Донка

Evеryone gets the love they believe in. And everyone deserves the love they get. (Всеки получава любовта, в която вярва. Всеки заслужава любовта, която получава.)

Ако някаква емоция, която сме нарекли любов, изисква от нас да се борим с някого или снещо, това дали е любов? Борбата не подразбира ли отнемане на свободата на борещия се и на това или този, с когот се бори той? Моля пример за борба, в която не се отнема свобода... имам предивд в любовни отношения... Любовта е погребението на сърцата??? Не е ли раждане любовта? О, и жестокост? Любовта означава жестокост? А може би поетът иска да подскаже нещо друго?- (в последния стих..)

Забелязала съм често да се бърка думата израснал - с израсТнал. Това съвсем не е признак на неграмотност, а особеност на българските глаголи (които определено са сложна материя). Глаголът израсна е от свършен вид и неговата основа е "расн" - ето справка тук Другата основа е "раст" - но тя е на глагола от несвършен вид - раста -еш, -е... тук . Както се вижда от справката за формите на глагола, той никога не се употребява с "н". Този Онлаин правописен речник е много добър!

Като че ли дадохме превес на ролите в семейната среда. А какво мислите за ролите в една току-що установяваща се връзка, в която двамата все още не се познават и минават през периода на очакванията и изненадите? Може би звучи странно, но точно този период, според мен, е най-силно застрашен от провал на една иначе добра бъдеща връзка. Една роля на скептичен участник (маскираща страх от влизане в по-близки отношения, страх от разочарования и всичко подобно, а защо не недоверие в искреността и сериозността на другия) може да охади прекалено бързо надеждите на човек, който не си представя себе си в ролята на упорит завоевател.

По повод друга тема ми мина през ум още една проява на благосклонност... - да умее човек да приема всичко, изречено и направено от друг човек като проява на вътрешните качества и състояние на този човек в момента. Границата - ако аз усетя негативно отношение към тази проява, то това, което усещам вече е моето собствено отражение...

Поведение номер две е всичко друго, но не и агресия - дори по даденото по-горе определение, което подчертах. Но подобно манипулативно причисляване на всякакъв вид активност към агресивността, е начинът да се оправдае и скрие истинската агресивност. а тя често е далеч от адекватната активност и реактивност - апропо точно пример 1 го показва много добре. Ето още няколко: Кой е агрсивен - който обижда или който се чувства обиден? - Вторият. Кой е агресивен - който настоява упорито да му се даде нещо или този, който му го дава при някакви условия? - Вторият. Кой е агресивен - който отстоява своя позиция или право или този, който я отстъпва и се смята за жертва? - Вторият.

И все пак Бог ни оставя винаги избор. Поне с мен винаги е било така. Можех да избера мъжа, който ми подаряваше цветя и ми пишеше нежни писма, но аз избрах "силния", който ми поставяше условия и изисквания от типа "веднъж показвам, втория път наказвам". Можех да избера приятелството, аз избрах подчинението - взаимното (на различни нива). Ще кажете, че тогава съм имала нужда от второто - ами да - като не става с моркова, става с тоягата. Можех да си науча уроците с добро - можех... Вторият път пак имах избор - само че вече бях мислила и чела много след грандиозния провал. И отново сърцето ме теглеше към варианти, който много приличаха на първия. И пак поникваха старите ми теории... Този път съзнателно не ги оставих да ръководят живота ми. Помня критичната вечер. Почти бях тръгнала по стария път и... телефонът ми изненадващо звънна. Ангелите ми бяха довели и двамата в една и съща вечер - и двамата ме чакаха. Имах само минута. Тогава си спомних за Учителя и за свободата. Да - това беше критерият. Зададох си въпроса: "С кого се чувстваш свободна да бъдеш себе си?" Нямаше нужда да мисля много. То си беше ясно. Беше светкавично прозрение... Послушах го и пожертвах много примамливи и вълнуващи неща, които ме чакаха на второто място за усещането на мир и свобода, усещането, че с него се чувствам точно толкова спокойна и радостна, колкото когато съм сама.

Преди Хитлер и по негово време е имало доста по-лоши от него "Хитлеровци". Разликата е тази, че той е разполагал със средства за масово унищожение, а те - не. Ако бяха убили Хитлер преди хората, които са склонни да снабдяват подобни диктатори с необходимите им средства, да изпитат ответния удар, може би следващият Хитлер щеше да държи ядрените арсенали и сега планетата щеше да бъде мъртва.... Наскоро имаше филм за Карибската криза - много поучителен....

Именно в приемането е най-важната част от намирането на "подходящия човек до мен". Приемането е процес на отнасяне на приемания към "подходящ" или "неподходящ". Имаше момент, в който смятах, че има критерии за определянето му. После смятах, че сърцето решава по това дали този човек предизвиква буря или спокойствие в мен. Избрах го по бурята.... Опарих се и излезнах доста потрошена от бурята. После смятах, че никакви критерии не може да има, но всъщност просто отказвах да дам правото на истинските критерии... Може би са били живи още някакви стари неосъзнати критерии. После смятах, че няма подходящ по принцип. Всички приемах като неподходящи. (всъщност такъв беше периодът от живота ми тогава). Накрая оставих да реши Бог - но никак не ми е просто да го опиша какво означава това.... Бог наистина знае най-добре... Важно е само да е буден човек, с отворени очи и сърце и да не изпусне птичето на рамото си, приемайки го за неподходящо...

В лекцията си за планетните цикли и ритъма на живота (която определено събуди интереса ми към тази тема) д-р Светла Балтова определи възрастта 21 години така (цитирам според записки): За себе си мога да кажа, че в тази възраст имах усещането, че са ми отворили вратичката на клетката и съм в свободен полет. направих много глупости в личния си живот, но без тях нямаше да науча уроците в живота си. Възрастта ми даде твърде голяма увереност в своите сили, която тогава засили необмислените рискове и упоритостта да докажа на себе си, че теориите ми бяха правилни. Професионално се насочих към правилната посока, но имаше много изкушения тогава - можех и да поема лекомислено към нещо престижно или с външен блясък.

Имам въпрос към тези, които имат опит или наблюдения за възрастта на цикъла преди втория съвпад - Сатурновото възвръщане между 49-50 и 56-58 г. Може би защото съм влезнала в този период. Прочетох, че ако по време на Сатурновия 7-годишен цикъл, човекът отработи спокойно задачите си, по време на съвпада това, което е трябвало да бъде криза, ще се окаже награда. Стивън Аройо Аз лично имам преки впечатления от живота на мъжа, с когото живеем щастливо в момента. Някъде около 50 години той преживява много тежка криза в семейството си, която го изтиква вън от гнездото, което е смятал за вечно, но не е бил щастлив в него. Следват няколко години на много трудно връщане към вярата в своите сили и любовта към себе си и своята лична свобода. Колебание между плена на привидното осигурено материално съществуване, стандартно за обществото, и със стандартните проблеми в него - и нестандартното, често осъждано "дезертиране и егоизъм", което всъщност са етикетите на процеса на вътрешно освобождаване. Изборът е бил - няма връщане назад, но търсене на стабилност само при условието на свободата в нея. Дори с цената на самостоятелен (самотен) живот. Когато се събрахме за съвместен живот, съвпадът беше съвсем близо. Всъщност той протече пред очите ми. Самият Е. често казва, че това са най-щастливите години, които помни от детството си насам. През тези 2 години аз осъзнавах, че той е поставен в среда, в която никога не беше живял досега. С партньор с навици, които дори не си беше мислил някога, че ще приеме за нормални. Осъзнавах какво предизвикателство е това за него. Към края на периода взе категорично решение да се откаже от пушенето - навик от ранно юношество, който е спрял само по време на активните си спортни години. Постигна го. Наскоро наша обща позната, която го познава от годините му преди 50-тата, ми сподели, че той се е променил до неузнаваемост, но към много по-добро и красиво и спокойно... Мисля над това, което ми предстои и вашите споделени опитности ще ми бъдат от полза. Благодаря.

Винаги силно ме е вълнувала тази метафора на Окото! Да събира лъчите - информационния поток, с който е в контакт човешкото съзнание. Чистотата на събиращата леща осигурява пропорционално точността на картината на заобикалящия ни свят. замърсяването спира лъчите с определена честота и картината става непълна - оттам, изопачена. Какво се случва в събиращата леща, за да разпръсне навътре възприетата информация - енергия? Може би тя я приспособява по някакъв начин към индивидуалните настройки на "вътре"-то, за да може то да я приеме и обработи? Ако не е чиста лещата, значи няма да може да изпълни тази роля... Ако отвътре се разпръснат лъчи, които не са съвместими със "софтуера" му, то те от добро могат да причинят объркване... А това последното с разпръскването навън вместо навътре си е просто гениална метафора за понятието "агресия", според мен...

Мисля, че не можем да настояваме за истински данни и имена. нека всеки участник сам реши как ще се представи и как ще разбере дали другият говори истината. Мисля, че Ирина - Чебурашка много точно го каза: Ако някой иска да бъде излъган и право в очите да му вреш истината, той ще ги стиска и ще си прожектира своя филм. Лично аз ще настоявам за свобода на всеки сам да определя как и какво да пише и как да участва. свободата е основен стълб на Учението.

Виждам нещо много красиво и истинско в това, две души да се намерят, за да извървят част от пътя си един до друг точно тук - в сайт с адрес - духовното име на Учителя... Преди време прочетох някъде - попитали Учителя, кой му е най-добрият ученик. Той помислил и отговорил: "Един пастир в планината, но той дори не е чувал името ми." Не в приказките, а в прилагането им виждам връзката с Учението. Конкретно по темата Ако все пак се опитаме да създадем виртуално пространство за запознанства в този форум, то как си го представяте: - подфорум, в който всеки желаещ потребител има своя лична тема - нещо като свой блог, но специално поддържан за виртуални запознанства - подфорум с теми - срещи на хора, които имат сходни интереси - например тема с профили на участници, които обичат туризма, или се интересуват от нещо специфично. Тогава един участник може да се представи в няколко такива теми според интересите си. Така търсенето ще бъде по интереси, не по личности - могат да се съчетаят първият и вторият подход Подобен подфорум ще организира периодично срещи в различни градове и места, защо не да събира участниците в подфорума и всички други желаещи на инициативи от най-различен характер... Важното е да има реална възможност всеки желаещ да се срещне на живо с останалите, но не като на "сгляда"... Има сигурно още интересни варианти, за които друг ще се досети....

Идея за тази тема ми даде моята собствена история. Доста приятели още не ни вярват, че сме се запознали преди 6 години в Интернет сайт и от 5 години живеем щастливо сякаш винаги сме били заедно. Навремето моите родители също бяха ужасени, но сега се радват заедно с нас. осъзнавам, обаче и колко много хора губят ценни години от младостта си в нереални виртуални връзки, попадат в опасни ситуации и преживяват разочарования. Какви са вашите опитности и наблюдения? Има ли здравословен начин и място да намерим приятел и партньор в живота в някакъв сайт или мрежа? Как си представяте това? И един въпрос съвсем "право куме в очите": Какво мислите - има ли място за едно кътче тук, в този форум, където всеки ще може да потърси и намери човека, с когото ще живее щастливо? (Огромна благодарност на Чебурашка, че съживи една стара идея, която на времето удавихме в празнословие...)

Моля да ми простите, че се намесвам в тази тема, въпреки че вече живея щастливо и в момента не търся връзка. Искаше ми се да споделя какво търсех първия път - и намерих само разочарования и много болка: - Търсех романтична любов, в която аз ще съм в ролята на любимата, която утешава и лекува някакви рани и едва ли не със сълзите си измива парченцето от дяволското огледало от окото на любимия... - Търсех мъжа, в когото аз ще съм влюбена и по някакъв начин ще заслужа неговата любов. - Търсех мъжа, на когото ще се възхищавам за нещо - Търсех мъжа, с когото мога да имам дом и семейство Намерих си белята. Втория път не търсех нищо такова. В онзи сайт за запознанства написах само, че вярвам в любовта и свободата и обичам да се смея - търся приятели, с които можем да се смеем заедно. Намерих го. Смешно беше, че той търсеше ( в същия сайт) истинската жена - с което много ме развесели и му поисках списък с критериите за истинска жена - конкретно по точки, защото не знаех дали мога да ги изпълня... След няколко писма той остана без списък с критерии - успях да го усъмня във всички. И се оказа, че можем да се смеем заедно. Далеч съм от мисълта да давам съвети - просто споделям как намерих подходящия за мен.

Може би тук е мястото да споделя - втория ден всичко вървеше добре. Заради ангажиментите си, обаче, не успях да сложа нищо в устата си, включително и да пия водя в продължение на няколко часа. За моето ниско кръвно това се оказа трудно поносимо. На всичко отгоре, за да компенсирам забавянето, имах глупостта да "наваксам" с ябълката и водата първо. Усетих познатото гадене - помолих се за помощ и усетих, че мисля за картоф на пара със сол. Приготвих и изядох един - ефектът беше светкавичен. Малко разочарована сметнах, че съм провалила режима, но не - днес организмът ми отказваше да приема каквото и да е друго освен житото, ябълките и останалото... При това ми беше много вкусно. Само че внимавам вече да ги приемам разумно във времето и количествата и реда им. Може и да е било урок, може и лечебна криза - има да го обмислям...

Увеличете светлината и топлината Мисля, че думите по-горе дават съвсем точна представа за това какво имал предивд Учителя под "добър" и "лош". А това, че ние, хората, не можем непрекъснато да проявяваме любовта хармонично - колкото и както трябва, това е ясно - затова сме на Училище - за да се учим. Но като се вглеждаме и избираме за учебник хармоничните прояви....

Избирам Коперник и Галилей пред Джордано Бруно. Но може би си зависи от нагласата на човека....

Здравей Веселин Защо смяташ, че Божията воля това е волята на "другите"? По тази логика би трябвало и нашата собствена воля да е Божията, нали? А плуването по течението също изисква внимание, сили и умения и никак не е признак на ленивост или безволие, а на мъдрост и прозорливост. И защо трябва да се борим с нещо - за да си докажем колко сме важни и силни? Всъщност с какво точно смяташ, че трябва да се борим? Може би ще е най-ясно да дадеш някакъв конкретен пример как разбираш проявата на Божията воля в твоя живот?

Когато чета как се нахвърляме върху този или онзи, критикуваме и лепим етикети за едно или друго негативно качество, си спомням за съвета на Учителя да не се произнасяме за незавършените картини, когато още не са ни се отворили очите за красотата, истината и любовта, която ще ни дарят.... И си спомням за принципа на огледалото....

Ако едно добро има за опозиция зло, то за мен това вече не е добро. Защото започва да зависи от субективните критерии и гледни точки. Ако едно добро наистина е добро, то е като светлината - няма опозиция. Ще кажете - ами тъмнината? Тя е недостатък на светлина - т.е. недостатъчно добро. Апропо, наскоро прочетох някъде много интересно определение на сянката и тъмнината - те се получавали, когато светлината срещне на пътя си... "сгъстена светлина" А, да добавя - тъмнината може да се дължи на затворени кепенци.... Source: Да бъдеш добър или лош?

Ако едно добро има за опозиция зло, то за мен това вече не е добро. Защото започва да зависи от субективните критерии и гледни точки. Ако едно добро наистина е добро, то е като светлината - няма опозиция. Ще кажете - ами тъмнината? Тя е недостатък на светлина - т.е. недостатъчно добро. Апропо, наскоро прочетох някъде много интересно определение на сянката и тъмнината - те се получавали, когато светлината срещне на пътя си... "сгъстена светлина" А, да добавя - тъмнината може да се дължи на затворени кепенци....

Ани Аз лично бих сменила последната дума - за мен максимата е "Живей, както ти е свободно и спокойно". Някои отъждествяват "свободно и спокойно" с "искам". Аз дори приблизително равно не съм склонна да сложа между тях. Започна ли да искам, губя свободата си и спокойствието си. Други слагат равенство между искам и свободна воля. Отново бих сложила чертичка върху равенството. Ако нещо е в рамките на свободната ми воля, какъв е смисълът да го искам? Просто го правя и си поемам последствията. Възниква въпрос - ами ако това, което на мен е свободно и спокойно, означава не-свободно и не-спокойно за друг човек до мен? Проблемът мой ли е или негов?

Точно заради всичко, което е написано по-горе още по-важно е да се молим за светлина и топлина и любов в душите на нашите братя и сестри - души, там.... Не знам с вас как е, но на мен като ми мине мисълта за там, ми излиза: Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела и след нея: Изгрев - молитва