-
Общо Съдържание
9099 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
650
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
в. Стандарт и из спомените на Ина Дойнова. същия брой
-
В момента Паневритмия се играе в парка "Пеньо Пенев" при Езерото на газелата и Езерото на гълъбите (между тях) - на входа на парка има карта, по която можете да се ориентирате. Играе се в събота и неделя - 8.30. Възможни са изключения според заетостта на организаторите. При първа възможност ще ви предоставим телефони за връзка.
-
От 1 май в парк Кенана Паневритмия ще се играе всяка събота и неделя от 7:00. Заповядайте! Ако не можете да намерите мястото или сте в града ни за пръв път, свържете се на някой от посочените по-горе телефони.
-
Левитан Исаак Ильич Золотая осень
-
Тук вече е по моята специалност... В литературната история са известни много много примери с автори, които са написали брилянтни произведения, но ако прочетете другите им творби, без да ви кажат кой е авторът, никога не бихте забелязали дори най-малка прилика. Все едно са написани от съвсем различни хора.... Просто едните са написани от хора, другите - не съвсем и не само. Всяка книга заживява свой собствен живот, който не е свързан вече с автора и, колкото и да му се иска това. Моят преподавател по литературознание обичаше да казва в лекциите си винаги да помним като правило номер 1 - всеки читател "пише" своя проекция на книгата във времето и пространството. Всяка книга или дори няколко изречения от нея стигат до човека в точно определен момент на неговия личен път и съответно носят съвсем индивидуално значение, смисъл за него - често нямат нищо общо със замисъла на автора. Често съм чувала в лични разговори с тях поети да признават, че са "получили" стиховете си и дори те самите са изненадани от написаното: "Аз не знам какво съм искал да кажа - всъщност нищо не съм искал... просто ми беше едно такова....и то само си излезе." Книгите на Лазарев не правят изключение. ( Какво е искал да вложи и каква е личността на един автор - според мен това не само не е небходимо да се знае, но и НЕ е желателно преди да се прочете книгата. Аз лично смятам подобни разбори за най-страшното оръжие на училищната програма по литература, с помощта на което бавно и сигурно се умъртвяват потенциалните читатели... )
-
МЪДРОСТ - е написано на хоризонталния лъч под "главата" - съединяващ лявата ръка с дясната. ИСТИНА - на лъча от левия "крак" "главата". ПРАВДА - на лъча от десния "крак" до "главата". ДОБРОДЕТЕЛ - от левия "крак" до дясната "ръка" ЛЮБОВ - на лъча, който съединява десния "крак" с лявата "ръка". Ако например двойката започне Пентаграм като "глава", тя първо ще премине по лъча "ПРАВДА", после по лъча "ЛЮБОВ", после по лъча "МЪДРОСТ", после по "ДОБРОДЕТЕЛ" и накрая по "ИСТИНА". Оттук може да се разсъждава с часове за смисъла... Никога не избирам къде точно да застана, но винаги това има огромно значение за мен. нещо като просветление за това, кое е важно в този момент за мен лично и как точно да вървя по пътя.
-
Добрият психотерапевт - какви са неговите качества?!
Донка replied to Иво's topic in Психология и психотерапия
Ами не виждам противоречие между позициите ни - само се изразяваме различно заради различния ни опит - и това е най-нормалното и ценното за темата. Когато говорим за влиянието на личността на терапевта - пациентът ще се повлияе само ако усети, че до него (не срещу него) стои също човек, личност като самия него. Ако терапевтът се проявява само в професионалната си роля, той се свързва и е емпатичен само към ролята на пациента си - такава, каквато я представя пациента или каквато я усеща терапевтът. Има, обаче, още един пласт - под ролите - всяка личност го има. В примерите на хип той отваря за емаптия именно този свой пласт - в който той е просто човек като пациента. Каква е разликата между терапевта и пациента в този момент? Пациентът изпитва затруднения да чуе своя вътрешен глас, заглушаван от гласовете на ролите си, на егрегорите, в плен на които се намира. Един добър терапевт, обаче, след необходимото за това време и сближаване започва да чува това, което самият пациент все още не може, а има много силна нужда да чуе. Терапевтът "усилва" вътрешния глас на пациента си, става нещо като тон-колона за него. Понякога това, което вътрешният глас на пациента пошепва, е в пряко противопоставяне на гласовете на ролите и егрегорите. Затова отвън изглежда, че терпевтът се конфронтира - всъщност включвайки се на вълната на вътрешния глас, той просто дава възможност на съзнанието на пациента да чуе и двата равнопоставено - и тогава - свободен е да избира. В примера със съпруга "пеленаче" - вътре дълбоко в себе си мъжът е носел същото послание към себе си, но то е било затрупано с навиците му на мислене, със страха да се раздели с тях и въобще с много външни ролеви шумове, които са го заглушавали. И пак ще си послужа с примера от онази приказка за новите дрехи на царя. Най-вероятно царят също вътре в себе си се е съмнявал дали не е гол, но след като всички са му казвали, че дрехите му са изключително красиви и след като е платил толкова много за тях! А детето (вътре в него самия) през цялото време е искало да извика истината, само че са му запушвали устата. Докато то не си е пробило път до устата на другото дете. Съжалвам за неясните обяснения, но е толкова трудно да се формулират неща, които човек усеща, а не ги цитира ... -
Добрият психотерапевт - какви са неговите качества?!
Донка replied to Иво's topic in Психология и психотерапия
Благодаря на hip за примерите! Не бих нарекла, обаче това, за което говори той реална конфронтация. Това, че той става и с нестандартни за представите ни за терапевт методи "сритва пациента", съвсем не означава, че той не проявява емпатия - точно обратното! Тази емпатия е много по-дълбока и реална от външната. Първо ще споделя като пациент на самата себе си - много поучителен опит! Нямаше начин да ходя точно аз на психотерапевт - бях водила деца, бях наблюдавала сесии -щеше да прилича на дамата с рентгеновите очи. Осънавах, че щях да наблюдавам и вътрешно да анализирам методите на терапевта си. Затова реших аз да си "назнача" терапевти - оставих на интуицията си да прецени кои автори и книги да бъдат. Бла, бла, бла.... Книгите, които се отнасяха с емпатия към проблема ми, ме вкарваха в още по-дълбока дупка точно с това, че се опитваха да ме разберат, да "танцуват" нежно с моето страдание... Една книга беше безпощадна - с думи ясни и с брилянтна логика ми обясни как всичко, което преживявам, е натрупано от мен самата - от обърнатите ми наопаки представи за любовта, гордостта, милосърдието, добротата, жертвоготовността. Помня как стоях като ударена от гръм - виждах себе си в съвсем нова светлина! И в тази светлина всичко се връзваше в идеална причинно следствена верига. Нещо като да вярваш с години, че си облечен с най-красивите дрехи и изведнъж да ти извикат Истината - "царят е гол!" Да, знам, че това е рисковано - може да прекърши човека окончателно. но аз така или иначе вече нямах какво повече да губя - бях си прекършена и съчувствието само ме тровеше повече като ми наливаше същата отрова, която ме беше прекършила. Тогава осъзнах, че през цялото време бях търсила точно това "сритване" - "Царят е гол!" Онази книга не се беше конфронтирала с мен, а беше успяла да стигне до дълбоката ми вътрешна потребност, остъргвайки гнилите черупки на старите ми ценности и заблуди... И едва тогава, след като измих калта от очите и душата си, прогледнах за Извора на доброто. Дотогава не я пусках от ръцете си, но думите бяха неразбираеми за мен - като в "Аватар" - не можеш да налееш нещо в пълна чаша.... Та по темата за терапевтите - интуицията показва на един добър и опитен терапевт кога има нужда от "остъргване" и кога от "мехлем след изгаряне"... Само да не слагат мехлема преди да изчистят раната.... -
Добря дошла при нас Miq 36 ! Благодаря ти за думите и за искреността, с които си ги написала. Надявам се, че ще намериш много приятели и хора, с които се усещаш просто щастлива и добра.
-
От 24 април Паневритмията в парк Кенана ще започва в 7 часа. Всеки е добре дошъл без значение дали познава някого, дали се е обадил предварително или дали е ходил на курс. За контакти - телефоните и мейла в по-горния пост - или с лично съобщение.
-
Едва ли има човек, който през последната седмица не се е замислил сериозно върху вулканичната дейност на планетата ни. Когато четях новините за исландския вулкан и мрачните прогнози, през ум ми минаваха думите на Учителя, които Вики публикува в другата тема - благодаря! От Исландия може да започне вечна зима за Европа "Ако имаме Любов към Бога, ние ще се радваме. Ако имаме Любов, ще разпръснем праха. Ако имаме Любов, като минем през праха, той ще се дигне, няма да стане ледена епоха. Ако имаме Любов, Земята няма да изгори" Как разбирате тези думи? Как Любовта може да разпръсне праха и ще спаси Земята от изгаряне? И въобще какво мислите за вулканите в историята на земята и човешките раси? Наказание, изпитание, предупреждение или шанс? Или всичко едновременно?
-
Обява за работа: Наемам вулканолози Подпис: Осама Бин Ладен
-
И защо да е само в зоната на мечтите? Съвсем реално си е. И не е чак толкова трудно да се постигне - ключът е в свободата и любовта. И за да не звучи като розови слончета, ще дам пример със себе си в два различни периода от живота си и със случката, която ми помогна да мина границата от едното аз в другото. Дълбоко вътре в себе си откакто се помнех носех старателно вклиненото от родителите ми неприемане на всякакъв род хазарт. Беше болна тема в семейството - доста пари бяха се просмукали от бюджета в касите на тото-агентките. И всичко беше с най-красивите намерения да се увеличат парите ни и да може да се купи нещо по-голямо и важно. Всъщност ставаше обратното. И така аз живеех с абсолютното убеждение за Злото хазарт и приемах себе си като човек, който никога не е способен на това зло. Един ден 22-годишният ми син - все още колебаещ се да си търси ли постоянна работа или да разчита на скромните суми, които можех да отделя - ми обясни как си е спестил парите, спечелени от него самия по един проект, и вместо да ги "пропилее" за парцалки (каквито му бяха кът), решил да ги увеличи с някакви борсови игри. Нямало никаква опасност за началната сума, защото той знаел как точно се играе.... Сумата не беше голяма, макар и трицифрена, но новината ме заля като със студен душ, после ме хвърли в треска. Дори не успях да усетя някаква критка към него - направо ме заля вълна от чувство за вина, позорен провал! Аз, която възпитавах децата на другите и смятах себе си за добър учител, бях "изтървала" собственото си дете. Не мигнах цяла нощ, разпъвана от угризения и от размисли къде и кога го бях "изтървала" и от мрачни картини тип "нероден петко". Утрото беше малко по-мъдро - мислите ми поеха в посока "приемам вината си и как да поправя провала си поне малко и да спася рожбата от пропадане". Уроците през деня ми бяха на автопилот... Вечерта вече волята ми очевидно беше на ръба на силите си и усетих как вината стигна до отчаяние. То не беше толкова към сина ми, а към мен самата (азбуки!). Годината преди това бях чела Лазарев и Учителя и много ми бяха помогнали - животът ми вече стъпваше на крака и се усмихваше. Но защо ли се сетих за тях едва когато ме заля отчаянието вече? Посегнах първо към молитвите (Добрата молитва), после към една от моите посмачкани от четене в леглото книжки на Лазарев. И, разбира се, попаднах на това, което ми беше нужно. Точно се бях зачела и мобилният ми телефон изписука - имаше есемес за някаква игра с коли. Преди ги триех с особено задоволство и насмешка, но сега сякаш ме удари ток - Злото хазарт! И вероятно вече се досещате, че прежалих 2 лв и пуснах есемеса. Пет секунди след натискането на клавиша стоях засрамена от самата себе си, макар че отлично знаех защо го бях направила. След това изведнъж избухнах в смях - като че ли изхвърча тапа на шампанско! Смях се дълго до сълзи. После се чувствах като току що излязла от сауна - уморена, но лека и чиста... На другия ден написах меил на сина ми, че ще се радвам, ако той успее да спечели нещо, но ще продължа да си го обичам и ако загуби всичките пари. Писах му, че той е вече достатъчно голям за да не ми казва какво ще прави със собствените си пари и... е достатъчно голям и кадърен да си ги печели сам. От мен вече ще има само таксата за вуза и наема на общежитието + 50 лв джобни на месец ( Толкова можех.) и всяка седмица стабилен кашон със зеленчуци и плодове от градинката и от провинциалния пазар. .... Само минута след като го пратих, получих отговор - пишеше ми, че още сутринта се е събудил с ясното усещане, че няма никакво желание да участва в тази борсова игра - ей така, минало му някак само. Беше прикачил едно пробно CV да видя дали е добре. Бяхме писали почти едновременно.....
-
Мисля, че тук беше дългият вариант... - Симеон Симеонов - дискография.
-
Всъщност точно песимизмът може да се опише като " един от начините да отлагаш и да не искаш да видиш проблемите в настоящето" - с поправката - "да не искаш да се справиш с проблемите". Да си песимист е лесно - мрънкаш си и това е... Да си оптимист е отговорност. Това означава: "нещата ще се оправят" = "ще направя всичко по силите си, за да оправя това" "времето лекува" = "опитвам се с търпение и смирение да осъзная причината за болката, която съм изпитал и със силата на ума и любовта си да излекувам мястото, което е било болно - благодаря на това, което ме е наранило, защото така съм разбрала къде е" "утрото е по-мъдро от вечерта" = "овладявам със силата на ума, сърцето и волята си заедно порива да направя нещо необмислено + оставям Бог да ми покаже изхода, който моят човешки ум не може да види сам + Бог да ми даде силите и прозрението да се променя за мое и на другите добро" Това е точната дефиниция на оптимизма - песимизмът не желае да промени себе си, а света според себе си. Да, вярно е - не ти трябва нещо, което си имаш в предостатъчно количество вече...
-
Оптимизмът и песимизмът какво общо имат с това какъв е животът - труден или приятен? Оптимистът е човекът, който вижда добрите страни на всичко - за това се иска малко повече усилие на ума и сърцето и постигане на хармония между тях. Песимистът е човекът, който вижда предимно негативното.... А нещата са си неутрални.... Как помагам на песимистите? Ами първо приемам абсолютно всичките им аргументи - те са истина, но не цялата. После започвам да задавам въпроси - съвсем сериозно. Въпросите събуждат ума...
-
Вписва се, ако се прави с любов към работата, хората и себе си. Когато един от моите професори влезе за пръв път на лекция в първи курс, ни каза думи, които няма да забравя никога: "Висше образование не означава, че вие сте висша категория хора, за които е срамно да работят нещо. Обратното - това означава хора, които могат да работят повече неща. Вие можете да да почиствате стаите на училището и сега - след като завършите, ще можете и това, и да работите с децата. Но второто няма да отменя първото."
-
Орлине, уважавам позициите ти и всичко, което носш и раздаваш на хората! Кое те накара да си мислиш, че не виждам фактите реално и обективно, а си пускам розови слончета? Това, че ти не виждаш факти, които виждам аз (при това факти в конкретни имена и числа), дали е достатъчно основание да обявиш своето виждане за реално и безпристрастно, а моето - нетрезво? Защо всички приемат априори, че емигрират само най-кадърните? Моите лични впечатления са, че съотношението е почти 60-40, но не в полза на "по-добрите". И какво значи "по-добри"? Дъщеря ми която избра да живее вън от България има едни способности, синът ми, който избра да живее и работи тук, братовчед ми - също, и двамата са виококвалифицирани специалисти, на които им предлагаха работа зад граница, но те отказаха. Десетки други мои познати и ученици в момента са в Щатите и Канада - имат добър живот, щастливи са, но съвсем не бих ги нарекла "изтекли мозъци" като знам с какво се занимават там - съвсем почтено, разбира се - моите безкрайни уважения към тях и избора им. От друга страна тук - в България аз лично познавам десетки мои бивши ученици, които вече са семейни и с деца и работят в български и не-български компании. Много кадърни, много сърдечни млади мъже и жени. Е, как сега да кажа, че истинските българи са вън от България. Това би било толкова несправедливо към тези, които са тук и работят съвестно и качествено и не мислят да емигрират??? А как да ги противопоставя на тези, които са навън? Все едно да противопоставя дъщеря си на сина си. Знаеш ли - искрено ти желая да имаш две деца, да ги обичаш така, както аз обичам моите и един ден едното да работи и да е щастливо в България, а другото същото, вън от България - едва тогава ще разбереш какво имам предвид и то няма да ти звучи като розови слончета.
-
Резюме на две беседи, изнесени на Рила през август 2004 г. Когато желаем да работим за създаването на новата култура на братството и любовта, не е достатъчно само да имаме добри намерения. Истинската подготовка за новата култура се състои в развитието на групово съзнание. Такова съзнание развиваме чрез взаимоотношенията си с другите и като вземаме участие в групова работа. При развиването на групово съзнание всички ние сме участници в учебен процес, в който трябва да постигнем внимателно изразяване на емоциите си, разумна преценка, ясен и обективен поглед върху действителността и основна способност да забелязваме присъствието на духовни същества в групите и помежду ни. Първите три качества – чистота на чувствата, разумност и обективност – са част от постепенния процес, който нашата душа изминава, учейки се да изразява себе си в живота. Тяхното развиване се извършва през различни периоди на нашия живот. Четвъртата способност – да различаваме какви същества са привлечени от нашето социално поведение – има връзка с духовните способности. Дори хора, които нямат ясновидски способности, могат да усетят как хармонията и конфликтът създават различна атмосфера. Хармонията между хората привлича светли духовни същества, докато конфликтите дават храна на отрицателни същества. Добрите, светлите същества искат да ни вдъхновяват, но ни оставят свободни, за разлика от тъмните същества, които ни обсебват и ни правят свои инструменти. Всички ние сме отговорни за това какъв вид същества присъстват в нашата групова работа и в социалните ни дейности. Тук можем да направим едно важно наблюдение: конфликтите произтичат от несъзнателни сили, ние не трябва да правим никакви усилия те да се проявят, докато хармонията не се появява автоматично – тя трябва да бъде постигната в резултат на съзнателно усилие. Може да има множество причини за конфликт. Обикновено те са следствие от отрицателни емоции и неспособност да останем разумни и обективни. Проблемът не е в наличието на емоции, а в емоциите, които са заредени с отрицателна енергия и нараняват другите. Конфликтите могат да възникнат вследствие егоистичните интереси на индивидите, но понякога имат много по-дълбоки корени в миналите животи. В тези случаи проблемни ситуации от минали животи се проявяват отново, за да бъдат разрешени и усложняват живота на участниците в тях. Специално в духовните групи такива конфликти карат хората да забравят, че са заедно в името на духовни цели. Общо взето ние само в малка степен осъзнаваме всички видове подсъзнателни фактори, които действат във взаимоотношенията ни и в груповия и социален живот. Те хвърлят тъмни сенки (както ги нарича швейцарският психотерапевт Карл Густав Юнг) в живота ни. Тези подсъзнателни фактори са полето, в което работят така наречените “двойници”. Това са тъмни духовни същества, които могат да предопределят държанието ни и имат интерес от отрицателните емоции, отвлечените мисли, субективността и изобщо от конфликтите, защото всичко това в буквален смисъл е храна за тях, благодарение на която растат и живеят. Всеки от нас има по-голяма или по-малка колекция от такива същества около или в себе си. Те искат храна и използват всяка възможност, за да повлияят поведението ни. Това става по-лесно, когато сме уморени, когато самосъзнанието ни не е достатъчно будно, когато сме в екстремни ситуации или при трудни условия, например на планина. Нашето държание в по-голямата си част е определено от подсъзнанието и често резултатите не са блестящи. Много аспекти от поведението ни са предопределени от личната ни история, от възпитанието ни, от обкръжението ни. Някои от тях са типични за семейството ни, за нашата област или нация. Българите имат общи черти в поведението си, за които често не си дават сметка. Освен когато са в чужбина и срещат хора с други национални черти, проявявани също несъзнателно. Така те могат да открият черти на своя национален двойник, но и част от своя национален дух. Общо взето българите са развили практични начини да се справят с проблемите и конфликтите си. Други аспекти от подсъзнателно определеното ни държание са рeзултат на навици, които сме развили лично или са присъщи на групата, към която принадлежим. В последния случай можем да говорим за групов двойник, например ако групата има навик да се държи агресивно, когато е обект на критика, или да угодничи на лидерите. Такива форми на групово поведение са обикновено следствие от слабостта на груповия лидер. Добре известно е как могат да бъдат провокирани към изява подсъзнателните мотиви при индивида или при групи хора, например как с помощта на медиите да се всява страх у населението. Но не винаги знаем достатъчно добре начините как да пробудим в съзнанието силите на хармонизацията. Хармонията в социалния живот и в групите е винаги продукт на съзнателно усилие. Първата стъпка може да бъде да се молим заедно, да пеем заедно, да започваме груповата работа с изричане на формула. Това са начини да поканим светлите духовни същества да обиколят групата. Заедно с тези същества идва и индивидуалният процес на учене как да създаваме хармония чрез възпитание на емоциите, разумността и обективността си. Трябва освен това да си даваме сметка за подсъзнателните елементи в нашето поведение и за динамиката на груповата дейност, а също и да разбираме механизмите, чрез които личните и групови двойници биват провокирани да действат. Социалният учебен процес може да започне, когато групата реши да се обърне назад към по-особените периоди от работата си, така както всеки индивид може да развие добрия навик да прави равносметка в края на всеки ден. Такова обобщение ще направи видими добрите намерения на всеки от членовете на групата и причините за проблемите и конфликтите. Много съществена опитност при такава обща равносметка е, че започваме да разбираме защо определено лице се държи по определен начин. Друг урок е, че не можем да променим хората – можем да променим само себе си. Ние всички имаме своите несъвършенства и любящото ни разбиране на другите ще предизвика и у тях същото разбиране на нашите слабости. Позитивният и конструктивен критицизъм има съвсем различен ефект от деструктивното отрицание. Само съзнателното преживяване на силата на любовта отваря вратите към създаването на все-по голяма хармония.
-
Резюме от беседата, включена във форума в Пловдив - май 2004 г. Новата духовна епоха е започнала в началото на 20-ти век с едновременното появяване на двама духовни учители в Европа: Петър Дънов в България и Рудолф Щайнер в Централна Европа. Това е свързано с края на Епохата на мрака, Кали Юга, която според Рудолф Щайнер е приключила през 1899 г. Новата епоха е епоха на светлината, през която човечеството ще развива ново духовно съзнание и ново, съзнателно общение с духовния свят. Ученията, донесени от Петър Дънов и Рудолф Щайнер, идват от един и същи източник на съвременната духовност и представляват два различни аспекта на едно и също течение - езотеричното християнство. В първата фаза на новата духовност целта е подготовка на бъдещата култура на Водолея. Тази култура ще има за център славянския свят и ще се характеризира с живот в комуни, основан върху любовта и братството, при наличието на тесни взаимоотношения между хората и висшите духовни същества. За отбелязване е, че теософските учители и учителите на западната духовност отричат тази идваща славянска култура на Водолея. Като се мъчат да изтласкат настрани славянската култура, те работят срещу дълбоките християнски импулси, които намират своето развитие в славянските народи. Според астрономичното знание пролетното Слънце ще навлезе в знака на Водолея през 2374 г. Тогава ще започне астрономически епохата на Водолея. От края на шестдесетте години обаче започна много да се говори за идващата епоха на Водолея. Петър Дънов е определил 1914 година като нейно начало. Според Рудолф Щайнер духовните импулси, които действат от знака на Водолея, се нуждаят от 1199 години, за да се проявят напълно на Земята. Това означава, че едва през 3573 г. епохата на Водолея ще се прояви с пълна сила. Ние живеем все още във времето на подготовка за нея. Настоящата култура, която според Рудолф Щайнер е започнала през 1413г., е епохата на Рибите. Нейната цел е развиване на самосъзнанието. От Средновековието насам наблюдаваме постепенно развитие на човешката личност. Човешкото его става все по-силно. То трябва да се свърже с висшия Аз, в противен случай ще ставаме все по-големи егоисти. Христос е създал за човечеството нов вид връзка между висшия Аз и егото. Когато сме свързани с висшия Аз, ние сме съзнателни социални същества. Друг аспект на настоящата култура е, че съвременното съзнание е фокусирано в главата. Това важи особено за Западния свят, докато разумът на сърцето все още е по-силен в Източна Европа. Съвременната ни култура се нуждае от одухотворяване, от ново духовно съзнание. Затова една съществена задача на съвременната духовност е отново да свърже ума и сърцето. Тук движенията на Бялото братство и на антропософията се допълват взаимно. Бялото братство работи в Източна Европа между хората с по-силно развито влияние на сърцето. Антропосфското движение работи от страна на западноевропейските държави и тяхната интелектуална култура. Така двете течения имат различна отправна точка, но работят в посока към синтез на силите на ума и сърцето. Всяка култура се подготвя от малки групи пионери, които култивират нов начин на живот. Нашата култура се е подготвяла в Средните векове, от Гръцката и Римската култури и преди всичко от гръцките и средновековните философи, които са разбили новото интелектуално мислене, както и от средновековните учени, които са започнали да изучават света на сетивните възприятия. Те са подготвили пътя за съвременното самосъзнание. Но тяхната култура също е била подготвена от предишните - от културите на Египет, на Средния Изток и също от гръцките и тракийски посветени. Измежду тях тракийският герой Орфей е имал особено значение. Той е живял около 1250 г. пр. Хр. и е работил в областите на север от Егейско (Бяло) море. Той е бил велик музикант, поет и певец и можем да предположим, че е вдъхновителят на музикалната традиция на Балканите. Неговата музика е имала специална задача: хармонизация на силите на човешката душа. Митологичната картина, обрисуваща как животните лягат в краката му, за да го слушат означава, че животинските страсти у човека са утихвали при неговата музика. Тя внасяла нова хармония в душата, което давало възможност на човека да мисли. Когато душата ни не е в равновесие, ние не можем да мислим. Орфей е показал пътя за създаване на това равновесие и това е неговият принос за раждането на гръцката култура. Зад гръцката философия стои музиката на Орфей. Съществува свързваща нишка между учениците от школата на Орфей и по-късните духовни общности, работещи на същата територия. От 10-ти век в България, но също и в Северна Гърция и Западна Турция са работели богомилите. В техните общности са живеели хора от различни националности, които се стремели да създадат условия Христос да присъства между тях. В този смисъл те също са подготвяли Епохата на Водолея. Богомилските посветени са хармонизирали обществения живот, както Орфей е правил това за живота на душата. Те са работели за хармонизиране чрез ритуалите на общността. Животът на богомилите бил изпълнен с ритуали: молитви, общо хранене, танци в кръг, обща работа и много други социални дейности. В общността около Петър Дънов намираме много сходни белези по отношение на социалния живот. Но импулсите за хармонизация, дадени от него, надхвърлят тези на Орфей и богомилите. Те включват и хармонизация на човека с природата посредством природосъобразен живот, екскурзии по планините, но и чрез Паневритмията. Учението на Петър Дънов води до тотална хармонизация на живота. То включва индивидуална работа върху душата, групова работа и живот в общността (както е например в лагера на Рила), и осъществяване на връзка с природата. Елементите от школата на Орфей като музиката, песента, танца, намират нов израз в един съвременен духовен живот. Така Петър Дънов ни води към Новата култура. Сто години след началото на съвременната духовност трябва да разберем какво се е случило през този първи век от нейното развитие. Както многократно е казвал Петър Дънов, подготовката за Новата култура съвпада с новото идване на Христос - Второто пришествие, за чието пълно проявление ще са необходими много векове. Христос се проявява по нов начин между хората и в природата, но и тъмните сили се проявяват - както в отделния човек, така и в социалния живот. Това предизвиква процес на пречистване, или както го нарича Петър Дънов - ликвидация на кармата. Този процес е много ясно описан в последните му слова, дадени в книгата "Изворът на доброто". Живеем в апокалиптични времена и понякога ни е трудно да следваме пътя на новата духовност. Условията на живот драматично се промениха през изминалото столетие. От една страна, има голямо отваряне към духовното от страна на младите хора, но от друга страна, живеем в свят на организирани изкушения. Има сили, чиято работа е да разрушават новата духовност и да предотвратяват идването на Новата култура, която се развива в славянския свят. Затова сега е необходимо да помислим как можем да работим за Новата култура без физическото присъствие на Петър Дънов и Рудолф Щайнер. Първата част от отговора е, че същността на новото учение трябва да бъде предадена на света по такъв начин, че да бъде разбрана и възприета от съвременниците ни. Второ: трябва да образуваме групи от хора, които са вдъхновени от учението в своята професионална дейност. Те могат да обменят опит помежду си, да се поддържат и да намерят начин да прилагат учението в своите области, като педагогика, медицина, психология и др. И третото е: да приемаме другите течения на езотеричното християнство и да работим съвместно с хората в тях, вместо да ги критикуваме. Всички те представят различни аспекти на едно голямо течение, което ние разбираме само отчасти. Има много, което можем да научим едни от други в работата си за Новата култура. Дошло е времето учението на Петър Дънов да се прояви в света.
-
Не мисля, че генерализацията на личните опитности е най-добрият и единственият начин да се опознае и опише характера на един народ и култура. Та това не може да се направи дори с един човек. Азбуки написа нещо, което за мен е закон от доста време насам -доказан и доказван всеки божи ден -
-
азбуки! Благодаря за думите ти в тази тема - имаш от мен +четата - особено за последното мнение! Дали ще я бъде България? - Ами че защо ЩЕ? Бъгария е била, е и винаги ще бъде една красива частица от нашия общ свят - Земята. Точно толкова красива и ценна, колкото и всички останали. А ние все се сравняваме - кой по-, къде по-.... Нека всеки е щастлив на мястото и в ролята, която си е избрал! Ние всички сме тук - на земята и е смешно да се противопоставяме и сравняваме. Ако някой е далеч от мястото с име България, но я носи в сърцето си там, където живее и работи, и расте и върви по своя Път - значи и там е България - при Дима и много, много други приятели в Щатите, които в момента играят Паневритмия и пеят песните на Учителя и аз ги чувам в скайпа си и сме наистина заедно. При моята звездичка Сиси, която е израснала в Щатите и сега учи там и живее с любимия си - българин и двамата си обичат и родината, и Америка. При моята дъщеря, която е щастлива в Германия, но си обича и България и с радост се връща у дома. При сина ми, който не желае да напуска България, защото е намерил своято място тук... Всяко място си има своята красота и своите проблеми и ние попадаме или отиваме по своя воля (значи пак попадаме) там, където е най-доброто място за нас в този момент. А! и ето тук е вече нашата роля - дали ще успеем да намерим красотата и смисъла на своето пребиваване в това определено място? Бог ни обича и е безкарйно милостив към нас - ако все пак не успеем, освобождава ни да го търсим другаде... Е, ако пак таим в душите си жлъч, то тази жлъч си е за душата, която я таи - докато я таи. Докато не порасне достатъчно и не смени "вълната"... Смени ли душата "вълната" - тогава не само България - всичко го "бъде".
-
Импулса! Честит ви син Сава! Да ви расте силен, красив, умен, свободен и да сте всички щастливи заедно! Целувки за сестричката му! И благодаря ви за щастливите сълзи и трепета в сърцето, които ми подарихте тази сутрин!
-
Много ценя мненията на другите хора, с които заедно четем. Благодаря на всички, които споделят не само мислите, които са ги впечатлили, но и своите лични размисли. Всъщност аз не ги приемам като техни лични. Когато чуя или прочета нещо, за мен то е казано и написано, за да го чуя или видя - т.е. това също е вид Божият глас. Разбира се, моя вътрешна работа си е какво точно и как ще приема. Дали някой се опитва да ме поучава - ами това си е негов проблем, дали вместо да споделя, се опитва да прави "разбор" - пак не е моя работа. Преди доста време няколко пъти чух и четох такива опити - и нищо лошо - осъзнах тогава, че ако се опитвам да анализирам беседата, ще изпусна най-важното за себе си. Беше много добър урок за мен да го видя това отстрани. Наскоро четох няколко коментара в беседите, които сякаш ми отвориха очите за неща, за които не се бях замислила. Не казвам, че приех казаното едно към едно като мое мнение - но стига и само това, че разсъжденията ме накараха да отворя беседата и прочета това място отново.... Беше много важно за мен точно в този момент.
-
Първият цигулар. Разумността на природата
Донка replied to Донка's topic in Мисли от Учителя по теми
РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА Силен вятър гонеше мъглите в планината. Бяхме се устроили в долината край потока на завет. Буен огън виеше пламъци и дим нагоре. Гъстите храсти наоколо пазеха завет. Само от време на време поривите на вятъра удряха в огъня и разпръсваха рой искри. Около огъня беше топло и уютно. Чайниците вряха. Ароматният пушек от сухите смрики се смесваше с дъха на чая и с тръпчивия и остър вкус на мъглата. Големият червен чайник беше изпразван няколко пъти вече. Бяхме насядали около сухите храсти, около огъня и се греехме. Тогава една сестра каза на Учителя: - Не мога да се освободя от чувството, че зад всичкото това движение в Природата седят живи Разумни Същества. Учителят каза: - Природата е съвкупност от дейността на Разумните Същества. Човек трябва да гледа на нея като на сбор от Разумни Сили. Зад вятъра, зад мъглата има други Сили, които трябва да изучавате. Вятърът и мъглите са резултат на тези Сили. Докато не изучите Разумните Сили, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в противоречие. Една от задачите на хората е да образуват връзка с Разумните Сили. Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях седи една разумна ръка, която ги управлява. Зад всяко явление, каквото и да е то, се крие Разумна Сила. Тя го направлява. Отивате в една фабрика и гледате как се движат машините. Съзнателно ли е тяхното движение? Кой ги е поставил в движение? Инженерът. Той регулира движенията им. Той има предвид порядъка на цялата фабрика. Машините се движат по негова заповед. По същия закон и Слънцето си има Техник, който го е пуснал в движение и определя пътя му. И Земята, и Луната имат свой път на движение. Учените търсят причините на това движение във физическите сили, правят изчисления и създават разни теории. Прави са тези учени, но те не подозират, че зад всяка физическа сила се крие една духовна, Разумна Сила, която направлява нещата. Животът се проявява в една Велика Разумност. От единия до другия край на Живота има Разумност. Има напреднали Същества, които работят в Разумната Природа. За мене слънчевият лъч представлява Разумност. Една пъпка, един цвят е прозорец, през който виждам един висш реален свят, един възвишен свят, свят на Същества с голяма интелигентност. Ние виждаме материалния свят като че ли е мъртъв, а то всичко е живо. Перото се движи, но има едно Разумно Същество, което го движи. Перото не знае, но разумността на онази ръка, която го движи, знае. Има връзка между духовния и физическия свят. Физическият свят зависи от духовния. Ако гледаш материалния свят откъснато, нищо не можеш да разбереш. Но ако го гледаш като плод на Духовния Свят, тогава ще можеш да го разбереш. Когато съзнаеш, че зад материалните явления действат Разумни Сили, тогава тези материални явления ще имат друго влияние върху тебе. Геологическите промени не се дължат само на механически причини. Зад всяка промяна се крият Разумни Сили. Геолозите изучават фактите. Дали има Разумни Сили зад тези факти, това не ги интересува. Имало е много нагъвания на земната кора. И сега стават нагъвания, и в бъдеще ще има такива. Има нагъвания на дъното на Атлантическия океан. Сега има места, дето дъното се повдига. По какъв закон става нагъването? Как е станало нагъването, чрез което са се издигнали Хималаите, Алпите и другите планини? Разумните Сили са причина за това. Тези, които не действат съгласно с природните закони, Природата ги оставя свободни да вършат каквото искат, но ще опитат и последствията. А Природата има съвсем друго отношение към онези, които живеят в съгласие с нейните закони. И когато ще иска да направи нещо, тя ги предупреждава. Казано е: „Бог откри своите тайни на онези, които Го любят.” Новото Учение казва, че Природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват: „Ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари.” Там е нещастието на хората, дето мислят, че могат да подчинят Природата. Това е невъзможно. Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от умовете на вашите деца! Не е въпросът да подчиним Природата, но да я изучаваме, да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея. Мнозина учени се стремят да подчинят Природата. Докато я подчинят, тя ги подчинява. Природата скъпо отплаща за всеки опит да я подчинят. Тази всемирна война учи и възпитава хората. Природата ги пита: „Как смеете да измислите тези взривни вещества? Аз ще ви дам един урок, който ще го помните години.” Какво направиха хората, като надникнаха в тайните на Природата? Измислиха взривните вещества, аеропланите с цел да убиват, да се унищожават един друг. Подчиняване на Природата ли е това? Това е злоупотреба с божествените Сили. Вместо да ги употребяват за развитие на човечеството, те ги употребяват за унищожаването му. Един ден, когато хората минават край Природата, няма да вървят така самонадеяно и с пренебрежение към нея, но отдалече още ще духат да не се изгорят и ще питат: „Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?” Искат да подчинят Природата на човешката воля! В никоя свещена книга не е казано, че човек трябва да подчини Природата. Това създава в науката отклонение, което донесе ред нещастия на човечеството. Няма да бъде време, когато човечеството ще може да подчини Природата на себе си. Това е слабост на светските хора. Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев Съставител: Борис Николов Варна ©"Роял-77", 1992 г