Донка

д-р Светла Балтова - Астрология и Астропсихология - "Хермес" - 2006г. Интересно ще бъде за всички начинаещи в астрологията (като мен) да разгледаме заедно различни конфигурации на Слънцето - Луната - Асцендента в рождени хороскопи на хора, чийто жизнен път познаваме достатъчно. Ето моят пример: - Слънце в Дева - 2ри дом - съвпад с Меркурий - Луна в Козирог - 5ти дом - тригон с Венера - Асцендент Лъв - квадратура с Нептун, полусекстил с Плутон и секстил с Венера (!) Как бихте изтълкували една таква конфигурация?

Гора - това е абстрактно обощение, създадено от ума ни. Истината за гората е - съвкупност от индивидуални дървета. В същото време тези дървета живеят съвсем съзнателно в своето общество - гората. Това е, което ги свързва и образува нов организъм от по-висок порядък. Този организъм, обаче, отново се проявява само като отделни индивидуалности - дървета и не само... Да унищожим егото означава да изсечем дърветата и всичко останало, за да остане гората в чист вид. Поне така го разбирам аз.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, Klaudia Благодаря на Бог, сестрице, че ни събра! Само светлият път на мъдрoстта води към Истината, в Истината е скрит животът.

Честит рожден ден, Аля (АL414)! Мир, радост, любов и светлина! Благодаря на Светлите същества, че ни събраха в Пътя ни!

Ако жената живее в сърцето ти и никога не си отива, това е любовта наистина. Ако жената е човек и в нейно присъствие си щастлив до опиянение, а когато си отиде, красивото става грозно, това не се нарича с думата любов, а с думата "наркотик". Само когато любовта извира в нас самите - това е изворът на живота.

А - много важен момент с различаването на егрегорите - особено силно важи за тези, за които говорим. Моите въпроси към себе си бяха и са: - Висшият егрегор говори ли или те оставя ти да говориш, за да чуете двамата твоите лични мисли и чувства в момента? Отговор (моят си личен) - Добрият учител казва ли верните отговори, или оставя ученика сам да стигне до тях по своя път?, поучава ли, задължава ли - или оставя ученика си да разсъждава и да се проявява и расте сам? (За мен това сравнение е най-разбираемо) - Е, второто, разбира се, но тогава как ще разбера, че съм се свързала изобщо с него? Отговор: - как добрият учител показва на ученика, че е е стигнал до верния отговор, а как че е тръгнал по пътека, която води до задънена улица или блато? - Ами аз лично в първия случай се радвам и казвам браво и пиша шестици, във втория го оставям да върви сам и само му насочвам вниманието към нещо, което да му подскаже, че птят не е този... И вече във всеки конкретен случай този разговор придобива конкретни реплики....

Как се научих да разпознавам това състояние... Човекът е склонен да мисли за себе си като за представител на съответната школа или учение и да просветлява невежите и новите. Идентифицира се с определена група хора, които споделят неговото усещане и също слагат знак за тъждество от типа аз = християнин. Будност е нужна към себе си най-вече. Излиза въпросът как да бъде човек последовател на учение и да се учи без да попада под властта на егрегора, но и да споделя с други хора със сходни пътища..... Как да приемем с любов общуването си с човек, който усещаме че е под влияние на рлигиозен или езотеричен егрегор? Ако той се опитва да ни вкара под същото влияние - което е обичайно - как да не позволим, но да запазим любовта си и приятелските отношения, дори ако той ги постави на принципа "който не е с нас, той е против нас"?

"Всички големи неща почват от малки" И стават големи само ако нещо взтре в тях си остане малко ..... Тази сутрин се зарадвах на това момиченце - върнах се в себе си....

Лети със слънцето

Интересна и според мен благоприятна за генерални промени в мисленето, поведението и отношенията е позицията на Сатурн в тази конфигурация. Не знам колко често се получава опозиция на Сатурн едновременно с Юпитер и Уран и при това в квадрат с Плутон и с Луната. При тази ситуация на поставени под сериозно съмнение стари модели на мислене, поведение и отношения и "изпуснати юзди" върху отговорностите (вменените) и емоциите, Сатурн като че ли точно навреме попада в съвпад едновременно с с Венера (!!) и за да станат още по-благоприятно за вътрешните промени - и с Марс. Ако внимателно се прочетат и съпоставят характеристиките на получените квадратури, опозиции и съвпади, наистина остава отчетливо усещане за "врата към себе си и Бог" Нещо повече - идва момент, в който благоприятната възможност започва да прилича на "втория звънец за влизане в час". Съжалявам - за да не пиша ново мнение, ще добавя тук - квадратурите на Луната и като капак тригонът и с Нептун - ако се съпоставят с написаното по-горе за Сатурн, вече съвсем напомнят за края на Снежната кралица и пъзела на Кай...

източник

Назряло е време за изясняване - нямам предвид в пряк смисъл с определен човек, а най-вече вътрешно изясняване. От своя личен опит - няколко пъти съм постигала временно "добре ми е" като просто съм изтласквала проблема, бягала съм от него, но той си е стоял вътре в мен. Естествено един ден циреят се пука отново и то по-болезнено от предишния...

източник Какво е вашето лично разбиране на тези думи на Учителя? Много ще съм благодарна на музиканти по образование и професия!

Приятели - Учителя никога не говори съвсем буквално... Тази мисъл много ме е занимавала преди известно време, мога да споделя за себе си до какво стигнах. Ако непрекъснато мисля за друг човек, това означава, че съзнанието ми (във всичките му нива) се опитва да реши някаква задача, свързана с моя личен опит с този човек. За него личността на човека е нещо като ключ към задачата. Възможно е сега Ина (ina-hr) да се намира в период, сходен по смисъл с онзи период преди 14 години и пред нея да стои сходна задача. Възможно е ключът на конкретната личност да бъде към важни елементи от задачата, които ще донесат просветление за решението. Възможно е ситуацията да е различна, но решението и да бъде по някакъв начин свързано със старото решение - ключът към което е въпросният човек. При мен, например, така няколко пъти се повториха периоди, в които много упорито мислех за човек от миналото ми. Доста по-късно, преосмисляйки събитията и отношенията, стиганх до извода, че и в четирите случая пред мен е стояла една и съща задача от кармичен характер. Едва четвъртия път успях да я осъзная и взема адекватно решение за себе си и живота си. Изведнъж тогава чак ми проблеснаха думите на същия този човек за съжалението и самосъжалението, изречени съвсем случайно и без повод, но явно изпратени за мен. Тогава не ги "чух" - явно не съм била готова...

А някои стигат и до посяване на зърното. Е, няма лошо и плявата да се посее... заедно със заърното. Висшата сила вече ще определя кое е плява и кое зърно. Това май е най-сигурният начин да се отсеят...

Хората дали са нещо отделно от тази Висша сила? Освен ако съзнанието самО гордо не се отдели и дори противопостави н своята собствена същина, капката - на Океана?

Молитвата няма нищо общо с желанията. Обратно - тя е начин да се благодари за това, което Бог е дал без да му го искаме...

Ами аз съм от тези, които сами си внасят осигуровките. Честно казано - усещам се измамена. Иска ми се да виждам как точно моите и на брат ми осигуровки плащат пенсиите на нашите родители От друга страна като родител на две вече работещи деца (сигурно и техните осигуровки се разпределят върху бабите и дядовците) никак не ми е приятно да мисля, че моята пенсия, ако я получавам един ден, ще я изработват моите деца и внуци. Кога в нашата страна всеки ще си изработва своята пенсия? Кога ще знам колко точно съм изработила в пенсионния си фонд? Кога ще съм спокойна, че ако с мен се случи нещо, парите, които съм отделяла цял живот, ще останат за моите деца?

A! Много точни въпроси! Бъдете съвършени - Изворът на доброто

А според мен е много важно да си говорим за това, защото всички егрегори манипулирт човека точно в тази точка - тя ни е мястото на най-силни зависимости и заблуди. Тя и любовта. Няма по-страшни зависимости с по-катастрофални резултати от тези. Хора на клади са горяли и са покосявани с хиляди все от любов и за добро...

Според мен доброто може да го поиска само Бог - и ако бог не го иска, а ние си го вменяваме или изпълняваме човешки желания, това е непоискано добро. Но как се разбира кое добро го иска Бог? Може би като в притчата за адепта и змията?

Наряд за начало: В начало бе Словото "Господи на Любовта, Ти Си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти Си радост за всички от сега за през всички векове." Молитва на Духа Добрата молитва Да се прослави Бог... – формула Марко 7 Беседа: По предание Неделна Беседа, 2 май, 1920 г. София. Наряд за край: Господнята Молитва Псалом 91 Псалом 23 Замислих се колко пъти вземаме решенита си с мотив да избегнем някакви неприятности, или да противодействаме на нещо, което не ни харесва, или някой да получи заслуженото за нещо, което не ни харесва. Всъщност в крайна сметка пак ще направим същото във външен план, но вътрешния е важно мотивът какъв ще бъде.... Това го усетих много ясно с едно от децата, които идват при мен. Един ден се наложи да го извадя да пише в чакалнята, защото беше толкова превъзбуден, че не можеше да се съсредоточи и пречеше на другите деца. В първия момент вътре в мен се надигна мотив - наказание, после поработих малко и се включи мотивът - да постигна нужното спокойствие за децата. И все пак ми стоеше негативният мотив относно пречещото дете. Още малко работа - и след няколко секунди стигнах до това, което ми беше нужно - всъщност детето беше превъзбудено от присъствието на останалите деца. Останало само, то се успокои и започна да работи съвсем самостоятелно. Така за няколко секунди мотивът наказание се трансформира в промяна на ситуацията към постигане на по-благоприятни условия за съвместна работа. Интересно за мен беше, че когато обясних последния мотив на децта, те го приеха съвсем естствено - като че ли се разбираше от самосебе си.