Донка

Винаги влюбена в Красотата и Живота!

СДРУЖЕНИЕ „СЛЪНЧОГЛЕДИ” ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА ЛЕТЕН ДЕТСКИ ЛАГЕР „МАГИЯТА НА СТРАНДЖА” Лагерът ще се проведе в периода 23-30 юли 2011 г. Цена: 220 лв. В цената е включено: вегетарианска храна и нощувка за 7 пълни дни в почивна база „Селекта”, всички такси и разходи, които са посочени в програмата, качествени летни шапки с логото на Сдружението, както и закупуване на следобедна закуска. В цената не са включени пътните до почивна база „Селекта” и обратно. За повече информация: Бургас: 08888 65418; e-mail: geotoni@abv.bg; София: 0887745457; e-mail: emiliavi@abv.bg; Почивна база „Селекта” Парк „Росенец” се намира на 15 км. южно от град Бургас и на 12 км. от древния град Созопол в живописен и екологично чист район с богата и уникална растителност, сред която преобладават борови дървета на площ около 55 хектара. На територията на парка има множество туристически комплекси и възможности за пешеходни разходки, пикник сред природата и много забавления. Плажната ивица е с дължина 2 километра и широчина 20-30 метра, с дребен златист пясък. По неповторим начин тук се съчетават мириса на морето с чистия планински въздух. Това са предимствата, които нареждат почивна база „Селекта” сред едно от най-предпочитаните места за отдих, празненстава, провеждане на семинири както през лятото, така и през зимата. Базата разполага със самостоятелна плажна ивица, тенис корт, тенис маса, ресторант, невероятна панорама и отлични условия за спорт. На 1800 м. навътре в морето се намира бившия остров „Болшевик”, а сега преименуван в „Света Анастасия”, до който се провеждат екскурзии с лодка и посещение на манастира. Селекта - парк Росенец І ден – 23.07.2011 год. /събота/ 12:00 часа – среща на изхода на гр. Бургас по посока Варна – бензиностанция Лукойл; 12:30 часа – отпътуване до местността на битката на при р. Ахелой водена от цар Симеон І на 20 август 917 г.; 13:00-14:00 часа – обяд /сандвичи/; 14:00-16:30 часа – посещение на гр. Несебър: Архитектурно-исторически резерват /печат/; 16:30-17:00 часа – разглеждане на курорт Слънчев бряг; 17:00 часа – отпътуване към вила „Селекта”; 18:00-19:00 часа – настаняване; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30 -21:30 часа – инструктажи, формиране на групи, лагерен съвет; 21:30-22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; ІІ ден – 24.07.2011 год. /неделя/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 8:30-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – музика; 13:00-13:30 часа – обяд; 13:30-14:30 часа – отдих; 14:30- 17:00 часа – разходка с лодка до о-в Света Анастасия (Болшевик); рисуване на открито; 17:00-18:30 часа – спорт; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – работа по групи; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; ІІІ ден – 25.07.2011 год. /понеделник/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 8:30-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – музика; 13:00-13:30 часа – обяд; 13:30-14:30 часа – отдих 14:30- 18:30 часа – поход до вр. Бакърлъка; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – клуб „Дебати” /за деца над 10 год./ и „Активно слушане” /за деца от 6-10 год./; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; ІV ден – 26.07.2011 год. /вторник/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 9:00-17:30 часа – целодневен поход до вр. Исперец; 17:30-19:00 часа - спорт 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – работа по групи; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; V ден – 27.07.2011 год. /сряда/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 8:30-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – музика; 13:00-13:30 часа – обяд; 14:00- 18:30 часа – посещение на природен резерват „Ропотамо”: „Аркутино” с водните лилии; най-високата дюна на Балканския полуостров; разходка с лодка по р. Ропотамо; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – работа по групи; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; VІ ден – 28.07.2011 год. /четвъртък/ 5:20 часа – ставане от сън; 6:00 часа - посрещане на изплуващото от морето слънце; 6:00 часа-7:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 7:30-8:00 часа – закуска; 8:30-17:00 часа – посещение на Созопол – Археологически музей /печат, беседа/; с. Резово, с. Българи, гр. Малко Търново – исторически музей /печат, беседа/, с. Бръшлян; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – игра „Какво, къде, кога”; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; VІІ ден – 29.07.2011 год. /петък/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 8:30-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – музика; 13:00-13:30 часа – обяд 13:30-14:30 часа – отдих 14:30- 16:30 часа – игра „В търсене на съкровището”; 16:30-19:00 часа – подготовка за вечерта на Нептун и лагерния огън; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-22:30 часа – вечер на Нептун и лагерен огън на плажа; 22:30 – 23:00 часа – подготовка за сън; 23:00 часа – сън; VІІІ ден – 30.07.2011 год. /събота/ 7:00 часа – ставане от сън; 7:30 -8:30 часа – гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – закуска 9:00-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – лагерен съвет; 13:00-13:30 часа – обяд; 13:30 – отпътуване;

От миналия ден си мисля какво ми е странно в това есе. Днес открих. В основния персонаж на това есе - жената, която излиза от морето. Първо, сънуващият по презумпция дели съществата на такива, които привличат и светят и на тези, които се привличат от тях и се ползват от тяхната светлина и мъдрост. В един момент просто се сменя излъчващият тази светлина. Той излъчва нещо по-различно от първия, въздейства, привлича хората по съвсем различен начин, обаче.... остава делението на аз в центъра и другите около мен. Второто нещо, което ми направи впечатление - разсъжденията на жената от съня и стилът, лексиката и конструкциите, с които тя излага своята концепция, всъщност я превръщат в обратното. За да осъзнае човек написаното казаното), той трябва да включи в работен режим точно това, което тя го съветва да изключи. За пореден път осъзнавам кое ме привлича в словото на Учителя... и което не усетих в есето. Закон на кармата

Верен на себе си И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Как разбирате това?

Мисъл за деня - 1 юни 2011 година Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Роденото от плътта Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Именно защото е много силно, желателно е да се завършва всяка Молитва и утвърждение с "но нека бъде Божията воля за нашето желание, каквато и да е тя, можем да я приемем с Любов." Обаче ако само механично се казва, без да е искрено и обмислено, не работи. Миналата вечер един колега - един от най-добрите учители по математика в града - сподели как много силно е желал да стане инженер, но не са му стигнали 2 десети. Тогава обявили свободни места в педагогически профил на университета и той отишъл с намерението пак да се опита другата година. И останал. Сега всеки ден благодари, че не се е изпълнило онова силно желание. И с мен стана така.

Е, той водачът е отново Учителя, не са хората - те за онзи момент са били добри проводници просто. Но да си сложа човек за водач, това е за самия този човек много натоварващо. Ани, тези хора ти пита ли ги тогава дали смятат себе си за твои водачи към извора?

Съгласен съм с това мнение, но не напълно. Все пак е важно като хора да се замислим, че когато сме убедени в правилността на дадено решение според светогледа ни, може би трябва да постъпим така. Не може винаги да се смиряваме. Съжалявам - едва сега видях този отговор. Какво означава "убедени в правилността на едно решение според светогледа ни"? Ами ако в следващ момент в този светоглед настъпят промени, често драстични, то нали то вече няма да бъде правилно? Да се смиряваме не означава да не направим това, което в момента според светогледа ни ни се струва правилно, но със смирение да приемем всеки (какъвто и да е той) резултат от своите действия като най-доброто, което е можело да направим в онзи момент и най-доброто, което се е получило като резултат. Молитвата помага при приемането на резултатите преди всичко - реално и виртуално - преди те да се проявят и пост фактум.

Ако всеки път завършваш молитвите и утвържденията с искрено "Но нека бъде Божията Воля, която мога да приема с Любов, каквато и да е тя", няма опасност. Когато детето е на кръстопът, много е важно да не му оказваме влияние с нашата лична воля, макар и да ни се струва, че е за негово добро. Понякога дори не забелязваме че го правим и как точно влияем, така че много е нужно внимание и почистване на себе си - преди всичко. Хубаво е след утвържденията и молитвите за детето, каквито и да са те, да го предаваме мислено и със сърцето си на Богородица, защото то е Нейно дете и Тя най-добре знае какво е Доброто за него... Последното съм го пробвала с успех и други родители са споделяли, че също им е помагало. Ако има нужда да обясня, моля пиши ми лично съобщение.

Не знам до колко ще приемете написаното там? Но има интересни неща. В Портала пишат доста напреднали в учението хора и ми е приятно да споделям техния опит. Което не означава, че не влагам и моите разбирания. Всеки си има специфичен път и опитности. Е, на мен пък тази иея да се учим от по-напреднали ученици, па дори и в кавички, дори и задължителни, нещо не ми допада. Предпочитам да си пия от извора и да не слагам никого колкото и достоен да е той) между мен и Бог, между мен и Учителя, когото съм избрала. Написах ги с главни букви, защото за мен това не са хора и никога не са били, макар и да са се проявявали и проявяват И в човешка форма...

Всъщност това е единият признак на истинския учител - той изисква от учениците си да полагат самостоятелни усилия, да мислят сами, да опитват. То и в нормалните условия на нашата професия е така.

Христос ли ни беше посъветвал -Търсете и ще намерите, почукайте и ще ви се отвори... Учителя може да е до нас някъде - тия книги дето ми дадоха светлина преди време, бях ги виждала и преди, но не бях посягала към тях. Към една бях, но само от любопитство, не търсех светлината тогава... и затова не разбрах, че е била светлина. Бях светнала лампата на своите принципи и ценности и, смятайки, че е светло, не виждах че има кепенци на прозорците ми, а зад тях грее слънце. Моите си лампи ми стигаха - едва когато до една изгоряха и стана тъмно, потърсих да отворя прозорците и да влезе слънцето. Не виждам нещо лошо в търсенето на учител - независимо в каква форма. По-глупаво ми се вижда да копая дъното на кладенеца, убедена, че рано или късно ще стигна до слънцето сама по моя си начин. Колкото до търсенето на някого, който да свърши работата вместо нас - това не е търсене на учител. Учителите не решават задачите вместо учениците си, а ако някой го прави, това не е учител - друго е.

Моля авторката на тази тема Ани да ми прости, че малко ще отворя завеската на причината за отварянето и. Проблемът по-скоро се състоеше в многобройните "учители" в различни секти, които захапват живота на своите последователи и го подчиняват докрай. И аз познавам такива иначе умни момчета и момичета, които са ми били ученици и сега чувам как повтарят едни и същи заучени наизуст фрази, обикаляйки домовете на хората с разни брошурки, книжки, картинки и обещания... Те вече нямат своя личен живот, но са убедени, че това е най-доброто и най-възвишеното. Всъщност и ден не биха могли да осмислят сами, нито едно решение за живота си не биха могли да вземат без напътствията на своя "гуру". И те го разпознават по някакви свръхестествени признаци, които често той сам си приписва... Постепенно светът им се свива до една точка - "Гуруто". За това е темата всъщност - как да разпознаем такива обсебващи чуждите животи "гуру" от един истински Учител. Аз не бих правила разлика между жив и не-жив учител. Защото истинският Учител си е жив винаги, макар и не в човешко тяло и живот. Бедата е, че и другите не умират със смъртта си и могат да присвояват чужди животи и от отвъдното...

Божидар изглежда примамливо прав.... Обче моят личен опит сочи друго. По-скоро клони към разсъжденията на Диана и на Станимир. Няма да се опитвам да теоретизирам, само ще го разкажа накратко. Може да е изключение, но по-скоро не е , защото познавам и доста други, минали по същата пътека като мен. Та през целия си съзнателен живот до 45-тата си година аз съвсем съзнателно и съвестно правех това, което смята, че е правилно Божидар. Възпитана от двама учители, аз самата учител... Не допусках дори мисълта, че мога да прехвърля личните си проблеми на друг, чак аз прехвърлях на себе си отговорността за проблемите на близките си и за тяхното решаване. Колкото повече себеотрицателно решавах проблемите, толкова повече ставаха те и толкова по-малко светлината и щастието. Потъвах с всеки изминат ден и завличах със себе си и другите... Докато един ден, вече на ръба на задушаването (в пряк и преносен смисъл - не можех да дишам без апаратчето за астмата), ми мина през ум, че може би не решавам проблемите си по правилния начин... Аз, която учех хората как да си решават проблемите с паметта, с навиците, с уменията, с децата си. Просто спрях и признах поражението си, и потърсих учител за себе си. Четях книги, който отначало ми се струваха шантави измислици, но после започвах да виждам смисъла на написаното - езотерика. Започна да ми просветва постепенно какво съм правила всъщност и защо съм затъвала... Христос още ми беше далече и не съвсем разбираем. После в ръцете ми попадна Изворът на доброто - когато бях в безтегловност... После и други книги... отвориха ми очите. Сега отново си решавам сама проблемите, но вече имам светлина как. Продължавам да намирам точно това, което ми е необходимо в момента, когато съм на някой малък кръстопът... Проблемите стават все по-малко и свободата все повече. Абе, ето за това търсим учител. Не учителя вместо нас да работи, да ни носи, да ни решава задачките, да учи уроците ни. За светлината ни е нужен.... Колкото до това как си помагаме един на друг - то пак през Учителя минава тази помощ... Може помощта да е до теб и да не я забележиш, а може помагащият хабер да си няма че ти помага, дори да не те познава изобщо. Може слънцето да е изгряло, но ако кепенците са ни затворени.... ? Търсим Учителя, за да ни каже как да ги отворим... сами.

Мисъл за деня-27 май Всяко същество, което иска да придобие нещо, има възможност вече да сгреши. Тъй щото, грехът се явява от желанието на човека за придобиване. Ако се родите изново Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44

Благодаря ти, сестричке И за това също: По това разпознавам Учителя. Обаче има и случаи, когато Учителят не носи остен и юлар, но учениците си ги слагат сами, а ги приписват на Учителя и Учението, което следват.... Дъгата прекрасно го илюстрира с личен опит...

Какъв е показателят, как човек да разбере, че се кани да приложи (или го прави вече) Божественото учение с човешките си навици, да направи компромис? Човекът да бъде основата, а Божественото - градивото. Това означава ли като направи човек нещо, да не следва стриктно някакъв свой "план" за "добро развитие и резултати"? Ако този план и мерки за добро някой вземе че ги наруши и нещата се развиват не както е планирал този, който ги е посял,... да се съпротивляваме ли? Или да приемем, че това е Божественото градиво? Как се разбира дали едно общество е проникнато от Божествената Любов и Мъдрост и се изгражда органично, а не се състои само от механически натрупвания? Какво трябва да искаме

Благодаря ви приятели Въпросът ми беше провокиран от един съвет в друга тема. нещо от рода на "Опитайте се да направите така, че духовните неща да се случват и благодарение на вас." Та се замислих аз дали съм правила такива неща, които са се случили "благодарение на мен". Сега ще е фалшива скромност да кажа, че нищо не съм направила, но от друга страна ясно осъзнавам, че тези неща ако не бях ги направила аз, някой друг щеше да ги направи - така че не мога да мисля, че те са се случили "благодарение на мен". В същото време мисля как да направя нещо, което да стане "благодарение на мен"? Е, добре, аз мога да посея нещо, но без Бог няма да порасне. Да, мога да се грижа за него, но ако външните условия не са благоприятни, то няма да стане така или иначе. Ако аз съм посадила фиданката, може ли да се каже, че благодарение на мен ядем праскови? Та въпросът е благодарение на хората ли се случват духовните неща, събития, или благодарение на нещо, което е извън нас - хората?

Гордеете ли се, че сте българин/българка? Гордостта е агресивност от много висок порядък. С нищо не се гордея. Чувствам се хармонично в българската си националност, но не се смятам за нещо повече или по-малко от останалите националности. Не бих съдила за хората по националната им принадлежност Има ли според вас сериозна конспирация срещу България? Това, което човекът сам си стори, никой друг не може да му го стори. Как виждате България през 2050 г.? Мечтая си за чиста и усмихната страна (не държава - надявам се до 2050 да няма държави), която ще се е превърнала в рай за туристи и почиващи. В какъв строй ще живее България през 2050 г.? Синархия Какво може да ни обедини (нас българите)? Защо да ни обединява - мисля, че на нас ни е нужно хармонично съжителство. Общият разум и добра воля на всеки (не на всички) Кога според вас кога ще се оправим? Какво означава ще се оправим - ние се развиваме непрекъснато....

За себе си съм отговорила на този въпрос - от личния си опит За всяко едно духовно нещо, което се е случило и се случва в средата, в която се движа, като се замисля внимателно - мога да благодаря на някаква сила, която сякаш чертае пътищата, по които да мине всеки един от нас и предоставя на всеки благоприятните условия да направи нещо. Предоставя му и свободата да не го направи, но и някакъв много силен вътрешен импулс да го направи... Една от сестрите тук ни разказваше как е попаднала в курса по паневритмия, след като дълги години е била сама - случайно разглеждала хасковските сайтове и случайно попаднала на някаква невзрачна обява за курс по паневритмия - на следващия ден обявата вече я нямало, но тя успяла да си запише телефоните. Същата тази обява беше пусната от мен една вечер - и аз не знам защо, групата беше решила да не пускаме обяви в хасковските сайтове, но нещо толкова силно ме тласкаше да го направя точно преди да се отправя към спалнята, че на следващия ден не помнех нито сайта, нито данните, с които се бях регистрирала и бях забравила за обявата. На всичко отгоре се оказа, че не съм забелязала една опция, в която се определя колко време да стои обявата и съм оставила на автоматично заложеното едно денонощие. Сега не мога да си представя паневритмията без М. и нейното излъчване. Година по-късно касетофонът се повреди и М. донесе своя... Миналата седмица в уики едната от сътрудничките сподели, че когато започнала да работи над корекцията на една беседа, чак се разтреперала - имала усещането, че това е специално за нея точно сега - отговорите на въпросите, над които тя мисли от известно време насам... Аз и благодарях за работата, за помощта, а тя ми благодареше, че съм извадила тази беседа за корекция. Ние сме невероятно благодарни на нашите учителки по паневритмия и музика, а те ни благодарят за това, че сме се събрали и с толкова любов искаме да се учим заедно... Ние казваме, че без тях нямаше да има курсовете, а те ни казват, че без нас нямаше да има курсове. И все пак може би не съм на прав път на разсъждение. Може би сме длъжни да благодарим на хората, които работят, за да се случи нещо? А очакването да ти благодарят за работа, която е полезна за много хора? - какво мислите за него? Ами ако духовните неща се случат не така, както смятаме, че трябва да се случат и както сме работили за тях? Това неблагодарност ли е? Кой от нас на кого да благодари за духовните неща, което се случват?

Резултатите - може би най-трудно победимата страст по Пътя. За/от какво да съм щастлив? - един от най-коварните въпроси. Добър ли съм? - директно ни сваля назад по надолнището на изминатия вече Път - като камъка на Сизиф... Защото търкаляме камъни вместо да изкачваме себе си...

За съжаление диагнозата ми звучи много, много познато. На годините на момичето и също с две деца - лекуващият го невролог съвсем сериозно ми каза, че за него е по-добре да живее сам, колкото и тежко несправедливо спрямо него да ми се струва това. Не го послушах. Оказа се прав. Понякога си мисля, че ако навреме бях се отдалечила, може би.... но нека не се намесвам в Божията воля - така беше, така е трябвало да стане - покрай мен и децата ни научиха много важни уроци, които сега им помагат.

pass_to има право, но дори погледнато от тази страна е хубаво да го познаваме - така по-лесно ще разпознаваме и ще неутрализираме опитите да ни манипулират. Това го казвам от личен положителен опит. Днес ми се наложи да го споделям с приятелка, напатила се от агенти на мрежовия маркетинг. Аз нямам проблеми с тях, макар да се опитват редовно заради многобройните ми ежедневни контакти. И Орлин го е казал съвсем точно с едно от средствата на НЛП - метафората, макар че аз вместо меч бих използвала някои от метафорите, които съм научила от Учителя - въже или още по-силно въздействат метафорите нож и клечка кибрит.

Илиянче! Значи има и друго, Алекс. Ритането и пищенето са нормални при децата - така те проверяват стените - ако майката е достатъчно спокойно-силна, за да прибере пищящото и ритащо дете с любов и усмивка, значи тя е достатъчно силна да го защити от същия натиск отвън. Детето просто проверява къде са стените и дали ги има. И отново майките знаем, че пищенето секва все едно не го е имало в момента, в който на изгладнялото пиле му заухае на нещо вкусно или вниманието му бъде привлечено от нещо интересно у дома. Или главицата клюмва още щом помирише възглавничката си, ако умората е тази, която е част от пищенето - "спи ми се та ми се реве" тип нервност е добре известна сред невръстните палавници. Ох като си спомня на мен самата какъв проблем ми беше, чак и наказвана съм била като малка.... Ама как да се прибере човек като другите остават навън.... Общо взето трябва да се намери начин тази привлекателна дейност да изчерпи привлекателността си някак и да се усети някакъв "магнит", който го дърпа към дома. С подканяния от различен тип просто не става. За коридорите проблемът е друг, но сега нямам време.