Донка

12.05.1941 година – Изгрева – София. Днес, към един часа по обяд, отидохме при Учителя с брат Христо. Той беше на балкона. Поздрави ни и ни покани в трапезарията, да се нахраним. След като се нахранихме, Той ни прие и ние останахме при него до 5 часа. С Учителя най-напред говорихме по въпроси, свързани с моята работа в операта. Сега аз ще предам само разговора ни за музиката. – В бъдеще – каза Учителят – певците от шестата раса ще имат регистър от 5 до 7 октави. Аз възкликнах от учудване. – Тембъра на гласа е в зависимост, дали двойника на човека е в гърлото му и дали всичките обертонове на дадения тон, звучат напълно. Добрият човек има много злато. Аз ще ти дам злато в джоба! Отвреме - навреме ти ще вадиш от това злато и ще броиш златните монети, като ги дрънкаш. Те, обертоновете, като чуят звъна на златото, повече ще работят върху себе си. Всеки звук от тези монети е един съвършен музикален тон. Учителят много вдъхновено продължи: – Човешкият глас е женски елемент. Също и светлината е женски елемент. Мъжкото Слънце още не сме го видели. Слънцето също е женски елемент. Ние виждаме само женското Слънце. Всичко, което е изявено, е женско, а което не се вижда - е мъжко. Образуването на човешкия глас има нещо общо със Светлината. Гласът се предава най-напред в етерното пространство, преди да стигне до нашите уши, после се предава във въздуха. – Учителю, обработването на тона е много сложен процес. Също и образуването на тона е много сложен процес. Аз желая да пея, без да мисля, как трябва да образувам тоновете. – Лицевите кухини играят важна роля при пеенето. Ангелите ни говорят чрез колоритния (колоратурния) глас. Този глас слиза от много всисоки светове и е езика на ангелите. Колоритният глас събужда мисълта на човека. В бъдеще ще се създават на Изгрева специални училища, където ще се изучават окултните песни и упражнения със специални движения. Брат Христо попита: - Учителю, Вие казахте в беседата, че терцата е с един потенциал. Учителят поясни: - Терцата* е построена върху примата*, с един потенциал. Квартата* е с два потенциала, а квинтата* е с три потенциала... Аз станах права и вдъхновено изпях ария на Лучия из операта „Лучия ди Ламермур", от Доницети, като се движех из стаята и играех, тъй както на сцената. След като привърших, Учителят каза: - Тази мелодия е от Ангелския свят. Стана прав, приближи се до мен и попита: - Например как ще изпееш с движение „Студът всичко дава?" Той протегна грациозно ръката си и изпя: „Студът всичко дава"! В това даване почувствах изобилието и щедростта на Бога. Попитах го: - Каква е задачата на Операта, според Вас? - Операта - каза той - сега има едно предназначение, но в бъдеще ще има друго предназначение. Тя ще се преустрои основно. Тези, които пият вино и живеят леко, не могат да пеят. Не е виното, което пее в природата, но водата пее из всяко кътче в природата, в чистите планински изворчета, в морето, в пълноводните реки и във водните капчици и пр. Не може да се пее без красота. Красотата винаги е придружена от грозотата. Грозотата е сянка на красотата. За колоритното пеене, човек трябва да има връзка между слънчевия възел и мозъка. Между мислите и чувствата да няма противоречие. – Когато колоритния тон звучи правилно, в маската – участва мисълта. Трябва да се създаде възможност от страна на певеца, всеки тон да развие своите обертонове. Тогава тонът е чист. – Учителю – попитах аз – аромата на розата на кой акорд отговаря? Учителят си затвори очите и каза: – ЛА бемол мажорен акорд. Някои души се привличат от този акорд, от нейният аромат. Карамфилчето има ЛА минорен акорд. Лилията си има СИ бемол минорен акорд. Чрез аромата на цветята, Ангелите ни предпазват от негативните влияния. – Учителю, кокиченцето със какъв акорд звучи? – С МИ минорен акорд. – Ами лилавата теменужка? – СИ минорен акорд. – Минзухарчето? – РЕ мажорен акорд. – А босилекът? – ЛА минорен акорд. – А лалето? – Лалето има ДО мажорен акорд. Часът стана вече пет. Ние целунахме ръката на Великия Учител. ---- *В музиката - интервали (бел.ред.)

0.04.1942 година – Изгрева – София. Днес брат Христо дойде рано сутринта в града. Вече бях готова и го чаках. Минахме през гората. Учителят изпращаше на прага на вратата един посетител и ни покани в приемната. Той ни каза да седнем и за малко излезе. Като се върна, аз му казах: — Учителю, чувала съм че духовните песни на Хендел, Хайдн и др. не са били написани с тактове. Учителят каза: — Светът на словото се различава от светът на музиката. Светът на буквите се различава от светът на тоновете. Словото и пеенето са два различни свята. Словото иде от света на синовете Божии, света на принципите, а пеенето иде от света на ангелите, света на чистите същества, света на красотата. Двата свята заедно олицетворяват пълнотата на Великия Божествен живот. Този живот, обаче се изявява на физическия свят чрез едни и същи органи, които наричаме гласови органи. В Божествения свят няма тактове. Словото и думите се римуват естествено. Небесните музикални форми като слязат в човешкия свят претърпяват известни промени и ограничения. Тактовете са човешко изобретение. Тактовете в музиката, отговарят на човешките закони. — Учителю, например в такта с размер 3/4 има първо силно време, а второто и третото времена са слаби. Ако напишем мелодия в този размер, ние не трябва да слагаме силна сричка под слабото време и слаба сричка под силно време в такта. — В света на Любовта, словото и музиката са хармонично съчетани. Когато пойните птички искат да кажат нещо, те само пеят. Каквото е отношението между музика и слово, такова е отношението между музика и движение. Брат Христо добави: — В Паневритмията имаме слово, музика и движение, Учителю. Аз попитах: — Нали движението трябва да хармонира с музиката и да се съгласува с нея? — Всички окултни упражнения могат да се пеят с движения. — Учителю, защо ги наричате упражнения? — Това не са още окултни песни, те са окултни упражнения. Например, ти как ще изразиш с движение и пеене, че даваш нещо? Докато аз мислех как да го направя, той стана прав, протегна двете си ръце с прибрани пръсти във вид на чашки, излъчващи Божествена щедрост. Подвижи ги отвътре настрани, бавно и тържествено, и запя: „Ще нося Божиите блага във всички човешки сърца!" — от упражнението „Мога да постигна що желая". Пак седна и продължи: — В Божественият свят движението е музика и музиката е движение. В божествения свят, Словото е движение и движението е Слово. Ако поискаш вратата на Рая да се отключи сама, ти застани пред нея и запей! Ще изпееш по всичките правила с ангелски глас, с любов, песента на Любовта, Мъдростта и Истината и вратата на Рая широко ще се отвори пред тебе. Всички души, конто са се отклонили от пътя на Истината, се лутат и страдат в тъмнина. Само чистите по сърце ще видят Бога! В бъдеще певците в операта няма да изнасят на сцената грешния, порочния живот на хората. Потомците на третия Адам, хората на шестата раса, те ще бъдат носители на новите изкуства, на новите науки от Божествения свят. В този момент почукаха на вратата. Учителят стана, поговори на прага на външната врата с една сестра и пак влезе. Седна на мястото си и след кратко мълчание продължи: — Само гениалните души имат и вътрешна, и външна светлина. Слънцето има и вътрешна, и външна светлина. Земята има само вътрешна светлина. Тя ще добие и външна светлина, когато бъде населена само от гениални, напреднали същества. Тогава тя ще започне да свети като Слънцето. — Учителю, кой е най-светлият център на човешкото тяло? — попитах аз. — Този център се намира между двете очи, в основата на носа. Един ясновидец може да види дали този център свети в човека. Ако този център загуби светлината си, това показва, че човек се е откъснал от Божественото дърво и като падналия плод, започва да гние, да се разлага и да мирише. В духовния свят, ангелите и светлите, напреднали души, непрестанно славославят Бога и Неговото име. Те възпяват Неговата съвършена Мъдрост, Истина и Любов. Тук на Земята се виждат плодовете на Божествения живот, в красивите форми на природата, в красивите чувства, във възвишените мисли, във вдъхновението и творчеството. — Учителю, на Небето има ли хорове? — Там светли същества и ангел и пеят. — Ами дирижира ли ги някой, Учителю? — Те пеят без диригент. Когато окултните певци достигнат съвършенството на ангелите, те ще пеят без дирижиране. Бог ще ги дирижира! Диригентът трябва да бъде чист и съвършен. Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите. Само такъв човек може да бъде диригент. Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра. Това наричам аз диригент! — Учителю, словото ли се е родило по-рано, или музиката? — Първичното слово, това е музиката. Първите букви на музиката, първите слова на музиката са седемте тона на гамата, конто са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са въплътени в човешкия глас. Пеенето е тясно свързано с мисълта, едно проявление на мисълта. Человеците са започнали да пеят, когато са започнали да мислят. Бъдещата симфонична музика ще бъде сформирана само от човешки гласове. Певците в тези хорове ще пеят до седем октави. Първите певци са служели с пеенето си в храмовете и светилищата на древните окултни школи. След малка пауза, Учителят продължи: — Тоновете са отронки от мисълта на ангелите и всяка отронка, всеки тон сам пее и се настанява в подготвеното човешко гърло. В това гърло е поместен и гласовият орган, който е най-сложното проявление на човешкото битие. Човешкият глас е израз на човешката душа. По него се познава как живее човек, по начина по който пее тоновете се познава какво общуване и какви връзки има с ангелския свят. Славеите са представители на ангелския свят. Те са изпратени да пеят 10 000 години на човечеството даром. Тия духове изкупват една своя погрешка от миналото си. Преди грехопадането славеите не са се хранели с мушички и червейчета. След падането на Адам и Ева и те са съгрешили. След идването на шестата раса, те ще станат пак вегетарианци. Ученикът на Новото пеене трябва да знае как да живее, как да се храни, как да диша, как да ходи, как и каква вода да пие и кога да я пие, за да могат гласните струни и неговия гортан да се преустроят с нови музикални клетки, конто ще дойдат от Новото слънце, на новите слънца. Гърлото на окултния певец трябва да съответства на видимото Слънце, което е израз на музикалния живот на висшите същества и то пее и предава музиката на цялата вселена. Това гърло предава мислите и чувствата на ангелите... Почукаха на вратата. Извикаха ни за обяд.

Истинският човек Тази сутрин възлязохме на самотния връх. Горе на полянката, заобиколена със скали, направихме утринна гимнастика. Слънцето заливаше с радостна светлина земята, затопляше скалите, обкръжаваше всичко със сияние. Като разговаряхме, стана въпрос за истинския човек. Учителят каза: Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико. Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите колко велико нещо е човекът. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си състояние. Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия,първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките. Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си. Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения. Опознаване - В света хората са пратени да се опознаят. Колко души познавате вие днес? Можете ли да кажете, че познавате даден човек? Ако днес кажете, че го познавате, утре ще видите, че не сте го познавали. Днес казвате за някого, че е талантлив, на другия ден се усъмнявате в таланта му. Това не е познаване. С физическите си очи виждаш сенките на нещата. Вън от Любовта няма познаване, няма виждане. Вън от Любовта животът няма никакъв смисъл. Познаването идва само от Любовта. Само ако обичаш, можеш да познаеш. Бог ни познава по закона на Любовта. Не мислете, че Той ни познава механически. Кои хора познавате? Онези, които са ви направили някое добро, които са ви услужили. Като не обичате някого, не го познавате. Обикни човека както трябва и ще видиш, че в душата, ума и сърцето му се крие нещо велико. Ако не обичаш както трябва,днес се очароваш от някого, а на следния ден се разочароваш. Ако обичаш някого, ще видиш в него много работи и то най-красиви. Външният човек не е още истинския човек. Нещо красиво се крие дълбоко в човека, което може да познае само онзи, който люби. Не можеш да познаеш човека, докато гледаш само неговата външност. С това се обяснява защо ти не обичаш някого, а други го обичат. Ти гледаш само външността му, а той го познава отвътре, вижда Божественото в него. Казваш: „Нищо особено не намирам в този човек.” Защо? Защото не го обичаш. Питай онзи, който го обича, какво вижда в него.

При сутрешната разходка Учителят каза: Който върши добро, свързан е с Разумните Същества. Ако някой направи добро и каже: „Аз го направих, защото съм добър”, той е на грешен път. Той трябва да каже в себе си :„Бог направи доброто чрез мене.” Човек трябва да бъде добър не заради хората,но за Бога, без никакво користолюбие, без да очаква нещо за себе си. Човек е добър, понеже Бог, който живее в него, е добър. Ако правиш добро, не го правиш лично, частично, но го правиш с идеята, че го правиш за цялото, за Бога. Отърси се от частичността. Някой казва, че не знае как да постъпи, но като не го приемат добре, той си казва: „Не трябва да постъпват така с мене.” Казвам му: „Както ти би желал да те приемат, така и ти постъпи.” Злото действа в частичността, а доброто - в душата. С други думи казано, злото се ражда, когато човек се отдели от Бога. Бог е обезсилил злото още от самото начало; то е безплодно, никакъв плод не дава. Дето се говори за яростта, за гнева на Бога, това всъщност означава следното: човек със своето отклонение туря преграда между себе си и Бога и не може да възприеме Божието благословение.Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки. Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено. То ще роди и ще напълни пак хамбара ви. Бог не оставя нито едно малко добро в света, което да не благослови. Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи, освен направеното добро. Доброто, което човек е направил, ще се върне на него. Помнете: като помагате на другите, помагате на себе си. Ако си бил при извора и дадеш на човек една чаша вода, на втори, на трети и т.н., не разправяй какво си направил, но бъди в себе си доволен и благодарен, че раздаваш благата. Казваш: „Къде ще му иде краят?” Ако поливаш плодното дръвче, нали ще даде плод? Това е Божественият порядък, в него Животът е уреден, няма какво да го уреждате. Трябва само да изпълнявате Волята Божия. Един брат попита: - Как може да се направи доброто безкористно, без да се очаква възнаграждение, благословение? И когато направиш доброто безкористно,без да очакваш нещо, пак ще дойде възнаграждението. След всяко добро, което сте направили, Разумният Свят увеличава кредита ви. Тези, които горе ви обичат, помагат ви, понеже вървите в правия път. Стремете се да вървите по пътя на Разумността, на Доброто, на Любовта, за да имате подкрепата на Светлите Същества. За най-малкото добро, което прави човек, получава подкрепата на тези Същества. Каква е разликата между доброто и злото? При доброто човек всякога печели, а при злото всякога губи. Направил си добро някому, то е все едно - вложил си капитал в банката. Казал си една добра дума - също. Казал си лоша дума - ще платиш глоба по закона. Като правиш добро, ставаш по-свободен. При всяка погрешка сам се ограничаваш. Първоначално си бил свободен.Първоначално всички хора са били свободни и като правят погрешки, ограничават се. После трябва да направят добро, за да се освобождават. Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром. Един велик артист учил бедно момиче, което било даровито и често му свирил. Момичето казвало: „Дай сега да ти понося цигулката.” Все таки, трябва да носим цигулката, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали. Доброто се ражда само в скръбта. В мировата скръб се ражда великото Божие добро. Защо е скръбта? За да се роди доброто. Всеки ден трябва да правите по едно малко добро. Има програма, която определя колко добро трябва да правите на ден и на колко души да помогнете. Ако не изпълните тази програма, в живота ви ще се явят празнини. Като ученици от вас се иска малкото, микроскопическо усилие да направите едно малко добро. Може да ви отнеме една минута или една секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. Правете опити в областта на Любовта,като започнете от най-малкото, от микроскопическото добро. При това, опитайте се да го направите първо на онзи, когото не обичате. Да спасите мравка, която се дави, това е геройство. Защо? Защото изпълнявате Волята Божия. Бог се грижи и за най-малките Същества. Направете на един човек това, което никой друг не е направил за него.

Недалеч от селото имаше минерален извор. Водите му тъй си течаха на свобода в самата местност. Изворът беше обилен, водата му малко топла, мека, приятна на вкус. Учителят я намираше превъзходна, пиеше само от нея и я препоръчваше на всички. Около извора, на стръмните склонове, обрасли с млада дъбрава, имаше поляни. Тук често идвахме с Учителя. Природата беше скромна, приветлива. Тревичките си растяха, листата на дърветата се разпущаха, цветенцата се подаваха всяко на своето време. Птичките пееха. Животът пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм. Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата. В нея се чувстваше същият вечен ритъм на Единния живот: - Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог. Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства. Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон. Нужно е да имаме връзка с Бога, за да се прояви разумната мисъл в нас. Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идат все от Великия Извор. Този извор е душата. Изворът на душата се пои от един по-велик Извор. Това е Божият Дух. Изворът на Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието. Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога.Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център.Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта. Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш. Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха. Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н. Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог. Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото преживяване на духа, което ни освежава и повдига, това е Неговото присъствие. Някой казва: „Бог да оправи света.” Веднъж Бог е писал в сърцата на хората. Той вече е оправил света. Остава да се прояви това, което е написал в човека.