-
Общо Съдържание
9101 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
651
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
Ами аз го разбирам така - ако Божията воля е мрежата от пътища на България, например, то нашата свободна воля е да изберем закъде да тръгнем и по какъв маршрут да минем, с каква скорост да шофираме, къде да спрем и дали да спазваме обозначенията или да очакваме, че ще "подкупим патрула" и ще ни се размине (няма да стане последното)... Но пак ще си караме колата по шосетата. Е, може да изберем магистрала, може и третокласен път. Зависи от много неща, но и от нас самите - пътища има всякакви, дал Бог. Може да се кара и направо през поляните и горите и скалите - обаче да си поеме шофьорът последствията за себе си и за колата.... В този смисъл ние сме зависими от пътната мрежа, но сме и независими от нея. Т.е. - нали не тръгваме за някъде само защото там пътищата са хубави, но пък имаме право сами да си начертаем маршрута - всеки според нуждите си. Един бърза, друг иска да гледа красоти, друг си къта колата....
-
Не съм сигурна за последното посочено по-горе, но съм с педагогическо образование и 30 г. стаж. Ако трябва да говорим за реални неща - за мен това е връщането (!! не въвеждането) на утринната гимнастика, която поколения наред сме играли всяка сурин на музика в двора на училищата. Когато за пръв път видях Паневритмията, първият спомен, който ми изскочи, бяха тези упражнения. като че ли някой далновиден и мъдър колега (колеги) беше успял тихомълком да пресее от паневритмията и приложи в напълно приемлив вариант най-ценното и най-приложимото за тази възраст и бе успял да го направи разумно-задължително за всички. И ако през 1989 отмениха сутрешната гимнастика като "комунистическа", то все повече родители започват да усещат нуждата на своите деца от нея, а те не са в състояние да им я осигурят... По темата - мисля, че за да се направи това, което съм предложила по-горе съвсем не е нужна диплома - учителите по физкултура и музика могат спокойно да се заемат Специален курс по паневритмия в училищата би породил ненужни ( и вредни за децата) коментари, тълкувания, противопоставяне, етикети. Ако има детски курс, то нека той да бъде към курсовете за възрастни във всеки град.
-
Да разбирам ли, че не сте съгласни с думите ми: Спорът е средство за овладяване на изказът, моралът, разумът и вярата. Това е моята позиция. За простака и "лош поглед" е достатъчен за караница/грабеж/убийство. Всичко може да е повод и всеки може да му е виновен, но е несправедливо да заклеймяваме спорът за това. Ще се повторя, че Според мен сме на сходни позиции. "Пречупващото" поведение и нагласи винаги са губещи - при това се проявяват във всички сфери и ситуации. Но вместо да сме част от проблема, защо не опитаме да сме част от решението му? Как по-конкретно спорът става "средство за овладяване на изказът, моралът, разумът и вярата"?
-
Очевидно не сте прочели продължението на поста ... което е нарушение.... и не се зачита за аргумент
-
Това беше темата на моя първи урок - като стажантка в последния курс на университета. Децата спориха за класическата и за попмузиката (тогава тя беше хит). Не се изроди в караница и в надприказване. Но на дъската стояха (и се спазваха стриктно) следните "закони": 1. Всеки от отборите има право да говори само за достойнствата на жанра, който защитава - няма право да прилага негативни аргументи за това, което защитава другия отбор. 2. Всеки отбор има право на 2 минути, за да изложи свой аргумент, след което е длъжен да изслуша аргументите на своите опоненти - също 2 минути. Всеки опит за прекъсване "струва" 2 минути повече за опонентите. 3. Отборите нямат право да повтарят под някаква форма вече изложен аргумент - поседният не се приема само ако противния отбор докаже със запис в тетрадката си, че този аргумент вече е бил излаган. (което означава, че и двата отбора записват аргументите си взаимно). 4. Приемат се само аргументи, които не са изложени на български език (не се вземат предвид грешките). Интересното беше (аз не го очаквах) - деветокласниците приеха съвсем естествено законите и ги спазваха съвестно. Съмнявам се дали възрастните биха го направили... Още по-интересно - в края на часа опонентите започнаха да си разменят имена н композитори, изпълнения и изпълнители.... Може би вместо да спорим тук дали има място спора, хубава идея е да споделим кога и как спорът да е полезен за спорещите...
-
Докато четях разсъжденията по темата, ми хрумна въпрос: - А възможно ли е единият събеседник да приема разговора като споделяне без да изпитва нужда от какъвто и да било (дори и благ) компромис между неговата собствена и позицията на другия събеседник, дори и ако двете са противоположни. При това вторият събеседник да тълкува поведението на първия като спор, защото първият не желае да смени своята позиция с неговата или пон да направи някакъв разумен компромис между двете. Трудно ми е, явно да го събера в една формулировка. Например: Аз, от едната страна, имам свой стил на отношения с учениците си, моята колежка - естествено различен от моя, но в някои отношения нашите изходни принципи и методи са напълно противоположни. Да речем тя смята оценката и тестовете за много важен мотивационен фактор, аз, обратно, смятам интереса и удоволствието от процеса. Аз смятам за нещо напълно нормално аз да не давам тестове и да не пиша оценки, а тя да поставя основното ударение върху тях. Тя, обаче да смята, че аз споря с нея и не искам да приема нейната позиция, защото отказвам да давам тестове и да пиша оценки и не желая да ме убеждава нито аз правя опит да я убеждавам кой е прав.
-
Мнозина братя и сестри бяха учители. Те прилагаха методите на възпитание, които Учителят даваше, а когато идваха при него, споделяха своите опитности. Учителят ги слушаше с голямо внимание, развиваше и допълваше това, което беше дал, запознаваше ги с методите на Разумната Природа, като посочваше и как да се приложат те в училище. Така постепенно той положи основите на новата педагогика. Веднъж, на екскурзия в планината, се повдигнаха въпросите във връзка с възпитанието на детето. Учителят каза: - Системата на образованието трябва да се измени. Нещо ново трябва да се внесе. Човешкият дух се стреми към нови начини и методи, чрез които да се прояви Божественият Живот на земята. Всички трябва да допринесете нещо за Новата Култура. При възпитанието на човека трябва да се внесе нещо ново, което коренно да измени възгледите му за Живот. Някои възпитателни методи, които днес се прилагат, не са нищо друго освен дресиране. Вие възпитавате човека при известни условия, но щом бъде поставен при други условия, той се проявява пак по старому. Детето не че не знае, но прозорчето, през което гледа, е малко. Но колкото повече детето расте, толкова прозорчето става по-голямо. Възможностите на детето са вътре в него. Бог е насадил новото у човека и то отвътре Вьзпитателят трябва да създаде условия за развитие и растеж на онова, което е вложено в душата от Бога, а не той сам да насажда нови идеи в нея. При съвременното възпитание ние искаме да направим детето като нас Това е погрешно. Дайте му подтик да развие вложеното в него. Ако някои ученик е нервен, нека си остане нервен. Онзи, който е тих, оставете го да си бъде тих Може да го накараш да скача, но то е неестествено за него. Човешкият живот можем да разделим на три периода от по седем години. Но от друго гледище можем да го разделим на периоди от по 33 години. В 33-та си година всеки човек, съзнателно или несъзнателно, влиза в духовния Живот. В него нещо се уравновесява вътрешно. В 66-та си година човек влиза в Мъдростта. И след тази възраст нагоре живее вече в Божествения свят. В него се проявяват душата и духът. Това трябва да има приложение при възпитанието. Защото в първите десет години ще се даде подтик на това, което в съответния период ще даде своите плодове. Един закон гласи: не можеш да предадеш на другите хора това, което нямаш. Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш в него. Не можеш да събудиш доброто в човека, ако ти нямаш доброто в себе си. Същото се отнася до знанието и до Любовта. Този закон има приложение в педагогиката. Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още през бременността, това е важното. После, след като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: "Майките ще оправят света." Майката във време на бременност може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. След раждането връзката между майката и детето продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце, губи нещо ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и на детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си най-малкото до 14-15 годишна възраст. Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му и обкръжаващата среда не могат да му дадат и за двадесет години. Статистиката показва, че деца, расли до 20-годишната си възраст при любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени о родителска любов. Законът е такъв: колкото повече боледуват децата, толкова любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа. Ако бащата и майката са мислили да вършат престъпление, синът, който се ражда, може да го извърши. Затова хората трябва да бъдат чисти, да имат чисти мисли и чувства. Щом човек храни една нечиста мисъл, тя може да се въплъти в детето. Ти, като майка, като милваш детето си по главата, кажи: "Да влязат в тебе Божествените мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя, да влязат в тебе благородни чувства!" Който се отнася добре с растенията и животните, и с хората ще бъде внимателен. Това е моралът на Новата Култура. Майките трябва да научат детето, че Божественият Живот прониква в цялата Природа - в цветята, в дърветата, в мушичките и птичките, във всичко. Докато детето вярва, че учителят не лъже, последният има авторитет. Усети ли, че учителят лъже, последният вече няма авторитет пред детето. Същото е и с родителите. Никога не говорете в отрицателна форма: "Не прави това, не прави зло!" А казвайте: "Прави добро!" Вместо думите "Не лъжи!", кажи: "Говори истината!" Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното. Някой път даровитото дете, като замине отвъд, оттам помага и повдига по-малко даровитото на земята. Един брат запита Учителя: - Запазва ли се връзката между членовете на семейството в бъдещите преживявания? Учителят отговори: -Запазва се според Любовта, която съществува между тях. Има три вида ученици и с тези три вида ученици вие трябва да се съобразявате. Първо - ученици на обективния ум - те са ученици на фактите, на наблюдението. Второ -ученици на литературния ум; те са ученици, които могат да отидат от фактите до законите. И трето - учениците на философския ум, които отиват от фактите до законите и от законите до принципите. Като работите с учениците, трябва да се съобразявате с това и да знаете с кои ученици как да работите. Една учителка каза: - Понеже не мога да зная кой ученик от коя група е, а трябва да работя в класа с всичките, аз в моите уроци ще давам храна и за трите вида ученици: на фактите, законите и принципите. И тогава всеки ученик ще схване и ще разбере това, което му трябва. Учителят продължи: - Невъзможно е да възпитавате двама души по един и същи начин. Колкото хора има на земята, толкова различни методи има на възпитание. При възпитанието им може да се приложи един и същ принцип, но никога един и същ метод. Неуспехът на съвременната култура се дължи на това, че възпитателите си служат с един и същ метод на възпитание. Това е механично разбиране. Че някое дете е направило гримаса, не обръщайте внимание. Преди да влезе учителят в стаята, цялата стая е в прах. Учителят, като влезе не проявява недоволство, а казва да се отвори за малко прозорецът. Първото нещо е да не се обръща внимание, когато децата не мируват. Например, ако едно дете е откраднало плодове, учителят да го повика и да му даде цяла торба с плодове. Когато работи с децата, човек трябва да има голямо търпение. Една учителка ми разправи, че когато казала на един ученик да стане да разкаже урока, той не поискал да стане. И учителката се разсърдила. А пък аз, ако съм на нейно място, ще оставя този ученик, щом не иска да стане; ще кажа на съседния ученик да стане. Ако той не иска, ще попитам друг ученик да стане и да разправи. Друг път ще попитам онзи ученик, който сега не иска да стане. И ако пак не иска, пак ще го оставя. И след няколко опита той вече ще иска да стане да говори. Една сестра попита: Ако някой ученик не мирува и нарушава реда, какво трябва да правя? Иди при това дете и го заговори. Попитай го: “Как се казва баща ти, майка ти? С какво се занимава баща ти? Имаш ли други братчета и сестричета, как се казват те, на колко години са?” и пр. Тогава това дете ще се сближи с тебе и ще стане мирно. Трябва да имате методи за култивиране на добри мисли и чувства. Начинът за възпитание днес е механичен. Той е само сортиране на фактите. Една сестра запита: Учениците ми задават много въпроси и аз всеки месец веднъж ги разглеждам в час. По кой начин да постъпя с тези въпроси? Най-напред гледайте сами да отговарят на тези въпроси. Нека с тяхната помощ да се получи отговор. И това, на което те не могат да отговорят, вие ще им обясните. Учителят трябва да гради върху онова, което учениците носят в себе си. Те носят в себе си големи богатства. Учителят трябва само да помогне да се открият тези богатства. Това трябва да каже учителят на учениците - те да разберат, че носят богатства. Говорете на учениците за Любовта, която носи здраве, за Мъдростта, която освобождава от противоречия и за Истината, която освобождава от ограничения. Младото поколение може да се оправи само по три начина: по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако се опреш на закона на Любовта, ще се яви правилният Живот. Ако се опреш на закона на Мъдростта, ще се яви правата мисъл и ще дойде знанието. Ако се опреш на закона на Истината, ще се роди свободата. Тези три неща ще трябва да се съединят в едно. При Любовта трябва да се почне с яденето. Как с яденето? Например този, кои го яде, да сподели с другите това, което яде. С това да почне проявата на Любовта! Значи, Любовта да започне от материалните работи. Възпитанието най-първо трябва да почне от храната, от пиенето на водата, от дишането и приемането на светлината. В основното училище детето трябва да твори чрез сърцето и въображението, а в гимназията - чрез сърцето и ума. Ако възпитателят иска да изправи своя ученик и апелира само към неговия ум или сърце, няма да има резултат. Но ако говори и на душата му, ще има резултати. Когато някой ученици не мируват и правят пакости, то е защото знаят, че учителят не ги обича. Тогава учителят да намери една добра черта в тях, да ги обикне и те ще се преобразят. Като не мируват, те искат да кажат: "Ето, ние сме такива, каквито ти ни мислиш. Ние се проявяваме такива, за каквито ти ни мислиш. Нали ти мислиш, че сме лоши и ето - лоши сме." При обучението и възпитанието детето трябва да се учи от Природата. Отглеждането на цветята трябва да се използва като метод при новото възпитание. Детето трябва да изучава растенията. То трябва да ги обича. Във всеки училищен двор трябва да има градина, да има посадени растения. Трябва да има нещо, което да е проводник на Божествените енергии: череши, ябълки, сливи, круши, дюли, орехи и др. Жълтите цветя предават интелигентност, червените - живот и здраве. Като насърчавате децата да садят цветя - жълти, червени, бели, цветята ще ги възпитават чрез краските си. При всяко училище трябва да има градина, в която децата да работят. При това трябва да знаем пропорциите: колко дръвчета ябълки, сливи, круши и други плодове да се насадят и какво влияние упражнява всяко дърво. Всяко дръвче, което детето отглежда, влияе върху него. Така всичко в Природата действа възпитателно. Плодните дървета учат децата на щедрост, на любов, на даване, на служене. Трябва да се обясни на децата: тези дървета ни дават своите плодове без да искат нещо, освен да посеем техните семена. Кажете на децата: "Бъдете работливи като пчелите, бъдете постоянни, както е постоянно растението. Бъдете яки, като дъба и непоклатими. Никой да ви не отклони от вашата идея." Природата трябва да се изучава по такъв начин. Ако бихте дали такива обяснения на децата, щяхте да имате съвсем други резултати. Всичко това би дало нов подтик на човечеството. Първият метод, с който трябва да започне новото възпитание, е музиката. Едно нещо, което желая на българите, е да станат музикални. Музиката да работи в техните умове и сърца, на музиката трябва да се обърне особено внимание като важен възпитателен фактор. Паневритмията трябва да се въведе в училището. Един час на ден, употребен за Паневритмията ще подготви ново поколение. Органическата геометрия може да я направите много интересна за учениците, т.е. изучаване на формите и линиите, които срещаме в Живата Природа. При възпитанието на децата всяка форма влияе по особен начин. Една круша, един грозд - това са творения на ангелите. А те са художници. В бъдеще няма да се говори на децата за добро и за зло, за прави и криви линии, за правилно вземане на тоновете. Няма да има морализиране. Геометрически и музикално ще им се говори за Живота, с чертежи и линии. Ще се изучават фигурите и формите на Природата и ще се правят преводи. Ако аз бях учител, щях да съчиня много разкази за децата, достъпни за тях. Да се изтъкне на децата чрез приказки, че когато човек прави добро, печели, а когато прави зло - губи; ще изгуби силата или богатството, или красотата си и др. Ще им се разправят приказки за камъните, за цветята, за дърветата, за животните. При гениалното дете почвата, върху която е посадено, е много добра. Външните и вътрешните условия са много добри. Там лесно се работи. При талантливото дете почвата не е толкова добра, а при обикновеното дете - още по-малко. От обикновените деца стават талантливи, от талантливите - гениални. На десет обикновени деца трябва едно талантливо. На десет талантливи деца трябва едно гениално. Ако няма гениални деца между учениците, последните не могат да се развиват правилно. Гениалните и талантливите деца ще бъдат подтик за обикновените. Аз бих турил едно крадливо дете между две честни и съвестни деца. Те ще му въздействат, ще го възпитават. Ако пък едно дете е много щедро, ще го туря между две лоши деца, за да уравновесят неговата добрина. Така и едните, и другите ще се ползват. Човек не трябва да се учи с цел да се прехранва. Знанието е необходимо за човешкото развитие, а не за прехраната. Човек трябва да обича знанието, а не да гледа на него като професия. Гледа ли на знанието като условия за прехрана, човек постепенно се изражда. Приеме ли го с Любов, той се повдига. Това трябва да се приложи при възпитанието. Новото Учение, което носи Всемирното Бяло Братство, трябва да се приложи първо в училището. На младите, които идат сега, трябва да се дадат условия да узреят. Те идват с големи капитали. Изворът на Доброто - за теглене
-
Съгласна! От опит с качена автентична снимка. Доста чаках и мислих, доста избирах какво точно - откога да е снимката и какво точно да се вижда. Поех риска. Имаше смисъл тогава - и сега още има. Да, усещала съм всякакви влияния - усещала съм дори помощ... във важни моменти. Но наистина човек трябва да е готов за това, да внимава много и да знае, че има смисъл. Това за провокациите си е съвсем вярно. Правила съм го неумишлено и съм си поемала последствията. И сега осъзнавам, че провокирам интереса.... Но това е изпитание...
-
Единадесет години Учителят е правил френологични изследвания върху българина. За резултатите от своите проучвания много малко е говорил. Веднъж като бяхме на планина някой от братята запита Учителя за мерките и за съотношенията в човешкото тяло, както и за неговите изследвания върху българина. Учителят каза: - При френологическите изследвания има една трудност. Има хора с много нисши сили. Като измерите главата на такъв човек, после дълго време трябва да се чистите. Преди години отидох в една гимназия. Поисках от учителите да доведат 10, 15, 20 ученика. Казвам им: „Ще ви кажа какво може да стане от всеки един от тях, какви дарби имат; вие изберете учениците.” Казвам за един ученик: „Този ученик е слаб по математика, има двойка.” За друг ученик казах, че има тройка, а за другия - четворка. А този - шестица. Учителите ме питаха: „Откъде знаете това?” После измервам главите на учителите и жените им. На един от учителите, който се съмняваше, казвам: „Вие искате да се убедите. Ще ви кажа какво ще ви се случи след един месец.” Както му казах, така и стана. Като седя три - четири дена в един град, отивам на друго място. Срещам болен. Измервам главата му и казвам с какво трябва да се лекува. Правих измервания на българите, за да видя на физическото поле какви са, имат ли бъдеще, какво може да излезе от този народ. Исках да видя какво Бог е вложил в него. Търсех все ценното, което е вложено от Бога. Има един начин, по който можете да познаете хората. Той е следният: като дойде един лош човек при вас и вие ставате лоши. Минават отрицателни мисли през вас. Като дойде добър човек при вас, ставате добър. Както е устроено човешкото тяло, така живее човек. Главите и костите на всички раси носят цялата им история. В бъдеще, като се изучават главите им, ще се изучи историята им. Когато главата горе е широка, съвестта е развита. Щом е стеснена главата отпред и отзад, съвестта не е развита. Щом главата е широка горе, такъв човек става за касиер. Онези мозъчни центрове, които са развити, от тях излиза светлина. Например, ако центърът на съвестта е добре развит, оттам излиза бяла приятна светлина. Ако е развито религиозното чувство - Любовта към Бога, от центъра на това чувство, който се намира в горната част на главата, ще излиза светлина. На престъпните хора главите са много широки около ушите. Нарушена е пропорцията на главата. Главата на вълка е широка около ушите. Овцата няма такава глава. Тя е миролюбива. Ако кажа на хората всички тези факти, всичката истина за разбиране на характера и те почнат да четат живота на човека по главата, лицето, ръцете и пр., тогава те ще търсят само отрицателните черти един на друг. За мене един човек е като семка на хубава ябълка. Като се посее, ще дава плод. Всеки човек е интересен. Показаха на Учителя портрета на един общественик. Той каза: - У него разстоянието от ухото до основата на носа е късо, а от ухото до задната част на главата е много голямо. Това показва, че той е материалист и че сега започва да работи в областта на науката. Интелигентността, качествата и способността на човека се определят от размерите на челото, носа и брадата. Отношението между широчината и височината на челото дава мярката, по която съдим за човешката интелигентност. Ако челото е високо и тясно, интелигентността е ограничена. Ако челото е ниско и широко човек има широчина, а няма дълбочина. Брадата е светът на душата. Брадата е малка, понеже душата е далеч. Носът и скулите показват живота на сърцето, а челото изразява умствения свят. Волята на човека е изразена в брадата. Ако брадата има падина, ако е вдлъбната между върха и устата, това показва вярност и приятелство, привързаност. Ако волята на човека започва да отслабва, брадата му се намалява и палецът му почва да става по - къс. Само интелигентният, честният и добрият човек може да преобрази своето тяло, да подобри челото, носа и брадата си. Най-малкото подобрение в чувствата е в състояние да подобри вашия нос. Най-малкото подобрение във волята оформя брадата, а правите мисли внасят подобрение в челото. Долната част на челото представя обективния свят, а горната - субективния. Челото е разделено на три области: долу е светът на фактите, средата е светът на законите, а горе е светът на причините и последствията. Долната част на челото възприема фактите, средната ги складира, а горната ги организира и разумно разпределя. Всички тези измерителни науки: френология, физиогномия и пр. са изопачени. Всичко е използвано все за материални работи. Днес изучават само дефектите на хората. Трябва да се дойде до истинската наука. Трябва да се намерят нормите за носа, за устата, за веждите и пр. Ако те отговарят на нормите, тогава имат правилен, нормален строеж. В целия организъм трябва да има съразмерност. Дължината на носа показва интелигентност, широчината - интензивност на чувствата. Широкият нос показва топлина, а дългият - светлина. Тези работи малко художници ги знаят. Колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа е 4 сантиметра. Такъв човек се отличава с голяма активност на чувствата. Каквато и работа да почне, ще я свърши. Горната устна е активна, а долната - пасивна. Еднакво широки трябва да бъдат устните. Ако горната устна е по-широка, човек дава повече, а взема по-малко и обратно. Хората с дебели устни са лениви. Ако устните са много тънки и това не е добро. Ако имате дете с дебели устни, трябва да знаете по какъв начин да го възпитавате, за да въздействате на неговите енергии. Щом чувствата на човека се възбудят чрезмерно, устните му стават дебели. По ушите може да узнаете колко ще живее човек. Колкото човек е по-напреднал, толкова ухото му отива по - назад, разстоянието между носа и ухото става по - голямо. Някои, които са слаби по математика, нямат антена и центърът по математиката е слабо развит. У някои паметта е слабо развита. Центърът на паметта е в средата на челото. Малко хора имат хубава памет. Ако човек има тънки вежди, това смекчава характера му, но волята му става по - слаба. Ако веждите му са много дебели, волята му е силна, той е много наблюдателен, но същевременно и груб. У наблюдателните хора има разсъдливост. Хората с тънки вежди имат голяма чувствителност, интуиция, но разсъдителността е по-слаба. Честният човек има определен брой косми на веждите си. Онези, които не са честни, липсват им известен брой косми. В Невидимия Свят е определен точният брой на космите на веждите. Човек, който има дълга коса, е магнетичен, има много енергия. А човек, чиято коса окапва, не е магнетичен, той е сприхав. Косата е проводник на добри чувства. Причината за окапването на косата не е от един живот, а от ред поколения. Косите на интелигентния човек са меки и нежни. Ако косите са твърди, това показва, че човек е живял в груба среда, която му е противодействала. Ако косите са меки, това показва, че е живял в среда, благоприятна за развитието му. Космите на веждите са правилата на Божествения и ангелския свят. Косите на главата са правилата и законите на цялото Битие. Всеки косъм представлява велик закон в Природата. Космите са антени. Лицето на човека в бъдеще ще бъде по - красиво. Съвременните хора имат идеал, но мъчно може да се намери правилен образ на човешкото лице. Има лица като правоъгълници. Такива хора са много активни. Продълговатите лица показват творчески натури. У хора с обли лица преобладават чувствата. Когато лицето е много широко, с големи скули, тези хора са много консервативни. Скулите на много хора сега са анормални. Трябва да се вземе предвид и каква е пропорцията, какво е съотношението между носа, ухото, цялото лице и пр. Характерът на човека не се определя толкова от статичните линии на лицето, колкото от линиите, които постоянно се движат. Кривите линии на съвършения човек са доста близо до правите, понеже имат голям радиус. Хора, които имат много криви линии изучават нещата предметно, отблизо. Човек, който руши, лицето му е обрасло с косми, брадата му бяга назад, носът му става по-къс, челото му е малко и ушите му стават малки. Това са признаци на израждане. Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство се отпечатват върху лицето. То постепенно огрубява, обезформя се, докато съвършено изгуби човешкия си образ. Това става не само с отделния човек, но и с цели общества и народи. Никога не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъл! Носът, ухото, окото и пр. имат живот; не трябва да ги пипаме грубо, рязко, а нежно, деликатно. Онова, което Бог е създал, е велико. Горната част на ръката, косматата страна, представлява мъжкия принцип, а долната, гладката - женския принцип. Върху връхното членче на всеки пръст, отвътре на кожата, има линии. У някои пръсти кръговете са концентрични, а у някои спирални. В последния случай влиянието е по-добро. Когато се ръкуваме, туряме палците отгоре на другата ръка. Значи, казваме на оня човек, с когото се ръкуваме, да върви в съгласие с Божествения Живот. Вие имате крака, а не знаете как да ходите. Знаете ли от каква важност е вървежът? Още като тръгнеш и излезеш от вратата, може да се знае как ще ти върви работата през деня. - Има ли някои белези, по които можем да познаем лошия човек от добрия? - Има. Лошите хора имат лошо ухание. Съвършеният човек трябва да бъде и мъж, и жена. Когато в лицето преобладават кривите линии, то е женско лице. Когато преобладават правите линии, то е мъжко лице. У съвършения човек има хармонично съчетание на кривите и прави линии. Когато човек свърши всички науки на човешкия и ангелския свят, ще влезе в първото отделение на Божествения Свят. Някои мислят, че много знаят. Колко знаят?
-
Когато любовта на майката към сина е собственическа, когато една жена се идентифицира с ролята си на майка и не се усети навреме да стане приятел на сина си, тя ревнува много и защитава територията си, гнездото си от заплахата над нейното "пиленце". И забравя че то вече нито е пиленце, нито някога изобщо е било нейно. По скоро тя е била негова временно. И я боли и живее в някакъв свой измислен свят, в който тя се изживява като единственият защитник на рожбата си, като единственият, който знае какво е добро за него.... Зависимост от ролята, не е любов това, нито е майчинство. На моменти имам странното усещане, че жената до моя син ми е по-близка дори от него. Като че ли виждам в нея жената, която сега му дава това, което аз му давах преди и съм щастлива, че е тя и че я има и че те се обичат. Пожелавам ви на всички да усетите щастието на майката, която наблюдава отдолу от земята как мъжът, който тя е държала в ръцете си от едно парче месце, вече смело и силно размахва криле - и до него лети нежна млада жена, в която той вижда част от себе си - и аз също....
-
СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА Настанаха дните на братската среща. Въпреки ограничителните условия, дойдоха приятели от всички краища на страната. Домът се изпълни с народ. Много от гостите се разположиха в градината както можаха. Бяха дни на големи изпитания и страдания. Човеците се изтребваха - обмислено, методично, „научно”. Неизвестността тегнеше над всички. Само тук, в братската среда трепкаше малко радост, царуваше мир, имаше деятелна мисъл. Човек тук можеше да си отдъхне, като в пристанище. Всъщност Любовта е, която прави чудото. Но необходимо е човек да има познание за нейните закони, правила и методи за приложение. Това знание даваше Учителят в своите беседи и лекции. Рано сутринта ние се събрахме на молитва, след което Учителят държа беседа. През целия ден той приемаше гости и разговаряше с тях. А от време на време излизаше навън под големия орех и тогава всички се събирахме около него и почваше общ разговор: - Най-първо майката шета на детето, а когато порасте, и то трябва да помага на майка си. Когато някой иска да изоре нивата, чака ли тя да дойде при него? Не, той отива при нея. Когато някой иска да вземе вода от извора, чака ли изворът да дойде при него? Не, той отива при извора. Значи не трябва да чакаме Господ всичко да направи, но и ние трябва да работим. Човек може да живее само по един начин - като служи на Бога. Ние искаме да служим на Бога, понеже всичко сме получили от Него. Ние сме имали доверието Му, дал ни е всички блага през вековете. И ако не искаме да Му служим, де е благородството ни? Като казвам, че трябва да изпълним Волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери на Божията банка, за да услужваме на хората. Защото всичко, което имаме, е от Бога. Ние сме дошли тук на Земята, за да видим какво е направил Бог, да влезем във връзка с Него и да направим нещо за Него. Един стих от Евангелието казва: „Ние сме съработници на Бога.” Като работите за Бога, вземате участие в неговата работа. Тогава всички желания на човешката душа се осъществяват. Обаче не желайте да постигнете всичко изведнъж, не желайте всички цветя изведнъж да цъфнат. СЛУЖЕНИЕТО Смисълът на Живота е служение на Бога - Великото Творческо Начало. Това е задачата ви, това е най-великото нещо! Човек, който служи на Бога, трябва да бъде най-добър, най-учен, най-силен. Той ще мине през изпити, за да види доколко е готов за служение. Човек трябва да се интересува от всичко живо в света, от всички прояви на Божественото. Достойнството на човека седи в служението на Бога. Бог дава сила и знание на онези, които го обичат и са готови да направят всичко за. Него. Колко души са готови да отидат на кладата за Божественото Учение? Служението на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не и за похвали. Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие. Щом я свършите, ще си починете. Думите на Христа „да се отречеш от себе си” значат да задържите в съзнанието си само един образ - образът на Бога. Докато търсите своята слава в света, ще имате култура като днешната. Който търси своята слава, ще бъде роб на условията. А който търси Божията Слава, ще бъде свободен. В какво седи радостта на извора? В това, че който дойде при него, утолява жаждата си. Дали хвалиш извора, това не го интересува. Като пиеш от него той се радва. Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия. Когато изпълни обещанието си, той ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода. Ще бъде цвете, което цъфти, и дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове. Как се изразява служението? Каквото правиш, прави го за Господа. Това е служение на Бога. Който служи, който се жертва, пръв се ползва. Да проявиш Любовта, това е служение на Бога. Служението на Бога значи да приложите Неговите закони. Ако хората говорят за Божествените закони, а прилагат своите, животът им няма да се подобри. Някой път през нощта можете да чуете глас: „На тази и тази улица и номер живее човек в трудно и безизходно положение, идете и му помогнете!” Отивате и намирате, че всичко е тъй както ви е казал гласът. През ума ви минава една добра мисъл, една идея, дайте й път. Това е служение на Бога. Не отлагайте! Вие я отлагате за една година и после искате за един ден да свършите всичката работа, ако всеки ден вършите по малко, работата ще върви по-добре. Един брат каза: - Забелязал съм, че ако човек отложи една работа, в бъдеще условията стават по-трудни. Учителят продължи: В човека има един глас, който му казва: „Остави това сега, отложи го.” Той иска да отложиш, за да задигне твоето благо. Като те обидят, някой ти казва отвътре: „Защо да претърпиш? Защо не му дадеш да разбере?” Господ не иска от вас големи работи. Той иска малки работи. Някой път седите и не знаете какво да работите. Чувате, че ви казват: „Влезте в стаята.” Една муха бръмчи и се моли на Бога да я освободи, паякът я хванал. Ти освободи мухата, извърши Волята Божия. Господ ще бъде доволен от теб. Когато не разбирате нещата, напредналите Същества ще ви помогнат да ги разберете. Щом почнете да ги разбирате, ще помагате на по-нисшите същества и те ще почнат да разбират. Когато отидете при един човек, не му проповядвайте. Най-първо трябва да го обичате. Намерете онзи човек, който търси Господа и нему говорете. А другият, който играе на хорото, нека си играе. Досега хората са мислили и работили за себе си и затова са дошли до безизходно положение. Ако не изпълните Волята Божия както трябва, прекъсвате връзката си с Бога. Човек като остави Господа, идват главоболия, тревоги, болести и грижи. При Йоан Кронщадски дошъл виден учен, духовник и му казва: „Чух, че се отклоняваш от истинското Христово учение. Забранявам ти да говориш.” Йоан Кронщадски казал: „Добре.” След два дни духовникът онемял. Повикал Йоан Кронщадски и му написал: „Говори каквото искаш. Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил. Под думата „слаб човек” се разбира човек недоразвит. Силен е онзи, който върви по Божия Път. Ако се отклони от него, става слаб. Така и Висшите Духове, които се отклониха от Божествения Път, паднаха и станаха слаби. Виждаме в книгата „Откровение”, че един ангел слиза и връзва падналия дух за хиляди години. Питам този, който го връзва, каква е силата му? Той има грамадна сила. Значи вързаният не е разбрал къде се крие силата: именно, когато постъпва в съгласие с Божественото и работи за него. Когато направите нещо за Бога, това ви дава мощ, сила. Бог е Праведен. Като служим на Праведния Господар, ние сме праведни. Един закон гласи: когато човек направи нещо угодно на Бога, чувства Радост. А когато направи погрешка, колкото и да е малка, чувства скръб. Когато чувстваш скръб, направил си нещо лошо. Когато чувстваш Радост, направил си нещо добро. Щом почнете да живеете добре, в душата ви настъпва Мир и Светлина. А когато почнете да вършите зло, в душата ви настъпва мрак. Не изпълните ли Волята на Бога както трябва, лъв ще ви срещне на пътя и ще ви умъртви. Ако човек е неразположен и служи на Бога, неразположението му ще изчезне. Ако човек иска да запази благоуханието на своите мисли и чувства, трябва да служи на Бога. Ако всички хора служеха на Бога, щяха да бъдат щастливи. Онзи, който служи на Бога, има всичко. Той има всички благоприятни условия за работа, както онази жена, която има вкъщи си вълна и може да работи каквото си иска. Няма да има добри условия, от които да бъде лишена. Човек, който не изпълнява Волята Божия, става и беден, и богат. А човек, който изпълнява Волята Божия, не е нито беден, нито богат. Ако чувстваш в себе си, че си придобил нещо, изпълнил си Волята Божия, благословенията ще идват навреме. Иначе ще закъсняват. Всеки човек, който служи на Бога, има успех и закрила. Който не иска да служи на Бога, на доброто, загубен е. Без служене на Бога - Великото Разумно Начало, Животът се обезсмисля и в края на краищата ще бъдеш нещастен. Когато човек има благословението и благоволението на Бога, Висшите Разумни Същества му помагат и работите му се уреждат. Нека всеки да служи на Бога както знае, а другите неща сами по себе си ще се уредят. Ако не впрегнем ума, сърцето и волята си в работа за Бога, нищо не можем да направим. Някой казва: „Като уредя работите си, ще работя за Бога.” Който не работи за уреждането на Божиите работи, неговите никога не ще се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога; защото тогава вие влагате капитала си в Божествената банка. Когато хората не дават нищо на Бога, Той изпраща при тях разбойници, на които казва: „Понеже тези хора са богати и нищо не дават доброволно, нека дадат на вас.” Те влизат в някоя богата къща, обират я и излизат. Като излязат вън, богатите хора казват: „Много неща взеха тези разбойници, но благодарим на Бога, че живи останахме.” Трябва да се знае, че всичко, което имаме, е Божие, а не наше. Няма собственици в света, защото няма частна собственост. В момента, когато турите идеята да живеете за Бога, Той заличава всичките ви грехове. Чрез болестите вие изплащате задължения. Щом турите в себе си желанието да служите на Бога, Той плаща заради вас. Само така човек може да бъде свободен и здрав. Бог е богатият. Щом работиш в името на Бога, всичко работи за тебе. Как се обяснява това? Със следния закон: като работиш за Бога, ти си възприемчив към енергиите, които идат от целия Всемир. Иначе не си възприемчив към тях. Човек изпада в изкушение, като не върши Волята Божия. Щом я върши, никакво изкушение не може да дойде до него. Тогава той има каса, пълна със злато и не може да изпадне в изкушение. Дето и да се намира човек, и в райската градина да е, щом не върши Волята Божия, изкушението ще дойде. Решиш ли да служиш на Бога не мисли какво ще стане с тебе. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо с тебе, каквото хората не са виждали. Само като служим на Бога ще оправим света.
-
Един светец отивал да се разговаря с Бога. И като минавал покрай един богат човек, последният му казал: - Кажи на Господа, че ми дотегна това богатство. Да го отнеме, за да живея като хората. - Много добре - казал мъдрецът, - ще кажа на Бога. Повървял по-нататък и видял един бедняк, който пък му казал: - Кажи на Бога, че ми дотегна този живот. Стига съм ходил гол и бос. Да ми даде дрехи, изобщо - да измени условията на живота ми. - И твоята молба ще представя - рекъл мъдрецът. Отива при Господа и му разправя за двамата. Господ му рекъл: - Кажи на богатия да стане недоволен и да започне да роптае против Мен и Аз ще му отнема всичкото богатство; а на онзи бедняк кажи да бъде доволен от живота и всичко ще му се даде. Връща се мъдрецът и казва на богатия какво му поръчал Господ, но богатият възразил: - Как мога да направя това? - Тогава богатството ти ще остане. Минава край бедняка и му казва поръчаното от Господа, но и той му възразил: - Как мога да бъда доволен при такива лоши условия? Тогава мъдрецът му казал: - Ще ходиш гол и гол ще бъдеш погребан. Вие казвате, че починалите били при Бога, а отивате на гробищата да им четете молитви и да ги поливате. Могат ли те да бъдат едновременно и на гробищата, и при Бога? Онзи, който е горе, трябва да каже на онези, които са долу: "Вие мислите, че сте мъртви; почнете да благодарите и ще възкръснете". Това, което ви казвам, не го вземайте за упрек, че имам намерение да укорявам когото и да е за неговите вярвания. Излагам само ония лъжливи схващания за Живота, които са вмъкнати в нас и които ни тикат в крив път, за да сме в дисхармония със самия Живот. Ние искаме да живеем, а при това се готвим за смърт. Онзи, който е намерил закона на Мировата Любов, на туй Космическо съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба - той е в състояние да оживее пак. Онзи, който не е научил този велик закон на Любовта, неговият камък никога не ще бъде отвален от гроба. Днес хората все това говорят: "Ние сме грешници, грешници". Не искам вече да чувам такова нещо! Туй, което аз зная, е, че хората по естество, в душата си са добри, а поради заблуждения и воля са лоши. Те търсят щастие и мислят, че по този път, по който вървят, ще го намерят. Няма да го намерят, защото и техните бащи и деди са го търсили все по същия път и не са го намерили. Христос е казал: "Онези, които чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят". А що значи Син Человеческаго? - Синът на Мъдростта и Любовта. Онзи, който е съединил Мъдростта с Любовта, той е оживял. И вие, когато чуете този глас, ще оживеете, ще възкръснете.
-
Сега вие мислите, че този живот е най-лошият. Не е тъй този живот: тъй както земята е минала досега през своето развитие, не може да има друг живот. Ще каже някой: „Има по-хубави пътища“. Този е един от най-хубавите пътища. Следователно тия неща са предвидени: и войни ще има, и кражби, и женитби, и умирания и т.н. Всичко туй в тоя живот ще го има. И вие ме питате: „Защо стават тия работи така?“ – Защото ако не станеха тия неща, тогава щеше да бъде 10 пъти по-лошо. Следователно сега е 10 пъти по-добре, отколкото би било според вас. Ще ви обясня каква е вашата философия. Това, което ще ви разкажа, то е един митически разказ. В древността, в Гърция се е случило това, качил се е някой зидар-майстор да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака. Като го занесли у дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог – Зевс – и му казал: „Според моето разсъждение, ти не си направил света много умен. Аз мислех, че си умен Бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата?“ „Какво искаш“, го запитал Зевс. „Искам да премахнеш този закон.“ „Добре, ще стане, както искаш.“ След няколко дена краката му били здрави. Качил се той на храма и започнал да чука: чукал, чукал – нищо не ставало. Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Взел той че захвърлил чука, но и той увиснал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетява същата участ – увисва във въздуха. Седем дена висял горе – от една беля в друга. „Ама така ли трябваше да бъде светът?“ „Първият закон, по който ти си счупи крака, аз го суспендирах. Ти може да седиш спокоен и без счупени крака.“ Тогава този майстор казал: „Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания“. И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията – горе във въздуха. Казвате: „Защо е това така?“ По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място. И тия закони ще ти покажат пътя, по който трябва да работиш и да разбираш тия сили, с които работиш. Не всички са тъй добри, някой напук ще гледа да те хване в някоя погрешка, и тогава ще платиш всичките лихви 100%, а не 12%. И сега ние седим и казваме: „Този дявол да го няма в света“. Каквото стане, все дяволът е виновен. Ами че дяволът е създал всички условия за работа в света. Ако го нямаше дявола, какво щеше да стане с адвокатите най-първо, със свещениците, с лекарите, нямаше да има болни хора. Хората нямаше да се женят, деца нямаше да има. Всичко туй щеше да бъде по първичному. Сега вие се нахвърляте върху дявола. Господ може да го махне, но ще бъдете горе във въздуха. И когато Павел се е оплакал, че имал трън в плътта си, Господ му е казал: „Доста ти е моята благодат. С него може повече да работиш“. И Павел казва: „Да не би да се възгордея, този трън ми е оставен да разсъждавам правилно“. И сам Павел съзнал тази необходимост. Ненаписаните закони - Неделна Беседа, държана на 6 ноември 1921 г. в София.
-
Туй е в първата епоха, през време на римската империя, в едно царство в Мала Азия, някой светия се е подвизавал: 20 години живял като отшелник, самотен. Искал да има някое видение: да му се изяви Христос. Хората отивали при него, Христос не се явявал. Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да те видя“. Молил се, плакал; молил се, плакал. И така в плача си се върнал в колибата си и казал: „Работих 20 години, и Христос не ми се яви“. Но вечерта – към залязване, идва една мома. „Ха – ще кажете вие, – виждаме вече мисълта ви – пак една мома.“ Мома е, но вие не знаете каква мома, „Христос ще му се изяви“. Нали? Приближава се отдалече, вижда този светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш?“ Но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето ѝ е само скули, тя страдала от проказа. В него се явява едно колебание: да я приеме ли, или не. Ако беше красива, хубава, стройна, с ония хубави очи – изкушение щеше да бъде – дяволът ще дойде. Ще кажете: „Светия и хубава мома на едно място, в една стая да живеят, втасахме я!“ А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра, ще я приема“. – „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива ѝ краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва ѝ леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“. На сутринта, като погледнал на нея, видял Христа в тази мома, и моментално тя се изгубила. Сега Христос ще ви се яви в една отрупана със скули мома. Вие искате да видите Христа с корона и скиптър, с ангели. Но тогава сърцето ви ще тупа от страх, и за Любов няма да мислите. Някои от вас ще мислите: да се скрие в някой курник. Щом дойде Христос, тогава пермутации ще има. Всичко туй ще бъде разгорявано, къщите разхвърляни. Как ще посрещнете Христа? Той като дойде, всичко, целият свят ще се обърне с главата надолу.
-
По отношение на подбудителните причини, различаваме три вида дейност: първо, мъчение - то значи да работиш по насилие. Това значи да слизаш надолу. Второ, труд - значи да работиш за заплата, да излезеш от гъстата материя и да отидеш нагоре. Трето, работа - това е дейност по свобода, от Любов. Работата - това е истинската култура. Трудът-това е приготовление за културата. При труда човек работи за възнаграждение, за своя лична полза, за пари. На Земята най-висшата дейност е от Любов. Има дейност, която е по-горе от обикновената, това е дейността, подбудена от Любовта. Това е, когато човек жертва себе си за другите. Защото човек може да жертва самия себе си. Така е сторил Христос. Но това са висши работи, които всеки не може да разбере в тяхната пълнота. Новото, което идва в света, е работа с Любов. Преди малко казах, че по отношение на подтика към труда имаме три вида дейност: мъчение, труд и работа. За нагледност същата идея ще изложа по следния начин. Има три подтика за дейност: законът, парите и Любовта. Първият подтик е законът. Когато работиш по закон, там няма свобода. Когато работиш за пари, ти си по-свободен. Когато работиш от Любов, там е пълната свобода. Досега сме служили на закона, служили сме на парите. Сега как да не можем за служим на Любовта? Мобилизират те, казват ти: „Ще се биеш за отечеството или ще работиш тази работа.” Няма заплата, няма нищо. Това е по закон. Вторият морал е: Ще работиш за пари.” Някой ти казва: “Ела да работиш.” Ти казваш: “Без пари не работя.” Предлага ти сто лева. Ти казваш: “Не работя.” Дава ти 200 лева. Ти казваш: “Не работя”. Дава ти 250 лева, ти отиваш на работа. След порядъка на закона и парите идваме към третия порядък: ще работиш от Любов. Когато отиваш да работиш от Любов и там се плаща, но по друг начин. И тъй, в света влиза сега един нов порядък - Любовта. Тя е най-силният фактор. От труда човек трябва да премине към работата. Това е висшата дейност, пътят към Свободата. Един пример за работа: отива музикант в една болница. Свири на болните, не иска възнаграждение - от милост отива. Художникът излага картини за повдигане на духа на болните, без да иска възнаграждение. Днес имаме труд, но нямаме още работа. Работата ще бъде великата задача за бъдещото поколение. Който е в мъчението, да премине към труда. Който е в труда да премине към работата. И най-малката служба, и най-малката работа, вършена от Любов, добива висша ценност. Любовта трябва да бъде подтик на всяко нещо. Има един мистичен разказ: в древността един цар, който се разхождал в градината си, набрал кошница с череши. Настигнало го едно дете и му казва: „Можеш ли да ми продадеш?” Царят казал: „Не ги продавам.” „Можеш ли да ми дадеш?” „Мога да ти дам.” Но и детето било умно. Царят като му дал череши, детето казало: „Мога ли да ти понося кошницата?” Тръгнали заедно. Детето му носило кошницата, царят му казал: „Мога ли да ти платя?” Детето отговорило: „Не.” Човек, като работи за някого, харчи Божествена енергия, която не може да се плати, затова не трябва да му се плаща. Ако му се дава нещо, то ще бъде възнаграждение от Любов, а не плащане. Всяко нещо, в което няма Любов, е престъпление. Всяко нещо, което вземаш без Любов, е кражба. Всяко нещо, което се приема без Любов, е кражба. Всички неща, които се вършат с Любов, имат смисъл. В работата не трябва да има никакъв материален обект. Тогава ще бъдем свободни, независими. Новият морал е абсолютното безкористие. Работата, в която парите играят роля, не е Божествена, работа, дето парите не играят роля, е Божествена. Когато отидеш при някого, ще му кажеш: „Ще ти работя без пари.” Свършиш работата - отиваш си. Всеки народ се нуждае от нова мисъл, нова култура, която да го преобрази, да премахне затворите и бесилките. Всеки ще работи без да му се плаща. Това ще стане в бъдеще. Докога човек ще се мъчи? Докато започне да работи от Любов. Аз ще отида пръв да работя на нивата по пет часа на ден без никакво възнаграждение. Ако правим така, ще бъдем един повдигнат народ. Ако всички мъже и жени постъпват така, на какво ще прилича България! Истинската работа е тази, в която Любовта взема участие. Чудни са понякога хората. Като станат религиозни и духовни, напущат работа, напущат службата. Не, сега именно ще работиш и то без пари. Истинският морал седи в това - всяко нещо, което човек върши, ще бъде продиктувано от Любовта. Дето няма Любов, там има престъпления, лъжа, зло. Защо светът не е още свят на хармонията? Сега влизаме в хармонията. Бъдещото човечество, което иде, е кандидат за новото Небе, новата Земя, за новия ред на нещата. На Небето първият член на конституцията гласи: „Ще работиш без пари.” Онази река, която полива твоята градина, колко й плащаш за поливането? Ако малката река може да направи услуга без пари, защо човек не може да направи същото? Този въпрос трябва да се разбере по-широко. Не очаквай пари за своята работа, не очаквай благодарност и признателност; то е все едно, че очакваш заплата. А ти ще работиш без да очакваш нещо. Като ти благодарят за това, което правиш, ти получаваш заплатата си. А като не ти благодарят, ти ще получиш благословението си в бъдеще. Каквато и работа да върши човек, физическа или духовна, трябва да работи с разположение и Любов. Не е позволено на ученика да стои без работа. В новия строй няма да продават плодовете. Вие ще давате плодове от Любов и ще ви дават плодове от Любов. Всяка работа, в която Любовта е подтик, е приятна. Човешкото носи страдание, а Божественото - Радост. Защо в света има страдания? Защото човешкото преобладава над Божественото. Противоречията произтичат от човешкия порядък, а благата - от Божествения. Хората още не са изучили Божествените закони. Те учат сега закони, които не са Божествени. Дойде ли Любовта, ще пеете добре и ще свирите добре. Замине ли си тя, няма вдъхновение. Дето Любовта не работи, нещата са в застой. Мини някой път без Любов някъде и виж как ще постъпват хората с тебе. Мини втори път с Любов и ще видиш как ще постъпват. Хубавият свят е светът на Любовта. Законът на Любовта е закон на Свободата. Само когато човек работи по Любов, е свободен. Свободата се добива, когато човек служи на Бога с Любов. Вие често служите на други същества, които не са направили нищо за вас. Защо тогава да не служите на Бога, който е направил всичко за вас, който всичко ви е дал? Всички трябва да станем доброволно слуги. Тогава от мъчението и труда ще влезем в работата. Мъчението и трудът са карма, а Любовта е дихарма. Една сестра попита: - Ние в кой от двата закона сме? Вие сте в дихармата. Когато хората дойдат да живеят в новото разбиране, предварително ще им плащат. Когато ябълката ти дава своя плод, тя ти казва: „Изяж ме и посей моите семена.” В Новия Живот разменната монета ще бъде Любовта, а не парите. Когато обичаш някого, ти вече си му платил предварително и той ще извърши нещо за тебе. Сега разменната монета са парите и колкото повече ти платят толкова по-добре и по-бързо извършваш работата и обратно. Всяка работа, колкото и малка да е, извършена в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, добива голяма ценност. Днес каквото и да работят хората, все очакват да получат нещо. Не е лошо човек да получи нещо за труда си, това е в реда на нещата. Обаче като казвам, че човек трябва да работи даром, имам предвид следната идея: всяка работа трябва да става съобразно закона на Любовта, без оглед на това ще се плати ли или не. Всяка работа, която се върши с Любов, не може да се заплати. Един човек наел работници. Единият работник поискал 500 лева надница, вторият - 400 лева, третият - 300 лева, предпоследният поискал 10 лева надница, а последният казал: „Не искам пари, каквото искаш можеш да дадеш.” Вечерта на всекиго господарят дал това, което поискал, а на последния дал два пъти повече, отколкото на онзи, който поискал 500 лева. Тази пролет вие работихте при няколко извора в този двор. В света биха се учудили, че вие работите без пари и то така усърдно и с радост. Обаче светът не знае, че тези, които работят от Любов, получават най-голямата заплата, най-голямото възнаграждение. Но получават го тайно - не се знае какво ще получат. Когато услужиш на един бръмбар - на Бога услужваш. Бръмбарът се моли на Господа, а ти като му помагаш, на Господа помагаш. Едно растение се моли на Господа, няма влага. Като го полееш, ти си му направил едно добро. Това добро на Господа си го направил. И растението ще ти благодари. Те чувстват нещата. Няма по-хубаво нещо от работата за Господа. Такава дейност не е мъчение, не е труд. Сегашният социален строй е мъчение. Само когато обичаш, ти служиш. Другото е насилие. Бог не създаде господари и слуги, но човеци, които да живеят братски. Господари и слуги - това са човешки измислици. Всички хора са братя и сестри с чисти свободни отношения. Казват: „Силните ще оправят света.” Но как? Силните трябва да слугуват на слабите. В дома на детето слугуват, защото е слабо. Така ще бъде и в новото общество - силният ще слугува на слабия. На какво трябва да станем слуги? На Любовта, на Мъдростта, на Истината. Политическият живот, дето е действало изключително насилие, ще бъде заменен със сътрудничество и служене. Някой пита без пари може ли? Парите ние ги направихме господари, а казваме, че без пари не може. В Божествения Свят не се плаща за никаква служба. Там всички работят даром. Ще дойде ден когато парите ще изчезнат от употреба. Питате как ще живеят хората? Както на Небето. Ако отидете на Небето и предложите на някого пари, той ще каже: „Тук парите не вървят.” Той се чувства щастлив, че може да ти даде нещо без пари. Значи духовният живот е точно обратен на земния. Новата Култура е слизане на духовния живот на Земята. Днешният порядък е последствие на греха. Горе, в Духовния Свят, има един Живот на идеален порядък. Социалните реформи, които ние предприемаме, други Същества са ги имали и ние ги вземаме от тях. А мислим, че този социален порядък, който нареждаме, е от нас. Каквото има в Духовния Свят, точно това трябва да се приложи и на Земята. Мойсей видя модела на Скинията горе, и я направи точно такава, каквато му я показаха. Сега в света парите са подбудителната причина, понеже Любовта я няма. А в бъдеще не ще бъде така. След един концерт Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него. Той свирил за нея от Любов. Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с цигулката на улицата, а паничката му празна. Той взел цигулката му и засвирил. Събрали се много хора и паничката на стареца се напълнила с пари. Това е свирене от Любов. Дойде някой и ти каже: „Искаш ли да работиш?” Ти ще кажеш: „Ние за пари не работим, ще работим даром.” Аз не се нуждая от пари, но когато искам, мога да разполагам с тях. Някой ще каже: „Покажи ми къде има пари?” Казвам: „Не. Когато възлюбите Бога, ще имате ключовете на всички каси.” Някой казва: „Без пари не може.” То е така, както когато кажем, че болният без кола не може. Да, но здравият без кола може. Болният без пари не може, но здравият без пари може. Сега законът и парите са водители на Любовта, а трябва да станат слуги. Майката, като отглежда детето си докато порасне, колко безсънни нощи, грижи и всичко е пожертвала за него! Кой й плаща? За пари ли го прави? Ето виждате, че тя става слуга на Любовта, жертва се в името на Любовта. Значи имаме пример за слугуване и без пари. Майките слугуват без пари - имаме образец. Божественият порядък не е за всички хора. Има хора, които трябва да живеят с пари, а други, които ще живеят без пари. Някой пътува с биволска кола. Онзи, който лети с аероплан, по - скъпо ще плати, но по - бързо ще стигне. От мое гледище, светът ще се оправи когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари, от Любов. За в бъдеще ще има такъв строй. Това ще бъде най-свещеното нещо на света. Славяните трябва да дадат пример с какво трябва да се заместят парите, интересът.
-
Великият Божествен Живот ни обгръща отвсякъде и ни прониква. Учителят умееше с прости думи да напомни за него, да разкрие неговото присъствие. Само когато човек има него за образец, може да вземе правата посока в живота. Тогава той решава добре задачите, инак ходи в тъмнина и постоянно среща препятствия на пътя си. Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант. Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди как ще му простиш? Достатъчно е да си спомниш за Бога, за да му простиш. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда, опитва твоята Любов. Ако тя е силна, ще запазиш спокойствие. Когато направят грешка спрямо тебе, ти прости. Това е закон на милосърдието. Друг закон гласи: ако простиш, добиваш своята свобода. Иначе те свързват веригите на кармата. Когато някой ти направи пакост, а ти му пожелаеш нещо лошо, създаваш карма, която ще плащаш. Без да се примирите с хората, не можете да влезете в Царството Божие. В този и онзи свят ще те измъчва този, когото не обичаш. Той ще бъде слугата, който ще те измъчва. Ти казваш: „Всичко съм готов да дам, за да се отърва от този товар.” Не, от него ще се освободиш само когато го обикнеш. Вие трябва да прощавате на хората, защото всички души са излезли от Бога. Ако не простите, ще прекъснете връзката си с Бога и с Божията благодат, която иде от Него към вас. Казваш: „Искам да отида при Господа.” Знаеш ли как се отива там? При Бога има няколко милиона градуса топлина, как ще издържиш? Достатъчно е да надзърнеш там за един момент и да се стопиш. Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил и кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя.” Подай му ръката си и забрави всякаква обида. Речеш ли да отидеш при Бога, да Му разказваш как са те обидили, нищо няма да остане от тебе. Когато се скарате с някой човек, потъмнява вярата ви, потъмнява надеждата ви. Като се скарате с всички хора, всички тези светли сили във вас престават да функционират и вие оставате в тъмнина. Казвате: „Какво трябва да правя” Ще се примирите с хората. Като дойде злото и ви направи пакост, не се борете с него. Турете доброто на негово място. А вие почвате борба със злото и всякога сте бити. Няма оръжие в света, което да противостои на Силата на Любовта. Не се противете на злото със зло, а със Силата на Любовта! Една сестра беше в дисхармония с друга. Казах на сестрата така: „Четете и размишлявайте върху страница 101 от книгата „Царският път на душата””. На тази страница пише, че човек трябва да мушне неприятеля си с ножа на Любовта. Да обичате врага си - това е геройство. Как ще го обичате? Представете си, че някой ви направи най-голямото зло. Един ден Бог отнема всичкото му богатство и го поставя в положението на последен бедняк. Такъв идва той в дома ви да поиска помощ. Ако го приемете добре, ако го нахраните и напоите и не му кажете нито една дума за направеното от него зло, вие обичате врага си. Да кажем, говорили сте лошо за някои хора. Как ще изправите това нарушение? Ще им направите някоя услуга. Само силният може да прощава. Това Учение не е за слабите и малодушните, а за силните. Да обичате онзи, който ви обича, това е естествено. Майката обича детето си и то я обича. Да обичаш врага си - това е достояние на малцина. Силна Радост е тази, която поглъща скръбта, силна Любов е тази, която поглъща омразата. Ако Любовта у вас не може са стопи омразата, каква Любов е тя? Ако доброто у вас не може да стопи злото, какво добро е то? Умен човек е онзи, който може да смени омразата с Любовта. Ако свекървата ви е лоша, опитайте се да я възпитавате и учите, да и станете професор. Тя ви е дадена като задача. Ще я учите. Ще я туряте в огън с 35 милиона градуса да се стопи, без да изгори. Като излезе от огъня, от враг ще ви стане приятел. Значи голям огън е нужен за всички. Оплакваш се от мъжа си. Тури го в този огън да се стопи и пречисти. Да любиш врага си, това не е признак на слабост. Защото врагът със Силата на Любовта се обезсилва и капитулира. Когато някой се отнася зле с тебе, ти се отнеси с него добре. Тогава ще се трансформира неговото състояние, доброто в него ще победи злото и той ще се измени. Някой те приема студено. Като излезеш, помоли се за този човек, тогава той ще си каже: „Аз приех този човек студено, но ще променя своето отношение, следващия път ще го приема добре.” Писанието казва: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му.” Когато обиждат някого пред тебе, кажи на обидения: „Не му се сърди, погрешките на хората са наши погрешки.” Всеки, който се примирява без Любов, прави престъпление. Някой ви дължи десет хиляди лева. Кажете си: „Мога ли в името на Любовта да простя на този човек десет хиляди лева и да ги забравя?” Ако искате да му простите, вземете полицата, подписана от поръчителите, и я турете в огъня да изгори. Направете опита без да се колебаете. Някой иска да влезе без опити в Царството Божие. Не, без опити не е възможно. Ще влезете в огъня, ще изгорите всичките си полици, т.е. всички недоразумения, огорчения и обиди и ще излезете от огъня пречистени.
-
Градът беше пуст, мъртъв, разрушен, опожарен; животът го беше напуснал. Нямаше хора в него. Беше зима, небето надвиснало тъмно, непрогледно. Никакъв изход от положението не се виждаше. В онова време, когато хората идваха при Учителя за утеха, те слушаха думите му и разбираха, че трябва да изтърпят докрай. Който страда и издържа докрай, той е герой. Който страда, той е герой, от него човек ще стане. Който не страда, от него нищо няма да стане. Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво. Камъкът, за да се полира, трябва да се чука и търка. Също и човекът – за да се събуди, трябва полировка, страдание. Мъчно се осъзнава човек, трябва да се тури натясно, за да се осъзнае. След всяко заспиване на съзнанието има страдание, което да го пробуди. След това идва отново освежаване, подем. Страданието ще ви повдигне. Радвайте се, че страдате, за да принесете плод. Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще се поставят като венец на главата им. За в бъдеще страданията на човек ще красят главата му. Когато Природата поставя някого в ограничения, тя има предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него. Всички страдания, препятствия и изпитания в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него. Когато Природата налага скръбта, ние криво чувстваме нещата. Когато майката тури детето в коритото да го къпе, то плаче, мисли, че това е лошо. То не разбира, че майка му мисли неговото добро. Един генерал беше осъден, лишен от права и затворен. Едва след десет години се избави. Тогава той каза: „Разбрах живота. Разбрах, че генералският чин и всички други неща са празна работа.” Човек, чиято глава е пукана няколко пъти, поумнява. Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи и съзнанието се пробужда. При страданието идва едно ново съзнание у човека. Това е значението на страданието. Подаръците, които живата Природа дава на човека, това са разумните страдания. В тях се крият опасностите, при които човек се развива. Плод на тези страдания са подтиците, които го карат да расте. На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно в развитието на неговата душа. Страданията не са произволни. Като говоря за тях, разбирам разумните страдания. Човек е дошъл до сегашното си развитие благодарение на мъчението и страданията Те подготвят човека за Любовта.
-
Ако в мъчнотиите човек върви напред, без да се спъва, той е силен. Силният издържа на всички изпитания. Страданията са тежести, товар, който ние теглим нагоре. Добре, че има разумни Същества, които ни помагат. Бог казва: „Потърсете ме в ден скръбен.” Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на своето развитие. Ако духът му е силен, той ще устои. Ако не е силен, ще тръгне по общото течение.Ако страдаш и с радост понасяш страданията, имаш Любов. Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през които минава. Благодарете, че имате мъчнотии, за да опознаете характера си и силата на своите убеждения. Човек трябва да е готов да пожертва всичко за Любовта, Мъдростта и Истината. Крайно неприятно ми е, когато някой страда без Любов. Друго е, ако имате съзнание, доблест да страдате за Истината. Но това става само с Любов. Какво ще спечеля, ако ви изложа на страдания, на гонения, на глад заради мен? Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете, да намерите Бога и целокупния Живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с Любов. Като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. Ако не страдате с Любов, ще ви кажа: „Братя, вие ми причинявате голяма болка.” Защо? Защото страдате без Любов. Защо Господ, който е съвършен и всемъдър, е допуснал тези противоречия? За да опита нашата Любов. Господ пита: „След всички страдания, можете ли да ме обичате? Ако ме обичате, вашата Любов е истинска. Защото, ако ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е естествено.” Сега Бог е турил хората при такива условия – да преминат през всички сита. И след като ги изпита, ще ги приеме в Царството Си, ще им даде сила, знание и мъдрост да управляват света. Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му. Като дойде някое страдание, облечете се в новите си дрехи, а пък щом премине, съблечете новите си дрехи, облечете обикновените и станете като другите хора. Когато сте скръбни, нагоре се качвайте. Много от страданията са привидни. В живота на Земята все има разочарования. Някой е артист, ръкопляскат му; като остарее – на други ръкопляскат. Той казва: „Какво беше едно време!” В бъдеще пак ще има добри условия за този човек. Животът не се състои само в един ден. Страданията са за един момент, те са краткотрайни. Гневът на Господа е момент, а милостта Му е във век. Има две крайност: много страдания са излишни, а без страдания е друга крайност. Трябва да имате поне за пет пари страдания. Ние не влизаме в положението на хората, които страдат. Ние не влизаме в положението на животните, на които причиняваме страдания. Когато човек страда, той трябва да чака изгряването на Слънцето. Щом изгрее Слънцето, всички страдания изчезват. Дойде ли някое страдание, помисли за всички същества, които страдат, и кажи: „ С мене заедно страдат още много хора.” Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила, която да го съкруши! Ето защо, човек трябва да побеждава мъчнотиите. Какво ли не сте прекарвали в миналото, но сте забравили? Едно време е имало вулкани, изригвания, лава, хората са били заравяни под пепелта, под лавата. Какво ли не е прекарвал човека на Земята! Иде Нова Култура! Всичко, което става ще се забрави. Докато човек е болен, мисли, че няма да забрави, но като мине болестта, забравя я, като че е било сън.
-
Обикновеният човек не може да страда като великите хора. Страданията са според степента на развитието. Когато минете през страданията на Йова, на Христа, ще добиете ново разбиране за Живота. Ако не минете през тях, не можете да се доберете до тайните на Битието. Човек още не е дошъл до крайните предели на страданието, за да излезе от човешкия живот и да стане ангел. Трябва да минете през две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост. След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични. То не може да се изрази на човешки език. Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, в тях те научават великите загадки на живота. Всяко страдание е отворена врата за познаване на Бога. Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята. Ангелите се доближават до Бога чрез радостта. Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото величие. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи. Слугата трябва да мине през лош господар, за да оцени добрия господар, когато отиде при него. Трябва да дойдат бури при вас, за да разгонят мъглите; тогава ще изгрее Слънцето. Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. Който е страдал много, той е мек и добродетелен. Без страдания не можеш да добиеш нито мекота, нито благородство. Чрез страданията човек се изменя постепенно и най-после се решава да води чист и свят живот.
-
Писмото от Учителя, което следва по-долу е отправено до братята и сестрите. Не знаем точно кога е писано и кога е изпратено, то стана достояние на нас сега. Но то се отнася до всички ученици от всички времена. "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен - е казал Единният Учител, който е отделил стария живот от новия. Съвършени в какво? В Любовта, в Живота, в Справедливостта, в Мъдростта, в Истината. А Истината, това е проявената Любов в Живота. Можете ли да проверите тази Истина на дело? Знаете ли размерите на тази всеобемаща Любов на Бога на боговете, на Господа на господарите, на Учителя на учителите, който казва седемдесет пъти по седем да прощавате на братята си, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка! Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя и днес е с вас. Мислите ли, че тя може да се измени и да стане друга? Не. Горко на богатия, който не е богат! Горко на сиромаха, който не е сиромах! Това е едно от правилата на Бялото Братство, на Великата Божествена Школа: богат в Божественото, сиромах в човешкото."
-
Цветето, което цъфти, плодът, който зрее, Светлината, която весели душата, и Духът, който носи всичките блага за човешкото сърце и ум, са блага, които слизат от Бога. Търси тях и се учи от тях! Най-първо от всичко, люби Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила. Търси само Него, служи Му! И Той ще те благослови. Учи, на Любовта служи!
-
Към края на лятото излязохме с Учителя на планината, където прекарахме няколко дни. Разположихме се в малката хижа под връх Острица. Сутрин рано излизахме на върха, където посрещахме Слънцето и правехме утринна молитва и упражнения. Започваше новият ден - ден, неизявен досега и неповторим, като Словото на Вечния. На планината Учителят довършваше своето дело. Долу войната опустошаваше света с огън, а тук - Мира и Светлината не бяха напуснали Земята. Докато човечеството късаше безразсъдно връзките си с Божия разумен свят, Учителят пазеше свещената връзка, която може да спаси човечеството - връзката си с Бога. Като говореше на нас, събраните тук около него, той говореше на човечеството - сегашното и бъдещото. Неговият поглед - дълбок и проникновен, виждаше трагедията на съвременния човек, а ръката му чертаеше пътя на спасението. Той затова беше дошъл на Земята в тези времена. Светът на Любовта е истинският, реалният, великият свят. От него идваше Учителят, в него живееше, за него говореше на земния език на един малък народ. Любовта се приближава вече към Земята. Учителят ни разкриваше нейните закони, нейното богатство и сила, нейното единство и универсалност. Учителят виждаше бъдещето - Великият Разумен Живот, Животът на Любовта, към която човечеството наближава по силата на предвечни Божествени закони. - Искате ли да се освободите от старото - приемете Любовта. За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат. Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи. Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат или не. Това се нарича Любов без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен. Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора. Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е извор, който постоянно тече. Едно от правилата на Любовта гласи: пази свободата на другите, както пазиш и своята. Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? Защото е вън от Любовта. Казваш някому: „Ти не ме обичаш.” Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не. Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Въпреки това, човек дохожда до обратното заключение и казва: „Трябва да ме обичат.” Някой казва: „Аз го обичам, но той не ме обича.” Какво те интересува дали той те обича? Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога кому какво е дал. Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога. Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш. Който има Божията Любов, той дава без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата. Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал. Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални. Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено. Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат. Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш. Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец. Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно това?
-
Има дни, когато в Природата е прилив. У всички се чувства подем и вдъхновение. Тази сутрин излязохме с Учителя над гората, до високите поляни. Снежните върхове на Рила се открояваха на хоризонта. Наоколо храстите се разлистваха, посевите се зеленееха в долината. Пролетта беше в своята сила. Тук между скалите имаме бивак. Накладохме огън, поставихме нашия постоянен спътник - червеният чайник. Учителят приседна до големия объл камък, отвори походния анероид и провери височината - 1 800 метра. Скоро сестрите поднесоха чай, направиха закуска. Настана светло мълчание - планинският свят говореше на своя безмълвен и красив език. Постепенно се подхвана разговор. Учителят каза: - Гладен си, искаш да задоволиш глада си. Жаден си, искаш да задоволиш жаждата си. Това нещо е Любовта. Когато тя дойде в твоето сърце, ще събуди в тебе желание за работа. Какво представлява Любовта? Тя е врата, през която се отива при Бога. Омразата е също врата, но през нея се излиза от Бога. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не ще можеш. Само Любовта може да внесе в тебе възвишеното и благородното. Достатъчно е човек да възприеме малка частица от Любовта, за да почувства подем в духа си. В нея има Светлина, Радост, разширение, Живот, условия за растене и възможности да опиташ всички блага. Любовта споделя и най-малките трошици. Там, дето отсъства Любовта, има страдание и смърт. Като обичаш безсмъртните, безсмъртен ще станеш. Като обичаш, ти придобиваш нещо. Любовта носи утешение. Ако искате да се утешите, приложете я. Когато Любовта посети бедния, той става богат. В нея се разширявате и нагоре се качвате. В безлюбието се смалявате и надолу слизате. Никой не пропада от Любовта. Който обича, той се повдига. Всички хора се повдигат от три неща: чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Няма никакви изключения в това. В цялата история на Битието няма нито един човек, който да каже, че се е повдигнал по друг начин. Що е Любов? Това, което вечно печели. Що е омраза? Това, което вечно губи. Ако някой ме обича, печели. Ако аз обичам някого, и аз печеля. Защо не можете да постигнете желанията си? Защото не сте познали Любовта в нейната пълнота. Когато човек има Любов, всичко друго лесно се придобива. Здравето се дължи на Любовта. Безлюбието нищо не е допринесло. Безлюбието е сила, взета от Любовта и употребена в друго направление. Безлюбието ще се обезсили, ще се умори и ще има нужда от почивка. Нуждата от почивка показва, че трябва да дойдем при Любовта, за да вземем Сили от нея. Когато Любовта ти говори, ти всичко имаш. Няма по-голямо страдание от това, когато тя престане да ти говори. И когато тя не ни говори, това е поради нашето неразбиране. Когато дойде Любовта, всичко е близо; като си замине, всичко е далече. Когато дойде Слънцето, всичко е ясно; като залезе, всичко е неясно. В Любовта ще използвате най-малките подаръци. Не искайте големите дарове на Любовта. Да любиш е най-мъчното, но и най-лесното нещо. Няма по-лесно и по-мъчно нещо от това. Някой казва: "Лесно е да се приложи Любовта." За този, който знае, е лесно, а за онзи, който не знае, е мъчно. Хората на Любовта имат всичко в изобилие. Тя е магическа Сила. Щом човек влезе в Божията Любов, влиза във връзка с благата и от тях раздава на своите ближни. В човешката любов всичко умира. Единственото нещо, което дава от себе си, е Любовта. Всичко, което имаме, се дължи на нея. Това, което всякога дава, това, което всякога тече и никога не изтича, това е Любовта. Любовта казва: "Аз всичко вземам и всичко давам." За да я разберете, трябва да давате. В проявената, изявената и осъществена Божия Любов Доброто никне, Правдата расте, Истината цъфти, Мъдростта връзва. Мъдростта и Истината не могат да се разберат без Любовта. Любовта е, която дава подтик на мисълта. Любовта не обръща внимание само на външните форми. Докато обръщаш внимание само на външните форми, ти си във физическия свят. Като обръщаш внимание на съдържанието, ти си в духовния свят. Като обръщаш внимание на смисъла, ти си в Божествения Свят. Ти можеш да виждаш един човек само ако го обичаш. Само любещия човек може да вижда. Който не люби, вижда като през мъгла. Той не вижда и не разбира. Като отидеш при Любовта, ще се откажеш от всичко, което знаеш. Няма да и разправяш за страданията, за нищо няма да й разправяш. Тя не иска да й говориш за миналото. Тя не иска да знае и за бъдещето. Всяка отворена врата говори за разбраната Любов. Всяка затворена врата говори за неразбраната Любов. Казват за някого: "Сърцето му е затворено." Не ходете да хлопате на затворени сърца. Някой иска да бъде богат, знатен, силен. Това са затворени сърца. Тези- неща нямат нищо общо с Любовта. Някой мисли, че като се облече хубаво, като има знания, ще го обичат. Знанието е слуга на Любовта. То ни най-малко няма да те заведе при нея. То е превозно средство на Любовта. Ти обичаш един човек. Той е една дума в езика на Любовта. Всички хора са думи на Любовта. Но понеже тук на земята хората не са добри, те престават да са думи на Любовта. Следствие на това идват противоречията. Любовта е най-свободният акт на Божественото. Когато говориш за Божествената Любов, там се изисква героизъм. Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее. Има специални дни на Любовта, които само ние знаем. Да обичаш без да се встрастяваш. Аз бих желал да ви предам състоянието на онази душа, която е пълна с Любов и с жива вяра в Бога. Каква хубава дреха носи тя! Няма по-красиво нещо от това да намериш човек, в чието сърце живее Божествената Любов. Това значи да намериш скъпоценен камък или да намериш един извор. Такава трябва да бъде вашата представа за Любовта. Ако влезеш в пустинята с Божията Любов, тя ще я превърне в градина. Любовта е най-силна, но е и Сила. Никаква външна сила не може да й се противопостави. Ангелите се прекланят пред Любовта. Когато тя заговори чрез някой човек, той става силен и мощен. Силен е онзи, който има Любов. Той нищо не може да направи, ако тя не работи в него. Без Любов няма Сила, няма здраве, няма Живот. Аз знам колко време ще остане при мене един човек - според силата на неговата обич. Когато някой обича, стои по-дълго време. Любовта е пролет, безлюбието - зима. Безлюбието може да се сравни със залеза, а Любовта с изгрева. Любовта е огън, който никой не може да изгаси. Запалиш ли се веднъж от огъня на Любовта, вечно ще гориш. Всички връзки може да изчезнат, само една не може да изчезне - връзката на Любовта. Дето има Любов, всичко става. Дето няма Любов всичко се руши. Човек трябва да живее в Любовта така, както живее в светлината и във въздуха. Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито е съблазън за другите. Когато слабият стои на пътя на Любовта, тя го заобикаля, за да не го прегази. За всички, които не познават Любовта, Бог има особени реторти. Той ще ги възпитава. Дървото, като те обикне, ражда по-сладки плодове, изменя се. Като отидеш при един извор, ако те обича, той почва да клокочи, да тече по-силно. Ако не те обича, намалява се това бликане на вода. Ако ръката на един човек те обикне, ръката ли те обича? Зад извора стои едно Разумно Същество, което те обича. Светът страда от малката Любов и благува от голямата. Смисълът на Живота седи във вечното постигане на Любовта.
-
Законите на Паневритмията са написани в целия всемир. Паневритмията съществува в цялата природа. Има една хармония и ритъм в цялото битие.Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно цяло. Това именно е Паневритмията. При движението на небесните тела се осъществява тъй наречената Хармония на сферите – една музика, която изпълва цялото пространство.” И така, Паневритмията, която ние познаваме като танц, е изображение, отражение в земни условия на космичните закони. Знанието за вселената и законите на Битието е било разкривано от Учителите на човечеството от древността до днес и от най-дълбока древност това знание е било давано на човека чрез символи и образи. Човешките езици в най-малка степен са годни да изразят истинското знание. Учениците на окултните школи са били обучавани да разгадават символите и да общуват посредством тях. В древните храмове се е търсил синтез между идея, слово,образ, жест, музика и това е било постигано в жреческите церемонии и танците на древните мистерии. Този синтез позволява да се изрази есенцията на един закон, на една идея. Този синтез намираме в свещения кръгов танц Паневритмия. С течение на времето средствата за общуване се усложнявали и същевременно губели от своята дълбочина и изразителност. Човек загубвал говора на тялото, на песента, залагал все повече на думите, човешките езици загубвали силата, музикалността и дълбочината на древния език. Така достигаме до съвременния човек, който живее предимно в ума си и се опитва да изрази обърканите си мисли и реакции с непълноценни изречения. Естествените природни движения са рядкост. Цялата стойка на тялото, походката, гримасите, жестовете на хората отразяват един непълноценен живот. Съвременният човек е едно разкъсано същество – разкъсано е Божественото триединство в него. Защото човек е създаден “по образ и подобие на Бога” и отразява в себе си триединния Бог . Божественото триединство на Дух – Душа – тяло, се проявява чрез единството на Ум – сърце – воля, изразяващи се посредством мисъл – чувства – движения или действия . Точно това обединение е нарушено. Човек се е откъснал от своя първообраз на прекрасно, космично същество, свързан с Бога и природата в себе си. Какво би станало, ако отново се съединят в едно Идея – чувство – движения? Магия. Това е достоянието на маговете, които владеят силите на природата, защото владеят силите в себе си. И точно това – съчетанието на права мисъл, с красива мелодия и хармонично естествено движение – това е Паневритмията, това е свързване, възобновяване на връзката между трите свята: Светът на Духа – от където идва идеята, светът на Душата, който дава мелодията и образа и светът на волята, проявена в материята чрез движение. Паневритмията обединява тези три свята, което обуславя могъщото и въздействие върху всеки един от участниците в нея както и върху пространството наоколо, върху местата, където се изпълнява. Паневритмията има целебно въздействие върху областите и местата, където се завърта свещеният й кръг. Дадена в началото на века, тази “наука за красивите и хармонични движения”, както я нарича Учителят Петър Дънов, се разкрива широко в света сега, когато човекът се готви да прекрачи в новото хилядолетие и заедно с това в нов етап на съзнание. Каква е връзката на Паневритмията със съзнанието на човека? “Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност е движението. Разумността започва с движение. Всяко движение има смисъл само когато е в съгласие със законите на Природата, които представляват нейния език. Разумните движения представляват наука, към която хората някога ще се върнат. Когато движенията на хората се диктуват от хармонични мисли и чувства, те всякога са красиви. Колкото по-голяма хармония съществува в човека, толкова по-красиви са неговите движения.” И тъй – мисълта се отразява върху движенията а движенията - върху съзнанието.” Този танц или тази практика, кяето прилича на танц е създадена така, че да бъде универсална и всеки да намери в нея това, което съответствува на нивото и нагласата му. Детето ще се научи на пластика и красиви движения, ще развива съзнанието си спокойно и хармонично; философът ще търси и намира окултните закони, обосноваващи движенията й, болният ще усеща как в него се влива нова сила и здраве. Паневритмията влияе върху всички тела на човека. Движенията на Паневритмията тренират физическото тяло и развиват волята, изграждат правилна стойка и навик за хармонични движения, те водят човека към така наречените “свещени движения” : “Някой път човек прави някакво движение с което предизвиква благоговение у другите хора. Тези движения са особени и се случват много рядко. Затова аз ги наричам свещени движения у човека. Някой път човек си помръдне само ръката. Но свещено движение е то. Грациозни движения има у човека. Те са най-хубавите, най-красивите неща, които оставят в нас дълбоки впечатления.” Душата се отваря чрез красотата на музиката и поетичните образи на Паневритмията, които говорят с нейния език. Текстът на стиховете, точно съответствуващ на музикалната фраза, е на пръв поглед много прост и за изкушените в словото изглежда детински, но той пресъздава архетипни образи и символи, отпечатани дълбоко в света на душата. Използвани са “силните” думи в българския език, тоест тези, чиито вибрации съответствуват на същността на думата, това са коренните думи на всеки език. Техните вибрации съвсем точно съответствуват на музикалния израз и изпълняваното движение, и така сътворяват магията на триединството. Умственото тяло на изпълняващия Паневритмия се обогатява посредством самия процес на проникване на мисълта през словото и символа към идеите и законите, заложени в тях. Енергийното тяло се привежда в състояние на хармония и баланс, тъй като от една страна по време на танца се създават условия слънчевата енергия свободно да прониква етерното тяло и земната енергия да се провежда правилно, от друга страна хармонизирането на ума и емоциите също балансира енергиите в неговото електромагнитно поле. Физическото тяло на човека е създадено да бъде инструмент за проява и работа на Аза в тази триизмерна реалност. Тялото на изпълняващия паневритмични упражнения става съвършен инструмент, чрез който човек изразява, описва, обрисува, ”изговаря” символи, геометрични фигури, чертаещи законите на Всемира. Така дори без да е запознат с тези закони, човек се хармонизира с тях по време на танца. И извършвайки неговите движения, човек работи за своята лична еволюция, за развитието на своя творчески потенциал . Регулярният досег със законите на хармонията и красотата при непредубеденото и отворено практикуване на Паневритмия води до неизбежното им проявление в живота на практикуващия този танц рано или късно. Това е магията на Паневритмията. Да видим как е построена Паневритмията като танц. Тя се танцува в кръг – символ на завършеност на процесите, на Божественият свят на съвършенство. В първата част участниците се движат в периферията на кръга в посока, обратна на часовниковата стрелка – това е посоката по която планетите се движат около слънцето. Във втората част – Слънчеви лъчи, участниците се движат навътре към центъра на кръга и после навън, изобразявайки “Божественото дихание” – приемането на животворна енергия и сила от Бога и прилагането, проявлението на тази енергия в живота. В третата част – Пентаграм, участниците са вече част от самия кръг – негови движещи се радиуси. Това е стадият в индивидуалната еволюция при който човекът слива своята воля с Божията воля и става съработник на Бога. Особено внимание заслужават първите десет упражнения, обединени в Цикъла “Първият ден на Пролетта”. В него са представени като че семената, зародишите на всички паневритмични упражнения, които се разгръщат по-нататък. Десетте упражнения бележат стъпките в пътя на човешката душа до нейната пълна реализация. Заедно с останалите 18 упражнения те образуват цикъл от 28 упражнения - първия дял на Паневритмията. От упражнението “Запознаване” нататък двойките игрaят с хванати ръце, осъществявайки физически контакт. Изобразена е последователността на установяване първо на вътрешната връзка с Бога и едва тогава създаване на правилни външни връзки. Душата, която е пробудена, свързана с Бога, само тя намира съответната на нея душа,с която започва да работи. Във втората част – “Слънчеви лъчи” този процес – съединението, съчетаването на двата принципа – мъж – жена, ум-сърце се развива по-нататък. В “Слънчеви лъчи” двойките се движат навън и навътре по радиусите на кръга като едно цяло. Умът и сърцето взаимно са балансирали своите енергии в едно хармонично цяло. Всеки от дванадесетте лъча се състои от 12 души - шест двойки, което прави общ брой на участниците е 144 човека. В седма глава на Йоан се казва: „И чух броя на отбелязаните с печат 144 000 от всички колена на синовете израилеви.” Дванадесетте лъча са дванадесетте колена. Или това са новородените, преминалите през стъпката “новораждане”, които са постигнали съвършенство и работят като дванадесет групи в всеки в своята сфера на битието. В третата част на Паневритмията – Пентаграм участниците са радиуси на кръга. Те са съработници на Бога, те са носители на космическото съзнание,развили са в себе си петте основни добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Това са учениците, които са прекрачили егото си и са способни да работят за Божието Царство и проявлението му на земята. “Движенията на Паневритмията са извлечени из самата Природа. И само тези движения са мощни, силни, обновителни, които са извлечени от нея. Законите на паневритмичните движения са написани в целия всемир. Тези движения са основани на дълбокото познаване на силите, действащи в човешкия организъм и цялото битие.” Паневритмията е израз на законите на красотата и хармонията, които движат Битието. Защото във всемира всичко е точно. Планетите и слънцата танцуват своята Паневритмия – т.е. движат се в общия космичен ритъм, който е обусловен от една велика, подлежаща го разумност. Кеплер е говорил за музиката на сферите. Нютон е бил не само велик астроном,но и астролог, което се премълчава в съвременните учебници. Айнщайн е бил дълбоко вярващ и на него принадлежи израза:”Господ не хвърля зарове” т.е. няма случайности . Великите умове, които движат науката напред- всички до един споделят убеждението, че зад физичните закони на проявената вселена има друг закон, че законите,които движат планетите са частен случай от други закони – законите на духа. И че вселената и пространственно – временният континуум са краен израз на една безкрайна творческа същност. Тези именно закони са заложени в Паневритмията. ПАНЕВРИТМИЯТА – ТОВА Е ВЕЛИКАТА ВСЕМИРНА ХАРМОНИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО.
-
Тази вечер стана дума за съня. Учителят каза: - Легнеш си вечер, оставяш си тялото, чувстваш, че се движиш, обаче тялото ти е неподвижно. Тялото ти има едно съзнание, а ти друго. Ти се движиш, но те е страх да не би да се скъса връзката и се връщаш, не можеш да разкажеш на обикновеното си съзнание онова, неизмеримото, което си преживял горе. Обикновеното съзнание на тялото ти казва: "Ходи, ходи, но много далече не отивай!" Вечерно време, понеже тука няма условия да работим, оставяме тялото си, отиваме на друго място да работим. В това време други работят върху тялото ни. Природата е като грижлива майка. Когато хората спят, изчиства къщата ни - тялото - обновява го, за да може след събуждане човек да продължи работата си. Във време на спане душата излиза от тялото. През това време Разумните Същества почват да работят върху неговите клетки, за да ги обновят и възстановят нарушения космичен ритъм. Когато ляга, човек трябва да се моли, за да бъде тялото пазено и оградено във време на спане от лоши влияния. Отрицателните, мрачните състояния се предават от един човек на друг. Това става особено през време на съня. Човек трябва да спазва закона на психичната охрана, т.е. вечер като си ляга, трябва да огради тялото си. От друга страна, благодарете на разумните ваши приятели, които пазят телата ви, когато сте излъчени през време на спане. Иначе щяхте да ги намерите ограбени и разрушени. Някой път не спиш добре, защото се преуморяваш, понеже за малки работи харчиш голяма енергия. Това прилича на следното: искаш да забиеш малък гвоздей, а удряш с голяма сила върху него или за малки неща се безпокоиш много. Трябва ли такава сила, за да забиеш един малък гвоздей? Истинската почивка не се състои в много спане. Преди да е легнал, човек трябва да се освободи от всички тежки преживявания и отрицателни състояния, които е имал през деня. Трябва да се освободят ума и сърцето ти от всички противоречия. Ако тялото, умът и сърцето на човека не са тонирани, като заспи той се лута в астралния свят без да намери училището, където се изучават неговите закони. Като се събуди той е недоволен, нищо не е разбрал. Човек учи и когато спи. Ако човек страда от безсъние, да стане от леглото си, да изтрие тялото си с топла вода и кърпа, да измие краката си с топла вода и да си легне. Ще има укрепителен сън. Свойството на астралния свят е, че там нещата се предават в символи, в образи. Затова някои сънища са символични. Сънуваш, че си влязъл в къща и те гонят, влязъл си в друга - пак те гонят. Къщата символизира тялото. В съня си влизаш в едно тяло и мислиш, че е твое, а то не е твое и излизаш. Влизаш в друго тяло, мислиш, че е твое, пак излизаш и т.н. Когато човек спи, между неговото духовно тяло и физическото му има една нишка. Когато човек влиза неестествено в тялото си, например при уплашване, може да стане преплитане с етерния двойник на друг човек. За да имаш реална среща с някой човек горе във време на сън, трябва да имаш най-чисти и добри мисли за него. Щом държиш в ума си неговите недостатъци, не можеш да го видиш горе.