Донка

И аз благодаря на клаудия за този поглед на специалист, тъй като на мен ми е трудно да го защитя - при мен е по-скоро усещане. Личният ми опит - при мен кризата ме застави да променя начина, по който приемам работата с възрастни ученици. По принцип съм специалист в ранно чуждоезиково обучение и отлично се разбирам с тийнейджъри. В младините си се бях зарекла, че няма да имам вземане - даване с възрастни, а само с деца. Затова упорито отказвах всякакви други перспективи за кариера, най-вече в науката - ужасявах се, че около мен ще бъдат само възрастни, че няма да съм с децата. Е, сега положениетостана такова, че почти всички училище минаха на едносменен режим. Дори и да искам, не бих могла да имам повече часове от възможните между 1-6 т.е. следобяд. Увелчаването на броя на децата в групите би променило фатално начина ми на работа, който всъщност ми гарантира самата работа. Значи трябваше да проеменя нещо друго. Да се увеличат таксите не е възможно, защото ще загубя част от учениците, чиито родители няма да имат възможност да пратят детето си на школа дори и те и детето много силно да желаят или да имат нужда. Като правило тези деца са най-трудолюбивите. Остана да преориентирам методиката си към работа с възрастни на начално ниво - без значение на кава възраст са. Никак не е лесно, можете да си представите хора между 50 и 60 г., които не са хващали тетрадка и учебник в ръка десетки години. Нужен е специален подход, търпение, нови техники за съсредоточаване на вниманието, релаксиране на напрежението, минаване в режим на инфантилизация, подбор н ситуации и езиков материал, подходящ за тази възрастова група и още куп неща, на които сега се уча. Радостно е, че има доста хора, които с желанието и старанието си да учат езика на тази нестандартна за това възраст, много ми помагат да обогатя себе си като специалист и човек. Така отговарям и на един от постовете по-горе, в които е написано, че хората в предпенсионна възраст вече няма за кога и не могат да променят специалността си. Могат! И дори силно препоръчителна промяна и интелектуална ангажираност - виждам ефекта вече втора година!

Тези дни мислих над въпроса: ако се отдалечим от някого съзнтелно или той съзнателно се отдалечи от нас, но запазим все пак положителните си отношения - това дали е неприемане или приемане, но в друг смисъл? Да поясня - например, ако не се чувствам комфортно в присъствието на някого или присъствието на друг или на друго място е далеч по-комфортно от първото, да се отстраня означава от една страна да откажа да приема нещо, което не ми носи достатъчен комфорт. От друга страна, обаче, това може да се тълкува като - да приема човека или хората, които усещам в дисхармония със себе си, такива, каквито са и да ги оставя свободни да бъдат себе си, без да насилвам и себе си да бъда нещо, което не съм или да насилвам себе си да създавам хармония там, където я няма. Ами ако отдалечаването е невъзможно за момента, това означава ли, че имам някаква задача за решаване, за вътрешна промяна?

Учителят често напомня, че упражненията, които дава, не са просто гимнастика. Тайни и откровения Закон на движение Посещение на Бога Имате ли други ценни съвети на Учителя за изпълнението на упражненият? Какви са вашите лични опитности за изпълнението на упражненията?

Може би е интересно и полезно да погледнем кризата, съкращенията и безработицата не само от позицията на съкратените и безработните, но и от позициите на работодателите, които са принудени да съкращават ценни за тях хора, защото няма с какво да плащат заплатите, които тези хора заслужават. Интересно ще бъде да чуем и как се чувстват в кризата хората, които разчитат само на себе си - как се отразява на тях кризата и как преодоляват "съкращенията" на своите клиенти, източници на заетост и съответно доходи. Може би ако се опитаме да видим по- цялостно картината, ще намерим доброто в злото?

Единственото постижение, за което се сещам - престанах да мисля и броя постижения. Просто живея ден за ден - каквото ми е хубаво, каквото успея, това. каквото стане - все едно винаги си е било така. каквото не стане - не е било писано за мое добро. Животът ми се осмисля от радостта на всяка минута - сега. И сега като пиша тези редове се радвам, макар че нямах намерение да пиша в тази тема, защото допреди минута не знаех какви са ми постиженията.

Колко често да ядем месо? Ами аз слушам тялото си - през последната година няколко пъти е поискало. Единият - чувствах се много отпаднала, вече не помня защо, но имаше някаква сериозна причина. Усетих в устата си вкус на печено месо - на скарата. Е, беше въпрос на 2-3 хапки и доста дъвчене. Следващия път, който си спомням, беше свързан по-скоро с поука. В хладилника стоеше някаква луканка (преди да мина на вегетариански режим много обичах вкус и миризма на сухата луканка). Не ми се ядеше месо и не знам защо посегнах и отрязах едно парченце. В първите секуди устата ми се зарадва на стария вкус, но когато тръгна към гърлото ми стана тежко. Глътнах го въпреки това и после един час от стомаха излизаше същата тежест. Може би беше експеримент или може би поука - устата и очите ли ме хранят или всичко останало след тях, кого да слушам.

Ясновидството не предсказва - то вижда ясно настоящето. Другите две измерения са вплетени в него. И в това е ясновидството - вижда цялото - не само отделните нишки.

Чебурашка, винаги се възхищавам на усмихнато-светло-нежното излъчване и спокойствие! Съгласявам се с две ръце с написаното по-горе от теб. И очаквам отговора на точните ти въпроси. тази приказка и аз съм я сънувала и е била много важна за мен във всяко отношение. Тя държи много ключове на заблуди и просветление, но не е лесно да се стигне до тях. Сънищата може би помагат. Аз навсякъде бях Герда...

Може да прозвучи пресилено, но на мен беседата ми напомни за мотивацията на човека - във всяко отношение. Две са основните позитивни грпи мотиви - процесуалните и резултативните. Първите подтикват човека към изпълненението на дейност, която му носи радост, по време на която времето за него спира. Това са естествените мотиви на малкото дете докато се учи и расте, играейки. Резултативните мотиви много ми приличат на тържика. Набелязваме си или някой ни набелязва резултат, който преследваме (изпускайки може би нещо далеч по-ценно през същото време), оценяме себе си и другите по това колко е напълнен тържика и какво точно има в него. а междувременно това , което сме сложили вътре, може и да мухляса, да не можем да го оползотворим....

В края на всяка статия в книгата за цветотерапия, която чета, има препоръки и за лечение с адекватни самовнушения. Интересно ми е - хора, които имат опит с това лечение като странични наблюдатели - какъв е ефектът на есенциите, ако не се работи с това самовнушение докато се приемат капките? Ами ако по време на приема, напротив, човек затвърдява проблемния начин на мислене по някакви причини? Ако човекът упорито отказва да приеме своя начин на мислене като свой проблем - тогава ще имат ли въобще ефект есенциите? Или ако нещо и някой около него стимулират стария начин на мислене? Например - лозата се препоръчва за хора, които са склонни да налагат волята си на другите около себе си, смятайки, че другите не могат да оцелеят без тяхното управление. Есенциите смекчават и облагородяват това (виждам го в момента), но ако пациентът е в контакт с близък, който, обратно, е със симптоми на безволие, предаване на свободата в ръцете на авторитет и сляпо следване на неговите инструкции? Ще се наложи ли и вторият да приема съответните есенции, за да се получи ефектът при първия?

Ох, аз и от четенето на Учителя съм виждала отрицателен ефект, за съжаление..... Зависи кой как чете и какво взема. В толкова беседи Учителя говори за това на учениците си ето една... Но понеже обсъждането е на книгите на Лазарев (чийто защитник и поклонник НЕ съм, но се опитвам да видя нещо полезно) - ще помоля тези, които изцяло отричат всичко написано в книгите му, да ми посочат с какво, например, се противопоставя на Учителя неговото сравнение за орлицата и нейните орлета ( в предния ми пост) и също приказката за здравето, късмета и любовта. За тези, които не са я чели, накратко: - На път били здравето, късметът и любовта. Замръкнали в едно село и почукали на вратата на една къща. Тя била малка - имало място само за единия. Стопаните решили, че най-важен е късметът и прибрали само него. Първа си тръгнала любовта, където няма любов, няма и здраве. А ккогато тях ги няма, всичко, което ни донесе късметът или го даваме за лекарства и съдилища, или нямаме сили да му се зарадваме. - във второто село пуснали здравето. Първа си тръгнала любовта, и т.н..... - в третото село пуснали любовта, а там където любовта е до огнището на дома, и да има проблеми, и да няма късмет, хората си помагат и се радват на всичко и са щастливи само от това, че се обичат. и затова са и здрави, и късметлии. Мисля, че едва ли някой се съмнява в това, кое учение сме избрали да следваме пишещите в този форум....

Всъщност въпросът ми беше може ли хомеопатията да ни насочи към съзнателно поведение от страна на заболелия от грип, с което да може да се свърши същата работа, каквато свършва "канализацията" - хрема, но без сърбежа в носа, кихането и кошчето с мокри салфетки?

В момента чета книга за лечението с цветовете на д-р Бах (Метхилд Шефер - Цветолечение) и съм много впечатлена. Когато прочетох статиите за камшика, бора и дъба, останах поразена от точността, с която са описани състояния, в коитоаз самата съм била. Имам предивд негативните състояния на тези цветове. При това тогава, преди 5-6 години беше наистина някаква комбинация от тези три описания, но доста проблемна поне при мен. Тгава не бях чувала за съществуването на тази терапия и в моя град няма нито специалист, нито и помен от тях по аптеките - поне аз все ощ не знам да има някъде. Тогава, в тежка криза, която нямах възможност да изживея далеч от ежедневните си контакти с учениците - това ме заставяше да превключвам докато работя, но после болезнено да се връщам с вълна, на която все по-трудно издържах. Излизах рано сутрин в близката гора и за нищо не мислех, просто дишах като човек, на койо след час му предстои да потопи отново главата си под водата и поема ценни глътки въздух. Та тогава вниманието ми беше силно привлечено от камшика, който расте навсякъде и който дотогава ме впечатляваше само с бодилчетата, които ми досаждаха много. И аз не знам защо започнах да бера букети, да ги нося у дома и да окачвам китки на терасата. По същото време обичах да се опирам на един "мой" бор и едно младо дъбче в гората, които имах чувството, че ме викат и винаги минавах покрай тях. както и да е, лятото мина, мисленето и емоционалния ми свят тотално се промениха. стествено, четях Лазарев и Учителя и мислех много над всичко, което преживявах. Следващото лято вече нито борът, нито дъбът, нито камшикът ме "викаха". Дори аз учудена се досетих за тях едва втория месец от разходките си. Те също понамаляха по други причини. Та въпросът ми е - възможно ли е тези растения да са ми оказали влияни подобно на есенциите на д-р Бах тогава. Има ли непосредственият контакт с живото растение подобен ефект? Да отбележа, че винаги съм усещала живота на растенията и съм знаела, че те са разумни - още от детството си. А и това е стара традиция и в двата рода на родителите ми.

Каква е територията на хомеопатията при гинекологичните проблеми? Могат ли да се повлияят кисти, сраствания и други подобни проблеми? А каква е помощта при проблемна менопауза?

Никога не съм имала опитността на такъв първичен преглед. Ще съм благодарна на Александър да ни разкаже какво ни очаква, когато влезем в кабинета на един специалист. Нужни ли са някакви предварителни изследвания и въобще някаква подготовка? Колко време продължава първата среща с хомеопат и какво е най-важното, което трябва да предостави пациентът за успешната диагноза и лечение?

Благодаря за темата, Александър! Мисля че е много актуална и доста хора имат какво да споделят или попитат. Моят личен опит ме е убедил, че грипът започва да предодолява имунната ми система, когато подсъзнателно нося усещането, че съм уморена, но съзнанието не ми позволява да си почина. Или ми се иска да намаля темпото, за да се откъсна, да остана сама, да медитирам, но ми тегне списък задачи и все някой има нужда от мен за нещо спешно и важно. и като знам, че не мога да отказвам... Грипът за мен лично означава и занемарена хигиена на дихателния тракт и недостатъчно специални физически и дихателни упражнения (не просто да повървя малко). И въпреки всичко, когато усетя, че вече жизнената ми сила се бори с инфекцията: т.1 - спирам яденето - само гореща вода в големи количества, с лимон, току-що изцеден и билков чай. т.2 използвам първа възможност да отменя всичко и да легна и спя без да се напъвам да доказвам, че съм по-силна от болестта. т.3 не свалям температура, ако съм вдигнала вече - предизвиквам изпотяване няколко пъти по всички възможни начини. Правилно ли постъпвам? като резултат ми минава за около денонощие. Какво значение имат хремата, възпалението на гърлото - те също ли са в плана? Хората ги смятат за нещо, с което да се борят. Ако те все пак са в плана, как да помогнем на организма си по-успешно да постигне това, което цели с хремата, температурата и възпаленото гърло?

В един от постовете си Вики (благодаря за темата!) спомена, че Лазарев е бил нужен на някои хора, за да ги "поразтърси" и освободи от старото като им каже истината "право куме в очите". Е, аз съм един от тези хора. Намеирих себе си и диагнозата си в част 5 - зависимост от човешката любов. Преди това четях Учителя, но това беше като да слагам мехлем на гноясала рана. Първо трябваше да се дезинфекцира и дори изреже... Хвърлях книгата възмутена, след това отново я вземах и мислех. много ме болеше, че на 45 години всички мои понятия за добро и любов се обръщаха на 180 градуса. Т.е. - идваха си по местата. Ако не ме бяше "стръскал" яко Лазарев, щях да понаглася думите на Учителя да паснат на моите стари разбирания и Ах! колко съм добра, колко страдам, значи съм благородна! Без него нямаше да мога да осъзная заблудите си както без Учителя нямаше да мога след това да намеря пътя си. Нямаше да мога да кажа в решаващия момент на сина си " Обичам те толкова много и вярвам толкова много в теб и силите и способностите ти, че това са последните 200 лв, които получаваш от мен. Само след малко време ти ще получаваш от работата, която ще намериш сам много повече. Аз бях дотук с парите, но винаги ще бъда с теб с много любов каквото и да решиш, каквото и да се случи". Без Лазарев нямаше да мога да изхвърля пиленцето от гнездото с най-чистата любов, на която съм способна. През цялото време си напомнях за онзи пример с орлицата, в който лазарев напомня, че има няколко определени дни от живота на орлето, в които ако не полети, тялото му ще тане прекалено тежко и то никога няма да може да го направи. Майката го пуска от високото в бездната, за да спаси живота му. Ако през тези дни тя го съжали и го остави вътре при себе си... това е равносилно на неговото убийство... и на срутването на цялото гнездо. И още една приказка се е врязала в паметта ми и често я разказвам в подходящи случаи - за Здравето, Късмета и Любовта - стар грузински (или нещо такова) тост, разказан в края на не помня вече кой том.

От малкия опит, който имам - през зимата повече уча, наблюдавам себе си, движенията си, доправям някои елементи, плавност, лекота. Сега уча текста наизуст - пея си без глас докато играем.... През сезона 22.3 - 22.9 като че ли повече я "живея", всичко се слива някак - движения, музика, текст, вътрешно състояние... Обаче доколко ще се получи това "живеене", струва ми се, зависи от работата, която съм свършила през зимата. Първият ми сезон си беше почти изцяло учене, не изживяване. След втората зима на курса усещането беше далеч по-различно - повече лекота, свобода, сливане... И остана списъка с нещата, над които сега работя...

Честит рожден ден, Спасимира, звездичке! Благодаря ти за светлината, радостта, вярата в мъдростта и красотата на Младостта, с които топлиш сърцето ми откакто се познаваме! Нека сърцето ти бъде винаги отворено за Любовта, умът ти за Мъдростта, а душата за Истината, каквито са били досега! Честит рожден ден, Христо! Поздравления и благодарност за всичкия труд и време и сили, които даряваш на хората!

Интересен въпрос - за бързите пътища... Замислям се - пътят винаги е бавен, ако докато пътуваме, очакваме пристигането в определена точка или бързаме да пристигнем в определено време.... Пристигането винаги е толкова неочаквано бързо, ако сме се радвали на пътуването и не сме и мислили за пристигането... Това от опит - случва ни се като пътуваме до София и обратно.... Но според мен е много по-валидно в преносен смисъл за пътя на живота...

Съвсем точно, Александър! Да добавя нещо по моята специалност. Решаваща роля в интерпретацията на обективната информация, която ни подават сетивата, играе езикът, който сме усвоили при формирането на мисленето си (в най-ранното детство). Този език колкото ни "отваря очите' за нашия свят, толкова ги и затваря за други подробности. Всеки, който владее поне втори, а да не говорим за трети и повече езици познава усещането за промяна на мисленето и "виждане" на нови връзки и диференциране, благодарение на понятийния апарат, лексиката и граматичната система на другия език. Например, английският език "ясно вижда" разликата между видовете усещане за задължителност, защото не притежава дума за универсално "трябва". Но пък българският език "ясно вижда" дали сме свидетели на събитие от миналото, за което говорим, или не, защото в английкси отсъства категория свидетел в минало време. Какво общо има това с ясновидството? Ами може би то се развива, ако съзнанието успее по някакъв начин временно да се освободи от ограниченията на интерпретаторите - езика, емоциите, и... още много.... Не че има нещо лошо в тях, напротив, те осигуряват връзките ни с нашето човешко обкръжение, но за ясновидство, може би имаме нужда да се освободим и от тези връзки...

Знаем - но защо да е под сурдинка? Съвсем си е явно и каним всички в неделя 9:30 в Хасково. Това е курс, на който не само играем, но споделяме, задаваме въпроси, коментираме музиката, текста и всичко свързано с упражненията, правим и други упражнения, учим... Накрая на занятието изиграваме цялата Паневритмия. Има нови хора почти на всяко занятие, така че тези, които са по-опитни танцуват с тях, за да имат опора и да има кого да наблюдават. Много е хубаво. Прекъснахме по празниците и наистина се усеща липсата.

Аз специално не обявявам никъде, че съм вегетраианка, не убеждавам никого, просто ям каквото ми хареса. Ако ме попитат защо не ям мсо или ме поканят, само казвам, че не обичам това или че ми става тежко на стомаха от него. И наистина е така. Майка ми най-много настоява, но и тя спр, след като един ден я погледнах в очите и я попитах дали ще и стане по-добре ако хапна и после 3 часа ми се гади или ми се носи тежък дъх от стомаха и ми се разстрои целия ден. И наистина ли настоява да го види това с очите си - защото акоо много иска може да се жертвам и да и покажа, че не лъжа. Още използвам всяка възможност да похваля постното, което е пригтвила - тя много се радва. Нпример, отказвам рулото, защото просто не мога да устоя на тиквата и ям в колиество, което компенсира рулото. Мисля, че основната тревога на ядящия месо е да не би вегетарианецът да започне да го убеждава колко е вредно месото и затова атакува пръв. Колкото до родителите на вегетарианчетата - някои могат да създадат проблем на децата си, ако няма разумен човек до тях, който да защити детето и да обясни кротко на разярения родител, че детето по-добре си знае какво е полезно за него.

Според моето лично разбиране в посочения цитат ключовата дума е "проповядвате". Коя съм аз да проповядвам, та аз съм ученичка в най-добрия случай, а и не съм съвсем сигурна дали и това съм станала наистина. Мога само да уча, да следвам, да споделям на подходящо място с подходящи хора това, което ме вълнува и ... най-важното, което се очаква от мен е да прилагам наученото в ежедневието си. Проповядването е за Учителите. Друг е въпросът за хората, които имат нужда да превърнат някого в свой учител и да му прехвърлят отговорността за своя път. И както винаги търкулва се гърнето и си намира похлупака - ерзац-ученикът си намира ерзац-проповедника. Ами и това е урок сигурно - за всички.

Когато преди година майка ми си счупи крака и трябваше да и помагам за тоалет в болницата, осъзнах нещо много важно за мен. Когато влезнах в стаята с пакета памперси в ръка, тя се разплака - "Откак се помня съм се ужасявала от това - да стане с мен нещо и децата ми да се наложи да ми сменят памперс и да ме обслужват на легло". Засмях се с глас "Е, ето че стана и не е чак толкова страшно, нали? Голяма работа - един памперс, и ти моето мръсно д. си бърсала, защо сега да не ти го върна тъпкано, сега ми е паднало, хайде, ще слушаш, иначеее". Тя ме погледна объркано. "И каква е разликата между бебче и бабче - само една буква". Усмихна се. "И ако се надяваш да ми загнуси и да си тръгна, не си познала - две деца съм изправила на крака, с една баба като не се справя...." Засмя се облекчено. На път за вкъщи изплуваха спомени - родителите на майка ми и двамата починаха в ръцете и след дълго и мъчително боледуване на легло. Това е бил урок за нея - че няма от какво да се страхува за себе си. Тя не го е усвоила и е продължила да се ужасява, дори повече от преди. Наложило се е урокът да бъде по-ясен. След като се върна у дома доста говорихме за това. Мисля, че сега не се ужасява, приема вариантът "позорно закована на леглото през последните си години" като един от възможните и напълно нормалните. И мисля, че вече разбира - това зависи и от нея.... а може би и от мен? Ако аз не допускам този вариант като болногледачка, ще се наложи да ми дадат урок... Не знам, така го усещам за себе си, за другите може би не е валидно.