Донка

Да - доказана и леувана безуспешно повече от 15 годни сърдечна невроза - за 6 месеца с "Извора на доброто". Заедно с нея си отиде заведена в диспансера и лекувана с какво ли не вкл. с десенсибилизация астма с придружаващ алергичен ринит доведени до състояние помпичка в дамската чанта и пристъпи всяка нощ.

Много силно впечатление ми направи това: От опасение да не би да закъснеем с решаването на някакъв проблем, смятаме, че е по-ефективно да обработваме няколко мисли и няколко чувства заедно. И накрая - умора, объркване, грешки, връщане за поправка - не винаги възможно. И само защото някак не мога да отговоря на настояванията на някого с "в момента обработвам друга мисъл и друго чувство - моля за търпение....". Ако, обаче трябва да избираме - две мисли и две чувства, обработени бързо, но некачествено или със закъснение, но с богати резултати и добре научени уроци? Дух Господен

Моето поколение израсна с музиката на Майкъл Джексън. От неговите песни учехме английски език. Неговите мелодии още звучат в съзнанието ми и започвам да си ги пея заедно с думите, които на времето знаех наизуст. Един много нежен, добър и крехък гений - един много силен дух. Джако не ни напусна - той е сред нас, в нас - с всяка дума и всеки тон композиран и изпят от него... Will You Be There Hold me Like the river jordan And I will then say to thee You are my friend Carry me Like you are my brother Love me like a mother Will you be there? Weary Tell me will you hold me When wrong, will you skold me When lost will you find me? But they told me A man should be faithful And walk when not able And fight till the end But Im only human Everyones taking control of me Seems that the worlds Got a role for me Im so confused Will you show to me Youll be there for me And care enough to bear me (lead me) (lay your head lowly) (softly then boldly) (carry me there) (hold me) (love me and feed me) (kiss me and free me) (I will feel blessed) (carry) (carry me boldly) (lift me up slowly) (carry me there) (save me) (heal me and bathe me) (softly you say to me) (I will be there) (lift me) (lift me up slowly) (carry me boldly) (show me you care) (spoken) In our darkest hour In my deepest despair Will you still care? Will you be there? In my trials And my tripulations Through our doubts And frustrations In my violence In my turbulence Through my fear And my confessions In my anguish and my pain Through my joy and my sorrow In the promise of another tomorrow Ill never let you part For youre always in my heart. Аз никога няма да се разделя с теб, защото ти си винаги в сърцето ми....

Според мен това е дълг на всеки последовател на едно учение, който уважава неговия създател. Знам, че сравнението не е на място, но например, последователите на Фройд не се опитват да променят и въведат нови неща в оставеното от Фройд и да подпишат своите нововъведения с неговото име. Ние всички знаем техните имена и какво точно са нововъвели.... Но знаем и какво точно е написал Фройд. Така е честно и коректно. Ако новаторът и осъвременителят на едно учение няма претенциите да представя своите осъвременявания като "съвременният вариант на Учението", и не настоява хората да го приемат като такова, какъв е проблемът? Тези, които не искат да четат и приемат неговите лични приноси (подписани с неговото име) просто си четат оригиналите. Други четат осъвремененото, защото него разбират по-добре и повече им допада. Проблемът започва, когато и двете страни се опитват да наложат на "неправилните" своята гледна точка и да ги убедят да правят същото каквото правят те самите. Според мен всеки човек сам решава дали да превърне учението, което следва в догма или да "посади семката" на Учението в своя личен живот и да възрастне плодове от тази семка. Самото Учение не е дърво - то е житно зърно. В душата на един човек то пада на камък и си остава твърдо зърно. В душата на друг.... Христос го е казал ясно, няма нужда да повтарям.... Естествено възниква въпросът - кое се смята за папагалщина и кое за творчество и вдъхновение? Когато Таня публикува цитати от беседите, които чете и съпреживява в момента, тя твори вдъхновено - по своя начин, защото тя разказва какво е преосмислила, приложила, променила, прогледнала в момента. (Знам го лично от нея.) Един внимателен читател по цитатите може да "влезе" в нейния свят и да се докосне до ума и сърцето и душата и. Когато Борислав пише своите книги и пее своята мантра също твори вдъхновено - по своя начин. Когато моята приятелка Корнелия от групата ми по Паневритмия танцува, тя твори вдъхновено - усещам го, когато танцува с мен или до мен. И после в своя личен живот - в галерията и в проектите, с които живее съвсем незабележимо за останалите, тя отново твори вдъхновено - излъчва и засява в душите на хората и децата около себе си житните зърна на Учението - без дори да спомене и дума за него. Учението е в очите и, в ръцете и, в безусловната любов, с която прегръща всеки и общува с хората, растенията, животните и предметите... За папагалщина няма да говоря и да давам примери - за мен това е много грубо казано. Ако наистина някой механично повтаря научени наизуст фрази, но не прилага и не твори, то... той още не се е научил как..... Ако този човек се опитва да ограничи другите, то той все още се плаши от различното.... "Картината още не е завършена".... Изворът на доброто - Новите отношения

Според мен, ако едно семейство (и двамата!) се самоопределят като щастливи - те са щастливи независимо какво е мнението на другите за тях и техния семеен живот. Ако единият самоопределя живота на семейството като щастлив, а другият - не, значи не са щастливи. Има семейства, които не се чувстват щастливи, ако им е "прекалено спокоен живота" - те са нещастни, не могат да си научат урока за щастието. На тях им са необходими бури - но тогава ще са щастливи само при условие, че и на двамата са необходими бурите... За компромисите - ние живеем без компромиси (мога да направя сравнение с 20 години първи брак). Когато той или аз искаме да отидем някъде или направим нещо, другият през това време се занимава със своето нещо или отива на своето място. Компромис би означавало за нас когато той иска аз да направя нещо, което аз не искам, аз да го направя само за да му угодя или да нямам неприятности. Това вече не го правя. Обаче, ако аз направя това, което той очаква (не иска) от мен, защото на мен ми е хубаво да го направя или защото след обмисляне съм решила, че ще е добре да го направя и без неговото очакване, това не е компромис - това е разбирателство. Следователно не е важно какво точно правим, а с какъв мотив и чувства го правим.... Моят принцип в това семейство е да не започвам да правя нещо, за което все още не съм постигнала вътрешно съгласие и убеждение, че правя по своя собствена воля и с положителни чувства.... Същата мярка прилагам и към мъжа , с който живея - предпочитам да си направя нещо сама или да изчакам докато "узрее", отколкото да постигна бързо съгласие, но зад него да стои "правя го, за да е доволна тя". Защо? Ами ако той се съгласи с мен с този мотив съвсем основателно ще очаква от мен и аз да се съглася със същия мотив. А аз няма да го направя. А и никак няма да ми е комфортно да знам, че го прави "заради мен" - насила хубост не става....

За мен Майкъл Джексън ще остане жив с песента и клипа, който пуснах в първия пост. Всеки път, когато слушам и пея тази песен (особено в това изпълнение - с децата), не мога да спра сълзите си... Изпълва ме радост, любов, нежност към всяко същество в света, към целия свят.... и отговорност за него и за своето присъствие в него. Съжалявам - не ми стигат силите да преведа песента за тези, които не владеят английски... Heal the world Written and composed by Michael Jackson. Produced by Michael Jackson. Theres a place in Your heart And I know that it is love And this place could Be much Brighter than tomorrow And if you really try Youll find theres no need To cry In this place youll feel Theres no hurt or sorrow There are ways To get there If you care enough For the living Make a little space Make a better place... Heal the world Make it a better place For you and for me And the entire human race There are people dying If you care enough For the living Make a better place For you and for me If you want to know why Theres a love that Cannot lie Love is strong It only cares for Joyful giving If we try We shall see In this bliss We cannot feel Fear or dread We stop existing and Start living Then it feels that always Loves enough for Us growing So make a better world Make a better world... Heal the world Make it a better place For you and for me And the entire human race There are people dying If you care enough For the living Make a better place For you and for me And the dream we were Conceived in Will reveal a joyful face And the world we Once believed in Will shine again in grace Then why do we keep Strangling life Wound this earth Crucify its soul Though its plain to see This world is heavenly Be gods glow We could fly so high Let our spirits never die In my heart I feel you are all My brothers Create a world with No fear Together we cry Happy tears See the nations turn Their swords Into plowshares We could really get there If you cared enough For the living Make a little space To make a better place... Heal the world Make it a better place For you and for me And the entire human race There are people dying If you care enough For the living Make a better place For you and for me

Мисля че смесваме понятията: компромис с взаимно разбиране и уважение свободата и личността - своята и на човека, с когото живеем заедно в този живот. Може би е хубаво в тази тема или в отделна да си изясним какво разбираме под компромис....

name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Писма от Учителя до Мария Казакова, Из "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново"

Наряд за начало: Пътят на живота Утринна молитва на ученика Добрата молитва Беседа: Узрял плод (Беседи пред Сестрите, 05.05.1932 16:00 Четвъртък, София) Наряд за край: Нека от сърцето ми любов жива да блика Ще Ти служа през цялата вечност Господнята молитва Какво означава "да събуе човек обущата си" - да събуе предразсъдъците си, които калят живота му? Сигурно и още много неща... Как разбирате "най-напред уредете Божествения живот"? Цитирано от: Узрял плод

Предлагам една песен от Учителя, която много обичам: Ходи, ходи Ходи, ходи, ходи за водата ходи в сутринната роса, през речица бистра, по пътека чиста. За дома си носи таз водица бистра, за цветенца мили, 2 нейните дечица.

Отдавна ме смущава заглавието на тази тема и на молитвата. Не е хубаво да се молим за намаляване на нещо лошо. По-добре е да се молим за увеличаване на нещо добро. Затова предлагам да се молим за увеличаване на вниманието на водачите, на дисциплината и отговорността, за усъвършеннстване на контрола за подобряване на пътищата. Очаквам преложенията ви за още добри неща, за които да се молим заедно. Също очаквам ппредложения ккак да сменим заглавието на темата и молитвата в съотвествие с това, за което се молим.

да! И още нещо за ума и сърцето, което съм си сложила във "важната папка" на десктопа: В мое име Трудно може да се каже по-кратко и по-точно - а всеки преразказ би намалило силата му.

Мистицизмът учи: Бъдете като децата... Науката изследва как мислят децата.....

О, децата мислят! Много повече и по-сериозно от възрастните! Възрастните са задръстени от създадени от тях самите клишета - това не е мислене, това е жонглиране с готови понятия. Мисленето означава създаване на нови понятия за видяното, преживяното и непрекъсната промяна на старите, овладяване на нови умения и непрекъснато развитие на "познавателните карти" (Cognitive maps) - Много добра идея е тези, които смятат, че децата не мислят да попрочетат нещичко от дядо Пиаже.

Защо и на кого е нужно да наричаме две коренно, противоположно различни неща с една дума - вина? Ако егото е готово да приеме истината, колкото и горчива да е тя, да прости и да се учи от грешките си, променяйки се в настоящето, то това се нарича отговорност. "Поемам отговорността" дали звучи по същия начин като "Виновен съм"? И последствията дали се същите? От моята лична трънлива съдба и път мога да кажа само, че понятието вина е симптом на его, което иска да държи хората и своята личност окована във веригите на "правилното". Когато се чувствам виновна пред някого, аз съм "омекнала" и готова да изпълня волята му - неговата - не Божията! А когато се чувствам виновна пред себе си, започвам да очаквам същото и от другите - да се чувстват виновни за някакви свои грешки, но кой ще определи критериите за "грешка"??... А смесването на понятията е нужно на тези, които използват отговорността на другите в полза на своето Его. (Опитайте се да си представите как се чувствате, когато някой склонил глава ви моли за прошка, защото се чувства виновен пред вас.... Надува се, нали?)

Поздравления zlatnia56! Каква полза от ерудирани и сложни обяснения, ако не можем да ги приложим в ежедневието си - като теб - поне 3 пъти на ден. Каква полза да знаем или разбираме нещо, ако не получим плодовете от знанието си? По плодовете им ще ги познаете - за всичко важи.

Съ-творец не означава равен на Него, а твори според Неговата Воля и като част от Него. Равният (т.е. Лукавият) не иска да твори със Създателя, а вместо Него, защото смята, че може да твори по-правилно, без зло, без недостатъци, без хаос, без сенки... Наука, която иска да "поправи" света, заема позицията на Лукавия. Наука, която върви по пътя на изучаване и съ-творчество, е науката, която е в хармония с мистицизма....

Ако змиите (змийчетата) бяха вредни, дали Бог щеше да ги държи в света? Мистиката съществува, за да се знае, че и змийчетата са нужни и полезни и имат своя смисъл и място. Науката съществува, за да разбере защо и как и къде....

Защо ние - хората - обичаме и искаме веднага да намерим отговорите? Може би те ни дават стабилност и самоуважение - фалшиви, обаче? Може би малко се опасяваме, че пътят на мисленето, по който ни тласка един въпрос, ще ни застави да минем през промяна на нещо, с което сме свикнали?

Двата полюса

Днес трябваше да правя нещо, което определено не обичам и никога няма да обикна - да преподреждам вещите в гардеробите. Отне ми много време докато измисля как да го направя с любов и желание. Само трябваше да го нарека по друг начин - т.е. трябваше да превърне преподреждането от дейност със свой смисъл в поредица от действия, които бяха обединени от друг, съвсем различен смисъл и мотив. И така вместо да преподреждам рафтовете, освобождавах място за дрехите на дъщеря ми, която скоро се връща за ваканция. Може ли да се нарече това самозалъгване? Е, не, според мен точно това си беше и истинският смисъл на труда, който положих и на времето, което отделих. И много се радвах като си представях как ще си подреди нещата на освободеното място.... А може би когато се опитваме да се "излъжем", че вършим нещо приятно и интересно, всъщност си даваме шанс да намерим истинския смисъл на това, което вършим? Истинският смисъл изглежда не е това, което прави заниманията ни скучни и неприятни, а това, което ни радва?

Фир - Фюр- Фен беше първата песен от Учителя, която проникна в съзнанието ми и дълго време ме лекуваше. Беше в много труден период от живота ми. Сега си давам сметка, че тогава съм имала нужда точно от нея: Фир-Фюр-Фен - Благославяй За да разкажа как точно ми подейства, ще се наложи да преразкажа написаното по-горе. name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> (за съжаление не е цялата) След нея имах различни състояния, минавах през различни изпитания, но винаги песента, която ми беше нужна идваше при мен някак сама и в точния момент. Едни ми даваха светлина и топлина, други ме хармонираха, трети събуждат детето в мен, други ме смиряват, когато ми е трудно да приема нещо и разширяват съзнанието и сърцето ми. Когато усетя вътрешна необходимост от връзка и помощ, просто пускам песните на Учителя на случаен избор.... Понякога усещам точно от коя имам нужда и ако нямам възможност да я пусна, я оставям да звучи в съзнанието ми докато сама затихне... Какви са вашите опитности с песните на Учителя?

Вината и отговорността са противоположни по знак. Вината фиксира вниманието в грешната платформа на мислене и вижда промяна само на ситуацията в миналото. Това е агресията. Миналото не може да се промени. Вината не се учи, тя съжалява за нещо, което не е или е направено, но не предприема нищо за промяна в настоящето. Отговорността фиксира вниманието в настоящето. Тя извлича поуката, променя принципно позицията и я прилага сега и тук. И продължава да внимава и да се учи. Иска ми се да добавя и нещо от НЛП - докато се чувстваме виновни за нещо, ние си представяме това, за което сме виновни със силен негативен емоционален фон. Подсъзнанието, обаче не разбира от НЕ-правене. Каквото си представяме силно - това правим... Т.е. чувството за вина подсъзнателно ни кара да повтаряме грешките си в нови вариации - като в примера с майка ми. Друго е осъзнаването на някаква грешна стъпка - след като вече сме видели резултата от нея. Отговорността за случилото се задвижва обмисляне, промяна и прилагане в настоящето и бъдещето... Ето пример: Преди 2 седмици на поляната за паневритмия танцуваме Пентаграм. За мен това е нещо ново и съм много съсредоточена, защото греша някои места. Този път танцът върви перфектно, аз усещам вече как ми никнат криле и в момента, в който заставам на последното място, на което не съм била, извиквам радостно! И в този момент започва последната част - петата. Пламнаха ми бузите Обърках последната част - ясно беше. От старание да не объркам мястото си бях пропуснала да броя частите и бях забравила, че трябва да се върна в позицията, в която съм започнала. Отначало усетих прилив на срам и вина. Но братята и сестрите ми се смяха и радваха - защото искрено съм се зарадвала... Станало много забавно... Трансформирах енергията на вината във визуализация на танца в завършен вид и радостта след последната част, а не с грешката ми - и така до другата неделя. Познайте как танцувах и как се получи - да, като във визуализацията ми.... За децата и възпитанието и отговорността.... това е друга тема, за която сега нямам време

Благодаря Според мен смирението и съвестта са проявления на уважение към върховенството на Божията воля. Смиреният и съвестен човек не се чувства виновен. Смирението изключва вината - то е алтернативата и. Когато съм смирена и съвестна, това означава, че съм осъзнала и приела грешката си като урок, като нещо, което така е трябвало да се случи за мое и на другите добро. След това осъзнаване внимавам да не повтарям същата грешка... Ето един пример: Осъзнах преди няколко години, че с добри намерения съм се опитвала къде съзнателно, къде не съвсем да влияя върху живота и мисленето на децата си. Да ги насоча там, където ще им е по-спокойно и лесно и ще са по-щастливи. Доста глупости съм направила. Но каква е ползата да се чувствам виновна - вината не може да поправи стореното. Само по един начин може - да променя изцяло своето мислене и поведение. Никак не ми беше лесно да спра и да обърна на 180 гр. след 22 години "възпитание и грижи". Много се старах и още продължавам да внимавам много. Проверявам всеки порив да "помогна" (вече забравих как се критикува), но все пак понякога се чувам и виждам да го правя - веднага моля за прошка и спирам и започвам вътрешно чистене... Чувство за вина виждам и чувам всеки ден в думите на моята майка - тя все още смята, че е виновна, защото в моя живот са се случили всички тези катаклизми. Защото не ме била спряла навреме, защото трябвало да ме убеди и да ми отвори очите навреме, защото трябвало да не ме карат да завърша първо после да създавам семейство, а да ме насочат да се омъжа докато съм студентка и все от този род, ...... Е, това на смирение ли ви прилича?