Донка

Доколкото имам опит (не знания) в астрологията съм склонна да мисля, че качествата на личността по-скоро се предоставят kato потенциала, необходим на една душа по време на съответната инкарнация, за да може да се справи със задачите, които си е избрала, или които са назрели...

Не разбрах уважението да не би да се изразява в правене на компромиси, изпълняване на желания и услуги? Има случаи и то много, в които то се изразява в точно обратното. Ако например аз съм убедена, че човекът може сам да се справи с нещо и това макар и да му коства усилия и лишения, в крайна сметка ще му осигури свобода, увереност в своите сили и способности - уважение ли ще бъде към него да свърша тази работа вместо него, "спасявайки" го от лишенията и трудностите? Или както на времето един Приятел ми писа - "да помагаш на щангиста като вдигаш щангата вместо него"?

Не съм икономист, ще се опитам да разсъждавам като обикновен съвременник на кризата. Според мен основната "вина" на банките се състои в поощряването на безконтролната консумация и нереалните инвестиции.. Затова далеч по-разумно от изтеглянето на парите ми се струва максималното ограничаване на консумацията за сметка на кредити. Или както е казал народа - всеки да си простира краката според чергата си. Без кредити явно няма да стане съвсем, но хората би следвало да се научат да ги изтеглят само в краен случай, в малки суми и при сигурни доходи, които позволяват бързото им възстановяване. Това, което се случва сега ми напомня за нещо, четено в беседите: ако съзнателно не се ограничим, ще ни ограничат, но тогава боли... Колкото до откъсването на банковите операции от реалността - там съвсем нямам мнение, но както е казал Текери "ако нямаше наивници, нямаше да има и мошеници" - така че нека всеки ограничи в себе си алчния наивник и банките няма да има кого да измамят...

Наскоро прочетох, че Учителя е предупреждавал по никакъв начин да не се намесваме в еволюцията на животните. Как разбирате това предупреждение? В същото време Учителя е държал особено строго да не оставаме безучастни, ако имаме възможност - реална - да предотвратим насилие над животно по някакъв начин, който не представлява насилие. Как разбирате това? Аз лично съм решила да поддържам мирно съвместно съжителство с животните около мен, но да не влизам в специални лични отношения, като например да държа домашен любимец. Имала съм два пъти и втория път осъзнах, че по някакъв начин отнемам свободата на това животно.... Засега съм на позицията да им се радвам от нормално разстояние и да се уча на нещо от тях... С това съвсем не смятам за грешка съжителството с домашен любимец - просто всеки човек решава за себе си според усещанията си за своя Път.

И нека бъде Божията Воля за това място и тези хора в този момент. Неведоми са пътищата и, но всичко, което се случва е за Добро. Моята молитва е молитва-благодарност за това Добро.

Мисията е в нещо дребно, обикновено, ежедневно-незабележимо, което всеки прави по своя уникален начин и с любов... А може би това е Мисията на всеки - да прави нещо с Любов.... да прави нещата с Любов.

Напълно подкрепям! Благодаря zbelsrud! Колкото повече добро виждаме, толкова повече добро ще се случва!

Още не съм получила книгите, но съм изключително доволна от бързината и лекотата, с която става поръчката. Тъй като обикновено поръчвам книги не само за себе си, а за целия курс по паневритмия и курса по пеене, преди това означаваше да набележа предварително книгите, да си записвам броя на всяка, после да напиша меил до издателството със списъка и с моята разсеяност се налага да проверявам няколко пъти дали не съм забравила да включа нещо. В тази книжарница всичко е пред очите на клиента през цялото време и има усещането, че е в истинска книжарница. Особено съм доволна от това, че книжарницата спестява н клиента писането на адреса за получаване при всяка поръчка - запомня го автоматично при първата поръчка. При това, обаче, има възможност за промяна на този адрес. Поздравления!

Из спомените на Мария Тодорова - том 5 - Изгрева Много се смях като прочетох това - толкова точно описание на ежедневния ми вътрешен живот не бях чела досега... Вие усещали ли сте в себе си тези три същества? Докъде са стигнали отношенията между тях? Успял ли е някой да убеди второто да слуша първото и да държи третото на верижка? Възможно ли е изобщо това и как се постига? А дали умишлено не сме устроени така? И дали това не е ключът към нашия начин на познание и израстване и постигане на любовта? И на себе си?

Прочетено в : "Съзвучия от бъдещето"

Това за бисерите и свинете много пъти ме е озадачавало и ме е карало да имам противоречиви мисли. Докато не осъзнах, че Христос има предвид не човеците, а техните мисли и чувства....

"Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре ра­боти и да вярваш без да се разколебаваш". „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни към своя уровен". „Трябва да се пазиш да приемаш от хора, които стоят на по-нисша степен на развитие от тебе. Това могат да правят само велики духове. Ще си избираш приятелки, които стоят по-високо от тебе." „Туй, което търсиш хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да сежертва за тебе? Ще си туриш на ума да живееш за Бога най-възвишеният и чистживот, който е възможен на хората в плътта. Човек трябва да има идея към Великото." „Търпението подразбира да оставиш свободен да се про­явява този, който действува разумно, а от този, който постъпва глупаво да се пазиш.Можеш да бъдеш с него близък само ако действуваш по закона на Любовта, той тогава ще те слуша." " Когато дойде нещо ще си запалиш свещта, а ако нямаш свещ ще сед­неш на едно място и няма да се мърдаш, защото ако мръднеш може да пад­неш в някоя дупка. Затова ще чакаш. Там ще седнеш и ще чакаш докато премине нощта. Това значи да се учиш на търпение. Затова разсъждавай върху онези промени, които са били причина различните философи да си сформират убежденията.Затова е необходимо да имаш часове на размиш­ление и съзерцание през деня." "Човек трябва да схване животът като нещо вътрешно, а външните фор­ми са само проявление." "Светлината никога не угасва. Слънцето никога непрестава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен. Ти ту ще се из­качваш на върха, ту слизаш в долината. Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлинатасе изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш,докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманскатаградина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вя­рата си. Светлината пак ще се покаже. Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него ня­ма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви." "Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да гооставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Ами че Бог жи­вее в теб. Вие сте царски синове, но живеете инкогнито. Кое епо-хубаво да си царица, да ти слугуват слугини и да си недоволна или да си слуга, да слу­жиш на другите, но да си доволна? Разбира се второто. Доволството е важно. Добродетелта е път с най-малкото съпротивление. "Сега земята ти говори, учиш нейният език. Материално е това, което е преходно. Например желанието у човека е преходно. Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш? След като си научил азбу­ката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга. Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този,който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна. Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат.Това са ангелите." "Да грее постоянно слънцето се разбира да е будно всякога съзнанието ти." „Ако вървиш по посоката на светлината само ще се радваш, но ако вървиш по посока обратна на светлината ще имаш радости и скърби.Затова вяра, вяра трябва да имаш." "Има неща, които с думи не могат да се кажат, но се подразбират вътрешно. Това ти е една вътрешна опитност. Това ще ти бъде един малък опит". „В този път се изисква абсолютно безкористие. Човек трябва да е готов да жертвува. И не само временно, но постоянно да жертвува. И в другия свят да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш." "Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите,та като ти го върнат да ти принесат полза. Във всеки човек се натрупват енергиив долната част на тялото. Това е материалния свят у човека. Затова ще знаеш, че у чо­века има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно иняма да се смущаваш от това. Като слезнеш долу в материята ще изживееш състоянието на тези братя, които живеят в тази материя и ще кажеш: „Тежко е положението ви, в което се намирате". Затова вяра, вяра трябва да имате в Божественото." "Всеки човек има по едного, който го обича.Човек трябва да намери истинската си връзка. Например един клон от някое дърво той е преплетен и се допира с много други клони и листа и често си мисли, че ис­тинската му опора са те - другите клони, но той има само една връзка със стъблото, която е истинската му връзка, защото само там той получава живот. Затова човек да пази истинската си връзка с Бога." "Учителя спомена, че човек с нис­ша култураи с нисши разбирания не може да живее между хора с висша кул­тура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенс­твото ще се приложикогато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко всвета и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсеяза пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в сво­бода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". „За Бога трябва да пожертвуваш всичко, не само временното - но всичко! Трябва да знаеш, защо си дошла на земята. Човек е дошъл на земята, за да се учи." "Човек преминава през различни състояния и се сблъсквас различни неща. През човекът преминават много космически енергии както и земниенергии. Не всички енергии човек може сам да трансформира. Не се сраму­вай отчувствата си. Срамът е следствие на изкривени разбирания. Винаги давай ход на всяко божествено чувство, защото инак човек се подпушва." "Човек се съмнява, когато е гладен, но той трябва да запази и тогава мирът си. Може човек да търпи лишения отвън, а отвътре да изпитва една радост. То е Божествено състояние. В Божественото едновременно присъствуват и скръбта, и радостта,присъстват и двата контраста. Ето защо човек трябва да бъде справедлив: някой и да се проявява лошо към него той пак да постъпва с него добре, защото това създва контраста. Човек постоянно е из­ложен на внушение, а това са течения, коитотой не може да избегне, защото се движи в такава среда. Но той може да се справи с тях. Но той може да подигне съзнанието си нагоре и да направи връзка с Бога. Човек трябва да из­пълнява Волята на Бога." „Всички хора имат нужда от регулиране,хармонизиране на енергиите си. У децата се регулират тези енергии чрез храната.Възрастният човек хар­монизира тези енергии чрез чувствата си. Разумният човектова осъществя­ва чрез мисълта си, той се съгласува чрез мисълта си.Съгласуване значи го­ворене с думи: едновременно има и песни, и мисъл вътре втях. Има стари песни, които за да ги регулираш трябва да ги нахраниш. "Човек трябва да стане тъй девствен и чист като че сегае излязъл от Бога. Тогава човеците нито се женят, нито за мъж отиват, защото всичкото го имат в себе си. А днес това, което виждате, което чувствате и преживяватетова още не е любов, то е предаване на енергия. Човек като се е нахранил нетрябва да мисли дали ще го нахранят утре или не. Доста е на деня неговото зло. Любовта може да се предаде по физически, астрален(чувствен), умствен, причинен и по хиляди начини, но всякога резултатите са еднакви. Тя, Любовта внася: светлина, топлина и свобода. Любовта не прави никога зло. В нея зло няма. Каквото направи, все е за добро. Любовта ти трябвада бъде непреривна, тогава тя е духовна. А тя е такава, когато няма сянка отсъмнение. Всяко съмнение спъва любовта. Като се усъмниш тя си отива или ти сеотдалечаваш от нея, а щом повярваш ти пак се свързваш с нея. За да не сесъблазняваш, мисли, че в света съществуват само двама души - два пола: мъж ижена и си живеят сами. Ако мислиш за много хора ще се объркаш. Когато слънцетогрее питаш ли защо то грее над всичките хора? Ако отидеш при един извор да пиешот него вода и го попиташ: аз ли първа пия от тебе? Какво ще ти отговориизворът? Ще ти каже, че ти си първа. След тебе като дойде друг и пие той същоще е пръв. Водата, която тече винаги е чиста. Ако е шише и той пие от товашише, то онзи, който пие от шишето мо­же да омърси шишето и да каже водата внего е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира.Когато си в кладенеца и ти пу­щат въже да излезеш не питай какво ще стане свъжето. Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви. Тук примерът с въжетоиграе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне откладенеца на­горе на видело и към светлината." "Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовтаникога не тряб­ва да се изявява навън. Казвай, заради Господа го правя това." "Ще мислиш, че Бог е Любов. Ще мислиш, че си заедно свсички добри хора, с ангелите, с Бога. Когато един ангел влезе в тебе, за да типомогне има ли нещо лошо в това? Не, това е цяло благословение. Днес в теб евлязъл един малък лъч от светлина. Трябва да пазиш връзката си. Трябва да се па­зишот влиянието на околните хора, да се ограничаваш от тях. Трябва да из­бирашдругарките и другарите си. Трябва енергиите в човека да са свързани и да образуват кръг. Който още не може да се пази от чуждите влияния, то той си имаедин опекун, който го пази. Това е неговият ангел-хранител." Из спомените на Мария Тодорова - Изгрева - том 5

Благодаря за труда и любовта, с която е положен! Много хора се интересуват от това и ще са благодарни. Нямам време да прочета всичко и тогава да давам мнението, което авторите очакват, затова ще си позволя да коментирам само това, което прочетох. Надявам се после да продължа. Част 1 1. Хубаво ще да бъде към всяка препратка - независимо дали е пряк или преразказан цитат да има отметки и препратки под линия със съответните страници от изданията, които са в библиографията. И това да бъде под всяка страница или след всяка част. Ако това е в нета, то да се ползва и най-малката възможност да се даде линк към текст или поне към страница, където е представена книгата. Ние разполагаме с много богати електронни библиотеки вече. Разбирам, че това означава много къртовски труд, но така този ценен труд ще се превърне от есе в сериозен опит за принос към историята. Надявам се, ще се намерят ентусиасти да помогнат на авторите. 2. След всяка глава, според мен, трябва да се направи хронология, с която да се систематизира периодът в имена, места и дати (макар и приблизителни и базирани на спомени). Например това: Не е възможно в някакви архиви да няма името на този професор и нещо по-конкретно за него. Без тях това остава просто легенда, красива, но легенда. Ако някой от потребителите има някаква информация или знае начини авторите да се доберат до нея, моля да се отзове с лично съпбщение до автора на темата. Имам предвид не само цитирания професор и не само тази глава. Ще се радвам, ако с конкретните си предложения съм допринесла някак. Успех, продължавам да чета...

Румм! Винаги съм имала нужда да споделям - отначало беше една от моите приятелки, но с времето усетих, че се разминаваме в начина, по който се развиваме и прилагаме. После намерих своите приятели - тук в този форум и в братството нет. Благодаря на Георги и Пламен и на Иво и Ради и Васил, че са създали тези места - това е най-ценното нещо за Бог и за Учението, което са направили досега, макар и не знам какво друго са направили... Няколко години по-късно, след като вече познавах доста хора от страната и споделях и работехме заедно, дойде моментът да се запозная и с хора от моя град. Имало е защо. Ако беше станало обратно... не знам, можеше никога да не съм била тук. После започнаха да се появяват "случайно" хора, които, се оказа са били някъде близо до мен и пътищата ни са се пресичали отдавна, но никога не сме се познавали, а с някои сме, но не сме знаели за духовните си интереси или още не сме ги имали тогава.... Сега ми е много хубаво и в курса по паневритмия и в курса по пеене - някакво усещане за близост и сигурност и спокойстви, пълноценно общуване - без много думи, но и думите имат смисъл винаги...

Olq! В десятката!

rumm! Добре дошла сред нас! Много точна забележка. И аз съм почти в твоята позиция. Има случаи, в които вътрешно си казвам сега ако аз бях на нейното място..., обаче чувам строг глас някде отвътре - точно затова не си.... Той в момента е с човека, с който е най-добре да бъде сега - за него и за нея. Трудно е да бъде човек майка цял живот - още по-трудно е да се научи да излиза от тази роля и да усеща децата си просто много близки души...

Оля! Благодаря! Точно от това имах нужд. Ето обратна връзка: - в моята карта: 1 дом - лъв, Уран. Марс - във Везни и в 3 дом. 6 дом - козирог, Меркурий - в дева, 2 дом 10 дом - овен, Сатурн в 5 дом (стрелец) - съвпад с Луната и тригон с Венера. Слънце - 2 дом, дева, съвпад с Меркурий професионална реализация - педагог с любов и успех, ясна още откак се помня, никога не съм имала други желания и представи за себе си. Професионалните ми качества и израстване определиха и духовното ми развитие - малко късно, но по-добре от никога. Събирането на лъв-дева -козирог - овен - везни ли дава подходящите качества? Винаги ме е учудвал този Уран в 1 дом в Лъв... Макар че се досещам какво дължа на него в картата на моята приятелка; -1 дом - дева, Марс в рак - 11 дом -6 дом - водолей, Меркурий в близнаци - на МЦ точно в съвпад със Слънцето -10 дом - Близнаци, Слънце в Близнаци - квадратура с Плутон - Луна - Риби, тригон с Венера - много добра секретарка и много добре работи с пари, дисциплиниран човек, изисква също коректност и дисциплина, много добре общува, на нея може да разчита човек за всичко, което сам не може да свърши. В момента с проблем заради кризата. Дева - Рак - Водолей - Близнаци - Риби - като че ли наистина заформят човек, който се грижи за другите, но и усет за ред, дисциплина, гъвкавост, може да дава съвети, но самият той не е склонен да лидерства... един млад мъж: - 1 дом Близнаци. Марс - Овен, 11 дом, тригон с Юпитер (може би означава, че професията силно ще зависи от личностните качества, което е точно така в действителност?) - 6 дом - огромен, Везни, в него Сатурн - сложно аспектиран - с почти всички планети в различни аспекти, Юпитер в съвпад с Уран, също с аспекти, Меркурий в 10 дом също добре аспектиран 10 дом - Водолей, в него Меркурий Слънце в Риби - 11 дом, Луна - Водолей - 9 дом, квадратура със Сатурн Риби - Водолей - Везни и въобще тази конфигурация - как се свързва с добър и успешна кариера програмист, определил професионалната си реализация от невръстен? Такъв е моят начин на разсъждение - аз сама се уча и съм в началото. Благодарна ще съм за корекции и съвети.

За съдене не знам, но вегетарианците бяха смятани за "добър чудак" или "проблеми със здравето". И мен сега някои ме отнасят към тези категории. Аз съм доволна от това и вече не го смятам за съдене. Спряха да ме убеждават. Сега тези, които ме убеждаваха, са почти вегетарианци - силата на резултатите в личния пример и на безусловната любов към себе си и към всички други - и съдещи и несъдещи, е голяма. Аз лично, като късметче, съм се хващала да съдя тези от двете страни, които съдят другите. Но откак се хванах, преодолях и това. Светът е прекрасен, слънчев и щастлив, когато вътре в нас няма съдене....

Разумът изключва праволинейността. Вселената е предвидила през една точка да минават безкрайно много прави успоредни на дадената.

Всяко нещо в природата е разумно и живо. В яйцето има живот дори и когато няма зародиш. Ако по-добре разбирахме законите на синархията (а разбираме ли ги изобщо??), щяхме да осъзнаем смисъла на всяко нещо, което попада в живота ни и да го приемем с разум и любов. Такива са и яйцата. През повечето време ние нямаме нужда от тях, докато наето физическо тяло може да осъществява спокойно функциите си. Когато, обаче имаме нужда от помощ, Природата ни я дава... Аз , обаче, след като прочетох това, което съм цитирала и тук, и в блога си, често си мисля за това кои психични причини на болест приемането на яйца като лекарство е подходящо. Например - туберкулозата, за която Учителя е препоръчал да се ядат яйца. Много бих била благодарна на този, който се заеме с анализ на хранителните нужди на младия и на стария организъм, които налагат приемането на яйца и кое в тях точно е ценно. От друга страна мисля и върху това какво в психическо отношение все още не са изградили или вече естествено губят най-младите и най-старите "тела", което налага приемането на яйцето в това тяло (във всеки смисъл на тяло).

Много интересен анализ, Мирослава! Това за "изгорелия Меркурий" ме накара доста да помисля - аз не бях го видяла по този начин досега. Обаче тълкуването се доближава много до реалните качества и проявите им в този човек. Същото мога да кажа със сигурност и за коментара на квадратурата с Плутон! Моля, продължавай анализа по същия начин - за мен е много ценно да чуя как другите виждат картата. Мисля, че за начинаещи астролози е хубаво да имаме точно такъв анализ.

Благодаря ви много, приятели! Ще дам обратната информация за човека, но ми се иска още малко да дам възможност да сев ключат и други хора. Оля, силно впечатление ми направи, че ти обясняваш какво точно те води до твоите заключения. Правилно ли съм разбрала, че професионалната реализация се преценя по: - върха на 6 дом? А има ли значение кои планети са в този дом? - Как според вас е най-добре да се интерпретира МЦ във връзка с професионалната реализация? Как да свържем знака, в който се намира с планетите в 10 дом? За мен този Меркурий на трон на МЦ беше определящ, като се вземе предвид и слънчевия знак. Но как може да се интерпретират квадратите на Плутон със Слънцето и Меркурий? На всичко отгоре Плутон в дома на Кармата? Това какво отношение би имало към затрудненията в професионалната реализация според вас? А има ли някакво определено отношение към темата оста ИЦ-МЦ и знаците, в които се намират те? Имам предвид - пътят на израстването от подсъзнание към свръхсъзнание може ли по някакъв начин да влияе на професионалния път? А осъзнаването му може ли да влияе благотворно на изборите, които прави човекът в този път? Ох, извинете ме за лавината от въпроси - имам целите Алпи във въпроси, но ще спра дотук... Благодаря и на Мирослава! Ще съм ти задължена ко обясниш кое точно те води към твоето тълкуване. Все пак то е учебно в този форум.

Значи, Диди разсъждава отлично, но от позицията на човек, добре запознат с живота в планинските и полупланинските области, където почвите са подходящи кажи речи само за пасища и картофи. Нещата съвсем не стоят така в равнината. Аз израснах при баба ми на село почти половината от детството си. За лятото и есента няма да говоря - там е ясно - ако домакинята е кадърна и работлива - винаги има какво да се откъсне. Зимата и пролетта (особено второто - колкото и странно да ви звучи) бяха по-проблемни. Първо - през лятото и есента методично се пълнят хамбарите с всякакъв род зърнени култури и се сушат! (не се компотират) плодове за ошава. Последното е привилегия на децата и най-грохналите баби. Така че през студените месеци има всякакви зърна за качамак, питки, попари и прочие. Зелето не мръзне и можеш и в най-стиудените дни да откъснеш прясно дори, да не говорим за наложеното зеле и туршиите от какво ли не. Сушените пиперки с фасула и ориза имат значителна роля. Помня как висяха плитките с чесън, лук, червени сухи пиперки и още много разни връзки, които баба слагаше в "гостната". Имаше и най-различни долапи, по които обожавахме да ровим. Та в един от тях се събираха яйчицата, а в най-студения висяха пуските (нещо като бабек) . Едно селско семейство от равнината не може да си позволи да има повече от едно животно (изключвам кокошките, които ровеха по двора, когато още нямаше насадено за кълване). За една крава или биволица - баба предпочиташе второто - трябваше да имат ливада и то с добър добив, също нива за фуража - царевица и други зърнени... Затова животинката се гледаше като зеницата на окото. Каквото дадеше, старателно се къташе - яйцата се пазеха за децата и болните и старите. Млякото се избиваше за масло и се подсирваше - да има по малко за хляба. Кокошките се колеха само в много наложителен случай и то със свито сърце. Майка ми си спомня как са и спасили живота като малка от една пневмония - с пилешка супичка. В блога си пуснах материал за нещо подобно. Имаха прасе, но то се колеше по "коледа" - дотогава нямаше мръвки. Месото и всичко друго се обработваха старателно. След 'мръсните дни" оставаха сланината - тя топлеше дядо и баба, когато се връщаха премръзнали отнякъде; маста - тя се пазеше за разтриване и за готвене, когато шарлана свършваше - той гранясва, ако не е рафиниран, а това ставало във фабриката в Харманли и за пари. Само хората с големи ниви слънчоглед имали интерес да бият тоя път с каруците. Пуските - те бяха неприкосновения запас за лятната кърска работа - и то в най-горещите дни... Без тях нямаше да изкарат цял ден на нивата. Месото от пуската се дъвче много дълго време, докато стане на кашичка и тогава може да се изплюе парчето. Още не разбирам достатъчно механизма на това, бабите ми не знаеха защо се прави така, но знаеха, че само така се издаянва до мръкнало. Та такива месоядци бяха моите баби и дядовци, които живееха естествено и близко до природата.

Из спомените на Борис Николов -том 2 - Изгрева - стр. 314