Донка

А може би не си попаднала още на тези хора или не забелязваш какво се крие под външния облик на отношенията им. И със сигурност умееш - може би не го наричаш със същите думи или още не си го открила в себе си.

Да вметна само, че децата дават на родителите си несравнимо повече и в по-висше качество, отколкото родителите на децата. Сигурно затова страданието при загубата на дете е толкова мъчително. Благодарна съм на децата си за всяка секунда с тях - това, което те са ми дали даром, никога не мога да им го отплатя с никакви грижи... само с безусловна любов... и приятелство.

Поздравления! Много хубав начин за цигарите - и елегантен! Добре дошла Нел! От опита ми - негативните мисли само се усилват, ако човек се опитва да се бори с тях или да ги "отстранява". Има само един начин да се "махне" един минус - да се добави по-голям от него плюс. Е, най-чистият вариант е да се првърне минусът в плюс - но това вече не става с внушение, а с мислене и любов, много безусловна любов. Например - негативна мисъл "затварят ми вратата" - кое е доброто, че точно тази врата се затваря (може би зад нея е имало нещо, което щеше да ме нарани или измами...- опитваме се да измислим дори точно какви негативи бихме понесли в случай на отваряне на тази врата - принципът на лисицата и гроздето.) - самовнушение - "Ако Бог ми затваря една врата, значи някъде другаде ми е отворил по-добрата за мен." - следва мислене и внимание - къде е другата врата, какво ме чака там и какво е доброто му.... Поне аз така се справям....

Ей колко ти се радвам! Само ако знаеш откога те чакаме да се върнеш! Тук имаш много приятели, много съвсем непознати хора, които те обичат и се радват, че сме заедно.... А - докато те нямаше - да не би да си разбрала какво сънуват дърветата през зимата ?

добре дошла red_shoes! Всъщност любовта се познава по това дали остава въпреки всичко. Тя съществува именно сама по себе си - ако очаква да получи нещо насреща, това започва да прилича малко на пазар....Ако човека, когото обичам, не изпитва същите чувства към мен, това съвсем не значи, че аз ще спра да го обичам, просто ще се отдалеча малко от него, за да не го тревожи присъствието ми. Ще съм щастлива, ако знам, че той е щастлив с друг човек и го обича и е обичан. Несподелена любов това е агресивна любов, която иска да застави другия да обича точно определен човек по точно определен начин. Затова причинява страдание на този, който я носи в себе си. (това беше моята лична карма почти 35 години)

Всеки има правото си да бъде или да не бъде медиум, да приема и от когото си пожелае медиумични послания. Всеки има своето право да харесва или да не харесва това, да вярва или да не вярва.... Няма база за спор и убеждаване на "все още неубедените" и от двете страни. Просто е: Медиумичните послания и оригиналните текстове, особено подписани с едно и също име, особено ако това име е на историческа личност, а не на "дух от Атлантида" например, трябва да се публикуват отделно - т.е. в отделни сайтове. Това е уважение и коректност към потребителите.

Вярно е! И съвсем не означава, че диктува послания и настоява медиумът да накара всички да ги следват.... Истинският Учител няма нужда от медиуми, за да стигне до всеки, приел да бъде негов последовател. Казвам го от личен опит.

Като пряко отговорна за материалите, публикувани в този сайт, съм длъжна да обясня проблема от наша гледна точка. Как бихте се почувствали вие, ако в един сайт с претенциите да публикува наследството, оставено от историческа личност (оставям настрани всички останали думи, с които можем да наричаме Учителя), попаднете на текст, под който е написана дата далеч след физическата смърт на съответната личност и до нея в скоби написано (прието от медиум еди кой-си)? Аз бих затворила сайта и не бих прочела нищо повече. Каква гаранция кой текст е оригинал, а кой диктовка на на медиум? Да не говорим тук за гаранциите кой точно е диктувал на този медиум... Уважавам всички, които се свързват по свой начин с Учителя (аз лично оставям на Учителя да реши дали и кога е време да ми отвори очите или да ме посъветва за нещо, да ми даде задача или да ме спре, ако греша). Уважавам и това, което те смятат, че са получили от него по време на контакта. Но за мен това си е тяхно лично творчество и е меко казано некоректно да слагат името на Учителя под текст, минал през техния личен ум и написан с техните лични изразни средства и ръка. Представете си поет, който издаде стихосбирка, в която стоят оргинални стихове на Вазов и до тях други, непознати на читателите, под които пише: "написано от Иван Вазов - 2001 - прието при медиумичен контакт от...." За сайтовете с медиумични послания - хубаво ще е в тази тема да насочим онези, които все пак живо се интересуват от тях. Албигоя

(Виж „Изгревът" на Бялото Братство", София, 1993 г., стр. 295-296) Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - Алфиола 1995 из Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят - част 2

Благо-даря за песните, Таня "Блага дума на устата" - изглежда просто и лесно, но май не е толкова... Колко по-лесно е да "изобличим", да "извадим кирливите ризи", да "оголим истината", да лепнем етикет "грубиян, простак".... само защото начинът на живот и разбиранията на друг човек не отговарят на нашите собствени стандарти... Случвало ли ви се е след като умът лепне такъв етикет на някого, после да опознаете човека по-отблизо и да разберете, че под кората на простака се крие красива нежна душа и истински приятел? Или никога не давате шанс на един "простак"? Ако сте давали все пак шанс и това се е случвало в живота ви, какво е необходимо, за да открием диаманта под черния слой?

Деяна! Според мен е грешка и да вменяваме вина на някого - например на мъжа до себе си - че не се чувства отговорен за нещо или че според нас не е изпълнил нещо, за което е отговорен според нашите стандарти... Забележката и още по-зле критиката само събуждат самозащита, а тя забавя или изобщо спира осъзнаването на пропуска (не бих го нарекла грешка). Не знам как изглеждаме ние жените в очите на мъжете, но в женските очи това определено е характеристика на мъжа.

Разумност може би означава да усети чвоек кога му е време да върви напред и кога да поспре - и да следва усета си за ситуацията, не планове, правила, изсквания - свои и чужди. Разумност - да разбирам това, което чувствам в момента - както хубавото, положителното, така и (и дори повече) негативното, недоволството, възмущението. В тази връзка кое според вас е разумно - да покажем чувствата си и да ги изкажем такива, каквито са дошли, или да ги задържим известно време докато не ги хармонизираме със ситуацията? Определено според мен не е разумно да ги прикриваме под маската на благоразположение, но да продължаваме да ги таим в себе си... В тази връзка според мен съвсем несправедливо е да лепим етикет лицемерие в случай, че човекът е задържал негативна реакция, за да я обработи и да разбере източника и...

Време е за дините! от тук

Честит Рожден Ден Impulsa! Светлина, Радост, Мир и Любов! Благодаря ти за помощта, подкрепата, за голямото ти сърце и Любовта!

То вече е започнало, Васко Остави го да тече само... остани себе си и нека Бог те води... Пътища много - всеки сам усеща кой е за него в този момент... но най-важното е човек да усеща - постоянна благодарност...

Напоследък ми се случва често да мисля за осъждането и за критиката и за поправянето на "неправилните"... Оттук ми светна и разбрах осъждането и осъждащите - те просто все още не са разбрали това, което осъждат и искат да поправят...

Християнското учение е същото учение за Любовта, каквито са всички други учения, превърнати от последователите им в църкви. Ученията обединяват всички хора - църквите слагат граници между нас и лепят етикети. Ученията освобождават хората - църквите ги задължават и ограничават. Все пак ако човекът намери добро, спокойствие, мир, радост в една църква, тя е за негово добро. Аз лично не можах да приема църковна принадлежност - прозвуча ми малко като "партиен билет". Но съвсем не отричам правото на други хора да се чувстват съпричастни към църквите си. Само да не се стигне до "който не е с нас, той е против нас" или "неверници - праведници" и от този род... на въпроса на Латинчето: Учителя за Библията (Новия Завет) Много интересна подборка от беседите!

Умеете ли да се чувствате доволни, когато някой се чувства недоволен от вас и това, което правите? Как го постигате? От какво е доволен човек в такива случаи - от себе си, като просто не обръща внимание на недоволството на другия; - или от самия факт, че другият е недоволен от него и поведението му? Забелязвали ли сте какво влияние оказва доволството на критикувания върху недоволния критикуващ?

Любовта има различни прояви - на всеки в различните моменти от живота му Тя говори с различни думи и обстоятелства. Имаше моменти, в които съм имала нужда да унижават нещо в мен - давала ми го е. Имала съм нужда от бури в личния си живот - давала ми го е. Когато вече нямах нужда от всичко това, Любовта се въплъти в радост, смях, свобода.... Така че коя съм аз да определям как точно да променя света на друг човек (и самия него)??? Това само Любовта и той самият знаят кога и как... Аз мога да помогна само с моето лично огледало... И не знам дали ще ми повярваш, но наистина става така. Виждам го вече години наред с очите си. Нищо не правя за другите нито за техния живот - просто живеем заедно всеки такъв какъвто е и всеки със своето огледало-свят.... Ако аз не помътня моето огледало, за да стане като техните, след време те или се отдалечават, защото моето никак не им харесва, или ако им хареса, остават, и техните сввтове също стават радостни и свободни... постепенно - толкова бързо и така както те самите желаят и могат...

Следващите беседи от цикъла Великата майка: 09.07.09 г. - Пътища на мъдростта - Моника13 16.07.09 г. - Носители на новото- xameleona 23.07.09 г. - Задача за самовъзпитание - latina 30.07.09 г. - Непоклатима канара - Ася Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към някой от модераторите на форума.

Наистина не е редно да правим каквото и да било, за да променяме нито другия човек, нито виртуалния свят, в който си е харесал да живее. Този негов личен виртуален свят е неговият собствен образ, който той вижда като в заобикалящо го от всички страни огледало. И всеки има право на избор какво иска да види и усети - дали радост и обич или болка и омраза. А какво избира? Просто е. Това, от което има най-голяма нужда в момента.... Така че как бих могла да знам аз от какво има нужда другият в момента? И съвсем не съм сигурна, че той наистина има нужда от това, което казва.... Как мога да разбера наистина от какво има нужда? Ами сигурно от това, което си е избрал сам да види в собственото си виртуално огледало.... От друга страна ние няма как да не погледнем в огледалата на другите.... Или ако всеки от нас създаде около себе си красиво добро и радостно огледало, може би то ще наведе другите на идеята и те да си направят същото?

е тоз път ме ошашавихте че нали УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ е казал почнете със СИЛА,ЗДРАВЕ Е БОГАТСТВО да се повтаря 3 пъти на ден по 10 пъти в продължение на три месеца и ппосле преминете към другите утвърждения аз вече 5 ти ден го използвам а то се оказва че убива човешкият дух в мен оф где ли азъ греша ми ..... не знам Изразът е изваден от контекста, но затова е линка - да се прочете и да се разбере в какъв смисъл е казаното. Ще се опитам да обясня как го разбирам с пример: Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Аз съм Добро, Аз съм Истина. (три пъти) това е абстракция. Ако човекът, който повтаря формулата не намира във всеки момент различните конкретни прояви на тази абстракция в ежедневието си, ако не прилага формулата в конкретни ситуации по конкретен начин, това наистина ще убива духа му. Например, нещо около мен ме дразни, не мога да приема, недоволствам.., казвам формулата и се опитвам да разбера точно кое в това, което ме дразни е "Бог е Любов, Бог е Мъдрост" и защо. После да приложа по начина, който ситуацията изисква "аз съм Добро, аз съм Истина". Днес е по един начин, утре е по друг. С един човек добро и истина означава едно действие, с друг в друг момент, друго действие. Разнообразието е в проявите на Духа. Самият Дух е неизменен.

Честит Рожден Ден и от мен, Креми! Благодаря за светлината и всеотдайността!