Донка

Човек може да служи на Бога като обработва своите мисли Да обработвам мислите си - това го разбирам като да сменям гледните точки, събирам нова информация, освобождавам се от етикети и стереотипи... и облагородява своите чувства, Щом сме тук на земята, значи няма да ми се размине негативната емоция - без нея как ще се уча да облагородявам... Дядо ми облагородяваше овошки - на здраво, мощно дърво с кисели плодове режеше младите клони, правеше им нарези и в тях внимателно посаждаше филизи от друго дърво - с едри, сладки плодове. После завиваше нежно присадките и клонките с бинт... Обработените мисли и науката, знанието са филизите, с които облагородяваме иначе силните си дървета... калява своята воля, калява - означава от горещо в студено и отново - воля да понесе човек и трудностите, и успехите без да загуби любовта и вниманието си, вярата си... заздравява тялото си, пресъгражда го; за мен това означава уважава тялото си каквото му е дадено, слуша го и му осигурява всичко необходимо, за да бъде здраво и да работи според своите заложени от вселената закони Как разбирате "пресъгражда го" - тялото? след това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. Следователно първата фаза на всеки един Живот трябва да започва с обработване на човешките чувства. Човекът не излиза от обществото - там обработва, облагородява, калява, заздравява... Но само след като свърши това за себе си и вътре в себе си, може да служи и да помага - ако не се е справил със своите мисли, чувства, воля и тяло, по-добре да не се занимава с другите, а да вложи време, внимание и сили първо в себе си...

За едно 16-годишно момче си е победа - да успее да сведе броя на прочетените книги до 2 при упоритата съпротива на авторитетна и интелигентна майка, постоянни разговори, напомняния, накарвания, наказания... Ами ако изчезне съпротивата? Тогава борбата за "свободата да си прочел само 2 книги" ще се обезмисли. Ще се наложи да търси нещо друго, с което да докаже, че е мъж - самостоятелна свободна личност. Тогава идва ключовият момент - най-силният мотив е любовта и усещането за сила и авторитет. Нека той разбере, че сам свободно ще реши какво да се случи с него. (късметче!) ... Нещо подобно се случи с моя племенник на същата възраст, който само преди 3 месеца ми се похвали със същото. След спокойна дискусия за това какво означава свобода и свободна воля и какво означава зависимост от мнението на някого, резултатът: без никакви напомняния успехът в училище скочи рязко, записа карате и напредва бързо, започна да свири на китара и да рисува - взема уроци... "Сега знам, че животът и съдбата ми са само в моите ръце - аз съм свободен". И още бих добавила - ние - майките обичаме да се правим на силни, за да вдъхнем авторитет и сигурност. Идва момент, обаче, в който момчетата ни имат нужда да се усетят мъже - а това означава покровителство и отговорност за най-любимата и близката жена. Това е моментът, в който ние от майки-защитници се превръщаме в приятелки и нежни женски същества, за които нашите пораснали рицари са готови да минат през огъня...Ако ние им позволим да се почувстват рицари... не кукли на конци.... Това мога да го кажа от личен опит и от наблюдения. Много бих се радвала, ако тук се включи с мнения и Ася - майка на двама млади мъже....

Наряд 22 март 2009 Празник на пролетното равноденствие Идеалният човек Младежки окултен клас, 7 март 1930 г., София; том „Закони на доброто”.

В истия час

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО Документална хроника АЛФИОЛА 1995 Първо издание ISBN 954-8139-10-3

Не виждам нищо тревожно в леките отклонения от поставените въпроси - напротив - това може би наистина е гласът на интуицията...

Следващите беседи от цикъла Великата майка: 02.04.2009 - 26. Сгъване и пречупване - Ася 16.04.2009 - 27. Истина и живот 30.04.2009 - 28. Принуждава ни - Ани Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към някой от модераторите на форума.

Как разбирате петте свята, с които ни свързват всяко от сетивата (чувствата)? Какво представляват интелигнетните същества и по какъв начин те ни "подбутват" - какво им пречи да ни подбутват?

Всъщност темата няма за цел да изяснява разликите между интуиция и его - и двете понятия са коментирани в другите теми. Въпросът в тази е: Може ли гласът на егото ни да "мине" за глас на интуицията? Какви последствия има това самозаблуждение? Как да различим дали в момента ни говори егото или интуицията? И двамата си имат своето право и място - и двамата са добри, когато ги слушаме в определения за тях час и най-вече осъзнаваме кой говори в момента.... Благодаря на всички, които дадоха много интересни и важни позиции по темата...

Отскоро имам случай на често повтаряща се родителска проява на любов, която, обаче, действа объркващо на детето. Хрис - 2 клас, дълго очаквано и обичано дете. Родителите искат да направят всичко за него - най-доброто. Тревожат се, че той работи много бавно, не проявява никаква самостоятелност и се налага с часове да висят над тетрадките заедно с него и да го убеждават колко е важно да чете, да учи... Детето е много умно и просто играе ролята на "трудно се справям, имам нужда от помощта ви", защото е разбрал, че когато е болен, слаб, тъжен, оплакващ се, тогава получава максимално родителско внимание. С времето за него дори е станало все едно дали ще го носят на ръце и ще го съжаляват или ще го поучават и ще му мрънкат, ще се карат и дори наказват - важно е, че ще се занимават с него. Изход, разбира се, има - пренаписва се сценария на семейните отношения и тотално се сменя схемата на внимание и стимулиране... Излизането от този кръг е трудно и изисква много търпение и настойчивост, особено в първия период - детето ще си търси старото внимание и ще реагира остро срещу кардиналната проммяна на "ценностите". Имате ли наблюдения и опит в подобни ситуации?

източник Какви ядки предпочитате и в какво количество? Кога е най-добре да ги приемаме? Полезни ли са ядките в готови опаковки или е по-добре да бъдат в черупките си до момента на консумация? Печени или сурови? Цели или смлени и в състава на други продукти? Полезни ли са като масло (фъстъчено например) и кога? Смесени означава няколко вида едновременно или само по един вид, но няколко пъти в денонощието? Има ли ядки, които не е редно да се консумират в комбинация с други храни?

Доста се порових в опитностите си, за да си обясня написаното по-горе. При мен ставаше по-скоро обратното - под влиянието на внушения, сформирани ценности по време на възпитанието ми и много други фактори, моите желания като правило се конфронтираха с Божията воля. Борех се да постигна "успехи" вместо просто да се наслаждавам на живота, с който ме обграждаше съдбата без мое участие и усилия. Страданията и мъките всъщност се дължаха именно на усилията, които полагах да съм добра, уважавана, обичана и т.н. така, както аз си го представях... Докато силите ми и желанието ми за борба окончателно се изчерпаха и единственото усещане, което ми остана беше мечтата ми да живея спокойно и радостно... - каквато е Божията воля за всеки от нас. Просто се оставих на Нея - сега влагам само внимание, търпение, размишления и любовта сама протича през живота ми... Не че няма трудности, но те са уроци, а не съперници и врагове...

За пръв път разбрах за системата за здраве на Ниши от книгата Сбогувайте се с болестите - автор: Майя Гогулан,Анна Соловьова http://www.spiralata.net/booklist.php?Lang...&Letter=%C3 http://www.fenomenibg.com/modules/news/art...php?storyid=158 http://kamen4o.polyplast-4.com/books/ Формула на здравето. Японска методика за самоизцеление на Кацудзо Ниши - Автор: Олга Степанова, Издател: ИК "Хомо футурус" http://astrozdrave.com/kazudzo_nishy.htm Имате ли някакви впечатления или опит?

София, 19.І.1909 г. Л. К. Иларионов, Идущият петък, 23-ти от този месец, отреден е за пост и молитва за уякването и укрепяването на веригата и нейните сподвижници, за общото благословение на нейните членове. Постът ще започне от четвъртък вечерта и ще свърши в събота сутринта. Ще се молите Бог да благослови своето Дело, което е започнал, да благослови с присъствието на Своя благ Дух членовете на тая велика фамилия, да им даде сила и мощ да работят с всичкото си сърце и душа за идването на Царството Божие на земята. Ще се молите поотделно за всичките ваши приятели, за българския народ, за славянството и за всички други народи, и Бог ще стори онова, което е Нему угодно и в което Благият Му Дух благоволява. Това ще съобщим на всички приятели, в които има готовност от кръжока. Ще пазите всичко в тайна. Никакво разгласяване навънка. Защото силата е в мълчанието. Когато Господ говори, всички трябва да слушат. Това е благоугодно Нему. Ваш верен: П.К.Дънов Шумен, 28.ІІІ.1909 г. Прекарайте весело Христовото Възкресение. Да възкръсне душата ― това е человекът. Подпис Казанлък, 15. V.1909 г. Люб. К. Иларионов, Получих вашето отворено писмо. За Елена моите наставления са: да диша дълбоко, да прави леки упражнения, да проектира портокалената и зелената краска в себе си, да обръща ума си нагоре, да пази да има мир в себе си, да прави поливни вани с вода, топлена на слънцето. Когато се завърна в София, ще видя как ще се сложи пътят ми. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен: П.К.Дънов Т.Сеймен*, 21.V. 1909 г. Поздравявам Ви с именния ден. Да ви даде Небето според своята пълнота мир, здраве и подкрепа. П.К.Дънов. *Търново-Сеймен — старото име на град Марица (Бел. ред.) София, 10.VІ.1909 г. Люб. Е. К. Иларионова, Получих Вашето писмо. Дръжте духа си винаги бодър, сърцето си - спокойно, душата си - чиста, ума си - ясен. Дръжте се силно за Господа. Имайте непоколебимата вяра В Неговия Дух. Той ще преобърне всичко за добро. Аз ще ви помогна да се съвземете. Гледайте да се ползувате от благовремието*. Дръжте мислите си положителни. Отхвърляйте от себе си мрачните настроения, дръзкте се в съгласие с добрия живот. Черпете сила и подкрепа от този чист източник. Във време на мъчнотиите человек се калява. Но трудното е, докато се закали. Аз ще видя кога ще може да ми се отвори път да ви дода на гости. Предайте моя поздрав на всички. Поздрави Костадина, а така също и брата си. Надявам се писмото ми да Ви завари по-весела и бодра духом и телом. С поздрав. Ваш: П.К.Дънов **Благовремие (арх.) — добро условие (Бел. ред.) София, 10.VІІ.1909г. Люб. К. Иларионов, На 12-того ще тръгна за Търново. Надявам се да ви намеря здрави и бодри духом. Вий се подвизавате добре с обработването на лозето. Всякога, когато човек работи добре, приема възнаграждение от труда си. Дано да е така и с добрата работа на живота ви. Моят поздрав и на двама ви. Ваш верен: П.К.Дънов София, 15.Х. 1909 г. Люб. Е. Иларионова, Получих писмото Ви. Мъчнотиите, които се изпречват на пътя Ви, могат да се отстранят, стига всички да имате добрата воля да слушате и изпълнявате наставленията ми. Първия и третия петък ще употребите в молитва, четение от Евангелието и посланията, пеение и размишление върху четеното. Ако иска някой да говори, нека каже нещо полезно и назидателно както за себе си, така и за другите. В тия петъци ще оставяте Господ да говори в сърцата ви и умовете ви. Нищо друго. Във втория петък ще имате молитва, четение и съобщение с невидимия мир — ако дойдат някои духове, ще им дадете свобода да говорят и да изкажат каквото имат. Може да им задавате въпроси и да ги запитвате. Ще изпитвате духовете. Трябва да се пазите от разногласие. Ако се яви разногласие, ще затваряте събранията. Четвъртият петък е само за тесния кръг. Него ще употребите в молитва тайна и явна, в четение на разни места от Библията, в прямо съобщение със Святия Дух на Господа. Всякой да изповядва в себе си своите прегрешения пред Господа и да иска опрощение, да търси виделина за душата си и сърцето си и да иска подкрепа отгоре. Ако Духът дойде върху някого от вази, дайте му място да каже Словата Господни. С.Щ.Ж. може да посещава този петък, само да се моли да не падне в изкушение. В трите петъка може да допуснете по общо съгласие всички ония, които дълбоко и искрено искат да следват Пътя на Истината и да изпълняват волята на Небето. (Четвъртият ще е достъпен само за малцина, които определих.) Прочее, бъдете всички разумни. Гледайте да бъдете пример на всички. Живейте в мир и Господ ще ви ръководи. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен: П.К.Дънов София, 22.ХІІ.1909г. Люб. К.Иларионов, Получих писмото на Елена. А така също — вашето отворено и книжката Ви. Добре сте направили с превода и частната Ви инициатива. Надявам се да останете доволен от Вашия пръв опит в туй направление. Съдържанието е добро. И който може да се ползува, все ще получи малка храна за размишление. Относително писмото на Елена и съдържанието, то работите в живота си вървят по определен път и някой път изисква време, докато назреят. Във всичко трябва Божествено търпение и постоянство на воля. Желая да прекарате св. празници весело и да се ползвате от благата, които небето праща на тия, които са готови да възприемат. Всичко полека ще се уреди. Ваш верен: П.К.Дънов

Интересни въпроси! Мечтите със сигурност ни показват предназначението (по-скоро отколкото цел) на актуалния ни живот. Според мен, обаче, ние просто не можем да разбираме езика на мечтите, тълкуваме ги буквално и затова виждаме в тях нещо непостижимо... Мечтата прилича малко на идеограма - образът изглежда конкретен, но в конкретното е закодирана многопластова информация. Защо често повтаряща се женска мечта и визия е свързана с балета - символ на нежност, красота, хармония на външен вид с музика и движение - закодирано поведение на женската роля в човешкото общуване ли е това? Защо често срещана момчешка мечта е свързана с поведение на спасител, защитник, покровител? Какво означават визиите и мечтите, свързани с летене? Може би това е закодираната ни задача за този живот, свързана с издигане над клишета и модели на мислене и поведение, освобождаване от някаква кармична обвързаност?

Значи освен нашето собствено его, и външни мисли, предадени по телепатичен начин, могат да се самообявят за "глас на интуицията". Какво значи "чвоек да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него"? Един и същ ли е начинът, по който могат да ни заблудят външните мисли и собственото ни его? Например "Бог ми казва да посоча на този човек правия път към спасението" - тази мисъл откъде е по-вероятно да идва? Как може да се изпита? Или мисълта "Остави всичко свободно да влиза и излиза от живота ти". (Мислите са автентични.)

Какво е необходимо на човек да бъде щастлив? Да бъде реалист... Вече не помня в коя беседа го прочетох каква е разликата между материалиста, идеалиста и реалиста. Материалистът живее в свят - стая без врати и прозорци и изучава всеки сантиметър от нея. Идеалистът е отворил едно малко прозорче в стената и от време на време поглежда навън през него. Реалистът има врата между своя свят и вселената и свободно се разхожда вън и вътре...

http://en.wikipedia.org/wiki/Spiritual_intelligence Благодаря на Орлин за линка и темата... Много силно впечатление ми направиха изброените по-горе принципи (и не само те). - Дали наистина познаваме това, в което декларираме, че вярваме и ценим и дали осъзнаваме дълбоката мотивация на поведението си. Да декларира човек, че вярва в любовта и цени свободата, но да се чувства обиден от мненията на други хора за неговата личност... Дълбоката мотивация на обидата е желанието да се наложи на другите точно определен начин на мислене и отношение. От друга страна позитивна реакция на агресивно поведение може да е мотивирана от гордост и презрение към източника на агресията... Да се развива духовна интелигентност това може би ще означава да се учим да се вглеждаме не в самите постъпки, но преди всичко в това, което ни води... Да се опознае това, в което вярвам и ценя - това става само с прилагане в ежедневието... Това е размисъл само върху първия принцип - останалите също са много интересни, както и другите материали в уики-страницата...

Когато се учим, събираме и запалваме свещички в съзнанието си... Когато поучаваме - изваждаме и гасим свещичките на другия, въобразявайки си, че му ги палим... Когато осъзнах това, ми стана по светло...

http://www.youtube.com/watch?v=iSw7CcAXPWk...feature=related

Модераторска бележка: Моля публикуващите в темата да искат предварително съгласие от авторите на цитираните мнения. Ако някой от цитираните до момента автори не е съгласен с публикуването на мнението му в тази тема, моля да се обърне към един от модераторите на този форум, за да бъде изтрито.

Молитвен наряд за начало: В началото бе словото - песен Пътят на живота - молитва Псалом 23 Лука 12 Беседа: В истия час Молитвен наряд за край: Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула Ще Ти служа през цялата вечност - формула Господнята молитва

Едновременно... където ни се иска или където изглежда най-важно и престижно не винаги е най-подходящото място за работа... особено когато доброто чувство и добрата мисъл са трансформирани от недоволство... Трите положения

Таня! Често се опитвам да си отговоря на въпроса защо сме по-склонни да изваждаме отколкото да събираме? Да гасим отколкото да запалваме свещички? Изваждането и загасването са следствие на недоволството вътре в нас може би? А недоволството се появява когато...? Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта

Това ме наведе на друга мисъл.... Ако в благодарността и прошката на другия видим лицемерие и/или високомерие, то дали всъщност не виждаме отражението на собствените си благодарност и прошка? Ако на мен ми се стори, че другият е лицемерен в благодарността си или надменен в прошката си, то може би просто неговият начин да направи това не съвпада с моята представа и с моя начин на мислене и изразяване? Всъщност какво ми влиза на мен в работата дали този, който ми благодари, е лицемерен? Това си засяга само него в крайна сметка.. За мен той е искрен в желанието си да изрази някаква благодарност по своя си начин... А за прошката това важи още повече...