и по-нататък
Паметта на човека е изключително сложно явление, безкрайно интересно за наблюдение и съвсем непредсказуемо за човешката логика...
И все пак ние не можем да живеем в света си без паметта.
За думите на Учителя мога от опит да потвърдя, че са 100% истина. Един поглед само, изпълнен с топлина, обич, радост и насърчение и блокиралото дете или възрастен, като с вълшебна пръчица си спомня дори това, което той самият се чуди, че е запомнил...
Какво означава според вас "чувствата не трябва да управляват ума, но само да влязат като подбудителна причина", за да стимулират паметта?
Има и още един въпрос - какво е нужно, за да се освободи човек от излишните спомени - можем ли съзнателно да изтрием от паметта това, което ни пречи или само можем да го заровим дълбоко?
И още един - можем ли да се доверим напълно на паметта си - тя зависи от състоянието на сетивата ни, от логиката, от личността, от ситуацията... Има ли напълно обективна памет? Можем ли да се върнем към отминали събития и да "видим" в тях нещо, което не сме забелязали в момента, в който сме ги запомнили?