Донка

Вината и отговорността са противоположни по знак. Вината фиксира вниманието в грешната платформа на мислене и вижда промяна само на ситуацията в миналото. Това е агресията. Миналото не може да се промени. Вината не се учи, тя съжалява за нещо, което не е или е направено, но не предприема нищо за промяна в настоящето. Отговорността фиксира вниманието в настоящето. Тя извлича поуката, променя принципно позицията и я прилага сега и тук. И продължава да внимава и да се учи. Иска ми се да добавя и нещо от НЛП - докато се чувстваме виновни за нещо, ние си представяме това, за което сме виновни със силен негативен емоционален фон. Подсъзнанието, обаче не разбира от НЕ-правене. Каквото си представяме силно - това правим... Т.е. чувството за вина подсъзнателно ни кара да повтаряме грешките си в нови вариации - като в примера с майка ми. Друго е осъзнаването на някаква грешна стъпка - след като вече сме видели резултата от нея. Отговорността за случилото се задвижва обмисляне, промяна и прилагане в настоящето и бъдещето... Ето пример: Преди 2 седмици на поляната за паневритмия танцуваме Пентаграм. За мен това е нещо ново и съм много съсредоточена, защото греша някои места. Този път танцът върви перфектно, аз усещам вече как ми никнат криле и в момента, в който заставам на последното място, на което не съм била, извиквам радостно! И в този момент започва последната част - петата. Пламнаха ми бузите Обърках последната част - ясно беше. От старание да не объркам мястото си бях пропуснала да броя частите и бях забравила, че трябва да се върна в позицията, в която съм започнала. Отначало усетих прилив на срам и вина. Но братята и сестрите ми се смяха и радваха - защото искрено съм се зарадвала... Станало много забавно... Трансформирах енергията на вината във визуализация на танца в завършен вид и радостта след последната част, а не с грешката ми - и така до другата неделя. Познайте как танцувах и как се получи - да, като във визуализацията ми.... За децата и възпитанието и отговорността.... това е друга тема, за която сега нямам време

Благодаря Според мен смирението и съвестта са проявления на уважение към върховенството на Божията воля. Смиреният и съвестен човек не се чувства виновен. Смирението изключва вината - то е алтернативата и. Когато съм смирена и съвестна, това означава, че съм осъзнала и приела грешката си като урок, като нещо, което така е трябвало да се случи за мое и на другите добро. След това осъзнаване внимавам да не повтарям същата грешка... Ето един пример: Осъзнах преди няколко години, че с добри намерения съм се опитвала къде съзнателно, къде не съвсем да влияя върху живота и мисленето на децата си. Да ги насоча там, където ще им е по-спокойно и лесно и ще са по-щастливи. Доста глупости съм направила. Но каква е ползата да се чувствам виновна - вината не може да поправи стореното. Само по един начин може - да променя изцяло своето мислене и поведение. Никак не ми беше лесно да спра и да обърна на 180 гр. след 22 години "възпитание и грижи". Много се старах и още продължавам да внимавам много. Проверявам всеки порив да "помогна" (вече забравих как се критикува), но все пак понякога се чувам и виждам да го правя - веднага моля за прошка и спирам и започвам вътрешно чистене... Чувство за вина виждам и чувам всеки ден в думите на моята майка - тя все още смята, че е виновна, защото в моя живот са се случили всички тези катаклизми. Защото не ме била спряла навреме, защото трябвало да ме убеди и да ми отвори очите навреме, защото трябвало да не ме карат да завърша първо после да създавам семейство, а да ме насочат да се омъжа докато съм студентка и все от този род, ...... Е, това на смирение ли ви прилича?

А за мен чувството за вина е симптом на свръхгорделиво его. Какво означава да се чувствам виновна за нещо - това е възможно само ако преди това съм живяла с мисълта, че АЗ съм отговорна за това какво и как ще се случи с нещо или някого и с мен самата. Това пък от своя страна означава, че обсебвам свободата на ситуацията, на хората, които участват в нея, на съдбата дори. АЗ съм решила, че нещо трябва да се случи по някакъв определен добър и правилен начин - по моите представи за добро и правилно. Всяко друго развитие вече ми се струва като погрешно и лошо. Ако хвърля вината върху Бог или съдбата това е по-малката агресия. Ако поема вината върху себе си, това е свръхагресия на свръхгорделиво его - това означава, че подсъзнателно смятам себе си за върховната ръководна сила... Друго е да осъзная какво и как съм направила противно на Божията Воля... и да се върна на пътеката и да внимавам.... Преди време тичах радостно и възбудена по надолнището на един хълм. Предупредиха ме два пъти да внимавам.... Е, паднах и си разтегнах сухожилието и разтревожих близките си. Да се чувствам виновна за нещо? Не - какъв смисъл има чувството за вина. По-добре беше да осъзная невниманието си и да си взема поуките - ами болката ме застави да го направя. Сега внимателно стъпвам не защото ме боли, а защото помня какво се случи... Виновна пред близките ми? Вие как се чувствате, ако някой се чувства виновен пред вас за нещо? Аз се чувствам много неудобно и задължена да успокоявам... Накрая се усещам с източена енергия... Вече не позволявам такива неща, но имам достатъчно опит ....

Бог е като слънцето - съвсем не е важно за него кой си е отворил прозорците и колко.... Но за човека е важно - от него си зависи колко светлина ще получи - колкото прозореца САМ си отвори.

Точно същата идея се е втълпила и на нас! Ще сме ти много благодарни Палма! Когато файлът е готов, моля изпрати го на моя меил (donkag@abv.bg) - ще го публикуваме в раздел статии.

Може би не обясних ясно - състоянието, което описваш: за мен е истинското състояние на връзка с Бог. Моделът на Гспод като баща, авторитет, наказващ или награждаващ - това е модел, характерен за ниско ниво на развитие на съзнанието.... Същото важи и за моделите тип "вдъхновение", "прозрение", "умиротворяване" и т.н. Връзката с Бог на високите нива на съзнанието по-скоро се описва с "не-състояния".

Аз по това разбирам, че наистина съм свързана с Бог и нямам нужда от посредници....

Под желание, което ограничава свободата и Любовта разбирам желание, което зависи от другите хора и тяхното поведение. Ако поискам да получа взаимност на моите чувства - това ми отнема и свободата и любовта. Но ако поискам да обичам някого - свободна съм. Ако поискам да потанцувам и да се наслаждавам на танца - само от мен си зависи да намеря мястото, времето, начина.... Ако поискам да танцувам точно определено нещо в точно определено място и с точно определени хора - окована съм от желанието си... Или както казва Учителя - "правете въжета, но не бесете хората с тях"....

От известно време наблюдавам влиянието на пластичността или рязкото движение по време на танца. Например при движенията подобни на "косене". В "Подвижност" ръцете могат да се движат вляво и вдясно със замах - подобно на маршируване. Ефектът е състояние на енергичност, решителност, но и занижено внимание към детайлите на ситуациите, поведението и състоянието на хората, както и своето собствено. Съвсем по различен начин влияе движение, което прилича на погалване, а при вдигането в края на дъгата напомня на нежно пускане на птица от дланите. Мекотата се отразява на мисленето и отношението към ситуациите - човек става спокоен, търпелив и благ като движенията, които прави. Напрежението не му се отразява, а агресивна постъпка на друг човек се вижда от нейната комична страна или като ясно недоразумение.

Дайте конкретно предложение как точно да стане довършването на къщата. Кой да плати и колко за това. Кога да започне безплатното ползване на къщата? Кой ще бъде законен собственик на имота след завършването му? Имам още въпроси, но след като получа отговорите на тези....

Честит Рожден Ден на две прекрасни цветя на форума! Eshavt и Mdrya1953

Вярата определя какво знание ще усвоим и как и за какво ще ни послужи. Аз, например вярвам безусловно в Божествената искра и доброто, с което се ражда всеки човек без изключение. Всяко дете и възрастен я носят, но се проявява с различна сила и по съвсем различен начин при всеки. Моята вяра ме насочва към познание на човешката психика, мотиви, поведение, емоции, за да мога да открия, да видя, да усетя Божествената искра на всеки човек, който сам идва при мен. Не са достатъчни само дадените ми Отгоре усет и естествен интерес - има много да чета, да уча, да опитвам, да прилагам... Затова ми са "подадени" и съответните умения за учене и анализ... Втората сфера на познание, към която ме насочва вярата ми, е познанието на откритите и прилаганите от човека през вековете методи за отглеждане и развитие на децата - колкото по-голяма е базта данни, с която разполагам (знанието), толкова по-голям избор имам, когато се наложи да вземам решение в някоя отделна ситуация - толкова по-готова съм за творчески решения... Тук съм длъжна да спомена на колко мъдри и добри неща са ме научили беседите на Учителя - те укрепват вярата и ме насочват към познанието, което ми е нужно в определения момент...

Какво означава да "върнем живота на човека"?

Чистата вода ще слагаш на една страна, мътната – на друга, няма да ги смесваш. - не мога да намеря по-точно определение на емоционалната интелигентност....

Високите температури са ми проблем откакто кръвното ми спря за постоянно на горна граница 100. Не разбирам напълно механизма, но през лятото ми се случва да сближа границите и става зле - ... Измъкваха ме соленият айрян на глътки, глътки чай от бял равнец, компреси с влажни кърпи и недай боже да се стигне до системи... Тази година реших да опитам горещата вода - много бях чела и слушала от хора, които са работили в африкански страни, че само горещата вода е спасението, но някак не можех да накарам ума си да посегне към димяща чаша в зноен ден. Всъщност просто не спрях да пия топлата вода (около 40гр.), която така или иначе си пиех досега. Дори я увеличих през деня - в най-топлите часове. Чувствам се превъзходно - пия с удоволствие и усещам как тялото ми само дърпа към чашата. Един ден съм я забравила и тя беше изстинала - "върна я" за дозатопляне. Слънчевата вода за пиене и измиване е превъзходна! Естествено нагрята - какво по-добро от това...

Благодаря на азбуки за споделеното! Имам конкретен въпрос към теб Ако в градския транспорт в Германия се случи нещо нередно - каквото и да е - какво е участието на пътниците, които са свидетели на станалото? Кой се справя със ситуацията и как? Имаш ли конкретни примери? Все пак според мен е хубаво да се научим на ред от хората, които вече са намерили начин да го въведат. Какво според вас, живеещите вън от България "прави" реда в градския транспорт - съзнанието или контрола?

Много трудно намерих думите за тази тема. Мисля над нея вече трети ден, провокирана от думите на Ани (Благодаря ти, сестричке!) Стигнах до извода, че като жител на малък град, нямам опит с подобни случаи в нашия градски транспорт. Редът в него и обичаите и атмносферата на малкия град е съвсем различна от тази в София. Живяла съм и в по-големи градове, много по-големи от София, но и там не съм попадала в подобна ситуация. Затова реших да се допитам до всички вас. Каква е причината за напрежението и конфликтите в градския транспорт? Какво според вас е адекватното поведение на пътниците в случай на нередно поведение? Всички да вземат отношение и да се включат или да оставят на водача и контрольора да си овладеят ситуацията? Има ли друг начин? Какви са традициите и поведението на пътниците в такива ситуации в европейските (и не само) страни?

Наряд за начало: Пътят на живота - молитва Беседа: Доброто семе Наряд за край: Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула Ще Ти служа през цялата вечност - формула Господнята молитва Доброто семе

София, 27.VІІ. 1913 г. Л.Е.И.* Считай мъчнотиите като Божествени упражнения. Сегашната криза е на привършване. През тая година научихте много неща. Вам ви се отвориха очите като на Адама и Ева в райската градина. С какво голямо усърдие трябва да се подвизава всяка душа в тоя свят, за да постигне вечния живот и безсмъртието. Нека да царува във вас Господ и Неговия Дух да ви ръководи всички ви. Господ е вързал дявола. В.В.: П.К.Дънов Л.Е.И. — Любезна Елена Иларионова (Бел. Ред.) София, 22.ІХ.1913 г. Люб. Костадине, Получих Вашето писмо, а тъй също и на Елена. Аз сега правя една обиколка и в нея имам предвид и вас. Когато дойда, ще говорим. Народите на Балканския полуостров минават през една особена опитност, с която се изпитва моралната сила на великите сили в Европа. Българите държат вече писмена и устна матура. Ще видим как ще се произнесе комисията отгоре. Желая вашата вяра да уяква. Моят поздрав и на двама ви. Ваш верен: П.К.Дънов Шумен, 2.ХІ.1913 г. Люб. К. Иларионов, В понеделник, на четвъртий-того аз ще тръгна за Търново с утрешния трен*. Днес заминавам да посетя едно село в Преславско. Желая всички да се ползуват с благословението на Господа, Който много пъти е говорил на човеците по разни начини, когато са били готови да Го слушат. И сега Господ е благоволил пак да говори и благословени са всички, които Го слушат и прилагат Неговото Слово. Духът на Господа да ви озарява всички. Приятни са лъчите на Слънцето, когато падат върху влажната земя, посята със семената на Любовта, която носи в своите обятия скрити всичките Божии блага. П.К.Дънов Трен (фр.) — влак (Бел. ред.) Любезни Костадине, С П.Ч. Рекох да ви напиша няколко реда, да ви държим в свръзка. Вий, военните, знаете какво е да има човек връзка в мирно и военно време. Тя поддържа духа да е бодър и весел. всякой човек трябва да е във връзка постоянна с Бога. Тая връзка дава смисъла на всичкия земен живот. Тя носи всичкото благо. във военно време, когато войникът изгуби връзка с цялата армия, той пада в плен. Така и в духовно отношение верующите попадат в тая грешка. Дръзкте постоянна връзка - то е най-безопасното положение. Мъчнотиите, страданията не трябва да стават причина да се губи връзката между Бога и всяка жива душа. И тъй, надеждата случки за връзка между хората, вярата за връзка между ангелите, а любовта за връзка между Бога и човека. Дръжте тия три връзки в постоянна изправност. Това са живи процеси, тъй както яденето, пиенето, дишането, чувствуването и мисленето. Когато скъсаме връзката с надеждата, ражда се отчаянието, разочарованието. Когато скъсаме връзката с вярата, ражда се безверието, съмнението, а когато скъсаме връзката с любовта, ражда се злобата, омразата и недоволството. И тъй, това е цяла наука на живота - да се разбира той правилно. Аз ви изяснявам някои положения из духовния свят тъй, както други малцина ще направят това. Ний знаем причините на всички неща - защо се случват тъй, а не другояче. Ако ленивият ме попита защо идва сиромашията, ще му кажа: поради леността. Ако любящият ме попита защо идва радостта, ще му кажа: поради любовта. Еленка нека мисли върху това, за да има повече светлина, а така също и ти. Поздрав на всички. Прочетете им писмото. Подпис В.** * В архива, с който разполагат издателите, липсва дата (Бел. ред.) ** В. — Варна (Бел. ред.) 26.ХІ.1913 Любез. К. Иларионов, Получихме маджуна. Относително книжката, когато се уредят, тогава ще изпратите сумата. Вий ми съобщете, когато работата е готова, и аз ще ви дам наставления каква сума да се изпрати. Засега хранете добри мисли. Не допущайте да ви обсебват долнидухове. Трябва да се борите както на бойното поле. Оръжия. с които да воювате, са ви дадени в Посланието на Павла Господ ще помогне. За Него няма неща невъзможни. Вярвайте в Него твърдо и с простота на сърцето. Краят на тези, които градят върху вечната канара, е добър. Може да има бури, неволи, страдания временни, но те ще се изменят на добро. Сега е време да се прилага Истината. Моите Благословения на всички ви. В.В. П.К.Дънов ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Учителя предсказва земетресението, станало на 1 юни в Търново, още в писмо до Елена Иларионова от 9 април, в което под формата на задача дава точния ден, час и минута на земетресението. ИЗ СПОМЕНИТЕ НА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА През пролетта на 1913 година заминах при снаха си в София. Сестра Гумнерова ме покани на обяд и да пренощувам, та на другия ден да отидем при етърва й, която много искала да ме види. Учителя живееше у Гумнерови. На обяд имаше около 20 братя и сестри. Стана въпрос за заминаването на някои, а Учителя ги задържаше. И аз се одумах да се завърна в Търново. „Да — каза Учителя, ти трябва да си отидеш.“ Повика ме после при себе си и сериозно ми каза: „Ти защо стоиш в София? Пушекът на каменните въглища ли ти харесва или що? Още утре да си заминаваш!“ Аз му казах, че стоя в София за по-лесно съобщение с Костадин и брат ми, които бяха на фронта. „Ти ли ще ги пазиш? Аз бдя над тях и Костадин ще се завърне невредим, и косъм от главата му няма да падне. Още какво искаш?“ Тогава замолих Учителя да запази и братята ми, които бяха на опасни места на фронта. Той се позамисли и каза: „Да, брат ти Асен има малко карма." Аз извиках: „Учителю, искам да се завърне жив!“ „Добре, — ми каза той — единият ти брат ще се завърне малко ранен в ръката." И действително, Иван дойде в Търново на лечение между болните и ранени войници, ранен в ръката при Одрин. После Учителя продължи: „Одрин ще падне и ти трябва да си в Търново, там да посрещнеш падането му. Това никому няма да обаждаш.“ Тогава сам ме заведе при снаха ми и съобщи, че още сутринта трябва да си замина. На другия ден бях вече в Търново. След няколко дена получих писмо от Учителя със следното съдържание: • 9.ІV.1913 г. Л.Е.И.* Пиша ви тия редове, като имам предвид миналото, настоящето и бъдещето с неговите последствия. Това е дълга история, през която човешката душа е минала, минава и ще минава. Вий живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество. Светът, това е проявление на природата, която е майка на всички живи същества. И тя, както всички други майки, се интересува от своите деца. Създала им е за забава, за прехрана, за наука много неща, много играчки за развлечение, ушила им е много дрешки за украшение, приготвила е много сокове за прохлада и плодове за наслада. Сложила е богата трапеза на своите деца да се нахранят, насладят, да си починат, поспят, да идат след това на училище, да се позанимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на живота, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом. Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете, защо е науката, защо е работата? На първо място, вий имате два отдела, които могат да се изразят с шест числа. Първият включва четири: 1, 2, 3, 4. Общият им сбор възлиза на десет. 1+2+3+4=10. А знаете ли какво означава тоя общ сбор на тия четири числа? Играчките, това са първите занятия; дрешките, това са първите упражнения; соковете, това са първите радости; плодовете, това са първите придобивки. Сега, важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете, с какви дрехи да се облича, с какви сокове да се пои и с какви плодове да се храни, с какво да се учи, какво да работи? В първата част, казахме, влизат играчките, дрешките, соковете и плодовете. Във втората - науката и работата или трудът. И тъй, ний можем да изложим тия два отдела в числа. Първият: 1, 2, 3, 4; вторият: 5, 6 и да направим едно малко пресмятание, понеже и Господ със сметка е направил тоя свят. И тъй 1+2+3+4=10, 5+6=11. И така, пред вас стои един отличен метод за самовъзпитание, пълен с големи богатства. Метод, който ако да можете да го разгатнете и приложите, щяхте да станете по възможност най-добрите, най-правдивите, най-любящите, най-мъдрите, най- истинлюбивите и бихте превърнали вашия живот на рай. „Колко са съблазнителни тия думи. - ще кажете вий - Кажи ни го, Учителю, и ний веднага ще го приложим и в света първи ще станем.“ Ще ви го кажа, само искам да се научите добре да пресмятате числата. Сега, вий на първо място прегледайте на плодните дървета цветовете им: по колко листа и личинки имат. След това пак ще говорим. Сега да се повърнем на първия урок. Играчките трябва винаги да съответствуват на природата на децата. На момиченцето - кукли, на момчето - конче. На момичето - рокля, на момчето - гащи. При ядене и на двете сокове и плодове. Сега, да отидем до друг род размишления. Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете - топлина. Значи, на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот. Да представим тая философска работа в прости ученически задачи. Първо, играчки, дрешки, сокове, плодове: 1+2+3+4=10. Второ, учение и работа: 5+6=11. Трето, ум и топлина:7+8=15. А знаете ли тия три сбора какво означават? Те значат: Бог, борба, посвещение. А можете ли да намерите отношенията на тия думи една към друга? Можете ли се постара да разрешите тая малка загадка? Който я реши, ще му дадем определена награда. Искам всички да мислите право, да чувствувате право, да постъпвате право. Като говоря право, то е по отношение на силите, законите и причините на самите неща. След тая задача ще следваме другата следния път. Прочети това на всички приятели и който иска да се занимава, може да си препиши писаното и да мисли, работи и почива. Поздрав на всички без изключение за светлите дни. П.К.Дънов * Л.Е.И. — Любезна Елена Иларионова (Бел. ред.) Стана силно земетресение в Търново на първи юни 1913 г. След силните трусове Учителя дойде. Те още продължаваха, въпреки по- слабо. Природата още бушуваше. Проливните дъждове, бурите, светкавиците и гръмотевиците не спираха. По време на силна буря, която разтуряше купи сено и отнасяше снопи от нивите, Учителя стана, отиде горе на Картала, повдигна ръцете си нагоре, раздвижи ги на разни страни и като се завърна каза: „Не се страхувайте! Изпратихме бурята другаде.“ И действително тя престана. Това зачуди всички, които бяха наоколо под палатките. През време на земетресението Учителя ми даде да се моля с 121 Псалом. Тогава Той ми каза: „Затова те изпратих да дойдеш в Търново, за да видиш едно събитие, което става на хиляди години веднъж, и то беше отдавна отбелязано в аналите на природата.“ Защо не ми го казахте, Учителю? — попитах аз. „Аз ти писах и ти определих годината, месеца, деня, когато ще стане. Дай писмото със задачата, която ви дадох да разрешавате." Числото 13 означава годината, когато ще стане. 1 + 2 + 3 + 4 = 10 -Бог 5 + 6 = 11 - Борба 7 + 8 = 15 - Посвещение 13 16 36 Числото 16 показва първия ден от шестия месец — първи юни. Числото 36 показва колко дена ще продължат трусовете. Числото 10 означава, че в 10 часа започва земетресението, тогава се чуваха подземни гърмежи. Числото 11 означава часа на първия силен трус, който продължи до 15 часа. И всичко това стана с най-голяма точност, както бе определил Учителя в задачата... Още от 1911 г. при Учителя идваха свещениците Сталиян Кръстев и Петър Тулешков. Той им разясняваше Евангелието и Стария Завет, които не разбираха. Каза им да направят нов филон* и с него да служат само по един път в църквите: „Св. Богородица“ и „Св. Атанас“. По време на земетресението „Св. Богородица“ се събори до основи, а от „Св. Атанас“ остана по нещо. „Това показва, им каза Учителя, че не сте готови да служите на Бога.“ Във връзка с тези събития сестра Елена В. Русчева от Варна пише на Е. Иларионова и й изпраща текста на писмо от Учителя до тях. Няколко дена след земетресението Васил писа на г-н Дънов за станалото събитие и в отговор получихме писмо, препис от което ти изпращам тук. Понеже ние не сме сега в Търново, то те моля дай и на другите братя и сестри да го прочетат или препишат. * Филон (гр.) — източноправославна свещеническа дреха без ръкави, символизираща наметалото, с което римските войници облекли Христос (Бел. ред.) Текст на писмото от Учителя: Варна, 18.VІ.1913 г. Драга сестро Еленке, Вий преминахте през един изпит, през едно кръщение в Търново. Това, което придобихте, с пари се не купува. Това са редки събития в живота, които стават при особени епохи и имат особено значение. Това са велики дела Господни. Аз го наричам Възкресение. Гробовете, в които бяха затворени хиляди души от миналото, [се отвориха]. Тези души се освободиха от затвора и възлязоха в живота на Божията благост. Едни слизат, други възлизат. Такъв е великият закон на въздигането и възраждането. Нека помни Търново Господнето посещение за свобода, че животът не е в имота, но в Любовта - да обичате ближните си. Търново не изгуби, а спечели. Мислите на образования свят сега са съсредоточени към него. Това е то Третото Божие Царство; сега стават неговите разграничения. Не бойте се, бъдещето носи велики блага в себе си за всички. Старите дрехи ще се заменят с нови. Дребнавото ще се замени с великото и благородното. Това е ребусът, който бях ви задал да го разгадавате. Разбирате ли сега думата Бог, Борба, Посвещение? Да, имате вече ясна представа. От невидимия свят си го разгадаха в своята ясна форма. Числата сега са ясни и разбираеми с останалите пояснения. В числата имахте определени годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на Природата. И то иде навреме. Вие опитахте сега Господа и видяхте, че е благ и че Той е в сила посред най-тежките условия в живота да ви избави в безопасност. Които слугуват Нему, никога няма да се посрамят. Имайте вяра жива, защото тя е носителка на живота. Научете се да се не грижите за много неща. Сега опитвате, че малко е потребно човеку. Научете се да сте винаги благодарни. Аз сега ви излекувах вече от много недъзи и това беше моето желание: да опитате и видите това, което никога не бяхте видели. Ето защо се забавих тая година. Аз желая хората да живеят братски. Омразата, алчността, злословията, лошите съревнования не ползват. Благодарете на Господа, славете 29 в душата си, благославяйте го в духа си, любете го в сърцето и възлагайте упованието си в Него. Започнете вече с Новия живот, който ви се дари, употребете го за добро. Не се обезсърчавайте, не гледайте мрачно на бъдещето, то е светло; утешете и укрепете всички, насърчете ги; кажете им, че което Господ е определил, никой не може да отмени, и което Господ сега гради, никой не може да развали. Господ ще поправи всичко, Той ще възвърне изгубеното и ще утеши наскърбените и нажалените, и ще промисли за всички. Да го благославят всички; Той ще полозки своята милост. Нека не грешат. Старото мина. Поздрави всички приятели и им чети моето писмо до вас; то е едновременно и за тях. В.В.: Подпис (П.К.Дънов)

А как се справяте с импулса - обида от типа - "отивам си от това място - тук не е за мен". Понякога той ни спасява от излишно напрежение, недоразумения, безмислени опити да намерим положително решение и обща позиция там, където не може да я има по обективни причини. И все пак - може би си струва да се опитаме поне? Понякога импулсът ни заслепява за момент - от личния си опит съм стигнала до извода, че такъв заслепяващ измпулс по правило идва от наранено его и се усеща като обида. А какво е усещането, когато импулсът идва от вярното място?

Е, как защо!? Ти Станимир, не знаеш ли онази формула "Разделяй и владей"? Всичко гениално е и много просто нещо. Ей точно това е и дуалистичната философия. Когато някой заеми някаква нецентрирана позиция, дори и по невнимание, дори и по забързаност, ангажираност, незнание и прочие,.. ... тутакси бива запращан в другата крайност. Точно така се хаби много ценно време, енергия, сили ...средства за еволюция. Един/една, едно ...човек/обществена група/същество точно така се разбалансирва и се ..разграбва. Казано простичко -"Разделай и владей". А Добрата молитвата е концентрация...концентриране в това което молиш Бога да е концетрирано като съдържание и форма - противоположното на разбалансирване в крайностите .. Да, диаманта си е диамант. Дори в калта, дори сред другите камъни, дори в златен обков - диаманта си е диамант. Само, че мястото на диаманта е в златния обков. Защото това е свидетелство, че претижателят на дози диамант (изричащият молитвата) има разсъдък, ум, разум, ценностна система, Себесъзнание и знае свойствата на диаманта /молитвата/. Защото Добрата молитва е по-скъпоценна и е от диамант. Следователно който пази молитвите си чисти, им прави златен обков. И те - молитвите му биват Чувани. Вярно е за Добрата молитва!

Да се опитва да види човек под черупката на привидното и често защитна маска на бездушие - това дали е позиция на щрауса или напротив - опит да се прозре в доброто скрито по някаква причина? Това, което бързо обявяваме за негативна черта на някаква група хора или човек, това може би не е тяхната вина, а една от техните беди? От професията си знам едно нещо със сигурност - колкото по-лошо се държи едно дете, толкова по-голяма нужда от любов и разбиране и подкрепа на доброто в себе си има - и се опитва да ни накара да я видим.... по своя странен начин. Същото и дори в по-голяма степен важи и за възрастните...

Честит Рожден Ден, Огняне! Благодаря ти за всеотдайността, с която работиш и живееш! Благодаря ти за библиотеката, в която всеки от нас може да намери по всяко време каквото му е необходимо Светлина и радост да огряват Пътя ти!

Сред хората, които живеят около мен и които познавам (а по силата на професията си познавам много, наистина много хора от най-различни възрасти) няма такива, за които говорят Любо и Ани. Понякога и мен ме възмущава защо единични случаи на психично болни, за които близките не са се погрижили навреме, стават емблема за човешко поведение. Защо не разказваме за стотиците хиляди добри деца, които рисуват, пеят, танцуват, работят и уважават родителите и всички други хора? Защо предпочитаме пикантните случки, които прдизвикват осъждането ни (без да се интересуваме от реалните причини, довели до трагедията) пред стотиците хиляди родители и пораснали деца, които с много любов се грижат за семействата си - тихо, без да се тупат в гърдите - просто защото.... ги обичат. За децата в Африка - ние не сме там, не можем да знаем какво, как, защо става там. Само понякога се прокрадват намеци за злоупотреба с помощите в огромен мащаб, за интересите на търговците на оръжие. За себе си съм решила какво мога да направя - едва ли моята дребна намеса по какъвто и да било начин би променила нещо там. Но включвам тези деца и майки там , когато визуализирам хората на планетата сити, радостни, щастливи, че са заедно...