Донка

Всъщност диалектиката разглежда много задълбочено и подробно противоречията и мисленето като движеща сила на развитието. Обективно противоречия няма - те са функция на човешкия начин на отразяване на действителността. Ако съзнанието е на все още ниско ниво, противоречието клони към конфликт и се превръща в двойка "добро - зло". Ако човекът се откаже от тази схема, има шанс да събере двете противостоящи точки в триъгълника на Истината и Живота. Но за това се иска много светлина и топлина, Любов, енергия "отвътре"... Но съм мислила и за страданията - те се появяват, когато не успяваме да осъзнаем ролята на противоречията и тяхното единство, според мен. Без физическия свят няма реално мислене - още го наричаме липса на референтен индекс, а това води до "варене в соса на собствените понятия". И освен проблеми, друго не може да даде... Страданието е опит на живота да ни вкара в Пътя ни както тръните в петите ни сочат, че сме се отклонили от пътеката... Благодаря за беседата!

Ако си мислите, че да си учител това означава да давате пример и да учите на ум и разум - не е. Добрият учител мотивира учениците си да мислят, да учат сами, да променят сами гледните си точки, да търсят - да израстват... Бог, Христос - това са най-добрите учители. А децата в живота ни - не само физическите, най-вече децата, които сме приели в душата си като частица от себе си - те са ни пратени от Тях. Спомням си сега примера с орлицата и орлето от книгата на Лазарев...

Schumann:Arabesque

Live in Seoul. Encore #2. Schumann Traumerei

Ами това е проблемът и изпитанието. Включително по Пътя. Духовното развитие на един родител, както аз съм си го изживяла, е може би да осъзнае с всяка своя клетка, че "детето" е изпратено в семейството само за малко време - докато се изправи на крака. Иначе това не е дете. Това си е душа - свободна, дошла тук просто малко по-късно от нашата. Но какво означава времето... Една стара заблуда е извор на толкова страдания - че за родителя детето винаги си остава дете. А би трябвало да е точно обратното - то от самото начало да ни бъде учител...

Благодаря за ценния опит, Павлина! Много се радвам, че си сред нас. Ще ни бъде изключително полезно - и на мен, и на всички потребители, които по "случайност" са попаднали на тази тема, да споделиш някои от техниките, с които родителите биха могли да помогнат на детето си.

Ами според моите опитности гладолечението прави чудеса....

Благодаря за изненадата! Наистина не бях виждала досега връзка между астрологията и кулинарното изкуство! Може ли още малко пояснения. Засега виждам доста отчетливо потвърждение на своите вкусове като меркуриански - Дева. Нямам обяснение защо имам и Сатурнови влечения .... Също потвърждавам силното влечение на телците у дома към мазното и сладкото (Венера). как да прилагаме вкусовете към конкретни хора - в какъв смисъл да отнасяме планетите към тях? Просете за невежествения въпрос, но наистина съм заинтригувана.

Благодаря ви, приятели, и аз. Честно казано още ми малко на тръни от тази беседа, защото се почувствах като хваната в крачка докато я четях. Усещах мекия, доброжелателен, но и строг поглед. След като прочете човек това, първата реакция е "дали съм ученик?" И сякаш чувам отговора - ами ти избираш - обаче всичко си върви в комплект. Вземеш ли учебника в ръка, има и контролни, и отсъствия, и ... 10 по задницата... Но ако не искаш, недей го взема - не е задължително. И си дадох сметка, че съм ги усещала тия 10... - и не веднъж. Обаче то човек като че ли сам си ги слага и точно от това боли повече, но после става "парен каша духа". Доста помислих за каква лихва и какви пари става дума... Може би когато даваме се изкушаваме да си представим конкретно какво ще получим като резултат на нашето даване... Какво впечатление ще оставим, как ще се отнасят към нас... И ако не стане каквото ние очакваме, усещането е като камшик, защото ако сме ученици, вече би следвало да учим уроците на безусловното даване, а не само да декларираме, че сме се научили...

Kabala постарах се някак да се концентрирам само върху слънцата, макар и да осъзнавам колко ограничаващо и вследствие какви загуби има в тълкуването. В случая, когато слънцата са в срещуположни домове се получава като че ли огледален образ. Например, ако моето слънце е във втори дом, то слънцето на сина ми (риба) попада в моя осми дом, който е лишен от планети. И вата дома са домове на сигурността - това ни дава завидно единомислие, което няма нужда да търсим или постигаме - от типа "мноо ясно". Обаче моят дом е търсене повече на материалното измерение на сигурността и контрола, докато неговото слънце ме "изтегля" в посока на емоционалната сигурност и близост. Това понякога провокира свободолюбието на една дева, която не се чувства комфортно при намеса в емоционалния свят, дори и с мотив за близост. От друга е предизвикателство да се намери взаимното допълване и да не се самозаблуждавам, че постигането на материалното измерение на спокойствието и сигурността гарантира от самосебе си и емоционалната сигурност и близост. Обратното - моето слънце попада в неговия пети дом, с Плутон, и донякъде компенсира затрудненията му в случаите, когато му се налага да "материализира' своята общителност в някаква конкретно изразена роля или позиция, а не просто "въздух", да заеме позиция, в която да се чувства комфортно, без да се налага да прави компромиси в името на запазване на мястото си в някаква група. Ох, обаче ако не полагахме усилия да се разбираме и да извличаме ползите от това, че сме майка и син, щеше да има доста взаимно недоумение и недоволство, и съвети... Каквито често има с дъщеря ми, например, която е също дева, но неговото слънце е в нейния 4ти дом, а нейното слънце е в неговия 4ти дом. Очевидно двете слънца в ъглови домове (действие) и особено ако слънцето на другарчето е в "семейния" ти дом, идва по-тежичка задачка...

Молитвена програма за начало: Вехади Псалм 23 Молитва за плодовете на Духа Господнята молитва Беседа: Ненаписаните закони Неделна Беседа, държана на 6 ноември 1921 г. в София. Молитвена програма за край: Добрата молитва Заповедта на Учителя Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг - формула

Доколкото ми позволяват бедните ми все още познания в синастрията, се опитах да открия някаква закономерност в разположението на слънцето на партньора в домовете на наталната карта. При съчетанието земя - вода се получи доста интересно взаимодействие. Ако съчетанията са на знаци, противостоящи си на 180 градуса, т.е Рак - Козирог; Скорпион - Телец; Риби - Дева - се получава събиране на синхронни по вид знаци, т.е. - кардинален - кардинален; неподвижен - неподвижен; подвижен - подвижен. Ако наблюдаваме домовете, то слънцето на единия партньор по принцип ще се оказва "срещу" дома , в който се намира слънцето на другия. Или 1-7; 2-8; 3-9 и т.н. Това отново ще означава синхрон по отношение на "ъглов - ъглов", "следващ - следващ", "падащ - падащ". Или ще живеят един до друг хора, които са заедно в действие, сигурност или учене. Това определено ще създава едновременно близост, естествена основа за взаимно разбирателство и усещане на другия, но от друга може да произведе съперничество. От друга страна слънцето на партньора винаги ще се оказва "от другата страна" - т.е. ако моето е в долната половина, то на партньора ще е в горната. Или опитът на единия ще минава "през земята", а на другия "през въздуха". Това от една страна може да предиззвика неразбиране на нагласите и действията, мотивите и емоциите на партньора, от друга, да добави важен липсващ елемент в наталните карти. Много ще съм благодарна за коментар от далеч по-опитните от мен!

Розичка - знаеш, че знам какво говоря. Детският "вампиризъм" не е вампиризъм. Детето си има нужда от енергия по принцип и също така по принцип си има вграден от Твореца механизъм да си я добива от вселената - това включва и родителите най-вече. Ако същият този родител усеща, че детето му "омита вафлите и реве за още", това означава само едно - че са го лишили от достъпа до ореховата градина и пчелина и са му отказали меда и орехите (зависи от възрастта). Е, като се научи едно дете да лапа вафли вместо мед и орехи, ще се наложи да си платим времето и усилията да почистим каквото сме надробили. Мога до утре сутринта да давам примери от личния си живот и особено от професионалния си. Още нещо - понякога тълкуваме поведението на детето като "вампиризъм", а то всъщност е следствие от това, че възрастният е "хапнал" от енергията на детето и то се опитва да компенсира. Ами именно това имаме предвид с Креми Когато казвам "мед и орехи", имам предвид да НЕ отказваме на детето внимание, когато то го търси по своите начини. Ние сме го научили на дразнещите похвати, но не смеем на себе си да го признаем. Обаче, вместо да му даваме вниманието във вида, в който то го иска, например - да изпълняваме желание след дълго мрънкане и скандали и с пазарлъци, нека да му предложим внимание под формата на разходка сред природата или да създадем нещо заедно, или да споделим съкровени неща.... времето прекарано заедно като приятели е безценно, но защо ли все нямаме време за това, а предпочитаме да "купим" оставяне на мира....

Благодаря ти, че и на мен ми привлече вниманието! И при нас е цяла мозайка от земни и водоплаващи Аз и дъщеря ми сме деви. Баща ми и настоящият ми съпруг са телци. Също приятелката на сина ми. Брат ми, синът ми и приятелят на дъщеря ми са риби. Майка ми е скорпион. Бившият ми съпруг е рак. Представителите на земните зодии изглеждаме здравомислещи, но ако човек ни познава по-отблизо, ще се изненада от авантюризма ни и доколко емоционалният ни свят е важен за нас. Водните ни членове изглеждат много емоционални, но имат стабилни ценности и ги спазват, дори държат да бъдат спазвани от близките им. Може би ще е интересно да продължим разговора в отделна тема, посветена само на съвместимостта, отношенията и ролите между земните и водните зодии в семейството.

О, мисля че сме съвсем в съществото на темата. Благодаря на Ян за уточнението! Съвсем навременно. Аз не се опасявам от това, че ще ме нарекат така, или че ще ми оценят поведението така. Въпросът е първо в погрешното семантично поле, което обществото (поне български - говорещото) дава на понятието, респ. думата аскетизъм. както се оказа, това не е човек, който се е отказал от нещо, а човек, който изпълнява определена задача. Ако адекватно разбирахме "аскетизъм", дали щяхме да се колебаем за ролята му в духовното развитие? А защо ли не сме склонни да го разбираме адекватно? Защо изпълнението на една задача ни се вижда като ограничение? И това има пряка връзка с темата, според мен.

Благодаря, Ани! Въпросите ми имат пряка връзка с темата. Ако аскетът (този, който определя себе си като аскет!!!) - се усеща беден и ограничен и смята това ограничение и бедност като своя задача или достойнство и т.н.... според мен, това е във вреда на духовното развитие, връща го назад дори. Обаче ако аз се определям като аскет, то дали е възможно да живея с усещане, че съм богат и свободен? Ето това е, мисля, разделителната линия в самото понятие аскетизъм. Ако другите определят поведението ми като аскетизъм, а аз не определям себе си така, то аскет ли съм?

А нямах време да довърша старото мнение - това с меда и орехите има продължение... Ако на човека му харесат меда и орехите ( да уточня - те не се продават, а се дават даром) - следва да му покажем градината с орехите (дърветата ) и пчелина... Така ще може сам да си бере и събира... но ще трябва да си вложи и труд и любов...

Доста вода изтече откак Кристиян поде тази тема, доста опит се понасъбра. Благодаря на късметче - моите впечатления са приблизително същите като нейните. Ако започне човек да се тревожи и да се пази, да мисли за нарушени обвивки, изсмукване и такива подобни - той вече сам се е зомбирал. Най-добрата реакция и за двамата е ... даването. Знам че звучи странно, но е така. Само че не дава човек това, което му искат точно - а това, което при даването, ще го напълни с енергия него самия най-малко толкова, колкото и другия човек. Ние сме свързани с безкраен източник - да, така е. Но този източник не е отвън нас, а вътре - парадоксално, но е така. Когато усетя, че човекът до мен (а до мен непрекъснато се въртят най-различни хора - има нужда от енергия, щедро давам. Обаче, това е енергията от моето качество, а не от това, което той иска. Или образно казано, ако ми иска вафла, аз му давам мед и орехи. Ако е раздразнен и се опитва да ме вкара и мен в своя филм, подстройвам се със загриженост и след малко успявам да намеря нещо, за което да се зарадвам и благодаря или на което да се посмеем заедно. Е, ако това не му харесва, ако си иска своето... проблемът не е мой, отива си и повече не идва. Вафли не продавам. Само мед и орехи.

Имам един въпрос: Според вас аскетът как определя себе си - като беден или като богат човек? - като ограничен (макар и от някакви принципи и решения) или като напълно свободен в действията и избора си? От друга страна, може ли да се твърди, че не-аскетът е напълно свободен в изборите и решенията си? Възможно ли е човек, който си позволява всичко по принцип, да се чувства беден и в недостатък и лишения?

Аз мога. Според моите наблюдения българите не умеем да се веселим и забавляваме. Диана Илиева, . което становище е пак пример за негативизъм. Първо, какво точно разбирате под "умея да се забавлявам"? Имате ли модел за такова умение? Второ, сигурни ли сте че познавате всички българи или че тези, с които сте контактували или виждали са представителна извадка на това, което наричате българи? Какво точно правят хората - българите, които според вас не умеят да се забваляват, докато се забавляват?

Според мен - не. Пседодуховност, мисля, се появява, когато в галвата му се зароди идеята, че неговият личен път е по-добър, достоен, възвишен и т.н. от пътищата на другите. А най-явната псевдодуховност - когато започне да настоява (вътрешно или външно - нямаособено значение) - другите да се "поправят". Поне лично за мен да се лишавам съзнателно от нещо, това би означавало, че усещам неговата нужда толкова остро, че ми е трудно да я овладея. Предпочитам да се справя вътрешно с усещането за нуждата, да осъзная причините за нея. Тогава няма да се лишавам от нищо - само ще изчистя зависимостта. Но ако все пак някой има нужда от самоограничения в определен етап от пътя си - те са му полезни явно. За момчето - а сигурни ли сте, че той наистина се лишава и ораничава? Може би точно така му е по-хубаво? Аскетизъм ли ще се нарича, ако ние см изхвърлили от живота си това, което само ни тежи и нямаме нужда от него?

Точно! И проверено в живота. Напоследък се справям с негативизма на хора, които идват при мен като разсеяно кимам с глава докато недоволстват и при първата пауза, дори рискувайки да се обидят, започвам да се възхищавам от нещо, свързано с темата на оплакване. Ако се недоволстват колко са ..... сега децата, аз започвам да се възхищавам от моите ученици, от децата, които са направили изложба на свои картини, които танцуват... Общо взето след третия опит, разбират, че аз "не разбирам" и нося "розови очила", човек от мен няма да стане и ме изоставят...

Да, Жул! Номера е човек да си има някакви представи, но да няма очаквания. И още да не се поддава на първата "тръпка" или на отсъствието и. Когато за пръв път видях снимката на човека, с когото сега сме щастливи заедно, си казах - "ооо, не". Най-смешното е, че дъщеря ми ме погледна възмутена и ме скастри - "ама ти кога ще се научиш да разбираш от мъже Този ще те носи на ръце, не виждаш ли? И нали искаш да се смеете заедно, пък си харесала оня сериозния с отвеяната физиономия дето само себе си чува" Стоях като ударена от гръм - тя беше права. Едва сега осъзнах, че проблемът ми беше в драстичното несъответствие между това, което жадуваше душата и мерките ми за това как да изглежда такъв човек. Много е важно да си дадем време в самото начало - и на себе си, и на човека, с когото сме се харесали онлаин...

Честито, сестричке!

Благодарим на Мирослав и Людмила!