Донка

Светът се променя непрекъснато и без нас - всъщност, приемайки света, ние приемаме правото на света да се променя по своята вътрешна логика, която за нас изглежа като хаос... ясно защо. Когато ние се променяме според същата логика, но съзнателно, ние приличаме на сърфист, който съзнателно избира вълната си, но не е толкова глупав да си мисли, че той може да застави океана да му я прати когато и където той я иска. Сега за опита - наистина се променят нещата - но само след като се откажем да очакваме и желаем и се борим за някаква конкретна промяна към наше разбиране за "добро". 20 години се опитвах да променя семейния си живот към хармония, радост, мир - колкото повече се стараех, толкова по-зле ставаше. Накрая приех, че не може да стане, свих гордостта си, че мога да променя нещо, и смирено се оттеглих на място и с начин на живот, който на мен си ми беше спокоен и комфортен. Не исках вече от никого да се променя по някакъв начин, за да съм щастлива, но и не смятах, че трябва да изпълнявам претенциите на близките си хора към мен - за да задоволя тяхното разбиране за щастие. Приех, че ние сме щастливи по различни начини и просто всеки има правото на своя начин... Ето 5 години по-късно наистина всички сме щастливи, животът ни се промени неузнаваемо. Появиха се нови хора, нови ситуации, нови пътища - всеки си намери своята вълна и своята орбита. Което не само не ни отдалечи, но ни превърна в приятели.... Така че приказката е вярна, съветът работи - моят живот и опит са ми доказателство за това.

Днес си спомних за въздържанието и се опитах да го приложа по моя си начин. Последната група, които се кълняха, че ще дойдат в 5 (едната жена в 5.15) закъсняваше вече с 10 минути, а аз трябваше да чакам, защото... ами защото беше възможно да има задръстване или нещо подобно... Реших да си оползотворя времето с работа по сайта, която ми е много приятна и отдавна чакам сгоден случай. Обаче към 5.25 - нямаше никого - усетих вътре в себе си леко раздразнение и осъждане, че ме бяха "вързали". Дори никой не ми се обади, че няма да дойде... Тези чувства са отрова за мен лично и за професията ми - осъзнала съм го отдавна. Трябваше да ги въздържа някак. Тогава си помислих "О, колко е хубаво, че не дойдоха - свърших доста работа. Сега бързо да си ходя у дома, че ще вземе някой да се появи на 30-тата минута и ще ме накара да остана още цял час." И като тийнейджър набързо си събрах нещата и хукнах навън като се оглеждах крадешком да не би да ме засекат и да ме върнат в час. Голям смях падна - за пръв път в живота бягам от час. Било много вълнуващо вече разбирам какво им е на децата... И много се радвам още за всичко, което се случи... Въздържанието може би е плод на някаква трансформация на емоциите и мислите - съзнателна....

Следващите беседи от цикъла Великата майка: 14.05.09 г. - Вярата като закон ВЯРАТА КАТО ЗАКОН 28.05.09 г. - Естествени правила ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА - Ася 18.06.09 г. - Доброто семе ДОБРОТО СЕМЕ - Моника13 25.06.09 г. - Узрял плод УЗРЯЛ ПЛОД Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към някой от модераторите на форума.

За мен лично това е не по-малко сериозен проблем от обратното. Може би защото доста хора, с които ме среща съдбата напоследък са по-скоро склонни да презират науката като ограничена и консервативна. Сигурно истината е в уважението и съ-работничеството на двете, не в конфронтацията.

Обидата не е проблем на въздържащия се, а на този, който му налага "опитването". Ако човек тръгне срещу себе си само заради добрите отношения с другия, той е не по-малко агресивен от човека, който се обижда при отказа. В този случай бих се въздържала двойно: - да причиня на тялото си вреда - да позволя на друг несъзнателно да ми причини вреда, за която после сам ще съжалява Истинското въздържание според мен е смирено приемане и изпълнение на Божията воля, осъзнаването и до степен да стане моя. Нещо като светофара - приемаме и изпълняваме волята му съзнателно за свое добро...

Не, това е помощ за неговата Божествена искрица. Промяната на мисленето води до промяна на отношението, а то до промяна на поведението. Промененото поведение и отношение предизвиква променени реакции, промяна на ситуациите, в които попадаме и на кръга от хора, с които общуваме. Въпросът бе дали наистина сме приложили и получили резултати - за себе си мога да кажа със сигурност - Да. При това не се изисква много време за резултатите - максимум година - две. Но промяната наистина трябва да буде радикална и искрена. Ако само декларираме промяна на мисленето, но реално това не се отрази на поведението ни - резултати няма, логично е.

Естествени правила - Великата майка Как разбирате въздържанието и как го прилагате в ежедневието си? Кое може да ни помага да прилагаме въздържанието, а кое да ни пречи?

Добър и компросмисен включва в себе си и да направи човек така, че да не допусне някой друг да го прегази като валяк. Но да запази доборото си отношение към валяка и да научи урока за себе си и него. Нека валяка си гази пътя и така да си върши работата. Доброта и компромис означава да не му заставаме на пътя и да искаме заради нас да заобиколи. А нашият път и място не е пред него.

Истина и живот

Естествени правила - Великата майка Какво мислите за този критерий при изпълняването на желанията?

Истина и живот

Неделните беседи за месец май: 03.05. 09. - Скритият квас - xameleona 10.05. 09. - Вкъщи - Моника13 17.05. 09. - Да го посрещнат - Станимир 24.05. 09. - Не може да се укрие - Ася 31.05. 09 - Двамата братя - xameleona Беседите са от книгата Сила и живот - том 3 - Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2008 г. ISBN: 954-739-736-2(т.3) Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите да пишат на модераторите на форума.

"Песимистът вижда трудността във всяка възможност - оптимистът вижда възможността във всяка трудност" Уинстън Чърчил Томас Едисън не се е съмнявал във възможността да се изобрети електрическата крушка, докато десетки хиляди пъти е опитвал. Но при всеки един опит се е съмнявал това ли е подходящата "схема". Съмнението го е мотивирало да прави опит, който предварително е знаел, че може и да не е успешен. Вярата му е дала мотива да продължи да опитва, съмнението му е дало мъдростта всеки свой провал да смята за "открих още един вариант, който не действа".

Там не се изхвърля ума - само се дава приоритет на сетивността и емоциите пред понятийния апарат и логическите операции. Това си е според мен вярата в Бог - не декларирана, приложена.

Не може да се укрие Как разпознавате "червея на съмнението" от "съмнението - светлина"? Интересно е и съпоставянето на съмнението с критиката...

Да го посрещнат Изненада ме толкова точно, но съвсем неочаквано за мен определение на творческия принцип. Обаче като се замислих и започанх да се връщам към опитностите си - наистина е така.

От около година и половина нося кехлибар - подарък от съпруга ми (това е любимият му камък). Преди няколко дни се поинтересувах какво е написано за него в нета: http://solarb.hit.bg/statii/statia7.htm http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=4879 http://zdrave.log.bg/article.php?article_id=11282 Бих могла да потвърдя написаното по-горе в частта за главоболието, раздразнителността, простудните заболявания и сърцето. Сега си давам сметка, че скоро не са ме тревожили. А за късмета - не знам дали на кехлибара само го дължа , но определено съм благодарна... Какви впечатления имате вие?

Бургас, 1910 г. Ч. Н. Г. Ходете, ръководени от светлите лъчи на Живота П.К.Дънов Казанлък, 28. VIII. 1910 г. Люб. К. Иларионов, Надявам се да сте всички добре. Ний минахме добре през планината за Казанлък. Тук в неделя ще държа сказка. Всички приятели са добре. Бъдете сега всички вий бодри и весели духом. Готови с всяка радост да вършите волята Господня. Подвизавайте се и ще се благословите. Поздрав на всички приятели. В.В. П.К.Дънов София, 11.1Х. 1910г. Люб. К. Иларионов, Предайте моя поздрав на всички приятели. Бъдете всички бодри и весели духом. Ходете с пълна вяра и упование в Господа и Той ще преобърне всичко да работи за добро. Аз ще Ви съдействувам по пътя на Истината и Живота да познаете Божията благост, Милост и Любов, която Той храни към Всички, които Го търсят с всичката си душа. Там, гдето е Любовта, там е и Божият Дух; там, гдето е Духът, там е и животът; а там, гдето е животът, там е и Господното благословение; а гдето е Господното благословение, там е и подема и Въздигането на человешката душа, на человешкото сърце и на человешкия дух; а гдето е въздиганието на душата, там са и плодовете, вечните плодове на живота, които вкрепяват и въздигат падналите духом. Пребъдвайте всякога в Господния Дух, изпълнявайте Неговата воля, ходете по Неговите стъпки и ще вкусите и опитате, че Господ е благ. Ваш верен: П.К.Дънов София, 10.Х. 1910г Люб. Г-жа Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. За добрите работи се иска време да се осъществят. Освен това, иска се силна вяра, твърдо упование и непоколебима любов. Да се не обезсърчава душата Ви при първите несполуки. Несполуките всякога носят големи сполуки. За Царството Божие са нужни бисери, а не пясък. Право мислите като казвате, че на Господа принадлежи да уреди всичко. На духовете, които бъркат, ний ще кажем да кротуват, защото е по-добре за тях. А на немирните ще кажем да мируват, защото има Закон за тях. А на добрите ще кажем да вървят напред, защото има помощ за тях. Победата е на тая страна, гдето е Господ. Царството Божие, въпреки всички мъчнотии, ще се установи най-после на земята. Моят поздрав Вам и на Костадина. Ваш верен: П.К.Дънов София, 17.XІ.1910 г. Люб. К. Иларионов, Получих Вашето писмо. Наставленията, които мога да Ви дам, засега са следните. 1. Ще вземете от аптеката едно шишенце около 50 гр. карболова вода. От тази карболова вода ще правите разтвор в топла вода, с която Елена да си промива устата по два-три пъти на ден, когато усеща болка. Разтвора ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода по 10-20 капки. Гледайте разтворът да не е много силен, но да е винаги умерен. 2. Елена да си прави полуизмивки на корема и слабините през ден. 3. Да се стреми да бъде вътрешно спокойна и да се не тревожи за неща, които не могат да и принесат добро. Види се, тя е взимала живо участие в твоите работи и се е тревожила и за техния изход. Мир трябва на душата и спокойствие на ума. Работите, като ги работим, те ще си вървят тъй добре и без тревога. Но ще кажете: юнашко сърце търпи ли, когато гледа другите да се борят. Но всякой, който излиза да се бори, трябва първом да се упражнява. Но от своите несполуки человек се учи повече, отколкото от сполуките си. И от своите несгоди и нещастия человек се учи повече, отколкото от своите веселия и радости. Искам да сте всички здрави, за да работите за идването на Царството Божие на земята. Да са заняти вашите сърца с Божията Любов и умовете ви — с Господнята Истина. И да пренесете плодовете на Духа. Ваш верен: П.К.Дънов София, 7.XІІ.1910г, Люб. г-жа Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Много от зададените Ви уроци в ж ивота трябва да ги приложите и опитате, за да познаете тяхната стойност. Знание, което не е добито от опитност, е непотребна руда, която не може да влезе в работа. Когато времето се намръщи и се затули слънцето, това не е признак, че то се е изгубило и изгаснало. Вън от всички мръщения, безпокойства, гърмежи, тътнежи, обезсърчения, съмнения, зависти и страхове Слънцето на Живота все си грее и все еднакво изпраща своята топлина и светлина върху земята. Живите растения растат и плод дават, а сухите постоянно се мръщят и голи стоят. ОКОТО НА НЕБЕСНИЯ БАЩА ЕДНАКВО ГЛЕДА НА всички свои деца и всекиму това дава, което му се пада. На големите братя – големи гащи, на малките - малки. На големите сестри - големи рокли, на малките - малки. Всекиму според възрастта. Разбира се, има примери, сравнения и подобия, които не могат еднакво да се приложат към всичките родове. Запример, не може да се довери една ценна книга на малко дете, понеже ще я омаца и скъса. И ако животът е една много ценна книга, може ли всекиму да се довери? Не. Ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот" има значение в себе си. „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истиннаго Бога." Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас и да се вселим ний в Него. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица в тоя деликатен стрък. То възприема живота на слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: „Аз те познавам. Когато чух твоя зов отгоре, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади из мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порастна, ще цъфна, ще завържа и ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, де стигна в неговия мозък, ще се превърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида пак наново да помагам на обременените, на обезсърчените, ще им предам своята опитност, иде им кажа как се аз избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоя[та] светлина за всички, които са в тъмнина." И ако едно Житено зърно толкова много да стори, не е ли по-добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта отгоре си; не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши. Страхът е, докато человек е отдолу. Когато излезе отгоре, над лицето на земята, и види слънчевите лъчи, всичкият тоз вътрешен мираж ще изчезне. Напред и нагоре - това е спасението. Пръснете черупката си, пробийте тънкия пласт и ще се озовете в чудната виделина. Поздрав на всички. Ваш верен: П.К.Дънов

А моите наблюдения сочат, че атеистът често е човек, който не може да понесе презумпцията за съществуването на Сила далеч над правилата за Добро и Зло, създадени от самия него или от групата, с която се идентифицира.

Две жени

Темата ми припомни един случай преди година. Работехме тихо и спокойно с 3ма третокласника, когато вратата на стаята ни се отвори, появи се напълно непозната жена, която усмихнато поздравих с "добър ден". Тя не ми отговори с поздрав, а направо попита: "Ти знаеш ли къде е Кадастъра?" (Два етажа по-нагоре се намират стаите на местната служба.) Децата вдигнаха учудено главици и погледнаха първо нея, после мен. "Да, на третия етаж - точно срещу стълбите." Вратата се затвори не особено внимателно. Настъпи мълчание за няколко секунди и после дечицата ме попитаха дали познавам тази жена. Дори за 10-годишно дете беше странно поведението и. Ако ние бяхме близки познати (за което говореше нейното ти), то най-вероятно щяхме да се здрависаме, да си кажем по няколко радостни думи и да споменем имената си, задължително да си кажем довиждане... След като разбраха, че не се познаваме, децата се спогледаха учудено... Може би защото възрастните вече ги бяха "заразили" с "вие - правилата на поведение"... А може би, защото усетиха някаква неадекватност поведението на жената... Не пожелах да говорим за случилото се - имахме доста сериозна работа, а и сметнах, че ситуацията беше напълно достатъчна и без обяснения... Как бихте коментирали този случай и поведението на жената и децата в светлината на темата?

Винаги съм вярвала, а и животът ме е убеждавал в това, че щом усещам силна нужда да размишлявам върху някакъв прблем, значи е настъпил моментът да реша за себе си нещо, което подсъзнателно съм отлагала дотогава. В случая размишлението за това "кога ще умра" (всеки от нас тук, убедена съм, е минавал през такива моменти) за мен лично е довело до следния извод: "Силата която ме е довела на този свят и в този живот най-добре знае кога ще умра. Щом аз не знам и не мога да определя това, значи не е добре за мен да го знам и определям. Тогава на мен са ми оставили грижата за две неща - да пазя живота, който ми е даден по начините, които са ми достъпни (любов, внимание и грижа) и да се старая да изживея времето, което ми е определено с най-голяма полза за себе си и хората, сред които съм се оказала със средставата, които са ми достъпни (любов, внимание и грижа)." След като изкристализира горната мисъл, ми остана само да се старая да я прилагам. Не че е лесно... "Колко много искам да живея" е най-нормалната и добрата мисъл, която може да мине през главата на един човек. Но само докато тя води към прилагане на по-горния извод. Ако тя предизвиква страх от нещо, което може да ми попречи на силното ми желание, то действа обратно - блокиращо прилагането. Нямам никакви съвети за Бризеида, просто споделям свои лични преживявания и размисли. На мен ми помогна на времето Добрата молитва (осъзната дума по дума), формули и Паневритмията.

Две жени От критиката се страхуват хора, които държат другите да ги одобряват, т.е. да споделят техните ценности и разбирания за добро. Те не могат да допуснат, че другият човек, има свободата да мисли и постъпва различно от тях и също да е добър. От критиката се страхуват хора, които сами непрекъснато вътрешно или външно критикуват... Нервната болест помага на такива хора и на всички около тях - преди всичко за осъзнаване на причините и последствията... Две жени Като че ли Вярата в неподплатените с видими в момента доказателства е приоритет само на малките деца. А колко много от проблемите и нервните ни болести биха останали зад гърба ни, ако можехме да "внесем Вярата, като разумен принцип" в ежедневието ни... Тази беседа отвори следващия прозорец в съзнанието ми и Светлина огря цялата ми душа.

И според мен тук е мястото на смирението - това, което аз още не мога да приложа, може би някой друг вече може - и да му се радвам, вместо да ми се прииска аз да съм била на неговото място... Или да приложа търпението - да работя постоянно докато настане времето да мога да приложа знанието. Според моите наблюдения знаията на по-високите същества могат да се приложат от повече хора, които да работят заедно - всеки своята нива... Значи да се учим да прилагаме тези знания за мен звучи и като да се учим да работим заедно всеки по своя начин.