Донка

Според моето скромно мнение Къщата в Арбанаси не е просто братска къща в Търново. Нито е или може да стане духовен център само на хората от Централна и Северна България. Мястото, където е написан Заветът, е духовен център на всички хора, на всеки човек. Всеки, който е чел книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", осъзнава колко много означава това място: стр.10 от книгата Искам тук да изразя дълбоката си признателност и благодарност към бартята и сестрите от Търново, подготвили и осъществили със събрани от тях средства издаването на тази книга. Мисля, че между нас тук могат да се намерят не един специалист - архитект и строител, които да направят всичко, което е по силите на съвременната технология, за да се съхрани и укрепи оригиналната сграда. Живяла съм в Стария Пловдив и съм била екскурзовод по къщите-музеи - убедена съм,че може да се намери начин те да бъдат съхранени и реставрирани без да се събаря конструкцията - тя носи в себе си енергиите на хората, живели вътре. Разбирам проблема със събирането на сумите, но мисля, че и той може да намери решение. Моля всеки от нас, който има опит в това, да го сподели или да се заеме лично с помощта на Търновските братя и сестри. Когато има необходимата готовност за това, можем да се организираме с личен труд - той би бил невероятен шанс за всеки от нас. Братя и сестри от Търново - Порталът е с вас.

Изключително ценни и написани съвсем разбираемо за обикновения читател са мненията на Васил - тук и тук . Поздравления! Ще продължа разсъжденията си от тук. Ролята на екзистенциализма и на творчеството на Жан Пол Сартр за развитието на идеята Бог и осъзнаването на връзката човек-Бог е капитална. Да се откаже човек от идолите на обществото си, от моралните рамки, които сковават съзнанието му, да се откаже и от празното философстване в полза на личния си опит, на търсенето на себе си и своето място в света си - грандиозен пробив в мисленето и поведението! Дори и само това е достатъчно, за да заемат екзистенциалистите своето място в еволюцията на цивилизацията ни. Оттук вече всеки писател върви по своя личен път - Жан Пол Сартр приема позицията на търсене на Истината в себе си посредством противопоставяне на идеята за Бог: Още за екзистенциализма: тук и тук Учителя Беинса Дуно доста преди Сартр (интересно е, че са живяли през една и съща епоха - младостта на Сартр е била зрелостта на Учителя) предлага на човечеството Пътя към намирането на смисъла ( и смислите), издигайки човешкото съзнание към ново усещане и разбиране на Бог като понятие, необходимо на ограничената човешка личност при изразяването на непостижимия за нея Вселенски Разум. Бог в учението на Учителя съвсем не е този лесен и повърхностен отговор на въпросите ни, нито е инструментален, не е "ползван да замести (изпълни) празното място, което е оставено от нашето нежелание и неспособност да вникваме в нещата". Философът Петър Дънов - Учителя Беинса Дуно казва в последната година от живота си: Изворът на доброто - Истинският човек Учителя също като екзистенциалистите смята личния и обществен опит и прилагане на знанието като единствения критерий за истинност: тук И спомнете си самото начало на Завета на цветните лъчи на светлината:

ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК Тази сутрин възлязохме на самотния връх. Горе на полянката, заобиколена със скали, направихме утринна гимнастика. Слънцето заливаше с радостна светлина земята, затопляше скалите, обкръжаваше всичко със сияние. Като разговаряхме, стана въпрос за истинския човек. Учителят каза: - Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико. Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите колко велико нещо е човекът. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си състояние. Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките. Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си. Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения. Изворът на доброто

Сутрин, като станете, кажете: "Господи, научи ме да мисля за моите братя и сестри както Ти мислиш за тях." Да мислите добре за хората, това значи да бъдете силни. Важно е да поддържате добро мнение за всекиго. Едно от опасните положения в живота е да виждате отрицателното в обкръжаващите. Всеки трябва да спира вниманието си на неизменното, доброто и възвишеното в човека. Да виждате недъзите на един човек, това не е наука. Според мен, великата наука е да виждате доброто в човека и него да извиквате. Изворът на доброто - Новите отношения изд. Кибея изд. Бриз и Орбел

Прабългарите и славяните са ни дали най-ценния ключ към бъдещето - съгласието, любовта и разбирането между различните култури... Върнете се назад в историята и пребройте кога и кои народи са успявали да го направят толкова мирно и успешно като тях. Те са заложили в гените ни миротворчеството и дарбата да намираме доброто в различния човек до себе си. Не е възможно да се получи спойката в културно и най-вече в езиково отношение, ако само едната култура е настроена за нея. Прабългарите често са представяни като войнствено племе, доста историци и политици се опитват да възкресят бойната им слава. Но за мен тя е била незначителното задължително за оцеляването им умение. Както земеделието и животновъдството за славяните. Истинската ценност, която са донесли тук, на тази земя прабългарите, е била Мъдростта. Славянската култура и среда е изиграла ролята на Сърцето - Любовта... И никак не е случайно, че Беинса Дуно е избрал да се въплъти като българин тук на тази земя и да сподели с хората светлината на Словото на нашия език - езикът, който се е родил от Мъдростта и Свободата на прабългарския род и Любовта и Добротата на славянския.

Много се радвам на завръщането ти mvm! Поздравления за решението - две години са малко, обаче. Стабилните приходи не идват толкова бързо и лесно. Отделеното време и труд сега се акумулират и им е нужна критична маса, за да привлекат към себе си енергия под формата на средства, възможности... Когато се казва "парите ще ви последват" нали не го приемате буквално - ще ви плащат повече? Парите идват под натурална форма - поле за работа, която дава стабилни доходи, но и изисква стабилна работа. При мен тази критична маса започна да работи едва след 10 години всеотдайност. Всички колеги ме смятаха за "натегачка" и глупачка, когато работех на пълни обороти за жълти стотинки. Но за мен тогава заплатата беше щастието да общувам пълноценно с децата и да реализирам пълно каквото бе заложено в мен, че се уча и развивам като педагог и специалист по ранно чуждоезиково обучение,но най-важното удовлетворение и смисъл намирах в усещането, че съм полезна на хората около себе си... Вселената като че ли изчаква разумно дълго време, за да провери доколко стабилен е изборът ни да се занимаваме с любимата си работа, а не да печелим пари. При това да не се забравя, че от Нея скрити помисли няма - ако дори за миг човек си помисли или представи как един ден ще вади добри пари от това, което обича и за което е роден - стъпкал е нежния кълн. Иска се редовно чистене... Дай боже да стигнете до точката, в която парите са ви последвали... Е тогава става още по-трудно и опасно. Зарадва ли им се човек, постави ли ги като ориентир и приоритет, те му обръщат гръб отново... А е много лесно да се направи това, и много естествено. Съпругът ми се чуди и ми се смее, когато го моля да ми подреди и преброи парите от събраните такси - аз никога не ги пипам и не искам да ги виждам, нито да знам точната сума на приходите... За това си имам него и счетоводителката ми. Дори само мисълта за тях ми замърсява енергията и мислите - и го усещам физически... В момент, в който усетя, че се промъква някаква тънка сметка - веднага вземам уроци или ученици, които са явна "загуба" от финансова гл. т. или приемам ново "рекламно лице на школата" както обяснявам на смутените родители. Влагам цялата си любов и професионализъм в "нищо" и се усещам почистена... Резултатите не закъсняват....

Земята е мястото, където всеки от нас е слезнал, за да научи свои уроци. Няма двама човека с еднакви уроци - Бог ни събира, за да си помагаме, но всеки си учи своите уроци - сам. Така разбирам думите на Учителя - "На Земята няма условия за обич. Когато обичаш някого, трябва да го държиш на половин метър разстояние от себе си." Ако се приближим повече от половин метър, ние застрашаваме свободата на всеки от нас и се обвързваме. Изкушаваме се да си мислим, че другият мисли и чувства като нас.... защото сме близки... Ние се обичаме - но опосредствано - през Бог - това е красивата човешка обич. Акордиране на човешката душа - Три закона на любовта

В самата работа наистина няма удоволствие - удоволствието е в усещането,че човек е на мястото си и прави за Цялото точно това и всичко, за което Цялото е провидяло съществуването му. Работата не служи за изхранване - тя дава на човека възможност, поле той да служи на Цялото по своя личен начин. Изхранва го Цялото - по най-добрия за всички начин. Ако човек има усещането, че работи заради изхранаването, значи това е единственият начин Цялото да го застави да си намери мястото и да се учи. Тази вечер отново се върнах към първата беседа от цикъла Великата майка - Хигиена на човешката душа. И тази вечер "случайно" в съзнанието ми се заковаха ето тези думи:

Сартр и писателите от неговата "вълна" успяват да разбият понятието за Бог и религиозността, характерни за ниските нива нагласи. Ето как ги описва Дийпак Чопра в книгата си "Как да познаем Бога": Тези три нагласи могат да бъдат използвани с манипулативна цел и са били използвани през цялата история на цивилизацията. Разбиването им, оголването на истинското им влияние върху живота и личността на човека, отваря място за следващите - по-висши нагласи: Тези нагласи са характерни за различните периоди и състояния в живота на човека :

Бях написала нещо за свободата да се опита едно учение посредством неговото приложение като критерий за истинността на информацията... но намерих ето това: Изворът на доброто Не може да се каже по-кратко и по-ясно и разбираемо. Но може да се тълкува и прилага и проверява без ограничения...

Гъсеницата е материалист, пашкулът е идеалист, а излюпената пеперуда е реалист. Тези думи употребявам символично. Представете си стая, в която живее човек. Тази стая е отвсякъде затворена. Стаята е осветена. Човекът, който е в стаята, я изследва. Той е материалист. Друг човек пробива стената и през дупката изучава какво има вън. Това е идеалистът. А реалистът е този, който свободно се разхожда навсякъде - вътре и вън от стаята. Изворът на доброто - Относителна и абсолютна реалност

Сигурно всеки си има своите лични обяснения, но дълбоко под всички тях според мен стои Гордостта - животът не е такъв, какъвто бих искал да го направя Аз. Аз не съм такъв, какъвто Аз искам да бъда... Ако прочетем внимателно самоубилите се автори няма как да ни убегне погледът "отгоре", който генерира недоволството, осъждането, илюзията, че човешкото аз може да се разпорежда с лека ръка с живота, който той не е създал, нито разбира неговото висше предназначение... И все пак тъй като темата е пусната в Психология и психотерапия - тя е добър опит да се освети един проблем... В много от случаите това може да бъде следствие от недостиг на нужните невротрансмитери... А коя е причината за недостига и как да се преодолее - това вече е индивидуално... За това ще се произнесат лекарите във форума. За мен като психолог и педагог лекарството е светлина и любов и свобода за човека с такъв проблем. Имам сега една ученичка по български - млада филоложка от Франция - дошла е тук, спасявайки се от тежка депресия - иска ми се да можете да видите как с всеки час очите и светят все по-радостно... Вчера ми написа на отличен български : "Тук в България съм много по-щастлива отколкото във Франция"... И това е по темата - за изплуването от състоянието...

Вярата в Бог (истинската) изразява степента, в която човешкото самосъзнание се издига постепенно до свръхсъзнанието на вселената. Човешкото знание не просто се примирява до осъзнаване на не-знанието ни, на естествената (и за наше добро) ограниченост. То се С-мирява с Вселенския Разум, намира своето място и роля в Цялото и съзнателно ги заема и следва. Вярата в Бог не е антипод на човешкото знание - човешкото знание е задължително стъпало по Пътя към постигането на Свръхсъзнанието - но само ако се разширява и търси безкрайно, ако допуска, а не изключва. Понятието Бог е приоритетът, който спасява човешкото знание от капсулиране и деградация.... Вчера четох ето това

Измина една седмица от началото на учебната година - отмина еуфорията, започва ежедневието... Струва ми се, че ще бъде много полезно за всички нас да "чуем" какво мислят за своя живот в училище децата. Моля всички родители и учители да споделят не толкова своето - а по скоро виждането на децата за живота в училище. За да започна - при мен идват деца, които трудно свикват с натоварването след дългата лятна ваканция, в която не са пипали книжка и химикал. Смятате ли, че такова пълно откъсване от ученическия живот за толкова дълъг период наистина е почивка за тях или по-скоро източник на стрес. Ако нас възрастните ни оставят да почиваме повече от 3 седмици, какви чувства бихме изпитали при завръщането на работното си място - дори и да го обичаме? В началото на новата година се наложи да сменям групите на децата - да работят не само със старите си партньори от миналата година, но и с нови. Очаквах известно напрежение и недоволство, но с интерес наблюдавах вълнението и определено стимулиращото влияние на промяната. Може би си струва да оставим и дори да предизвикаме промяната в живота на детето - да му привлечем вниманието към положителните и страни. Как посрещат новото в училището децата - с интерес, любознателност или с напрежение и досада - поредното нещо, което ще ме накарат да зубря? От кого зависи това отношение?

Днес за последен път тази година играх Паневритмия на полянката ни. Беше най-красивото изживяване това лято. Усещах как останалите в кръга излъчват радост и хармония. Небето над нас танцуваше сякаш също - облаците рисуваха невероятни картини, с надничащото зад тях слънце. На "Изгрява слънцето" се образува "око", от което слънцето ни галеше с лъчите си.

Паневритмия велика всемирна хармония на движението Движенията при Паневритмията са извлечени от самата Природа. Те са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар на сили в Природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки. Учителя Петър Дънов Курс по Паневритмия - Хасково 15 октомври 2008 – 15 март 2009 Неделя 12:00 За информация и контакти: 622-356, 0898 366770, 632-668(вечер) e-mail : haskovopanevritmia@abv.bg

Смисълът на живота

Ами например мечтала съм да живея по определен начин с конкретен човек и да ни се случат конкретни неща - представяла съм си ситуациите, мястото... и разбира се и усещането за щастие с тях. Нищо лошо дотук. Обаче когато това не се получаваше точно така, оставах с усещане за разочарование... Или подсъзнателно смятах себе си за виновна, че не се е получило както съм го мечтала. Или още по-зле - вместо да мечтая започвах да подреждам във фантазията си (и не само) нещата и ситуациите си така, че да го накарам да се случи - това, за което съм мечтала.... Сега не го правя - знам,че това е агресивно и проява на гордост. Оставих на Провидението да реши с кого, къде, кога и как конкретно ще изживея мечтата си. Убедих се, че Провидението знае как да направи мечтата ми реалност - не е по моите скромни човешки възможности. После, когато мечтата стана реалност чак тръпки са ме побивали като съм си представяла колко дребни събития е трябвало да се случат в точно определен момент и ред, за да стане това. От мен е зависело само едно - когато се окажа в "мечтата си" - да я позная - само по едно е възможно - помнете усещането и вярвайте, че Провидението знае по-добре от вас и вашите критерии за добро какво е добро за вас. Доверете се на неговия избор колкото и странен и неочакван да ви се струва отначало.... И още едно правило - винаги след изживяване на мечта правете "отстъпка" - честно си кажете - ако това се случи, ще съм щастлива, ако не се случи, значи така е било по-добре за мен. Действа като антивирусна програма, ако все пак несъзнателно и невнимателно сте допуснали някакво обвързване с конкретика...

Две години по-късно... Сега животът ми отвори поле (изпитателно) да приложа получените знания за приемането на различията и разбирателството между хората с различни виждания за света - и все добри. Уча се да се вдигам над своята гледна точка и да допускам и дори да виждам многоъгълника, запазвайки и своя "връх". Уча се да виждам Промисъл в хаоса и да го оставям Той да подреди света ми по-добре от мен. Опитвам се да приложа знанията за това как да бъдем свързани, но едновременно всеки да остане свободен... През тези две години се учих как да давам без усещането, че давам - а че си изпълнявам естественото предназначение. Учих се и да получавам без да се чувствам задължена към човека, а само благодарна. Минах през един много, много важен изпит - да понеса без болка и с благодарност последиците от едно свое прибързано действие с "добро намерение", но е било със скрита и от мен гордост - гордост в отговор ми бе и плесницата ... И започнах да играя Паневритмия - сега се уча да я прилагам (като идеята) в ежедневието си - "Стъпка по Стъпка", на "Радостта на земята", на "Запознаване" и на "подвижност" "Мисли", "Даване"... А вие?

Когато човек заживее със съзнанието, че е или иска или се старае да бъде добър, на ума ни са му нужни някакви стандарти за добро.... И той ги намира. В същия този момент се създава множеството на не-доброто. Последствията са до болка познати на всеки... Когато живеем със съзнанието "един от приятелите на Доброто" - умът се отказва да слага универсални стандарти - предава ги на Разума над себе си - на Доброто. За човека остава посилната задача да даде от себе си това добро, което носи в себе си - даровете си от Бога. Тогава е съвсем приемливо и логично даровете ни - индивидуалните ни "добро" да са съвсем различни...Тогава виждаме не само своето добро и своя дар, но и тези на другите... Може би и в това е "Правдата иде, Любовта иде, Светлината иде".

Ограничеността на човешкия ум създава усещането за смърт. Всъщност "смъртта" е само един кратък момент от Живота - смяната на състоянията и формата. Болката в живота (в сърцето) стимулира развитието, учението, когато умът наложи някакви стандарти за света и така блокира естествените им катализатори. Когато умът упорито отказва да реагира на тези стимули и ги обяви за врагове, се налага "преинсталацията". Когато тялото си изслужи службата или вече не е в състояние да я носи, само започва обновяването...

Книга за здравето Това за погрешките е вярно. Работя с много хора и съм забелязала, че тези, които повече критикуват изглеждат по-възрастни за годините си. Тези, които са оптимистични и виждат само хубавото в околните - поразително младеят за възрастта си. За самовнушението и разтриването на ухото - не знам дали може човек да стане с 5 години по-млад, но определено действа с изглаждане и изчистване на кожата на лицето... Особено ако сутрин след ставане се поглеждате в огледалото и установявате,че наистина има прогрес... Какви са вашите опитности с подмладяването?

Да, мечтая често, за какво ли не...повечето с времето се сбъдват, някои още не са... други вече съм ги "отменила" .... но е много важно как точно мечтае човек. Мечтата е като "в мъгла' - изживявам само своите усещания - няма конкретно място, момент, продължителност и хора и предмети. Само усещането на щастие. Когато ми се е случвало да мечтая с конкретни представи, съм се свързвала с тях и после съм осъзнавала, че очаквайки определен човек или събите, съм изпуснала изживяването с други хора и на друго място. Много е тънка границата между мечтата и желанието, но е фатална за Любовта и щастието.

Божествените блага, които минават през вас, ще задържите временно в себе си и след това ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, освен което ви е нужно. А останалото - пуснете го, дайте го на другите. Законосъобразността на Природата седи в следното: каквото мисля, почувствам и правя за другите, същото става и за мене. Съгласно този закон, колкото и да даваш, все ще се запълни даденото. Изворът на доброто - Вземане и даване