Донка

За мен добър човек означава човек, който обича безусловно света и хората около себе си такива каквито са. Добрият човек е добър, защото умее да намира, цени и умножава доброто в себе си и във всичко около себе си. В този смисъл добър човек е този, който не определя никакви стандарти за добро....

Книга за здравето Какво количество вода ви дава усещане за здраве и свежест - прз лятото? Имате ли какво да споделите за това как пиете водата? Можем ли да смятаме в количеството вода, което поемаме, водата, която се съдържа в храната?

Малко е странно, че точно човек, който живее далеч от морето започва тази тема, но може би точно ние изпитваме най-силна болка, когато след дълго пътуване и нетърпеливо поглеждане през прозорците, най-сетне усетим полъха на бриза и.... видим това: вместо мечтите си като например такива: Кой замърсява плажовете, брега, морето? Курортистите или живеещите край него? Кой се грижи и кой трябва да се грижи за красотата, с която Небето ни е дарило?

От вчера мисля над нещо, което открих тук: Неизвестното (Неделни Беседи, 29.12.1918) Да, различни сме, да често сме на конфликтни позиции, но мисля, че можем и вече е нужно да се съединим "в Любовта". Само че какво ще означава това за нас? Да спрем да се интересуваме от това, което ни разделя и противопоставя - винаги го е имало и няма как да го няма, защото сме хора и различията са нашето богатство. Да започнем да търсим допирните ни точки - тези, които ще ни дадат усещането, че живеем с приятели, на които можем да разчитаме. Тези, благодарение на които ще създадем нещо заедно... Коя е Надеждата (общата българска надежда), която ще ни съедини с Любов? В какво вярваме всички? Какво обичаме всички без условия?

Малките ученици вече са във ваканция, на по-големите им останаха няколко дни, на юношите - 2-3 седмици. Всички чакат почивката с нетърпение и радостни планове. Но дали наистина си почиват? Часове пред екрана на компютъра или седмици без да докоснат книжка и химикал? Или обратно - програма, подобна на училищната, но в летен олекотен вариант? Какво предпочитат децата, какво - техните родители? В крайна сметка кое се оказва най-полезно за децата? Имате ли наблюдения, опит, интересни предложения?

И още

Докато четях това, се радвах на една детска вокална група - дори си пеех заедно с тях... Тази сутрин успях да се справя спокойно с една индиректна нападка - мина ми мисълта, че човекът не разбира ситуацията, просто вижда само своя свят и не познава света на хората, които се занимават със съвсем различни неща... Мисълта, че не е нужно да се защитавам от нещо, което не ме заплашва, а е просто недоразбиране, внесе светлина в ума... С думи кротки и прости обясних каквото не бяха разбрали, защото аз може би не бях показала достатъчно ясно... А раздразнението оставих на Бог да и помогне да се справи с него - то не е мой проблем... Кое беше последното чувство, което ви зарадва, последната мисъл, която внесе светлина в ума ви?

Във ваше присъствие близък човек се дразни от нещо, започва с разправия и с напрегнат тон да защитава своята "правилна" позиция, чувствайки опасност да бъде ощетен по някакъв начин. Как би изглеждало равнодушието на човека до него и как спокойствието? Равнодушният човек може ли да се включи в скандала и да отговори на тона или равнодушието се изразява в "ти си се нерви - не ми пука"? Да запази спокойствие човек в такава ситуация означава ли, че се е подчинил на раздразнителността и се опитва да върне мира с цената на отстъпка и изпълнение желанието на раздразнения?

Прекрасни характеристики! За мен това, което азбуки нарича добър човек, всъщност е човек, който иска да бъде добър според нормите, които е приел за своя ценност. Това все още не означава, че той прави добро. Той само спазва правилата на ценностите си. Това, което азбуки е наградила с думата "зло" за мен е човекът, който не иска да бъде добър, а се опитва да разбере и приложи Божията воля за ситуацията, я която се намира и за живота си като цяло. Е, Божията воля е сложно понятие, но не е тук мястото да го коментирам като моето разбиране за него.... И пъррвият и вторият тип са добри хора - защото всеки човек е добър - просто разбират различно своя живот и мястото и ролята си в него.... Зло няма... Има недоузряло и недоразбрано добро... Като черупката на ореха.... Ани!

Според едно предание, след създаването на света, от един планински връх извирал чист извор, с бистра планинска вода. Посещавали го птички, животни, мушици, но нито един човек не се приближил до него, понеже бил много отдалечен от шумния живот на хората. Един ден изворът казал: Дотегна ми вече да се занимавам с невежите същества. Ще сляза долу да търся слава.” Колкото по-надолу слизал, водата му ставала все по-нечиста, а заедно с това губел широчината си. Най-после стигнал до полето, дето го посрещнали земеделци и градинари, които го използвали за поливане на своите ниви и градини, Като изгубил чистотата и големината си, той се възмутил и казал: – Чудни са хората! Аз не съм създаден за техните градини и бостани. Бог го запитал: – Доволен ли си от положението си? – Не съм доволен – отговорил изворът. – Реших да сляза долу, да покажа своите качества, да ме оценят, а хората ме впрегнаха на работа и ме изцапаха. – За да се очистиш, трябва да слезеш още по-долу, да минеш през песъчливите пластове. – Не слизам долу! – отговорил възмутен и недоволен изворът. Така постъпват много хора. Като им се каже да слязат долу, да се пречистят, те се възмущават и остават на старото си положение. Бог пак запитал извора: – Какво искаш сега? – Искам да отида в някой голям град, между учени хора, да им покажа своята чиста вода, да ме използват за шадраван. Бог задоволил желанието му. Изпратил го между учените, които веднага го използвали. Той станал шадраван. В първо време децата скачали около него, радвали му се, докато след време започнали да мият съдовете си в него, да си перат дрехите. Той постоянно въздишал, пак не бил доволен от положението си. – Доволен ли си от новото положение? – запитал го пак Господ. – Остави се, хората били много некултурни. Чудя се как ги търпиш! Най-после Бог го пратил на служба в самия човек, да влиза в него и да утолява жаждата му. И при това положение изворът не бил доволен. Сега се натъкнал на по-големи противоречия. Вътре в човека той намерил по-голяма нечистота, отколкото между невежите същества. Едно трябва да научите: истинският Живот минава през най-големите противоречия и най-голямата нечистота. Неговата задача е да чисти, да изправя нещата и да обновява всички живи същества на земята. Всички култури са изникнали от почва, съставена от милиарди мъртви организми. Те са корени и на нашата култура. Тя черпи сокове от тях. Благодарение на жертвата, която съществата на миналото са направили, ние се радваме на Новата култура, която иде вече в света. И рече баща му

Добре дошъл rahvin! Радвам се, че те вълнуват тези въпроси и работиш над себе си! Много ценни мнения и съвети са написали приятелите по-горе - замислих се и аз над думите им. От себе си мога да добавя - интуицията се развива и служи, когато другите не виждат това, не го осъзнават. Започне ли човек да показва интуицията си на хората.... тя се свива ... Интуицията се ражда в безмълвието и работи само когато е скрита от вниманието на околните... Поне това говори моят личен опит...

Аз също не обичам публичните молитви - а и Учителя ни е съветвал да се молим в "скришните си стаички". Един прекрасен пример как хубава идея може да се опорочи и как да се облагороди. И все пак вярвам, че в този ден много хора сме направили като Нели, като Моника 13 - тихо, но с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си душа, с цялата си сила са казали Господнята молитва и своята Тайна молитва... Но най-вече е важно какво сме излъчили отвътре - Любов, Мир и Радост за всичко живо, за цялата планета... А още по-важно как ще приложим това днес и утре и нататък в ежедневието си, в делата си, в отношенията си, според мен, защото ако си остане само формалният акт, тя би загубила смисъл.

Мисля, че ако не е осъзната и приложена първата заповед: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. То втората - "Обичай ближния като себе си!" - би загубила своята роля и смисъл за човечността. Обичта към ближния минава през любовта към Бог. Любовта към себе си, също. Обратното спред мен е зависимост или твърде голяма доза субективност... И мислех си от опит - не винаги този, който изглежда човечен и благ, действително е такъв и не винаги който изглежда не-човечен наистина е такъв - по плодовете на постъпките им могат да се познаят и по вътрешния смисъл на това, което правят, по мислите и сърцата им - не само по думите и лицата и нарочната човечност...

Каква е ролята тогава на тези чужди мисли и желания, които все пак е хубаво да има ума и сърцето? За да имаме избор? А може би и за да познаваме мислите и чувствата, които посещават и умовете и сърцата на другите...

Благодаря - това добре обяснява кога и кой е склонен да се опитва да променя мисленето на другите хора, смятайки го за недозряло...

Напоследък се замислям дали моето тук и сега не се намира в огледалата ми - в хората и събитията около мен. Докато разглеждам и се опитвам да разбера смисъла на образа срещу себе си, не ми остава време да мисля за минало, бъдеще и друго място... Което означава, че всеки от нас има различно тук и сега по едно и също време... а колко наивно мислим, че каквото виждам аз, това няма как да не го видят и другите - ако не, слепи са сигурно... Кой е слепият? И все пак случва ли се понякога с някого да имаме някакво общо на двамата (или повече от двама) тук и сега?

Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Като чуха

За себе си решавам дали да гласувам или не след като внимателно проверя за кого мога да гласувам.... Ако не ми вдъхнат доверие - не отивам. Каквито и доводи да ми изтъкват, не мога да лъжа себе си и хората... Дали ще вземат предвид моя глас? Не ме интересува особено - важно е, че съм го дала - от там нататък, нека Бог реши... За тези избори съм процес на проучване...

Детето не отчита постиженията си като възрастния - макар, че те са много по-големи и значими! Детето ги смята като естествено развитие, което не е място на стълбичката за награждаване, а стъпало от стълбата на израстването... Детето иска да порасне, да научи... т.е. то не смята, че е Голям и Знаещ, който може да учи другите. Детето учи докато играе и играе докато учи - това е естественият начин на усвояването на знанията и уменията, на разширяването на съзнанието. Играта, обаче не е забавление за детето, а работа - не е труд, не е мъчение, не е задължение...

Най-важната тема в моето ежедневие! Първо - необходимо е да се прави разлика между мотив и мотивировка. Мотивът е реалната движеща сила - често тя остава скрита дори за човека, когото движи. Мотивировките - това са формулираните от нашия ум мотиви, т.е. това, което ние смятаме, че ни тласка и осмисля дейността, усилията ни. Например: Ученикът смята, че учи, за да има възможно по-добри резулати - независимо в какъв израз - оценки, уважение и т.н. Истинският мотив, всъщност, е запазването на положителното отношение, одобрението и благоприятните взаимоотношения в групата, която е вжна за него. Последното обяснява защо едни се стремят към успехи, оценка на усилията им, други, обратно се стремят да покажат деструктивно поведение, пълно игнориране на ценностите тип "искам да ми пишете двойка". Разликата е в ценностните системи на техните групи. Това беше само пример за разминаването между мотива и мотивировката. Втората интересна особеност - резултатите винаги са адекватни на мотивите. Не може да има негативни мотиви с позитивни резултати. Може така да ни изглежда, но то е от нежелание да видим истинските резултати. Например: Тласкан от негативен мотив - страх от наказание или избягване на неприятности, или избягване на проблем във важни взаимоотношения и т.н. - човекът извършва някаква дейност и то добре. Материалните резултати са налице - езикът е усвоен, леглото е оправено, домашните написани ..., НО истинският резултат никак не е толкова радващ. У човека остава усещането, че е бил заставен от обстоятелствата да извърши нещо, което ако бе свободен не би извършил. Т.е. натрупва капитал от изпълнени условия, които после очаква да изтъргува срещу изпълнение на своите условия за одобрение и позитивни отношения. Или очаква като заплащане съответната благодарност и уважение както той ги разбира (не другият, който го е заставил) - посадена е семката на личните конфликти и недоразумения. Още по-лош вариант. Човекът (обикновено детето) се научава какъв е начинът да получи нещо и да накара другия да свърши нещо - като го заложи срещу добрите отношения (няма да те обичам, ако не...) В момента, в който реалният мотив отслабне или изчезне, дейността веднага секва - леглото остава неоправено, защото мама я няма, домашната е ненаписана, защото никой не я следи, работата не е свършена, защото няма да ми платят и няма да ми кажат благодаря, няма и да ме накажат... Ами нали такъв беше мотивът - какъв друг резултат очаквате? И дойде моментът, който е най-интересен за мен и над него работя вече повече от 20 години: Положителната мотивация се дели на два основни вида - процесуална и резултативна. Процесуалната - това е удоволствието, което получаваме от самото извършване на дейността, без да сме обвързани от резултата. Всяка си има своето място и време и роля. Най-добрият вариант е съчетанието между двете в хармония като водеща (според мен и експериментите ми) следва да бъде процесуалната мотивация. Или казано просто - водят ме любовта и радостта, които изпитвам при извършването на дейността. Резултативната мотивация само определя как точно да извърша дейността, за да бъде тя полезна, не само приятна. Но ако дейността има само параметри "полезна", но няма елемент "приятна", по-добре е, оказва се, да се изчака малко и да се настрои човек... Или както пише Учителя: Да наеме работници

Молитвено ръководство за Световния ден на молитвата - 31.05.2009 Доколкото разбирам от този сайт молитвата е с начален час 18:00 СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, Каним Вас, Вашите служители, партньори и приятели да участвате в това забележително събитие. Молитвеното движение, което привлече президенти, политици, бизнес водачи и обикновени работници от цялото земно кълбо, е в България. Страната ни отчаяно се нуждае от промяна и това е въпрос, който не можем да избягваме повече. Финансовата, икономическата и социалната криза всеки ден подтиква хората към незаконни действия. Безработицата съсипва човешкия дух. Имаме нужда от обновяване на силите и надежда за бъдещите поколения. Най-важното в Световния ден на молитвата е самата обща молитва, затова мястото на осъществяването й няма такова значение и всеки народ е поканен да избере най-подходящи за него средища-стадиони, обществени зали, църкви, училищни зали и частни домове. Призивът за обща молитва започва на 21 март 2001 г. в Кейптаун, Южна Африка, където 45 000 християни се събират на един стадион и се молят за възстановяване и промяна в обществото им, а на 15 май 2005 г. хора от всички континенти се обединиха на първия СВЕТОВЕН МОЛИТВЕН ДЕН. 156 страни по света взеха участие. С изгрева на слънцето от Изток чак до залеза на Запад повече от 200 милиона души отправяха молитва към Бога. И като резултат от тази покана на 11 май 2008 г. 214 държави се молиха заедно за благословение на народите. През същия ден България за първи път участва в този СВЕТОВЕН МОЛИТВЕН ДЕН. Поканихме 10 големи града с надеждата да достигнем 10 000 души. Но отклика надмина и най-смелите ни планове. Над 82 населени места от цялата ни родина се отзовоха и повече от 26 000 души официално се молиха за страната ни. Никога преди това светът не е бил свидетел на такава съживителна и обединяваща молитва, завладяла цялата земя! И тази година на 31 май 2009 г. всички нации отново ще издигнат единодушно глас, търсейки от Бога, благополучието за страните си. Молитвеният ден има за цел да обедини хората за по-добро, по-светло и по-морално бъдеще. Нека се съберем и заедно да се помолим на Бога за България. Уверяваме Ви, че Вашето участие е особено важно и би допринесло за добруването на страната ни. Моля, свържете се с нас, ако решите да участвате. Ако ви е нужна повече информация за мястото на събитието най-близо до Вас, не се притеснявайте да ни потърсите. Оставаме с най-искрени благопожелания. Филип Рашев Координатор на световният молитвен ден в България. Информация за Световния молитвен ден в родуината може да се намери тук: Всяко едно от молитвените събрания е само отговорно за провеждане на събитието и всеки град е поканен да избере най-подходящите за себе си места. С очакване стихът от Авакум 2:14 „Защото земята ще бъде пълна със знанието на славата Господна, Както водите покриват морето.” да бъде и в България, отправяме призив към всички вас за пост и молитва до 31 МАЙ 2009г. - за по-големите събрания, като вярваме Бог да благослови всички нас. Вече знаем и сме благодарни и радостни за формиращите се молитвени вериги и пост и насърчаваме всички вас да се молят в това толкова съдбоносно време в навечерието на изборите за България. Към днешна дата знаем за няколко от по-големите събрания с точно време и час: СОФИЯ: Площад „Александър Батенберг” от 18:00ч. ВЕЛИКО ТЪРНОВО: Църква „Филаделфия” от 13:00-18:00ч. РУСЕ: Църква „Божия църква на пророчеството ” от 16:00ч. БУРГАС: „Залата на операта” от 18:00ч. ЛОМ: Стадион „Младеново” от 18:00ч. ВАРНА: Църква “Сион” от 18:00ч.

Благодаря ти, сестричке! Предлагам утре вечер всички, които ще останат у дома да се съберем в 18:30 тук във форума и да се помолим заедно. Имате ли информация дали ще има определена молитва или всеки я избира сам по сърце?

Балканската война се води за обединение на българските земи, разделени от Берлинския конгрес. България има помощта и съдействието на Небето. Войната е обявена на 14 октомври 1912 г. Тя завършва успешно за България и на 17.05.1913 г. в Лондон се подписва мирен договор. През цялото време, докато К. Иларионов е на фронта, Учителя му изпраща писма, с които повдига неговия дух, вдъхва му оптимизъм и вяра в успешния край на това голямо изпитание - Балканската война. София, 9.І.1913 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Бележките засега ги преписва г-н Голов. Когато той ги свърши, ще имам вас предвид. Преди няколко деня получих писмо от Костадина, с което честити Рождествените празници. Той благодари, че е здрав със силата на Господа. Почеркът му за мен свидетелствува, че е бодър духом и пълен с вяра. Аз чета и по това, което за другите няма смисъл. Всеки човек едновременно пише по две писма. Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава неговия външен изглед. Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения*, губи от своята оригиналност и същина. Но все таки, преводът е за предпочитание пред нямането на оригинала. Вие ще се съгласите с мен от самите факти на опитността. Вий бихте се радвали за какъвто и да е костадинов превод от букви, слогове и думи, отколкото да чакате някакъв оригинал. Оригиналите малцина ги четат и мъчнодостъпни са. Те винаги се складират в обширните човешки библиотеки и добре се пазят и не се поверяват комуто и да е. Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обръщение, че да му се радват неговите близки. Мисля това е добро и много добро. Аз обръщам ума ви в една нова посока за размишления. Колко богатства, какви сили се крият в човешката душа. Природата постоянно прави своите преводи и ги пуща в обръщение. Нейните извори, нейните реки, планини, морета, скали, долини, камъчета, цветчета, мравинки, животинки, пчелички, бръмбарчета, пеперудки, птички, мечета, вълчета, овчици, козици, волчета и тем подобните, които носят на себе си нейните преводи. За някои от тях ний се възхищаваме, а други укоряваме като не добре преведени. Едни ни произвождат удоволствие, други ни крайно разтревожват. И ний си казваме: и това било превод. Но не е крива тя, криви са преводачите, които не са си изпълнили добросъвестно работата. Но ще попита някой как трябва да се преведе съдържанието на един извор? На този въпрос потрудете се да отговорите на запитвачите, ако Ви се отдаде. След като Вий им отговорите на първия въпрос, задайте им Вий втория, те да преведат съдържанието на оригинала на една река - как да се преведе на земному - и тъй по-нататък. Поздрав на всички. Ваш В.В.: П.К.Дънов * Предложение (рус.) ― изречение (Бел. ред.) София, 9.І.1913 г. Люб. К. Иларионов, Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепост в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тая война. На бойното поле се показва и човешкото геройство, и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това - пълната вяра, че без волята на небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия, които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар видимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят все трябва да се дадат жертви, в каквото и направление и да е. Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом. Онзи, който води съдбините на тоя народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува - в това няма никакво съмнение. Господните дела не търпят отмяна. Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле. В.В.: П.К.Дънов София,29.І.1913г Люб. Е. Иларионова, Получих писмото Ви, а така също и изпратената сума. Върху тия предмети, за които Ви говорих в по-ранното си писмо, за оригиналите и преводите в природата ще Ви обяснявам по-нататък значението. Засега Вий размишлявайте и постоянно се молете усърдно и дълбоко, като разкривате Вашата душа пред Господа. Молете се усърдно и за Костадина. Той минава през огнени изпити и само ръката на Господа е в сила да го пази от видими и невидими опасности. Молете се Господ да съкруши онези, които враждуват. Сега е време за духовна работа. Направете оброк. Направете посвещение на Вашия живот и на живота на всички други да служите Господу. И Господ да почне да работи чрез всички ви. Всички ония вътрешни затаени мисли, които замедляват* Вашия подем, отстранете. Дайте място на добрите желания, на добрите мисли да се възцарят във Вашата душа и чрез тях да се въдвори във Вас Господ. Не само във Вас, но и във всички. В това пълно разбиране на живота има мир, радост, веселие. Там, гдето Господ царува, душата е в безопасност. Нито косъм не може да падне от главата и. Извор - това е сладка дума на Небето. Извор - това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата. Извор, това е сложна дума, която разхлажда засъхналата уста, която утолява жаждата на душата. „Жаден съм", каза Господ ваш на кръста. Каква велика дума е „извор"! В Какъв велик оригинал е тя в Небето! Тук на земята преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя извор отвън вътре и Вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл! Извор, Извор, Извор, при планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота - далече. В смирените сърца ти избираш чист, сладък; в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на теб земята живота дължи, всичко. На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса, всички същества, малки и големи, вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор. Загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа. Извор, Извор, Извор, проникни в сърцата на твоите чада. В.В.: П.К.Дънов * Замедлявам (рус.) — забавям (Бел. ред.) София, 14.ІІІ.1913 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Изперете вещите и изхвърлете водата на чисто място. А другите неща да стоят тъй, както си ги поставила. Одрин падна; сега да видим Костадин и брат Ви от где ще се обадят. Те и двамата видяха ужасиите на ада. Да, това, което друг път не са виждали на земята, в миналите си свои съществувания. Сега ще си съставят ясно понятие на какво е способен човек. Картините на Одрин са страшни и потресающи. Стихийна борба. Това, което само българинът може да върши. Животът на земята без Господа е празната и вечна тъмнота; с Него той е възкресение и радост вечна. Стойте бодра и весела на своя пост. Изпълнете своя дълг както съм Ви учил. Дръжте сърцето си чисто, ума си - осветлен с Истината, душата Ви -озарена с Божествената любов на самоотричането и Господ ще направи пътя Ви светъл. Бъдещето е в Неговите ръце. Сега не е време за лични спорове и недоразумения, сега е време за работа и съчувствие към страждующите. Когато Господ работи, и ний трябва да работим с Него и да се стремим да изпълним Неговата свята воля в своята душа. Всичко ще се уреди, но ще мине време. Всички ще дойдат в съзнание, само че ще страдат много. С поздрав. П.К.Дънов София, 20.ІІІ.1913 г. Любез. К. Иларионов, Получих Вашето последно писмо. Пътят е добър - вървете така. Вий минахте в Одрин една голяма опитност. Имате донякъде понятие като какво нещо е адът. Нели това е стихия на развързани елементи от човека. Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на човешката мисъл, да види като какво може да направи човек в своите действия. Да, човекът, това колективно същество, може да направи много неща. Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените права. Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според Него „око за око, зъб за зъб". От всичко това трябва да се вади опитността, че само онзи, който живее съобразно с Божествените закони в природата, в света и човека, сее доброто бъдеще. Няма случай в историята, гдето народ, опровинил се в неправда, да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха българите, гдето сега са турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи тоя народ нагоре към доброто, към духовната свобода на Духа. Ти си видял и знаеш сега що е човек. Колко струва на бойното поле? Той отлетява. Като цвете остава след него само неговото добро и зло, което е вършил. Само когато всеки извършва своя дълг тъй, както го разбира, може да се благославя. Най-после одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха. Така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята. Турция упорствува и не иска да се учи, но ще и се даде да разбере, че правдата е Закон в Живота и тоя закон е неумолим в своите действия. Сега остава да дойде мирът. Ако Турция не склони, ще го приеме в Цариград. Ще останете ли задълго в Одрин или ще се движите напред към бойната линия? В.В.: П.К.Дънов София, 11.ІV.1913 г. Любез. К. Иларионов, Получих Вашето писмо от 31и миналий. Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия Промисъл. Велики са пътищата на Провидението. Сегашното е резултат от миналото, а сега се сеят семената на бъдещето. Вий се намирате в една струя, която носи сега тоя народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе ума, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Преди векове на това място бяха турците. Сега те отстъпват назад. Те приемат заслуженото. Вий сте в епохата, когато се ликвидират сметките на миналото. Сега схващате как се решава източния въпрос, понеже сте свидетели на това, което става. Общите намеци през миналите години се поясняват обективно. Еленка се учи сама. Тя доста добре схваща. Сега вижда по-добре и оценява Вашето присъствие. Не само тя, но всички жени са почувствували добродетелите на своите мъже и това мен ме радва. Взаимната семейна обич е огнище на всички земни блага и основа на дома. Сега остава Господ да подействува за мира и всички да се върнете по домовете си и да Му служите с всичкото си сърце. Няма друг както Господа. Там, гдето е Той, всичко върви напред. И няма невъзможни неща. Поздрави от мен всички приятели, които срещнете. Поздравявам ви със светлите дни, които настъпват. Сега природата е малко по-весела наоколо ви. Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на силите е бил верен на своите обещания и е превърнал всичко на добро. И сега още има мъчнотии, но и те ще се премахнат постепенно. Само търпение и вяра, и самоутвърждение. Ваш верен: П.К.Дънов София, 27.V. 1913 г. Люб. К. Иларионов, Получих Вашето писмо, а така също и сумата от 100 лв., изпратена от Дедеагач*. Навярно очаквате за пълното уреждане на въпросите, които вълнуват България. Мирът с турците се сключи. Но остават още малките недоразумения между съюзниците и те да се уредят. И те ще дойдат към края на своя финал. Което Господ е наредил, никой не може да го отмени, и което сега гради, никой не може да го развали. От всичко това ще излезе след време добро. България и българският народ трябва да се научат на кого да разчитат, най-вече в трудни времена. Друг е, Който разпорежда съдбините на народите. Велик е Господ в своите замисли. Пред Неговите очи стоят вековете на миналото, а така също и на бъдещето. Истории, пълни с всевъзможни отсенки на възлизане и слизане. Какви не народи, какви не царства, какви не войни, какви не цивилизации със свои разветчения*. Това е то човечеството, което марширува по пътя на своята еволюция, като стъпка по стъпка възлиза към небето, към обетованата земя на своите заветни ламтежи. И горе, и долу е все двшкение. Хиляди и милиони очи са насочени към земята. Умове, сърца, души са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен стремеж. И тук, както в началото, безформеното се оформява - появява се небето и земята, облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, развиват се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се човекът. Така и сега, в тоя духовен стремеж на небето, появява се Истината, с която човешката душа и дух се облича като с дреха. Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на човешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в човешкия дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато човек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а човекът изпълнява Неговата мисъл. Въодушевявайте се с това, което носи живот в тоя свят. България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля. Човек едновременно представлява и нищожество, и величие. По формата на своята външна обвивка той е като мехур, който чезне минутно. Но по размера на своя вътрешен дух той е сила велика, която се стреми да твори и да добие свобода на своя израз. И прави са думите „Царството Божие е вътре". Това е Царство на Сила, Царство на ред, Царство на Хармония и Любов към всичко, което е добро, възвишено и благородно. Моят поздрав Вам и на другите. Ваш верен: П.К.Дънов * Дедеагач — турски град, пристанище на Егейско море, присъединен към България след Балканската война (1912-1913 г.), отстъпен на Гърция след Първата световна война (1914-18 г.) (Бел. ред.) * Разветчение (рус.) — разклонение (Бел. ред.)

Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха. В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът. Като чувал при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина: – Приятелю, хайде да станем съдружници. Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ха. Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал: – Съгласен съм. Започнали заедно да работят. Турчинът вдигал и слагал тежкия чук, а съдружникът внимавал да улови момента, когато трябва да каже ха. Така свършили чукането на кафето. Турчинът правил кафета на посетителите си и турял десетачетата в една добре отворена тенекиена кутийка. Съдружникът му казал: – Приятелю, трябва да дадеш и на мене половината печалба. Турчинът си мълчал, нищо не му казвал. Тогава той завел дело против кафеджията. Като се явили пред съдията, съдружникът разказал цялата история и настоявал да получи част от печалбата. Съдията пожелал да види кутията, в която турчинът събирал парите. Той пуснал вътре едно десетаче и се обърнал към съдружника с думите: – Това тин, което чуваш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата. Днес много хора обикалят работниците, да наблюдават какво правят. Като чуят, че някъде станало престъпление, те казват ха. Чуят, че някъде се вършат добри дела, пак казват ха. Тук ха, там ха и след това се чудят защо никой не им плаща, защо работите им не вървят. Тин ще бъде тяхната заплата. В този пример се крие велик закон. Да наеме работници

Какво означава според вас "да бъдеш в областта на Истината"? И как това освобождава мисълта, желанията и постъпките?