Донка

Към всеки човек, към всяко същество, Учителят се отнасяше с внимание и почит. На учениците той разкриваше великото единство на Живота, посочваше мястото и значението на всяко нещо в целокупния Живот. Така човек има ръководна идея при изучаване на Природата. Един лист трябва да обича и всички други листа на дървото, понеже той е в зависимост от тях. Между всички Същества има вътрешна връзка. Вие трябва да имате вътрешно отношение към всички живи Същества. Ние търсим ония отношения, които са съществували първоначално между душите. Във всяко Същество, растение, животно или човек ще намерите поне една добра черта, заради която може да го обичате. Докато едни хора са ви приятни, а други неприятни, вие разглеждате нещата вън от Любовта. И в най-малката форма се крие един ангел, който след хиляди и милиони години ще измени тази форма и ще покаже знанието, което носи в себе си. Сега ще изучавате обичта към цялото. Това е закон, на който Бог ще ви учи. Не може да научите този закон сами. Друг ще ви научи. Кой? Само ученият може да ти покаже как да обичаш цялото. Кой е този учен? Бог. Ако той не те научи, ще останеш невежа. Какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, който минава покрай хората? Той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са мъртви, той трябва да ги пробуди, да ги запали, да светнат. Като влезеш във всеобемащата Любов, ако си всред Природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, летенето на пеперудите и ще се радваш. После ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод, към Слънцето, което грее и ще се радваш. И най-после, като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. При всеобемащата Любов всички Същества ще ти станат приятели. И влечугите, и жабите, на които гледаш с отвращение, ще ти станат приятели. По-право, ще гледаш на тях със съжаление, отколкото с отвращение. Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на гърба си, защо змията се влече, защо жабата е студена. Да приложиш тази обич, това знание, значи да бъдеш възвишен, велик дух. Според мен, всяко сърце, което от сутрин до вечер не се отваря, за да даде всичко, каквото има, и да приеме всичко, което му се пада, е анормално сърце. Като влезеш във всеобемащата Любов, ти влизаш във връзка с цялата Вселена. Тогава ще почувстваш страданията на всички живи Същества. Обичаш един човек. Бог иска и другите да обичаш, като тази душа. Тази твоя любов към едного е образец, за да ти покаже Бог как трябва да обичаш и другите. Ако един бакалин има само един клиент, той ще фалира. Ако човек обича само един, той значи е бакалин само с един клиент. Ако обича сто души, той е бакалин със сто клиента. Колкото повече души обичаш, толкова по-голяма печалба ще имаш. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви ще е по-неуязвимо, паметта по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Ако обичаш един човек, твоето знание се свежда към единица. Ако обичаш двама души, твоето знание се свежда към двойка. Колкото повече души обичаш, това определя степента на твоето знание. При всеобемащата Любов чувстваш една вътрешна Радост. Съзнанието на всички Същества образува едно цяло и ти се разговаряш с това общо съзнание. Голямата Любов е голямата вода. Голямата вода не е кална и кал не прави. Малката вода е кална и кал прави. Учението, което проповядвам, не е учение на обикновения морал. То е Учение на Великата Любов. Тя може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири сърцето, да даде подтик на духа. Към която и партия да принадлежиш, от който и народ да излизаш, използвай това Учение. Като видя един човек, не искам да знам за него подробности от миналото. Това не ме интересува. Защо ще внасям отрицателното в себе си? Който свири или пее, било пред публика, било пред един човек, той трябва да бъде обичан от тях. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него. Такъв човек може да стане и певец, и музикант, и художник, и учен -каквото пожелае може да стане. Тогава можем да си представим какъв разцвет, каква Висша Култура ще има на земята, като дойде Любовта на всички към всички.

Нека кажем предварително няколко думи общо за молитвата. При една екскурзия с Учителя до Мусала, през лятото на 1926 г., се събрахме около него, близо до долното Мусаленско езеро. Във време на разговора един брат попита: "Учителю, защо има нужда да се молим, когато в Писанието е казано, че Бог знае нашите нужди?" Учителя каза: "Да, Той знае нашите нужди и е приготвил блага за нас, а ние, като се молим, отиваме да си ги вземем." Това означава, че чрез молитвата ние влизаме в съзвучие с Божественото, ставаме възприемчиви за това, което е приготвено за нас и го приемаме. Ще поясня това с пример. Един наш брат разправя следната своя опитност. Преди години, идвайки в София от провинцията, първата му работа била да се срещне с Учителя. Било зимно време, имало сняг, студ, виелица. Пристигнал късно през нощта. Отишъл в дома на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Спрял се пред вратата, но не смеел да почука, за да не го безпокои толкова късно. Постоял известно време, но започнал да чувства, че замръзва. Най-накрая се осмелил и почукал, но толкова слабо, че едва той самият чул чукането. Въпреки това в този момент стаята на Учителя светнала, светнало и навън, Учителя излязъл и отворил. След време братът попитал: "Учителю, Вие знаехте, че чакам отвън пред вратата. Защо трябваше да чукам?" Учителя отговорил: "Такъв е законът: хлопайте, и ще ви се отвори; искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите." Молитвата е хлопане, искане и търсене. Тя е един апел към Небето, на който разумните сили отговарят. Нейната по-дълбока страна: тя е общение с Небето. Чрез молитвата се образува връзка между човека и Бога, и това, което е у Бога, се прелива в човека. Затова молитвата е метод за развитие на любовта в човека. Във време на молитва Бог му говори, учи го отвътре. Затова чрез нея ново знание, нови идеи се раждат в човека - те идат от Бога. Учителя казва: "Молитвата е истинска, когато човек поне за миг преживява едно Божествено състояние. Това показва, че той е направил контакт с Божествения свят." И още: "Аз наричам молитвата пропуск, понеже ако станеш сутрин и не се помолиш на Бога, всички ангели, които Му служат ревностно, няма да те пуснат да влезеш в Живота." Учителя препоръчва следното: който е по-свободен, да произнесе молитвата "Отче наш" бавно, за около половин час, като прави паузи след всяка част. В тия паузи ще му идат нови идеи, ще го учат отвътре. "Вие четете "Отче наш" бързо и светът не се оправя." Той дава и друго правило: като се помолиш, не пристъпвай веднага към работа, но почакай известно време, остани малко в пасивно, очакващо състояние, додето получиш отвътре отзвук на своята молитва, едно благословение, един малък дар. Който не знае това правило, веднага, щом свърши молитвата, взема метлата или почва друга някаква работа. Учителя препоръчва също: когато ти зададат някой въпрос, недей веднага да отговаряш, но поспри се малко, съсредоточи се в себе си, вслушай се, за да чуеш отвътре какво ти казва Бог - и след това отговори. За молитвата "Отче наш" Учителя каза веднъж, че тя е най-добрата молитва. След нея иде "Добрата молитва", в която според него има 10 ключа, представящи 10 възможности за постижения. По-долу ще разгледаме по части молитвата "Отче наш". "Отче". Тази дума навежда на дълбоки размишления. Щом Бог е наречен баща, от това следва, че всяко същество има божествен произход. В дълбините на всяко същество живее Бог. Щом е така, трябва да имаме доверие в доброто, което живее във всички същества. Както плодът орех съдържа свойствата на цялото дърво, така и всяко същество съдържа свойствата на Божественото. И както сме сигурни, че от посадения орех непременно ще израсне цялото дърво, така трябва да бъдем сигурни, че Божественото в човека ще се пробуди и така ще се постави основата на новата култура. "Наш". Щом Бог е баща на всички, то значи всички същества са братя. Думата наш ни говори, че братството е идеалът, към който трябва да се стремим. обозначава всемирното братство. Тя означава, че трябва да работим за въдворяване на братството на Земята. Тази дума вече определя посоката на развитие, определя характера на новата култура. Тя ще бъде култура на братство и сестринство. Думата "Който си на небесата". Под Небе се разбира Божествения свят. Значи духовното е основа на света. Светът не е мъртва тишина, не е мъртъв механизъм, зад него има Небе, има един духовен свят. Небето не е нещо откъснато от физическия свят - силите, които ръководят явленията във физическия свят, идат от Божествения свят. Небето - това е разумното, което ръководи явленията в природата. Духовният свят има корените си в Небето; корените на света са духовни. Зад всичко, което виждаме в природата, са силите, които наричаме Небето, т.е. Божественото. Бог е основата на цялото Битие. Навсякъде зад видимите форми трябва да прозираме присъствието на Бога. "Да се освети Името Твое". Тези думи имат връзка с любовта. Когато проявим любовта, ние осветяваме Името Божие. Произнасяйки тези думи, ние искаме да кажем: "Господи, нека Твоята Любов да протече през всички сърца, нека всички същества да станат същества на любовта, да влязат в нейния храм; нека Твоята Любов залее света!" Учителя казва: "Нашият живот на Земята ще придобие смисъл само тогава, когато проявим Божията Любов, когато влезем в съприкосновение с великата сила на Любовта. Тогава ще бъдем при Истината, която ще ни даде красотата на живота." "Не можеш да любиш, ако Бог не е в тебе." Любовта е единствената сила, която ни свързва с Бога, а не външното Му величаене. Това е същественото, което може да ни направи силни на физическото поле. В това състояние вие имате такова чувство, което може да обгърне целия свят в себе си. Като ви напусне това състояние, вие пак ставате обикновен човек и се чудите: къде бях и къде съм дошъл! Много пъти сте близо до тази Любов и затова всички се стремите към нея. Ще дойде тази Любов! Само като гледаш някого с очите на любовта, можеш да видиш онзи свят на красота, в който човешката душа живее. Само тогава виждаш в нея онова, което никой друг не вижда. Учителя казва: "Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и ближния. Защо? Защото ако имате любов към Бога, Той ще ви посети и чрез вас ще се прояви Неговата Любов." Изкуството е - да обичаме Бога в ближния. Това е идеалът на издигнатата душа. Това е висок планински връх, до който се изкачва човешката душа по пътя на своето развитие. Тогава ти започваш да виждаш света в нова светлина. Ти си се домогнал до една от великите тайни на Битието. Разумната природа ще ти повери ключовете на силите, с които разполага. Така ти се издигаш до висшето осмисляне на живота. Когато хората се издигнат до тази велика идея - любов към Бога в ближния - ще дойде истинското обединение на човечеството. "Никога не можеш да се примириш с човека, докато не видиш Бога в него. И най-злият ти враг, ако възлюбиш Бога в него, ще капитулира, защото Бог в него ще се прояви и той ще хвърли оръжието." Казват, че можеш да обичаш някого, но трябва предварително да го познаваш, да знаеш заслужено ли го обичаш. Това важи за светския човек. За ученика законът е друг. Учителя казва: "Изкуство е да обичаш човека, да му дадеш любовта си безкористно, да не мислиш заслужава ли това или не. Само така ще видиш последствията на своята любов. Всяко живо същество заслужава да бъде обичано. Докато даваш любовта си с мярка, всякога ще гледаш нещата по форма и ще се въздържаш." В новата култура подтик за всяка наша постъпка ще бъде любовта. "Дойде някой да ти иска нещо - не бързай да му дадеш, чакай да дойде в тебе онзи любовен подтик и тогава му дай. И ще изпиташ радост, че си изпълнил Волята Божия. Защото ние не сме господари на нищо в света." Когато обичаш някого, ти внасяш богатствата си в него. Той става богат и другите започват да го обичат, без да знаят за-те се привличат от богатствата в него. Растежът на любовта е вечен, непреривен процес. През цялата вечност човек ще има все нови и нови откровения за любовта, тя ще му се разкрива във все нови и нови форми, в нови красиви светове. Учителя казва: "Видиш една малка пеперуда - обърни се към Господа: "Господи, благослови я!" Видиш едно дърво - помоли се за него Бог да го благослови. Видиш един извор- пожелай и той да се благослови. Срещнеш едно малко дете - пожелай и то да се благослови." Да се освети Името Твое - с тези думи ние определяме, че любовта е основата на новата култура. Тя е ключът за разрешаване на всички социални въпроси. "Да дойде Царството Твое". Тези думи са свързани с Мъдростта. Под Царство Божие се разбира приложение на Любовта чрез Мъдрост. С тези думи ние искаме да ни се даде мъдрост, която ще ни посочи методите за прилагане на любовта. Мъдростта - това е Божествената наука, съдържаща знанието за дълбоките закони, върху които е съграден животът. Върху всяка негова област тази Наука хвърля изобилна светлина, която ни помага да живеем съобразно с тези закони. В беседите и лекциите на Учителя са изложени именно тези закони и принципи, според които е устроен животът на тялото, на ума, на сърцето, душата и духа; там се съдържат и методите за правилното развитие на човека и правилното му общение с разумната природа. Всички тези закони и методи имат практическо приложение в живота, защото са почерпени от самата природа - опитването им го показва."Не вярвайте на това, което казвам - направете опит с него и от резултатите ще съдите за верността му." Думите Да дойде Царството Твое имат също връзка с Божествената Правда В Писанието е казано: "Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи." Какво изисква Правдата или Справедливостта? Първо, понеже във всички същества живее Бог, справедливостта изисква към всички същества да имаме уважение, свещено чувство, благоговение. Едно същество може да не е развито, но Бог, който вижда във вечността, знае какво ще излезе от него в бъдеще, има план за него. Второ, Правдата или Справедливостта изисква правилно разпределение на благата между всички същества. Щом едно същество е родено на Земята, със самото си раждане то има вече известни права - на развитие, напредък и добри условия. Всички тези права трябва да му се дадат. Висшата Божествена справедливост изисква ние да имаме предвид тези негови права. Значи със самото му идване на Земята, разумната природа му е дала известен кредит да живее и да се развива; ако лишаваме някое същество от благоприятни условия за живот и напредък, с това ние нарушаваме Божествената правда. "Да бъде Волята Твоя". Тези думи имат връзка с Истината. (Както виждате, в молитвата "Отче наш" са изразени трите основни принципа на Бялото Братство: Любов, Мъдрост и Истина). Учителя казва: "Какво значение има изпълнението на Волята Божия? Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко, каквото желаете, ще се реализира. А за да бъде Божията Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълните Волята Божия тъй, както никой досега в България не я е изпълнил". Думите Да бъде Волята Божия съдържат две неща. Първо: Волята Божия, в дълбокия смисъл на думата, се състои в това да дадем възможност Бог да се прояви все повече чрез нас, да Му дадем все повече място в нас. В това именно се състои еволюцията. Ако проследим природните царства - минерално, растително, животинско, човешко и ангелско - ще видим, че колкото по-нагоре се издигаме по стълбата на раз- битието, толкова Бог се проявява в по-голяма степен. В това е и целта, и същността на развитието. Като казваме Да бъде Волята Твоя, с това ние искаме да кажем: "Господи, помагай ни да Те изявяваме все повече чрез нас." В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявата на любовта, защото като я проявяваме, ние всъщност проявяваме Бога. Изпълнение на Божията Воля означава още да работим за развитието на всички дарби и заложби, които Бог е вложил в нас. Това е смисълът на притчата за талантите. Учителя казва "Защо страдаме? Защото туряме препятствия на Божествения Дух, който живее в нас, ограничаваме Бога в себе си" Второ: Думите Да бъде Волята Твоя са свързани със служенето на Бога. Това значи да станем съработници на Бога. Когато човек служи на себе си, на народа, на човечеството, той не е влязъл още във висшето осмисляне на живота. Той влага висш смисъл в своя живот, когато почне да служи на Бога. И ангелите не знаят нещо по-велико от това. А служенето на Бога включва служене на себе си, и на народа, и на човечеството. Учителя казва: "Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и на нашия дух, ще се постигнат. Ако ние вършим всичко за Бога и от любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора?" Защо? Защото когато работиш за Бога от любов, ти ставаш извор на велика Божествена сила, която се излъчва от тебе и преобразява околните. "Както на Небето, така и на земята". Горе, на Небето е въдворен идеален ред, там има идеални условия. Онзи ред, който царува горе, трябва да слезе и на земята. Как? Горе, в живота на напредналите Същества са приложени Любовта, Мъдростта и Истината. Техният живот може да се свали на земята като приложим тези принципи тук. "Хляба наш насъщни дай го нам днес". Тези думи могат да се разбират в буквален и в преносен смисъл. От една страна, те означават, че ние имаме съзнанието, че всичко, с което разполагаме на Земята, е дар от Бога. От друга страна, в окултната символика хлябът символизира Словото Божие. Ние съзнаваме, че то е нашата насъщна храна. Един от начините, по които иде Словото, по които Бог ни говори отвътре, това са тъй наречените подтици на Духа. Учителя каза в един частен разговор: "Кое е главното условие за повдигането на човека? Постоянно идат вътре в нас подтици от Духа. Те са главният стимул за нашето повдигане във великия път на съвършенството. Ние трябва да се вслушваме дълбоко вътре в себе си, за да доловим тия подтици. Това е Словото на Бога". Тези подтици ни учат, те ни подтикват към доброто, разумността, чистотата, любовта, правдата. Те ни подтикват да вървим напред. Колкото сме по-внимателни, с по-будно съзнание, толкова по-ясно ще ги доловим. Това също е всекидневния хляб. При друг разговор Учителя пак каза: "Бог постоянно говори на човека отвътре." Ако човек се вслушва, ще чува този говор - това са всички красиви желания, мисли, стремежи, които ни идат отвътре. За да го чуем, трябва да въдворим в себе си спокойствие, тишина, дълбок мир - защото Бог говори с тих глас. Учителя казва: "Аз ще определя как действа тихият глас на Бога. Когато чуеш този нежен, тих глас, душата ти се отваря и ти сякаш можеш да обхванеш всички хора, вън от теб няма нищо чуждо, ти си навсякъде - и между светиите, и между ангелите, и между божествата. Душата ти започва да трепти като светлината на Божествения огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога." Всеки ден трябва в човека да дойде отвътре нова мисъл, нова идея. Ако някой ден не се роди в него нова мисъл, този ден за него е изгубен. "Всеки ден Бог говори нови неща, защото в Него има велико разнообразие, нещата не се повтарят." Сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли ви на ума една нова, Божествена мисъл. Дойде ли, колкото и да е малка, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става сутрин рано и Господ му заговори, и той се вслушва със затаено внимание в тази нова мисъл. Когато произнасяме Хляба наш насъщни дай го нам днес, ние искаме да кажем и следното: "Господи, давай ни винаги Твоето Слово и ни помогни да станем способни да чуваме това, което ни говориш отвътре." Този въпрос има и друга страна. Учителя каза веднаж, че всичко, което виждаме около нас в природата - цветя, треви, дървета, животни, реки, планини, звезди - всичко това е също Слово Божие. И ние трябва да проучваме тези неща, това Слово. Значи освен отвътре, Бог ни говори и чрез всичко, което е създал, чрез цялото свое творение - то представлява един грандиозен израз на Слово Божие, една велика Книга, писана от Него. И когато се молим за насъщния хляб, ние молим: "Господи, направи ни способни да четем това, което си писал във всичко, което си създал и което виждаме около нас." "И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници".Защо трябва да прощаваме? Ако някой ни е обидил или ни е напакостил, той го е направил от незнание, от недоразвитост. Някой ще каже: "Как така? Този човек е интелигентен, културен, той много добре разбира кое е добро!" Всъщност той може да знае много неща, но същевременно не знае - не знае великия смисъл на живота, не знае неговата мистична основа. Затова ще бъдем по-снизходителни. Това е направил Христос на кръста с думите: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Учителя каза в една беседа, че прощаването е лъжа, ако не е придружено от любов към този, комуто прощаваме. Ако някой ни е обидил или напакостил, това да не влияе на нашето отношение към него. Защото то е отношение към Бога в него. Ако нашата любов към някого се влияе от проявена негова слабост, това е човешка любов. Думите И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници са израз на следния закон: Твоето отношение към другите определя отношението на Бога към тебе. Всъщност Бог винаги има любов към всяко същество, не изменя своето отношение към него, но когато човек не прощава на околните, той сам поставя преграда между Бога и себе си, и това му пречи да приема Любовта и благословението на Бога. Тоест с непрощаването човек става невъзприемчив към онова, което иде от Бога - и тогава външно изглежда, че Бог не му прощава. "И не ни въвеждай в изкушение". Учителя каза, че тези думи трябва да се разбират така: Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпадаме в изкушение. "Но избави нас от лукаваго". Изостаналите същества могат да завладеят човека, когато не е с будно съзнание. Когато поддържа връзка с Бога, той е ограден и защитен от лоши влияния. "Защото е Твое Царството, и Силата, и Славата завинаги. Амин." Тук Царство отговаря на Мъдростта, Сила - на Истината, а Слава - на Любовта. С думата Твое ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга мъдрост, извън Истината на Бога няма друга истина и извън Любовта на Бога няма друга любов. Щом е така, значи всичко в света работи за възтържествуване на Божието Дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяване на Божия план. Сп. Житно Зърно бр.19, 2007 г. Екипът на Портала благодари на екипа на сп. Житно Зърно за предоставената възможност да публикуваме материали от списанието.

Из "Лицо': Познай себя - тело, голова, лицо, организм, рука Перевод на русский: Светлана Васильева Форма подбородка Длина вашего подбородка покажет силу вашей воли. 5-226 Чем длиннее линия подбородка, тем сильнее воля человека.66-26 По нижней части подбородка, которая находится под носом, определяется человеческая воля и то, как она проявляется на физическом плане. Посмотрите, какая она была у великих полководцев, у генералов. По подбородку можно определить, молодой человек или старый. 5-224 Если рассмотреть человеческий подбородок физиогномически, вы найдете, как минимум, три типа подбородка. Подбородок волевого человека внизу широкий, он занимает большое пространство. В этом человеке больше действуют грубые, физические силы. Он находится под влиянием Марса. Если голова сверху широкая, человек отличается большим упрямством, его не сдвинешь с места и девятью парами буйволов. Второй тип подбородка имеет человек, в котором сердце работает больше, чем ум; это человек чувств. Этот подбородок менее широкий, закругленный. Чем уже и острее становится подбородок, тем больше проявляется ум. Этот человек находится под влиянием Меркурия. Вообще, острый подбородок напоминает нечто острое, иглу. Куда он ни пойдет, везде режет своим умом. 83-271 Если подбородок сверху широкий - это положительный тип, если узкий – отрицательный. Если подбородок внизу широкий, это указывает на положительный тип в физическом мире и отрицательный - в умственном. Если вам нужен человек для физической работы, смотрите, чтобы его подбородок внизу был широким. Если вам нужен человек для умственной работы, смотрите, чтобы его подбородок внизу был узким, заостренным. 67-231 Широкий подбородок показывает, что человек попал в густую материю. 66-30 Если подбородок очень широкий и длинный, это говорит о том, что энергия этого человека не только слишком возбуждена, но и очень активна, поэтому он будет производить разрушения везде, где бы он ни прошел. 5-224 Когда подбородок человека заостренный, увеличивается его разумность и острота ума. 60-233 Замечено, что у людей, имеющих устойчивые чувства и устойчивую волю, подбородок не прямой, а немного углублен и выдается вперед. Это говорит об определенной интеллигентности. Если подбородок не выдается вперед, интеллигентность уменьшается. 87-77 Нижняя часть вашего подбородка должна немного выступать вперед, образуя небольшое углубление. Это оформляет подбородок, придает ему более красивую форму. 73-36 На подбородке всегда должно быть небольшое углубление, которое говорит об устойчивости чувств, выносливости в жизни. Это углубление представляет собой долину, где есть растительность. Это место родников. 75.2-207 Углубления, находящиеся на подбородке, показывают устойчивость человеческих чувств. Такой человек устойчив в своих чувствах.14-157 Доброго и благородного человека можно узнать по углублению на подбородке. Если же подбородок становится ровным и приобретает форму пенька, тогда он уже деформирован. 65-199 Почему углубление на подбородке говорит об устойчивости чувств? Потому что она представляет собой центр, т.е. равнодействующую линию, в которой силы уравновешиваются. 87-77 Посмотрев на подбородок человека, можно увидеть в нем красивую черту. Когда эта черта развита хорошо, она говорит о большой устойчивости человека. Даже если вы будете резать такого человека на кусочки, он не откажется от своих убеждений. У кого на подбородке нет этой черты, он готов отступить при первом же ударе. 47-183 Кто-то говорит: «Я тебя люблю». – Хорошо, согласен с тобой, но сначала я посмотрю на твой подбородок. Если у тебя есть эта специфическая черта, она докажет, что ты прав. Это написано в книге твоего подбородка. Если на твоем подбородке нет такой черты, ты – неустойчивый человек, и я не могу поехать на твоей телеге. 47-183 Эта фигура представляет собой честный подбородок. Обратите внимание на геометрическую линию в нем. Если подбородок снизу почти прямой, это показывает человека, который ничем не интересуется. Если эта линия проваливается внутрь - чувства играют главную роль. Человек с честным подбородком смотрит на жизнь широко. Он ничего не присваивает. Любой предмет важен для него настолько, насколько он может помочь его развитию. Он хочет, чтобы все люди вокруг него были хорошими, могли жить друг с другом хорошо. На людей с честными подбородками всегда можно положиться. 68-132 На человеческом подбородке написано все. Кто умеет читать, может сказать, каким человек был, как он жил и чего достиг. 66-28 У кого подбородок оформлен хорошо, тот имеет постоянство. Это человек с широким сердцем, с широким идеями. 66-30 Когда подбородок оформлен хорошо, то куда бы такой человек ни пошел, все дают ему взаймы, сколько бы он ни попросил. Если вы ходите взять деньги взаймы, посмотрите на свой подбородок, чтобы увидеть, что на нем написано. На подбородке каждого человека написано, будут ему давать деньги взаймы или нет. 66-31 Оформление подбородка Подбородок еще не дошел до того Божественного состояния, в котором он должен быть. 66-31 Нечистые мысли человека представляют собой потоки воды, стекающие с высоты и падающие на подбородок, таким образом, смывая и унося все, что находится на его поверхности, вследствие чего он постепенно отклоняется внутрь. Грязь, глина, представляющие собой хорошие условия для растительности, постепенно смываются и остаются лишь камни. Через несколько поколений от подбородка этого человека, т.е. от этой местности, останется торчать лишь несколько камней. Тогда мы говорим, что этот человек деформирован в лице. 14-157 Если в течение ряда поколений человек идет плохим путем, его подбородок постепенно ложится вниз, как у животных. 65-199 Волевой человек улучшает свой подбородок. Если ты встретишь человека с деформированным подбородком, знай, что это человек со слабой, испорченной волей. 31-139 Можно ли при тех трудностях, в которых мы живем, улучшить свой подбородок? – Ваши трудности – это условия для работы. 66-30 Малейшее улучшение воли оформляет подбородок. 31-139 Физические идеи оказывают влияние на подбородок человека; подбородок расширяется примерно на два миллиметра. 50-17 Если ваши поступки становятся благороднее, ваша воля усиливается. Это отражается на подбородке, он постепенно оформляется, приобретает более красивую форму. 27-170 Когда человек исправит свой подбородок, он исправит и свой большой палец.31-140 Когда человек поступает неправильно, он разрушает свой подбородок. 143-324 Когда ты проявляешь свой гнев, ты оставляешь пятно на своем подбородке, и вместо того, чтобы его оформлять, ты способствуешь его деформации. Потом нужно будет усиленно работать над собой, чтобы вернуться к первоначальному состоянию. 66-30 Если у человека, с которым вы женитесь, хорошо оформленный подбородок, вы будете счастливы. Для хорошей жизни важен хорошо оформленный подбородок. Вы говорите, что у вашего возлюбленного прекрасный ум и прекрасное сердце, это хорошо, но если его подбородок оформлен плохо, у вас не будет хорошей жизни. 55-29 Попав к людям, у которых подбородок оформлен плохо, вы чувствуете себя не очень хорошо. На вас, помимо вашего желания, влияют силы, действующие в них. 6-29 Сейчас я вам говорю: работайте над своим подбородком. Если вы не можете ничего сделать для его оформления, выработать небольшую ямку, вы ничего не достигли. Даже если вы напишете целые тома о подбородке и о лице, но не измените у себя на лице и на подбородке ни одной линии, ваши тома и теории ничего не стоят. Ими смогут пользоваться другие люди, а вы ничего не достигнете. 66-29 Каждый должен изучать свой подбородок, чтобы увидеть, как проявляется его воля. Работайте над подбородком для самосовершенствования. Иначе у вас могут быть хорошие желания, хорошие мысли, но вы ничего не достигнете. Чтобы воплотить хорошие мысли и желания нужна сильная и разумная воля. Это выражается в хорошо оформленном подбородке. 66-27 Если вас соблазняет людское мнение, вы ставите перед своей волей, перед своим подбородком препятствие и он вместо того, чтобы оформляться, начинает деформироваться. 66-27 Работайте над своей волей, чтобы оформить свой подбородок. Если на вашем подбородке появится ямочка, это говорит о том, что ваша воля усиливается. 66-27 Другой метод для усиления воли и оформления подбородка – молитва. 66-28 Зачем ребенок учится? – Чтобы оформить свой подбородок. 66-28 Достаточно посмотреть на подбородок человека, чтобы понять, хорошо ли он учился, будучи ребенком, какие оценки получал, и как окончил школу. 66-28 Трогайте время от времени свой подбородок и говорите: «Господи, помоги мне оформить мой подбородок». 66-31 Современные люди говорят об устойчивых чувствах, о сильной воле, но они не знают, как на себя воздействовать. Чего-то достичь можно только желанием. Чтобы чего-то достичь, нужно сознательно работать над собой, чтобы на вашем подбородке образовалось углубление. Прикладывайте часто к этому месту палец и думайте об устойчивости чувств. 87-77

Наскоро преместиха Костадина в Цариброд на служба. С пристигането ни сериозно заболя. Нито един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи. Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог". През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София. Неочаквано и скоро получих следния отговор: „Г-н Иларионов не е болен. Той има задължение в живота. Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна". Ние дадохме нашето съгласие и вместо отговор Учителя пристигна. То беше радостна изненада. „Господ ме прати, каза той, да ви помогна. Когато размествахте и нагласяхте леглото, г-жата каза на болния „Направи усилие да станеш. Сега освен Бог никой няма да ни помогне". Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора". С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние". И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата" — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна. Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: - Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.) - Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия. - Както го видях нощес, не приличаше на човек! Той беше Бог. Аз му забраних да говори пред хората- по тези въпроси. Така може би му се е сторило. — Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах. Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви". Като се завърнаха, запозна се с Учителя. Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси. Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат". Това стана известно между другите офицери. Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин. Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така. Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не". Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано. Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така. Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия. За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб. Костадин беше още доста слаб, но Учителя искаше да го изведе в природата. Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница. Времето било променливо, като че ли се забавлявало с тях. Стигнали до една височина, за изкачването на която имало само козя пътека. От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката. Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал на земята. Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него. Учителя се поспирал, попоглеждал го и, без да каже дума, продължавал пътя си. По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля. Да се върнем." Той спокойно му отговорил: „Не се страхувай. Тоя сняг ни поздравява" и си продължили пътя. Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре. Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб. Тя им предложила вечеря от това ядене и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен. Учителя после ми донесе парченце от тоя хляб и ми каза: „Вземах тоя хляб да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия. Там мястото е непроизводително. На вас големи блага е дал Бог." Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си. Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало. Костадин започнал да се безпокои — какво ще правят на това пусто място. Да се върнат назад е невъзможно, преминали вече опасни пътища. Учителя му казал: „Не се обезсърчавай. Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката." И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях. Спрял насреща им. Запитали го може ли да се мине през тази река. „Може — им отговорил той. Тука има брод и аз ще ви преведа." Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия бряг. Благодарили му. Дали му нещичко и си продължили пътя. Стигнали село Звънци. Там се срещнали с местния учител, който правел разкопки и открил баня с лековита минерална вода, съществувала още от римско време. Завел ги да видят банята и неговите разкопки. Учителя предложил да се окъпят и влезли само двамата в банята. Костадин заплескал, зацапал из водата и се почувствал тъй добре, като че ли всичкия товар снел от себе си и го оставил там. Завърнали се през други, не тъй опасни пътища. Всичко тъй им се нареждало, като че ли някой вървял пред тях да чисти пътя им. Стигнали до Цариброд доста изморени. Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон. Учителя предложил да си дойдат с нея до вкъщи. Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки. Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи." Учителя го придумал, та седнали и двамата. Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят. И така, благополучно пристигнаха вкъщи. Учителя ме повика да видя с какво са дошли. И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин; смяхме се много. Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме... Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание на всяко срещнато в пътя ни растение, животно. Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия. Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия?" Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител". Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител", тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията." „Ти право каза — Учител съм." Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната. Тамошните жители употребяваха месо, повече свинско. Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго. На Костадин му се виждаше тежка военната служба и искаше да се уволни. Командирът му, г-н Касабов, който го обичаше, го увещаваше да не напуска, като му предложи по-лека работа. Костадин счете за унижение да взема заплата, без да върши работата си добре. Уволни се. Трябваше да решим къде да се установим.

Един брат запита: Учителю, какво ще кажете за тази голяма активност във външния живот? Учителят отговори: Човек се изчерпва, уморява се, ако е прекалено активен във външния живот. Днешният век е много активен във външния живот. Там времето е пари. А човек трябва да разпределя времето си така, че да остави само една трета за активност във външния живот, а другото да бъде за задоволяване на нуждите на духа, на ума, на сърцето, на душата. Как можем да се освободим от отрицателните си състояния? Третия закон на херметичната философия гласи: "Всичко е трептения." Трябва да се знае, че добрите, възвишените мисли имат по-голям брой трептения, отколкото лошите, нисшите мисли. Именно този закон ще използвате. Имаш едно отрицателно състояние. Повиши трептенията си и ще се освободиш от него, защото по-силните трептения на възвишените мисли ще надделеят и отстранят отрицателните състояния. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш в съприкосновение с добри хора. За да бъдеш учен, трябва да бъдеш в съприкосновение с учени хора. Такъв е законът. Ако някой мисли, че това може да се постигне по друг начин, той е на крив път. Ако поставите говедаря при условия да живее с разумните хора, ще стане като тях. Ако поставите светията да живее в продължение на много години с разбойници, от него човек не може да стане. Има ли възможност да се изучава миналото? В природата всичко се филмира. Турени са плочи и е записано всичко. Когато някой в Невидимия Свят иска да знае какво става в Природата, когато иска да знае каква е била една епоха, туря филма - вижда и слуша. Като се гледа филма на Природата, може да се изучава историята. В бъдеще историята ще се изучава по този начин. Може ли да се усили възприемчивостта на човека? За това се иска работа. Човек трябва да облагороди своето грубо естество, за да възприеме деликатните и фини трептения на Природата. Един атом, който е минал през човешкото тяло, претърпява ли промяна? Един атом водород, които е минал през животинския и човешкия живот, се различава от друг, който не е минал през тях. Какво е отношението на Невидимия Свят към физическия? Има закони за слизане на световете. Астралният свят символично се нарича вода, воден свят. Астралният свят ще слезе надолу и ще стане воден, астрален. Кои са причините за отслабване на паметта? Паметта отслабва поради натрупване на стари идеи в ума. Например, хората се страхуват как ще прекарат живота си. Това са стари идеи на деди и прадеди. Когато се наруши хармонията между мислите и чувствата, паметта отслабва. Някой човек се проявява: не го спирай в неговата проява. Само насочи вниманието му в друго, по-възвишено направление. Понеже ако го спънеш, това течение ще влезе в тебе. Може да направите опит. Да кажем, че учиш някого да не ревнува, искаш да спънеш неговата ревност. Ревността ще се прояви в тебе. Защо бялата раса е станала нервна? От престъпленията, които върши. Човек със своя лош живот става нервен. Какво е отражението на човешките постъпки в Живота на човечеството? Каквото стане в голямото, ще стане и в малкото. И каквото стане в малкото, ще стане и в голямото. Това е природен закон. Ти като дадеш някому един лев, друг ще даде другиму десет лева, трети - сто лева, четвърти – един милион лева и т.н. Като направите нещо, то дава отражение в целия свят. Нашата работа върху изворите ще се отрази и върху събитията в света. Каквото направиш, хиляди хора ще го направят. Като завъртиш ключ, отде да знаеш, че след тебе няма да тръгнат хиляди хора? И ако хиляди души завъртят ключовете си, след тях ще тръгнат милиони. Хората са скачени съдове. Тъй че, всеки, който работи върху себе си, с това работи и върху другите. Законът има и друго действие: каквото правиш вън, се отразява и на вътрешния ти живот. Например, изчистваш един извор, почистваш някоя пътечка или някоя местност - нещо подобно ще стане и в света на твоите мисли и чувства. Въз основа на горните закони човек е отговорен пред човечеството за всяка своя постъпка. Не е важно колко голям грях е направил. И малкият грях има такива последствия, както големия. Защото ти си свързан с милиони хора. Като грешиш, ти ги подтикваш към престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след тебе ще се запалят и останалите. Оставя ли влияние човек в мястото, където е минал? Минеш през едно място - почувстваш се радостен. През това място е минал някой радостен човек. Минеш през друго място - изпитваш скръб. През това място е минал скръбен човек. Има места, дето са станали престъпления. Тези престъпления оставят там своите влияния, които дълго време след това се чувстват. Всеки предмет, който е минал през твоите ръце, е получил известно влияние от тебе. Твоят характер е отпечатан върху него. И ако го вземе едно чувствително лице, като пипне предмета, ще опише характера ти и живота ти в картини. Ти живееш добър живот. Ако един предмет, който ти си употребявал, премине в друг човек, у него ще се появи подтик, по-слаб или по-силен, да живее и той така. Във връзка с горния закон стои и следното правило: не хвърляй водата, с която си миеш лицето и ръцете си, на нечисто място. Като спазваш това правило, ще имаш едно микроскопическо подобрение.

При една сутринна разходка Учителят каза: - Има два закона, на които е подчинен човешкият Живот: вземане и даване. Човек взема и дава. В Природата трябва да има обмяна - ще вземаш и ще даваш. Ние искаме да задържим нещата за себе си. Може ли да задържиш въздуха? Ще вдишваш и ще го издишаш. Както вдишваш и издишваш въздуха, също така трябва да дадеш, след като си взел. Вземането е вдишване, а даването е издишване. Ако не издишваш, нямаш възможност да възприемаш чистия въздух. Като дадеш, имаш възможност да възприемаш. В момента когато човек почне да възприема повече, отколкото дава, идва страданието. Плодните дървета всичко дават на хората. Човек трябва да се учи от тях на щедрост. Ще бъдеш щедър, ще даваш изобилно. Човек трябва да счита себе си като раздавач. Когато дава нещо, той само раздава писмата. Ще раздаваш писмата както трябва и ще ти платят за това. Ако не ги раздаваш, ще те държат отговорен. Ще те питат: "Къде са писмата?" Ние сме само пощальони, защото всичко в света е на Бога - светлината, въздуха, водата, дрехите, всичко. Божествените блага, които минават през вас, ще задържите временно в себе си и след това ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, освен което ви е нужно. А останалото - пуснете го, дайте го на другите. В Природата има една законосъобразност. Идва някой при мен, аз имам само една ябълка. Казвам си: "Я аз съм я изял, я той." Давам му ябълката. След малко гледам идва друг човек и ми носи две ябълки. Законосъобразността на Природата седи в следното: каквото мисля, почувствам и правя за другите, същото става и за мене. Съгласно този закон, колкото и да даваш, все ще се запълни даденото.

Ученикът При други случаи Учителят каза за ученика: Да живееш като душа - това е задачата, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна е задачата, но е постижима. В човека ученикът гледа душата, а не недостатъците му, понеже знае, че душата няма недостатъци. Само този може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и в рая остава един и същ. Който може да примири скръбта и радостта в себе си, той е ученик. При някои противоречия ние се обезсърчаваме. Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем неизменни. От вас се изисква самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите мира си, кажете си: "Аз живея в света на пълната хармония. Обиколен съм от Разумни и Възвишени Същества, които са готови да ми помогнат." Човек трябва да разбере едно: необикновеното в Живота е, което носи Радостта. Някой попита: - Какво ще прави човек като стане съвършен? - Човек като стане съвършен, именно тогава ще започне истинската работа. Ученикът носи новото в себе си. Дето влезе носи светлина и ухание. И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновени работи той не говори, но каквото каже, хваща място. Такива хора българинът нарича щастливи. В душата си те носят възвишена, велика идея. На всички помагат и на всички желаят доброто. Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души. А наесен душата на ученика е градина, пълна със зрели плодове. Качествата на ученика Сутринта беше станал малък инцидент. Светът на личните чувства понякога изявява своите права. Следобед учениците стояха малко смутени пред Учителя, чувстваха се неловко. Учителят помълча малко, после рече: - Първото нещо, което трябва да имате, когато влизате в Школата, е смирение и послушание. Вие искате да станете ученици на Бялото Братство; трябва да имате смирение. Освен смирение, нужни са още четири качества: Първо, абсолютна честност. Каквото каже човек, да го изпълни. Второ, да бъдете добри. Добродетелта прави човека устойчив. Трето, ученикът трябва да бъде интелигентен. Неговият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости. Четвърто, ученикът трябва да бъде благороден. Честност, доброта, интелигентност и благородство - това са четири качества, присъщи на ученика. Следвайте онези велики идеи, които сте имали от детинство. Ученикът трябва да има висок идеал и да го следва неотклонно. Този идеал води към знание, Свобода и Любов. Да осмисли човек живота си, това значи да се проникне от великите идеи на Духа. Колкото по-велики идеи приема, толкова по-смислен е животът му. Ученикът трябва да има една основна идея. Това не значи цял ден да мисли за нея. Достатъчно е няколко минути да мисли за нея всеки ден, за да я реализира в живота си. Ученикът трябва да разработва вярата и надеждата. Той трябва да е готов на всички страдания. Трябва да разработва в себе си възвишени мисли и чувства и да устоява на всички изпитания без колебание. Ако вървите по пътя на света, нищо няма да придобиете, макар и хиляди години да вървите. Бог дава на смирените благодат, т.е. дава им правилно разбиране на Живота. Говоря на онези от вас, които са готови за ученици, които сте пред вратата на ученичеството. Вие казвате: "Ние сме ученици." Разбира се, че сте ученици. Важно е в кой клас сте. Има ученици в отделенията, в прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика. Работете без да се смущавате от външната обстановка. Когато човек се обезсърчава, това се дължи на изостаналите души, чието състояние човек е възприел. Работа и постоянство се изисква от всички ученици! Болното дете в училище не може да учи. Докато има болни въпроси във вас, вие не сте в училището. За да влезе човек в училището, трябва да се освободи от болестта. А болестта - това е лошавината. Щом се освободи от нея, ще може да разбира нещата. Всички трябва да се повдигнете, да бъдете силни, да носите обидите и оскърбленията. Когато човек не дава ход на своите чувства, когато ги подпушва, те се вкисват. За да не се вкисват, човек трябва да ги трансформира и облагородява. Не работи ли човек съзнателно за това, ще бъде в застой. Спасението на човека не е нищо друго, освен изгаряне на всички утайки в него от миналото. Когато човек се откаже от преходните желания на своята плът и се предаде на стремежите на своя дух, само тогава може да се повдигне. Истинското постижение е в това да работите усърдно на земята, за да може Невидимият Свят да се заинтересува от вас и да ви помогне. В една приказка се разправя за онзи юнак, който копаел тунел между двете царства. Ако в това време някой го заприказвал и той се обърнел назад, изкопаното място се затрупвало и той трябвало да започне отново. Затова копай и недей се обръща назад, докато изкопаеш тунела между двете царства. Ученикът трябва да излезе от областта на настроенията и да влезе в областта на положителните мисли, които носят вдъхновение. За тази цел той трябва да разсъждава. Да разсъждава, значи да се свързва със съзнанието на Висшите Същества. Хората на Новото Учение не трябва да бъдат екзалтирани, но трябва да се вдъхновяват. Веднъж влезли в Школата, знайте, че ще ви поставят на изпити - малки и големи. Какво е положението на ученика, който разбира законите? Той знае какво му предстои да разрешава всеки ден. Вие, като ученици, имате много знания, но част от тях трябва да приложите. Ще ви приведа пример: един ученик отишъл при Учителя си. Последният му казал: "Първата най-голяма задача е да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния си." Ученикът си казал: "Сега има върху какво да работя." Отишъл си и няколко години учил тези заповеди. След това дошъл за нови упътвания. Всички имате доста задачи, но ходите тук-там да ви ги разрешат. За онези, които не можете да разрешите сами, да, но тези задачи, които можете да разрешите, трябва да ги решите. Не бързайте, черешите докато не са узрели, не ги яжте. Оставете ги да узреят. Докато не са узрели нещата, работете върху тях. Ще откъснеш черешите като узреят. Докато гроздето не е узряло, вземи мотиката и копай. Могат ли да ви приемат в хор, ако не пеете? Могат ли да ви приемат в оркестър, ако не можете да свирите? Също и в онзи свят не могат да ви приемат, ако не сте готови. Иначе, ще отивате при вратата му и ще се връщате. Пътят на ученика Бяхме с нашия обичан Учител на планината край огън. Времето беше мъгливо, влажно и студено. Пламъците се извиваха нагоре със сила. Огънят грееше надалеч. Само той нарушаваше безмълвието. В такива мигове малкият живот изчезва във Великия. Преди това разговорът беше за пътя на ученика. Сега беше настъпило мълчание. Всеки се вслушваше в себе си. Имаше още много въпроси, които очакваха отговор. Тогава Учителят продължи: Ученикът на Всемирното Бяло Братство върви едновременно в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Първото нещо в света - човек трябва да разбере Любовта. С нея трябва да направи един велик опит. Ако не изпълните задълженията си с Любов, не сте нито приятели, нито ученици. Ако ученикът няма Любов в сърцето си, не се приема в Школата. Ако вие като семенце не можете да се посадите в Любовта, ако не сте готови да жертвате всичко за Любовта, ще бъдете обикновени хора. Всичко можете да бъдете, но никога ученик на Братята адепти, никога Синове на Царството Божие. Ако една малка постъпка на вашия приятел може да ви съблазни, не сте готови за ученици. Вашата работа за през цялата година е да се научите да обичате. Второто нещо - да намерите начин да изявите тази Любов. Трето - да знаете при какви условия да изявите Любовта си. Ако учениците в един клас се обичат, те взаимно се стимулират. Между вас трябва да се образува една вътрешна връзка на Любовта. Едно е важно за ученика - да има правилни отношения към Бога. Формите на Любовта са много, а смисълът е един: познаване на Бога. Да познае Бога, т.е. Любовта в нейната целокупност - това е задачата на ученика. Ученикът трябва да опита и да познае Бога. Казано е: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Тук под "деца" се разбира чисти по сърце. Човек трябва да носи в себе си качеството на детето - Божествената Чистота. Пътят на Царството Божие е Чистотата.

Беше тиха, ясна пролетна вечер. Бяхме насядали около нашия обичан Учител под дърветата на двора. През клоните се виждаха звездите, чуваха се тихите подсвирквания на щурчетата. Има часове, които Великият Разумен свят отдалече подготвя. Те звучат като пълен, многозвучен акорд. Изпяхме няколко песни. И после в настаналата тишина някой повдигна въпрос за вътрешната работа на ученика. Учителят каза: - Молитвата е най-силния акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа! Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния! Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят. Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят. За който свят мислите, в този свят живеете. Една среда ви търпи известно време, а после излизате в друга. Рибите бяха във водата. След време напредналите от тях излязоха в по-рядка среда. При голямото притеснение, в което се намираха, дойде им на ум, че има друг живот, по-благоприятен, в по-рядка среда - над водата. И така станаха птици. Също и човек, като се намери при стеснителни условия, излиза горе при Бога. Днес излизате, утре пак и най-после влизате в един по-висш Живот. Идеята създава формат*. Законът е такъв: ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви Светлината, а в сърцето ви - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви - студ. Този закон е за нашите отношения към Бога. Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир. Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и а напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад? За работата, която сте свършили. В отговор на това ще стане правилна обмяна между вашите мисли и чувства и тези на Съществата от възвишения свят. Ако някой мисли, че може и без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път. Като се молите, вие се самоопределяте. Като се молите, вие сте в непреривна връзка с цялото Битие. Като знаете това, не спъвайте този естествен процес във вас. При молитвата човек получава енергии от Божествения свят. Законът на молитвата е същият, както законът на храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата наподобява простиране крачето на амебата, за да хване храната си. Това е непреривен процес. За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си към Великия Център на света. Молитвата е закон за поливане. Чрез нея се привличат всички добри влияния. Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте как ангел се моли? Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучаваме езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза: - Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично. Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви. По-културни Същества от ангелите няма. Следващата фаза, в която човечеството ще влезе, е фазата на ангелите. Тогава нашите груби тела ще бъдат променени в динамични. Те ще бъдат съставени от по-фина материя. Как ще се създаде последната? рез молитва, съзерцание, размишление. Или казано другояче, молитвата е метод за организиране на духовното тяло - новото тяло, в което човек ще живее. Питам сегашните учени и философи по колко пъти на ден си спомнят за Господа. ричината за нещастията на сегашните хора се заключава в това, че не си спомнят за Господа. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи. Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства са причина за повечето болести в човека. Чрез молитвата човек се справя с тези отрицателни състояния. Магическа сила има в молитвата. Достатъчно е да произнесе човек един стих от Евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе Светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Когато човек се моли за реализиране на едно свое добро желание, Невидимия Свят всякога помага. Болен си - помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш. Няма нещо в света, което човек като е поискал, Бог да не го е направил. Светът представлява желанията на тези малки същества. Каквото те са пожелали, Бог го е направил. Ако всички бяха се обърнали към Бога с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за оправяне на света, кажи ни един начин, по който да го оправим." И ако се помолеха от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Няма живо Същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на неуредиците на вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от Невидимия Свят тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета. Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас. Единственият, който преобразява хората, е Бог. Всички търсят смисъла на Живота. Смисълът на Живота се заключава в общение с Бога. Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ, например 3 часа, 5 часа. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина Те призовах." Това значи, че на ранина, преди изгрев, ще се занимая с най-великата работа - общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да свърша работата си през деня. Гдето и да иде човек, каквато и работа да започне, той се нуждае от енергия. Остави ли се на влиянието на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот. Сутрин, като станеш, ще имаш една основна мисъл, ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарал цяла нощ в молитва. Защо? Защото през тези часове той се изпълвал като акумулатор с енергията, която е харчил през деня. Човек трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за Новото, което днес идва в света. Колко време трябва да се молиш? Непрестанно. Молитвата не подразбира, че ти трябва да се спреш и по цял ден да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, работата не изключва молитвата. Постоянно можеш да се молиш. Само онзи, който живее в закона на Любовта, само той има разположение да се моли. Каквото прави, той всякога е в молитва. С други думи, в живота на любещия човек всичко е молитва. Майката казва, че не й останало време да се моли, понеже имала деца. Онзи, който сече дърва, казва, че не му остава време да се моли, понеже сече дърва. Онзи, който, пише казва същото. Всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление. А пък то, най-първото е молитвата, а после другите работи. Защото най-първо ще дишаш, а после ще работиш. Иначе не можеш да свършиш работата си. Онези, които не се молят, не са способни ученици. Най-лениви, най-неспособни, най-недаровити ученици са тези, които не се молят. Дайте една тема на един неспособен ученик, той ще каже: "Отде се намери тази тема!" Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието. Човек може да се уедини и всред хората. Уединението не е външен процес. Ще ви дам едно правило: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема. Като станеш сутринта, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и започни работа. Ти може да си най-простия човек, но посети ли те Божественият Дух, от тебе все ще стане нещо. Ако в молитвата не участва мисълта, чувството и действието, тя не е истинска молитва. Да влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в своята девствена душа. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата и защо живееш. Молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой изпадне в затруднение, казвам му: моли се да влезеш във връзка с Разумните Същества, които могат да ти помогнат. Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радио, което приема и предава звуковите вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един пояс, който отклонява вълните и препятства изкачването им. С това може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия Свят? Трябва да има свое радио. Той го има. Като отправите молитвената мисъл нагоре, ще се пазите от вълчите вълни; съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват в астралния свят. Те се отразяват вредно върху човешкия дух. Мъчнотиите в живота на човека са нападения от тези вълчи вълни. Те влияят върху неговите молитви и пречат за тяхното изкачване. Те пречат и на добрите желания. Човек се моли по-добре, когато го гонят. Когато те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава .се молиш както трябва. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата не може да стигне до Бога. Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отидете на чисто място. Молитвата трябва да се предаде от чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия Свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено какво се иска. И тогава тя остава без последствие. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога Сила, Знание, Мъдрост, Любов, Истина и Свобода. Когато човек се моли, трябва да иска най-малкото, но същевременно и най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате? Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците?" Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с Любов към него. Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: ако изпратите тази мисъл както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот.

Учителят каза: - Влез в една стая и направи един малък опит: затвори прозореца, затвори капаците му и остани на тъмно. След това отвори прозореца и пак го затвори. И виж какви са условията при тъмнината и какви при светлината. Когато прозорците са отворени, това е животът на Любовта. Когато са затворени - това е безлюбието. Извън Любовта нещата изгубват своята сила и цена. Ангелите, които се отказаха от Любовта, изгубиха голяма част от това, което имаха и паднаха. Най - първо са били силни, но после се явява един ангел, свързва ги с вериги и ги туря в бездната. Изгубиха силата си. Съблазнителните неща наричам плъзгава почва - слизаш, понеже няма къде да се хванеш. Обича ли човек, трябва да знае, че се намира под оковите на най-умни и Възвишени Същества. Те го наблюдават и следят как проявява Любовта си. Да любиш, това значи да извършиш свещен акт не пред подобните си, а пред Възвишения Свят. От това как ще извършиш този акт, зависи Божието благословение. Бог простира ръцете си към онези, които проявяват правилно Любовта. Любовта организира духовното тяло на човека. Чрез Любовта и материята се преобразува. Силите вземат друго направление и започват да изграждат духовното тяло, в което човек ще живее в бъдеще. Чрез Любовта се извикват към действие творческите Сили, които градят. Ето защо, всички добри, святи хора преживяват такива състояния, каквито обикновеният човек не може да си представи. Те минават през големи вътрешни страдания, за да се подготвят за това. Любовта изглежда най-малката сила, но тя е най-великата Сила в света. Тя е лост на всичко. Парите и силата на нея слугуват. Сега излизаме от света на закона и на парите и влизаме в областта на Любовта. Любовта е храна за душата. Тя е вътрешно ядене, с което хората живеят. Що е Любов? Това, което внася постоянно Живот в душите ви. Ако дам някому пари или му направя нещо, ако му дам прием в дома си, това доказателство ли е за любовта ми към него? Не. Днес му дадеш пари, приемеш го добре вкъщи, правиш големи жертви за него, но утре не искаш да знаеш за него. В Божествената Любов, обаче, има нещо велико, което постоянно гради. Тя дава необходимите условия за развитие на душата. Слънчевата светлина и топлина дават подтик на растението да расте. Така действа Любовта за растежа на човешката душа. Когато дойдат добрите условия, цветята поникват. Не че тогава се посаждат. Те са посадени. Любовта дава условията, за да се проявят нашите възможности. Любовта побеждава смъртта. Хората умират поради това, че Божественият Живот не се е вселил в тях. Който живее в закона на Любовта, всеки ден придобива Живот. Един закон гласи: човек, който не обича, Божествените токове не могат да минат през него и той изсъхва, изгубва живота си. Да обичаш човека - това значи, той да расте и да се развива под твоята обич. Също и ти растеш и се развиваш. Някой казва: „Защо трябва да обичам?” За да растеш, за да се проявиш, за да се пробуди съзнанието ти и да разбереш защо си дошъл на този свят. Божествената Любов няма нищо общо с обикновените човешки чувства и разположения. Тя се познава по това: като се докосне до глупавия, прави го умен и мъдър. Като се докосне до мъртвия, той възкръсва и оживява. Като се докосне до прокажения - оздравява. Като се докосне до обезсърчения, обезсърчението изчезва. Всички знания на човечеството, събирани от 8000 години насам, не могат да се сравнят с най-малката проява на Божествената Любов. Следователно има още много да учите. В тази Любов няма отчаяния, няма болести, няма тъмнина. В нея всякакви разправии изчезват. Тя урежда всички спорове и недоразумения. Ако това не става, не казвай, че живееш в Любовта. В закона на Любовта няма изключения. Започнеш ли една работа с Любов, тя непременно ще има успех. Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се изпълни благополучно. На болния казвам: „Приеми Любовта, за болестите не мисли! Тя е Сила, която може да те излекува.” Любовта лекува всички болести. Тя повишава трептенията на човешкия организъм и го прави способен да издържа на външните влияния и на влиянията на микробите. Когато човек се демагнетизира, губи жизнената си сила и лесно се разболява. При всяко демагнетизиране става пропукване в етерния двойник, откъдето изтича голяма част от жизнената сила. Когато това пропукване се запуши, човек оздравява. От Любовта излиза сила, която служи като мазилка, с нея се запушва и най-малкото пропукване на нервната система. Дойде един приятел и ме попита: „Какво да правя с болната си сестра? Как да я лекувам?” Казах му: „Ако сестра ти приложи Божествената Любов, ще се излекува.” Като работите с Любовта при болести, в първо време ще забележите известно подобрение, което ще се смени с влошаване, после ще дойде по-голямо подобрение и след това по-малко влошаване. Така ще се сменят състоянията, докато се дойде до здравословното състояние. Ако някой е неврастеник, това показва, че има малко Любов. Ако го боли стомахът, главата, гърдите - малко Любов има. Който има слабо здраве, да обича! Правете опити в това отношение, за да се уверите в истинността на закона. Ако страдате от ревматизъм, треска или друга болест, проявете Божествената Любов и в скоро време здравето ви ще се подобри. Колкото по-скоро оздравеете, толкова по-правилно сте проявил и Любовта. Ако болен се докосне до човек, посетен от Божествената Сила, ще оздравее. Смъртта показва, че хората не са разрешили въпроса за Живота, не са го намерили още. Някой казва, че не му се живее. Че ти още не си живял! Досега си се мъчил, занапред ще живееш.

Учителят говори на учениците: - Бъдете благодарни на всеки, който ви услужва. Любовта иде от Бога. Този, който ви обича, е проводник на Божията Любов. Дойде някой и се хвали, че ви е направил услуга, някое добро. Той не говори истината. Христос казва: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, а волята на Отца, който ме е проводил.” У вас има едно неразбиране, едно недоволство. Недоволството произтича от това, че вие не знаете, че Любовта е единна и неделима. Смешно е да мислите, че ви обичат двама или повече хора. В света само Един може да ви обича, никой друг. Някой мисли, че мнозина го обичат: баща, майка, братя, сестри, приятели. Всъщност не е така. Когато мислиш, че много хора те обичат, то е само привидно така. Обича те само Един – Бог. Щом те обикне Бог, всички хора ще те обичат. Има един разказ: Двама млади се обичали. След като живели десет години, мъжът забелязал, че неговата другарка почнала да вижда недостатъците му и да го критикува. Тогава той се дегизирал като млад момък и почнал да я ухажва, да й пише любовни писма.Тя казала на мъжа си: „Има мъже деликатни, благородни.” Той си признал, че това е вярно, че е по-груб. Понякога този – маскираният като момък й казвал: „Твоят мъж е много добър, обичай го!” Чрез всички, които те обичат, Едно Същество те обича. Това е Бог. Понеже Любовта е неделима, когато някой иска да дели Любовта, ражда се страдание. Човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него трябва да работи Бог. Допусне ли мисълта, че сам върши всичко, той е на крив път. Някой направи нещо и си въобразява, че той е авторът. От привидно, от външно благочестие обаче казва: „Бог направи тази работа.” Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да признава, че Бог работи в него. Човек прилича на пощальон, който отваря чантата си, изважда писмо и го дава. Като отиде на друго място, пак вади от чантата си и дава писмо. С това слугува на хората. Ти мислиш, че като раздаваш писмата, осиромашаваш Не, ти забогатяваш. Напълнил си чантата с писма – богат си. Раздаваш писмата – ставаш сиромах, за да напълниш пак чантата. Като даваш на хората, които обичаш по едно писмо, ти се запознаваш с тях. Ти не си писал писмата, ти само ги раздаваш. Ние казваме: „Моята любов”. Въпросът е да се върнем в Единната Любов – т.е. в Любовта на Бога. Тя да се прояви чрез нас. Човек трябва да влезе във връзка с чистия въздух, а не с нечистия. Под чист въздух разбирам Единната, Божествената Любов. Под нечист въздух разбирам любовта с примеси. Сега Бог иска от нас нещо. Той го иска със закон. Ние трябва да видим какво иска Бог от нас. Когато обичате някого, нали желаете да знаете какво е той? Бог, който ни е обикнал, се нагодява към нашите условия. Досега Бог се е нагодявал – от хиляди, милиони години. Както Той се е нагодявал към нас, така и ние трябва да се нагодим към Бога. Ето как става това: човек трябва да има отличен ум, в който Бог може да се проявява; да има отлично сърце, в което Бог да се проявява; да има отлична душа, в която Бог да се проявява. Ти обичаш един човек, който има светъл ум. Това е една трета от истината. Ти обичаш някого за сърцето му. Това е една трета от истината. А като дойдеш до Божествената Любов, тя обхваща всичко. Тогава ти обичаш Божественото – Бога в човека.

Работеше се при "Изворчето на Доброто". Учителят сам участваше и ръководеше работата. Когато той насочваше вниманието си някъде, всички се събираха около него. Голяма грижливост и усърдие се влагаше в работата. Разшири се басейнът, поставиха се трите гранитни стъпала на пътеката, направи се площадката и се постла с камъни, направи се път на водата. Имаше работници, имаше зрители - едни идваха, други си отиваха. Учителят беше сериозен, като че решаваше трудна задача. Той работеше като математик, който борави с величини и числа, известни и неизвестни. Тук всичко имаше значение: кои хора идваха и кога, къде заставаха, какво вършеха и казваха, какво участие вземаха в работата, какви инициативи и хрумвания възникваха и как се реализираха. Този ден всичко беше изпълнено със съдържание и смисъл, каквито в друго време нямаше. Нещата се съчетаваха по странни, неведоми закони в едно цяло, тъй както се свързваха отделните букви и отделните думи в речта - един непонятен за нас език, ала жив, динамичен и магичен, който само Учителят разбираше. Един Разумен Свят вземаше участие сега в нашата работа. Бяха най-тежките и съдбоносни дни за българския народ и човечеството. Като привършихме работата, Учителят прегледа още веднъж всичко и видя, че беше направено добре. После, като се събрахме около него, почна да говори за закона на Справедливостта: - Справедливостта трябва да се приложи в човешкия Живот - Справедливостта по отношение на благата, които се дават. Ако ще има религия, тя да бъде религия па Любовта. Ако ще има обществен строй, той да бъде строй на Справедливостта. Сега има ново разпореждане във Вселената до всички - да сменят старите мерки с нови. Нови мерки се изискват! Една от новите мерки гласи: обичай другите така, както искаш тебе да обичат. Всеки трябва да знае, че благото, което иска за себе си, трябва да бъде благо и за другите. В Мойсеевия закон социалният въпрос е разрешен така: в течение на 49 години каквото вземаш, трябва да го върнеш на 50-та година. Тогава всички стават пак равни. Петдесетата година става юбилейна година. Всички се радват, като дойде тя. Всеки връща на брата си това, което е взел от него. Досега са минали 45 юбилейни години, без да са празнувани. Сега трябва да има 45 юбилейни години, които да дойдат една след друга, за да се възстанови равновесието, справедливостта, правилното разпределение на благата. Понеже от 2500 години насам е пропуснато празнуването на юбилейните години, сега тези 45 пропуснати юбилейни години ще се празнуват една след друга, наведнъж. Това е краят на века. Краят на века започва от 1914 година. През тези 45 години всеки каквото е взел, от когото и да е, ще го върне. Според Мойсеевия закон ако някой е бил роб, след 49 години е вече свободен. Ако владее земя, взета от друг, след 49 години трябва да я върне на онзи, от когото я е взел. Ако управниците не разрешават справедливо всички спорни въпроси между народите, в следващите години ще станат големи промени в света. В течение на 45 години народите трябва да се освободят от всичко чуждо, да ликвидират със старото. Всички Същества, които Бог е пратил на земята, имат еднакви права да живеят. Никой не трябва да им отнема тези права. Великото Разумно Начало гледа еднакво на всички хора. Насилието не е угодно на Бога. Той търпи, но в края на краищата последствията ще дойдат. Никое Същество не може да отнеме благото, което ти е дадено. Ако вие го изгубите, кога и да е то ще се върне при вас. Всеки човек се ражда с известни Божествени права. Никой няма право да те лишава от Божествените права, които имаш. Разбирам онези права, които Бог ти е дал. Това е новото съзнание, което се пробужда. Всеки трябва да зачита правата на другите хора и на другите народи. Една книга може да е много проста външно, но ти я обичаш за съдържанието. Също така човек трябва да уважава Божественото, вложено във всекиго: човек, животно и растение. Това изисква законът на Справедливостта. От това гледище, когато някой направи погрешка, не казвай, че е лош, защото нарушаваш закона на Справедливостта, т.е. уважението, което дължиш към всяко Същество. Този човек е плод в период на узряване, не е още узрял, но ще узрее. За да бъдем в съгласие с този закон на Справедливостта, трябва да пристъпваме със свещено чувство един към друг. Справедливостта определя отношенията между хората. Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Справедливостта изисква всеки да се ползва от Божиите блага. Ако ние искаме да ги вземем и да ги задържим само за себе си, това не е право. Трябва да ги дадем и на другите. Децата растат и като растат, паралелно с това трябва да расте и бюджетът за тях. За първата година им се отпуска по-малко, за втората - повече и т.н. Същото е и по отношение на народите. И те растат и трябва да се подобрява тяхната храна, жилище, облекло и пр. Благата на Природата трябва да бъдат достояние на всички, всички да се ползват от тях. Бъдещата Любов ще се различава коренно от сегашната. Новата Любов ще се отличава със следното: благото на всички е и благо на всеки едного. От Невидимия Свят всякога изпращат изобилие. Ние живеем в свят, дето има изобилие. Има достатъчно хляб, дрехи и всичко, но тези блага не са правилно разпределени. Ако хората живееха добре, щеше да има за всички. Престъплението седи в това, че едни искат да имат повече блага, отколкото им се полагат. Всеки трябва да задържи толкова, колкото му е необходимо. В човешкия порядък нещата не са организирани. В Божествения порядък има изобилие, но няма излишък. Там няма защо някой да се осигурява за в бъдеще. Той е осигурен. За въздуха и светлината и богатият, и сиромахът еднакво са осигурени. И от вода не са лишени. Кой ще лиши човека от вода в планината? В това седи голямото заблуждение, че хората не се подчиняват на Божествения порядък, който е вложен в тях. Те искат да турят нов порядък, да турят закони. Безпредметни са човешките закони. Няма да учим стомаха как да мели храната, той си знае работата. Ти само ще я дъвчеш добре. Същото е и със сърцето. Ако ти се месиш в работата му, ще я забъркаш. Божествените закони съществуват, трябва само да ги приложим. Да се даде на всички според нуждите им - това изисква Божественият закон на Справедливостта. На малкото дете - по-малко, на възрастния - повече. Равенството не значи изравняване, но на всекиго да се дадат условия и права според степента на неговото развитие. Ние искаме да бъдем богати. Там е заблуждението. Всички хора трябва да работят. От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече. Не се позволява да се трупат благата. Правилото е: всеки да вземе толкова, колкото може да носи. Богаташ сънувал една вечер следното: иде една каруца с три чифта бели биволи, натоварена със злато и всеки получава по малко от златото. Този богаташ донесъл един голям сандък и поискал да му го напълнят. Казали му: "Всеки може да вземе само толкова, колкото може да носи на гърба си." Турили сандъка на гърба му и почнали да сипват злато - една лопата, две лопати, три и той все казвал: "Още, още!" Най-после сандъкът станал толкова тежък, че богатият не можел да се мръдне и се задушил под тежестта му. Като се събудил, разбрал, че има богатство повече, отколкото му трябва и почнал да го раздава на другите. Минаваш покрай едно дърво. Имаш право да откъснеш няколко плода и да ги изядеш. Тръгваш на път. Ако на всеки пет или десет километра има извор, има ли смисъл да носиш дамаджана с вода? Правдата е един вътрешен закон за разпределение на Божествените блага по всички части на социалния организъм. За да има мир в една държава, трябва да има Правда спрямо всички хора без разлика. Богатият се страхува да не го оберат, сиромахът се страхува да не умре гладен. Нека богатият даде половината от богатството си на сиромаха. Благата са общи за цялата страна. Трябва да се вземат оттам, дето ги има много, за да се пратят там, дето са малко или ги няма. Срещам един човек, който ми казва: "Чувалът ми е празен, не зная какво ще правя. Децата ми умират от глад." Срещам друг с пълен чувал. Той казва: "Тежък е чувалът ми, не зная как ще го донеса до дома." Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: "Братко, и двама ни очаква смърт, вземи половината от моя чувал, че и на двама ни да се подобри положението." Някой казва: "Господ е определил положението на богатия и на бедния." Казвам му: "Ти говорил ли си с Господа?" Той казва: "Така е казал един от пророците преди три хиляди години." Казвам му: "Ти говорил ли си с този пророк?" Социалният въпрос трябва да се разреши. За основа на разрешението да се вземе дишането. Благата трябва да се разпределят правилно, да има правилно вземане и даване. Така вие ще излезете от постоянната тревога за храненето. Когато Бог създаде хляба, забрани да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? Защото продавате хляба - най-великото благо в Живота. Абсолютно забранено е да се продава хлябът и брашното! България трябва да бъде първата държава, която да приложи Божия закон за земята - хляба да се дава даром. Само онзи може да приложи този закон, който е чист и безгрешен. Господ казва: "Нямате право да продавате и да купувате благата, които ви дадох." Тази истина - да дадеш хляба даром - вече трябва да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на братята си. Това влиза в разрешението на социалния въпрос. Има един закон: който не дава доброволно благата, после ще ги даде по закона на насилието. Ако не ги дадеш доброволно, ще ти ги вземат насила. Вървял важен, богат човек по един път. Видял го един бедняк и му казал: "Не върви по този път, има пропаст по него." Богатият казал: "Не е твоя работа." Но като вървял, паднал в пропастта и почнал да вика за помощ. Притекъл се бедняка да му помогне и му казал: "Нали те предупредих?" Богатият като паднал, ще се научи на ум. Значи, след като има опитността, ще познае доброто. Когато говорим за Божествения порядък, трябва да си представим един свят на изобилие. В изобилието престъпления не се вършат. Какво коства, когато съм при едно езеро, да давам на всички изобилно вода? Божественият порядък е порядък на Любовта. В него има изобилие, защото Любовта носи изобилието. Трябва да влезем в Божествения порядък, така ще приложим новия начин на Живота.

Имаше дни, когато домът на Темелко се изпълваше с гости. Хората идваха не само от града, но и от всички краища на страната. Всеки искаше да се види с Учителя, да говори с него, да получи напътствие и насърчение. Учителят приемаше в стаичката си поединично или на групи посетителите, изслушваше ги и разговаряше с тях. Обедите биваха общи. Това беше естествено, както в едно семейство. Малката трапезария едва побираше гостите. Сестрите прислужваха. След обяда обикновено изпявахме няколко песни, после започваше разговора. Един брат запита: - При тези събития, какво ще правят братята и сестрите? Учителят каза: - Да проучват беседите и лекциите, да ги проучват от самото начало и да ги прилагат. Всяко Слово е дадено при особени съчетание на планетите и Слънцето. Ние сме подложени на влиянието на небесните тела: на Земята, на Слънцето, на централното Слънце. И при всяко положение на тези трите и на останалите небесни тела по особен начин се проявяват идеите, Словото Божие. После Учителят поясни: - Бог е дал на всички същества това, което им е нужно. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото съзнание пречат да вижда Светлината. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Някой казва: „Много страдания имам.” Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите. Това може да се провери, то не е абстракция, това е наука. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Когато Бог е създал света, Той е носил човека в ума, в сърцето, в душата и в Духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт на Любовта и да е готов на всякакви жертви за своя Създател. Когато всички хора те напуснат и останеш сам, трябва да знаеш, че има Един с тебе. Бог ще ти каже: „Не си сам, не се безпокой. Аз съм с теб.” Вие не сте имали опитността да изживеете тази страшна самота. Единственото Същество, което всякога, във всички моменти мисли за нас и не ни забравя нито за момент, това е Бог – това е Великото, към което трябва всеки да се стреми. Всички страдания, всички ужаси на живота си, за да опитаме Великата Божия Любов и да знаем, че великото Провидение може да ни избави от всички страдания и скърби в живота. Това ще разберем ние в края на краищата. Всички страдания, през които минавате сега, са само за да познаете Бога, Първичната Причина и когато Го познаете, ще се яви Радостта. Някой мисли, че е забравен. Това е криво разбиране. Никой не може да ви извади от Божественото Съзнание. В момента, когато човек допусне, че е отделно същество, сам създава нещастието си. Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него. Силата на човека се заключава във вярата му в Божествения порядък. Бог външно се отдалечава от нас, за да не ни смущава, а вътрешно влиза в нас, за да ни насърчава. В света могат да стават всякакви пертурбации, у хората може да има безброй падания и ставания; в каквото и положение да се намират, Бог винаги запазва едни и същи отношения към тях. Ти умираш – Бог пак те кредитира. Ти грешиш – Бог пак те кредитира. Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов. Защо? Защото не разбирате Неговата Любов и като не я разбирате, минавате през страдания. Няма по-голяма радост от тази да съзнавате, че живеете, че има Един, който ви обича. Той ви казва отвътре: „Не бойте се, аз ще наредя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение.” Ако отидете в един от възвишените светове, там ще намерите мнозина, които ви обичат, които ви изпращат своите добри мисли и чувства. Който разбере любовта на Бога, той няма да пита какво нещо е Бог. Ако съберете любовта на цялото човечество, на всички святи, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на Небето, тяхната любов ще съставя микроскопична част от Любовта на Бога. Казвам: Блажени са хората, че Господ ги люби. Там е вашето нещастие, че Господ като ви люби, не знаете това. Едно се иска от вас: да съзнавате, че Този, който ви люби, прави всичко заради вашето добро. Любовта на Бога седи в това, че Той постоянно дава. Това се нарича втичане от Него – „инфлукс”. Когато настане обратният процес, животът се обезмисля. Докато има това втичане от Неговия Живот в нас, ние живеем и се радваме. Защо Господ ви създаде? За да има кого да обича. Защо сме на Земята? За да се научим да обичаме Бога. Докато човек не е свързан с Бога, той прилича на пътник, изхвърлен на пуст остров. Само Безграничният е в сила да затвори вратата на злото, вратата на лошите условия. Величието на Бога не е в това, че създава слънца и вселени. Това Той може да направи в един момент. Но ти си скръбен, всеки те подритва, ти се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе казва: „От този човек нищо няма да излезе.” Обаче Бог, Творецът на Вселената, спира работата си, незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай. Аз ще ти помогна. Ще уредя твоите работи още днес.” И ти се зарадваш. Това са великите работи, които Бог върши, това е великата истина. Аз говоря за Бога, Който посещава хората в техните отчаяни, наскърбени сърца. Той повдига падналите до висотата на Божественото съзнание, та да могат и те, като всички, да дишат чист въздух, да възприемат Божествената Светлина. Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото съзнание. Затова Бог бди над всяка форма като нежно цвете, за да се прояви чрез нея Божественото. Що е вечното благо? Вечното благо – това са безброй малки блага, които непрестанно идват, както изворът е съчетан от безброй малки капчици, които идват непрестанно. Великият има особено качество: тези, които Го мразят, тях Той най-много привлича към себе си. Злото в света идва от неразбиране на условията, в които се намираме. Бог не ни се сърди за погрешките. За Него те са възможности да покаже своята милост и да ги изправи. Като минат пет-шест години ще видите последствията от погрешките и ще ги изправите. Един човек направил хубава къща и пуснал в нея наематели, които за една година развалили къщата. Превеждам: Бог е създал света много умно, но ние го разваляме и търсим причината вън от нас. Законът гласи: Бог обича всички същества еднакво, само че не всички се ползват от Неговата Любов. Едни съзнават това, други не. Бог обича и човека толкова, колкото и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората не всякога я съзнават. Представете си, че невежи хора са си направили къща, но оставили съвсем малко прозорче. А други са направили големи прозорци, през тях да влиза много светлина. Казвате: „Виж на него колко много му дават!” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява. Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа. Божието благословение прониква във всички същества. По-нисшите същества не го задържат, всичко изтича навън. Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият образ, ние ще си останем такива, каквито сме. Трябва да бъдем чисти, за да се отрази Божият образ в нас. Мирът и чистотата са условия, за да се отрази Божият образ в нас. Щом не вярваме в Бог, ние сме неспособни да приемаме Неговата Любов. Бог не туря никога слепи хора да разнасят неговата светлина. Господ отнема дарбите си от глупавия, за да вдигнат и другите доверието си от него, за да не се излъгват. Господ ще простре глупавия на легло, за да не лъже и злоупотребява. Някои мислят, че Господ им се е разсърдил. Ние мислим, че Господ се е разсърдил на нас, а всъщност ние сме сърдитите. Ние се оглеждаме в Господа, а казваме, че Господ е сърдит. Това заблуждение го оставете настрана. Бог не е Бог на гнева. Бог е Бог на Любовта. Понеже ние се гневим, мислим, че и Бог се гневи. Това е наше разбиране. Когато Бог ви наказва, това наказание е Неговото поучение, за да се върнете в правия път. Ще ви кажа една велика истина: към всяка душа Бог проявява любовта си по специален начин. Любовта на Бога към всяка душа е специфична.

На онези, които се страхуваха за утрешния ден и се безпокояха от неизвестността. Учителят казваше: - Разумната Природа е предвидила нещата. Ние трябва да се ползваме от това, което Бог е създал. Ти си се нахранил добре днес и казваш: "За утре кой ще промисли?" За утре е промислено. Тук има извор, но по-нататък има втори, има трети извор. Което Бог е предвидил, Той го знае, а ние трябва да гледаме как ще се развиват работите. Няма какво да се безпокоим кога ще дойде пролетта, кога ще изгрее или ще залезе слънцето. Няма какво да се безпокоим какво ще стане. Човек е най-слабото същество, което Господ пази, за да познае то, че има Божи Промисъл. Ако не е майчината, бащината любов, децата кой ще ги отхрани? При птичките майката, бащата топлят яйцата; после, като се излюпят пиленцата, и двете им носят храна, докато заякнат крилцата им. Кое кара птичките да носят храна на пиленцата? Божественото. Има нещо, което бди над нас и ни пази. Върху вас бдят всички Същества, които ви любят. Често вие прекъсвате връзката си с Невидимия Свят, с онези Същества, които ви любят, и по този начин разколебавате себе си в Живота. Ти си в училище. Въздухът, водата, светлината, топлината и студът в Природата са пособия на Великото Училище, в което си поставен. Те са временни пособия. Над тях стои Божественият Дух, който ръководи човека в неговото развитие. Всеки човек, когото срещнете, е изпратен от Бога да ви помага. Всички препятствия, които срещнете, са условия да ви помага Невидимият Свят. Благодарете на Великите Разумни Същества, които следят за вас като по-малки и по-слаби, и постоянно ви помагат. Ще дойде време, когато всичките ви работи ще бъдат оправени. Природата употребява разни методи за всеки ученик, но целта е една и съща: да кали човека, за да издържа на всички условия и да се развива. Бог е поставил човека в такива условия, при които да развие особени добродетели. Всяка добродетел се развива при специфични за нея условия: една при по-неблагоприятни, друга - при по-благоприятни. Който иска да развие Любовта, трябва да вземе последното място в света. Считайте, че всичко в света е създадено добре. Считайте, че всичко, което ви се случва, съдейства за вашето добро. Това трябва да залегне дълбоко във вашите умове, сърца, души и воля. Често Провидението праща на човека голямо страдание, за да го избави от друго по-голямо нещастие. Някои хора проявяват добри дарби в науката, изкуството или в друго направление, а в моралния и духовния живот са изостанали. Това показва, че те изобщо са назад в развитието си. Тогава техните приятели от Невидимия Свят ги стимулират с по-висши дарби, за да ги измъкнат от това низше състояние, в което се намират. Господ всичко промисли. Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях. Ако те разбираха отношенията, които съществуваха между всички живи Същества, в душата им щеше да цари пълен мир и хармония. Отношенията, вътрешните връзки между Съществата са такива, че и за най-малките е предвидено по една благодат, която да ги тегли нагоре. Бог никого не изоставя. И при най-лошите условия, за всяко Същество Той е предвидил един план, който хората не знаят. Добре че те не знаят плана, който Бог е определил за всички живи Същества. Те трябва само едно нещо да знаят: всичко, което Бог е намислил, е добро. Какви са Божиите мисли, как ще се реализират - това ще остане тайна за всички времена и епохи. Бог е предвидил условия за вашето умствено, сърдечно и духовно развитие, но въпреки това е оставил един специфичен кръг на дейност изключително за вас, в който Той никога не се намесва. Когато вие работите в тоя кръг, Той поглежда отдалеч какво правите и веднага след това се оттегля. Това е областта, в която човек е свободен. Вън от този кръг човек не е свободен. Щом излезе от него и влезе в друг, той се усеща вече ограничен. Човек е същество, изложено на големи опасности. Всеки ден, като ядеш или като вървиш, си изложен на големи опасности. Благодарение, че има Промисъл, която те пази. Ако не беше тази Промисъл, много злини щяха да ни сполетят. Всяко добро в света е направено от Разумни Същества. Никое добро не е направено случайно. Мнозина мислят, че нещата стават произволно. Някой пита: "Кой ще ми помогне?" Има кой да ти помогне. Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са проява на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия. Понеже не стават често, наричаме ги случайности; те не вървят по общите закони, познати на всички. Други закони управляват случайностите. Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божия Промисъл в света. Има Промисъл в света. В най-големите противоречия пак има закон, който определя какво трябва да стане. Вие хората сте царски синове. Слънцето изгрява и ви пита всеки ден: "Как сте?". Вятърът вее, водата си тече. Благодарете, че се разхождате без пари във вселената като екскурзианти. Земята е един голям параход. Сега има около 50-60 комина, върви с бързина 29 километра в секунда. Вие сте недоволни и казвате: "Защо съм в този параход?" Всеки човек трябва да се уповава само на това, което Бог му е дал, а другите хора да бъдат за него само спомагателни условия. Благословението от Бога може да дойде само по два начина: може да те благослови в началото, а може да те благослови и в края. Човек има толкова благословии, дадени от Бога! На всеки човек е дадено по едно нещо на земята, но като не разбира предназначението му, той страда. Добрите работи са пред нас. Което сме учили досега, това са детински работи. Тепърва хората ще учат, ще придобиват добродетели, знание и изкуства. Някой може да каже: "Ако Бог мисли за тебе, ти не трябва да работиш." Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мене само когато насадя 200-300 дръвчета. Бог ще промисли за мене когато свърша университета. Бог ще помисли за мене когато работя на лозето и стана опитен лозар. Бог промисля за своите разумни деца, които работят, които мислят добре и го слушат. Един пътешественик в Африка срещнал лъв в пустинята. Лъвът се готвел да скочи върху него. Тогава чул гласа на майка си: "Имаш кибрит, запали тревата!" Той запалил тревата и се спасил. Майка му била жива. Това е възможно. Висшето съзнание на майката е направило това. Един човек спял на открито. В това време се приближила до него змия. Имало опасност да го ухапе. Тъкмо тогава една пчела го ужилила, събужда го и той се спасява. Така тя му услужила. Един човек пътувал. Хващат го разбойници, които обирали богатите пътници. Като го завели при главатаря, той му казал: "За тебе нямаме разпореждане да те оберем." Пуснали го. Значи Бог им казал: "Ще го пуснете!" За да се реализира едно Божествено желание, всички световни закони рухват. Един баща, инвалид, имал само една дъщеря и тя заминала за онзи свят. След нейното заминаване много хора започнали да му донасят храна и да се грижат за него. Един млад момък останал само с един лев и си казал: "Какво да правя само с един лев? Като похарча и него какво да правя?" В това време един просяк идва при момъка и му поисква помощ. Нещо казва на момъка: "Дай му !" И той дава последния си лев. "Дадох го - разправя момъкът - и си казвам: каквото Господ даде. Не се минава много време и един мой приятел, когото не бях виждал от десет години, ме покани на обяд." Дай лева - от друго място ще дойде спасението.

В Англия, една депутация от жени, членки на благотворително дружество, посетила един богат английски лорд, с молба да пожертва някаква сума за дружеството. Те отишли в дома на лорда вечер. Той ги поканил учтиво, предложил им да седнат и позвънил на слугата, да дойде да запали лампата. В бързината си, слугата драснал три клечки кибрит, една след друга, и едва на четвъртото драсване запалил лампата. Лордът му направил бележка, че не е внимателен, не трябва да изразходва четири клечки кибрит за едно запалване. Дамите, като чули как лордът прави бележка на слугата си за четирите клечки кибрит, си казали: "Не попаднахме на добро място. Този човек прави въпрос за няколко клечки кибрит, а ние очакваме помощ от него." Като излязъл слугата, лордът се обърнал към депутацията с думите: - С какво мога да бъда полезен на благородните дами? Те разказали с каква цел идат при него, и той веднага им дал една сума от сто хиляди лева. Те останали учудени от щедростта на лорда. Защо? Защото имали предразсъдъка, че пестеливият човек не може да бъде щедър. Щедростта е едно качество, а пестеливост и икономия – друго. Защо трябва да се изразходват две, три и повече клечки кибрит за запалването на една лампа, когато това може да стане само с една клечка? Има хора, които са щедри на кибритените клечки, а като дойдат до парите, там са скъпи, нямат никаква щедрост. Безразборното драсване на клечките е подобно на многобройните теории и разисквания върху християнството. Като слушате как се тълкува християнството, ще кажете, че тези хора са тръгнали вече в правия път. Опитайте да се докоснете до кесията им за благотворителна цел, веднага ще се поколебаят. За предпочитане е при разискване на въпросите човек да икономисва клечките, а да дава щедро стоте хиляди лева, отколкото обратното – да изразходва клечките, а да икономисва парите. Да се роди (Неделни Беседи, 06.10.1918 Неделя, София)

В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек. Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш?“ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли?“ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел. Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея!“ И какво става? Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали. Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя отшелник. Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник. Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача? Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба! Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело. Из Плевелите и пшеницата

Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имате предвид; това са: доброто и злото – два полюса, крайните допирни точки на земния човешки живот. В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях, и впрочем най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една страноприемница в полза на всички и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетьове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че може би съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато страноприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче, за голямо учудване на бащата, единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я редим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната“. Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетьовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките и думици“. Слепият от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетьове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал старецът – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“. Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е мъчно, че не чуваш гласа й. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите й, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия й говор, на сладкия й език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се притеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. След време ще разбереш великата любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него."

Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи. За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая. До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите. Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева! Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед. Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга. Четете и изучавайте я!“ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им. Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена. В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл. Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед!“ Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли. Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил: книгата се открила и тя свободно почнала да чете. Така се явили първите сълзи на света. Казвам: дълго време трябва човек да плаче и да се моли върху Свещената книга, за да се махне черният лист от нея и тя да се открие. Щом се открие, тази книга непременно трябва да се чете! Тя е Свещената книга на живота. Питате: „Защо трябва да плаче човек?“ – Тъмно е пред очите му. Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете. Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете. Като ви потрябва, пак я отворете. Освен вие, никому не давайте да я отваря. Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря. Докато четете, книгата може да бъде отворена. Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете. Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание. Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа. Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине. Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение. С кого? – Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна. Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате. Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели. Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие. Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства. Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща. Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва. Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората.

Един светия живял в продължение на 20 години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички. От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той виждал един каменар, беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва прехранвал семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошнички, каменарят го поканвал при себе си, заедно да хапнат и да си поговорят. Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молил на Бога да подобри материалното му положение, да не се измъчва. Бог казал на светията, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията не могъл да си представи как е възможно толкова добър човек да се развали и все още настоявал в молитвите си да му се облекчи положението. Най-после Бог решил да изпълни молбата му. Той открил на светията къде има заровено голямо богатство, за да съобщи това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разрови земята, да види къде е скрито богатството. Каменарят направил всичко, каквото светията му казал и наистина намерил голямо богатство. Той взел парите и веднага започнал да си строи голяма къща, която мебелирал добре. След това купил скъпи, разкошни дрехи на себе си и на семейството си. Едновременно с това той се снабдил с хубав файтон и тръгнал из града да се разхожда. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден, знатен господин, със сила и влияние между хората, заради което бил избран за министър-председател в своята държава. Светията продължавал да минава край старото място на каменаря, но вече не го виждал. Каменарят отдавна напуснал чукането на камъните. Няколко години след това, светията срещнал каменаря в града, спрял го, да се разговори с него, но каменарят, скъпо облечен, погледнал надменно и отвисоко на светията, като му казал: Кой си ти? Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат. Светията се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил, но понеже имал знания, той си обяснил всичко това с променливото човешко сърце.И тъй, каменарят, за когото светията се молил на Бога да подобри материалното му положение, станал наистина богат, но погубил душата си. Понеже светията не съзнал погрешката си, Бог изпратил при него един ангел, да му даде добър урок. Ангелът се приближил при светията и започнал да го бие, след което му казал: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Като разбрал каква голяма грешка е направил, светията отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, да спаси душата на каменаря. И този път молитвата му била приета. Срещу каменаря, като министър-председател, започнали ред интриги и преследвания, в резултат на което той изгубил положението си и се върнал към първия си занаят. Доволен от себе си, че изправил погрешката, светията се върнал в гората, дето се занимавал с правене на кошнички. И всеки път, когато отивал в града да ги продава, той се спирал в дома на каменаря, който го приемал сърдечно, угощавал го добре и го изпращал в града. Като се разговаряли, каменарят му казал: Помоли се пак на Бога, да върне богатството ми. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията. Следователно, искаш ли да помогнеш на един човек, ти трябва да вземеш участие в неговата работа. Ако двама души не работят заедно една и съща работа, те не могат да си помагат. Учителят помага на учениците си, защото взима участие в тяхната работа. Майката помага на децата си, защото взима участие в тяхната работа. Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат.

Като се явило желязото в света, в него се явила идеята, че то може да оправи света. И затова отишло при един майстор, който се занимавал с естеството на желязото и му казало: - Аз имам един проект да се оправи светът чрез мене. Ако ме слушат хората, всичко ще туря в ред и порядък. - Добре, ще направим един опит, да видим доколко твоят опит ще излезе добър. Майсторът туря желязото в огнището и после изважда го с клещи, чукал го оттук-оттам, правил това-онова, докато направил от него гвоздеи, чукове, брави, свредели и др. И след това казал на желязото: - Сега ще си отидеш и втори път ще се явиш при мене, да си кажеш резултатите от твоя проект. Върнало се желязото и го запитали: - Какво направи? - Нищо не направих. Туриха ме в едно огнище, нагорещиха ме, чукаха ме оттук-оттам, попаднах на един неразбран човек, който не можа да разбере нищо от моята философия. Обръщат се сега гвоздеите, чуковете, брадвите – децата на желязото, към баща си и казват: - Татко, ти не можа да разрешиш този въпрос, не знаеше как да постъпиш с този човек, не ти стигаше умът. Започват те да дават на баща си ум. Гвоздеят казал: - Сега аз не ще ида при този железар майстор, познавам вече характера му, знам, че е неразбран човек. Ще отида при един земледелец, да му кажа как мога да бъда полезен на човечеството. - Иди, синко, нямам нищо против това. И аз искам да видя какъв ще бъде твоят проект. Гвоздеят отива при един земледелец и му казва: - Имам един проект. - Какъв е той? - Искам да оправя света. - Ела, ще те опитам. В къщата си имам две греди, които не могат да се спогодят, искам да опитам сега твоята теория. Той взел чука, наблъскал гвоздея на едната греда и го оставил. По едно време дошла голяма буря, съборила къщата и гвоздеят излезнал от гредата и се върнал при баща си. - Какво има? - Остави се, неразбран човек излезна земледелецът, тури ме да примирявам две греди, та те не могат да се примирят. Тогава чукът казва: - На баща ми и на брат ми не им стига умът, и двамата отидоха при неразбрани хора. Аз ще отида сега, ще намеря някого да му покажа моя проект, като чук какво мога да направя в света. Отишъл той при каменаря, разправил му своя проект. Каменарят казал: - Добре, ще те опитам. Той взел чука и отишъл в планината, където прекарал цяла година и чукал камъни от канарите. Като свършил работата си, захвърлил чука. Чукът отишъл при баща си и казал: - И каменарят не приема никакъв проект. Сега ще спра дотук. След това отишли и брадвата, и свределът. И тях употребили за работа: брадвата да сече дърва, свределът да пробива дупки, но от всички хора, на които се натъкнали, те останали недоволни като неразбрани хора. Най-после волът казал: - То се вижда, желязото не можа да оправи света, но аз ще отида при човека да му кажа какъв проект имам за това. Отишъл волът на гости при човека и като го видял, разказал му своя проект. Човекът го запитал: - Можеш ли да носиш юлар? - Каквото искаш, мога, но един хубав проект имам. - Добре – казва човекът. Туря му един юлар, един хомот и цяла година орал с него. Връща се най-после и волът, казва: - И аз не разбирам как може да не се приеме моят проект. Вместо да го приеме, тури ми юларя, тури ми хомот и ме впрегна на работа. Отишла и рибата при човека да му даде своя проект за модерното плаване. Той хванал рибата, турил я на пиростията и я опекъл. Тя се мърдала и казала: - Тия хора не разбират. Опекоха ме и никакъв проект не разбраха. Най-после, като ходили всички и се натъкнали все на неприятни работи, дошъл ред и до детето. То, като помислило, помислило, казало си: - И аз ще отида при човека да му дам своя проект. То отишло при един голям учен, професор, и му казало: - Моля ти се, аз сега се родих, малко дете съм, нищо не зная, нямам никакъв проект. Дойдох вие да ми дадете някаква работа. Готов съм на каквато работа ме поставите. - Ех, на тебе ще дадем най-леката работа – да се учиш. Та, сега всички учени хора, които дохождат да си дават проектите, са турени на работа. Единствените свободни хора, които най-малко работа вършат, това са децата, защото те са дошли без никакви проекти. Този разказ е създаден по причина на това, че хората са ходили да дават ум на Господа. Всички хора, които са на Земята сега, все са давали ум на Господа, вследствие на което Той ги е турил на работа – и волът, и конят, и птицата, и рибата, и хората, всички са дошли на Земята, за да осъществят своите проекти. Само детето се въздържало да даде своя проект. Ако вървим по пътя на желязото, от нас ще излязат гвоздеи, чукове, брадви, свредели. Ако вървим по пътя на воловете, хомоти и гемове ще ни турят. Ако носим ума на рибите, само пиростии ще се образуват, само огнища и консерви ще се правят. И най-после, ако носим ума на детето, светът ще се поправи. Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца...“ И Христос, като разглежда тази история, намира, че най-подходящото положение е на детето и казва: „За такива е Царството Божие.“ Всички други живеят сега в усилни времена. Защо? Понеже личният егоизъм е установеният закон, който тласка цялото човечество.

Преди хиляди години в Египет живял един знаменит художник, крайно беден човек, на име Бар-Един-Бу. Един ден, като се разхождал в гората, срещнал царската дъщеря Изис-Шемриха, една от най-благородните моми в Египет. Той се влюбил в нея и решил да нарисува картината на изгряващото слънце, която да подари на царската дъщеря. По това време египтяните се кланяли на слънцето. За да нарисува картината, първо, той се нуждаел от платно, но нямал пари да си купи. За тази цел той отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: - Моля ти се, можеш ли да ми услужиш с едно голямо платно, да нарисувам изгряващото слънце? Като забогатея, ще ти го платя. Тъкачът се казвал Зеен-Бу. Той си помислил малко и дал платно на художника, като решил в себе си, щом картината бъде готова, пръв той ще я пожелае. Художникът благодарил, взел платното и си отишъл. Нови мъчнотии се изпречили пред него – нямал четки и бои. Отишъл при един голям производител на бои, по-хубави от сегашните, и му казал: - Имам желание да нарисувам картината на изгряващото слънце, но нямам четки и бои. Услужете ми да нарисувам картината си и като забогатея ще ви се отблагодаря. Търговецът Меел-Ру си казал: "Ще му услужа, но картината ще бъде моя“. Художникът, доволен, че си набавил всичко, започнал да се приготвя за работа, но почувствал нужда още от едно нещо – рамка за платното. Отишъл при търговеца Будра-Ху, на когото казал: - Моля те да ми услужиш с една хубава рамка за картината на изгряващото слънце. Като я нарисувам, ще ти благодаря за услугата. Търговецът му услужил, но и той, като другите търговци, си казал: „Картината ще бъде моя“. Като се снабдил с необходимите неща, художникът се предал с любов и увлечение на работата си и след известно време картината била готова. Из целия Египет се разчуло, че знаменитият художник Бар-Един-Бу нарисувал така хубаво картината на изгряващото слънце, както никой друг художник до това време. Пръв тъкачът се явил пред художника и му казал: - Картината е моя, защото аз дадох платното. Факт, платното е на тъкача – веществено доказателство. След него дошъл търговецът на бои и четки, да иска картината. - Моя е картината – казал той – Боите и четките, с които си рисувал, са мои. Най-после дошъл търговецът на рамки и казал: - Картината е моя. Аз сам направих рамката с това именно условие. Художникът се намерил в чудо как да разреши въпроса. Всеки има право на картината; всеки има веществени доказателства. Кое е вещественото доказателство на художника? Четирима души искат картината. На кого всъщност принадлежи тя? Питам: Де е животът? В платното ли? – Не е в платното. То е условие. – В четките и боите ли е животът? – И в тях не е. Те са само условие. – В рамката ли е животът? – И там не е. Тя е само условие. Как ще докажете, че художникът е взел участие в картината? Платното е ням, пасивен свидетел за работата на художника. Четките, боите и рамката също са пасивни свидетели, единственото доказателство за участието на художника в картината е фактът, че боите са върху платното, а не в кутия, както търговецът ги е дал. Те са поставени в известно съчетание – това е работата на художника… Картината „Изгряващото слънце“ била поставена в един от големите салони на Египет, осветявана по особен начин с електрическа светлина, да я гледат всички и да се учудват на ефекта, който давала светлината. Ето защо явил се и пети претендент на картината, на име Озирис. Той казал: - Ако не бях аз да осветя картината, тя щеше да остане невидяна от никого в един от тъмните ъгли на бедната стая на художника. Всеки казва, че ако той не е бил, картината нямало да съществува. Питам: На кого се пада картината? На художника ли? – Не. – На търговеца на бои и четки ли? – Не. – На онзи, който прави рамки ли? – Не. – На този ли, който осветява салона ли? – Не. – На кого се пада тогава? – На царската дъщеря. Тъкачът, бояджията, рамкаджията и този, който осветява салона, са поданици на фараона. Всичко, което се произвежда в царството му, е негово. То принадлежи на него и на царската дъщеря – Изис-Шемриха. Сега и вие седите и казвате: „Животът е наш“. – Не е ваш животът. Вие сте художникът, който рисува живота на платно. – Що е платното? – Човешкото сърце. – Що са боите? – Човешкият ум. – Що е рамката? – Човешкото тяло. – А художникът? – Това е човешката душа, която работи. – Кой е Озирис? – Човешкият дух, който осветява пътя на самия човек. Всичко това се съчетава в целокупния живот. Всичко това принадлежи на Любовта. – На коя любов? – Не на ограничената човешка любов, но на безграничната Божия Любов, която включва всичко в себе си и осмисля живота.