Донка

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески! Как разбирате за себе си разпъването, заковаването на Старата култура? Защо скърбим, ако разпъването е разпъване на старото, за да остане свободно и да се развие новата култура - културата на Любовта? Случавало ли ви се е да я усещате разпъната в себе си? Това е само едно от тълкуванията на Разпятието. Можете ли да дадете други? А ваше лично разбиране или усещане за него?

На 19 септември 1888г., Петър Дънов се записва в семинарията Дрю, Медисън, щата Ню Джърси. Тук са му преподаватели големите за това време духовници и учени наречени “Голямата Петорка”: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Крукс и д-р Бъц.(7, 217-218) Ето накратко каква е част от обстановката в семинарията: “В читалнята и библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите ... дискутират различни теми, свързани с изящна литература, философията и общата история.” (7, 224) Кратка историческа и фактологическа справка Drew University - Wikipedia Drew Theological School Историята на Училището

Молитвен наряд за начало: Кажи ми ти Истината - песен Добрата Молитва Дето е Бог, там съм и аз! (3 пъти) - формула 1 Коринтяни 3 Беседа: Истина и живот (Беседи пред Сестрите, 17.03.1932 Четвъртък, София) Молитвен наряд за край: Пътят на живота - молитва Псалом 91 Господнята молитва

Beinsa Douno's PAN-EU-RHYTHMY - http://www.geocities.com/paneuritmia/eindex.html - English/Español http://www.last.fm/music/Beinsa+Douno/+tracks http://beemp3.com/download.php?file=364012...ong=Svetal+lach - Ringtone to your Cell + Album: Sila Jiva CD3

Листът знае защо живее - за да приема и обработва слънчевите лъчи и кислорода за дървото,...и за още подобни неща... нужни за живота. Той знае и защо умира - за да освободи място и сили за листчето, което ще го смени следващия цикъл, а с това, което е останало в него, да внесе своята трошичка в храненето на дървото... и за още много неща, нужни за живота.

Много трудно ми беше да приема това отначало. Звучи абсурдно на пръв поглед - как ще се радвам докато скърбя??? Но нямах избор - беше ми много тежко тогава. Прочетох в книга на Лазарев, че може човек първо да си внуши усещането за радост при състояние на скръб и после постепенно да осъзнава защо всъщност се радва - не обратното. И се получи! После от гл.т. вече на науката психология си го обясних - съвсем просто и лесно! Негативната емоция, която е предизвикана от някакво конкретно събитие блокира много центрове в мозъка, които иначе отговарят за анализа на ситуациите, вероятните подходи към нея и поведенческите модели, както и за вземането на разумни решения и следването им. Позитивната емоция им действа деблокиращо и след известно време започваме да виждаме все повече допълнителни елементи на ситуацията и ни "светва" - става ни "видело".

И двете страни имат право, според мен. Първите се усещат задушени, макар и обгрижени - обикновено такива грижи се съпровождат с налагане на мнение, отношение, поведение като "добро". Съответно идва критиката или най-малко недоволството от различните решения на децата, които се класифицират като погрешни. Грижите и сигурността се включват като средство за манипулиране - "трябва да си ми благодарен", "ако не сме ние..." и т.п. Родителите забравяме често (аз вече почти не - но след доста сериозно разтърсване от живота...), че нашите деца са по-добре пригодени за новото от нас и по-добре и бързо схващат житейските зависимости, информацията, отношенията, тенденциите... Вторите са поне два вида - млади хора, които са били държани в парник до 20-тата си година и после изведнъж са изнесени на вятър и студ - нямали са време за плавна адаптация. Такива родители обикновено поддържат тезата : ние пожертвахме всичко от нашия живот за теб досега - осигурявахме ти всичко, време е да започнаш своя живот сам, а ние да си починем - нашият дълг беше дотук. Другият вид са родители, които са приели (макар и с вътрешно недоволство), че порасналото дете има нужда от свобода и личен избор, но се чувстват малко излишни и пренебрегнати. На всяко свободно действое се реагира с мрънкане, критика и очакване "ще се провали", съответно с "ето, виждаш ли колко можеш сам - така е като не чуваш" при грешка или някакъв провал.

O, и аз съм се заблуждавала много години за това. Как може да се сравни количествено и качествено обичта! Та всеки човек е различен и проявява обичта си по различни начини - а като сложим в сметката и неоспоримия факт, че ние непрекъснато се променяме и различните ситуации предизвикват различни реакции.... Външно обичта се проявява като по-видима, осезаема активност и по-скрита и вътрешна форма. Учителя пише мисля в Извора на доброто (не съм съвсем сигурна), че когато единият е активен в обичта, другият е нужно да бъде по-тих, да приема. Приемането никак не означава по-малко обичане - за него е нужно дори повече от спонтанната проява. И е нужно да се сменят двамата. От личния си опит мога да кажа, че е точно така - но жената, обикновено, е по-интуитивната и усеща кога е време да бъде приемаща и кога е моментът да бъде активна външно... Ако жената се научи да разбира емоциите си и особено да владее външната им проява, това осигурява красив, добър и хармоничен живот на двамата...

Здравейте приятели! Добро пожаловать! Много ни зарадвахте днес! От името на екипа на сайта ни и на всички братя и сестри ви желая много любов, светлина и радост! Обръщам се с предложение към всички български потребители на нашия форум, които владеят руски език - нашите руски приятели имат нужда от български партньори при преводите, които могат да помагат за някои особености и понятия, свързани с културата, традициите и историята на България. Тази от вас, които проявят интерес и импулс да се включат, моля да пишат на мен или на Анна.

Действията на отделни и на групи хора, които не са в хармония със закона на Правдата не отменят самия закон - по-скоро резултатите (краткосрочни и дългосрочни) от тези действия го потвърждават. Това, което в очите на един изглежда несправедливост, може да си е съвсем логично следствие от система събития и постъпки, за които отсъждащият няма представа.

Бог е дух Ако според мен една истина, изказана в определен момент на определено място, може да нанесе обида на човека, на когото я кажа, то значи ли това, че тя е някаква моя частна истина, но не е Истината?

Дали и доколко човекът разбира и прилага закона на Правдата, това не оказва влияние върху самия закон. А човекът си поема последствията винаги, когато не спазва и не прилага законите. Рано или късно - по-късното поемане е по-болезнено... Друг е въпросът дали отдаденото на конкретния човек по закона на Правдата му харесва и отговаря на неговите представи и очаквания за това какво му се полага по Правда. Сигурно защото туй, което се учи е ограничено от човешките разбирания и норми на хората, които преподават и учат и на времето, в което живеят. Понякога ми е ставало тъжно защо на един е даден бърз ум и великолепна памет, а на друг - далеч по-скромни. Но с времето животът ме убеди, че за мястото и ролята, с които е дошъл един човек в този живот, те са точни! Мислила съм си, че способностите, даденостите при раждането определят послемястото и ролята... все по-често се убеждавам,че е обратното. Затова може би е по-добра идея да усетим какво ни е дадено по този Закон и да мислим и внимаваме защо точно това и как да го приложим, къде и как да стоим в пъзела на нашия свят...

Всяка молитва си има мястото, времето, предназначението, смисъла в живота на всеки от нас, мисля си. Няма как да ги сравним коя е по-молитва... Дори ми се струва, че моята лична молитва е по-скоро моето лично съчетание между трите - без думи, със свои думи и молитвите, дадени ни от Учителите. Докато в мен звучи Добрата молитва или Господнята молитва, смисълът в техните думи е с моите си "свои думи", а състоянието, в което идват е "без думи"... Състояние, в което трите молитви се сплитат хармонично в една...

Честит празник на всички именници и на всички, които се усещат като цветя! Красете света ни и растете свободно и щастливо каквито ви е създал Бог!

Принуждава ни Няма нужда от коментар, мисля.... Ние учим ли се как да не даваме възможност на разбойника да си трупа карма?

Закон за правда Скрито богатство Изворът на доброто Много малко сме говорили за правдата... Защо точно Правдата е науката за чистене в живота? Защо тя не може да бъде научена външно, а човек сам по себе си я разбира вътрешно? Външната правда, следователно, е човешката, ограничената, а вътрешната - Божествената, свързаната с Любовта. Прилагали ли сте Правдата, за да почистите сърцето и живота си? Може ли човек да определя кое е Правда за друг човек или това може само Бог да определя, а ние да разбираме и приемаме?

Сбогувайте се с болестите Имате ли опит с подобна възглавница?

България

Как да станем приятели със себе си ? Ами като престанем да се приемаме насериозно и си позволим да разбираме и играем с детето в себе си.

Не знам защо, но малкият, току-що покълващ живот винаги ме е изпълвал с вътрешна усмивка, а външната е просто неудържима... Какво е в състояние да събуди вашата усмивка спонтанно и без възможност за контрол?

"Единомислие по ключови въпроси" - първо трябва да дефинираме какво разбираме под "единомислие" и какво под "ключови въпроси". Ако аз очаквам някой да мисли единно с мен, то следствията ще са негативни: - ще се опитвам да наложа с "добри" средства моето мислене като правилното или по същата логика ще се съпротивлявам на други, които се опитват да го направят с мен. И в двата случая ще се отклоня от Пътя на ученика... - ще се опитвам да класирам хората по завършени класове или нива вместо да изучавам техните различни от моята гледни точки (за мен това е един от пътищата към Истината) Съмнявам се някога изобщо да постигнем съгласие за това кои са ключовите въпроси. Дори в моя личен живот те продължават да се променят ... Къртицата е сигурна, че вселената е тъмнина. Котката е сигурна, че вселената е черно-бяла. Човекът е сигурен, че светът е цветен. Всъщност всички се заблуждаваме... и всички сме прави... Истината може да бъде постигната само ако се съпоставят всички различни истини- заблуди. Личната ми позиция? Радвам се на всичко различно от моето и се вслушвам и вглеждам в него... Дори и когато изглежда, че имаме единомислие с някого, опитвам се да намеря различията, защото за мен те са богатството... Включително и тези, които смятат, че единомислието е възможно и добро и път към истината...