Донка

Да разбирам ли, че не сте съгласни с думите ми: Спорът е средство за овладяване на изказът, моралът, разумът и вярата. Това е моята позиция. За простака и "лош поглед" е достатъчен за караница/грабеж/убийство. Всичко може да е повод и всеки може да му е виновен, но е несправедливо да заклеймяваме спорът за това. Ще се повторя, че Според мен сме на сходни позиции. "Пречупващото" поведение и нагласи винаги са губещи - при това се проявяват във всички сфери и ситуации. Но вместо да сме част от проблема, защо не опитаме да сме част от решението му? Как по-конкретно спорът става "средство за овладяване на изказът, моралът, разумът и вярата"?

Очевидно не сте прочели продължението на поста ... което е нарушение.... и не се зачита за аргумент

Това беше темата на моя първи урок - като стажантка в последния курс на университета. Децата спориха за класическата и за попмузиката (тогава тя беше хит). Не се изроди в караница и в надприказване. Но на дъската стояха (и се спазваха стриктно) следните "закони": 1. Всеки от отборите има право да говори само за достойнствата на жанра, който защитава - няма право да прилага негативни аргументи за това, което защитава другия отбор. 2. Всеки отбор има право на 2 минути, за да изложи свой аргумент, след което е длъжен да изслуша аргументите на своите опоненти - също 2 минути. Всеки опит за прекъсване "струва" 2 минути повече за опонентите. 3. Отборите нямат право да повтарят под някаква форма вече изложен аргумент - поседният не се приема само ако противния отбор докаже със запис в тетрадката си, че този аргумент вече е бил излаган. (което означава, че и двата отбора записват аргументите си взаимно). 4. Приемат се само аргументи, които не са изложени на български език (не се вземат предвид грешките). Интересното беше (аз не го очаквах) - деветокласниците приеха съвсем естествено законите и ги спазваха съвестно. Съмнявам се дали възрастните биха го направили... Още по-интересно - в края на часа опонентите започнаха да си разменят имена н композитори, изпълнения и изпълнители.... Може би вместо да спорим тук дали има място спора, хубава идея е да споделим кога и как спорът да е полезен за спорещите...

Докато четях разсъжденията по темата, ми хрумна въпрос: - А възможно ли е единият събеседник да приема разговора като споделяне без да изпитва нужда от какъвто и да било (дори и благ) компромис между неговата собствена и позицията на другия събеседник, дори и ако двете са противоположни. При това вторият събеседник да тълкува поведението на първия като спор, защото първият не желае да смени своята позиция с неговата или пон да направи някакъв разумен компромис между двете. Трудно ми е, явно да го събера в една формулировка. Например: Аз, от едната страна, имам свой стил на отношения с учениците си, моята колежка - естествено различен от моя, но в някои отношения нашите изходни принципи и методи са напълно противоположни. Да речем тя смята оценката и тестовете за много важен мотивационен фактор, аз, обратно, смятам интереса и удоволствието от процеса. Аз смятам за нещо напълно нормално аз да не давам тестове и да не пиша оценки, а тя да поставя основното ударение върху тях. Тя, обаче да смята, че аз споря с нея и не искам да приема нейната позиция, защото отказвам да давам тестове и да пиша оценки и не желая да ме убеждава нито аз правя опит да я убеждавам кой е прав.

Мнозина братя и сестри бяха учители. Те прилагаха методите на възпитание, които Учителят даваше, а когато идваха при него, споделяха своите опитности. Учителят ги слушаше с голямо внимание, развиваше и допълваше това, което беше дал, запознаваше ги с методите на Разумната Природа, като посочваше и как да се приложат те в училище. Така постепенно той положи основите на новата педагогика. Веднъж, на екскурзия в планината, се повдигнаха въпросите във връзка с възпитанието на детето. Учителят каза: - Системата на образованието трябва да се измени. Нещо ново трябва да се внесе. Човешкият дух се стреми към нови начини и методи, чрез които да се прояви Божественият Живот на земята. Всички трябва да допринесете нещо за Новата Култура. При възпитанието на човека трябва да се внесе нещо ново, което коренно да измени възгледите му за Живот. Някои възпитателни методи, които днес се прилагат, не са нищо друго освен дресиране. Вие възпитавате човека при известни условия, но щом бъде поставен при други условия, той се проявява пак по старому. Детето не че не знае, но прозорчето, през което гледа, е малко. Но колкото повече детето расте, толкова прозорчето става по-голямо. Възможностите на детето са вътре в него. Бог е насадил новото у човека и то отвътре Вьзпитателят трябва да създаде условия за развитие и растеж на онова, което е вложено в душата от Бога, а не той сам да насажда нови идеи в нея. При съвременното възпитание ние искаме да направим детето като нас Това е погрешно. Дайте му подтик да развие вложеното в него. Ако някои ученик е нервен, нека си остане нервен. Онзи, който е тих, оставете го да си бъде тих Може да го накараш да скача, но то е неестествено за него. Човешкият живот можем да разделим на три периода от по седем години. Но от друго гледище можем да го разделим на периоди от по 33 години. В 33-та си година всеки човек, съзнателно или несъзнателно, влиза в духовния Живот. В него нещо се уравновесява вътрешно. В 66-та си година човек влиза в Мъдростта. И след тази възраст нагоре живее вече в Божествения свят. В него се проявяват душата и духът. Това трябва да има приложение при възпитанието. Защото в първите десет години ще се даде подтик на това, което в съответния период ще даде своите плодове. Един закон гласи: не можеш да предадеш на другите хора това, което нямаш. Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш в него. Не можеш да събудиш доброто в човека, ако ти нямаш доброто в себе си. Същото се отнася до знанието и до Любовта. Този закон има приложение в педагогиката. Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още през бременността, това е важното. После, след като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: "Майките ще оправят света." Майката във време на бременност може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. След раждането връзката между майката и детето продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце, губи нещо ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и на детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си най-малкото до 14-15 годишна възраст. Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му и обкръжаващата среда не могат да му дадат и за двадесет години. Статистиката показва, че деца, расли до 20-годишната си възраст при любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени о родителска любов. Законът е такъв: колкото повече боледуват децата, толкова любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа. Ако бащата и майката са мислили да вършат престъпление, синът, който се ражда, може да го извърши. Затова хората трябва да бъдат чисти, да имат чисти мисли и чувства. Щом човек храни една нечиста мисъл, тя може да се въплъти в детето. Ти, като майка, като милваш детето си по главата, кажи: "Да влязат в тебе Божествените мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя, да влязат в тебе благородни чувства!" Който се отнася добре с растенията и животните, и с хората ще бъде внимателен. Това е моралът на Новата Култура. Майките трябва да научат детето, че Божественият Живот прониква в цялата Природа - в цветята, в дърветата, в мушичките и птичките, във всичко. Докато детето вярва, че учителят не лъже, последният има авторитет. Усети ли, че учителят лъже, последният вече няма авторитет пред детето. Същото е и с родителите. Никога не говорете в отрицателна форма: "Не прави това, не прави зло!" А казвайте: "Прави добро!" Вместо думите "Не лъжи!", кажи: "Говори истината!" Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното. Някой път даровитото дете, като замине отвъд, оттам помага и повдига по-малко даровитото на земята. Един брат запита Учителя: - Запазва ли се връзката между членовете на семейството в бъдещите преживявания? Учителят отговори: -Запазва се според Любовта, която съществува между тях. Има три вида ученици и с тези три вида ученици вие трябва да се съобразявате. Първо - ученици на обективния ум - те са ученици на фактите, на наблюдението. Второ -ученици на литературния ум; те са ученици, които могат да отидат от фактите до законите. И трето - учениците на философския ум, които отиват от фактите до законите и от законите до принципите. Като работите с учениците, трябва да се съобразявате с това и да знаете с кои ученици как да работите. Една учителка каза: - Понеже не мога да зная кой ученик от коя група е, а трябва да работя в класа с всичките, аз в моите уроци ще давам храна и за трите вида ученици: на фактите, законите и принципите. И тогава всеки ученик ще схване и ще разбере това, което му трябва. Учителят продължи: - Невъзможно е да възпитавате двама души по един и същи начин. Колкото хора има на земята, толкова различни методи има на възпитание. При възпитанието им може да се приложи един и същ принцип, но никога един и същ метод. Неуспехът на съвременната култура се дължи на това, че възпитателите си служат с един и същ метод на възпитание. Това е механично разбиране. Че някое дете е направило гримаса, не обръщайте внимание. Преди да влезе учителят в стаята, цялата стая е в прах. Учителят, като влезе не проявява недоволство, а казва да се отвори за малко прозорецът. Първото нещо е да не се обръща внимание, когато децата не мируват. Например, ако едно дете е откраднало плодове, учителят да го повика и да му даде цяла торба с плодове. Когато работи с децата, човек трябва да има голямо търпение. Една учителка ми разправи, че когато казала на един ученик да стане да разкаже урока, той не поискал да стане. И учителката се разсърдила. А пък аз, ако съм на нейно място, ще оставя този ученик, щом не иска да стане; ще кажа на съседния ученик да стане. Ако той не иска, ще попитам друг ученик да стане и да разправи. Друг път ще попитам онзи ученик, който сега не иска да стане. И ако пак не иска, пак ще го оставя. И след няколко опита той вече ще иска да стане да говори. Една сестра попита: Ако някой ученик не мирува и нарушава реда, какво трябва да правя? Иди при това дете и го заговори. Попитай го: “Как се казва баща ти, майка ти? С какво се занимава баща ти? Имаш ли други братчета и сестричета, как се казват те, на колко години са?” и пр. Тогава това дете ще се сближи с тебе и ще стане мирно. Трябва да имате методи за култивиране на добри мисли и чувства. Начинът за възпитание днес е механичен. Той е само сортиране на фактите. Една сестра запита: Учениците ми задават много въпроси и аз всеки месец веднъж ги разглеждам в час. По кой начин да постъпя с тези въпроси? Най-напред гледайте сами да отговарят на тези въпроси. Нека с тяхната помощ да се получи отговор. И това, на което те не могат да отговорят, вие ще им обясните. Учителят трябва да гради върху онова, което учениците носят в себе си. Те носят в себе си големи богатства. Учителят трябва само да помогне да се открият тези богатства. Това трябва да каже учителят на учениците - те да разберат, че носят богатства. Говорете на учениците за Любовта, която носи здраве, за Мъдростта, която освобождава от противоречия и за Истината, която освобождава от ограничения. Младото поколение може да се оправи само по три начина: по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако се опреш на закона на Любовта, ще се яви правилният Живот. Ако се опреш на закона на Мъдростта, ще се яви правата мисъл и ще дойде знанието. Ако се опреш на закона на Истината, ще се роди свободата. Тези три неща ще трябва да се съединят в едно. При Любовта трябва да се почне с яденето. Как с яденето? Например този, кои го яде, да сподели с другите това, което яде. С това да почне проявата на Любовта! Значи, Любовта да започне от материалните работи. Възпитанието най-първо трябва да почне от храната, от пиенето на водата, от дишането и приемането на светлината. В основното училище детето трябва да твори чрез сърцето и въображението, а в гимназията - чрез сърцето и ума. Ако възпитателят иска да изправи своя ученик и апелира само към неговия ум или сърце, няма да има резултат. Но ако говори и на душата му, ще има резултати. Когато някой ученици не мируват и правят пакости, то е защото знаят, че учителят не ги обича. Тогава учителят да намери една добра черта в тях, да ги обикне и те ще се преобразят. Като не мируват, те искат да кажат: "Ето, ние сме такива, каквито ти ни мислиш. Ние се проявяваме такива, за каквито ти ни мислиш. Нали ти мислиш, че сме лоши и ето - лоши сме." При обучението и възпитанието детето трябва да се учи от Природата. Отглеждането на цветята трябва да се използва като метод при новото възпитание. Детето трябва да изучава растенията. То трябва да ги обича. Във всеки училищен двор трябва да има градина, да има посадени растения. Трябва да има нещо, което да е проводник на Божествените енергии: череши, ябълки, сливи, круши, дюли, орехи и др. Жълтите цветя предават интелигентност, червените - живот и здраве. Като насърчавате децата да садят цветя - жълти, червени, бели, цветята ще ги възпитават чрез краските си. При всяко училище трябва да има градина, в която децата да работят. При това трябва да знаем пропорциите: колко дръвчета ябълки, сливи, круши и други плодове да се насадят и какво влияние упражнява всяко дърво. Всяко дръвче, което детето отглежда, влияе върху него. Така всичко в Природата действа възпитателно. Плодните дървета учат децата на щедрост, на любов, на даване, на служене. Трябва да се обясни на децата: тези дървета ни дават своите плодове без да искат нещо, освен да посеем техните семена. Кажете на децата: "Бъдете работливи като пчелите, бъдете постоянни, както е постоянно растението. Бъдете яки, като дъба и непоклатими. Никой да ви не отклони от вашата идея." Природата трябва да се изучава по такъв начин. Ако бихте дали такива обяснения на децата, щяхте да имате съвсем други резултати. Всичко това би дало нов подтик на човечеството. Първият метод, с който трябва да започне новото възпитание, е музиката. Едно нещо, което желая на българите, е да станат музикални. Музиката да работи в техните умове и сърца, на музиката трябва да се обърне особено внимание като важен възпитателен фактор. Паневритмията трябва да се въведе в училището. Един час на ден, употребен за Паневритмията ще подготви ново поколение. Органическата геометрия може да я направите много интересна за учениците, т.е. изучаване на формите и линиите, които срещаме в Живата Природа. При възпитанието на децата всяка форма влияе по особен начин. Една круша, един грозд - това са творения на ангелите. А те са художници. В бъдеще няма да се говори на децата за добро и за зло, за прави и криви линии, за правилно вземане на тоновете. Няма да има морализиране. Геометрически и музикално ще им се говори за Живота, с чертежи и линии. Ще се изучават фигурите и формите на Природата и ще се правят преводи. Ако аз бях учител, щях да съчиня много разкази за децата, достъпни за тях. Да се изтъкне на децата чрез приказки, че когато човек прави добро, печели, а когато прави зло - губи; ще изгуби силата или богатството, или красотата си и др. Ще им се разправят приказки за камъните, за цветята, за дърветата, за животните. При гениалното дете почвата, върху която е посадено, е много добра. Външните и вътрешните условия са много добри. Там лесно се работи. При талантливото дете почвата не е толкова добра, а при обикновеното дете - още по-малко. От обикновените деца стават талантливи, от талантливите - гениални. На десет обикновени деца трябва едно талантливо. На десет талантливи деца трябва едно гениално. Ако няма гениални деца между учениците, последните не могат да се развиват правилно. Гениалните и талантливите деца ще бъдат подтик за обикновените. Аз бих турил едно крадливо дете между две честни и съвестни деца. Те ще му въздействат, ще го възпитават. Ако пък едно дете е много щедро, ще го туря между две лоши деца, за да уравновесят неговата добрина. Така и едните, и другите ще се ползват. Човек не трябва да се учи с цел да се прехранва. Знанието е необходимо за човешкото развитие, а не за прехраната. Човек трябва да обича знанието, а не да гледа на него като професия. Гледа ли на знанието като условия за прехрана, човек постепенно се изражда. Приеме ли го с Любов, той се повдига. Това трябва да се приложи при възпитанието. Новото Учение, което носи Всемирното Бяло Братство, трябва да се приложи първо в училището. На младите, които идат сега, трябва да се дадат условия да узреят. Те идват с големи капитали. Изворът на Доброто - за теглене

Съгласна! От опит с качена автентична снимка. Доста чаках и мислих, доста избирах какво точно - откога да е снимката и какво точно да се вижда. Поех риска. Имаше смисъл тогава - и сега още има. Да, усещала съм всякакви влияния - усещала съм дори помощ... във важни моменти. Но наистина човек трябва да е готов за това, да внимава много и да знае, че има смисъл. Това за провокациите си е съвсем вярно. Правила съм го неумишлено и съм си поемала последствията. И сега осъзнавам, че провокирам интереса.... Но това е изпитание...

Единадесет години Учителят е правил френологични изследвания върху българина. За резултатите от своите проучвания много малко е говорил. Веднъж като бяхме на планина някой от братята запита Учителя за мерките и за съотношенията в човешкото тяло, както и за неговите изследвания върху българина. Учителят каза: - При френологическите изследвания има една трудност. Има хора с много нисши сили. Като измерите главата на такъв човек, после дълго време трябва да се чистите. Преди години отидох в една гимназия. Поисках от учителите да доведат 10, 15, 20 ученика. Казвам им: „Ще ви кажа какво може да стане от всеки един от тях, какви дарби имат; вие изберете учениците.” Казвам за един ученик: „Този ученик е слаб по математика, има двойка.” За друг ученик казах, че има тройка, а за другия - четворка. А този - шестица. Учителите ме питаха: „Откъде знаете това?” После измервам главите на учителите и жените им. На един от учителите, който се съмняваше, казвам: „Вие искате да се убедите. Ще ви кажа какво ще ви се случи след един месец.” Както му казах, така и стана. Като седя три - четири дена в един град, отивам на друго място. Срещам болен. Измервам главата му и казвам с какво трябва да се лекува. Правих измервания на българите, за да видя на физическото поле какви са, имат ли бъдеще, какво може да излезе от този народ. Исках да видя какво Бог е вложил в него. Търсех все ценното, което е вложено от Бога. Има един начин, по който можете да познаете хората. Той е следният: като дойде един лош човек при вас и вие ставате лоши. Минават отрицателни мисли през вас. Като дойде добър човек при вас, ставате добър. Както е устроено човешкото тяло, така живее човек. Главите и костите на всички раси носят цялата им история. В бъдеще, като се изучават главите им, ще се изучи историята им. Когато главата горе е широка, съвестта е развита. Щом е стеснена главата отпред и отзад, съвестта не е развита. Щом главата е широка горе, такъв човек става за касиер. Онези мозъчни центрове, които са развити, от тях излиза светлина. Например, ако центърът на съвестта е добре развит, оттам излиза бяла приятна светлина. Ако е развито религиозното чувство - Любовта към Бога, от центъра на това чувство, който се намира в горната част на главата, ще излиза светлина. На престъпните хора главите са много широки около ушите. Нарушена е пропорцията на главата. Главата на вълка е широка около ушите. Овцата няма такава глава. Тя е миролюбива. Ако кажа на хората всички тези факти, всичката истина за разбиране на характера и те почнат да четат живота на човека по главата, лицето, ръцете и пр., тогава те ще търсят само отрицателните черти един на друг. За мене един човек е като семка на хубава ябълка. Като се посее, ще дава плод. Всеки човек е интересен. Показаха на Учителя портрета на един общественик. Той каза: - У него разстоянието от ухото до основата на носа е късо, а от ухото до задната част на главата е много голямо. Това показва, че той е материалист и че сега започва да работи в областта на науката. Интелигентността, качествата и способността на човека се определят от размерите на челото, носа и брадата. Отношението между широчината и височината на челото дава мярката, по която съдим за човешката интелигентност. Ако челото е високо и тясно, интелигентността е ограничена. Ако челото е ниско и широко човек има широчина, а няма дълбочина. Брадата е светът на душата. Брадата е малка, понеже душата е далеч. Носът и скулите показват живота на сърцето, а челото изразява умствения свят. Волята на човека е изразена в брадата. Ако брадата има падина, ако е вдлъбната между върха и устата, това показва вярност и приятелство, привързаност. Ако волята на човека започва да отслабва, брадата му се намалява и палецът му почва да става по - къс. Само интелигентният, честният и добрият човек може да преобрази своето тяло, да подобри челото, носа и брадата си. Най-малкото подобрение в чувствата е в състояние да подобри вашия нос. Най-малкото подобрение във волята оформя брадата, а правите мисли внасят подобрение в челото. Долната част на челото представя обективния свят, а горната - субективния. Челото е разделено на три области: долу е светът на фактите, средата е светът на законите, а горе е светът на причините и последствията. Долната част на челото възприема фактите, средната ги складира, а горната ги организира и разумно разпределя. Всички тези измерителни науки: френология, физиогномия и пр. са изопачени. Всичко е използвано все за материални работи. Днес изучават само дефектите на хората. Трябва да се дойде до истинската наука. Трябва да се намерят нормите за носа, за устата, за веждите и пр. Ако те отговарят на нормите, тогава имат правилен, нормален строеж. В целия организъм трябва да има съразмерност. Дължината на носа показва интелигентност, широчината - интензивност на чувствата. Широкият нос показва топлина, а дългият - светлина. Тези работи малко художници ги знаят. Колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа е 4 сантиметра. Такъв човек се отличава с голяма активност на чувствата. Каквато и работа да почне, ще я свърши. Горната устна е активна, а долната - пасивна. Еднакво широки трябва да бъдат устните. Ако горната устна е по-широка, човек дава повече, а взема по-малко и обратно. Хората с дебели устни са лениви. Ако устните са много тънки и това не е добро. Ако имате дете с дебели устни, трябва да знаете по какъв начин да го възпитавате, за да въздействате на неговите енергии. Щом чувствата на човека се възбудят чрезмерно, устните му стават дебели. По ушите може да узнаете колко ще живее човек. Колкото човек е по-напреднал, толкова ухото му отива по - назад, разстоянието между носа и ухото става по - голямо. Някои, които са слаби по математика, нямат антена и центърът по математиката е слабо развит. У някои паметта е слабо развита. Центърът на паметта е в средата на челото. Малко хора имат хубава памет. Ако човек има тънки вежди, това смекчава характера му, но волята му става по - слаба. Ако веждите му са много дебели, волята му е силна, той е много наблюдателен, но същевременно и груб. У наблюдателните хора има разсъдливост. Хората с тънки вежди имат голяма чувствителност, интуиция, но разсъдителността е по-слаба. Честният човек има определен брой косми на веждите си. Онези, които не са честни, липсват им известен брой косми. В Невидимия Свят е определен точният брой на космите на веждите. Човек, който има дълга коса, е магнетичен, има много енергия. А човек, чиято коса окапва, не е магнетичен, той е сприхав. Косата е проводник на добри чувства. Причината за окапването на косата не е от един живот, а от ред поколения. Косите на интелигентния човек са меки и нежни. Ако косите са твърди, това показва, че човек е живял в груба среда, която му е противодействала. Ако косите са меки, това показва, че е живял в среда, благоприятна за развитието му. Космите на веждите са правилата на Божествения и ангелския свят. Косите на главата са правилата и законите на цялото Битие. Всеки косъм представлява велик закон в Природата. Космите са антени. Лицето на човека в бъдеще ще бъде по - красиво. Съвременните хора имат идеал, но мъчно може да се намери правилен образ на човешкото лице. Има лица като правоъгълници. Такива хора са много активни. Продълговатите лица показват творчески натури. У хора с обли лица преобладават чувствата. Когато лицето е много широко, с големи скули, тези хора са много консервативни. Скулите на много хора сега са анормални. Трябва да се вземе предвид и каква е пропорцията, какво е съотношението между носа, ухото, цялото лице и пр. Характерът на човека не се определя толкова от статичните линии на лицето, колкото от линиите, които постоянно се движат. Кривите линии на съвършения човек са доста близо до правите, понеже имат голям радиус. Хора, които имат много криви линии изучават нещата предметно, отблизо. Човек, който руши, лицето му е обрасло с косми, брадата му бяга назад, носът му става по-къс, челото му е малко и ушите му стават малки. Това са признаци на израждане. Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство се отпечатват върху лицето. То постепенно огрубява, обезформя се, докато съвършено изгуби човешкия си образ. Това става не само с отделния човек, но и с цели общества и народи. Никога не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъл! Носът, ухото, окото и пр. имат живот; не трябва да ги пипаме грубо, рязко, а нежно, деликатно. Онова, което Бог е създал, е велико. Горната част на ръката, косматата страна, представлява мъжкия принцип, а долната, гладката - женския принцип. Върху връхното членче на всеки пръст, отвътре на кожата, има линии. У някои пръсти кръговете са концентрични, а у някои спирални. В последния случай влиянието е по-добро. Когато се ръкуваме, туряме палците отгоре на другата ръка. Значи, казваме на оня човек, с когото се ръкуваме, да върви в съгласие с Божествения Живот. Вие имате крака, а не знаете как да ходите. Знаете ли от каква важност е вървежът? Още като тръгнеш и излезеш от вратата, може да се знае как ще ти върви работата през деня. - Има ли някои белези, по които можем да познаем лошия човек от добрия? - Има. Лошите хора имат лошо ухание. Съвършеният човек трябва да бъде и мъж, и жена. Когато в лицето преобладават кривите линии, то е женско лице. Когато преобладават правите линии, то е мъжко лице. У съвършения човек има хармонично съчетание на кривите и прави линии. Когато човек свърши всички науки на човешкия и ангелския свят, ще влезе в първото отделение на Божествения Свят. Някои мислят, че много знаят. Колко знаят?

Когато любовта на майката към сина е собственическа, когато една жена се идентифицира с ролята си на майка и не се усети навреме да стане приятел на сина си, тя ревнува много и защитава територията си, гнездото си от заплахата над нейното "пиленце". И забравя че то вече нито е пиленце, нито някога изобщо е било нейно. По скоро тя е била негова временно. И я боли и живее в някакъв свой измислен свят, в който тя се изживява като единственият защитник на рожбата си, като единственият, който знае какво е добро за него.... Зависимост от ролята, не е любов това, нито е майчинство. На моменти имам странното усещане, че жената до моя син ми е по-близка дори от него. Като че ли виждам в нея жената, която сега му дава това, което аз му давах преди и съм щастлива, че е тя и че я има и че те се обичат. Пожелавам ви на всички да усетите щастието на майката, която наблюдава отдолу от земята как мъжът, който тя е държала в ръцете си от едно парче месце, вече смело и силно размахва криле - и до него лети нежна млада жена, в която той вижда част от себе си - и аз също....