-
Общо Съдържание
9099 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
650
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
Намръщеното, черното небе лицето си от мъката изчисти. Наплака се само като дете, погледна ни с очите си лъчисти. Така щом страда моята душа, щом скръб внезапна в себе си усети заплаква тихо, чисти се сама, и после като малко слънце свети. Силвия Шишкова Човекът /продължение от част 1/ Човекът в процес на развитие е представен от ПЕНТАГРАМА Тази мистична геометрична фигура, известна и почитана от древността, изобразява пътя на човека. Пентаграмът символизира космичния човек, въплътил в себе си петте основни добродетели, от които произлизат всички останали. Всеки от човешките крайници / Учителят използва една древна дума - удове/ отговаря на съответна добродетел : главата е свързана с принципа на Истината, дясната ръка - с Мъдростта, лявата - с Любовта, десният крак - с Правдата, левият - с Добродетелта. Чрез тях човек съгражда своето тяло на духа. Пентаграмът вероятно идва от първоначалния триъгълник на Любов, Мъдрост, Истина, който има две опорни точки във физическия свят. Когато стъпи върху квадрат (който символизира материята), този триъгълник се преобразува в петоъгълник. Така децата рисуват къщичка. Образът на къща, който символизира изградения човек, се среща в лекциите на Учителя Петър Дънов. Като изгражда своя духовен дом, човек изпълнява мисията си на Земята. "Обичай съвършенния път на истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Мъдростта за ограда, Любовта за украшение и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Тази формула, дадена от Учителя научениците в неговата школа, е построена върху Пентаграма. За ученика Земята е училище, в което се създават качества и се изгражда тялото на духа. При това ученикът е подложен в живота си на периодична смяна на двете състояния -скръб и радост - еднакво градивни, еднакво полезни в процеса на изграждане на Аза. И при двете състояния човек трябва да пази връзката си с Бога, която дава един естествен ритъм на неговото развитие. Затова Пентаграмът се изобразява вписан в окръжност - изначалния символ на Бога. Само тогава Пентаграмът има сила, само човекът, свързан с Бога е силен, само като живее в Бога той може да достигне съвършенство. Показателно е, че комунистическата идеология, проповядваща атеизъм, използва като основен символ петолъчката, извадена от божествения символ на кръга - човекът е откъснат от връзката му с цялото. В символите на Пентаграма, даден от Учителя, е изобразен целия път на ученика, на човека, дошъл на Земята да учи. Земният човек е дипол - БИПОЛЯРНО СЪЩЕСТВО Както Земята има два полюса - северен и южен, така и човек има два полюса -умът и сърцето. Мисълта и чувствата представляват мъжкия и женския принцип в човека, известни от източната традиция като Ян и Ин. Мисълта е активният, творящ принцип, чувствата отговарят на пасивния, съхраняващ принцип. В известни периоди у всеки човек преобладават енергиите на ума, а има отлив в енергиите на сърцето, след това настъпва смяна. При малко хора тези два принципа са балансирани. Едно от основните постижения в живота на човека е постигане на хармония между ума и сърцето. Този процес във външния живот на човека е представен с женитбата. Тя би трябвало да съчетае мекия, магнетичен принцип на сърцето, въплътен от жената, с активния, електричен принцип на ума, представен от мъжа, в едно хармонично цяло. Като физиологичен процес тази биполярност се проявява във функциите на двата типа нервна система у човека: централна и вегетативна. В беседите на Учителя Петър Дънов намираме поетичния образ на човека, уподобен на дърво, което се състои от други две дървета, като корените на едното са преплетени с клоните на другото. Това е точен и разбираем образ на двата типа нервна ситема - действително "корените "на централната нервна система започват от мозъка, а разклоненията й стигат до всички структури на тялото, образувайки аферентните нервни пътища. Съответно "корените" - най- големите ганглии на вегетативната нервна система се намират около стомаха, а невроните й завършват в под-коровите центрове. Наричат слънчевия сплит още "стомашния мозък" на човека. Докато мозъкът е динамо на електрична енергия, която се разпределя по цялото тяло, то слънчевият сплит е резервоар на магнетизъм, който е приет от Слънцето. Така достигаме до разпределението на ЕНЕРГИИТЕ В ЧОВЕКА Човек освен материално, е и енергийно същество. Той е в непреривна връзка с природата, с която обменя енергия. Жизнената енергия, наричана от индусите "прана", а от древната китайска школа "чи" или "ки" или още етер, се предава чрез храната, водата, въздуха и светлината. Тази жизнена енергия, която може да се разглежда като едно електромагнитно течение, се диференцира на живо електричество и жив магнетизъм, които съответно биват положително и отрицателно електричество, положителен и отрицателен магнетизъм. Употребените тук понятия електричество и магнетизъм не са идентични с познатите ни от физиката, но изразяват принципи, които лежат зад познатите ни физични явления и ги обуславят. Т.е. четири вида енергии функционират в човешкото тяло, образувайки електромагнитно течение около всеки орган, около всички негови структури. Така е изградено енергийното тяло на човека, наричано още "етерен двойник". То дублира напълно формите и структурите на материалното тяло, които живеят и функционират благодарение на доставяната от него жизнена сила. Етерното тяло на човека е кръстовището, чрез което се разпределят енергиите, идващи както отвътре, така и отвън. Правилният ход на тези енергии обуславя здравето на човека. А от какво се обуславя тяхното правилно движение? Приетата отвън от природата енергия се усвоява чрез четирите основни процеса, съответни на четирите елемента: хранене, пиене и употреба на вода, дишане, приемане на светлина. Когато те образуват една непрекъсната верига, енергията на живата природа се усвоява пълноценно в организма. Но това не е достатъчно. Приемането на енергия става и "отвътре" - от света на духа, чрез чисти и светли мисли и топли, любящи чувства. Мислите и чувствата и тяхната хармония обуславят правилното разпределение на енергиите на етерното тяло. Всеки дисбаланс в мислите и чувствата води до блокажи или натрупвания в енергийното тяло на човека, чието следствие са различните болести. Дясната половина на човешкото тяло е предимно електрична, т.е. преобладават електрични-те течения, свързана е с принципа на Ума. Лявата половина на тялото, където е и сърцето, е магнетична, свързана е с принципа на сърцето. Поради това, че електричният принцип е свързан с хлад и сухота, а магнетичният с топлина и влага, двете ръце на човека не са еднкво топли - дясната е по-хладна и суха, лявата е по- топла Този баланс обаче се нарушава при най-малките нарушения в умствената и емоционалната сфери, което води до нарушаване на нормалния енергиен поток. Обикновено окосмените части на тялото са областите, където е по-силен електричният принцип. Интересно е разпределението на елетромагнитния ток по лицето: около двете очи се оформя хоризонтална осморка, в която електричеството преобладава на мястото на веждите, а магнетизмът под очите. Устните са магнетични, а брадата - електрична. Носът е органът, който уравновесява електромагнитните течения на цялото лице. Натрупването на повече електричество става при повишена мозъчна активност и предизвиква изсушаване на тялото; натрупването на повече магнетизъм води до натрупване на телесна маса и до наднормено телесно тегло. Върху енергийното тяло на човека са разположени главните енергийни центрове -чакрите, които са местата на втичане на енергии и връзка между телата, и които имат своите специфични ВИБРАЦИИ Всичко в света, включително и в човека вибрира. Дух и материя се различават по своите вибрационни честоти. Четирите елемента се различават по своите трептения, които се ускоряват по посока от плътната материя към духовната реалност. Звукът и светлината също са вибрации и по закона на съответствията на всеки тон отговаря определен цвят. Има седем основни тона, седем цвята на дъгата, седем главни чакри на човешкото тяло. На всяка чакра, която от своя страна е свързана със съответни органи и осъществява регулирането на функциите им, съответствуват тон и цвят. Зад всеки тон и цвят стои една разумна сила в природата. До има отношение към червения цвят и към жизнената енергия в природата . Ре има отношение към портокаловия цвят и към човешката индивидуализация. Ми има отношение към човешката мисъл и жълтия цвят, когато човек слуша този тон, той се свързва с разумните същества в природата и започва правилно да мисли. Фа съответствува на зеления цвят и пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните блага. Сол съответствува на ясносиния цвят и пробужда възвишените чувства, вярата у човека. Ла съответствува на тъмносиния цвят и дава широта на човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл. Си е свързан с виолетовия цвят и дава сила на духа. Всеки човек е едно съзвучие, един красив акорд, като същевременно всеки човек си има своя специфична вибрационна честота, свой основен тон и когато намери своя тон и зазвучи на него, човек постига своето щастие в живота.
-
По старата и набраздена земна длан аз следвах линията на живота. Дойдох до тук по нейните следи, сега, наведена над бездната се питам: „Къде ли корените на нощта се впиват, за да изсмучат светлина за толкова звезди!" КЛЕТКИТЕ са основната градивна частица на тялото и също отразяват принципа на триединството. Клетката се състои от ядро, цитоплазма и клетъчна мембрана, свързана със скелета на клетката. Клетката е една загадка, неразрешена до момента от съвременната наука. В беседите си Учителят Дънов представя клетките като малки душички, смалили се, за да учат закона на смирението и да служат на своя господар - съзнателния човек. Това е необходимо за тяхното еволюционно развитие. Различните видове клетки са свързани с различни царства и еволюционни нива, те дори се изработват на различни места във великата космическа лаборатория. Учителят казва, че най-висшите клетки в човешкото тяло, изграждащи мозъка и отговорни за приемането и предаването на светлината, са свързани със системата на Сириус и притежават много по-висше знание, отколкото техния господар - човекът. Това е една грандиозна картина, представяща човешкото тяло като отражение на всемира с всичко, съществуващо в него. „И създаде Бог човека по свой образ и подобие." Клетките в човешкото тяло много се различават по своите функции и въпреки това морфологично и функционално многообразие, те работят в пълен синхрон и интеграция, самоотвержено посветени, на една цел- поддържане на основните жизнени процеси в организма. Човек би могъл да намери модела за идеалното човешко общество, обръщайки се към собственото си тяло. Какво става с клетките, които искат да доминират над другите и усилено се размножават? - Те оформят туморните процеси и ако организмът не се освободи от тях навреме, той загива. Учителят се е спирал на фунциите на различните видове клетки и е обучавал в школата си как да се научим да общуваме с клетките си. Съществуват клетки - лечители, казва той, които могат да се справят със всяка болест, ако човек успее да ги мобилизира, без да е необходимо тогава да търси лекар отвън. Но затова е необходимо да стане ежедневен навик „поздравът към клетките": „ Вие ставате сутрин. Направете една молитва за вашето тяло. Помислете за всички ваши клетки, които влизат в мозъка, в стомаха ви. Помислете за всички живи същества, които работят в него и им изпратете, както прави един добър господар със слугите си, една мисъл, едно благословение. Говорете им, те всичко разбират. Има един Божетсвен закон, който ги управлява. Сегашните хора не мислят, че в клетките има съзнание - не в тях има такава интелигентност, каквато хората не предполагат. Здравето ви, способностите ви зависят от вашите клетки. Ето защо, всяка сутрин им пращайте по една добра мисъл. Вечер преди лягане пак им пратете по една добра мисъл и си легнете. Като станете сутрин, ще усетите едно приятно разположение." И още нещо, свързано с концепцията, че различните видове клетки се изработват в различни участъци на вселената - когато Учителят говори за цялостното човешко същество, което само частично е въплътено на Земята, той подчертава, че човек се намира с част от телата си едновременно на другите планети - Венера, Юпитер, Марс. Това е космическият човек, истинската същност на нашето същество. Тук интересуващите се от астрология биха могли да вникнат по-дълбоко в разбирането на астрологичните планетни взаимоотношения и транзити - те означават просто активиране или доминиране на част от нашето цялостно съ-шество. Защото космосът е вътре в нас, колкото и абсурдно да звучи това от настоящата ни гледна точка. НОВИЯТ АДАМ „Нов човек се създава сега- новият Адам, човекът на новата епоха, който ще се отличава с разширено съзнание, с усещането на единството на живота и природата." Всички катаклизми, всички социални и природни катастрофи са фактори, съдействащи за пробуждане на новото съзнание у хората. Все по-широки кръгове хора са въвлечени в този процес на трансформация, изискваща заздравяване на физическото тяло, за да може да издържа висшите вибрации, идващи от духовните реалности, изчистване на емоциите и просветляване на умственото тяло. Това е пътя на човечеството за навлизането му в следващия еволюционен стадий, който ще отбележи новата епоха - на обединеното човечество. „Сега ви поздравявам с Новата епоха. Пригответе се всички за Новия ден, който иде и който ще донесе щастие и благоденствие на цялото човечество, ще донесе братството и хармонията между всички човешки синове. Тогава хората ще живеят в мир и хармония, както Природата иска, ще бъдат съработници във великото космично творчество." Такава е - обрисувана с бегли щрихи- картината на човека според школата, основана от Учителя Петър Дънов.
-
Началото на века. Духът на човечеството се подготвя за завършека на една еволюционна фаза. В областта на духовността и науката се засаждат семена, които ще дадат плод в края на века. Един велик художник, приел съдбата на „скитника-мечтател", събира в платната си образите на едни от най-великите духове на своето време, движещи напред човешката история. Роден е на 1. 11. 1888 в гр. Варна. Съдбата му на космополитен дух се проявява още в юношеските години, когато баща му решава да се пресели в Петербург заедно с многодетното си семейство. Художническата дарба на 14-годишния Борис е забелязана и той е подпомогнат от меценати да следва живопис в Художественото училище, принадлежащо на Дружеството за поощряване на изкуствата в Петербург, ръководено от Николай Рьорих. Неговата фигура несъмнено има мощно влияние не само за формирането на бъдещия художник, но и за неговото духовно развитие. През 1909 Борис Георгиев учи живопис в Мюнхен при известните творци Анжело Янк, един от създателите на сецесиона, и Петер фон Холм, майстор на графиката. На 21 години художникът решава да посети страната, която го привлича особено – Италия и поради липса на средства изминава пеш разстоянието от Мюнхен до Неапол. С торба на гърба и скитническа тояга, той прекосява Европа от Норвегия до Испания, през Франция, Италия и Швейцария. „Случи се моят път да бъде тоя на странника-мечтател, който минава през живота без някаква практична цел, от място на място, със своите блянове, радости и скърби, афоресан от практичните и „порядъчните" хора като чудак, непрокопсан и авантюрист, чиято най-голяма утеха е било съзерцанието, непосредното общение с природата и интимната духовна дружба с хората." Големите градове не го привличат, любимо място на художника в този период са италианските Алпи. До 1914 година той се уединява в месността Вал Сугано заедно с по-малката си сестра Катя, чийто светъл образ присъства на много от платната му. Войната го принуждава да напусне планините, наскоро след това обичната му сетра Катя умира във Флоренция, на 19 години. Художникът я изобразява на едно от най-известните си платна „Скитникът и неговата сестра", подсказващо, че душата й продължава да го следва в житейския му път. През 1920 година Борис Георгиев има участие в Римската национална изложба, отбелязано в едно от най-значителните римски списания „Емпориум". През 1921 година Борис Георгиев довежда семейството си от СССР в родината. Той се свързва с кръга около списание „Хиперион", създава и проекта за корицата на списанието. Оттогава започват и близките му връзки с българския културен елит от това време, между които се откроява приятелството му с Теодор Траянов, продължило до смъртта на поета. Изложбите му в Пловдив, В.Търново, Стара Загора са радушно приети. В този период в България има едно духовно присъствие, което по един или друг начин влияе върху културната и духовна атмосфера на страната, върху интелигенцията, а непряко и върху обществения живот. Духовният учител Петър Дънов е естествен магнит за всички пробудени души и през 1922 година Борис Георгиев го посещава на „Изгрева". Запазен е портрета на Учителя, който той прави по това време. Съдбата му го тласка да замине отново за Италия през 1922 година, но вероятно преживяното на „Изгрева" е причина да напише в писмо до приятел: ''Огорчен, че живея в една епоха на краен материализъм и на разрушаване на свещените ценности във всички лагери, особено в сектора на изкуството, аз потърсих убежище в живота на скитника по всички континенти, за да позная най-добрите творби в областта на изкуството в историята на човешката цивилизация, да изследвам обичаите и навиците на народите, и да потърся приятели между човешките същества и творенията на природата.'' ''Изкуството би трябвало да бъде една религиозна мисия и призвание на артиста, той трябва да сътрудничи на всяка почтена дейност на голямото човешко семейство, за да се създаде един по-добър свят на братство и отношения между отделните индивиди и нациите." ''„Исках да изобразя идеята на най-важния образ на човека, носител на мир, любов, хармония и милосърдие между всички живи същества в живота, какъвто поетът, мислителят, любещият и пантеистично религиозният човек си го представя. Това е образът – символ на оная абсолютна етическа идея – закон на любовта, чиято сила чувстват всички безсловесни същества, подложени на същите страдания и ужаси от жестоко самоизтребление..." „Ще гледам да се върна по-скоро в България и да осъществим проекта за една колония в планината, където да можем да се освободим от ужасното робство на обществото и чрез физически труд да задоволим скромните си нужди и потърсим вдъхновение за изкуството." Следват години на работа и успешни изложби в Италия. В 1928 година Борис Георгиев заминава за Берлин, където се запознава с Алберт Айнщайн. Между два велики човешки духа се заражда приятелство, взаимен респект. Борис Георгиев рисува портрет на великия учен и в знак на приятелство, му го подарява. Айнщайн отговаря с благодарствено писмо, в което четем: „... Вашето изкуство ме накара да се почувствам в ония сфери, гдето далеч от земните неволи и страдания душата намира отмора. След като се съсредоточих в съзерцание върху портрета, който Вие ми направихте, чувствам нужда да ви благодаря от сърце. Ние, бедните сенки на една преходна действителност, чувстваме носталгия и неосъществима любов към един друг, непостижим свят." Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба на Борис Георгиев в галерията Шулте в Берлин, която преминава с успех. През 1931 година Борис Георгиев успява да осъществи една своя дългогодишна мечта – той потегля за Индия. Съдбата пожелава да го срещне още на парахода с Махатма Ганди и неговата съпруга, които по това време се завръщат от конгрес в Лондон. Борис Георгиев вижда в лицето на Ганди „пророк и светец". По-късно той посещава Ганди в ашрама във Вардха и успява да направи една малка скица, по която после прави портрет. В Индия художника тръгва по маршрута на Рьорих и прекосява цялата страна, като достига до Цейлон. В Бенгалия той е поканен от Рабиндранат Тагор, с когото се познава от по-рано, да преподава живопис в неговия университет. Художникът обаче има друга програма. Той продължава своите пътувания и срещи, които го сближават с най-значителните политически дейци като Джавахарлал Неру, Пандит Малавия, влиятелни управници и благородници, сред чиито портрети се открояват и прекрасните женски образи на турската принцеса Нилуфар, съпруга на Хайдерабатския престолонаследник, Дурре Шевар, дъщеря на последния турски султан Мехмед Рашид и съпруга на индийски махараджа, принцеса Амрит Каур Сингх. Принцеса Амрит Каур - една изключителна жена, която е вдъхновителка на Всеиндийския женски съюз и впоследствие, министър в правителството на Неру. Тя съпровожда художника в неговите пътешествия в Хималаите, присъства и на срещата му с неговия учител Рьорих, която се осъществява през 1935 година в с. Нагар в Хималаите. През 1936 година Борис Георгиев напуска Индия. За кратко време той се завръща в България и отпътува за Рим, където през 1937 година урежда голяма изложба, посрещната възторжено от критика и публика. Почестите, славата, благополучието, които притежава, не са в състояние да задържат този странстващ дух завинаги и през 1951 той заминава за Бразилия, където остава четири години. Неговото изкуство е високо оценено и там, но Борис Георгиев се завръща в Италия през 1956 година. Европа на модернистичното изкуство не е толкова благосклонна към художника и в врая на живота си той отново среща оскъдицата. На 9.IV.1962 година художникът е погребан във Флоренция, при любимата си сестра Катя. „Преди да дойда до последната гара, аз ще оставя произведенията си на моята скъпа родина, за да си спомня за един нейн син, който с трудна борба и много скръб в живота си, се е старал да покаже със своето изкуство, колкото и скромно да е то, че и ние българите сме сътрудничили в областта на общочовешките идеали." „Портретите са за мен изследване на човешката душа, извън въпросите на чистата живопис, с желание да открия във всяко същество по-добрите качества на доброта и духовност. Аз имах щастието да нарисувам образите на хора, които най-добре представят нашата епоха, и търсейки да ги разбера духовно, да стана с тях приятел и да изразя във формите на живописта тяхната душа."
-
За работата на Младежкия Окултен Клас Младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения, като редовни студенти. Постепенно ние навлязохме в братския живот. Поканваха ни на братските вечери. Отначало възрастните бяха ревниви, не ни канеха и нямаха ни много доверие. Отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха. запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлезнахме в братския живот. Той за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Ето го, сега го срещнахме реализиран. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена бе да уважаваме жената. Като младежи ние водехме един чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Но постепенно Учителят ни върна в града и създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си. Не я унижаваше. Така се създадоха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Ти попаднеш в едно общество, опознаваш се с хора, ти забогатяваш от това запознанство. Повод за откриването на Младежкият Окултен Клас дадохме ние младежите. Ние продължавахме тази група от 20-30 младежи да се събираме. Обикновено в неделя сутрин излизаха всички на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играехме гимнастика. Така веднъж, след една такава утрин, ние поканихме Учителя да присъства в гората на поляната на тези наши събрания. Защото след общото утринно молитвено събрание, ние младежите се отделяхме и отивахме на нашата полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания. А възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Като получи покана от нас, Учителят дойде на нашата поляна и изслуша нашите въпроси и видя желанието ни, че искаме да учим. И така в разговорите ни с Учителя, които се поведоха, ние Му казахме, че имаме желание да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Ние бяхме чували и чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо, Той си замълча. След това ни изнесе една беседа на полянката, в която Той отговори на всички зададени от нас въпроси. Всички искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Туй Му даде повод. Туй беше едно мълчаливо искане на душите, да им даде знание как да живеят. Известно време Учителят мълча, обсъждаше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен Клас. А с това и да се отвори Школата. Аудиторията бе готова и чакаше. Тогава Той реши да отвори Школата в отговор на това наше желание да учим. Значи ученикът трябва да поиска. Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане ученика в Окултната Школа. Мина известно време и след това всеки един от младежите, които присъстваха на онази поляна получиха лични покани от Учителя за откриване на Младежкия Окултен Клас. Учителят изпрати някои младежи да съобщят на всички поотделно, по списък. На мен също бе изпратен един млад брат да ми съобщи, че се отваря Класа и че съм поканен да участвам. Така всеки член на Класа получи лична покана от Учителя. Беше определен денят и часа и всички дойдоха в определения ден и събранието започна. Имахме една сестра, която се казваше Маркова, преподавателка по френски език. Тя живееше на ул. „Цар Шишман", до гимназията и имаше курсове по френски език, които протичаха денем. А вечер салончето, което не беше голямо, но беше свободно, тя го отстъпи за провеждане на Младежкия Окултен Клас. И младежите започнахме да се събираме там. Имаше най-различни хора в този клас: теософи, окултисти, запознати с източните учения, с Йогите и с най-различни преводи на окултни книги. Голямо разнообразие и невероятна мозайка от личности. Учителят започна да изнася беседи. Те са отпечатани, като аз бях един от стенографите и този който след това ги дешифрира и така бяха отпечатани първи и втори том от Младежкия Окултен Клас. Между тези първи ученици имаше такива, които под влияние на теософските идеи търсеха път лесно да се издигнат. Да станат съвършени, да станат маги, да станат силни, да притежават и да боравят със сили, с които да влияят над другите хора, да променят общества и да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания. Но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с едно постоянство, упоритост и работа, трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат сили и с една дума и то с магическа сила, да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато Учителят раздаде покани на строго определени лица, покрай тях научиха и други и дойдоха двойно, дори и тройно от предвидените. Така че първия Клас наброяваше около седемдесет човека. Понеже се явиха и други кандидати, дойдоха и помолиха Учителя и Той създаде още един Младежки Клас, който имаше приблизително толкова души колкото първия. Първият Клас се събирахме вечерно време, след работа. А втория Клас имаше друг ден, когато се събираше. Това беше понеделник вечер. Но в последствие много от кандидатите отпаднаха, напуснаха, поради причините, които описах, защото искаха за няколко месеца да станат маги със сила и мощ. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно. Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи. Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха. И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа. Отначало беше в неделя, но след това той бе преместен в петък и така до края на Школата остана постоянно. Едно от условията да се посещава Младежкия Клас беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе, за да не влизат в Класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и разправии. И като влезнат в Клас носят всичките тези влияния и разстройват атмосферата на Класа. И това се постигна отначало. Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои. Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне. Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?" А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент. Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля. Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете. Те са били във връзка с Учителя и са дали такова решение, което Учителят е приел. Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния свят е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа. Така външните положения заемат едно по-второстепенно място. Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре. В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, това беше точността. Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута. И всички ученици бяха много точни, макарче някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Оставаше навън. Някои си купиха будилници и се събуждаха с тях. На някои Учителят даде упражнения, как да развият качеството на своят вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Такива упражнения има и са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Знаете че има първи, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат. Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа. Уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас. И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше една хармония и един светъл мир. Изгрева - т.2 - стр.121-123
-
Застаряването и демографският проблем на България
Донка replied to Канел's topic in България. Общество
Ми то ако човек ще дели хората на лумпени и достойни.... май е по-добре да изчака с раждането на дете... наистина. Макар че кои сме ние да решаваме вместо душите, които имат да учат в този свят... -
Какво означава да обичаш истината?
-
"Та казвам: Казано е в Писанието: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Истината е свързана със свободата. Пътят е свързан с движението. Път без движение няма смисъл. Хората трябва да се движат по път. Истина без свобода няма смисъл. Да обичаш Истината значи умът ти, душата ти, сърцето ти да са свободни."http://triangle.bg/books/1944-03-19-05-45.1999/1944-03-22-05.html
-
Тук става дума за един основен стремеж на душата. Дори този, който се заблуждава, поражда у себе си - именно в стремежа към истината - една сила, която ще го отклони от погрешни стъпки. не да постави въпроса: "Как мога да стигна до успеха?"; а да попита: "Какво съм признал за добро?"
-
-
Октим, а според теб вярата не може ли да се разглежда като вид знание? Аз например, вярвам, че всичко, което се случва сега и ще се случи в бъдеще, ще бъде добро за мен и за всички около мен. Вярвам го, защото знам, че всичко, което се е случило в живота ми досега е било добро за мен и за хората около мен. Мога да го докажа - всяко нещо, едно по едно. Също така вярвам в силата на мисълта, защото знам какво точно означава мисъл и как функционира тя.
-
Молитвен наряд за начало: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Да се прослави Бог... - формула Неделна беседа: Храненето, условие за вечен живот Молитвен наряд за край: В началото бе Словото - песен Малката молитва Господнята молитва Храненето, условие за вечен живот Беседа от Учителя, държана на 3 април 1921 г. в София. (Молитвената програма и цитираните откъси от беседата са подготвени от Розалина)
-
Не винаги ясно осъзнаваме и усещаме единството си с Вселената. Има моменти, в които смятаме откъснатостта си за идентичност. Тогава търсим внимание, имаме нужда от него и ставаме зависими от него. С времето и опитностите съм стигнала до извода, че винаги съм търсила вън от мен това, което аз самата е трябвало да създам вътре в себе си. В момента на проблясък, че всъщност непрекъснато получаваме и любов, и внимание и всичко, от което имаме нужда... спираме да търсим и тогава едва ги усещаме и намираме.
-
Ще изложа схващането на Христа и значението на Христа според Учителя и накрая ще прочета избрани места от беседите по въпроса. Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях. От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. “Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христoс. Христос е най-великото същество.” - казва Учителят за Христа. Идването на Христа на земята е едно много велико събитие. Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: “Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия. В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята. Щом е така, тогава какво значение са имали религиите преди Христа? Понеже Христос е централната личност, всички религии идват пак от Него. Сега ще прочетем “Послание към евреите”, гл. 12, от 22-ри до 24-ти стих. Там се говори за Бялото Братство във връзка с Христа. “Тържествуващите ангели”, за които се говори в тази глава, са най-възвишените същества, а “духовете на усъвършенствуваните праведници” са напреднали хора. Тук се говори за ангелските същества, които работят за еволюцията на човечеството. Всички тия същества, за които се говори в тия стихове, образуват Всемирното Бяло Братство и работят под ръководството на Христа. Всичко, което става в природата, се ръководи от горе, от разумния свят. Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно ръководство. Каква мисия са имали основателите на религии? Всички по-важни импулси, по-важни идеи, са дадени на човечеството от Бялото Братство. Всички основатели на религиите: Брама, Кришна, Хермес в Египет, Орфей - основател на гръцката култура, са пратеници на Бялото Братство. Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишени и затова човечеството трябва да бъде подготвено. Окултна школа са имали и евреите в Палестина. Тя е била школата на есеите. Каква мисия е имала тя? Първо, в нея са се учили всички еврейски пророци. Там са се приготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През време на Христа тази школа е играла друга роля. Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били посветени от миналите прераждания. Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. С интуиция, човек би могъл да долови до известна степен кои ученици на Христа кои пророци са били. Окултните школи, които идват след Христа, например богомилството в България, чийто клон са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството, новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа е била на богомилите. Сега обикновено всички казват, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но от окултно гледище какво значи това? От 18 милиона години, откакто човечеството съществува на земята - окултизмът казва, че човечеството съществува от 18 милиона години - земята е пълна с престъпления, човечеството е създало много тежка карма. Тази тежка карма е зарегистрирана в аурата на земята. Вследствие на тези неблагоприятни условия, човечеството не е могло да се подобри, издигне и спаси. Толкова тежка била тази карма. С идването Си на земята Христос изпълва нейната аура със Своята светлина и с това Той трансформира, заличава тази част от човешката карма, която била зарегистрирана в нейната аура. С това се създават благоприятни условия за човешкото развитие. Дава се възможност на човека отново да победи егоизма в себе си и да приеме любовта. Останалата част от кармата ще се плати чрез човешките страдания. Христос е имал за мисия от една страна да трансформира земната аура, а от друга - да донесе на земята силата на любовта. Самият Христос е носител на Любовта. С Неговото идване на земята се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога от материалния към духовния свят. Христос е най-пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и пр. Под действието на Христовата Любов се събужда любовта в човешката душа. Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условия да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат любовта, проявена в себе си, са мъртви. Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек. Учителят казва така за любовта на Христа: “Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа.” Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов. Христос притежава и велика Божествена мъдрост. За нея Учителят казва: “Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата.” Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в Бълга рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.” Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя. Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата. Обръща се, повиква човека, но него го няма. После Учителят му казал, че той бил Христос. Всеки човек, ако иска да напредва, трябва да направи непременно вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителят каза така: “Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача.” Сега ще дам избрани мисли от Учителя за Христа. “Няма друг такъв характер като Христа. Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: “Господи, прости им!” Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е пратил на земята да изпълни волята Му, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: “Отец ми живее в мене и аз в Него.” Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: “Отивам да ви приготвя място.” Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира.” “Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода.” Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов. Той трябва да бъде готов да приеме тази любов. Границата между инволюцията и еволюцията е идването на Христа. Христос е трансформатор, защото право при Бога човек не може да отиде без Христа. Ще вземем един пример. Слънчевата енергия иде от слънцето, но ако не се трансформира от дванадесетте пояса, които обикалят земята, тя е толкова мощна, че човекът, засегнат от тази първична слънчева енергия, би изгорял. Всяка една от тези области поглъща част от слънчевата енергия, за да може човешкият организъм да издържи на тези препятствия. По аналогия, енергията, която иде от Бога, е толкова мощна, че човек не може да издържи, ако не мине и се трансформира през Христа. По този въпрос окултизмът казва: “Човек, който иска да отиде при Бога, който иска да направи връзка с Бога, най-правилно е първо да направи връзка с Христа. Чрез Него ще направи връзка и с Бога.” Ние трябва живо да си представим, че Христос, Великият Учител, и сега е жив, и сега работи, и всеки човек може да влезе във връзка с Него. Христос се справя със злото в света, но трябва време, да се прояви това действие. Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно копие и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура. С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидирала. Оттогава човечеството живее вътре в аурата на Христа. Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек. Който казва, че без Христа човек може да се спаси, той не разбира закона. Учителят цитира две важни изречения на Христа. “Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя.” Христос, като дойде на земята, обгърна с любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват. Една светлина вече работи в света чрез идването на Христа. Които вярват, те са възприемчиви към силата на Христа. Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека. Христос казва: “Молете се на Господа на жетвата да изпрати работници.” (Жетвата са човешките души, цялото човечество.) От невидимия свят трябва да се пратят работници, които ще се вселят в готовите души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек. Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята. Най-великото събитие в историята на цялата планета е идването на Христа. Затова всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Ако не беше дошъл Христос, лошите енергии щяха да разрушат всичко. Христос е двоен трансформатор - трансформира енергиите, които идат от Бога. Вторият вид трансформиране се състои в следното. Понеже човечеството от хиляди години насам е събрало много отрицателни енергии, промени ги от разрушителни в градивни елементи. Именно в това е спасението на света чрез Христа. Защо Христос дойде да спаси човечеството? В това се крие велика тайна, която хората ще познаят едва след хиляди години. На друго място Учителят обяснява тази тайна. Това, което накара Христос да дойде да спаси човечес твото, е Неговата Любов. Христос дойде на света да научи хората да познаят Бога и да Му служат, а не да придобиват богатство и щастие. 14.02.1948 г. Изгрев
-
"Успехът и парите" - това беше причината да оставя настрани Кехоу преди години. Тогава съм проявила гордост, може би. Сега осъзнавам, че е било за мое добро - нямаше да ми подейства и да ми помогне, защото нито успехът, нито парите някога са били моя представа за пътя към щастието и любовта. Признавам, че съм се отнасяла с леко презрение и съжаление към хора, които ги преследват. Животът ми даде урок. При мен започнаха да идват на уроци - един след друг, хора от бизнеса. Явно само професионалното ми усещане за близост с човека - ученик, можеше да ми помогне да изчистя гредата от окото си. След месеци работа (усвояването на езика "отваря" душата на човека), аз със срам вътре в себе си трябваше да призная, че бях се самозаслепила, лепвайки етикет на тези хора. Опознавайки ги все по-близо, всеки път молех за прошка за всичко, което бях мислила и чувствала по техен адрес преди. Те си бяха същите такива човеци като мен. Те също носят духовност - дори понякога повече и по-мълчалива и практическа от моята. Един от тях осинови ударено куче, което прибра от шосето и излекува. Но това е нищо - трябваше да усетите болката и любовта, с които беше написал за случката на своя елементарен английски. Така че ако успехът и парите за някого са пътят към щастието и любовта, пътят към вътрешната промяна, защо не? За воюването - не съм съгласна, че Кехоу призовава към воюване, но ще се върна в книгата и пак ще потърся дали наистина няма такъв уклон някъде. Благодаря.
-
Пътят ми към позитивното мислене не мина през книгите на Джон Кехоу. Не мога да нарека себе си нито негов почитател, нито дори сериозен читател. Все пак, когато един автор е зачисляван към пропагандаторите на розово - бонбонено позитивно мислене, което отхвърля приемането на негативите, струва ми се коректно да цитирам няколко пасажа от негови книги - бестселъри, които ми се намират под ръка: Подсъзнанието може всичко - "Феникс дизаин" - стр.67 стр. 82 стр. 89 Когато отворих книга на Кехоу, вече бях минала през Лазарев, Дон Мигел Руис, Екхарт Тол, още няколко автори, и вече бях избрала Учителя, запазвайки пълно уважение и благодарност към останалите. От височината на преживяното в личния ми живот и трансформацията, която все още продължава, макар и с по-тихи и почти незабележими отвън, но осезаеми за мен самата стъпки, мога да си дам сметка, че Кехоу има интересен подход, който би могъл да послужи на много хора. Аз в момента изпробвам няколко техники в работата си и в личния си живот. Далеч съм от мисълта да абсолютизирам когото и да било и да го превръщам в гуру. Но по съвета на Учителя винаги се опитвам да извлека за себе си нещо добро и полезно от всички. И най-вече да не отричам никого и нищо....
-
Суетата не е свързана с външния вид. За съжаление всичко и всички се опитват да втълпят на хората, че суетата е прекалена грижа за външния вид. Основата на суетата е зависимостта от мнението на хората за Мен. Тя е сестра на гордостта. Загрижеността за външния ни вид е външен израз на два противоположни по същност групи от мотиви, нещо като лист с две страни - на едната виждаме едно, на другата съвсем друго, но те остават един лист: - безусловна любов и уважение към това, което Бог ни е дарил като физическо тяло в тази реалност и съзнателно и отговорно отношение към него. Любов и уважение към хората, с които живея - девизът на моята зодия (един от тях ) е "Грижа се за себе си толкова добре, че на близките ми да не се налага да се грижат за мен." И това е един от начините ми да ги обичам, да се грижа за тях и да ги оставям свободни. Ако аз харесвам себе си и съм щастлива достатъчно, няма да има нужда другите по някакъв начин да ми подхранват самочувствието и самоуважението. Така аз няма да манипулирам тях, нито ще ги изкушавам да ме манипулират. - желание да манипулирам хората, които аз съм си избрала, да се отнасят и да мислят за мен това, което аз искам. Това може да се постигне не само с грижа за външния вид, но дори с обратното... Темата е чудесна и ако имаме предвид кое и как в грижата ни за външния ни вид може да се тълкува като суета, и как можем да трансформираме суетата в безусловна любов, т.е. зависимостта в свобода....
-
За жалбите, оплакванията и недоволството
Донка replied to Станимир's topic in Психология и психотерапия
Ако мисленето наистина е позитивно, то човекът не се страхува от нищо и никакви негативни мисли, емоции на събеседника и средата му не могат да го извадят от равновесие. Оплакването, че цяла нощ някого го е болял зъб всъщност би било негативно, ако този човек упорито отказва да иде на зъболекар и всеки ден се оплаква, че го е болял ужасно зъба, но се свършва с оплакването и той нищо не предприема. В такива случаи аз усмихнато казвам - о, надявам се, че следващия път ще те заболи толкова силно, че болката ще стане по-силна от страха от зъболекаря и ще надделее над мързела. От моите разбити зъби знам, че ако боли силно в самото начало - толкова силно, че да не може да се търпи, човек се грижи добре за зъбите си и в крайна сметка те остават годни за по-дълго време. Но тази забележка, която ме пипна за чувствителна струна, ми напомни, че може би е добре да дадем приблизително поне определение какво ще смятаме за оплакване. Ако аз отида при лекар и кажа, че имам болка в стомаха, това не е оплакване, това е моята естетствена реакция на проблема - макар и терминът е такъв. На времето много неприятно впечатление ми правеха имената на документите "молба" и "Жалба". Ама нито се моля, нито се жалвам. В първия случай просто заявявам желанието си, а във втория - уведомявам съответните служби за нещо, което е нарушение на някакво правило или закон. Оттам ние смесваме понятията, според мен. Недоволството - то също може да бъде смесвано. Ако на мен не ми харесва нещо у дома, правя го такова, каквото ми харесва. Това не е недоволство. Това е естествен процес на промени. Както в един момент кълнът става "недоволен" от обвивката на семето и я пробива, за да порасне... Е, ако вътре в себе си нося някакви негативни емоции и мисли, но не променям нито вътре нито външно нищо, значи аз просто си харесвам негативните мисли и емоции и ми е добре с тях. -
Добре дошла, зарче! Радвам се, че споделяш с нас своите тревоги и любов към детето си! Съмнявам се дали ще се намери момиченце на възрастта на твоята дъщеричка, което да не е правило същото. Честно казано, моето момиченце ме е подлагало на далеч по-трудни изпитания. Допускала ли си само за миг, че твоето дете (вашето) по свой детски странен и неприемлив за нас възрастните начин, се опитва да те отвлече от мислите и състоянието на болка и мъка? А има ли някакъв друг начин едно дете на 4.5 годинки да ти каже, че ти не си сама, освен да привлече вниманието ти по най-успешния начин? Допускам, че сте изпадали двете в ситуация, в която ти "отсъстваш", потопена в своята мъка и детето инстинктивно е усещало силно намалената ти жизнена енергия. Раздразнението също издава недостиг, но е далеч по-добро състояние от мъката. Ако ползваш английски, бих могла да ти изпратя книга за това. Сама потвърждаваш думите ми, като казваш: "когато успея да запазя самообладание и вместо да се изнервям, обърна нещата на майтап по-лесно се справям със ситуацията." Ето това се опитва да направи за теб детенце, което още е доста далеч от думите, с които би могло да ти го каже. От опита ми на педагог, мога да твърдя със сигурност, че познавам много деца на самотни родители, които не само по нищо не се отличават от останалите, но израстват спокойни, дисциплинирани, работливи, разумни. Не мисли за опасностите - не по-малко опасности дебнат двойките родители, бъди сигурна, казва ти го такъв родител, минал през огън. Съсредоточи се върху това, което твоят заминал си любим би искал да види във вашия дом - страдание и съжаление или мир, любов и радост? Ако ти беше на неговото място, какво би искала да се случва без теб? Без страх и без тъмнина - с любов и светлина...
-
Божията мъдрост... колко често се изкушаваме ние, дребните човешки същества, не само да декларираме, че я разбираме, ами и да я поясняваме на другите... Мъдростта прави човека мъдър и му посочва начин, как да живее Ако човек живее по начина, който му сочи мъдростта, той е щастлив. Можем ли тогава да смятаме усещането за безусловно щастие за показател, че живеем по начина, който ни е посочен от Божията мъдрост? Може ли да се формулира тази мъдрост, или тя може само да се живее?
-
Молитвен наряд за начало: На душата си ще кажеш - формула Пътят на живота - молитва Кажи ми ти Истината - песен Преди прочитането на беседата, е добре да се прочете Матей 16 и 1 Солунци 5. Беседа: Фарисей и садукей - 20 март 1921 г., София Молитвен наряд за край: Добрият път- молитва на ученика Господнята молитва Във мрак, тъмнота - песен
-
За всички приятели от Хасково и региона: Курсът по Паневритмия започва на 10 октомври - неделя - 9:30 физкултурен салон на ОУ "Св. Иван Рилски" - Хасково (ул. "Раковски") Успоредно с курса по Паневритмия е организиран курс по окултно пеене и разучаване на песни от Учителя. Занятията се провеждат всеки петък вечер в стаята на клуб - библиотека Виделина - Хасково ул. "Раковски" 26 - ст. 215 За контакти: 0898 366770; 038 622356 - Донка
-
Може би някой е останал с впечатление, че моята позиция е да не забелязвам грешките и да не реагирам. Държа да уточня , че това съвсем не е така. Обратното. Определено смятам, че ако някой забележи погрешни действия или позиция, уведоми за това грешащия и други хора, но всичко остане до тук, това не означава, че то е реагирал. Той само си е казал мнението и дотук. Моята реакция е далеч по-драстична от казването. Като една дева, аз не казвам, а мълча, но действам. Ето няколко примера от реалното ми общуване, само няколко. - идва техник за ксерокса. Обяснявам му какво става и показвам с пръст натрупания остатъчен тонер върху барабана. Той махва пренебрежително с ръка и надменно ми казва, че това е повреда на барабана. Аз го поглеждам внимателно в очите, казвам, че сигурно е прав, защото аз съм една обикновена учителка и нищо не разбирам, след което му казвам, че сега нямам пари за нов барабан и ще му се обадя, когато реша да го сменя. Минути след като виждам гърба му, звъня на другата фирма. Познайте дали ще извикам повече първия техник за каквото и да било. - отивам да плащам интернета и учтиво задавам въпроса защо през последните няколко месеца връзката е толкова нестабилна. Пренебрежителен поглед - това не е мой проблем, госпожо. Нали все пак имате интернет....Плащам мълчаливо.... последната такса за този доставчик. - колежка (това по времето, когато бях учителка в училище) започна да влиза по всяко време в часовете ми, а тя по това време има свободен час, и да ме занимава с неща, които бихме могли да си кажем и на междучасието в учителската стая. След третия път разбрах, че тя не разбира неудобството, но нищо не и казах. При следващото влизане тя улучи обяснение на тежък материал. Погледнах я дружелюбно, но сложих ясно пръст на устата си, после направих изразителен жест с ръка и лице да ме изчака, защото сега не мога. Тя постоя в стаята - аз говорех и не забелязвах присъствието и. В един момент тя излезе, след малко пак надникна, аз бях в разгара на един диалог с децата и и отново махнах с ръка да почака. След 10на минути звънецът удари, нея я нямаше на коридора. Две междучасия по-късно я видях в учителската и приятелски я попитах какво имаше да ми каже - а, нищо особено, исках да те видя и да те поканя да изпием едно кафе след работа. Повече не влезе в мой час, но никоя от нас не се обиди или извини. В примерите с ваксината - ами това не е грешка, това е заблуда и самозаблуда. Семейството не е посочило или наказало грешка, то е извадило на бял свят факти... Лекарите - ако група лекари убеждават пациент, че се нуждае от имплантант, а всъщност костта е само напукана и спокойно може да зарасне и без него, това вече не е грешка - това е или умишлено ограбване на пациента или професионална непригодност. Грешката беше моя, че оставих баща ми на 80 г. и майка ми на 70 - изплашена и в мътно състояние на съзнанието - да решават и подписват. Трябваше да се намеся своевременно и да разпитам внимателно и да се консултирам с други специалисти, мои лични познати, на които имам доверие. Прав е Текери - ако нямаше наивници, нямаше да има мошеници. А ако наистина е неволна грешка, всеки от нас ги прави и си ги вижда и си ги изправя. Ако виждам, че има неприятни резултати, но не правя усилие да променя начина, а очаквам да се променят някак резултатите или ми е все едно - това вече не се казва грешка, според мен.
-
Ася! Ето защо е нужна свободата - ние сега започваме да вървим към нея. Ако усещането е, че учителката греши, ще си преместите детето при друга учителка, когато нещата станат толкова трудни за детето, че вместо полза, виждате само вреда. Аз обаче, ще дам обратен пример от моята практика. Идва родителя и казва, че аз греша (в прав текст) като не давам и не искам от децата да пишат транскрибцията (а те са на 8-9 години). Аз съм взела това решение след внимателен анализ и дълъг опит точно в този период и ниво. Виждала съм с очите си пораженията от това, на което настоява той. Е, аз вече не го убеждавам, а кротко се усмихвам и казвам тихо - ами ако смятате, че уча детето ви грешно, просто го преместете в друга школа или си го учете сам. Обратно, обаче - няколко години категорично отказвах да работя като занималня по английски и да помагам на учениците за уроците и домашните. Все още смятам, че това не е добрият начин. Обаче, забелязах, че за някои от тях това е единственият възможен начин. Всеки опит да постигна с тях нещо положително по другия начин поставяше детето "на два стола и накрая в средата". Тогава взех соломонова позиция. По принцип аз не допускам грешка и основната част от учениците ми вървят по моя начин и то успешно. Има случаи, обаче, в които решението е друго. Усетих грешката си не в това, че съм избрала неподходящ начин, а в това, че съм абсолютизирала единия - т.е. отнела съм си свободата да се променям и адаптирам... И пак свършихме до свободата .... и любовта ... безусловната.
-
Мисъл за деня - 5 октомври 2010 година Не можем да примирим нещата в света. И до днес евреите ги гонят навсякъде. Защо ги гонят? И досега те не знаят защо ги гонят. Гонят ги по единствената причина, че те не станаха проводник на Божествената Любов и на Божествената Обич. Те трябваше да станат пример в света, да покажат какво нещо е Любов, какво нещо е Обич. Те не станаха. Те станаха търговци, искаха да станат господари, да управляват света, да събират данъци. Отмерени принципи и изявени факти Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27
-
Сигурна съм, че много хора го прилагаме вече - и няма нужда да се зачисляваме към движения - просто да следваме вътрешния си усет за темпо, а не това, което външните обстоятелства и ценности искат от нас. Пред доста години трябваше да взема решение - София или Хасково. Избрах спокойствието, макар и да пожертвах кариера. Всяка сутрин се събуждам благодарна на това, което тогава ме е насочило към този избор. Все повече прилагам и в работата си - всичко видяно и преживяно през 30тте почти години практика ме убеди, че съвсем не е важно за колко време колко ще научи човекът като количество. Най-важно се оказа друго - докато учи, да изпитва спокойна радост и успех, да учи с любов. Наученото с този фон остава за цял живот и не само наученото конкретно. Миналия ден през школата мина един от първите ми ученици в нея - беше на 7 годинки - сега е на 17. "да ви видя, госпожо - и да ви се похваля, че уча за ..... сертификат. И още си уча така както когато бяхме в 1 клас." Съвсем сериозно смятам, че нашата цивилизация е тръгнала в грешна самоубийствена посока, събирайки големи маси население на едно място. Осигуряването на комфортно съществуване в тези условия изисква много енергия, инвестиции и завишаване на темпото. Може би все още можем да променим тази тенденция, влагайки в комуникациите между малките селища. Опитът ясно показва, че в рамките на голямото селище общуването между хората намалява и като интензивност, и като качество. А вижте, например нас тук - ние сме от всякъде и сме по-близки един на друг отколкото със съседите си.... Защо? Много пъти съм мислила над този въпрос - може би защото тук няма срокове, няма ангажименти, няма формални връзки и роли... Времето тече бавно и винаги можеш да си помислиш над нещо, да откриеш темата след месеци дори и да си напишеш до каквото е дошла душата ти. И винаги ще има кой да го прочете и да сподели с теб и ти да споделиш с него....
-
1-ви октомври - Световен вегетариански ден
Донка replied to Ани's topic in Новини. Добрите новини. Културни новини
http://www.vbox7.com/play:7b925245