Донка

Да, мечтая често, за какво ли не...повечето с времето се сбъдват, някои още не са... други вече съм ги "отменила" .... но е много важно как точно мечтае човек. Мечтата е като "в мъгла' - изживявам само своите усещания - няма конкретно място, момент, продължителност и хора и предмети. Само усещането на щастие. Когато ми се е случвало да мечтая с конкретни представи, съм се свързвала с тях и после съм осъзнавала, че очаквайки определен човек или събите, съм изпуснала изживяването с други хора и на друго място. Много е тънка границата между мечтата и желанието, но е фатална за Любовта и щастието.

Божествените блага, които минават през вас, ще задържите временно в себе си и след това ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, освен което ви е нужно. А останалото - пуснете го, дайте го на другите. Законосъобразността на Природата седи в следното: каквото мисля, почувствам и правя за другите, същото става и за мене. Съгласно този закон, колкото и да даваш, все ще се запълни даденото. Изворът на доброто - Вземане и даване

Мисли от Учителя за милосърдието Милосърдието се усеща като уважение към този, към когото се проявява. Съжалението може и да изглежда като милосърдие, но е обратното... Какво още можете да добавите към закона на милосърдието?

Доста мислих... Да се запознае човек с доброто значи да нарече нещо в света около себе си с думата добро и да го усети като добро. Обаче светът е различен до противоположност - както има покълнало семе, така и изгнило; както има слънце, което дава живот, така има и слънце, което го изгаря... Сянката на доброто - доброто, което е в недостатъчен или неподходящ вид за мястото и момента. Плодът, който сме опитали преди да е узрял или когато вече е изгнил... Омразата - липсата на безусловност в любовта... Да се държим за това, което дава стабилност - за разбирането, че където има добро и любов, неизменно има и тяхната сянка, недовършената картина, недозрелият плод или плодът, който е определен да даде сила на корена... Това разбиране може би е Тихият глас: Изворът на Доброто - Тихият глас

Божественият промисъл Какво означава брак - човешко творение, съединен от хората, брак, извършен на земята? Според моя личен опит това е женитба, основана на някакви човешки ценности. Например - защото не искам да остана неомъжена - ще ме гледат със съжаление.. Или всички мои връстници имат семейство и деца - не искам да живея сам, не е нормално. Или единственият начин да запазя любимия човек и да направя най- доброто, което мога за него е да живеем заедно - т.е. да се оженим. И все такива "добри ценности". Наистина беше усъвършенстване с цената на доста "изглаждане на характера" - показа ми до къде може да стигне човек, ако гради любовта към себе си върху любовта на другия към него, и се опитва да я заслужи... В крайна сметка ме научи да обичам себе си като божие създание - така както обичам другите и че жертването и съжалението не е любов. Щастлива съм, че в тои живот успях да разбера и какво означава женитба, извършена на небето, от Бога. Наистина донася само мир и радост в дома. Много ми беше трудно да разбера какво означава "установен от Бога" - сега мисля, че това е усещането за естествената близост, мира, радостното спокойствие, сигурност и безусловност на взаимността - още от самото начало. Отпадат всякакви "ценности", необходимости и задължения, мнение на авторитети - единственият критерий - как се чувствам - дали съм свободна и радостна по всяко време. Какви женитби познавате вие?

Имаме теми за агресията, имаме за жестокостта... Нека да си направим и тема, в която ще разказваме за милостта и милосърдието, но не само на теория... Милост е искал от нас Христос, не жертва... Защо ли? Какво е усещането за милост и милосърдие - във вас и в хората около вас? Могат ли да се "видят"? В какви ситуации и как се проявяват милостта и милосърдието? Те автоматично ли се проявяват, вградени ли са в "софтуера" ни или е нужно да ги развиваме? И... каквото ви подскаже душата... за милостта и милосърдието....

Майката (ако е наистина майка) няма нужда от нищо, за да прости - тя обича и разбира детето и бащата такива каквито са. Тя няма нужда да се изживява като баща нито да узурпира неговата роля - нейната и е напълно достатъчна като урок в живота, в който се е родила жена и е избрала ролята на майка.

Не се чувствам длъжна да дефинирам каквото и да било - наистина означава умъртвяване... Но защо да не сподели всеки своите различни усещания и опит - така от умъртвена дефиниция една тема се превръща в.... живота такъв какъвто Е.

Когато една жена мисли по този начин, тя има шанса да стане прекрасна майка. Сред нас педагозите има една "приказка" за един колега/колежка дето знаели 3 теории за възпитанието и след като отгледали 3 деца не останала нито една... Аз видях през всички тези години, че каквото бях намислила да бъда и направя като "добра майка" по внушените ми стандарти за това, или не стана или резултатите не бяха каквито ги чаках. Когато и каквото направих по майчина интуиция - макар и да изглеждаше отначало абсурдно и осъдително по нечии мерки - даде добър плод. А доброто по плодовете се познава. Сега не се готвя за званието "баба" - моля се само Бог да ми даде светлина да бъда и правя каквато е Неговата воля. След всичко преживяно и осмислено нямам моя и не смятам да имам. И аз като Силвия ще видя каква баба съм като стана такава. От няколко дни си мисля, че може би най-ценното качество на майката е безусловността на нейната любов към детето. Но е толкова толкова трудно във всяка ситуация всяка минута да разберем какво означава това... Моника даде много точен пример с проблема "сметката на телефона". Да се приеме ситуацията и да се запази безусловността на любовта в такъв момент не означава да се плати сметката с усмивка. Разбирането, че детето е в труден период и сега изучава себе си като самостоятелен човек помага да укротим първата негативна реакция и да си спомним собствените си лутания, заблуди, грешки, неопитност в същата възраст. На времето отначало ме болеше много, имах неприятни разговори, но... накрая пак плащах. Последният път я прегърнах, целунах я, погалих я и я успокоих - "не се тревожи милото ми дете - това може да се случи на всеки, не си преценила ситуацията... винаги има изход. Да видим каква е цената му..." - и сметката беше платена на части от парите, които получаваше като джобни. Обясних и че това е начинът, по който хората теглят заем и после от банката им удържат от заплатата. Това беше първият "заем", който теглеше. Тя сама си определи размера на "удръжката". За да изпреваря резонния въпрос за ролята на бащата в тази ситуация - нямах възможност да я проверя. По това време, за съжаление по незвисещи от него и мен обстоятелства, той нямаше физическата възможност да се участва в тези ситуации. Ако зависеше от мен, бих предала отговорността за решението на него (така правех преди да загуби възможността), но... Бог беше решил този път аз да се справя... Мисля, че се справих - сега тя работи много, сама си пести и харчи (дори понякога ме пита дали нямам нужда от нещо) и се справя сама отлично с финансовото си положение. Казва, че пак се пари от време на време, но си плаща за уроците сама. Вчера прочетох ето това: Работете с любов

Или вместо да пълним главите на абитуриентите с глупости да въведем предмет с особена важност - семейна икономика и родителски грижи... нещо такова.

На Надежда Насева Любовта стопи ли преспите, Вярата покълва в мрака, За да наплоди Надежда. Вяра път проправи ли Под нозете на Надеждата, Любовта е Пътят. Стъпи ли в един живот Надеждата, Любовта сърцето е събудила, И посяла Вярата.

Васил! И на мен ми направи много силно впечатление този пасаж: Да, наистина границата е много тънка - и най-често я пристъпваме с най-благородни намерения и идеи. Съществува закон за индивидуалното темпо на детското развитие и за неговия скокообразен характер. Съществува и закон за развитие на интелекта по пътя на опити и грешки, подражание и експериментиране. Съществуват закони за периодите на детското развитие и основните дейности в тях, за играта като основен начин за усвояване на човешката култура... Няма педагог, който да не ги знае тези закони, но... Цялата ни система на образование и възпитание като че ли е насочена към "поправката и поизглаждането им". Събираме в една паралелка деца с различно темпо на усвояване и с различни типове мислене и памет - за да можели по-бързите да стимулират по-бавните... Така спираме развитието и на двете групи, а за моралните сътресения и израждане не ми се говори. Противопоставяме играта на "сериозното учене" - забравяйки, че точно играта е най-сериозното и ефективно учене... Учебниците на ранните възрасти изискват от децата логическо и абстрактно мислене, което не е присъщо за тях. Изпускаме момента за развитие на физиката и на образното мислене и интуицията. Опитваме се да ги учим на анализ на литературни произведения, когато за децата е време да общуват с природата и да се учат да виждат красивото и доброто в света около себе си и в самите себе си..... Омаловажаваме и загърбваме най-важните за детето дейности - физическото възпитание, музиката, изобразителното изкуство - вместо да изучаваме и напълно да оползотворяваме техните безкрайни ресурси, предоставени ни от Божествената ни природа... Поставяме децата в ситуации на конкуренция един с друг вместо да подкрепяме и използваме естествения им стремеж да си "играят заедно". Но пък живеем с гордостта на "възпитатели"! Все ми остава радостта, че много от децата ни израстват нови хора въпреки, а не благодарение на тези "усилия" .

Изворът на доброто - Бъдещата култура name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Чайковский - Осень Музиката на П.И. Чайковски винаги е докосвала всяка струна на душата ми - нежност, доброта, мъдрост и толкова човешки чувства и мисли, които никога не биха могли да се излеят в думи... Вашите любими руски композитори и музикални произведения? Моля Александра да ни разкаже и даде линкове към съвременна руска музика - за съжаление ние имаме все по-малко информация за нея... Как руският народ запазва и обогатява невероятните си фолклорни и класически традиции? Има ли наистина подема, за който ни е предсказвал Учителя? (Напомням на всички участници, че в този подфорум може да се пише и на двата езика- български и руски.)

Въпросът ми е към родителите на малките и порасналите вече ученици: Направило ли ви е впечатление какви дейности в училище и извън него са привличали най-силно вниманието и интереса на детето ви и с какво те са допринасяли за неговото развитие? Използвате ли играта или сте успели да внушите на децата си, че училището я изключва и забранява? Може ли учебната дейност да се превърне в игра и как? Играта сериозно занимание ли е за детето ви или "губене на време"? Широко разпространена "дейност" на съвременното дете е висенето пред компютъра. Как превръщате злото в добро? Може ли компютърното занимание по някакъв косвен начин да допринесе за физическото развитие? Вашите идеи и опит?

Боязнь школы Здоровые психически и физически дети с радостным нетерпением ждут начала школьной жизни. Они быстро осваиваются в ней, не выказывая никаких невротических реакций на изменение своей жизни. Вместе с тем есть дети, которые страдают настоящей школьной фобией. Эти дети в первые шесть лет жизни по разным причинам не научились устанавливать естественные контакты с ровесниками, не смогли своевременно освободиться от симбиоза с матерью. Такая важная перемена в жизни ребенка, как поступление в школу, в воображении 6 - 7-летнего ребенка может принять угрожающий характер и достичь силы стрессовой ситуации. Вот как представил себе будущую школьную жизнь Саша Н.: «Приходит учитель в класс, а там все ученики в синяках, с пластырями и бинтами на голове, и все орут от боли. А хулиган сидит за своей партой в рваном грязном костюме с ложкой в зубах, с рогаткой в руках и со складным ножом в дырявом кармане. Учитель спрашивает: «Кто это все натворил? Окна выбиты, а на полу стекла, мусор, сломанная рогатка валяются...». Саша сказал, что больше всего ему хотелось бы быть похожим на такого хулигана, но он заставит себя быть хорошим. Воображение Саши и раньше было своеобразным. Теперь же страх, что он будет нелюбим учителем и соучениками, боязнь обвинения в непослушании усиливаются его фантазией. Занятия психогимнастикой с Сашей Н. были построены с использованием так называемой биодрамы (А. ВОЛЬТМЕ 1951). В биодраме между детьми распределяются только роли животных. А. Вольтман считает, что дошкольнику легче принять роль животного, чем роль самого себя, своих товарищей или родителей, и, добавим мы, биодрама незаменима в таких щепетильных случаях, как изображение дошкольником учителя, наделенного отрицательными качествами. В зале, где проходили занятия, поставили несколько парт и учительский стол. Саша и еще несколько детей, у которых тоже предполагалась, но по другим причинам плохая адаптация к школе, были приглашены на игру в школу. Уроки попеременно проходили в двух разных школах — «звериной» и «людской». В «звериной» школе разрешалось любое фантазирование, которое тут же «отреагировалось». В ней Саша переиграл все роли от забитых, объятых ужасом, униженных лесных существ до злобных и агрессивных зверей-учителей (была использована музыка Д. Д. Кабалевского). «Школа для людей» была представлена как нечто светлое, возвышенное, доброе. Уроки в этой школе имитировали школьные предметы. На переменах же создавались ситуации, которые моделировали различные взаимоотношения школьников в этой школе. Сашин престиж был повышен тем, что он исполнял роль учителя. Для изображения уверенности мальчику предлагалось удерживать прямую осанку и как можно шире развернуть плечи. Такая поза является индикатором доминантности или успеха у человека. Имеются исследования, в которых экспериментально подтверждается, что физическая поза по принципу обратной связи является одним факторов, влияющих на эмоциональное впечатление и поведение. Постепенно Саша и на самом деле стал спокойнее, увереннее. В результате этих игр у мальчика негативное отношение к настоящей школе изменилось на положительное. Представляет интерес и то, что в «школе для людей» Саша без кого-либо нажима на него ни разу не соскользнул на свои прежние фантазии. Благодаря биодраме удалось эмоционально пресытить детей, включая Сашу. Игра в «звериную» школу сама собой прекратилась. Вместо нее открылась художественная школа, ориентированная на Сашу, в которой на разных уроках использовались некоторые рекомендации Леонардо да Винчи для желающих научиться рисовать. (Конечно, они были упрощены и адаптированы для детей.) Так, например, на одном из уроков на стене чертилась мелом небольшая линия или приклеивалась полоска бумаги. Дети садились в нескольких шагах от стены и отрывали от узкой и длинной бумажной ленты такую полоску, которая, по их мнению, соответствует длине полосы на стене. Затем они должны были подойти к стене и проверить себя. Саша хорошо выполнял это упражнение, что еще раз подтверждало его одаренность и усиливало его веру в себя. Для Саши задание усложнялось тем, что он должен был все дальше отступать от стены с полоской. На другом уроке в художественной школе дети рассматривали разноцветные пятна, которые сами же и изготовляли. И в этом наш Саша превосходил других детей. Через несколько месяцев Саша поступил в общеобразовательную школу. Психогимнастика - стр.23

Честит първи учебен ден! На настоящите и бивши ученици, на родителите на ученици и на всички колеги-учители! Преглеждах темите, в които сме писали, но не открих такава, в която споделяме какво е означавало училището за нас в ученическия период от живота ни. Какво означава за нашите деца сега. Не на теория - преди всичко споделен опит, радости и тревоги, успехи и проблеми. С какво настроение тръгват днес към училището децата ни? Радостно вълнение или напрежение и опасения? С любознателност или с отегчение? Каква би могла да бъде причината за второто и как се постига първото? Какви възгледи за живота формира днешното училище? Изворът на доброто - Педагогически въпроси Как според вас училището може да "даде подтик да развие вложеното в него"? Имате ли идеи и най-вече положителни примери? Само учителите ли носят тази отговорност или родителите на всяко дете са тези, които носят основната отговорност - а училището може да осигури само благоприятна среда? Как могат да си помагат и сътрудничат двете страни? Примери? Започвайки този разговор, осъзнавам колко оплаквания и разочарования могат да се споделят тук. И с основание сигурно. Такива теми сме имали много. Ще ми се тази да бъде по-различна - темата, в която търсим и намираме не проблемите, а техните решения, не задънените улици, а Пътищата. В този форум участват много добри и опитни педагози, койм които можете да се обърнете за мнение и съвет. Като пръв пример ми се иска да дам линк към откъс от една прекрасна книга на руската педагожка и отличен психолог М. Чистякова - Психогимнастика В откъса тя дава идея как педагозите и родителите могат да се справят с доста разпространен проблем за първокласниците - Опасенията от училището. Останалите публикации също биха могли да бъдат полезни на родителите на малките ученици.

Изворът на доброто - Правилното дишане Като че ли обръщаме повече внимание и влагаме повече усилия във вдишването и задържането. Всеки, който е опитвал, обаче, да проследи издишването и да се постарае да изчисти напълно дробовете си от въздуха, е усещал, че за това се изисква доста по-сериозно усилие на гръдния кош и на диафрагмата. При това накрая се включва и центърът за недостиг на въздух и се изисква и воля и търпение. Пеенето много помага да се развият. Когато човек пее, разпределя въздуха при издишването и не може да спре на неподходящото място, за да поеме въздух. Фразата го заставя да изтласка докрай въздуха. Опитайте да издържите докрай фразата на Аум и ще усетите как дълбоко поетият въздух свършва окончателно точно в края на стиха. Преди да се започне следващата дробовете като че ли знаят колко ще им е нужен и се отварят сякаш сами...

Благодаря ви, приятели, за поздравленията и за любовта и светлината, с които дарявате света ни!

Считайте, че всичко в света е създадено добре. Считайте, че всичко, което ви се случва, съдейства за вашето добро. Това трябва да залегне дълбоко във вашите умове, сърца, души и воля. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Вашата работа за през цялата година е да се научите да обичате. Второто нещо - да намерите начин да изявите тази Любов. Трето - да знаете при какви условия да изявите Любовта си. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате? Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците?" Изворът на доброто

Ти, като майка, като милваш детето си по главата, кажи: "Да влязат в тебе Божествените мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя, да влязат в тебе благородни чувства!" Никога не говорете в отрицателна форма: "Не прави това, не прави зло!" А казвайте: "Прави добро!" Вместо думите "Не лъжи!", кажи: "Говори истината!" Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното. Изворът на доброто - Педагогически въпроси

Точно за това е темата - за преживяните от бащите прекрасни моменти, за опитностите им - индивидуалните, за света на семейството през очите на всеки поотделно. Няма добри и лоши, правилни или неправилни - ние всички сме различни и се учим един от друг... и опознаваме божествените искрици, заложени във всеки от нас. В темата за майката ми прави впечатление ревността, която изпитват някои мъже, подозирайки майката в изземване на някакъв контрол и собственост над детето - по право техни, в избутването на бащите и подсъзнателното им елиминиране. Мисля си, че причината е в недостатъчно изяснениете ни роли и уроци, които имаме да учим - едните в ролята на бащи, другите - на майки в този живот. Бащата, който добре знае своята роля и място в семейството си, добре разбира, че майката не може да я изземе, дори и да има претенциите... Същото важи и за майката. Друг е въпросът доколко го разбира жената - майка - и това е също строго индивидуално... Личната ми карма включваше издигане в култ на бащата в семейството - до степен на подмяна на Бащата - Бог, с мъжа-човек. Сега си давам сметка, че съм огъвала и подчинявала Божиите заповеди - инстинктите си на майка - на егото на мъжа-баща дълги години. Подсъзнателно съм у прехвърлила и отговорността и вярата и безусловността на любовта, която може да прояви само Бог. Съвсем сериозно смятах децата, които родих за негови - на човека-баща, дори не ги смятах за мои... Е, завърши катастрофално, но ми беше добър урок и почистването беше болезнено, но кардинално... Сега всичко си е по местата и всички са свободни и щастливи... Какви уроци научихте и учите вие, бащите - за бащинството?

На 22.9.2008 започва новата Духовна учебна година. Следващите беседи от цикъла Утринни слова са: 06. - 28.09.2008 - Отношение към Бога - Ани 07. - 26.10.2008 - Първичната храна - Ваня Златева 08. - 23.11.2008 - Истински поклонници - Моника 13 Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към един от модераторите на форума с лично съобщение.

Изворът на доброто - Изворът Дали защото всички човешки мисли и чувства са си малки както е малък и човекът в сравнение с Вселената... Гордостта заслепява човека да си въобрази, че някаква негова мисъл или чувство са големи... И така подтикът, мисълта и чувството, в които първоначално е бил Бог, стават владение на Гордостта. Обърнем ли внимание на тях - ставаме и роб. Когато подтикът е малък, няма опасност да станем зависими от неговото изпълнение и резултат, нито ще чакаме някакви аплодисменти или благодарности - за нещо дребно, което дори сме забравили... От друга страна като смятаме, че подтикът е малък може да не си направим труда...

НАРЯД за 22 септември 2008 год. Празник на есенното равноденствие Начало на Духовната учебна година Начало 6.00 ч. 1. Стани, стани! 2. Добрата молитва 3. Благославяй 4. Добрият път (Молитва на ученика) 5. Прочит на Евангелията: Матей гл. 11: 25-30 Марко гл. 8: 34-38 Лука гл. 6: 27-38 Йоан гл. 8: 12-32 6. Беседа: Смисълът на живота, 22 септември 1942 г. том Опорни точки на живота, София, 1942 7. Кажи ми Ти Истината 8. Формула: • И това е живот вечен да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил (3 пъти) 9. Формула: • Мир, любов и светлина да залеят цялата земя, България, домовете ни, моята душа и душите на всички братя и сестри” (3 пъти) 10. Махар Бену Аба 11. Господнята молитва 12. Формула: Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов (3 пъти) Братски съвет източник:www.bialobratstvo.info

От 22 септември започва новият учебен цикъл. Следващите беседи са: 25.09.2008 - 14. Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството - Ани 09.10.2008 - 15. Силите в природата - Ася 23.10.2008 - 16. Великата майка - Ваня Златева Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към някой от модераторите на форума.