Донка

Докато търсех отговор на въпросите си за хармонията между телата, от които е съставен човекът, открих нещо интересно: Отношение между мисли и чувства Доколкото разбирам главната мозъчна система и симпатичната нервна система представляват нещо като връзка между телата на човека и осигуряват тяхното хармонично съ-съществуване... Те очевидно са създадени така, а ние - хората - сме тези, които със свободната си воля нарушаваме тази хармония. "Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония. " Докато човек изучава живота на физическото и на останалите си тела, няма да има време да налага волята си върху тях, а по-скоро ще чува тяхната воля и така ще запази хармонията... "Първото условие за учене е любов към знанието" ... любов и уважение към хармонията, която ни е подарена - в нас и около нас. "Любовта изключва всякакво недоволство." ... недоволството от нещо - физическо, астрално или каквото и да било друго - означава неразбиране и натиск върху естествената хармония... Ами ако съм недоволна от някаква негативна емоция в себе си? Или от някаква зависимост? Недоволството само ще ми попречи да я видя отвътре и от корен, да я разбера и съответно няма да мога да я преодолея да я трансформирам... Ако съм недоволна от физическото си тяло и го презирам - това сериозно ще наруши хармонията на останалите и на симбиозата между тях.... Бог ни ги е дал всички заедно - да се разбират, обичат и работят заедно... Както всичко останало във вселената...

Според мен колкото по-рано се научим да постигаме вътрешна хармония - толкова по-дълго ползваме физическото си тяло. А за да няма големи щети във възрастта - не трябва да отдаваме много енергия и то непрекъснато, без да знаем как да я възстановим. В последните години много хора се научиха да постигат вътрешно равновесие, по-малко са тези, които знаят как да си възстановяват отдаденото; но да съчетават двете неща - малцина. Добре звучи: заблуждаващи заблуди. Е, аз съм от тези, които са се заблудили, че първо трябва да се хармонизира физическото тяло (съвкупност не само от клетки), пък за другите тела - всичко по реда си. Дали тези заблуди са правилни или не - други казват . Този разговор ме наведе на размисъл за хармонизирането на телата... Всяко тяло ли се хармонизира отделно или не е възможно хармонизирането на едно тяло само, ако не се хармонизират помежду си? Има ли последователност на хармонизиране на телата или това се случва едновременно? Ако е последователно, кое бихме взели за първо, кое за второ и т.н. ? Възможно ли е да се хармонизира например астрално тяло, ако не е хармонизирано физическото? Възможно ли е да постигнем стабилна хармония въобще, ако не успеем да я постигнем в материалния си свят и във физическото си тяло?

сам - самота 1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота. 2. Отсъствие на хора, на живи същества; пустош. Улиците тънат в самота. тук самотен - самотност / самотия Продължителна, абсолютна, мъчителна самота. Прекара две години в самотия. тук

Отлично попадение по темата според мен! Ако някой иска да се промени - т.е. не е наше правото да вземаме решение за промяната на другия, а негово. Но ако имаме склонност да помогнем след като е взел осъзнато решението си за промяна - можем. Не да го променяме, но да сме до него докато се променя и да работим. Не върху неговата промяна.... Той ще си работи върху нея, А върху какво ще работим ние? Ами сигурно върху нашата собствена... Защото докато той се променя, ще се променят отношенията ни, ситуациите, значи и ние ще се променяме... заедно с него. А останалите "помощи" са много точни и с чувство за хумор определения! Последното за мен е много важно. Ако оставим човека да се променя така, както той намери за добре за себе си, значи уважаваме свободата му. Ако, обаче според нашето разбиране, неговата промяна "върви против общата еволюция - имаме ли право да прменяме посоката, която сам си е избрал? Според мен - не. Но сме свободни да не работим до него, да го оставим сам...

Утринните беседи за юни - август 14. - 14.06.2009 - Постоянна благодарност - Ася 15. - 12.07.2009 - Малкото добро и малкото зло - Моника13 16. - 09.08.2009 - Добрата воля Божия - Моника13 Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към един от модераторите на форума с лично съобщение.

Абсолютно! Съгласна съм. Обаче списъците съдържат конкретните прояви в ежедневието. А ко искаме да постигнем истинско израстване, там е мястото да приложим вътрешните си промени и идеи за себе си. Защото иначе ще си останат самозалъгване и ще доведат до още по-опасна духовна гордост. Ето това например е много често срещан симптом на духовно възгордяване. Прикрива се под жертвоготовно поемане на цялата работа и отговорността за резултатите от нея с цената на личния си живот и често и професионалния. Човекът наистина е много трудоюбив, много отговорен, върши страшно много работа и я върши добре, но....сам. При опит на друг да участва заедно с него съвсем безкористно, той се чувства сякаш критикуван, че не е направил нещо или че ще прехвърли отговорностите си на друг... Много често тези хора не осъзнават гордостта си (бих я нарекла не лъжлива, а скрита гордост) и смятат, че точно самотното "изкачване" и товарене в името на идеята помага за духовното им израстване. Лечението - минава не само през осъзнаването на дълбоките причини зад симптома, но и с коренна промяна на стила на работа - позволява на другите да му помагат и то като им дава правото да вършат това, което им е по сърце, а не каквото той им отдели.

Разбирам го отлично - всеки ден ми е... И наистина е признак на фалш и гордост. В моя случай изглежда приблизително така - с учениците говоря отгоре надолу - с тон недопускащ възражения или дори обикновен разговор. С колегите говоря фамилиарно, но предпазливо - има много клюкари. С директора говоря отдолу нагоре. и т.н. Всъщност когато осъзнах гордостта и фалша, успях да се настроя така, че с всички да разговарям приятелски, спазвайки здравословната дистанция в различните ситуации, но запазвайки приятелския искрен тон и отношение. Отказах се да вкарвам маниера на поведение в ролите си. Те съдържаха достатъчно други важни елементи. Отначало не е лесно човек да "изравнява", но постепенно се свиква и после вече няма връщане... Познайте с кого се получи най-лесно и бързо и с невероятен позитивен ефект - с децата, разбира се.

Цвета! Какво всъщност е търпението? Може би компонентата "аз", която е успяла да овладее навреме и с позитивна сила нахлуващата вълна от емоции и желания на "то". Какво е разбирането и премането? Може би консенсус между свръхаза и то, постигнат изключително благодарение усилията и уменията на аза - съзнание=работна памет + внимание..

Присъединявам се към азбуки и Добромир! Зрелостен изпит по хигиена и здравословен начин на живот, комбиниран с елементарни познания за оцеляване и оказване на първа помощ - това е бъдещето според мен. Крайно време е. От друга страна - уменията за общуване, изразяване, адекватно поведение в социална среда (семейство, екип на работното място...) също са изоставени на произвола на съдбата. Да не говорим за себепознанието... Има предмети, които претендират да изпълняват тази функция, но дори аз ги затварям на 5тата страница - къде от досада, къде от недоумение... Все повече се налага мнението, че зрелостните изпити са вход към висшите учебни заведения. Няма лошо в това... Но това ли означава зрял човек? Според мен зрелост е едно, готовност за задълбочено навлизане в наука или професионална сфера е съвсем друго... Как мислите вие?

Много се изписа за един от елементите на психичната структура (по З. Фройд) - Ид (То) - Его (Аз) - Суперего. Според мен, обаче, всяко разсъждение върху единия само елемент е по принцип обречено на едностранчивост и оттам изопаченост. Не могат да бъдат разбрани, описани, приложени каквито и да било положения само за Егото, ако не са взети предвид и останалите два елемента на структурата. То или себе (от себе си) е понятие, използвано в психоанализата за неосъзната част на психиката, свързана с удоволствието и нагона. Азът представлява съвкупността от представите на даден индивид за собствената му същност и оценките, които си дава. Супер-Его или Свръх-Аз е термин въведен от Зигмунд Фройд в психоанализата. С него се означават всички норми на поведение, табута, ограничения, които регулират поведението, на което придава импулс Ид (То/Безсъзнателното). Супер-Егото е носител на социалната компонента от човешкото поведение и изпълнява основно рестриктивни функции. Трите елемента са създадени да функционират в хармония, която да осигурява и осмисля живота на човека в света, който го заобикаля от раждането до смъртта му. Дисхармония, конфликт между тях, опит да се подтиска или обратно - да се преувеличава ролята на единия от тях, води до проблеми в психиката, поведението, и оттам и физическото състояние на човека. Но съвсем не призовавам в тази тема да се заемаме със строг научен анализ... Смисълът на нашите разговори тук е в обмяната на личните ни разбирания, опитности - в цялото им разнообразие (до противоположност). Осъзнавали ли сте моменти на напрежение между трите (или два от тях) елемента на структурата? В какво конкретно са се изразявали те и как сте ги решавали? Как се усеща хармонията между тях? Постигали ли сте я? Сама ли се получава или са нужни специални усилия? В какво точно са се изразявали те? Възниквали ли са въпроси, свързани с хармонията между То - Аза и Свръхаза в личния ви живот, които все още не сте разрешили? Ровейки в нета при подготовката на тази тема, открих интересна книга на български автор: Кирил Кирилов - УТЕШИ МЕ! Оставям на всеки да си състави впечатление...

Честит Рожден Ден Милена! eкзотична красота изящна сладка пожелана вкусената деликатност на танц с боси пръсти в ритъма на тамбури сокове благоухание и нежен аромат се сливат в мистична музика преливат опиума на касисна нощ отпиван на капки в разтворена пъпка живот... Милена - Блог Благодаря ти за красотата и светлината, която ни даряваш!

Касисче! Поздравления за разсъжденията и присъствието! Много им се радвам! А какво или кой решава кое е правилно? В моите опитности дори грешките ми са били правилни - грешки съм ги отчела след като съм видяла и изпитала резултатите от тях, но явно съм имала нужда да се убедя сама в това.... А за написаното от Ради - Точно! Отново опитът ми сочи, че винаги когато мисълта е била одобрена от сърцето ми - т.е. когато е съпроводена от спокойствие, радост и вдъхновение, винаги после се е оказвала най-доброто за мен и другите.... Мислех си за ума и личността на човека тази сутрин. Ако умът е в ролята на режисьора, а ролите, съвкупност от които е личността ми, са актьорите на сцената на моя личен живот, спектакълът носи радост на публиката, на актьорите и на режисьора и получава Награда от Сценариста.... Сменяли ли са си местата, обаче - ролите да казват на ума какво да прави и как, и да не четат сценария, само скандали и освиркване са следвали ...

Честит Рожден Ден Ани! Винаги, когато се появиш в мислите ми, сърцето ми се чувства като цвете през май! Благодаря ти, все така превръщай в цветя сърцата на хората, които срещаш по своя Път!

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва В начало бе Словото - песен Нека от сърцето ми любов жива да блика - молитва Йоан 1 Беседа: Вярата като закон (Беседи пред Сестрите, 31.03.1932 Четвъртък, София) ВЯРАТА КАТО ЗАКОН Молитвен наряд за край: Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца- формула Господнята молитва - молитва Ученикът трябва да има - формула Вярата като закон

Здравейте приятели Поради неизбежната и нормална ситуация, която често възниква в темите от основните форуми, предлагам да създадем тук една тема за изясняване на позициите и отношенията. В нея ще държим мненията, в които участниците предимно разговарят помежду си, като доизясняват казаното и/или реагират на мненията на други участници, свързани с тяхното лично мнение. Така всеки ще има възможност да обясни недоразбраното или неточно разбраното от друг свое мнение, без да прави отклонения от темите. В самите теми ще се дава линк към тази тема, когато е необходимо да се прехвърли разговорът тук. Засега темата е в експериментален стадий... Като начало ще преместя тук разговора между Станимир и Азбуки от темата Зависимост от порнография и мастурбация

Благодаря на Иво за точните извадки! Замислих се доколко това се е оказало истина в моите лични опитности. Било е решаващо! Не емоциите, не някакви приети морални основи, не вяра... Решаващ в личния ми път на себепознание се оказа именно умът ми, мисленето - светло и право. Дълги години съм държала ума си вързан като послушно кученце за моделите на мислене, възприети по време на израстването ми като личност. Дълго време съм го подчинявала на емоциите (не на сърцето) си. Не съм го оставяла самостоятелно и свободно да си свърши работата, за която ми е бил даден. Напротив, използвах го, за да си градя несъществуващи фантазии, от които после да вадя още по-фантастични обобщения и съответно абсурдни решения. В критичен момент от живота ми бях принудена или да си сложа нещата на мястото, или да се откажа... Все пак започнах от Добрата молитва. Всеки стих прилагах към реалните ситуации, като поставях задачата да се намерят конкретните доказателства и примери за истинността на стиха. Опитайте и вие: "Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление." Подарен ли ми е животът (или аз с нещо съм го платила или трябва да го заслужавам)? - Докажи! Подарено ли ми е здравето? Когато съм го губила, каква е била причината? Честно! Радвала ли съм се на живота и хората, които той ми е подарявал (или съм се отказвала високомерно от тях, настоявайки да ми подари нещо друго) И като ми е дал каквото съм поискала, дали съм щастлива с него? - Честно! Имало ли е случаи, в които бедите ми са били резултат точно от мои "помишления"? - Честно! След като честните отговори очертаха доста печална картинка, последваха логично: Какво се прави с подаръците? - Приемат се с благодарност и се ценят и пазят с любов. Какво означава това за мен лично като действие днес, сега, тук? Предполагам вече идеята ми горе долу се проясни... В този ред на мисли се присъединявам към касисче! - "красотата на ума е именно неговата индивидуалност" и iwan4o - "развиването и постигане на хармония между ума и сърцето ще доведе до отваряне на третото око,където потока от мисли и чувства ще е някаква смес с голямо богато съдържание." Третото око - допълнителното сетиво, с което ще разширим и усъвършенстваме приемането на информацията от света около себе си и от самите себе си. Не случайно го наричаме "око" - за какво ни служи окото като орган? Принципът - непрекъсната безпристрастна и светла работа на ума по анализ и синтез на информацията, която постъпва в него от заобикалящия свят и изключително важно! - в синхрон с мира, любовта, радостта в сърцето....

Тъй като темата е за важността на ума и мисълта, мисля, че интересна посока за размисъл е как да определим правата мисъл? Коя мисъл е права? Коя мисъл е светла? Как определяте? Ще разсъждавам с понятията на НЛП - невролингвистичното програмиране... Нормалният здравословен режим на работа на ума, мисленето е с външни референции - т.е. непрекъсната директна връзка с материалната реалност, със ситуациите и опита. За да стане по-ясно - това означава, че всяко обобщение, логическо заключение се прилага и проверява в новите ситуации (това, което непрекъснато ни съветва Учителя). Изопаченият режим на работа на ума са вътрешните референции - т.е. новите обобщения и логически операции ползват като своя основа стари такива без да проверяват адекватността на старите и новите абстракции в конкретните ситуации. Например, на базата на известен опит и наблюдения умът сформира обобщението, че когато човекът насреща крещи с намръщено лице, той не е доволен и ни застрашава с нещо. Негативна опитност е довела до съответна реакция на избягване на опасността по най-бързия възможен начин. В режим 1 при следваща среща умът се опитва да провери валидността на първоначалното обобщение като анализира съдържанието на изкрещяното послание и едва тогава взема решение за бягство. Т.е. умът допуска, че е възможна и друга ситуация със същата характеристика на поведение, но с тотално различни причини и съответно ответна реакция - и така всеки път анализира всяка нова ситуация.... В режим 2 умът прави само вътрешна връзка - т.е. не проверява причините, които са предизвикали сходните външни признаци. "Крясък + намръщено лице" са достатъчни да дадат мотив за бягство. Ами ако човекът проявява същите признаци поради страх от нещо или вика за помощ в някаква тревожна ситуация? Права мисъл в този случай е мисълта, която анализира безпристрастно ситуацията и проверява доколко предположенията отговарят на конкретните факти. Светла мисъл според мен ще бъде мисълта, която обхваща ситуацията на 360 градуса - т.е. не оставя "на тъмно" някои нейни страни, вижда я от различни ъгли. И още светла е мисълта, която вижда положителното, светлото в ситуацията... В моята работа това е едно ежедневно упражнение. Пристига детенце без домашна. Вместо да лепна етикет (вътрешна референция) - мързел, небрежност, несериозност... делово и загрижено питам дали неразбиране или затруднения са причината. Ако каже да - започвам да проигравам операциите една по една - има случаи, в които се оказва, че не е записал правилно страницата и не е намерил точното място... Идеална ситуация да разберем колко е важно да се записва четливо на видно място каквото предстои да се върши... Представям си колко не-духовно звучи всичко написано от мен... Но след 28 години работа с деца (малки като правило) и аз мисля като децата - все проверявам и прилагам, за да видя дали е същото и какво е новото, каква е истината този път - защото всеки път е различна... .... Мога да приема абстрактните мисли, само ако видя тяхното приложение в конкретните ситуации... и като съм и Дева до мозъка на костите...

Хигиената на гърлото през пролетта е много важна за здравето - питайте един учител по чужд език, който говори и пее цял ден. Много ми помагат таблетките салвия на д-р Тайс - във фазата на лекото пощипване. То никога не си минава само. Също в малко по-затегнатата фаза - спрей прополис с невен е много ефективен И топли чайове, рабира се. Как поддържате хигиената на гърлото си сега? Други полезни идеи за всеки ден и за "дамска чанта"?

Присъединявам се към късметче! Утринна молитва на ученика Моят дълг към Твореца, който ми е подарил този живот го усещам като - да превръщам ежедневните си малки и големи задължения към Него в творчество... Дали ще се чувстваме задължени към човек и нещо човешко или към Твореца - зависи само от нашия личен ум и сърце...

Честит Рожден Ден Светулчице Светлината ти да блика като изворче и да ни води в света на Красотата и Хармонията! Щастие, Любов, Мир и Добро да изпълват дните ти

ЛЕТЕН ЛАГЕР „ПАНИЧИЩЕ – 2009 ГОДИНА” Лагерът ще се проведе в периода 14-22 юли 2009 г. Цена: 200 лв. В цената е включено: вегетарианска храна и нощувка за 7 пълни дни; посещение на музеи в района на Рилски манастир, гр. Рила и гр. Самоков; билет за лифта до х. Рилски езера; подръчни материали необходими за занятията; закупуване на следобедна закуска. За повече информация: 08888 65418; 056/50-94-81, e-mail: geotoni@abv.bg; 0898287703, e-mail: dimova_v@abv.bg Почивна база „Лира” се намира в Рила планина, на 1500 м. надморска височина и предлага отлични условия за летен и зимен отдих. Отстои на около 75 км. от гр. София, на 12 км. от гр. Сапарева баня в курорта Паничище. Благоприятният преходно средиземноморски климат, лековитият въздух и красивата природа в курорта привличат гости през всички сезони. Отличен избор, както за тихо лятно и зимно уединение, така и за активни спортове и забавления. Базата на комплекса е подходяща за настаняване на гости с различни цели на пребиваване: развлечения, бизнес пътувания, културно – познавателни визити. Конферентните зали са просторни, светли, с многофункционално предназначение, те са еднакво предпочитани както за частни, така и за бизнес срещи /семинари, промоции, презентации, тийм билдинг, обучения/. Хотел „Лира” предлага 30 обикновени стаи, 5 категория лукс и 3 апартамента. Всички стаи са уютни и със собствен санитарен възел. Базата разполага също и с телевизионна зала – с богата фонотека и филмотека за киноманиаците, зала за фитнес и тенис на маса. Ресторантът на хотела е с капацитет сто места, като голяма част от тях през лятото са разположени на живописна тераса, предлагаща приятна гледка към уханна борова гора. Кухнята на хотела предлага вкусни ястия, специалитети, уют и комфорт. Курортът „Паничище” е стартова точка към множество горски пътеки, оттук тръгват някои от най-популярните маршрути в Рила: – Уникална екскурзия до Седемте Рилските езера; – Рилски манастир – един от най-големите духовни и културни паметници на България; – Върховете Мальовица, Кабул, Черната скала, Каменна мандра, Обесения камък. – Пътека на здравето до безотточното езеро Паничище /времетраене 40 мин./. – Водопадите Скакавица, Овчарци, Витиьо габер на р. Перущица по-кратък, стръмен терен /времетраене 30 мин./ и Гейзера, намиращ се в Сапарева баня. Най-близки туристически хижи са: х. „Пионерска” /1ч./, х „Ловна” /2.30ч./, х. „Скакавица” /2 ч./. Всички пътеки са добре маркирани с лентова и стълбова маркировка. Ден първи – вторник 14. 07. 2009 8:00 – Пристигане на Рилския манастир; 8:00-12:00 – Разглеждане на Рилски манастир и пещерата на Иван Рилски; 12:00-13:00 – Обяд на Кирилова поляна; 13:00-15:00 – Посещение на гр. Рила – килийното училище; 17:00 – Пристигане и настаняване в Паничище – хотел „Лира”; 18:00 – Вечеря; 18:30-21:00 – Среща за запознаване, разпределяне по групи, обсъждане на програмата на Лагера и др. организационни дейности; 21:00-21:30 – Час на звездите – планетата Марс и съзвездията Овен и Скорпион; 21:55 – Лагерна песен за лека нощ; 22:00 – Лягане; Ден втори – сряда 15. 07. 2009 7:00 – Ставане от сън; 7:00-7:20 – Личен тоалет, хигиена на стаята; 7:30-8:30 – Упражнения и Паневритмия; 8:30-9:00 – Закуска; 9:00-13:00 – Съвместен поход със служители от Национален парк Рила (събиране на природни материали, почистване, ориентиране. Акцент: скали, минерали и всичко свързано с елемента земя); 13:00-13:30 – Обяд; 13:30-14:30 – Час RELAX; 14:30-16:00 – Рисуване върху камък; 16:00-17:00 – Музика (песни за земята); 17:00-18:00 – Екология (почистване на района около хижата); 18:00-19:00 – Изработване на емблеми за стаите и други отличителни знаци за лагера; 19:00-19:30 – Вечеря; 19:30-20:30 – Спорт; 20:30-21:00 – Час на звездите – планетата Меркурий и съзвездията Близнаци и Дева; 21:00-21:55 – Лагерен съвет; 21:55 – Лагерна песен за лека нощ; 22:00 – Лягане; Ден трети – четвъртък 16. 07. 2009 7:00 – Ставане от сън; 7:00-7:20 – Личен тоалет, хигиена на стаята; 7:30-8:30 – Упражнения и Паневритмия; 8:30-9:00 – Закуска; 9:00-13:00 – Съвместен поход със служители от Национален парк Рила (посещение на безотточно езеро Паничище, почистване на изворче и др. Акцент: езеро, рекички, поточета, водопади и вс. свързано с елемента Вода); 13:00-13:30 – Обяд; 13:30-14:30 – Час RELAX; 14:30-16:30 – Рисуване мокро в мокро; 16:30-17:30 – Музика (песни за водата); 17:30-19:00 – Хореография; 19:00-19:30 – Вечеря; 19:30-20:30 – Спорт; 20:30-21:00 – Час на звездите – Планетата Юпитер и съзвездията Стрелец и Риби; 21:00-21:55 – Лагерен съвет; 21:55 – Лагерна песен за лека нощ; 22:00 – Лягане; Ден четвърти – Петък 17. 07. 2009 7:00 – Ставане от сън; 7:00-7:20 – Личен тоалет, хигиена на стаята; 7:30-8:30 – Упражнения и Паневритмия; 8:30-9:00 – Закуска; 9:00-13:00 – Съвместен поход със служители от Национален парк Рила (набелязване на места за поставяне на къщички за птички, звуци в гората, музика по време на похода. Акцент: елементът Въздух); 13:00-13:30 – Обяд; 13:30-14:30 – час RELAX; 14:30-16:00 – Рисуване по легенди за Орфей; 16:00-17:30 – Музика; 17:30-19:00 – Спорт; 19:00-19:30 – Вечеря; 19:30-20:30 – Вечер на Орфей; 20:30-21:00 – Час на звездите – планетата Венера и съзвездията Телец и Везни; 21:00-21:55 – Лагерен съвет; 21:55 – Лагерна песен за лека нощ; 22:00 – Лягане; Ден пети – събота 18. 07. 2009 7:00 – Ставане от сън; 7:00-7:20 – Личен тоалет, хигиена на стаята; 7:30-8:30 – Упражнения и Паневритмия; 8:30-9:00 – Закуска; 9:00 Целодневен поход (качване с лифт до хижа „Рилски езера”, посещение на 5-то езеро – Бъбрека, водопада Скакавица и х. Скакавица. Акцент: съчетаване на елементите земя, въздух и вода); 18:00 Връщане от похода; 18:30-19:00 – Вечеря; 19:00-20:30 – Спорт; 20:30-21:00 – Час на звездите – планетата Сатурн и съзвездията Козирог и Водолей; 21:00-21:55 – Лагерен съвет; 21:55 – Лагерна песен за лека нощ; 22:00 – Лягане; Ден шести – неделя 19. 07. 2009 7:00 – Ставане от сън; 7:00-7:20 – Личен тоалет, хигиена на стаята; 7:30-8:30 – Упражнения и Паневритмия; 8:30-9:00 – Закуска; 9:00-13:00 – Подготовка за нощен поход (ориентиране, светлини и сенки и др. Акцент: светлина и огън) 13:00-13:30 – Обяд 13:30-14:30 – Час RELAX 14:30-15:30 – Пътят на хляба – от житното зърно до фурната (работа с тесто); 15:30-17:30 – Изработване на къщички за птички и оцветяването им; 17:30-19:00 – Спорт; 19:00-19:30 – Вечеря; 19:30-20:30 – Занимателна игра – Минута е много – „Какво научих от лагера”; 20:30-21:00 Час на звездите – светилата Слънце и Луна и съзвездията Лъв и Рак; 21:00-21:55 – Лагерен съвет; 21:55 – Лагерна песен за лека нощ; 22:00 – Лягане; Ден седми – понеделник 20. 07. 2009 3:30 – Ставане от сън; 4:00 – Нощен поход (посрещане на изгрева, упражнения и Паневритмия, закуска с печени картофи); 8:30-9:00 – Закуска; 9:00-11:00 – Засаждане на дръвчета и на семки от плодове; 11:00-12:00 – Поставяне на къщичките за птички по набелязаните места; 12:00-13:00 – Музика; 13:00-13:30 – Обяд 13:30-14:30 – час RELAX; 14:30-18:30 – Подготовка за вечерта на талантите; 18:30-19:00 – Вечеря; 19:00-21:00 – Вечер на талантите; 21:00-21:30 Час на звездите – Луна и съзвездие Рак; 21:30-22:25 – Лагерен съвет; 22:25 – Лагерна песен за лека нощ; 22:30 – Лягане; Ден осми – вторник 21. 07. 2009 7:00 – Ставане от сън; 7:00-7:20 – Личен тоалет, хигиена на стаята; 7:30-8:30 – Упражнения и Паневритмия; 8:30-9:00 – Закуска 9:00-10:00 – Равносметка на раздяла и общ постер; 11:00 – Приготвяне на багажа и напускане на хотела 12:00 – Обяд; 12:30 – Отпътуване; 13:30 – Посещение на възрожденско училище в гр. Самоков; 16:00 – Сбогуване;

Според мен нямаме това право. Те са свободни да решават сами. Както Бог оставя всеки свободен да решава сам дали, кога и как да се промени. Можем да променяме обстоятелствата, в които се намират другите доколкото те зависят от нас. При тази промяна да не променяме безусловното си положително отношение към тях. Звучи странно, но е най-нормалното нещо на света. Когато топлите дни се сменят с есенните и зимни студове, ние сменяме дрехите си и започваме да отопляваме домовете си, но това съвсем не означава, че мразим зимата, нали? За да променим обстоятелствата на другите, със сигурност е нужно да променим нещо в себе си. Днес моя прителка, с която играем Паневритмия, ми сподели, че откакто е спряла да говори за болестите си и само споделя радостите си, хората около нея постепенно са започнали да се променят и да стават по-добри... Докато бях клиент на съседната фирма, все с нещо дразнех секретарката и предизвиквах неразбираеми за мен изливания на гняв. Разбира се, нито веднъж не показах недоволство от отношението към мен, нито промених положителното си отношение към тях. От друга страна, осъзнах, че след като предизвиквам раздразнение, не е разумно да настоявам те да ми вършат услугата само защото са ми на удобно място и защото не ми се дават пари и време за собствен ксерокс и работа с него. Месец след като инвестирахме в ксерокс за школата и спрях да контактувам служебно, същото момиче започна да ме поздравява с усмивка и да ме пита как сме? Ами мисля, че работейки над собственото си духовно издигане, ние в същото време няма как да не оказваме влияние и върху духовното развитие на хората, с които сме свързани - дотолкова и така, както те могат и желаят... Това много силно касае моята професия - разбрала съм, че ако си втълпя за миг дори, че работя за духовното издигане и развитие на хората, които идват при мен, започвам да ги оценям, да планирам нещо за тях, да се държа наставнически... Хвана ли се да го правя, ми става смешно, но и малко срамно и за компенсация показвам и на себе си и на тях, че аз с нищо не ги превъзхождам, дори намирам ценни неща са ме научили и са ми помогнали за моето развитие...

Срещала съм се, и съм се сблъсквала с най-различни тълкувания на тези думи... Какво означава да чистим мътната вода от примесите? Наскоро ме обвиниха, че противостоя на "чистенето на мътната вода", защото се противопоставих на опити да се определя кое е правилно и кое неправилно, да се делят по този признак хората и съответно неправилните да се осъждат и заставят да се поправят. Моето лично усещане за "мътната вода" и лошото в живота са, обаче, именно тези мисли и стремежи - самопровъзгласяването за инстанция на Истината и Правдата, критиката към различно-мислещите, негативните чувства към тях и особено поученията, заплахите и конфликтите... Да чистя мътната вода от примеси, според мен, означава да разширявам ума и сърцето си, за да приемам и разбирам това, което е предизвикало негативни чувства, осъждане... Ами ако тези чувства са предизвикани от примесите?

Да! Коя е гамата, на която е настроен умът? Коя е на сърцето, на душата и на Духа? Как го разбирате? Какво се случва, когато умът се настрои на гамата на сърцето, а сърцето - обратно, на гамата на ума?