Донка

Най-малкото

Най-малкото

За накиснатите бадеми! Откакто случайно открих колко са вкусни, вече не проявявам интерес към печените. Предпочитаме бадеми с черупката им - ядката да се извади непосредствено преди накисването. Миналата вечер ни предложиха такива бадеми в плодова салата...Ами те първи свършиха, чак се смяхме как ги търсим между парченцата плодове.

Каляване на материята

Каляване на материята

Да! И според мен е важна тема. Много важна! Но ако т остане такава само за педагогическите среди - напразна ще е . Нужна е макар и постепенна, но сериозна промяна в нагласите на цялото общество. Нужно е училището да стане училище-живот. А защо не животът да стане живот-училище. Преди цял век е казано това, още не сме узряли за него, може би. Ето тук намерих съвсем накратко и в популярен вид набелязани основните промени, които предстоят. Какво можем да направим ние по въпроса? Ами малко ли е, че някой ще прочете, ще се замисли и може би ще прочете нещо повече, ще промени нещо вътре в себе си и в своя живот и отношение? Нима точно ние тук ще се отчитаме, ще гоним масовост и ще си слагаме червени точки? Понякога само нещо прочетено някъде в точния момент от живота ни може да ни помогне да направим избор, завой, който ще промени не само нашата лична съдба, но и тази на много други хора... И ние, старите потребители от този сайт това го знаем от своя личен опит. Аз самата също дължа промяната си и промяната на света около мен на прочетеното от Учителя и на разговорите ни тук в Портала. По темата. За целодневната организация. Опитваме се да я въведем за ен-ти път. Все се проваляше досега. Защо? 1. Малко училища имат условия за това. 2. Няма традиция за това в методически план, оттам нямаме подготвени специалисти - в крайна сметка децата отново седят на чиновете и учат, пишат... занималня. А какво да правят като сутринта е дадена километрична домашна.... 3. Организацията на следобедните занятия отново е подчинена на принципа на паралелката - постоянната група, а не на свободен и индивидуализиран избор според потребностите и спецификата на всяко дете. Умишлено се опитах да изложа проблемите така, че те да съдържат решението в себе с. Какво е нужно, за да се чувстват децата комфортно цял ден, особено след училище? - училището с прилежащите му територии да бъде добре охранявана зона, в която имат достъп само децата и педагозите. Сега на практика са разградени дворове... - Територията на училището да включва паркова зона, поле - оранжерия с растения, за които се грижат децата заедно с педагозите, столова с подходящи за децата ястия и отлична хигиена, включително с възможност децата да участват в приготвянето на продукти и храни. Не споменавам спортни съоръжения. Няма да имаме басейни скоро - скъпи са, но поне можем да направим игрища и съблекалните да имат всичко необходимо за спортуващ човек. Музикалните и кабинетите по изобразително изкуство да не бъдат занемарени учебни стаи, в които децата правят писмени контролни по музика и рисуване (а вече чух от ученичка и родител и че пишели реферати по физкултура, с които се освобождавали от участие в спортни занимания!!!). - ако детето пожелае да се занимава в школи вън от училището, целодневната организация да подпомага и стимулира, а не да забранява. - за всяко дете да се изготви индивидуален план за следобедния режим - знам че звучи като мит, но е възможно. Има един момент, който доста ще смути моите колеги. За да станат действителност замислените промени, ние трябва да си спазваме като всички други работещи 8 часовия работен ден и да се готвим за уроците си и да си организираме работата в работното си място. Отново ще спра, за да не напиша и аз концепция.... Очаквам вашите ценни мнения и предложения...

Благодаря за въпроса и моля да бъда извинена за закъснението. Всички промени, които предстоят в образованието, са още един опит да се приближим до стандарти, отдавна въведени в развитте страни. От тази гледна точка, подкрепям и поздравявам всички! Мечтаехме за подобни промени още преди 20 години. Сега дали и как ще се осъществят наистина, или ще останат на хартия и формални и окарикатурени, това вече зависи от всички хора, ангажирани в образованието. Какво имам предвид. Нека взема за пример допълнителните часове по физкултура - отлично предложение! - но ако училището няма база? Ако играят 2-3 класа в един салон?? Ако има само едно игрище - бетонирано или асфалтирано и с размери един хвърлей на топката? Че почти половината ни градски големи училища са от този тип. И колегите са принудени да отбиват номера. Няма басейни, или са скъпи,как си представяте тенис в допълнителния час? Остава туризмът - да прекрасно! Обаче попитайте колегите защо не водят децата на походи.... В същото време много успешно работят извънкласните школи със спортове по интереси - родителите плащат, обаче. Може би можеше да се съчетаят нещата. Има начин как. Това беше само пример. Сега за новите реформи: - за оценките в начален курс - крайно време беше. Само че дали наистина ще изчезне мотивацията на оценката, успеха сред връстниците, класирането и одобрението на възрастните, мотивацията на избягването на неприятност, и дали ще можем да я променим в реална мотивация - жив интерес към уменията и знанията, или както го нарича Учителя - училище - живот? Нали не си мислим, че зависи само от учителите - родителите са с далеч по-закоравяло оценъчно мислене и не виждат и не чуват нищо друго освен "колко имаш" - не "какво научи". Оценките ще загубят ролята на морков и тояга, която играят сега, само ако обучаващите учители спрат да изпитват и оценят и това се прави само от специализиран орган, който не е персонализиран - т.е. няма определен човек, който поставя определена оценка, а ученикът си определя сам нивото. Оттук започва и другият проблем - за критериите. Децата са съвсем различни, а системата ги подстригва с еднакви критерии, смятайки това за справедливост. А то е несправедливост. Та основната ми идея е - ако реформата се прави половинчато, тя отново ще остане на хартия. А кой ще я огледа от всички страни? Дали ще могат да вземат участие с мнение редови учители, ученици и директори? и ще се чуе ли мнението, а като се чуе, дали няма да потъне в прашна папка?? Този филм се превърна в сапунен сериал вече.... Защото моето уважение към специалистите в министерството, но на времето се опитваше да ни учи на ограмотяване специалист, който никога не беше влизал в час в начален курс. Още много много мога да пиша - може би затова се колебах досега дали да започна. Ще си поема малко дъх преди да продължа да разсъждавам по другите аспекти на реформите. Съвсем не смятам мнението си за ценно или правилно, най-малко за експертно... - просто споделям своите наблюдения и опит и всичко, над което съм мислила и работила през тези години. Сега ми хрумна друго. Ще отделя въпроса на Дриада като отделна тема - не една - много теми могат да бъдат отворени за реформата в образованието. Но нека започнем с тази и нека повече хора си кажат мнението. Благодаря предварително на всички!

Псалм 31 Цариградски превод препоръчан от Учителя, когато е бил на път за другия мир

източник

Докато човек дели хората и събитията около себе си на банални и вълнуващи, на малоумни и брилянтни, на добри и лоши, на нищожества и на богове - винаги ще бъде сам, разочарован, недоволен, измамен... И просто ще жонглира всичко което му се случва и среща между двете категории, в които е разделил всичко. А къде е той самият? В коя от двете се слага? Май той е Определящият, Раздаващият етикети... а другите, просто изпълнителите на това, което той е написал на етикета им... Банално просто... А истинското - кой знае какво е - може би само това, че няма категории и че всеки сам сътворява света си - дали банален или истински - само от нас си зависи. Бог го е създал един - красив, вълнуващ, добър. А ние понякога го гледаме през опушено стъкло...

Сега, като си помисля, това състояние доста точно описва нещата в нашата родна страна: висшисти, които продават кебапчета или потници. Хората учат една петилетка и повече, а после се оказва, че за тях няма реализация или условията на труд са доста мизерни (да вземем БАН например);жени и мъже, които са разочаровани в очакванията си едни към други, а това води до тъга и подтиснатост;не можем да канализираме евро фондовете (т.е. усвоим) и това се превръща е една горчилка;блокирани са природните ни инстинкти за създаване на поколение поради редица социално-икономически фактори и се нареждаме на първите места по трагичност на тенденциите в демографията;не можем да канализираме младежта си и тя изтича навън;не можем да канализираме езика си и да използваме богатият му потенциал, за да комуникираме пълноценно помежду си - това наистина го припознавам като голяма трагедия;не можем да реализираме идеите и мечтите си и това се трансформира в една меланхолия;не можем да канализираме националните си приоритети - дали да сме в НАТО, ЕС или пък в руския блок или пък в Ориента, и т.н. Ето ви още малко черна жлъчка;почиваме на Черно море - май стига толкова, а? Излишно е да казвам, че до голяма степен горните подхождат и на мен като част от този народ (пък и козичка на всичкото отгоре). Вие какво мислите? Мисля, че меланхолията е симптом на дълбока вътрешна агресивност на мисленето. Отговарям по точки: * все още в страната ни се учи висше, за да НЕ се работи, или да се намери лека удобна и високоплатена службица. Обаче социализма свърши. В резултат остават излишни висшисти, които не знаят какво да правят и не искат да работят за "жълти стотинки". Голяма част от тях са с претупано или купено висше образование. *жените и мъжете са разочаровани един от друг точно зашото имат очаквания, само че вместо да осъзнаят истинската причина за меланхолията си - т.е. техните очаквания и зависимости от модели на мислене и поведение, от измислени ценности, вместо да отворят път към безусловност на своята любов и дружба, към свобода в отношенията си, те упорито се обвиняват един друг и света, в който живеят. А светът е такъв, какъвто ние самите си го правим. Стара истина. Изпробвана лично от мен - живяла съм в меланхоличния свят, живея сега в свободния и щастливия, с хоризонтите. И знам как човек влиза в меланхолията и как излиза от нея. Хайде да не продължавам, че ще се нацупи слънцето а на някого може да му дойде истината възгорчивичка. Светъл ден!

Ами според мен начините за обичане са много - колкото са миговете, които изживяваме в този живот. Често не ги осъзнаваме, често ги маскираме - и от другите, а най-често от самите себе си. Единствен е само начинът, по който се люби. Във връзка с темата, сега ми дойде идея - Десетте Божи заповеди дават начините, по които обичаме. - Христовите завети дават какво означава да "възлюбиш"

В който град влизате Неделна беседа - 29-и март, 1925 г.

Много интересно сравнение - това с цигулката! Ако го няма онзи велик Дух вътре в нас, който да свири, на нашата цигулка, то какво започва да свири на нея? И как може да се разбере дали струните ни са добре и хармонично настроени? Само като се прокара лък по тях - независимо дали този лък ще го прокара Духът вътре в нас или нещо вън от нас. И как се настройват струните? Отначало звучат фалшиво, но се вслушва музикантът в Тона, който подава Диригентът...

Продължих сравненията в семейството ни. Открих нещо много интересно и значимо за мен. Асцендентът на дъщеря ми - 13гр. Скорпион попада в моя 4ти дом (!) Плутон, съответно, също е в Скорпион в нейния хороскоп и то в 12ти дом - 7гр.Скорпион. А сега - "изненадата" - на 5 гр. Скорпион се намира моят Нептун, при това в секстил с моя собствен Плутон, с моята Венера и с моя Сатурн едновременно. За момент ми се прииска това да съм го знаела и разбирала, когато тя се роди. Сега, след почти 25 години, мога да призная с благодарност, че тя провокира най-големите и най-важните промени в живота ми - тя поставяше най-тежките задачи предмен, тя рушеше равновесието, което си мислех, че постигам. Тя направи на пух и прах старите ми, както се оказа закостенели и повърхностни схващания за живота и света и за мен самата в него. И сега продължава да играе тази роля, но когато осъзнава човек дълбокия замисъл на случващото се и когато слага в основата на своя живот безусловната любов, мъдрост и истина, Пътят не му се струва покрит с тръни и наказания, а с богатства и възможности... От друга страна моят асцендент ( 7гр Лъв) се намира в нейния 9ти дом, който е празен и е под знака на рак. Обаче Слънцето ми - в 6 гр. Дева попада почти до нейното Слънце, което се намира в 5 гр. Дева - в нейния 10ти дом. Интересното е, че аз все още трудно приемам, макар и да разбирам добре, нейните мечти и стремежи за професионална реализация. Какво влияние би могло да окаже едно подобно съседство в 10ти дом и в нашите житейски роли?

Развитието на диалога ми напомни за това, заради което са ни дадени десетте божии заповеди и заветите на Христос и на Учителя - човешката ни гордост и суета - усещането, че сме с нещо повече от другите и можем да ги поучаваме,напътстватме, критикуваме, оценяме, наказваме, провокираме ... вместо да си вървим по своя път и да обичаме ближните си така, както обичаме себе си. А всъщност може би начинът, по който "обичаме" ближните си много точно показва как обичаме себе си?

Десетте Божи заповеди са кодексът от епохата на Овена - водача, боеца, справедливия вожд на едно племе, тръгнало (в прекия и преносния смисъл) да "завладява света", за да намери своята обетована земя. В същото това завладяване, нужно е било да останат заедно, защото това е човешкият начин на намиране на себе си и на своя личен свят. Тези заповеди идеално пасват на културите от този период. Христос идва не да ги отмени, но да ги изпълни - за новата настъпваща по това време епоха на Рибите. За изкушените в астрологията е ясна разликата между "телец-овен" и "риби - водолей". Откак се занимавам с това, разликата между десетте божи заповеди и Христовите завети започна да придобива за мен много по-дълбоки измерения. Да напомня как ни е завещано да се изпълняват десетте Божии заповеди в епохата на рибите, т.е. от около 2000г. : - Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си

:thumbsup2: Ина! За мен понятието "духовна революция" е оксиморон. Революцията винаги е материална. Духовността е само в еволюцията. Ина прекрасно е обяснила защо.

Здравей Дриада (Павлета) Трябваше ми малко време да обмисля отговора, а и да остана по-свободна, за да го напиша. Нямам еднозначен отговор. Първо - за съжаление, напоследък се появиха платени олимпиади - т.е. организаторите събират пари за участието на децата. Разбирам, че провеждането им е свързано с някакви разходи, обаче там вече е трудно да се определи границата. Затова няма да коментирам този аспект. Аз лично трудно го приемам. Второ - съществено важно е да се разбира, че олимпиадата НЕ Е проверка и оценка на знанията и уменията на ученика. Не би трябвало да бъде. Не би трябвало да оказва влияние и върху оценката на детето по съответния предмет. За това си има други критерии и друг начин на проверка. Трето - по принцип олимпиадите са замислени като начин да бъдат открити деца с нестандартно мислене и то в определена област - математика, литература, език, химия и т.н. , като им се предложат нестандартни за училищната програма задачи. Това на свой ред означава, че няма логика учителите да "мотивират" масово участие в олимпиадите от всякакъв род, като обещават или поставят условия, свързани с поставяне на оценки по съответния предмет. Детето наистина би следвало да участва в олимпиадите и състезанията по свое лично желание, осъзнавайки ясно какво представлява това състезание и какъв е смисълът му. За тази цел организаторите на състезанията би трябвало да предоставят примерни тестови задачи. Категорично съм против, обаче, редовните учебни часове да се ползват за рекламиране или подготовка. Учителите и без друго имат хроничен недостиг на часове за упражнения по основния материал. Да не говорим, че много деца, които трудно се справят с основния курс, имат нужда от специалното внимание на учителя и повече време за специално внимание. Все пак, ако детето усеща олимпиадата и състезанието като предизвикателство за своя интелект и интереси в една конкретна област, хубаво е да уаства. Това, което аз бих направила, ако бях родител: - бих се уверила какви са мотивите на детето да отиде на олимпиадата. Не бих одобрила печелене на "червени точки" по предмета, извинение от изпитване на следващия ден, ако има такова, "защото и другите отиват". Не бих одобрила и участие, ако усетя силен интерес не към самите задачи, а предимно към броя на точките и класирането. Бих насърчила детето, ако виждам, че има естествено влечение и природни дадености към този дял от науката (не към всички). Апропо, моят син никога не бе участвал в олимпиади по математика, но стана отличен програмист. - бих се уверила, че детето има представа от това, какво точно ще прави на състезанието и поне се е опитало да реши някоя от примерните задачи. Все пак последното решение се взема във всеки отделен случай - нека го вземе самото дете. Грижата на родителя да му избистри добре "картинката", но без да се опитва да му влияе и манипулира решението му с мотиви, които нямат нищо общо с науката и развитието на детето. Благодаря ти за въпроса - отдавна изтиквах личното си отношение на заден план - помогна ми да си го сформулирам.

Приятели, искрено ви препоръчвам разсъжденията на Александра - Рассвет от темата във форума на руски език. Надявам се да нямате нужда от превод. На времето те изиграха много важна роля за мен и моето разбиране на десетте заповеди, за което благодаря на Аля от цялото си сърце! Декалог Моисея – понимаем ли мы смысл Заповедей? Ограничение является условием для освобождения

С благодарност към Христо за създаването и неуморната работа по обработката и попълването с материали на новата библиотека - petardanov.com Благодаря и на всички нейни сътрудници, с които работим заедно и много си помагаме!

Благодаря ти Миленче! Много точно казано - сега се връщам назад в живота ни и осъзнавам защо доста негови прояви предизвикваха в мен вътрешна съпротива и тотално нежелание да се проявявам по подобен начин, но пък други ми бяха за пример. Интерсното е, че слънцата ни много силно са си влияли едно на друго през целия живот. Неговото слънце е в неговия (и в моя) десети дом - ние имаме една и съща специалност и професия, но работим в тотално различни възрасти и учебен материал. Аз избрах професията си с негова помощ и под негово много силно влияние, но никога не съм съжалявала за това. От друга страна моето слънце е във втори дом (и на двамата) с много точни последствия от това - просто аз съм човекът, който взема финалните решения и оправя проблемите със собствеността на фамилията.

Поздравявам журналистите този път за това, че дават свободата на всеки да изложи и защити своите аргументи и позиции. Не бих нарекла позицията на анатемосващите безумна - тя си е съвсем в синхрон с каноните на една институция. А това, че други не се смятат за привърженици на тази институция - това не ни дава правото на никоя страна да се осъждаме взаимно. Няма място за спор, според мен - всичко е за добро. Не се гаси туй що не гасне. Знае се с какво допринася вятърът за добрия огън.

Току-що се натъкнах на интересен факт. Моят и на баща ми асценденти почти съвпадат - моят е 6гр.36' Лъв, а на баща ми 7 гр. Лъв Може ли това да се тълкува по някакъв начин? Отразява ли се това съвпадение върху личните качества и път в живота, ако реалната връзка между хората е толкова близка като в нашия случай? Фактите като че ли подкрепят силното влияние - ние наистина много си приличаме в много отношения и се разбираме отлично. В определени периоди от живота ни, обаче, съм усещала твърде силно това влияние и съм се опитвала да го преодолея. С времето стигнахме до хармонията всеки да си има "своето царство", признавайки правата на другия в неговото и уважавайки ценните му качества. Вие имали ли сте подобни случаи и наблюдения? След кратък размисъл ми се струва, че може би е по-добре да разглеждаме влиянието на позицията на асцендента като цяло и, разбира се, на по-особените случаи като посочения по-горе.