Донка

Чистотата се усеща като лекота, светло, радостно и мирно... и една особена тиха музика - по-скоро хармония. Според мен не може да се каже кое учение е чисто, по-чисто, най-чисто... Чисто може да бъде разбирането и прилагането му от всеки човек индивидуално... Всеки сам усеща дали му е чисто - невъзможно е да се отсъди за друг човек. Все едно да измерваме тегло с метър... Можем да усетим само какво идва към нас от другия човек, но то може да се надига и вътре в нас самите - трудно е да се прецени, може да се заблуди човек... Предпочитам да го приемам като нещо свое, с което да се справя сама.

Има и още едно решение - най-много помага - смехът. Ей така - да се види и представи ситуацията в абсурдния и вид. Идеята за това ми дойде от тук: Постижимото, разумното и реалното Майка ми смята, че винаги ще си остане майка и трябва да следи какво правя и да ми се кара..... все още Отначало ми ставаше криво, после досадно... реших да намеря лек преди да е станало късно. Един ден отново тръгна след мен с люта критика - аз съответно влезнах в роля на 7-годишно момиченце (аз съм на 50), хукнах към Емо (съпруга ми - на 59) и запищях "Емиии, мама ми се кара, иска да ме бие" и се скрих зад гърба му, тропайки с крака... Емо ме прегърна и сериозно каза на мама "Мамо, не се карай на Дончето, тя е добро момиченце" И така нататък театрото беше пълно... Мама отначало широко отвори очи от изненада, после понечи да се скара на двамата, но, аз я изпреварих със съответния писклив тембър: "Видя ли сега, Емо ти каза да не ме биеш!" Картинката беше неустоима - всички избухнахме в смях... Друг път ми стана криво, че не предвидих навреме една подробност и нещата се оплескаха яко... Ха -ха да яхна метлата - чух вътре в себе си как започвам да се плюя и после да търся виновен... Спрях и си представих как отварям шкафа, дръпвам един малък пакет и нещо се олюлява до него. Опитавам се да го спра и бутам неволно другото до него и... изведнъж надолу във верижна реакция започват да летят малки и големи неща, които отчаяно се опитвам да спра... Случвало ви се е нали? Много е смешно отстрани... Разсмях се с глас и... започнах да си оправям кашата и да "изхвърлям счупеното" - здраве да е - явно ново е трябвало да "купя"...

Според мен се е получила много интересна мозайка от представите ни за човешкото, за човечността - а не е ли точно това човечността! Мозайката, в която парченцата се допълват точно защото са различни... Но какво тогава ни отличава от всичко останало въ вселената, което също е мозайка от такива различни парченца? Мисля, че Латина назова ключовата дума - в съзнанието. Човекът не просто има съзнание - всичко около нас го има... Човечността според мен се състои в това, че ние осъзнаваме своето място в мозайката и имаме свободата да избираме дали да сме в хармония или не. Интересно ми беше да разсъждавам нататък... "с всичката си душа" - човечността се проявява в осъзнаването на душата като основната движеща сила на човека - това, което не се променя и не се разпада, но еволюира... това, което е над и зад ролите на аза... когато човекът осъзнае, че другите до него са души също такива като него самия, не ролите, в които се проявяваме... става човечен. "с всичкия си ум" - умът ни е опасният дар - той е най-важният за еволюцията на душата ни, за самовъзпитанието... човечността се проявява в умението да се осъзнава силата и да се владее ума по начина, посочен от Христос - хармонично, целият да възлюби Бога... т.е. да осъзнае Върховенството и да се учи..... " с всичката си сила" - човечността се проявява в умението да се осъзнава и контролира енергията, с която разполагаме - тя ни е дарена от Бог , за да изпълним Неговата воля, не желанията на ума...

Защото това е следващата задача по Пътя.... Да спре да търси хората, от които той смята, че се нуждае, да се учи да намира в хората, които съдбата слага до него или му праща (Бог решава от кого се нуждаем по-добре от нас) душите, с които да общува, да споделя и с които да се учи заедно.... Самотата е шанс да осъзнаем това...

Не мисля че е просто необходимост - това е единственото лекарство за такива хора. Да, горчи им, но ако не го вземат ги грози загуба на разсъдъка... Да оставя такъв човек да прави това дълго време, прчинявайки ми страдание - това е сериозна грешка от моя страна (правих я дълго време докато осъзная кой е причината за поведението му - моето присъствие до него.) Сега, когато на мен ми е криво или усещам,че на другия му е криво, отдръпвам се - този, на когото му е криво, има нужда от време и свободно пространство, спокойствие, за да се съвземе... Няма нужда от кошче, в което да хвърли душевния си отпадък. Кошчето е вредно за него.

В предишното си мнение нямах време да обясня на съвременен език какво точно (според личното ми разбиране, с което не ангажирам никого) внушава първата заповед на Христос: - "Да възлюбиш" - първата отличителна черта на човечността (човешкото) е свободната воля - което означава, че човекът е дарен с умението да генерира и управлява съзнателно емоциите и мисленето си и със свободата да избира кои от тях да превърне в поведение. Всичко това е свързано с влиянието на околната среда, но не е зависимо от нея. Или според понятията на Курт Левин - човекът разполага със собствено психично поле, което е в състояние да осъзнава и управлява. - "Господа" - човекът притежава умението, дарбата да мисли абстрактно - "твоего" - човекът е развит до степен да осъзнае, че психичното поле на отделните хора са различни и всяко носи личната характеристика на своя център - т.е. "моят" и "твоят" Господ са различни и аз ще следвам личното си абстракция, другият своята лична - всеки от нас е свободен да има своята идея зяа Господ и да го възлюби по своя личен начин... което означава, че аз приемам факта - "моят" Господ е различен от "твоя" Господ изначално... - "с всичкото си сърце" - човекът може да осъзнава и контролира емоциите си - да ги идентифицира, но и да ги обединява и трансформира една в друга съзнателно.... и т. н. Съжалявам, че не разполагам с достатъчно време да продължа , но мисля, че идеята ми стана приблизително ясна...

За мен най-великият психолог на всички времена е ... Христос. Възхищавала съм се на дълбочината на проникновението му в дълбините на човешката психика, на интегралността му... Освен всичко това, той по изумителен за психолог и психотерапевт начин е успял да въздейства на хората около себе си - и то не само на съвременниците си! Ако някой съвременен психолог се заеме със задачата да "препрочете" евангелието, мисля, че ще се получи трактат по психология на човечността. Да започнем с основните заповеди: Основните характеристики на човешкото са определени със зашеметяваща точност. Каква по-добра характеристика на човечността, проявена в общуването? Синхроничност ли е или нещо друго... Миналата вечер работих по качването на "Двете заповеди"... на друг велик психолог - Учителя.

Честит Рожден Ден maggee! Нека красотата, мира, истината и Любовта, които носиш в себе си, осветяват живота ти и света около теб! Благодаря ти за слънчицата, които ни оставяш, всеки път, когато пишеш тук!

азбуки! Е, от личен опит мога да те уверя, че написаното е точно, така се случва и така има смисъл наистина. От цялата си душа желая на всеки, който разсъждава мъдро като теб, да преживее най-красивите и пълноценни години от живота си в свое хармонично семейство!

Това, което се променя е нереално, илюзия е, филм. Хората си мислят, че ще са щастливи с партньори, с деца... но фактите и опита посочват друго. Да не говорим за днешните времена... Именно защото хората вече имат Духовен опит с достатъчно партьорства, прозират и трудно пристъпват до създаването на ново партньорство. Браковете намаляват със страшна сила, даже днес семейните съжителства са трудно нещо. Времената са такива. Съгласна съм с много от написаното, с много не съм - от личните си опитности. Както има хора, които препочитат да останат без партньори и семейства, така познавам много хора, които приемат шанса да създадат семейство и деца съвсем не като натрупване, което да им добнесе щастието. Обратно - когато човек, душата в него, усети че има натрупана сила и умения, идва време да ги приложи, да провери себе си, да учи в училище, което няма аналог... Далеч съм от намерението да твърдя какъв процент от семействата са плод на зависимост, какъв на свободна воля и безусловни любов и приятелство... Наблюденията ми сочат, че тези със зависимостите напоследък или бързо вървят към разпадане, или към изчистване на зависимостта. Отново опитът ми сочи, че за създаване на хармонично семейство са нужни много качества и много работа, които да са водени от вяра в Любовта и свободата на всеки, вярата, че Божията воля е за доброто на всеки от нас... Хармонично семейство успях да създам тогава, когато се отказах аз да определям параметрите на хармонията и приех,ч е всяко нещо, което Е, служи на Хармонията, изгражда я, тласка ни към нея. В това число и дисхармонията.... Остава само умът и сърцето да си вършат работата.... заедно, в хармония... Една любима перифраза на мисъл от Учителя имам, която е в основата на семейното ми щастие - ще я цитирам по памет, както съм я разбрала и както я прилагам. Когато сърцето ми не може да приеме нещо, разширявам радиуса на ума си, за да го осъзная и разбера по-добре. Когато умът ми не може да приеме нещо, разширявам радиуса на сърцето си, за да го приема такова, каквото е, без да се опитвам да го сложа в някаква рамка на "добро".

1912г. е една от най-важните години в историята на Бялото Братство. Съставена е книгата „Завета на цветните лъчи на светлината", а на годишната среща Учителя обявява присъствието на Христос. Учителя подчертава, че на християнството трябва да се гледа като на една велика наука и трябва да се търси неговото практическо приложение, за да се повдигне светът. Предупреждава ги за великата война, в случай, че Европа не приеме доброволно Царството Божие, и че промените, които ще настанат в света, са резултат от изчерпването на съвременната цивилизация, която само механично е напреднала, а духовно е изостанала. На 6 юни 1912 г. Учителя изпраща телеграма до сем. Иларионови със следното съдържание: „Моят поздрав. Аз ще тръгна скоро от София." Иларионови Го посрещат и настаняват в закупената през 1911 г. братска къща в с. Арбанаси. В нея Той прекарва два месеца сам и там съставя „Завета на цветните лъчи на светлината". Във времето, когато не е в Търново, Учителя поддържа редовна връзка с Иларионови чрез писма: Бургас, 23.І.1912 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Пътят, по който вървите сега, е добър. Този път носи в себе си всичките благословения за жаждущата душа. Търсете Истината и тя ще ви направи свободни. Търсете Божията Любов и тя ще ви научи как да слугувате на своите ближни и да изпълните волята на благия Отец. Търсете Мъдростта и тя ще ви просвети умовете, да разбирате Неговите наредби. Всяка нова година носи по нещо добро в себе си. Така и тези горните букви имат особен смисъл в себе си, т.е. буквите в картата. Те са с добро значение. Моето желание за вас е всички да растете и да принесете плод добър и благоприятен на Господа. Повикайте Тодора Амзел и и съобщете, че съм получил нейното писмо. Аз именно от тия страдания исках да я избавя по-рано и затова й препоръчах да стане учителка, за да е далеч. Обаче тя, като не проумя моите думи, вдаде се на човешки умувания и аз оставих времето да и даде потребния урок, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на небето, думи на Христа, Когото тя търси. Аз съм готов всякога да прощавам там, гдето има истинско разкаяние. Моите отношения към хората са винаги едни и същи. Аз искам всички да живеят чист и свят живот, всички по възможност да живеят в мир. Ако тя не може да издържа на тия изпити, нека се поотдалечи от Търново временно, докато утихнат работите, за да може тя ясно да обсъжда като как да постъпи. Сега тя е разтревожена. Но нека се държи на поста си. Ако постоянствува в добрия път, всичко ще се превърне за нейно духовно добро. Человек без Бога, без Господа, без Христа не струва нищо. Той си е формено животно, формен звяр. Нека чете 36 Псалом и 5 глава от Галатяном. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен: П.К.Дънов София, 20.ІІІ.1912 г. Люб. Костадине, Надявам се да сте добре и да преминавате времето си весело в Русе със своята работа.* Можахте ли да я усвоите? Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята. Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново. Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка. Ваш Верен: П.К.Дънов След събора през 1912 г. Учителя продължава кореспонденция със сестра Елена Иларионова. * По това време К. Иларионов е работел в Русе към фирма „Сингер" (Бел. състав.) София, 15.ІХ.1912г. Любез. Г-жа Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Брат Ви Асен идва преди няколко деня. Той се чувствува по-добре. Той се е заел да пази строг режим. Ако върви по тоя път, няма съмнение, че здравето му ще се подобри. Аз му намекнах, че е необходим дълбок вътрешен мир. Душата се нуждае от Божествената светлина, тъй както и тялото. Человек с духа си трябва да обгръща всичко добро и да е в съгласие с ръководящите закони на живота. Като намеря удобен случай, ще ги посетя. Аз завърших бележките. Материалът по цветовете е даден под печат. Когато се свърши всичко, ще имате по един екземпляр. Изпращам Ви поканата обратно. Изтеглете сумата и я внесете Във вашата спестовна книжка. Бъдете радостни и весели, със свежа вяра и надежда. Влагата, ветровете, гръмовете, дъждовете, прахът в атмосферата да ви не плаши. Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в човешкия живот. Всичко вкупом върви към добро. Само невежите и непросветените не виждат това. Техните умове са завзети с друго. В человешкото сърце могат да живеят и най-добрите животни, и най-злите. То зависи от уровена на неговото духовно развитие. Но в края на краищата всеки ще пожъне това, което е сял. Това е абсолютен закон. Всеки трябва да опита плодовете на своите дела. И право е. Стремете се към съвършенство според дадената ви светлина. Никога не изпущайте добрите случаи, които Бащинската ръка ви дава. Гледайте да сте в съгласие с това велико сърце, което всичко обгръща и стопля със своята вечна любов и Истина. Поздравете нашия приятел П.Т. Нему му правят ремонт на колата, да видят дали чуе - може още да издържи. Да се държи весел и бодър. Всичко Бог твори за добро. Младост, старост, това са за човека. Сила и немощ са за него, за да опита две главни състояния на съзнанието. Като млад - хвърка, като стар - пълзи. Като силен - заканя се, като слаб - моли се. Човек е една загадка за самия себе си. Той не познава още своята душа, своя Дух. Но ще познае. Желая всички да имате безгранична Любов за Бога и любов към вашите ближни, както към себе си. Любовта изправя недъзите, Истината - кривите мисли. Мир на всички ви, които работите с Господа и вечно Благословение. П.К.Дънов София, 18.ХІІ..1912 г. Люб. Г-жа Елена Иларионова, Получих Вашето писмо. В сегашното положение на нещата вий учите една нова опитност. Важно е човек да разбира смисъла на своя живот и да живее съобразно според благата, които Господ е дал всекиму. Всяка душа трябва да бъде благодарна от настоящето. То съдържа в себе си толкова скрити блага, за които мнозина са слепи. Ако ни дадат в живота мъчнотии, да благодарим на Господа, че не са по-големи от тия. Ако ни дадат страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия. В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите, тъй както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в човешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява, и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревоги, терзай се, самоизмъчва се и прежди времето остарява и става дряхъл като сухо дърво. Казва се на едно място в Словото „да се възобновявате във вашия ум". И моят съвет към вас е да се възобновявате постоянно. Да се възобновява сърцето ви, да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото на душата ви и вий да сте храм на Неговия Дух. А това е най-мъчното за мнозината, защото те всичко знаят, но не и истината; те всичко разбират, но не и Божията Любов. И от това става ясно, че като е празен умът, той буренясва и човек става дребнав и кисел. Предайте моя поздрав на всички приятели. Особено поздравете г-жа Амзел. Прочетете и онзи пасаж от писмото си, който се отнася до разбиранието на живота. От това се нуждае. Аз щях да й пиша, но отлагам за онова време, когато тя ще е готова да възприеме и приложи. Бог е чуден в своите пътища. Той не мяза на хората. Ваш В. П.К.Дънов.

източник

Поздравления и благодарности за приноса на всички, които са работили и продължават да работят над сайта!

азбуки! Нямам спомен да съм имала толкова много духовно близки хора преди да тръгна по Пътя си съзнателно. Преди се чувствах самотна, сега имам усещането, че по цялата планета има невероятно много хора, с които живеем и учим заедно... И все пак, всеки сам си пише домашните и си прави тестовете...

А на мен ми говори - много. Всеки път, когато препрочитам, намирам нови неща, които преди не съм разбрала, не съм оценила... Имам усещането, че го чувам с нещо повече от само слуха си... дори усещам усмивката, интонации - знам, че това е моята фантазия, която ги наслагва към излъчването на текста... Но дори когато технически работя над един текст, той е жив за мен. Не съм си представяла какво щеше да е, ако Учителя беше жив сега, защото за мен той си е.... Дали осъзнаваме величието на това, което ни е оставил? Мисля, че точно толкова и така както е било тогава... Имале е и има хора, които го захвърлят с презрение след първия ред... имало е и има хора, които се вслушават и мислят... имало е и има, които работят до него... Дали ще осъзнаем величието? Ако Словото е променило из основи живота ни, ако не просто четем и забравяме (Станимир!), но прилагаме и се учим....

Лично аз нямам наблюдения по темата, но ми се иска да споделя расъжденията на моя съпруг, който е живал сам няколко години след тежка раздяла в първия си брак, която за дълго е отбила желанието му да общува с жени въобще. Според него това, за което пише Орлин, е реална опасност, защото това е "по-лесният" начин. Също като дрогата и алкохола. Вместо човекът да се учи да общува, да се развива, да се обогатява духовно, вместо да се учи как се създава здрава връзка, основана на безусловни любов и уважение и свобода, той предпочита да се изолира от проблема и да си достави физическо удоволствие - не да изживее радост от интимността и духовната близост... Когато една нощ той е осъзнал пред каква пропаст виси.. Но само ако осъзнае проблема, може да се търси помощ... Ако не... Бог изпълнява желанията на хората, оставя ги свободни да си причинят сами болката...или да намерят красотата, хармонията... Въпрос на избор...

1 Не ме боли за това в какво ще се превърне прекрасното създание - в каквото и да се превърне, няма да престана да му се радвам, защото ще знам, че това е неговият път и неговите уроци... Моята радост и спокойствие ще му дават ( дават му - от опит ежедневен знам) куража подкрепата и светлината... 2. И да ме боли, какво от това? Вместо да ме боли, намирам дървета, намирам начин да ги посадя и внимавам какво купувам и използвам всеки ден. Ценим всяко листче хартия, задоволяваме се с необходимото, не си задоволяваме прищевките... 3. Не посещавам зоопарка и непрекъснато говорим с децата колко е несправедливо животните да стоят затворени само за нашите прищявки... Един ден тези деца ще пораснат и ще променят света... Или както казва Учителя - цитирам по памет: "Вместо да плачете и да недоволствате от тъмнината, намерете свещ и я запалете."

Друго едно практично правило: с биенето на сърцето, трябва да бъде правилно и дишането ви. Мнозина от вас, забелязал съм, вий не дишате правилно, не доизкарвате всичкия въздух. Оставяте част от въздуха в дробовете и си пакостите. Правилното дишане: ще изкарате всичкия този въздух, който се намира в бронхите; в тези малки мехурчета (алвеолите) се намира въздух – чрез вашата воля ще изкарате всичкия този въздух и после, когато ще приемете нов, да става обнова. Ако не го изпъждате този въздух, образува се наслояване в клетките на дробовете и тогава се явява едно вътрешно наслояване. Ако някой път трябва да се обновява въздухът, ще приемете през едната ноздра [и ще] издишате чрез другата. Изобщо, след като приемете въздуха, ще го прекарате чрез устата, ще свиете устните си, ще го изкарате с духане полека, да се свие коремът ви и ще се образува един напор отвътре на дробовете. Ако по този начин вие всички дишате, няма да страдате от кашлица. Три-четири пъти на ден ще правите: поемате еднаж въздуха, после – навън. Ако дишането е правилно, веднага ще усетите едно затопляне вътре, към слънчевия възел. Туй показва, че се е образувала известна реакция. Тези упражнения са необходими, понеже, като работите дълго време, занимавате се с умствен труд, вдал си се в известна мисъл, намалява дишането – трябва да станете, ако искате и утре да работите тъй добре. Ние мислим, че сега като сме здрави... Но трябва да се поддържа туй здраве, за да бъдат мислите, чувствата и усетите нормални, естествени. Тогава ще дишате тъй, ще изпъждате всичкия нечист въздух. Аз бих ви препоръчал малко масурче от житна цев, през нея да издишате, че да даде едно известно усилие в дишането. Мнозина от вас имат много тесни гърди. Вий, ако станете на 30-40 години, не можете издържа. Най-първо всички трябва да пазите дихателната си система, не трябва да се поддавате на стари навици. По този начин ще пазите и ума си. Като ви вземе цяла една минута да издишате, най-после да залепне коремът ти, ще се освободите мнозина от вашите неканени мисли, ще придобиете една свежа мисъл. Всякога излизайте на чист въздух 3-4 пъти на ден. Когато ги правите, тези упражнения, да сте сами, не да ви гледат. Тези упражнения са красиви, когато човек е сам, да няма друг да те контролира. Всички, изобщо, трябва да дишате дълбоко. Само по този начин може да се образува хармония. Хармония без правилно биене на сърцето, без добро дишане на дробовете хармония не може да има. Щом не дишаш правилно и щом сърцето не бие правилно, всякога ще имаш едно раздразнително състояние. Някой път, като се приближи някой, не може да го търпиш. Влиянията на всички хора не са еднакви. А човек трябва да бъде един проводник, да може да се справи с енергиите на хората. Тогава за 10 дена ще вземете упражнението с дишането. Веждите - пулсът - дишането - "Посока и растене" МОК VІ г.

Неделните беседи за месец юни: 07.06.2009 - В мое име - Моника13 14.06.2009 - Да се роди - Ася 21.06.2009 - Двата полюса - xameleona 28.06.2009 -Дух Господен - Ани Беседите са от книгата Сила и живот - том 3 - Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2008 г. ISBN: 954-739-736-2(т.3) Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите да пишат на модераторите на форума.

Дух Господен Ето какво намерих за хармонията между телата... Ако тялото ви е здраво, Духът ви може направо да му въздейства и помогне Ако тялото не е здраво... той ще пречисти кръвта си, ще усили своя организъм и ще възприеме онова, което Духът и душата му нашепват. Следователно хармонията между телата все пак се крепи върху състоянието на физическото тяло...?

Честит Празник Този е естественият път на ученика – Любов, светлина, мир и радост. На сянка, под ореха, говедарче опърпано видях седнало бе — очи вперило в скъсано букварче. — Какво четеш ти, миличко другарче? — Чета: а, б. Чети, чети! То чудо днеска прави туй дребно нещо под това небе, то мъртви буди, дава ум на здрави, туй второ слънце бог ни сам остави: чети: а, б. Чети! То прави сляпото окато — из тоя извор целий свят гребе — за малко труд дарява то богато, по-скъпо то е от елмаз и злато: чети: а, б. Иван Вазов

Вярата като закон Имаше една тема - кое смятаме за по-важно - да сме добри или щастливи. Ето това имах предвид, когато гласувах за щастлива. По-важно според мен е да постигна състоянието на щастие, обосновано на вътрешния душевен закон, на вярата, че всичко каквото става в света е за Добро. И за последното се грижи Бог. Нима мога да бъда добра, ако не вярвам,че всичко каквото става в света е за Добро? Т.е. ако не съм щастлива вътрешно, ако нямам Вяра?

Да го посрещнат Да бъда доволен от, това, което ми е дадено, означава много усилена работа на ума и владеене на емоциите и желанията, внимание към всяка подробност на ситуацията - на 360 градуса около човека... Защо наистина не благодарим за радостите? Дали защото не ги смятаме за заслужени, не за подарени?