Донка

Добре дошъл Виктор и благодаря за свежото влизане. Радвам се, че си почувствал така форума! Роби нямаме тук - но имаме работници-ученици. И ако имаше 2 + щях да сложа за умереността, хармонията и "не е задължително всички понятия да са строго дуалистични"

Дианче! Ние в образованието много си патим от такива хора, които стават учители по всякакви други съображения, но не и защото обичат децата и професията.

По повод на написаноо от Орлин - имаш ли опит с назначаване и уволняване (дори и условно или по лична уговорка, не по договор)? И въобще на отношения, в които ти си човекът с ключовете от офиса? Хора има всякакви... При мен имаше едно млао момче -току що завършило икономика и без работа още. На мен ми трябваше временно човек, който да поеме няколко групи деца 3-4 клас с компютърна грамотност (това преди да започнат в училищата). Приехме го с много радост, той се оказа много общителен. Една седмица стоя в школата само за да наблщдава как колежката и аз рабтим с децата и да се запознае с програмата (разработвана и апробирана от мен лично в продължение н една година). Държах се с него като със своите деца - те ми бяха помагали при разработката на програмата, отделно, че те ме научиха да работя с компютър. След една седмица, когато трябваше да му поверя първата група деца, седнахме вечерта да му дам възможност да сподели впечатленията си, въпросите... Той с изненадващо сигурен и самодоволен тон ми съобщи, че през изминалата седмица е броил колко ученика съм имала аз и умножил по таксата, която плащали за един час, после направил калкулацията колко са приходите на школата и изчислил, че имам цяло работно място за него, заедно с осигуровките и стабилна заплата от... До съобщаването на сумата го слушах изумена, но сумата предизвика бурен смях у мен - та аз на себе си не можех и да мечтая да дам толкова в близките 5 години докато не изплатя всички инвестиции по откриването... Момчето явно бе изпуснало някоя лекция в следването си, защото не ме попита колко е перо разходи на школата. Когато аз му намекнах за това, той нехайно ми подхвърли с лека ирония - е че колко може да е - един тебешир... Преглътнах и все пак попитах какво е научил за децата, за програмата ни - той примлясна дъвката си с досада и ми отговори - какво толкова - да цъка там с мишката и това е .... За останалото се досещате... После "уволних" колега, който си позволяваше след трикратна молба от моя страна, да пуши в присъствието на децата - това няма нужда да се обяснява на педагог, а той беше с 12 г. стаж в училище... Въобще - когато човек държи ключовете, има много мислене и отговорности - най-вече към тези, които са лоялни и стриктни работници, честни и трудолюбиви, към клиентите особено.... Към недобросъвестните също - те имат нужда да разберат как се работи добросъвестно...

Според мен докато хората просто споделят мнения, колкото и различни да са те, когато се опитват да обяснят как разсъждават и уважават разсъжденията на другите, това съвсем не може да се нарече фанатизъм. Фанатизмът започва, когато вътрешно или външно се роди желанието и/илинамерението да променим начина, по който разсъждават другите, защото той ни се струва неправилен. Все още трудно свикваме, че не всеки, който ни обяснява своята гледна точка, различна от нашата, се опитва да ни убеди в своята правота и нашата неправилна позиция - може само да си казва мнението човекът. Обикновено всеки приема казаното от друия като казано със същия мотив, какъвто той самият носи. Е, стига се и до директен натиск, негативни квалификации и заплахи дори - всъщност може би точно те са отличителен белег на фанатизма.

София, 3.III.1914 г. Люб. Е.Иларионова, От 9 Март напосле може да изберете кoятo и да е дата. Имайте пълна вяра, желайте доброто и вcuчкo се постига. Съмненията, кoлeбaнията вcякoгa спъват човека. Бъдете едновременно и слушатели, и творители на Словото. Съвършената Божия и Господня Любов изпъжда навън вceкu страх. Аз ще сторя вcичкo за Вас. Вървете по благословения път на Истината. Нейният живот е благ. Да не Ви дотяга, кoгaтo Господ Ви изправя. Сърцето всякога трябва да бъде пълно с благодарности. Да бъде кaтo добър извор, oткъдeтo да можем всякогa да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използувайте вcички блага. Гледайте на живота с oкoтo на вярата. Животът отсега иде. Истинският живот иcкa търпение, постоянство, прилежание, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотвержение, безкopucтиe, съжаление, снизхождение, радост. Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената воля на земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на вcички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на вcички ония в бъдещето. Вървете по пътя, който съм ви посочил; следвайте великите Истини, кoитo cтe чули. Ваш В.Подпис (П.К.ДъноВ) Б.Г.Б.Н.С.И.В. София, 4.III.1914г. (Върху плика е написано: „Да се отвори в събота вечер на 27, кога се съберете всички наедно. Отворете го към средата на събранието ви. Това е съобщението ви за тоя месец. След като го прочетете, коленичете и благодарете на Бога.") Приложете сол на вашия живот. Съпротивете се на всички лоши желания. Слушайте увещанието на Духа, кoйтo ви говори благо кaтo на синове и дъщери и ви noкaзвa пътя на живота. Той се обръща към вас и ви кaзвa: Чада мои, не презирайте наказанието от Господа и не се отегчавайте, кoгaтo ви обличава*. Защото Той нaкaзвa и поучава тия, кoитo обича. Той ви npeкарва през разните изпити на живота, за да ви очисти и обучи на търпение разумно и да ви приготви да участвувате в Неговата Слава. Вашите сърца трябва да станат огнища на Божията любов и умовете ви - носители на Божията Истина. Душите ви да се освежат и духовете ви да се ободрят. Нозете ви да тичат в пътя Господен и ръцете ви да са разпрострени за работа добра. Устата ви винаги да са подсладени с благото Слово на Живота. Ушите ви да са отворени за Знанието и Мъдростта и очите Ви - за Истината. И тaкa кaтo очистите живота си, Господ ще ви посещава всякога с Благия си Дух. И ще има в душата ви всякога paдocт и веселие. И сърцето ви ще стане извор бистър на живата вода, коятo да разхлажда жадната ви душа. Желая да има единство и Любов помежду ви. Настоящите ви мъчнотии и страдания за бъдеще ще донесат своите добри плодове. Сега отчасти знаете, отчасти мъдрувате, но кoгатo дoйдe пълнотата, тогава ще разберете, че у Бога вcuчкo e добро. Оползотворявайте добрите часове на живота си. Подпис (П.К.Дънов) * * * София, 24.IV.1914 г. Люб. К.Иларионов, Аз мисля cкopo да посетя Търново. Kaквoтo има, задържайте го. Използувайте хубавото време. Радвайте се на слънчевите лъчи, кoитo носят в себе си Божествената мисъл cкpитa. Радвайте се на Природата, която paзкpивa Господното дело, кoeтo е славно и великo. Радвайте се на живота, койтo изявява Любовта на Господа на Мира. Хвалете и славете Господа на Спасението по всяко време. Да има човек признателно сърце, това e велико благо. Желая на вcички Господ да ви дaдe добри сърца, за да се радвате и веселите в Него и да бъдете кpeпки и мъжествени на вcякo време. Господ е верен и благ към всички. Той е милостив и благоутробен. Bceки ден на живота paзкрива пo нещо добро. Блажен е онзи, кoйтo разбира. Моят душевен поздрав на вcички. Ваш Верен: П.К.Дънов * * * Казанлък, 16.VI.1914 г. Люб. Е.К.Иларионови, Завчера вcички, само мъже от Казанлък, се кaчиxмe на кoнe, кaтъpи и мулета, на Бузлуджа. На една височина от 1500 м. над мopcкoтo равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкaч8aнeтo, и слизането. Но тaкa трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разглеждах нaвcякъде - и към Южна, и към Северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо кaтo охлюв в чepупкaтa си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но вcички останаха нeнаквaceни, нeoчукани. Днеска сме долу. Bcчки си почиват от умората. Трябваше и вас да кaчa, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхме да оставим вашите кpъвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все тaки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда. Ний ще уредим вcuчкo с Господнето Благословение и Неговата Сила. Ще преобърнем всичко за добро. Taкa се учат Божиите пътища и поучения. Поздрав на вcuчки приятели нарочно. В.В. Поздрав и от вcички приятели тук. Подпис (П.К.Дънов) София, 18.Х.1914 г. Любез. К. Иларионов, Бъдете добър да извадите 400 л. от спестовната книжка на пентограма и ми ги препратете в София. Аз получих колета и книгите. На Абаджиева праща ли от „Haуката и Възпитанието"? Беседите вървят ли? Няма съмнение, ще вървят. Hacкopo ще имате и четвъртата, и петата беседа. Там, гдето ви укажат пътя, туряйте ги на работа. Този човек с житното зърно, с Духа, с талантите, с любовта ще работи. Светът се чисти. Хората се смущават. Те са катo жена, която й е дошло времето да ражда. Няма изходен път. През това място на Божественото чистене вcички ще минат. Вий сте бодър и весел юнак, готов пaк за бой. Но сега ще воювате пo-добре. В.В. Поздрав на всички (подпис) П.К.Дънов * * * София, 18.Х. 1914 г. Любез. Е. Иларионова, Получих писмото Bu, a тaкa също и кoлeтa и книгите. Надявам се да сте получили излезлите вече три беседи. Бъдете смели и решителни. Вярата ви да бъде твърда и непоколебима в Господа. Истината от нищо не се бои. Тя озарява пътя на ония, кoитo се подвизават към небето. Там, гдето влезе Тя, внася вcичките блага. Ходете във виделината и бъдете виделина. Светът ще познае най-после на кого да се слугува. Вие, aкo усещате дълбоко побуждение, може да вземете детето. Стига това да го правите за Господа. Брат Ви Асен на заминаване от София идва да ме навести. Той е добре засега. И него му трябва вътрешен дълбок мир. Обещах му, като ми се отвори пътят, да го посетя в Caмoков. Моят поздрав на всички. Ваш В. Костадин сега е юнак. П.К.Дънов * * * София, 25.ХI.1914 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Противоположностите трябва да се примиряват. Вярата да се усилва; несгодите да се приемат с радост. Въпросът с детето, то е ваша работа. Аз го оставих Вие да го решите, в един или друг смисъл. Bcякa работа трябва да се извършва с вътрешно дълбoкo побуждение и обмислювание. Bcякo добро дело трябва да има в себе си три неща: да е за славата Божия, да е за доброто на душата и за доброто на нашето преуспяване. Работете в широк смисъл. Гледайте да бъдете в съприкосновение с всички души. Не се заблуждавайте от външния изглед на нещата. Еднообразието в живота действува вредно. Това, което става, е най-доброто. Изкуствените наредби са временни. Животът сега иде. Отсега нататък ще живеете. Миналото е подготoвкa на бъдещето. Моят поздрав на всички. На брат Ви Асен изпращали ли сте от беседите? Желая да зная. Поздрав на Вас и на Костадина. В.В. П.К.Дънов ---- * Г. - Господня (бел. ред.) * Б.Г.н.Л.О.Н.К.С. и Ж. - Бог, Господ на Любовта, Обичта, Haдеждата, които са сила и живот (бел. ред.) Писмата са взети от книгата Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново. Том 2 - в момента се обработва в Работната среда на Електронната библиотека в Уики портала. С благодарност към сътрудниците, на които дължим тези публикации.

да! това е една от причините. Друг важен момент е силното чувство за отговорност за собственото поведение, мисли и чувства, за своя живот. Което е добро, според мен. Такъв тип хора знаят, че сами трябва да си вкарат в кошарата стадото. Бедата е, че понякога започват да се чувстват отговорни и за съдбата на другите. Също много трудно приемат провалите си, защото нямат механизъм и основание, с които да ги трансформират в ползи за себе си и останалия свят. Има атеисти, които са повече свързани с Бог, отколкото вярващите, но просто не го наричат така. Случвало ми се е при разговор да ми кажат "ама ти това ли разбираш под Бог? Че това не е Бог, това си е светът такъв какъвто е..."

Ами-не-Помогни си сам да ти помогне и Господ.Заключвам си.Но ако ти отнемат нещо-имал си да даваш.Не си го дал навреме. Не е повод да легнеш и да умреш за НЯКАКВА ВЕЩ.Мисля,че Лазарев беше казал,че ако те оберат-това е по-малкото зло.Ако не го приемаш, ще дойде болест... Когато губиш,не знаеш какво печелиш и когато печелиш,не знаеш какво губиш. Мария - София! Това беше моят урок за доверието и правото ми да се правя на Бог и да оставям всеки да се проявява. Малко прилича на притчата за адепта и змията, но е преживяно лично и болезнено. Когато започнах школата точно преди 10 години, нямах никакъв опит за такива отношения с хората. След около месец моя приятелка, доста по-вряла от мен, ме предупреди: - Виждам, че си оставяш парите в чекмеджето на бюрото много лекомислено. Внимавай с това - не можеш да очакваш от всеки да бъде като теб. Сигурно познахте какво си помислих - "тя е подозрителна, аз вярвам в доброто в децата." и всичко подобно като в примерите за рестото, за лъвовете, за бензина... абе аз това до този случай го прилагах с успех. Това ми е старо вече. Явно, обаче съм прекалила с изпитването на Бог.... Случи се само след няколко месеца, бях като ударена от гръм, последното дете, което бихте заподозрели. Явно е пипало доста време и явно се е убедило, че аз не забелязвам и не си броя парите и един ден я заварих да затваря чекмеджето в момента, в който влизах в стаята - с песен в ума и в сърцето. Имах усещането, че са ми бръкнали в душата... Тя си тръгна набързо, всъщност аз бях останала с впечатлението, че си е тръгнала - тя явно се е върнала от вратата, защото бях излезнала точно пред нея. Бях болна няколко дни - приятелката ми се беше оказала права. Е, какво, вярата си да оставя да се срути ли??? Молих се всяка вечер за просветление и... една сутрин при събуждането чух в ума си част от Молитвата "И не ни въвеждай в изкушение..." - това беше моето човешко обръщение към Него! А аз си бях позволила да въвеждам в изкушение деца!!! Ами бях си платила и дори евтин ми беше излезнал урока... Молих се за прошка, че съм изкушавала детето - аз уж педагог с класове и стаж! Успях да запазя, макар и с много усилия любовта си към детето, то продължи да идва още една година, но все така се получаваше, че нямаше възможност да отваря чекмеджето ми и след няколко опита се отказа. После се опита да избегне плащането на таксите, като първият час много разтревожена ми обясни подробно как е забравила паричките, а следващия час след на моя въпрос изумена и съвсем сигурна отговори, че ми ги е дала миналия път. Това беше много полезен урок. Първо, усетих, че съм будна, но не я подозирам и не изпитвам негативни чувства към нея. Разбрах откъде мога да изкуша отново някого. Въведох система на записване на плащанията, която облекчи и мен, и родителите... Благодарих на детето отново за идеята... Молих се на Бог да ми прости, че отново неволно я бях изкушила... После, след като детето закъсня с 3 плащания, въведох и системата да се обаждам на родителите, ако детето не е внесло втората подред месечна такса. Отново родителите ми бяха благодарни, а децата разбраха, че парите на родителите им са сериозно нещо и сметките между прияели (а ние сме такива) е добре да бъдат чисти. Само тогава няма подозрения и има доверие... Простете ми дългия пост, моля, но нямаше как да го разкажа по-кратко...

Всъщност като се замисля и прехвърлям срещите си с фанатици - Ани е съвсем точна! И те наистина са загрижени, и то толкова много и толкова искрено, че по всякакъв начин се опитва да наложат на другия доброто за него. Забравят само, че са просто хора също толкова човешки колкото и тези, на които толкова ревностно помагат. Как ги разпознавам - ако са загрижени и помагат, но не са фанатици, то те заедно с помощта си отговарят и на още две съществени условия: - разбират и обичат човека такъв какъвто е, а не какъвто искат да го направят - оставят човека свободен сам да взема решения за своя път и живот и го обичат с това, че е различен от тях и НЕ следва техните съвети. Фанатикът няма достатъчно светлина и топлина за това... Той е прожектор, а не слънце.

За колата и бензина на Дианчето - съпругът на Дианчето определено живее по моите принципи за зони на доверие. забележете той налива бензин на следващата бензиностанция. Питам се сега дали с доверието си в себе си, в колата и Божията воля може да шофира без изобщо да налива бензин или да подмине следващата бензиностанция, доверявайки безусловно на нещо свое? Лука :4 / 9-12

Благодаря ви за загрижеността и съветите сестрички. Аз лично проблеми с доверието от много време насам нямам. Реших ги след като осъзнах, че винаги ще има една невидима, но осезаема линия между зоната на безусловно и на условно доверие. просто така си управлявам съзнателно живота и човешките отношения, че да оставам само в първата зона. (Не си оставям млякото непокрито, ако нямам намерение да го давам на котките да се нахранят) Е, случва се да пристъпя понякога неволно във втората, но малко и то е за урок и ориентация. Виж, в отношенията си с Бог (който е в мен и във всичко и всеки около мен), всичко е в зоната на безусловната вяра. А, да допълня - никой освен мен самата не може да ме нарани, няма лоши хора за мен. Ако някой все пак успее да го направи - то е защото аз съм си оставила млякото непокрито и съм го изкушила. Поела съм си последствията и поуките. На тях съм благодарна.

Ок, значи всеки от вас във всяка без изключение житейска ситуация дава безграничен кредит на доверие на всички участници в ттази ситуация. Каквото и да направят те, той е радостен и доволен. оставяме си отворени домовете и отключени колите от днес нататък - всеки друг е свободен ако иска да ги вземе, ако иска каквото иска да направи - ние за всяко нещо ще им се радваме и ще им благодарим!

Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези под категорията на Любовта; думите, конто изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата "живот" - под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост, Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влиэат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума "индивидуализиране", эначи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование, Който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега, да вземем думата „вярност"; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие; тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност , смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи, може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения. Защото, когато искате да изработите една черта, във вас трябва да имате една дума — тя ще бъде методът, начинът, оръдието, чрез което ще приложите силата и. Искате да бъдете мек и благ; първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете нежен. Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаем, че едно от качествата на Святия Дух е нежността. Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух". Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи тогава ще дойдат при нас духове на тоэи същия уровен, на който бяхме ние. Господ ще прати духове груби, приблизително като нас, и други по-напреднали; и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова, именно, процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас. 04.08.1915 г. - протоколи от годишната среща на Веригата С благодарност към сътрудниците в Работната среда на Уикипортала

Да, прочетох го и преди - интересува ме конкретно следното: - Ако с думата доверие наричаме само безусловното доверие, то с коя дума ще наричаме условното? Със същата + пояснения (които могат да се спестят за "удобство")? Малко отклонение - 40 години бях убедена, че Адам И Ева са откъснали забранения плод от дървото на познанието и много се чудих какъв е този бог дето наказва за познание. Ама много сериозно се бяха постарали да ни внушат това с изпитан метод от пропагандата - просто не бяха ни продължили името на дървото - "познанието на доброто и злото" - което обръщаше нещата кардинално! А, бяха ни спестили и незначителната подробност, че Бог им е отредил да ядат от някакво си там съмнително дърво на Живота... Това само да поясня защо толкова държа на точността на понятията...

Извини ме, Рис! Едва сега забелязах въпроса. Абсолютно точна забележка! И аз съм така - и затова за мен другите са свободни - каквото и да направят, това е тяхно право. Аз имам доверие само на Бог, че дори и да сгреша, това е за мое и на другите добро. Така е и за другите - каквото и да направят те, това е за мое и тяхно добро. За това Бог се грижи и аз му се доверявам. Но да се доверя на себе си и на друг човек напълно - не мога, нямам право и основание, защото това, на което се доверявам днес, утре вече няма да е точно същото. А и аз имам ограничена представа по презумпция на какво точно се доверявам - на човека или на моята лична представа за него. То е второто май. Това с доверието го живея всеки ден часове наред. То е като да обикалям периметъра на двора със завързани очи - опипвам, поемам удар при сблъсък. Ако видя, че съм дала кредит доверие, но резултатът не е този, който съм предположила, прощавам си и променям периметъра и тежестта на кредита така, че да станат поносими за човека и двамата да сме доволни от общуването си. И така "излъганото доверие" се превръща в добро за мен и другия човек.

Така, благодаря за пояснението - просто да точним кой какво разбира. Ако едно нещо , например доверието, може да бъде излъгано, и това да повлияе дори и само на единия от двамата, то това е категория от човешко измерение, която неизменно води до дуализма "добро - зло". Общо взето този, който дава доверие, което после може да се окаже излъгано, проявява агресия. Той я проявява, а не този, който в крайна сметка излиза неоправдалият доверието. Да давам доверие, което някак може да се окаже вредно за някого от нас двамата - аз съм причинителят на вредата. За такова доверие говорим със Станимир, че нямаме право да товарим другия с него. (Например, ако приятел, който е бил свидетел на лични моменти от моя живот, започне в един момент да ги разгласява на хора, които злоупотребяват с тях, аз променям предишното си отношение към приятеля и хората, които злоупотребяват и в най-добрия случай си вземам поука как и дали да допускам свидетели на своиите лични моменти) Ако постигна усещането, че мога да оставя свободен другия да прави каквото той прецени или нищо да не прави с нещото, което му доверявам и аз по никакъв начин няма да бъда засегната или променена от това, което той направи, значи това е безусловно доверие. ( В по-горния случай продължението е друго: аз се радвам и продължавам да споделям с този приятел лични за мен моменти с мисълта, че щом той ги е разгласил, значи не са чак толкова лични, колкото аз съм си мислила преди и че хората, които злоупотребяват с това ми правят всъщност услуга, повишавайки моята популярност. ) Това са съвсем различни измерения на доверието. Тогава как да отразим с думи условното доверие (това, което може да се излъже и да промени отношението ни към неоправдалия доверието на негативно) и безусловното доверие, което всъщност е осигуряване на пълна свобода за себе си и другия и за нещото, което доверявам. Нали не можем всеки път да обясняваме дълго за кое доверие говорим. Апропо, да обясня тук - от гл.т. на теорията на пропагандата, че един от най-сигурните методи за манипулация е този - да наричаш с една дума две тотално различни като мотив и резултат неща, които обаче изглеждат сходни по външни белези. Най-експлоятираната подобна дума е точно думата любов.

Мисля че е нужно уточняване на понятията - объркваме вярвам на този човек, с вярвам в този човек, с доверявам се на този човек и генерално ги смесваме с вярвам в Божественото начало и в това, че всичко и всеки е за мое и на всички добро. Имам въпрос към защитниците на тезата за безкрайното доверие: Това, което вие наричате доверие може ли да бъде по някакъв начин излъгано? То трябва ли да се оправдава по някакъв начин? Ако това безгранично доверие по някакъв начин бъде не-оправдано, то променя ли се отношението на доверяващия към този, на когот се е доверил, но не е оправдал доверието?

"Изворът на доброто" може да бъде свалена в текстов файл от секцията Книги за теглене - тук. В момента книгата се обработва за четене онлаин в Работната среда на електронния архив и публикувана в Електронната библиотека - раздел Книги със спомени за Учителя с неоценимата помощ на сътрудниците на Портал Уики. Огромно благодаря на всички за безкористния труд и отделеното лично време! В тази тема ви каним да напишете вашите впечатления от прочетеното и/или да споделите с останалите потребители откъсите, които са ви впечатлили най-силно. Вяра и знание

Страници из историята на Бяло Братство, Спомени. Първо българско издание Издателство „Бяло Братство", София, 1999 г. ISВN 954-8091-85-2 Снимка на първа страница на корицата: „Поляната на Изгрева - Паневритмия с Учителя" Спомените на Николай Дойнов "И очите ми видяха Изгрева" бе обработена в Работната среда на електронния архив и публикувана в Електронната библиотека - раздел Книги със спомени за Учителя с неоценимата помощ на сътрудниците на Портал Уики. Огромно благодаря на всички за безкористния труд и отделеното лично време! Приятели, в тази тема ви каним да напишете вашите впечатления от прочетеното и/или да споделите с останалите потребители откъсите, които са ви впечатлили най-силно. Заветни думи на Учителя

Ами перфектно го е казал Христос - и Учителя... Аз на себе си не мога 100% да имам доверие, а какво остава да се доверя на друг за нещо, за което на себе си не мога изцяло... Ако 100% се доверя на себе си за нещо и после друго ми попречи да спазя това, на което съм се доверил или ми промени поведението и то съвсем резонно, то какво ще трябва да направя - да остана сляпо вярна на това, което АЗ съм била и АЗ съм доверила в миналото или да следвам Божията воля в новата ситуация и да променя старото дори с цената на излъгано доверие - моето в мен самата или на друг в мен???

Вътрешната стаичка само на Бог се доверява. Всеки има свободата да реши кое е неговата лична вътрешна стаичка.

Честит рожден ден, Иво! Благодаря ти за всичко, което влезе в живота ми заедно с теб и Портала! Светлина, мир и любов за теб и прекрасното ти семейство!

Мила гранат те СА добри въпреки поведението си и мислите и думите си. Просто това, което ти си дала в момента в който си го дала, не е било добро за тях. Като например да пожертваш парите, определени за пътешествие с детето ти и ги дадеш на наркоман в криза, за да си купи дозата наркотик... Или вместо да заведеш детето си да поплува в басейна, да сложиш парите в ръцете на просещо дете на улицата ( а то после купува с тях алкохол на баща си, после той пребива майката.... ) С отношението си тези хора са ти казвали, че за тях не е било добре да им даваш това, което искат. Имаме тук една сестра - дала доста пари, които са си спестили със съпруга си (и двамата пенсионери с хронични заболявания и инвалидност) на приятелка, която правела ремонт на жилището си. Дори не се поинтересувала какъв точно е ремонтът, какво ще се купува с тези пари. дала ги е на жена в далеч по-добро от нейното материално положение и постоянни високи доходи. Ремонтът е бил до ниво супер лукс и... сега приятелката не я поздравява и затваря телефона... А те имат нужда от парите и тя е принудена да работи като социален асистент... Апропо въпросната жена е завлякла още доста свои "приятелки". Не може да се дават пари без да знаем за какво точно ще отидат те.

А когато дадеш голяма сума пари или скъпа вещ на заем на нуждаещ се и не ти ги/я върнат как се чувстваш?!И то при положение че ти нямаш повече от този човек? Помогнал си от сърце,влязал си му в положението,не си го търсил за да настояваш да ти върне взетото... Е,аз определено се чувствам омърсена! Ето това усещане за омърсеност е точен индикатор, че стореното (даденото) не е било добро, дори и да е било с такова намерение, да е било поискано и да е изглеждало необходимо и добро. По личен опит съм установила (имам си тук двама дето често ми искат заем) - ако им дам толкова, колкото мога да забравя че съм дала назаем - все едно съм дала благотворителност, ей така, както се подарява за здраве - връщат ми ги и с искрена благодарност и са ми приятели. Първият път, когато дадох на двамата, рискувах аз да остана без необходима сума, за да си платя навреме задълженията. познайте - закъсняха и по уважителни причини да ми върнат парите и то точно толкова, че да мине кризата, да си събера парите и да отпиша даденото. Доста време беше - почти година мина. И тогава, когато вече наистина бях забравила и имах достатъчно пари и дори резерв, изведнъж ми г върнаха... С много извинения и обяснения - те също бяха преживяли тежки проблеми и се бяха измъкнали не без помощта на моите скромни суми... А на мен тогава ми изпратиха ученици повече. Оттогава си знам колко ми е границата на забравяемост и никога не давам повече. Обяснявам, че толкова мога в момента... Преди година и половина дадох назаем почти 20 пъти по-голяма сума от граничната. Но случаят беше друг. Тогава преди да взема това отговорно решение, помолих Богородица както аз помагам на това дете някой някъде така да помогне на моите когато имат нужда. И така и стана. В един момент се получи странен инцидент с кредитната карта на момчето, на когото дадох парите. Имаше опасност никога да не ги получа обратно и не по негова вина... Отново в медитация "пуснах парите" да отидат там където Бог реши - малко трудно, но стиганх до усещането, че нямам нужда от тези пари и че те със сигурност ще стигнат до децата ми един ден - все едно на тях съм ги дала, изведнъж момчето ми се обади, че всичко се оправило някак - върнали парите в картата. той ми си ги върна, а на моя син увеличиха заплатата, Дъщеря ми също по-късно получи малък но постоянен доход...

Имаме я в уики: Какво ще срещне ученикът на пътя Книга: Кротките