Донка

Много ценя мненията на другите хора, с които заедно четем. Благодаря на всички, които споделят не само мислите, които са ги впечатлили, но и своите лични размисли. Всъщност аз не ги приемам като техни лични. Когато чуя или прочета нещо, за мен то е казано и написано, за да го чуя или видя - т.е. това също е вид Божият глас. Разбира се, моя вътрешна работа си е какво точно и как ще приема. Дали някой се опитва да ме поучава - ами това си е негов проблем, дали вместо да споделя, се опитва да прави "разбор" - пак не е моя работа. Преди доста време няколко пъти чух и четох такива опити - и нищо лошо - осъзнах тогава, че ако се опитвам да анализирам беседата, ще изпусна най-важното за себе си. Беше много добър урок за мен да го видя това отстрани. Наскоро четох няколко коментара в беседите, които сякаш ми отвориха очите за неща, за които не се бях замислила. Не казвам, че приех казаното едно към едно като мое мнение - но стига и само това, че разсъжденията ме накараха да отворя беседата и прочета това място отново.... Беше много важно за мен точно в този момент.

РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА Силен вятър гонеше мъглите в планината. Бяхме се устроили в долината край потока на завет. Буен огън виеше пламъци и дим нагоре. Гъстите храсти наоколо пазеха завет. Само от време на време поривите на вятъра удряха в огъня и разпръсваха рой искри. Около огъня беше топло и уютно. Чайниците вряха. Ароматният пушек от сухите смрики се смесваше с дъха на чая и с тръпчивия и остър вкус на мъглата. Големият червен чайник беше изпразван няколко пъти вече. Бяхме насядали около сухите храсти, около огъня и се греехме. Тогава една сестра каза на Учителя: - Не мога да се освободя от чувството, че зад всичкото това движение в Природата седят живи Разумни Същества. Учителят каза: - Природата е съвкупност от дейността на Разумните Същества. Човек трябва да гледа на нея като на сбор от Разумни Сили. Зад вятъра, зад мъглата има други Сили, които трябва да изучавате. Вятърът и мъглите са резултат на тези Сили. Докато не изучите Разумните Сили, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в противоречие. Една от задачите на хората е да образуват връзка с Разумните Сили. Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях седи една разумна ръка, която ги управлява. Зад всяко явление, каквото и да е то, се крие Разумна Сила. Тя го направлява. Отивате в една фабрика и гледате как се движат машините. Съзнателно ли е тяхното движение? Кой ги е поставил в движение? Инженерът. Той регулира движенията им. Той има предвид порядъка на цялата фабрика. Машините се движат по негова заповед. По същия закон и Слънцето си има Техник, който го е пуснал в движение и определя пътя му. И Земята, и Луната имат свой път на движение. Учените търсят причините на това движение във физическите сили, правят изчисления и създават разни теории. Прави са тези учени, но те не подозират, че зад всяка физическа сила се крие една духовна, Разумна Сила, която направлява нещата. Животът се проявява в една Велика Разумност. От единия до другия край на Живота има Разумност. Има напреднали Същества, които работят в Разумната Природа. За мене слънчевият лъч представлява Разумност. Една пъпка, един цвят е прозорец, през който виждам един висш реален свят, един възвишен свят, свят на Същества с голяма интелигентност. Ние виждаме материалния свят като че ли е мъртъв, а то всичко е живо. Перото се движи, но има едно Разумно Същество, което го движи. Перото не знае, но разумността на онази ръка, която го движи, знае. Има връзка между духовния и физическия свят. Физическият свят зависи от духовния. Ако гледаш материалния свят откъснато, нищо не можеш да разбереш. Но ако го гледаш като плод на Духовния Свят, тогава ще можеш да го разбереш. Когато съзнаеш, че зад материалните явления действат Разумни Сили, тогава тези материални явления ще имат друго влияние върху тебе. Геологическите промени не се дължат само на механически причини. Зад всяка промяна се крият Разумни Сили. Геолозите изучават фактите. Дали има Разумни Сили зад тези факти, това не ги интересува. Имало е много нагъвания на земната кора. И сега стават нагъвания, и в бъдеще ще има такива. Има нагъвания на дъното на Атлантическия океан. Сега има места, дето дъното се повдига. По какъв закон става нагъването? Как е станало нагъването, чрез което са се издигнали Хималаите, Алпите и другите планини? Разумните Сили са причина за това. Тези, които не действат съгласно с природните закони, Природата ги оставя свободни да вършат каквото искат, но ще опитат и последствията. А Природата има съвсем друго отношение към онези, които живеят в съгласие с нейните закони. И когато ще иска да направи нещо, тя ги предупреждава. Казано е: „Бог откри своите тайни на онези, които Го любят.” Новото Учение казва, че Природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват: „Ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари.” Там е нещастието на хората, дето мислят, че могат да подчинят Природата. Това е невъзможно. Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от умовете на вашите деца! Не е въпросът да подчиним Природата, но да я изучаваме, да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея. Мнозина учени се стремят да подчинят Природата. Докато я подчинят, тя ги подчинява. Природата скъпо отплаща за всеки опит да я подчинят. Тази всемирна война учи и възпитава хората. Природата ги пита: „Как смеете да измислите тези взривни вещества? Аз ще ви дам един урок, който ще го помните години.” Какво направиха хората, като надникнаха в тайните на Природата? Измислиха взривните вещества, аеропланите с цел да убиват, да се унищожават един друг. Подчиняване на Природата ли е това? Това е злоупотреба с божествените Сили. Вместо да ги употребяват за развитие на човечеството, те ги употребяват за унищожаването му. Един ден, когато хората минават край Природата, няма да вървят така самонадеяно и с пренебрежение към нея, но отдалече още ще духат да не се изгорят и ще питат: „Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?” Искат да подчинят Природата на човешката воля! В никоя свещена книга не е казано, че човек трябва да подчини Природата. Това създава в науката отклонение, което донесе ред нещастия на човечеството. Няма да бъде време, когато човечеството ще може да подчини Природата на себе си. Това е слабост на светските хора. Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев Съставител: Борис Николов Варна ©"Роял-77", 1992 г

ПЪРВИЯТ ЦИГУЛАР Дълбоки родствени връзки свързват човека с Природата. Това той трябва да пази и поддържа. Изгревът на Слънцето е най-хубавият момент, който ние не пропускаме, особено през пролетта. Учителят излизаше на разходка почти всяка сутрин, придружаван от приятели. От някой хубав връх посрещахме изгрева на Слънцето - първия лъч. За Слънцето Учителят ни е говорил много. И всякога имаше нещо ново да ни каже. - Красива е дрехата на всяко живо Същество, което става рано, преди изгрева на Слънцето, и работи с Любов. Не става ли сутрин рано, не работи ли, то ще бъде просто и бедно облечено. Работа се изисква от всички Същества. Колкото те са по-съзнателни, толкова по-големи усилия трябва да полагат. Иска ли човек да бъде млад, трябва да става рано, когато Любовта му пошепне да стане. Любовта му казва: "Стани преди изгрева на Слънцето!" През пролетните месеци трябва да се използва обновителната сила на Природата. Един прозорец е отворен и това има известно влияние. Но ако знаеш, че зад прозореца има едно Разумно Същество, което го отваря, тогава има друго влияние. Превеждам: всяка сутрин Слънцето се показва на изток. В изгрева на Слънцето трябва да виждаме Разумните Същества. Посрещането на слънчевия изгрев всякога ползва. Ползва и тогава, когато има облаци и Слънцето е закрито, защото неговите енергии преминават и през облаците. Изгревът на Слънцето при всички случаи внася подем в човека. Тази жива енергия идва само сутрин. За всяка работа има точно определено време. Който иска да стане гениален, трябва да излиза сутрин и да посреща Слънцето. Той трябва да остави тези мощни сили да работят върху него. Стани рано! Излез вън, посрещни Слънцето! Какви неща се крият в изгряващото Слънце! Ако човек излиза редовно сутрин, ще получи вдъхновение. Първият цигулар в Природата е Слънцето. Първият слънчев лъч е първата ария. Ако наблюдавате изгрева на Слънцето без да почувствате неговата музика и Слово, вие сте в положение на онзи финансист, който по цял ден събира и вади числа, прави изчисления, без да придобива нещо. Излагайте гърба си на Слънцето, мислете за него, за да приемете енергията му. Когато сте неразположен, прекъснете работата си, излезте навън, изложете известно време гърба си на Слънцето и след това продължете работата си. От Слънцето ще приемете това, което никаква наука и никаква философия не може да ви даде. Светлината е външната страна, но в нея има нещо по-тънко, в нея са жизнените и Разумните Сили на Природата. Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев Съставител: Борис Николов Варна ©"Роял-77", 1992 г

85 години Седмица на гората. Защо ни е тази Седмица? Мотото на празника тази година е "Гората утре - наша грижа днес" Как да се включим: Велико Търново Стара Загора Хасково: Кампанията е обявена за - 10 април - събота. Който желае да се включи в залесяването, моля да се свърже с Весела Янева - тел. 0887 961730, или с мен - Донка Маринова - 0898366770/ 622356 за да знаем колко хора ще се включат и съответно колко дръвчета да заявим да ни изпратят. Моля представители от другите градове да попълнят информацията за организацията на залесяването там.

http://www.youtube.c...h?v=2XTyOjrthoU За съжаление не можах да открия филма с превод на български. На същия линк: Стреит еидж ще намерите и втората част, а тук: английски език и останалите части. Дали това е отговорът на новото поколение срещу безхаберието, егоизма и престъпното печалбарство на нашето? Това ли е пътят? Одобрявате ли средствата? Има ли други възможни? И още куп такива въпроси ми се въртяха в главата докато го гледах.

В хороскопа, с който се занимавам през последната седмица има пълна липса на земя при преобладаваща вода и огън и асцендент въздух. От друга страна при домовете има силно разширен по размер дом 6 (земен) с 5 от планетите в него (и Сатурн в това число) + Меркурий в 10 дом. При това шести дом започва във Везни, обхваща целия Скорпион и част от Стрелец - нито един земен знак. Срещу него 12ти дом (без планети в него) започва в Овен, обхваща Телец и завършва в Близнаци. В какво според вас може да се открие хармонията и взаимното подхранване? Може ли това разположение на елементите като знаци и домове да се тълкува като задачата на човека в този живот?

Во Истина Воскресе - и за Свободата на всеки да вярва или да не вярва, да бъде или да не бъде лицемер, да вижда в другите сенки и лицемерие или да вижда Душите им..... Да чува или да не чува Истината - свободата да бъдем днес едни, утре други - ако искаме да се появяваме в света, ако това би ни навредило - да не го правим. Ако това ще събуди в душата ни любов, да палим свещи с другите, но и да не го правим, ако ще го правим само заради другите и правилата... Свободата на избора.... Свободата да се обичаме такива каквито сме, а не каквито трябва да сме... Свободата да обичаме Бог всеки по своя начин и да чуваме гласа му без нужда от човешки посредници... Свободата на Любовта - Любовта на Свободата - Христос Воскресе! Source: Христос Воскресе

Интересни и съвсем актуални въпроси! Благодаря на Иво за темата. Предполагам, че в големите градове и кръгове едва ли са се замисляли някога над това дали да играят по двама или по сами, но когато сме се събрали сутринта 4-5 човека, това е въпрос на договаряне между нас. Има много за и против. Разбира се, че най-добре Паневритмия се играе по двойки, но ако сме 6 човека - 3 двойки, малко по-трудно спазваме разстоянията помежду ни. Опитвали сме, но на мен лично ми се струваше, че когато играхме 6 човека по сами и си представяхме някой друг до себе си, беше по-хармонично. Когато сме по-малко от 6, нямаме избор - играем сами. Дори и да ми се играя в двойка, само като си помисля, че няма да има помен от кръг, минава ми желанието... Когато съм играла в кръг с много непознати хора - на Рила, в София и на събор - оставям да се събера с партньор по принципа на случайността. Не избирам. На Рила се случи така, че единственият човек, когото познавах лично в близост до мен, си имаше постоянен партньор от предните дни. Тогава видях близо до мен да се колебае някаква жена - приблизително моя връстница - също беше сама. Бяхме съвсем близо и се досетих, че ще играем заедно - направих жест на покана с ръка и тя смутена каза, че не знае добре, защото е играла само два-три пъти. Успокоих я, че и аз съм била така, но сега съм малко-по-добре. На втората част я усетих как ставаше все по-спокойна и уверена. Много е интересно опознаването - безмълвно макар - по време на игра. След това някак се усещате сближени, дори и да не се познавате. Така че си струва! Веднъж стана така, че останахме в двойка с човек, който не изпитва особени симпатии към мен - не враждебност, но някак резервираност. Не усетих как ми се изплъзна от устата - откога исках да игаем заедно - в първия момент си помислих, че съм излъгала от любезност и чак се изчервих, но в следващите секунди осъзнах, че това беше шанс и за двете ни и че нещо вътре в мен, което не бях осъзнавала дотогава наистина е чакало такъв момент, за да се стопи ледът... По-комфортно ми е винаги от женската страна, но не се сменям, ако сме с жена в двойка и за мен е полезно да усетя мъжката позиция. Понякога си мисля, че мъжете, защото са по-малко от нас, нямат шанса да усетят женската и това малко ги ощетява. Ако започнем в кръг по двойки и после се присъединят още хора, не променяме нищо - присъединилите се внимателно се включват в кръга, старят се да не нарушат хармонията. Не сме играли така, че да има 2ма души по сами, а другите да са в двойки. Веднъж бяхме нечетен брой и се наложи партньоркта на един брат да си тръгне по-рано. Сестрата, която играеше сама, в паузата застана до него. Никога досега не сме имали случай някой да откаже да играе с някого или в двойка. Но съм чувала, че има и такива хора. Тогава, според мен, не бива да се притеснява такъв човек ида му се натрапва партньор само за да сме по двойки. Дискомфортът му ще се отрази на целия кръг.

Riverworld - 2010 Riverworld - 2003 Филмът предизвика бурни дискусии у дома. Всеки от нас четиримата бе видял и разбрал и усетил различни неща. За мен, макар и странна, избраната образна система бе съвсем адекватна на идеята такава, каквато аз я разбирам. Е, можеха да спестят част от екшъна, но като се има предвид съвременните понятия за гледан филм, ще си затворя едното око за това. Беше ми много интересно да слушам въпросите на младите членове от семейството ни, които са достатъчно далеч от занимания с езотерични теми, за да приемат и разберат част от понятията и идеите на сценария и на книгата на Филип Хосе Фармър. Ако сте гледали вече този филм, кое в него смятате за ценно, кое за неразбираемо и защо?

Во Истина Воскресе - и за Свободата на всеки да вярва или да не вярва, да бъде или да не бъде лицемер, да вижда в другите сенки и лицемерие или да вижда Душите им..... Да чува или да не чува Истината - свободата да бъдем днес едни, утре други - ако искаме да се появяваме в света, ако това би ни навредило - да не го правим. Ако това ще събуди в душата ни любов, да палим свещи с другите, но и да не го правим, ако ще го правим само заради другите и правилата... Свободата на избора.... Свободата да се обичаме такива каквито сме, а не каквито трябва да сме... Свободата да обичаме Бог всеки по своя начин и да чуваме гласа му без нужда от човешки посредници... Свободата на Любовта - Любовта на Свободата - Христос Воскресе!

Христос Воскресе, приятели! Любов, мир, виделина!

Може би никак не е случайно, че точно тази тема изплува по празниците.... Настроена на тази вълна, сега си мисля, че ако следваме заветите на Христос, бихме могли да разпънем желанието си да осъждаме и наказваме, да разпъваме другите за техните прегрешения и да се научим (поне да опитаме) да виждаме "белите зъби на умрялото куче". Колкото повече зло виждаме и колкото повече го съдим и наказваме, толкова повече го увеличаваме. Колкото повече добро - дори и микроскопично виждаме - увеличаваме го, особено ако го видим с искрена и безусловна любов в сърцето. И ако музикалните предпочитания на другия човек са в състояние да повлияят на любовта ни към неговата душа, то дали наистина четем от книгата, която ни е оставил Христос? Или от другата? В такива моменти, когато съдбата ме срещне с подобни хора и тъжни случаи, спомням си един съвет на Учителя - ще цитирам по памет "Ако не можеш да приемеш нещо със сърцето си, разшири радиуса на ума си; ако не можеш да обхванеш нещо с ума си, разшири радиуса на сърцето си..." По темата ще добавя само - виждам как в бъдещето Ловно-рибарското сдружение обединява хората, които обичат, пазят, грижат се за майката природа. А за тези, които не са в него, предоставя разнообразни възможности да се докоснат до живата красота отблизо и да я опознаят. Как и кога ще стане това - процесът е започнал, но да бързаме да видим края или да отричаме началото, това е слепота. Дали не е по-разумно да сме част от решението на проблема, а не част от самия проблем?

Благодаря ти Вики, че ни напомни за тази беседа! Това предния път май не съм го усетила по същия начин. Дори не съм му обърнала внимание тогава. Първото изречение от цитираните по-горе малко ме натъжи. Защото през времето, изминало от първото ми четене на тази беседа досега, успях да видя доста такива хора.... Добри, умни, красиви, силни хора, които се опитваха да светят на мен и на света със свещите си, за които съвсем искрено вярват, че са специално запалени от Господ за да светят ТЕ на другите. Колко лесно може да се изроди желанието ни да помагаме, да даваме в гордостта, че АЗ съм този, който знае и може да дава на по-незрящите и по-слабите други. Да стана лидер, за да бъда полезен на другите.... Пътят към ада е застлан само с благородни подбуди. Господ от хиляди години е вътре във вашите души, затова няма какво да показвате, че Господ е с вас. Прочитайки това изречение, за себе си осъзнах, че едва когато успях напълно да повярвам и разбера това, животът ми се промени коренно - сякаш падна някаква завеса, или по-точно, сякаш вдигнах глава и видях слънцето, което винаги си е било там, само дето аз страдах, че е тъмно и се борех да получа малко свещ...- а то било, че съм си била затворила прозорците на душата. Трябва да прилагате Христовото учение за благото на вашите души. И накрая винаги се убеждавам, че всяко нещо, което съм направила "за благото на друг" се е оказвало не съвсем подходящото... Всяко нещо, което съм правила за "благото на моята душа" след време се е оказвало най-доброто нещо, което съм можела да направя за себе си и другите.... Само че човек като го прави още истината е някъде далече и до нея има завои и няма как да се предвиди. Вижда се само Отгоре, а ние сме на пътя... Така че нека оставим да ни води Отгоре....

Преди няколко дни разглеждах хороскопа на човек, роден през март. Направи ми силно впечатление огромната разлика между големината на домовете. Пети и единадесети дом бяха повече от два пъти по-големи от останалите. Каква е причината и оказва ли влияние големината на дома върху интерпретацията на хороскопа?

Именно! Ръководещ е принципът - не човекът (дори и той да си въобразява, че е в състояние да олицетворява принципа). И да - нещата и хората са вложени един в друг като матрьошки - но дали човешка ръка ги влага?

Е, и след като се умори да прощава на друг човек, защото вижда, че е безмислено, получава шанс да разбере, че има да прощава нещо само на самия себе си.

Мисля, че под "шаман" Александър имаше превид лидера на групата - без значение формален или не - човека, чиято дума се чува в една общност и която никой няма куража или не се сеща дори да поставя под съмнение. Моята теза е - групата няма нужда от лидери. Всеки от членовете на груата знае своето място, роля в определен момент и дейност и всички работят и живеят заедно като екосистемите. Дори самата идея за лидер нарушава естествената комуникация и синархия в екосистемата. Това, че в една борова гора преобладават боровете, съвсем не означава, че те са тези, които са лидери. Просто това място, почва, климат и дълъг списък от други условия са подходящи точно за тях, а не за дъба, например. От своя страна именно боровете са най-полезни за останалите членове на своята екосистема.... Елементарна биология.... Да вземем на молекулярно ниво - кой е лидер в един организъм? ДНК? Съмнявам се - тя светкавично реагира на всяка промяна, за да осигури нормалното функциониране и оцеляване на своя организъм. Мозъкът? Та той е само средство за комуникация. Съзнанието - още по-съмнително като се вземе предвид силната му зависимост от толкова много фактори... И в същото това време системата функционира перфектно - докато човешката личност под влиянието на егрегорите не дезертира от своята роля и не се опита да лидерства над останалите членове на своята екосистема....и я доведе до болест, разбира се. Конкуренцията - дали наистина тя е двигателят на развитието? Дали не е степента, в която осъзнаваме истината, че всяко нещо и всеки от нас е ценен за себе си и останалите по своя начин и няма нужда да търсим и очакваме нито аплодисменти, нито война?

Имали ли сте случаи, в които при вас е идвал на интервю пациент, който се съмнява в ефективността на хомеопатията? Какъв е вашият подход към пациенти, които очевидно имат нужда от помощ и вие можете да им помогнете, но те самите като че ли се опитват да ви убедят, че няма вашите усилия са безполезни?

Скъпи приятели, по предложение на администрацията на сайта, започвам тази тема като първата от поредица подобни за различните градове в България и по света, в които се играе Паневритмия. Целта на всяка една тема е да дава актуална информация за местата и часовете, в които започва Паневритмията през пролетно-летния период и за курсовете в есенно-зимния, както и адреси и телефони за контакти с участници и организатори. Ще се радваме в темите на всяко населено място да четем и отзиви и споделен опит от местни инициативи, свързани с Паневритмията. Ще започна с нашия роден град - Хасково. От 22.03. 2010 Паневритмия можете да играете на две места в Хасково: 1. На Младежкия хълм (Ямача) - полянката зад паметника на Богородица - всяка сутрин в часа на изгрева. 2. На Кенана - полянката на първия завой към зоопарка по алеята. Всяка неделя - засега в 8 часа сутринта - при нормално състояние на поляната и сухо време. През месец април според времето часът се променя на 7 часа. След 24 май - всяка събота и неделя. По време на Великденските празници - всеки ден от петък до понеделник - 8 часа. Всеки е добре дошъл без значение дали има опит и дали е посещавал курса. От библиотеката ни можете да получите материали и помагала за Паневритмията. За контакти: Донка - 0898366770; 038/622356 ; donkag@abv.bg

Интересна позиция за анализ, според мен, е сравнението между два хороскопа, в които слънцето се намира в един и същ знак - земен, подвижен - дева, в различни домове втори и десети, но пък и двата - земни. Слънцето в Дева по принцип насочва творческата енергия аналитично и е мотивирано от потребността да бъде полезно, да служи по осезаем начин. Човек с акцент върху земните домове живее енергично във физическия свят, иска да си намери ниша в живота, търсейки място, където има възможност да бъде продуктивен и най-лесно да задоволява практическите си нужди, изживява се най-непосредствено чрез работата си, като се чувства полезен, и чрез своите практически постижения. Разликите: Втори дом търсят сигурност в материалния свят. Не толкова и само парите изразяват този свят, но по-скоро нужда от определена форма на нещата в живота, на изобилие на нужните неща (купува не един молив, а цяла кутия, нищо старо не се изхвърля...защото може да потрябва пак някой ден... ) Особено е привързан човек с подчертан втори дом към природата и се чувства едновременно и спокоен и силен там. Промените са изпитание за такъв човек - не защото не може да се справи с тях, но те разклащат усещането му за стабилна форма на нещата. Десети дом за разлика от втори е дом на амбицията да осъществи някакво призвание в полза на другите, да придобие с това авторитет и страда, ако не може да намери нишата, в която се намира това призвание и където може да осъществи с успех амбицията си. Затова за разлика от слънцето в дева на втори дом слънцето в дева на десети дом е склонно да сменя по-рисковано формата на своя материален живот, устремен към амбицията си. Интересно е да се сравни и влиянието на Телец и Венера върху Слънцето в Дева - втори дом и на Козирог и Сатурн върху Слънцето в десети дом. И Телец, и Козирог допълват земния елемент на Дева и го подчертават, но всеки по своя начин. Телецът носи на Девата стремеж към запазване на придобитото, но и импулсивност, когато нещо застане на пътя пред него или се опита да го нарани. Козирогът дава активност, но повече като стремеж да се полага основата на някакъв нов ред, от друга страна добавя негативизъм и критицизъм, които по принцип не са характерни за Девата. Венера като управител на втори дом носи на Девата стремеж да се изразява служенето в раздаване на любов, но тази любов по неин начин се изразява в грижа за материалната стабилност и осигуреност - често тази Дева разбира любовта като осигуряване и грижа и става свръхпокровител за хората, които обича. Сатурн като управител на 10 дом носи вътрешни блокажи и страх от повтаряне на някакви стари неуспешни модели. Подтискането и възпирането, които за Девата по принцип са израз на разумност и предпазливост, със сатурн като управител на дома могат да доведат до натрупване на напрежение и последвала загуба на равновеские, която сама по себе си е изпитание за Девата. Все още не съм уверена при разглеждането на влиянието на т.нар. нови управители на домовете. Каква е разликата между влиянието на старите и на новите управители върху Слънцето в съответния дом?

Е това е най-коварното внушение, което обществото е налагало и налага на всеки от нас - да се сравняваме помежду си и да излъчваме кой е "по-по-най". Попадне ли този вирус в съзнанието ни, чакай сигурен рак на психиката. Нарича се страх - страхът, че ще бъдем лишени от любовта на групата, която е важна за нас в този момент - дали семейството, дали приятелите, дали колегите и шефа, дали съмишленици... какво значение... А сега отворете очите си - децата са най-атакувани и естествено най-податливи на това внушение. Последствията ги влачим цял живот - агресия вътре в нас и около нас. И защо? За да докажем на себе си и на хората, на които държим, че с нещо - поне едно нещо превъзхождаме другите деца от класа.

и дисковете: Духът Божи Имаше человек Новото битие Пролетна песен Паневритмия Песента на ангелите На Учителя Музика от Учителя - в изпълнение на Симеон Симеонов - тенор С огромна благодарност на Симеон Симеонов за всеотдайния труд и за любовта, с която пее на света песните на Учителя!

Здравейте Темата е много ценна и важна! Благодаря! За да се прецени дали детето, нанесло удара след прекратяването на сбиването, е индигово, трябва да се знаят повече подробности за проблема, който го е предизвикал, за другото дете и за отношенията в групата им, включително и ролята на учителката в тях, както и в конкретния конфликт. Не бих била категорична, че детето, нанесло удара не е индиго само защото е постъпило по този начин. Възможно е от разказа на учителката да са изтървани съществени елементи, които биха предизвикали споменатата бурна реакция.

И какво общо имат информационните технологии? Единственото изискване към учителя от зората на цивилизацията до днес е било едно - да живее заедно с децата техния живот и едновременно живота на племето. Ясно защо - естествена социализация. А вече дали племето им гони зебри и танцува край огъня или произвежда и се забавлява с помощта на информационните технологии - разликата е в конкретиката, не в принципа. С децата от 2-3 клас коментираме героите на анимационните сериали, с 4-5 вече сме на нивата на най-популярните игри, с големите директно давам домашни да ровят в гугъл на английски за нещо. Да - но всеки има своя начин на мислене и отношение към професията и живота си с децата. Ако децата и родителите имаха право да избират учителите си, нещата щяха да са много по-различни. Казвам го от опит. (Но и учителите трябва да бъдат освободени от бремето да оценят учениците си. Иначе ще има злоупотреби) Всеки отговаря за себе си. Всички съставяме гилдията. Засега тези, които се идентифицират с "гилдията" се опитват да "оправят" другите. И затова сме на тоя хал. По-горе обясних как си го представям повишаването на статуса. По естествен начин - както е в Майката природа.