и уважението към личността, свободата и щастието, разбиранията и на двамата. Да останем приятели и да се обичаме независимо дали сме заедно или си даваме свобода един на друг, отдалечавайки се. Това е искрената, честната благосклонност.

Ина! Точно - благостта е вложена в нас от Твореца, но от нас зависи (не от средата ни) дали ще го проявим Божествения огън... Преместих въпроса в тази тема, защото определено смятам, че тя съдържа отговорите. (Докато се опитвах да напиша този пост, Силвия го подкрепи с много красноречив пример! - Благодаря! ) Според мен жестокостта е симптом на "подпушена" благост и благосклонност. Какво би могло да я подпуши -т.е. блокира? Страхът и Гордостта, мисля. Също твърдостта на принципите и мерките за добро и зло и обявяването им за приоритет в живота. Всички те блокират приемането на човека до нас, естествената мекота в отношенията ни и оттам проявяването, реализацията на благостта и благосклонността. Подпуши ли се изворът на благостта и благосклонността, страхът отключва негативните емоции и реакции. И както сполучливо е реагирала Силвия - лекарството в такива случаи е отново благостта и благосклонността, които тя е преляла от себе си в момчето, за да го върне към реалността и истинското му аз. За да е способен човек на тази реакция, той трябва да е овладял механизмите на прошката и благодарността. И все пак прелятата благост и благосклонност са като прелятата кръв - те спасяват човека само в критични случаи. Това преливане не приключва, а започва процеса на лечение на страха и жестокостта. Ако същият човек някак остане с впечатлението, че ще му преливат този "елексир" всеки ден без да е необходимо той самият да почисти своя извор, елексирът би се превърнал в храна за жестокостта и в усещането "винаги когато съм жесток, следва порция благост към мен"..... т.е. в отрова. Сложно е.... и много отговорно.

Като разглеждате предмета, вижда ви се, че между мъжа и жената няма разлика. Някой път жената иска да стане мъж, но мъжът се отвръща да стане жена. Ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже. Какъв прогрес би имало тогава в света, ако всички биха се родили мъже? Нали Бог най-първо направи мъжа; последният обаче каза: „Тази работа не може да я бъде, сам не мога да я свърша, как ще обработвам сам тази толкова голяма градина – раят, дърветата, които са в нея, па и животните, които са в нея, не могат да ме разберат“. Тогава Бог каза: „Много добре, аз ще ти направя другар, като тебе, да ти помага“. И тъй се яви на сцената този велик закон, този процес, който движи света. Никакъв прогрес, никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако не съществуваше този закон. Да дойдем до обяснение на тази хармония, която трябва да съществува у мъжа и у жената, да приложим този Божествен принцип. Жената е емблема на Любовта. Любовта не може да се появи у мъжа – не в мустакатия мъж, защото и жена може да има мустаци, както имат някои животни, но има известни качества, които я отличават, и тия качества вечно ще пребъдват в нея – но у мъжа се намира оная друга Божествена сила, която се казва Мьдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си – Мъдростта, и майка си – Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат кое е Истина – ще се прояви тази Истина. Истината е по бащина линия, тя е пак мъжки пол – тя е синът на тия двама. Бащата и майката, т.е., Мъдростта и Любовта, като заченат пак, ще родят Добродетелта; това е вашата сестра. А Добродетелта и Истината съединени, това е Правдата. Така седи този въпрос. Ето защо жените имат ключовете на Царството Божие. И когато Христос каза на Петра: „Давам ти ключовете на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има всякога едно съществено различие. В това различие седи основата на обичта, която има мъжът спрямо жената. В деня, в който жената измени позицията, в която Бог я е поставил, мъжът няма да я обича: каквито ще диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли да си тури, никаква външна сила не е в състояние да накара мъжа ѝ да я обича. Мъжът е Господ за жената; тя трябва да вижда, че Господ живее в него, и за да я обича Господ, тя трябва да заслужи Неговата обич, като извърши някаква работа за Него. Понеже сам не може да слезе на земята да работи, Той ни дава и ум, и сърце, и сила, – всичко за да завладеем земята, да турим ред и порядък, в замяна на което Той ще ни изпрати всички добрини. И когато Христос казва на жената: „Обичай ближния си като себе си“, подразбира да обича мъжа си като себе си; също когато казва на мъжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си. И ако вие дадете тези примери, тогава вашите синове и вашите дъщери ще ги следват. Това е то създаване на бисера – алхимическият закон, приложен на физическото поле. Многоценният бисер За коментари: Клас Неделни беседи - Многоценният бисер

Друг един пример. В миналите предисторически времена съществували две царства, преградени с една непроходима планинска верига. И в двете царства се явявали учени хора да казват, че онзи човек, който може да прокопае тази планина, за да направи път между двете царства, той ще принесе най-голямо благо на тия два народа. И това може да стане, обаче при условие, щото този човек, който почне да работи, никак да не се обръща назад, докато прокопае планината. Мнозина се явявали, започвали да копаят, но като дохождали до нейде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно?“, той се обърне да му разправи, и в това време всичко изкопано се засипва. Най-после, явил се един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчал. Добре, но дошъл един философ, който искал да му покаже по-лесен начин, за да пробие планината. Тогава и той се измамил, обърнал се да го изслуша, но когато погледнал напред си, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст. Зарекъл се за последен път, че кой за какво ще да го заприказва, няма да се обръща, и като започнал да копае, идвали пак да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато прокопал планината, съединил тия две царства, и тогава се оженил за царската дъщеря на другото царство и тия два народа заживели още по-щастливо. Това не е само една алегория, това е една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. И ако сте ясновидец, ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи. Тази планина Христос прокопа, направи дупка – затова слезе, – и когато Той казва: „Само един път има, който води в Царството Небесно“, Той подразбира тази дупка, този тесен път. 2,000 години има как е прокопан този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него. Широки пътища има много, но те не водят там, където води тесният. Многоценният бисер за коментари: клас Неделни беседи - Многоценният бисер

Многоценният бисер Сектата намира критерий, по който да раздели хората и да ги противопостави. Учението е принципът, които събира хората и намира смисъла и общото в различията между тях. Започнат ли последователи на едно учение да се делят и противопоставят с добрто намерение да бъдат "правилни" и верни на буквата на учението, те се превръщат в секта. Границата е много тънка и трудна, обаче...

Радвам се и споделям написаното от теб, Калина! Моята първа книга - както и на теб "случайно" попаднала в библиотеката ми - беше Книга за здравето. Втората - Изворът на доброто. Втората промени изцяло живота ми - преобърна понятията, с които бях живяла до 44тата си година. Как е заглавието на онази малка първа книжка, която намери в библиотеката? С какво тя толкова те заинтригува на толкова ранна възраст? Какво ти харесва и привлича в хората, които срещаш? (За другите - това е нещо нормално във всяко учение).

Днес няколко срещи и разговори ми напомниха колко лесно се изкушаваме да мислим и постъпваме като тези слепи учени: Само че как да разберем чии очи са слепи, вдлъбнати и чии виждат? Според мен идеята на анекдота е, че слепи очи, вдлъбнати са очите на тези "учени", които не могат да приемат разликата в очите на другия и смятат, че очите на всички трябва да виждат еднакво - съответно се грижат различните да "прогледнат". Многоценният бисер Какво означава "хармонична разлика - тя съществува ли си по принцип и по рождение - само е нужно да я видим, усетим - или ние сме тези, от които се очаква да хармонизираме съзнателно разликите помежду си?