Донка

Историята на Сапарева баня е свързана с минералните извори, край които е възникнал градът. През неолита (5500 г.пр.н.е.) тук е съществувало и процъфтявало селището Кременик. Разкопките от 70-те години на XX век откриваторъдия на труда, хромел, домакинска покъщнина. Останки от римски град са разкрити по време на строителството на санаториума през 50-те години на XX век. Днес те са запазени в парка на санаториума и в градината на средновековната църква "Св. Никола", която се намира в центъра на града. Римският град е бил важна спирка по пътя от Македония до Черно море. До Сапарева баня и до курорта Паничище от София ще стигнете по международното шосе Е-79. От началото на гр. Дупница следвайте указателните табели на изток до Сапарева баня. От София до Сапарева баня има един директен автобус, който тръгва всеки ден 6 2 ч. следобед от автогара Овча Купел. От същата автогара на всеки половин час тръгва автобус за Дупница, откъдето можете да вземете автобус за Сапарево. Всички автобуси спират в центъра на гр. Сапарева баня до туристическия информационен център. Тракийска Германия "Герма" на санскрит означава "топъл". Много от светилищата в Древна Тракия са възникнали около топли минерални извори. Те били свързани с почитането на божества, които носели здраве: Асклепий, Хигия, Телесфор. През 1947 г. в западната термална зала започват изкопни работи при стария римски каптаж. По време на обедната почивка работници пускат няколко яйца в разкрития каптаж, за да ги сварят, но после е трудно да се извадят с ръка от горещата вода. При едно по-дълбоко загребване в пръстта под яйцата е извадена голяма златна монета. На това място се откриват и други съкровища. От същото място са извадени още много златни монети, оброчни плочки на божествата лечители. Намерен е и интересен златен пръстен - с изобразени на него мъж и жена, хванати за ръка, символ на съпружеската вярност. В знак на благодарност към "живата вода". която лекувала болните тук, те дарявали на божествата най-скъпоценното, което имали. Гейзерът През 1957 г. сондата на хидролозите стига до пукнатина между котловината и планината и дава ход на намиращата се под високо налягане гореща вода. Нейната температура е 103° С. Дълбочината е 73 м. Водата на гейзера е една от най-горещите в света. Гейзерите са извори с периодично изригване на горещи водни пари и вода. Изригването трае няколко минути и след известно успокояване се повтаря. Появата на гейзери е свързано с наличието на затихнала вулканична дейност. Половин век в санаториума на Сапарева баня се лекуват изключително успешно заболявания на горните дихателни пътища, периферната нервна система, костите, ставите и кожата. Персоналът се състои от опитни лекари невролози, специалисти по кало- и парафино-лечение, водни масажи, лечебна физкултура и физиотерапия. През лятото привлекателно място за жителите и гостите на Сапарева баня е откритият басейн с минерална вода в парка на санаториума. Из пътеписите на Евлия Челеби Евлия Челеби е османски пътешественик, поет и историк, който е пътувал надлъж и нашир из земите на Османската империя в продължение на около 40 години. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са безценен източник на информация за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба. "Извън селото в ливадите, в една долина има минерален извор с каменна постройка. Неговата вода не е от силно горещите, а е умерена. Лал Шахин паша харесал тази гореща вода и я благоустроил, като построил над нея едно кубе за събличане, една пералня и басейн с водоскок. В начааото на Новата година по навруз (древентрадиционен празник на пролетноторавноденствие и началото на новата селскостопанска година. "Навруз"на персийски означава "нов ден") тук се събират много хора и прекарватсезона при топлата вода. Ползите отнея са много, особено при жените.Ако една жена не може да забременее,но се докара на тази баня и пие от горещатавода, съвсем скоро след това забременява. Първата възрожденска черква в района "Св. Георги" в кв. Гюргево Това е най-интересната черква в района. Впечатление прави вътрешното и оформление. Потънала е на около 1,10 м в земята. Отвътре черквата е със самобитна дървена архитектура. Подът е постлан с римски тухли от руините на древния град Герман. Всички дървени части - колони, капители - представляват образец на резбарското изкуство. Черквата е изградена от Микоша Илеотин от село Манастир, Неврокопско през 1883 г. Параклисът "Св. Тодор" над Сапарева баня се намира на 1,5 - 2 км южно от града. Най-лекият път до там е да се тръгне по широкия дол Попова ливада. От горния (югозападен ъгъл на този дол се излиза на местността Присоето, а след това по маркираната пътека се стига до самия параклис. През 2005 г., на това място имаше руина, покрита с храсталак, а до руината - стар дървен иконостас с няколко иконки. Под оброчището се откри мястото, където преди е имало черква и се е извършвала служба, оброк. Никой, обаче, не си спомня кога е имало черква на това място и защо се е превърнала в руина. Стефан Косовски и неговият баща Никола се заемат да съградят нова черква на място то на руината. Всичко се извършва по каноните на православната вяра. Когато при водосвета се поставя основният камък, се открива тухлен под от римски тухли. Заключението на архелозите е, че църквата датира от края на XVIII век и е била действаща до първата половина на XIX век. Тя е еднокорабна с притвор, а олтарът е едно едноабсиден. Църквата "Свети Никола" е построена през ХII-ХIII век. Според местни източници от края на XIX в. в археологическия музей в гр. София бил изпратен един престолен камък от светия олтар на църквата, на който проф. Р. Христов разчел надпис с годината -1160 г. При опит за построяване на нова църква през 1838 г. селяните разкрили западно от "Свети Никола" стари основи и стълбове от друга, по-голяма църква. Според Никола Мавродинов "Свети Никола" е била гробница или обикновен параклис към някой по-голям храм, посветена на второстепенните му светци. Според предания църквата е гробница на местен феодал на име Никола. По-голямата църква била съборена в началото на османското владичество. Църквата "Свети Никола"е пощадена, но постепенно за почва да се руши, защото турците не разрешавали да се поправя. Според местни предания след Кримската война група от настанените над квартал Гюргево черкези започнали да разрушават църквата. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола, паднал заедно с него в църквата и загинал. Уплашени, останалите се отказали от по-нататъшното разрушаване. По време на Освобождението покривът бил изцяло разрушен. Църквата е цялостно реставрирана през 1937 г. по проект на арх. Александър Рашенов (1892-1938). Църквата била изцяло изписана отвътре, като от стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти. Характерният й градеж тип "потънала тухла", както и дванадесетстенният купол и аркираните ниши определят живописния й вид. Еко пътека до Овчарския водопад в местността Соколов изглед Пътеката е дълга 7 км. Маршрутът е кръгов и тръгва от самото село Овчарци. Върви се нагоре по р. Горица до Овчарския водопад и се стига до Соколов изглед. Жителите на селото са направили стъпала и дървен мост. По долината на р. Горица, без ясно очертана пътека, търсачите на силни усещания ще трябва да пресекат реката, за да се наслаждават на следващите по-малки водопади с красиви прагове и вирове, обрасли с гирлянди от горски цветя. Преминаването през този резерват е неповторимо наслаждение. Този маршрут по река Горица е и най-късият път до Седемте рилски езера. Някога селото под Овчарци носело името Селище. То лежало точно на тогавашния голям друм, който води от Тракия към Македония. Много оживен бил друмът, много злосторници минавали по него, много золуми правели. В Селище живеел овчарят Йовица и любимата му девойка Горица. Харесал я беят от Сапарево за жена в харема си и изпратил хората си да му я доведат. Спорът с хората на бея Йовица разрешил с нож. След това двамата с Горица се спасили с бягство. Заселили се под самата планина. Там, под една поляна, си направили егрек. Заживели те скритом от погледите на неверниците. Скоро започнали да идват и други бегълци от Селище. После още и още, все при егрека. Узнал беят къде е забегнала Горица и изпратил въоръжените си хора, за да я доведат насила. Побягнала девойката нагоре по скалите да търси помощта на Йовица, който бил в планината с овцете. Но разбойниците я застигнали. За да не попадне в нечистите им ръце, тя се хвърлила в пенестия вир под първия от седемте водопада на реката. Хората нарекли реката с нейното име: Горица.

Биосферата на земята непрекъснато се облива от всевъзможни и разнопосочни космически, слънчеви и земни енергии. В резултат на това въздействие, земната повърхност се зарежда с отрицателно електричество, а горните слоеве на атмосферата - с положително. От всички остри обекти /върхове, високи дървета, включително и от човека,/ изтича отрицателно електричество, за да се поддържа земното електрично напрежение в определена стойност. Електричното поле близо до земята, на открито, има интензивност около 100 волта на метър височина (фиг.1). Човек, стъпил бос на земята, ще бъде пронизван от електрични силови линии, насочени отгоре надолу. Приблизително, до каквато височина (изразена в сантиметри) достигне човек, на толкова волта напрежение той ще попадне. В човешкото тяло, това напрежение спада, независимо от високите му стойности. Фиг. 1. Поляризация и циркулация Фиг. 2. Активиране на тялото Взаимодействието на външното електричество с електричните параметри на човешкия организъм, определя електропроводимостта му. Тя е един от факторите, който силно се влияе от физичното и психичното ни състояние. Нервната система притежава значително по-голяма електро-проводимост спрямо мускулната тъкан, кръвоносната и лимфната система - тя взаимодейства с всичко посредством електрични импулси. Внезапните външни дразнители рязко намалят електрическото съпротивление и респективно увеличават електро-проводимостта на тялото. Поради електричните свойства на тъканите му , живият организъм се явява като нееднороден проводник и силовите линии на електричните му токове са разпределени неравномерно. Най-гъсти са областите с по-голяма проводимост, а в лявата и задната част на тялото ни тя е по-добра. Те имат отрицателна полярност - по-близо до тази на земната. Дясната и предната част на тялото имат по-голямо съпротивление и са близо до полярността на небето, т.е. плюс. Това е една от причините за протичане на различни по сила потоци. Когато от едната страна потокът е по-силен спрямо другата, се получава завихряне или циркулация (фиг.1). "Ако докосването на ръцете става около главата, ще усетите подем в мисълта. Ако докосването става в областта на белите дробове, чувствата се разширяват. Ако това докосване става пред стомаха, ще усетите голям апетит." /Учителя/ Фиг. 3. Успокояване на тялото Фиг. 4. Успокояване на мислите За илюстрация на казаното можем да посочим следните упражнения: Пробуждане, Примирение, Даване, Отваряне, Освобождение, Чистене, Изгрява Слънцето, Запознаване, Хубав ден, Колко сме доволни, Стъпка по стъпка, На ранина, Дишане и Слънчеви лъчи. Въртеливите движения имат не само магнетичен ефект, но преди всичко свързват торсионни полета осъществяващи връзка с всеобщото информационно поле (фиг.6). Една обиколка при движението по кръга на всеки участник съответства на едно завъртане около оста му. Завъртане имаме и между двойките, особено при Слънчеви лъчи. Магнитното поле на движещия се кръг е най-силно във вътрешноста му, аторсионното е положително и е насочено отдолу нагоре. Подобно ситуация имаме и при космическите тела и обекти (планети, звезди, галактики и др.). Фиг. 5. Въртене на енергиите Фиг. 6. Информационно активиране Според Учителя и медитационните техники, свързването с Божествените енергии става в посока на 45°. При този ъгъл имаме въртене на енергиите (фиг5). Вероятно става въпрос за енергийна вълна с кръгова поляризация. Върхът на нейния интензитет, графично изразен, описва лява или дясна спирала. Характерно за кръгово поляризираната вълна е, че мощността й не зависи от разстоянието и времето. Енергиите от по-високи измерения се проектират на 45°. Подобни позиции имаме при упражненията: Евера, Мисли, Аум, Красота, Подвижност, Побеждаване, Радостта на Земята, Хубав ден, Колко сме доволни и Слънчеви лъчи. Фиг. 7. Синхронизация Фиг. 8. Индукция, свързване и защита Не всички хора са еднакво тонирани, едни имат превес на положително електричество, а други - на отрицателно. В Паневритмията, с избора на двойка от противоположни характеристики, се постига смекчаване на характера и се избягва подхранването на грубостта и страха. Общуването по двама с противоположно електричество създава хармонични взаимоотношения. На фиг.7, фрагмент от упражнението Колко сме доволни, се получава свързващ магнитен контур в сърдечните чакри и излъчващ магнетизъм на двойката в зоната на крайниците. От дясната (положителна) мъжка ръка протичат уравнителни токови импулси към лявата (отрицателна) женска ръка. На фиг.9 от упражнението Слънчеви лъчи, уравнителните токове създават магнетичен букет в посока 45°. Фиг. 9. Хармонизиране При силна концентрация проводимостта на човешкото тяло значително нараства. Силовите линии се отклоняват към него и се създава енергийно обедняване в съседство (фиг.2). При спокойствие и медитация, проводимостта на човешкото тяло намалява и протичащите енергии се отклоняват от него. В състояние на високи вибрации чрез медитация се неутрализира вредата от електричното напрежение, топлината и от други радиационни фактори. В изложеното до тук се спряхме на статичните, моментните или с ниска честота електрични и магнитни полета,т.е.фигурите представят само отделни кадри от движенията. Максималната концентрация на енергията при високочестотните вибрации е по повърхността на физичното тяло т.е. в етерното тяло. Свръхвисокочестотните вибрации на мислите и чуствата са разпределени, съответно по менталното и астралното тяло. При физически неподготвено тяло тези вибрации действат с по-малка сила. Едно тяло с изящни, пластични движения може да резонира със свръхвисокочистотните вибрации. Движенията на такова тяло динамизират (раздвижват) етерното, астралното и менталното тяло. Всичките тези наши тела са в една динамична свързаност. В някои от упражнения, акцентът е в изброените вече позиции и форми на тялото /по фигурите/, но повечето от упражненията са с по-сложна комбинация на споменатите елементи. Това ни разкрива богатството и разнообразието в енергийната динамика в Паневритмията.

Първите три упражнения: "Пробуждане", "Примирение" и "Даване", звучат в тоналността ла-минор. Най-осезаеми са енергийните вибрации на тоновете ла, ми и до, съставящи тоническото тризвучие на тази гама. Във визуалните си представи на упражненията оцветени в индиго, а някои – в червено или жълто, в зависимост от степента на концентрация и нивото на настройка. Досегашното твърдение, че тоналностите звучат в определен цвят се допълва и от останалите цветни акценти. Следователно първите три упражнения могат да се възприемат в индиго, червен и жълт цвят на различна степени. Спектралните анализи на тонове, цветове, напоследък и на движения потвърждава това процентно разпределение на енергиите по основен тон, октави, квинта и терца. Изходното упражнение "Пробуждане" има за цел да стимулира двигателната дейност и да успокояват мислите. А тоналността на музиката ни прехвърля от разумност в съзерцателност. Енергията на етерното ни тяло e най-интензивно в събраните пръсти на ръцете и краката, където поляризацията е най-силно изразена. В изходно положение (пръстите на ръцете върху раменете) енергията е насочена към основните кръвоносни съдове. Движението на положителната дясна и отрицателната лява ръка придвижват електричеството /означено с червени стрелки/ и канализират магнитната енергия /означени в сини стрелки/ в областта на главата и лактите. Същото се отнася и за уравнителните токове между повдигнатия положителен и стъпилия отрицателен крак. От своя страна индуцираното пулсиращо магнитно поле обезболява ставите. Упражнението спомага за премахване на главоболието и сърдечния дискомфорт, за освобождаването ни от меланхолията и несигурността давайки ни психично равновесие. Успокояващ и релаксиращ ефект се постига с усвояването на синусоидалната форма на движение. Махалото е средство, чрез което може да усвоим това движение. Изменяйте дължината на конеца, на който е окачена някаква тежинка, вие ще настроите честотата на махалото с ритъма на изпълнението. Движете ръцете си в синхрон с това махало. Така ще се справите с биомеханичните особености и ще може да концентрирате енергията върху основния тон на движението. Второто упражнение "Примирение" има за задача да снеме силно изразената поляризация на чувствата. Чрез успокоените и вдъхновени /от първото упражнение/ мисли, чрез допрените и изнесени пред гърди ръце уравновесяваме емоциите и създаваме подем в чувствата. Магнитната енергия при движението се фокусира в областта на сърцето и го успокоява. Върхът на палеца съответства на раздразнението, породено от наранено самочувствие; на показалеца - възбудата от безсилието, на средния пръст - тревогата от неудачите, на безименния – тъгата от загубеното, на малкия пръст - страха пред неизвестното. С допирането им на двете ръце се постига деполяризация и баланс на тези състояния. Тази фаза от упражнението хармонизира целата физика и психика. Чрез деполяризация на мислите и чувствата, т.е. чрез примирението, може да овладеем неблагоприятните ситуации и премахнем излишното напрежение. Примирението трансформира явната (външната, изразена) активност във вътрещното (неясно) преосмисляне. Активността е проявена енергия, а примирението е премахване и съхраняване на енергия. За да усвоим и преживеем по-висшите идеи, ни трябва известна безинертност и настройка спрямо тях. Примирението ще ни помогне по-бързо да се освободим от омразата, агресията, негодуванието, афекта и другите "богатства" от този род. Само когато сме непредубедени, ще можем да навлезем във висшите вибрации на доброто. След всяка загуба, след всяко идване на новото, след всяка промяна е нужно примирение, за да се съвземем по-бързо, за да не си навреждаме. Примирението не е поражение, а събиране и организиране на сили за преосмисляне на стратегията. То е необходимост за водене на разумен вътрешен диалог, за намиране оптималния вариант на бъдещата активност. Учи също на невраждебно отношение към уроците, които ни дава живота. При третото упражнение изходното движение е "даване" изразява духовното изобилие в живота. Способства за отстраняване на блокажи и процеси на застой в човека, като безпокойството, мъката, тъгата, също така и на отрицателните нагласи и постъпки. Движението на ръцете в тази фаза отнема излишната енергия от сърцето и щитовидната жлеза. Тези органи са много чувствителни към стреса. Втората фаза "вземане" символизира приемането на новото, на промените. Даването е освобождение от педантизма, закостенялостта и съмнението. Даването и вземането затварят цикъла на обменните процеси във всичките тела. Двамата партньори във фаза "даване" насочват енергийния поток към центъра, а при "вземането" пренасочват в радиираните от центъра енергии извън кръга. Ако двамата играят противоположни фази се внася смущение в общите енергийни потоци и става взаимно презареждане или обедняване на енергии. Това упражнение е за синхронизация с общата пулсация, в резултат на което укрепва нашата устойчивост и съгласуваност. Изследвания върху движенията Трaeкторията на движението се заснема посредством строгоскопичен метод, като се фиксират позициите на ръцете през определени интервали. По тези данни (фиг.1) извличаме информация за линията, скоростта и ускорението на движението в отделните му фази. От светлинния лъч, през призма получаваме спектъра или цветните му съставящи. От звука посредством спектрални анализатори получаваме обертоновете му. Аналогично всяко сложно движение по математичния метод на Фурие, може да се разложи на неговите хармоници или неговите обертонове. По графо-аналитичен метод изчисляваме амплитудните стойности нанесени по ординатата и за всеки хармоник ( n=1,2,3,…) - по абсцисата на фиг.3 На фиг. 4 са представени фазовите изпреварвания (над абсцисата) и закъснения(под абсцисата) за всеки хармоник спрямо основния. Този спектър носи богата информация за начина на изпълнение, но все още не е добре изследван. На фиг.5 е представена цветната характеристика на упражнението на базата на амплитудно-честотния спектът от фиг.3. На фиг. 2 графика 1 изобразява хармоничното движение в идеален случай на изпълнение. Графиката 2 представя изпълнение на опитен изпълнител, а графика 3 на начинаещ. Изчисленията се отнасят за графика 2 от фиг. 2. Изводи: 1. Амплитудно и фазово-честотните спектри могат да бъдат изходна фаза за коригиране и отработване на движенията. 2. Повишената амплитуда на някой хармоник от по-висок порядък е резултат от постигнатата синхронизация на движението с този обертон. 3. Установената графика на движението може да се преобразува в електричен или магнитен импулс за синхронно въздействие чрез електромагнитна, аудио и видео терапия. Така се увеличава възможността за включване на повече канали за комплексно въздействие и участие на пациента в лечебно-възстановителния процес.