Донка

А според моето усещане, Христос (но истинския, не този, чийто образ ние наложен, не религията, която си е накичила името Му) е Водачът - водач не просто с нови качества, водач на ново ниво! Заради тази дискусия се върнах и много внимателно препрочетох книгата на Навин и после и онези места на Евангелието, онези откъслечни проблясъци, в които "говори" Исус Христос. Вътрешната сила, дълбочината, и в същщото време полетът на мисълта на Исус от Риби няма нищо общо с "приемането на Божия дар и изпълнението на Божията Воля" в Исус от Овен. Да, толкова и така е можело в онази епоха, в онази култура. Навин е точно напаснат към времето и мисленето на хората в него. Исус от Риби идва навреме за обикновения човек, но няма как да дойде навреме за силните на деня. Те винаги изостават - и с Ехнатон се е получило същото. Обаче сега виждам една друга връзка - редуват се. Единият Исус е "подранил", но той сее семената на Новото в духа и после времето ги заравя, но не за да ги предпази и да им даде времето за покълване. После, в следващата епоха те се развиват и дават плод. Ролята на Овена е да осигури това. И отново Христос засажда семената, получени от Овена и отново те потъват дълбоко. Може би Мона вижда връзката с Овена, защото сега настъпва сходна на неговата епоха - растеж и развитие на посаденото в риби... Водолей. Следващият водач ще постигне за човечеството нещо подобно на това, което е постигнал Навин? Ето и подкрепа за това сравнение: Христос: "Обичай врага си... Обичай Бог... Обичай ближния си... Обичай себе си..." Как? Като "злото стане слуга на доброто" Сравнете мотото на Христос и това на Водолея. Първото е вътрешно... второто е изява на волята в материята... Обетованата земя е пред нас, Водолеят ще ни води, но вече не с битки, а с Любов в нея. И не просто ще я поделим с граници помежду си, а ще осъзнаем, че сме едно цяло... Просто импровизации...

Има ли някакви правила при съчетаването на есенциите? Ако човекът сам си избрал есенцията, след като си е направил тест или по някакъв друг начин, то доколко той може сам да определли колко и кои точно есенции могат и е добре да се съчетаят? Има ли вероятност неподходящо съчетаване на есенциите да намали или елиминира напълно тяхното действие? Ако есенциите не се смесват в един прием, а се приемат отделно една от друга в различни часове на денонощитето, това може ли да се смята за съчетаване? Благодаря!

Всъщност сега ми се подреди още нещо дето ми витаеше отдавна... Исус Христос е дал ключа към виждането на Новото у себе си и в огледалата около себе си... И до Него са казвали панта реи, но Той е, който е дал ключа към виждането.

Ох, ох, ама това по-горе не е Исус Христос. Това са приказките, съчинявани две хилядолетия ЗА него. Исус в Овен посява семето на преминаването към новото ниво на битието - активност, овладяване на физическия план на свободната воля видяно като изпълнение на Божията воля. Исус Христос е порасналото вече семе, посято в Овен, Исус от Водолей е плодът на това семе ..... И като правим изводи за Христос, нека четем изреченото ОТ него, а не ЗА него. Права си за стереотипите, струва ми се. Познато ми е от работата ми - като усети човек, че срещу него стоят невинно очакващи, хора, които им е мъгла разликата съществително-глагол, а опитай се да им дадеш отговор защо една и съща дума веднъж превеждаш така, а после иначе... Няма как освен ако някак не влезеше в техния начин на мислене и изразяване. На мъжете обясняваш сегашно просто с коли, на жените, с манджи и пазар, на бизнесмените със секретарки и сделки... на децата - просто истината.

"да създава устои на битието, о които ние да се топлим като на домашно огнище" - а защо не? Човечеството определено има нужда от това... " ние обожествяваме образ, който е човешки архетип, далече от тоталната същност на един възможен водач на човечеството?" - точно това правим, според мен. Но не е виновен архетипът, а обожествяването. То пречи да постигнем тоталната същност на Водача.... Допускането на нови възможности се нарича еволюция....

Всеки Исус е водач в своята си форма. Жертвата също е съставна част от водачеството. Изпълнението на Божията воля без никакво съмнение - също е изискване към Водача. Водач, който налага своята воля, не е водач. Водач, който жертва другите за своята кауза, не е водач. Водач е този, който посажда семена и се грижи за тях с любов. И кого води Водача? Може би това е овладяването на свободната воля, дадена ни от Бог? Сега на света му предстои да постигне следващото ниво на водачеството... За моленето - отговарях на Мона. За делото имах предвид, че съм съгласна и за всичко останало....Нямам претенции да бъда изчерпателна, само импровизирах, може би затова не си е струвало да се прочете написаното в предния ми пост линейно, а не диагонално... Интересно предположение... Може би... "Нашият Исус" - в английски няма "нашият живот" - има "нашите животи". Може би същото е и с Исус?

Ами и мен ме води нататък усещането ми.... Но не бих могла да знам.... Поне докато съм тук. Сигурно има причина и е за мое добро.

Ако си позволим да поразсъждаваме от друга гледна точка... само един опит: Далеч не бих окачествила Исус от Риби само като Жертвата. Така е било внушавано - не случайно... Исус от Риби е естественият ъпгрейд на Исус от Овена. И ролите им са смислово еднакви. Така че реално това е един Исус в две различни епохи, които го реализират и виждат по два различни начина. И двамата изпълняват волята на Бог - за Навин той е Бог - Господар - щедър и справедлив. Такава е и културата на Овена. Бог води, наставлява, а хората са длъжни да го почитат и слушат. Ако ли не - биват справедливо наказани - т.е. поемат си последствията от това, че са се опитали да наложат човешката си воля. Да ви напомня за природните закони? Всъщност Навин никога не действа без божието наставление. За мен той никога не е бил борец, по-скоро изпълнител на волята на един Борещ се за идентичност Бог. Всяка култура въвплъщава в представите си за Бог своята същност. Една епоха по-късно Исус Христос прави същото, но вече е Син на своя Баща. Идеята за Бог на Рибите е Любов, сродство... Този път Бог не иска сляпо изпълнение на волята му под заплахата от наказание. Той се е изкачил на по-високо стъпало и узрял достатъчно, за да вижда истинската Сила в Любовта, не в борбата. "Обичай Бог ....." и "Обичай ближния си..." "Обичай врага си..." Всъщност сигурно оттогава е останала мъдростта, че най-сигурната победа над врага е да го превърнеш в свой приятел. Ако вникнем зад редовете на тези завети, бихме прочели и още нещо: "Ако не обичаш Бог с ццялото си сърце, с цялата си душа... ще си имаш неприятности. Ако не обичаш ближния си както обичаш себе си, ще си имаш врагове. Отново ще си поемеш последствията, но те вече ще са вътре в теб. Христос превръща този Бог в реалност, като завладява не земи, а умовете и сърцата на хората. По естествен път следващата епоха, следващият Исус продължава Исус - Водолеят. Тази Обич на Риби се развива до "Злото да стане слуга на Доброто" - не просто да обичам Бог, ближния си, себе си, врага си... Да разширя съзнанието си, сърцето си, да се науча да трянсформирам собствените си мисли и емоции така, че да променям своята реалност с тях. Това е новата идея за Бог - и тя си пробива все повече път и завладява все повече и умове, и сърца, и територии... Така че - съгласна съм с Венцислав - ние наистина се молим на един и същ Исус....

А, това ли било - да сега разбирам, благодаря! Според мен проблемът се крие в наичните, по които се търси духовното. Духовното, ако е откъснато от реалността, то за мен не е духовно, а псевдодуховно. Една позната тържественоми каза при запознаването ни, че тя изцяло е отдала живота си на духовното и на Бог и затова няма намерение да създава връзка с мъж, нито семейство, нито да има деца. Това щяло да я отклони от Пътя. . Замълчах си, защото аз вече бях минала през всичко, от което тя се беше отказала, и продължавам да минавам - и за мен точно тази реалност, всекидневна, всекичасна, са моят духовен Път. И какво пречи добрите дела да хранят и обличат децата и семейството? Та те могат да създадат и бизнес, могат да дадат работа и препитание на други хора и. Духовното израстване за мен е всичко, което този свят ни предлага като материални отношения и опит, да съумеем да го приемем като училище. Но при това приемане, не да се подчиним на някакви норми на обществото, не да "правим като другите", а да научим уроците на материалния свят и живот. Тогава щастието идва не от постигната цел или някакви успехи, а от усещането, че днес запазих любовта в себе си, въпреки изпитанията, намерих начин да приложа добродетел в нещо съвсем дребно, незабележимо на вид, успях да разбера, да се усмихна и да погледна с искрена любов човека, който ме смъмри и се опита да ми наложи волята си... И все такива дребни невидими неща вътре в самата мен. Духовното е единственото, което ми е помагало да оцелея. Когато почти останах без работа преди години, се обърнах вътре към себе си и си зададох въпроса: "Защо съм тук на земята? - За да обичам децата. - Добре, тогава намери начин да ги обичаш, има толкова много. " Намерих. Той означаваше да вложа много труд и време. Много. Вложих ги и сега всеки ден благодаря за съвета. Когато почти останах без дом и семейство преди години, отново се обърнах към същия съветник и "Защо се давя - нали давах всичко от себе си? - "давиш се не защото си давала, а защото не искаш да вдигнеш главата си над водата и да погледнеш към слънцето, защото не искаш да си свободна и не знаеш как Чети, мисли......." Четох, мислих... и успях да разбера какво означава това, и го направих... Светлина и топлина!

Съжалявам, това нещо не мога да го схвана. За мен себеопознанието е гаранция, че не бягам от реалността. Какво общо да има отчаянието със себеопознанието? Може ли примери или пояснения?

Източник - Ягодите

Благодаря, Аля! Изворът на доброто - Бъдете съвършени Аля, ще съм ти благодарна много, ако публикуваш съответния текст от руската книга.

Започвам да си мисля, че наричаме различни неща с една дума... Според мен тук тава дума за интимни отношения. Макар че моят опит и наблюдения показват, че е възможно да съществуват много дълго, дори цял живот. И ако някой си мисли, че те просто се превръщат в приятелство, лъже се. А възрастните си мълчат и се поусмихват и не си признават. . Наскоро ни се случи да чуем някава такава философия по адрес на нашата възраст - бяхме с приятели, които са дори по-възрастни от нас. И тяхната реакция беше същата като нашата - засмяхме се и се спогледахме "лукаво" и потъврдихме разсеяно "да, да така си е".. Но човек трябва да го живее, за да го повярва. Мисля, че Мона говори за интимни отношения, дори и включвали приятелство и духовна близост, които са се изчерпали в един момент и е безмислено да се продължават по инерция или защото "така трябва" или от съжаление и чувство за дълг... Има куп оправдания. А имате ли примери за отношения, които не се изчерпват? Какво стои в основата им, кое ги превръща от резервоар в извор на любов.

Ето това намирам за ценно и определено работи! Благодаря на създателите и работниците в тези сайтове! Определено популяризират вегетарианството по най-добрия начин! http://gotvarski.com/category/postni-iastia/ http://xn-----7kcjeiafaoj1ekhm9ah5d.com/recepta/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F/ http://navigator.receptite.com/%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8 Предлагам да съберем тук източници, които на всички ще ни бъдат от практическа полза.

Няма да ги изтрия, защото много им се иска на много хора това да е тайна за "човешката маса". Но вече не е. И няма да бъде. Ще изнасям от кухнята на нашите знания и техники това, което според мен хората заслужават да знаят и да внимават. Ако ти имаш някакви - от опит! - постижения в лечение на хора с проблеми в психиката и си използвал средства, с които е направен клипа, моля - сподели ги. Благодарна ще съм! Аз имам резултати с позитивните си техники - и то много.

Благодаря за искреността Ани! Можеш ли да ни споделиш в какви моменти се налага да хапнеш и какви са усещанията ти? По необходимост някаква ли го правиш или някакво вътрешно изискване на организма? Има ли някаква реакция - и физическа, и психическа ако дълго време не с консумирала месо и хапнеш нещо? Предварително благодаря за отговорите - мисля много хора тук се интересуват от тях - личният опит е далеч по-ценен и от най-брилянтните и умните разсъждения. Донке, аз на себе си още не съм отговаряла на подобни въпроси. Ям риба и то веднъж в месеца. Затова казвам, че не съм вегетарианка. ...... Не съм се интересувала от подобни неща. Ям каквото ми се яде и толкова. Благдаря, Ани! И за мен това е естественият начин на хранене! И аз се храня така и се опитвам да не намесвам емоции в това, особено негативни. Те тровят и най-полезните храни. Благодаря за всяка хапка с любов и дъвча, макар и със съмнителен по качество вече набор зъби, достатъчно дълго. Не зашото така трябва или защото е вредно да се гълта бързо. Не. Защото ям с любов и се наслаждавам на вкуса на всяка хапка. Такава съм си - обичам да ми е хубаво...

Благодаря и аз за този клип, който ме провокира да отворя тази тема. Без да се впускам в дълги обяснения на професионален език, директно ще си кажа мнението. Мнение, зад което стоят една диплома (не обичам да говоря за това, че я притежавам и не се гордея с нея, но пък ми е помагала много) и две десетки години четене, проучване, и което е най-ценното - опит! Клипът, предложен по-горе не популяризира вегетарианството. произведения от подобен тип подхранват невротичните състояния на съвременните хора и конфликтите вътре в сърцевината на обществото. Това е едно към едно политиката "разделяй и владей" и се поддържа от контингент задкулисни политици, които биха загубили власт, влияние и пари, много пари, ако човечеството тръгне по пътя на Христос. Загубили позиции и влияние на ниво международни отношения и на ниво вътрешна държавна политика, загубват вече и влияние на ниво социални групи - партии и обществени организации, те се опитват да влезнат в личните ни отношения и вътре в психиката ни, вътре в самите нас. Повярвайте ми, мен са ме учили като млада как да правя подобни неща и какъв е техният механизъм на влияние. Не случайно Учителят непрекъснато във всичките си беседи повтаря да се свързваме с "доброто".... Не случайно Майка Тереза, на която празнувахме 100 г. скоро, отказва да участва в движения срещу войната. Това са мъдреци - да вземем да ги послушаме и да вникнем в това, което искат да ни кажат, вместо да скачаме първосигнално по свирката на "добри" хора, които ни призивават към погнуса, омраза, осъждане, отрицание на нещо въобще. Та по темата - кой е най-добрият начин да популяризираме здравословните режими на хранене и по-специално вегетарианството? Моят категоричен отговор е: 1. Личният пример. Никого у дома и в кръга на познатите си (а моите са половината град заради дълго практикуваната професия) никога не съм убеждавала.... Откакто спрях да ям месо като желание на организма ми и на предложенията и убежденията отговарям само усмихнато - "ами на мен така ми е леко и свежо в стомаха и в главата и се чувствам много жизнена. Не чувствам нужда от месо и напоследък дори и от яйца и мляко. Просто не се сещам, защото има толкова много други вкусни и хранителни неща, че не стигам до тях. Ето да ти кажа - това лято се научих да ям сурова тиквичка - олеее ако знаеш колко било вкуснооооо..." и се започва обмен на рецепти по женски и всички забравят, че сме говорили за месо и започват да се хвалят как приготвят различните зеленчуци... Като се позичерпи темата, подхвърлям - "А какви дини намерихме на еди-кой си пазар! Два дни само на дини бяхме по горещините - супер си беше." Въпрос -"Ама как без готвено ли бе?" - "Ами дааа - свикнах и ми е толкова по-леко и жизнено....!" Обаче явно и видът и поведението ми го потвърждават, защото за тези почти две години около мен броят на хората, които ядат все по-малко месо и готвено се увеличава. Дори започнаха да ми дават съвети за нови рецепти за салати, дето ги изпробвали... 2. Изобилие от информация за полезните съставки на зърнените храни, зеленчуците и плодовете и много идеи как да се приготвят с минимална топлинна обработка и смесване. Също много информация за пречистването на организма и всичко от този род. Ние също се опитахме да направим такова нещо тук в Портала - форум за вегетариански рецепти, но за съжаление зашитниците на вегетарианството не пишат фанатично своите предложения и опит във вегетарианското хранене, а без да съзнават това, наливат вода в чужда мелница - с най-добри намерения, разбира се. С риск да бъда обвинена в реклама, и затова няма да дам линк, бих дала за пример сайта на д-р Пашкулев - с ник Добромир при нас. Намерете си го в гугъл сами. И още много, за които сега нямам време, но ги има в гугъл. Поклон пред труда им! Ще спра предложенията си дотук, за да си хапна плодчетата и краставицата за обяд, и ще очаквам с интерес вашите мнения и предложения на базата на личния ви опит.

Благодаря за искреността Ани! Можеш ли да ни споделиш в какви моменти се налага да хапнеш и какви са усещанията ти? По необходимост някаква ли го правиш или някакво вътрешно изискване на организма? Има ли някаква реакция - и физическа, и психическа ако дълго време не с консумирала месо и хапнеш нещо? Предварително благодаря за отговорите - мисля много хора тук се интересуват от тях - личният опит е далеч по-ценен и от най-брилянтните и умните разсъждения.

Благодаря Мария! Ето това е същественото според мен - любовта вътре в нас към всички хора, обичта, която проявяваме към тях в ежедневието си, да не зависи по никакъв начин от свободния избор на тези хора. А това включва в себе си и да не им залепваме етикети с негативно послание, да не поставяме диагнози на хора, чиято психика е може би по-наред от нашата собствена и най-вече да не се делим.... Аз лично за изпитване и тренинг всеки ден проверявам себе си - представям си, че някакъв сериозен момент в моя живот може да ме принуди да ям месо - всичко се случва. Отначало ми става малко дискомфорт, но ако се наложи наистина, ще хапна. Винаги има ИЗБОР.- Да! Няма да коментирам останалата част от мнението на Мария-София, за да не отклонявам и без друго отклонената тема... Само ще спомена, че може би нямах време да обясня какво имах предвид под "оставя" - по-скоро да приема, че по някаква причина детето е направило нещо жестоко, но не защото детето е жестоко, а защото сега се учи на обич и на всичко. И не отношението към детето да променя, а да реагирам спрямо ситуацията с любов - както предлага Мария. За да си влезем в темата (няма да и сменяме заглавието, но оттук насетне постовете, които засягат жестокостта към животните ще бъдат местени в съответната тема) - няколко въпроса, които откакто дискутираме, все по-живо ме интересуват: - Какви реални житейски ситуации биха могли да наложат временна или ограничена употреба на месно ястие в хранителния режим на човек? за удобство предлагам да изключим ситуациите с пълна липса на храна от растителен произход или на млечни продукти и яйца на мястото, където ни се е наложило да престоим достатъчно дълго време, за да не можем да издържим без храна. - Наблюдавали ли сте и изпадали ли сте в подобни случаи, ако сте вегатрианец? В какво трябва да внимава един вегетарианец, ако му се наложи все пак да хапне месо? Опит, моля...

Мисъл за деня - 26.август 2010 година Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш. То е само идейно. Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква. Даване, вземане и прилагане Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа - молитва Псалом 112 Даване, вземане и прилагане

Свобода разбирам да мога да дам на хората около мен свободата да правят това, което аз не мога да направя и при това да продължавам да ги обичам.

Днес докато четях прекрасните и много ценни (благодаря на всички!) разсъждения, забелязах, че умът ми филологически започна да си играе със заглавието и вариантите, в които то се срреща в мненията на пишещите: Пътят КЪМ любовта Пътят НА любовта Пътят ДО любовта Светна ми, че ние говорм за различни неща - всеки за това, което изпитваи е изпитал в живота си, за това, за което му е дадено да реши в този живот, в този момент... Мона! Да! Правила няма. Може би щеше да е хубаво темата да се казва Пътища към любовта. Без определителен член. И защо да не видим към какво богатство ни дават ключове различните предлози и защо нашите индивидуални пътища КЪМ любовта не са същите като нашите пътища НА любовта, и нашите пътища ДО любовта.

Могат ли Орлин и всички фанатични вегетарианци, писали по-горе, с ръка на сърцето да кажат пред Бог "Обичам човека до мен и когато яде месо, мога да живея заедно с него и да го уважавам колкото уважавам себе си. Обичам този селски дядо, който тегли ножа на прасето дето е гледал за домочадието си, обичам детето, което е натиснало малкото котенце в пясъка..." ? Не знам как сте вие, но като прочета или чуя думата "осъждам" се сещам за едно от стихчетата на Авесалом подводни, които просто се запечатват за цял живот: Не опасайтесь чертей, Не бойтесь и ада, остерегайтесь человека, кто знает как надо. (Не се страхувайте от дяволите, не се бойте и от ада, пазете се от човека, който знае как трябва) Темата не е за жестокостта към животните, а за това дали е разумно да абсолютизираме вегетарианството като еднствения правилен начин на хранене за човека, дали има случаи, в които то не може да се приложи и кои са те. Хубава тема! Провокира човечността в нас. Колкото е безчовечно да се отнасяме жестоко към животните, толкова е безчовечно и да осъждаме някого за неговия личен избор.

Страданието е необходимият катарзис, чистилището, през което всеки минава по пътя към любовта. Обаче в системата има един вирус, който ни кара да си мислим, че пътят към любовта е самата любов. Но без страдание по пътя не можем да стигнем до любовта. Изпълнението на желанията носи временно удолетворение, но не щастие, не любов. Това всеки гое изпитал. Страданието от неизпълнените желания дава на човека шанс да преосмисли желанията и/или да се научи да се радва на това, което има, а не на това, което иска да има. Разбрах го със цветята. Отивам в гората, виждам в един храст теменужка и искам да я погаля и да усетя миризмата и по-отблизо. Обаче в пръстите ми и в носа ми се боцнаха трънчетата и се дръпнах. За миг ми се прииска да бъде извън храстите, да е по-голяма и да ухае по-силно. И веднага се разсмях - ами тогава това нямаше да е теменужката, на която се радвах.... Да си щастлив само когато са изпълнени желанията, това е все едно да се радвам на нарисувана по моя вкус теменужка, напоена с парфюм, ухаещ на горска теменужка.

Мисъл за деня -24 август 2010 година Когато имате едно страдание, ще знаете, че Бог ви предпазва, за да не направите едно отклонение. Когато дойде едно страдание, Провидението го праща,като има предвид голямото зло, което иде. За да не дойде това зло, Провидението праща по-малкото страдание. Всяка несполука е бъдеща сполука. Така че има за какво да се работи. Кого изпитват в Живота - Ученика Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27