Донка

Не съм сигурна, че за мен това е мистерия. То е реалност, която сигурно всеки, дошъл да се учи на тази земя, е минавал или му предстои да мине. Христос създаде пътя на Голгота като с примера си ни показа КАК се тръгва, минава и завършва този път и започва следващия. Ние сме свободни хора, обаче и всеки има избор дали да "посочи предателя" си, осъзнавайки всичко, с което ще се раздели и начина, по който това ще се случи. Свободни сме да изберем дали да се съпротивляваме или да избягаме от страданията - в дупката на обвиненията и самообвиненията, или да позволим да ни сложат кръста и трънения венец и да ги носим с мир в душата си докато тълпата ни хули (Господи, прости им, те не знаят какво вършат). А може би присъствието на хулите е неизменна и важна част от Голгота, за която имаме да благодарим на хулителите си. Имаме свободата да се откажем дотук, ако усетим, че в този живот повече не можем да изнесем, но можем да продължим и да оставим да ни "приковат" - няма как да научим своя урок докрай, без приковаването на мислите, емоциите, желанията, свързани със старите стереотипи. Няма как да "възкръсне" в нова, свободна от тях форма на живот, душата ни... Сигурно и в това ни е дадена свобода - дали след мъките да си останем в ада на самосъжалението и безнадеждието, или да се издигнем и олекнем, и просветлим в нов живот, в ново тяло, ум и сърце... Мистерията на Голгота - вглеждам се в Божия свят около себе си - той преживява тази Голгота всеки слънчев цикъл...

Мисля, че това, което се стремим да постигнем в уики библиотеката, е най-доброто за момента решение: Пример

Все пак предлагам на интересуващите се от процеса на осъвременяване на текстове една много добра монография на Красимира Костова. Много учени са посветили живота си, за да имаме възможност ние - обикновените хора от 2011 г да се докоснем до старите текстове. Макар и да говоря в 1 л. мн. ч., аз мога да чета и без осъвременяване, защото са ме учили и изпитвали на това. И точно поради тази причина знам какво се изисква, за да го умее човек. Според мен, обаче, при беседите на Учителя ние нямаме (все още) този проблем. От линковете, които дадох в по-горното си мнение, добре се вижда, че оригиналът почти няма нужда от осъвременяване като се изключи заместването на излезлите от употреба букви. След почти 100 години Словото звучи съвсем разбираемо и ясно - бих казала далеч по-ясно от някои книги с претенции за съвременен стил и език. За прословутите букви, които са излезнали от употреба преди повече от 60 години. Ами броят на хората, които изобщо някога са ги ползвали намалява по естествени причини. Аз отново нямам проблем с тях, но съм наблюдавала реакцията на много хора, когато ги видят - отказват се да четат текста, а самият текст си е съвсем на разбираем български. Е, Учителят все повтаря в беседите си да не се държим за буквата, а да съхраняваме духа. Ако държим да съхраним буквите, няма ли да капсулираме обществото на четящите Словото? Да не използвам една по-силна и неприятна дума, с която ни характеризираха по комунистическо време. За религиозните термини и език въобще - въпросът е добър и мисля, че не е разумно да го изместваме. Молитвите, формулите, песните, оставени ни от Учителя са отличен пример за подоен род текстове и са съвсем актуални и разбираеми и днес. нямат нужда и дори биха пострадали сериозно при опит за 'осъвременяване". Библията я имаме в два основни варианта: - превода под редакцията на П.Р. Славейков известен под името Цариградската Библия - в темата тук има повече за него - тук има интересна информация за други преводи и осъвременени варианти на Православната Библия

Спорът е много стар. Вместо да си подхвърляме "умни" реплики, нека проверяваме нещата в живота, както ни е учил Учителя - в почти всяка беседа. Нека не се държим за буквата, но да съхраним духа на Словото. И Словото да не бъде за "избрани" самоизбрали се, а дори дете да разбира. Нямам време да се впускам в професионални за нас филолозите обяснения. Апропо - англичаните на всеки 100 - 150 години abridge Шекспир с много любов и професионализъм. Какво означава това? Ами вместо да се изхвърляме, нека се просветим първо. Според мен най-добрият вариант на съхраняване на духа на Словото е следният: - оригинал от 1927 - вариант за четене - 2011г.

Четири сутрини подред бяхме сред природата и танцувахме Паневритмия - сега съм убедена, че няма по-добър от този начин душата да усети Възкресението! Христос възкръсва във всяка тревица, която сега се е устремила към слънцето, във всяка дребна мушица и паяче, в песните и полета на птичките, в играта на животинките в гората, в сърцата и очите на хората, с които Небето ме среща всеки Божи ден! Христос Воскресе, приятели!

Здравей Духче! Радвам се, че на нас тук задаваш този въпрос. Всеки от нас ще ти отговори по своя начин, а ти ще намериш своя. Все пак хубаво е всеки да си каже какво мисли за това. Аз лично нямах никакви притеснения относно написаното в Изгрева" - по стечение на обстоятелствата доста добре познавам този том и мястото, на което е написано. Това са спомени на човек, когото уважавам много, но все пак са спомени. Отгоре на всичко са минали редакцията на издателя, когото също уважавам, но все пак са под редакция. По принцип никога не съставям мнението си за някого или нещо само по думите на друг човек за него или още по зле по думи, които друг човек е казал, че той му е казал, особено ако са казани без свидетел. Нали разбирате защо? За мен единственият източник, по който мога да съставя личното си мнение за Учителя (пиша го с главна буква, защото това се е превърнало в заместител на името му, а псевдонимите дори на обикновените хора в нашия правопис е прието да се изписват с главни букви) - това са книгите с беседи, издадени по негово време, съответно преиздадени в запазен текст - само с коригирани буквите, които вече не се ползват в азбуката ни. Мисля, че няма нужда да обяснявам защо. Когато чух този цитат, за който пишеш, се усмихнах вътре в себе си и първата мисъл, която ми мина беше: "Защо не намери цитат от беседа, издадена по времето на Учителя?" Въпросът е риторичен.

За всички приятели, които ще бъдат в Хасково по празниците: Паневритмия на Кенана - полянката до алеята на първия завой вдясно след тенис кортовете - от петък 22.4 до понеделник 25.4 включително и следващите седмици във всички почивни дни ще играем от 7 часа сутринта. Шестте упражнения започват в 7 без 10. Заповядайте!

За мен понятията индивидуализъм - колективизъм са спрегнати - т.е. едното без другото губи смисъл. Един колектив, в който индивидуалността не може да се прояви свободно, всъщност не е колектив. За да съберем (collect), трябва да има единици, които са различни една от друга. В същото време всяка индивидуалност реално е уникален комплекс (колектив) от различни "тела". Синархията, синархичното мислене е ключът, но за съжаление малко мислим и развиваме тази тема - в това число го казвам и на себе си. По темата все пак - само от личен опит и наблюдения бих разсъждавала. В българския вариант индивидуалността се проявява, опитвайки се да привлече вниманието към себе си по някакъв начин, да изпъкне с нещо, да бъде признат от останалите индивидуалности. И може би затова трудно стигаме до внимание към другия, даване на свобода да бъдем себе си. В западен вариант индивидуалността се проявява, опитвайки се да остане независима от вниманието на останалите индивидуалности и да съхрани своята лична пътека и своето лично пространство -което съвсем не означава, че не могат да работят заедно - напротив! Еднакво се поддаваме, обаче, на масови манипулации.

Съвсем точно - мога да го потвърдя вече от минал опит. Имам още куп въпроси по тази тема, ще се опитам да формулирам най-важните засега: - какви са негативните влияния на слънцето върху планетите, които са в непосредствена близост до него в наталнта карта - например - в Дева - 2°35' Венера / 4°24' Плутон / 6°16' Слънцето / 11° 15' Меркурий - как се съотнасят с положителните влияния в същата позиция и какви варианти на реализация имат, в каква зависимост са от свободната воля на човека? - вторият е от синастрията: Какви затруднения би създало слънцето на майката ( свекърва респективно), ако се намира в четвърти дом на детето - същият въпрос - ако слънцето на детето и на майката са почти в една и съща позиция - разлика 1°, но моето слънце се намира заедно с нейното в нейния 10 дом? Благодаря предварително!

С благодарност към всички красиви цветя на нашия сайт и форум!

За мен предателството като усещане съществува само в човека, който се чувства предаден. Иначе промяната на състоянията е най-естествения процес. Нима цветовете се чувстват предадени, когато увяхват, за да може дървото да върже плода? Нима малките плодчета, които нашата слива изхвърля всяка пролет, за да може да изхрани останалите, трябва да се чувстват предадени? Нима листата наесен се чувстват предадени? Когато настъпи моментът, ако сами не "предадем" старата форма, ако не предадем пашкула, за да излезе пеперудата, пеперудата и пашкула ще загинат заедно... Всъщност за мен темата е формулирана малко по-различно - Юда се появява тогава, когато е време да се появи Живата Истина - да възкръсне старата форма, за да запази Духа.

Заинтригува ме системата на Богдан Крузински - тя също е равнодомна доколкото разбирам. Имате ли опит и впечатления от нея? Има ли програма, с която може да се работи по тази домова система? Промяната на позицията на МЦ в тази система "премества моя МЦ от Овен в Телец, което, обаче доста добре съответства на живота и реализацията ми.

Много интересна тема! провокира ме да разгледам по-внимателно хороскопа си. Още повече - родена съм през нощта. Наистина Сатурн е много важен и през живота ми е играл далеч по-сериозна, решаваща рола от слънцето ми - да добавя, че той се намира в 5 дом. При едно слънце във втори дом в Дева с още куп планети много близо до него - ами давам си сметка, че твърде много и на твърде висока цена беше през по-голямата част от живота ми някакъв от самосебе си разбиращ се стремеж към стабилност, самоконтрол, достигащи до непрекъснато самоукоряване и самосъжаление. При Аройо съм чела, че негативните прояви на слънцето могат да се изразят в скрита или проявена гордост и високомерие и желание за изключителност. Признавам си ги. Всъщност при мен по-скоро са обърнати навътре - високо вдигната летва, толкова висока, че да не мога да я прескоча и да се критикувам за това. Слава богу - преодоляла съм го макар и след 45тата си година. Въпрос: - има ли връзка със слънцето позицията на сатурн - 5 дом, но в своя козирог - 0гр. 29'? - ако слънцето е в 10 дом, почти до МЦ, но в квадратура със сатурн, в какво биха се изразили негативните му влияния? Възможно ли е да предизвикват перфекционизъм?

Ако следваме първата заповед и възлюбим Бог с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си разум, то ще сме възлюбили и волята Му - ще възлюбим това, което се е случило и начинът, по който се е случило, защото ще го приемем в душата си и ще осъзнаем смисъла с разума си. Ако следваме втората заповед, няма да различаваме отвън и вътре в себе си предателство, а ще осъзнаем, приемем и възлюбим това, което е ближният ни, защото така възлюбваме това, което носим в себе си ние самите..... Лично мнение само...

Имаше една беседа - сега не мога да я потърся - в нея учителя дава пример с въжетата. Нещо от рода на "Правете въжета, но не бесете хората с тях". Същото според мен важи и за "Обичам те". Какво по-хубаво от това - да!, но ако следва продължение от рода: Обичам те и затова се жертвам за теб... Обичам те, защото.... (както и да продължи по многоточието , вече няма любов) Обичам те и затова... (някак започва на човек да му пригорчава от тези жертви) Любовта изключва дълга. Казвам го като майка на две пораснали деца. За децата - ако ще кажете на детето "обичам те, когато си..." - вие го учите да обича условно и то ще порасне, убеден, че обичта означава да изпълняваш очакванията на хората, които ти искаш да те обичат и съответно да очакваш от хората, които обичаш, да изпълняват твоите...

Ани - благодаря за Булат Окуджава! - Точно в неговите стихове - по скоро "зад" тях е изказано същото, което казва и Учителя. Давайте восклицать, друг другом восхищаться. Высокопарных слов не стоит опасаться. Давайте говорить друг другу комплименты - Ведь это все любви счастливые моменты. Да намираме в човека до себе си божественото, да му се радваме. Но не пее Булат да казваме на човека, че го обичаме. Ако ние сме видяли в него красивото, божественото, значи го обичаме безусловно.. Давайте горевать и плакать откровенно То вместе, то поврозь, а то попеременно. Не надо придавать значения злословью, Поскольку грусть всегда соседствует с любовью. Любовта се изразява в съ-чувствието - когато разбирам другия и неговите болки и се опитвам не да му ги взема, но заедно да видим в тях живота и уроците му, които са ни на всички задължителни тук в училището земя. Да чухте да пее "Я люблю тебя"??? Давайте понимать друг друга с полуслова, Чтоб, ошибившись раз, не ошибиться снова. Давайте жить во всем друг другу потакая, Тем более что жизнь короткая такая. Е, без коментар...

Благодаря на Божидар - точно същото имам предвид за любовната поезия и въобще литература. Няма да забравя леко огорчените думи на моя дълбокоуважаван преподавател по литературознание в университета "Вие четете от любовната литература само нейната обвивка, само романтиката, но затваряте очите и ума си за цялата идея на автора. Иска ви се истината да бъде наполовина - първата." Какво значи "Аз не съм готов да те загубя" - ами точно това, че те усещам като "моя". Ето един от най-сигурните начини да изгубим безусловната любов и свободата - "Аз те обичам = ти си моята любима". Ох, колко само връзки се основават точно на собствеността и претенциите към нея... Сещам се за още една сега "Аз те обичам, а ти...." Мъничките думички след запетаята не е задължително да са изречени, достатъчно е и само да бъдат помислени или усетени като емоция и... любовта е убита. Сещате ли се за други синоними или продължения на "Аз те обичам", които ограничават душата, която обичаме? Съвсем не твърдя, че ограничаваме съзнателно или умишлено - обикновено ограничаваме, защото такава е инерцията, защото нас така са ни обичали откакто се помним...

Има ли очаквания, няма да се оправдаят - голяма част от тх. Според моите опитности въпросът в заглавието на темата е по-добре да си го зададе човек в първо лице множествено число: Ние подходящи ли сме един за друг?

А аз мисля, че ние се опитваме да кажем едно и също нещо, но всяка по своя начин.. Обаче темата не е за литературата и любовната лирика, иначе съзирам друга интересна тема за разговор в това. Както и да е - по-важният въпрос, над който разсъждавам отдавна, ми беше в края. Ще се опитам да го формулирам по-ясно. - Какво означава да "спомена на жива душа, че я обичам и с това да я огранича?" Може би е това, за което говори Слънчева: Да спомена на жива душа може би означава да стигна по някакъв начин до душата на човека, но в любовта, с която съм стигнала до там, да има примеси от очаквания, желания, правила, норми? Може би "изказването" на любовта я вкарва в някаква подобна рамка?

Извинявай Донка ама това не го разбрах.Какво значи не го усещам в мислите си? Любовта е чувство -то идва от сърцето .То е спонтанно .Когато погаля едно цвете или животинка аз отдавам симпатия -емоция -.любов.То цветето е цъфнало да зарадва и като го погалиш ти му засвидетелстваш обичта си.Зощо трябва да се мисли?Защо трбва да усетиш настроението му и да съпреживяваш и да помагаш?То -Тя или Той в момента приемат твойта обич. Ами контекстът ми е : "не го усещам в мислите си това изречение" Любовта, емоцията - тя не може да се изрази в думи и изречения. Само мислите могат. Всъщност на всеки филолог е позната една теория, според която думите и синтаксиса на езика оформят и мислите на човека, който говори този език. Това е познато и на всеки човек, който говори свободно повече от един език. Може би точно това има предвид и Учителя като казва, че не може да се изрази с думи безусловната любов. Е, можем да опитваме... Но според мен и в думите, с които започнах темата, има един много важен момент: Как споменаването на душата (не на човека, не на аз-а), че я обичаме, може да я ограничи? Ако решим тази задача, ако намерим мъдростта да различаваме ограничаващото "аз те обичам" от освобождаващото такова, при това и за двете души...

О, аз не казвам, че се самоограничавам - напротив - това ме освободи! Аз също си говоря и галя и се радвам на всичко, но някак не ми идва да кажа "обичам те". Когато не го усещам в мислите си това изречение, се отварям да ги чуя, да усетя настроението им, да съпреживея с тях нещо, да помогна... Някак моето чувство отива на заден план - на преден излиза тяхното състояние.

Аз бях един такъв човек, за който говори Диана - чак до година 45 от живота си. После спрях да казвам "Аз те обичам" - и на ум и на глас. Казах си "Аз обичам еднакво всичко и всички и им се радвам и това не зависи от всичко и всички, а от мен самата." На цветето, на птичката над мен, дето ме радва с песните си, казвам ли и "аз те обичам"? Значи тогава и на хората няма смисъл. Но на мен като на филолог много силно ми подейства един полушеговит и много сериозен анализ на изречението: аз- лично местоимение - извършител те (теб) - допълнително местоимение - засегнато от действието обичам .... действие!!! обичам???

Всъщност на времето си дадох сметка, че това, което реално усещам, когато обичам някого, това е някаква безпричинна радост, усещане за свободно щастие - не такова като да ти се сбъдне желание, мечта, а необяснимо и нелогично. И тогава реших, че ако трябва да казвам истината, то тя няма да звучи "обичам те", а - "много съм щастлива!"

Това с развързването много пъти ми го е доказвал живота. Наистина доста работа с ума е нужна, за да развърже човек проблеми, да развърже себе си от своите зависимости, да постигне в крайна сметка свободата ... И ако човек се усеща завързан, то значи време е да поработи умът, да постигне някакво ново просветление. Постигне ли го, усет ли се развързан, значи малко мъдрост се е вляла в нас и това е като бисера на мидичката. Завързването - още ми е малко трудно да го осъзная, да го просветля. Всеки път ми отива към връзването на някакъв плод от цвета - явно девата в мен надделява.

Живите образи Когато преди години за пръв път прочетох вариант на тази мисъл, останах изумена. Някак не можех да схвана как така ограничавам човека, на когото споделям своята любов към него. По старата ми логика би трябвало да е обратното. Обаче, от друга страна си спомних как наистина ми ставаше на мен самата малко "тясно", ако някой ми заявяваше така открито, че ме обича. Радвах се в първия момент, но после оставаше едно усещане, че с нещо съм задължена на този човек, който ме обича. После си спомних и абсурдните случаи, в които ми бяха казвали "най-много те обичам, когато плачеш".... Прибавиха се и думите на моя близка за девалвацията на тези думи и за това, че толкова сме свикнали с тях, че понякога ги казваме по инерция или задължение.... Какво е вашето отношение към "Аз те обичам"? Излизат ли тези думи от душата и от устата ви? Очаквате ли да ги чуете? Какво изпитвате, когато някой ви ги каже? Има ли значение за вас кой и кога и как ви ги казва? Ами ако тези думи ги казваме на дете - те отново ли го ограничават? Има ли заместител на тези думи, с които можем да изразим любовта си без да ограничаваме свободата - своята и на другия?