Донка

Ами не че не я обичаме помощта, но дали човекът може на човека да помогне? Или само Бог ни помага на всеки от нас? Ако аз заживея с мисълта, че съм носила раницата на някого и съм му била в помощ, това автоматично задвижва механизмите за надуване на егото ми с агресия. (Венцислав! ) Ако аз направя нещо, което ми е по силите за или вместо някого друг, то не е защото съм му помагала аз - Бог му е помогнал, като е сложил мен до него тогава, когато е имал нужда от подкрепа и разбиране... Аз... просто съм изпълнила Божията воля за ситуацията...

Еси! Да поема чужда болка и страдание? - Това ми звучи като гордост - видите ли той е слаб, а аз силен, ще му нося раницата.... Да, обаче после отгоре си мислят, че тази раница му се е видяла лекичка за урока му и - хоп - по-тежка... Докога така? Докато поредната раница го смаже? Състрадание - да разбера, че другият носи раница по нагорнището и да не изпитвам дискомфорт, че върви бавно.... Да спираме по-често за почивка и да му подавам ръка по сипеите и когато се смъкне надолу под товара си... А не да се чудя "Е как може..." Или да го обявявам за лъжец, или двуличник, или страхливец и т.н. Когато толкова му натежи, че изгуби вяра и е на път да се откаже да носи и да се катери, да му дам кураж, че има още сили в него - достатъчно, за да си научи този урок... А аз до него не му помагам, защото и аз съм същия - и аз си уча урока - той с неговия урок до мен е част от моя урок...

Тези от нас, които сами ще се придвижват до езерата и желаят да останат в лагера, след пристигането си трябва да се свържат с отговорника на палатковия лагер Николай Конакчиев. Не е необходимо друго предварително записване.

Още една трудност: да сменим понятието "трябва" с вълшебната дума "мога" във всички лица и числа. Учителя е дал това упражнение в беседите от Великата майка. - Изгрев молитва

Молитвената програма за съборните дни

Според личното ми виждане в момента , нямам недоброжелатели. Всички хора ми помагат и ме обичат по своя начин. Само аз мога да стопирам или забавя своето духовно развитие. Усещала съм как се случва, ако се вглеждам прекалено в другите и в това, което те правят и мислят. И най-вече ако забравя за "обсидиановото огледало": Седемте Предсказания на Маите - част 6 и 7 Тази сутрин след паневритмията една от най--близките ми приятелки изрече нещо, което сякаш трябваше да чуя, за да напиша тук: "Когато човек играе и гледа другите как играят, има чувството, че стъпва в кал и по него остават петънца. А когато играе и мисли над това, което играе, и се вживява в собствената си игра, усеща как лети. Пак вижда другите, но само с крайчеца на окото - за да има ориентир само и да не се отклонява от кръга...."

Кой кога ще бъде на Рила и как ще се намираме? Аз лично ще успея тази година да се кача само за една нощувка - на 20-ти август срщу 21-ви. Това означава, че ще пристигна в лагера на 20ти следобяд и ще си тръгнем на 21ви следобяд. Тези, които са били там по време на събора, моля нека предложат едно място, където ще е най-удобно да се събираме съфорумците в определен час през деня, за да се разпознаем. Очаквам предложения какво да носим на дрехата си като знак - "от форума на Портала". За имената - предлагам да си сложим който желае ника си на лепенка или на значка за име. Снимките от срещите ни предлагам да качвме направо в галерията и да даваме линкове в тази тема.

Честит рожден ден, Латинче! Благодаря ти, че беше до мен в решаващи моменти от живота ми! Благодаря ти, че сподели с мен това, което Бог имаше да ми каже тогава! Благодаря ти за всичко, което си направила и правиш за този сайт и форум!

Ами мислех за стикерчетата - всъщност докато сме с човешки ум ( а с какъв друг да сме) - нормално е да работим със стикерчета. Само да не се завързваме за тях и да не вземем да си мислим, че стикерчето е нещото. За да стане стикерчето слуга на Доброто, хубаво е да можем бързо да ги сменяме, да не ни е мъчно за тях и да помним винаги, че това са си само хартийки....

По принцип е трудно наистина да се уцели честното поведение - като дойде до това, се сещам за онази стара приказка за индианеца, дето давал показанаия и съдията поискал да каже цялата истина. Индианецът помълчал и отговорил,ч е той не може да каже цялата истина - може да каже само какво е видял.... Та понякога много ни се иска да разберем, знаем и да казваме "цялата истина", но всъщност е толкова просто да си каже човек само това, което е видял, защото само това и може. И това е за мен честното поведение - да го осъзнаеш и да си го кажеш на себе си и другите.

Много точно! Тревата след дъжда - смирена, защото е усетила и попила Божията благодат. "смирението е естествено състояние на духа. Да не искаш нищо. Да не молиш за нищо. Да си ничий" ... Да усещаш само Любов - просто Любов, към никого и нищо определено, и към всичко. И да усещаш себе си обичан - н не от някого конкретно, а от всичко - просто защото си тук сега и си това, което си...

Малкото добро и малкото зло

Ами този проблем съм си го решила за себе си още при първите си стъпки. Оставила съм Учителя и Бог да решават кой какъв е и аз каква съм. Имам си толкова много задачки, че това ми е последна грижа. А да гледам другите какви са и какво правят съвсем ми е загуба на време и на всичко друго... Предпочитам да ги инвестирам в полезни неща... Ами девата си е дева...

Злото ще стане слуга на доброто, когато се научим да разпознаваме доброто в това, което ни се струва зло.

Impulsa! Забележително кратко ясно и точно казано! Значи трудността е да надвием стереотипи и удобни оправдания, измислени от хора пак и да поемем лична отговорност за това, от коя страна ще гледаме нещата и дали и как ще ползваме "средството, учителя, приятела, съперника" - дали за свое улеснение или ще се самозатрудняваме - само скривайки от себе си самите гордостта и мързела да работим. Една много поучителна приказка има народа - за онзи, дето като не ходил една година на лозето, то тревясало до гърдите и накрая умникът го подпалил, защото за какво му е грозде в такова тревясало лозе. Ами така е като са му дали такова несъвършено тревясващо лозе - като му дадат такова дето само се окопава, тогава ще яде грозде.

Щастлива съм, че братската ми среда никога не разисква подобни теми и никога не сме се делили на групи и нива и такива подобни. Всеки от нас си чете, мисли, развива се, учи се и когато сме заедно, сме много радостни да си споделяме какво сме научили и видяли и до какво сме стигнали. Много се радваме на Паневритмията и не можем да се разделим след нея дълго време докато всеки споделя с другите... Ако сега попитам някого от братята и сестрите в Хасково от кои определя себе си и от кои смята, че съм аз, например, ще ми се засмеят и ще ми кажат, "абе ти нямаш ли си нещо друго интересно и полезно да се занимаваш, ами си тръгнала братя и сестри да делиш и етикети да им слагаш? " Много съм им благодарна, че сме заедно.... За гордостта - ами понякога у някои от нас се промъква някаква такава нотка, но винаги се намира друг да добави - "има много пробудени души съвсем до нас, по-пробудени от нас, но ние не ги познаваме още - затова само можем да си отваряме очите да виждаме светлинките в хората до себе си, които дори не са чували името на Учителя, но носят Учението в сърцата, умовете и го прилагат с волята си." Ако някой от нас сгафи нещо - ами ние сме хора и сега се учим от опитностите си - никога не коментираме никого от братята и сестрите за такива неща - само се радваме на нещо, което другите са постигнали и го виждаме или те го споделят. Може би има такива, които помежду си коментират другите, но и това си е тяхна работа - когато сме заедно такова нещо като одумване няма. Може да изглежда идилия, но е истината. Благодарна съм на Нели и на по-старите сестри, които са приели този стил на отношения и го поддържат деликатно и с усмивка. Да добавя само, че изминалата учебна година изучавахме Великата майка - много полезни ни бяха тези беседи за общуването ни.

Точно! Благодаря ти, Александра! А всички убеждения и стереотипи са обречени да остареят и то много бързо - това, което е било нов начин на мислене днес, утре вече е стар, не можем да стъпим два пъти в една река. Индивидуалността на всеки от нас осигурява тази промяна по същия начин както ДНК осигурява еволюцията. Представяте ли си еволюция, развитие, ако всички индивиди от екосистемата са с абсолютно еднакви качества, т.е. нямат индивидуални характеристики? Много интересно сравнение! Позволяваш ли да продължа, че много ми хареса? Всъщност, когато превключваш на по-горна предавка... това не е ли пак предавка? Значи, за да върви един автомобил (а той се е появил на този свят, за да се движи), има нужда от предавките - т.е. от роли с конкретна характеристика и предназначение, които събрани заедно образуват механизма на движение на колата (т.е. живота и). Или скоростната кутия това е част от човешката индивидуалност и работи заедно с двигателя и всички останали елементи на колата. Има ли две абсолютно еднакви коли? Да смалим и пожертваме личността - не означава ли да ги зарежем без грижа за тях, без почистване, смазване и всички подобни грижи, но да искаме колата да се движи. И като не се движи както е редно, да я обвиняваме, че не е съвършена, че ни е пречка по Пътя и да я хвърлим в моргата? Трудността на духовния път може би е и в това да разпознаем кое е колата, кое шофьора в нас и как да поддържаме и ползваме колата, за да служи и на шофьора и на хората около него ( без да гази и спира насред пътя).

О! Илиянче - в синхрон сме писали! Трудност на духовния път още виждам (след 24 часа размисъл върху разговора) да се различи какво да се смали и жертва и какво да се осъзнава и укрепва и облагородява. Личността, индивидуалността ни (Станимир!) е от Бога дадена да се грижим за нея да е чиста и да е добър извор и проводник на Божествената река и изпълнител на Божията воля. Ние отговаряме пред Божествената си същност за това с ума, сърцето и волята си. Да се откажем от тях значи да захвърлим това, което ни е дадено да работим с него и да се учим. А какво ще смалим и ще пожертваме? Според мен това са стандартите на мислене и поведение, които приемаме от групата и времето си. В тях е удобно, защото мислим и правим "като хората" и така не носим отговорност лично. Още, срува ми се, това са личните представи, очаквания, норми, желания... Това са и сравненията, отсъждането "добро - зло", раздаването на правосъдие и поучаването и куп още... (Само сега да не излезе, че това са характеристиките на личността като понятие, защото ще се наложи учебници по психология да преговаряме... ) Олеее какъв страхотен линк намерих ! Не мога да не го споделя с вас! Много си е по темата - как се продоляват трудностите, свързани с облагородяването и съзряването на личността (или как да направим от лимона лимонада)

Мечолари! Откакто съвсем сама започнах да събирам с торбичка и ръкавичка пуснатите боклуци в гората и на поляната, на която играем паневритмия, боклуците все повече намаляват. На полянката съвсем ги досрамява да ги хвърлят. Но дори и да го направят, на следващия ден пак е чисто. Хората пускат боклуци, когато видят, че някой е пуснал преди тях. И ако знаят, че няма глоби.... В Будапеща една стара женица извика на неразбираемия и за нас език, виждайки как моя колега (студенти бяхме) пусна небрежно обвивката на дъвката. Всички се обърнаха да видят кой пуска боклуци. Познайте дали някой пусна боклук докато бяхме в Будапеща....

Естествено, че Божественото се влива в личността, но не за да се пълни в нея, а за да протича през нея... Учителя почти във всички свои беседи говори за "добър проводник". Вече е избор на самата личност дали да бъде "щерна" или извор на река... Като се замислих сега Божествената Вода се влива доброволно в теснината на извора, за да може да се излее в света и да го напои с Любов. Ако ли изворът реши да задържи водата за себе си и бавно да превзема с нея територии, превръща се в блато... Та значи трудността на духовния Път е как личността да стане извор на река...

Това не бих го нарекла с думите смаляване и жертване - по-скоро е съзнателно и напълно свободно приемане на Божественото начало в нас като основополагащо, насочващо, възпитаващо, решаващо. Индивидуалността не е отделена от божественото начало - тя е негово проявление, проекция в един конкретен материален свят. Ако ние смаляваме и жертваме проекцията, то как ще можем пълноценно да проявим Божествената и същност? Може би е по-добра идея да усъвършенстваме проекцията непрекъснато така, че тя колкото е възможно в нейния материален свят да проявява изначалната си същност Това е според мен съзряването на личността(което няма нищо общо с някакви размери) а плодът на това съзряване е ученикът на Любовта...

Е, това според мен означава точно обратното - Учителя е приел "личната индивидуалност" на Петър Дънов, за да се прояви и работи чрез нея. По темата: В такъв случай ако ученикът следва Учителя си, то би трябвало не само да не се дистанцира от "личната индивидуалност", в която се намира в този живот, а напротив, да я усъвършенства, поддържа и посредством нея да се учи... Това наистина никак не е лесно.

Кое ви дава основание да смятате, че Учителя се е отказал от "личната си индивидуалност"? Какво разбирате под лична индивидуалност (в психологията се използва понятие личност)? Какво означава да се откаже един човек от нея - в конкретно поведение или отношения? От какво по-точно има нужда да се дистанцира човек - конкретно ако е възможно...?

Наряд за съборните дни 2009 г. 19 август, сутрешен наряд 1.Изгрява слънцето – песен 2. Добрата молитва 3. Аум – песен 4. Формула: Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път) 5. Прочит на Евангелията: Матей 5: 1-16 Марко 10: 42-45 Лука 10: 19-23 Йоан 15: 1-9 6. Беседата Абсолютната чистота, държана на 21 август 1929 г. 7. Химн на Великата душа – песен 8. Молитвата Отче наш 9. Формула: Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията любов (три пъти) 19 август, вечерен наряд (за Рила) 1. Вечер, сутрин – песен 2. Идват дни на радост – песен 3. Благословен Господ Бог наш – песен 4. Молитва на свещената чистота 5. Киамет Зену – песен 6. Формула: Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов, Във всичко и всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще ти служа през цялата веченост. (един път) 7. Молитвата Отче наш 8. Формула: Благодарим Ти, Господи, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние те познваме, че си Всемилостив, Всеистинен, Всемъдър. (един път) 9. Ме-хейн - песен Наряд за 20 август, 2009 г. 1. Благославяй, Душе моя, Господа – песен 2. Утринна молитва на ученика 3. Той иде – песен 4. Молитва за плодовете на духа 5. Да имаш вяра – песен 6. Съборна беседа Великото и малкото, държана на 20 август 1934 г. от „Книгата на великия живот” – съборни беседи, 2008 7. Вътрешният глас на Бога (Вену Бахар) – песен 8. Формула: Винаги се радвайте. За всичко благодарете. Духа не угасвайте. Непрестанно се молете. (3 пъти) 9. Формула на Братството: Да се прослави Бог във Бялото Братство, и да се прославят Белите братя в Божията любов. (3 пъти) Наряд за 21 август 2009 г. 1.Фир фюр фен – песен 2. Молитва Пътят на живота 3. Ще се развеселя – песен 4. Кажи ми ти истината – песен 5. Беседа Дигни одъра си, държана на 21 август 1934 г. от т. „Книгата на великия живот” – съборни беседи, 2008 6. Отче наш – песен 7. Молитва на избраните 8. Формула: Бог царува на небето, Бог царува в живота, да бъде името Му благословено. (3 пъти) 9. Формула: Божият мир и Божието благословение да залеят цялата земя. "Да изпълним Волята Божия!" Братски съвет