Донка

Ами Антоне, има един закон - всеки вижда около себе си и в другите това, което носи в себе си самия - принципът на огледалото и ти със сигурност го знаеш. Та това изречение не знам как ще го приемеш и не ме интересува, защото всеки за своето си огледало носи ответ. Моето огледало в изреченото от Джул разпозна мен самата преди време - само дето аз не съдя вече себе си, не се обвинявам и не се срамувам, че съм мислила и изпитвала това. Напротив - благодарна съм, че всичко това е било и в мен и аз съм била това, благодарна съм, че съм минала през това и съм научила уроците му. Какво мисли и как се чувства Джул , не е моя работа - това е нейният си път и нейните си уроци. Кое мислене е доброто и правилното - всяко - за момента, в който човек го мисли и усеща, то е най-правилното. Сега ми мина през ум да простя на себе си за моментите, в които вътре в мен е имало някакво осъждане на нещо или някого (както може би ще се стори на някого това ми мнение). То това е пътят - ако не усетим осъждането и вината, Съдника и жертвата, как ще се научим да прощаваме и да благодарим?

Сибила, поздравления за откровения и съвсем точен анализ на проблема. Както и за това: Абсолютно съм съгласна и се опитвам да го правя непрекъснато с моите средства, в сферата на моя предмет. Първо, според мен, децата не четат, защото ние в училище ги учим на всичко друго, но не и да четат. В първи клас им засичат скорост на четене, после се проверява умението им да преразказват със "свои думи" и да запомнят наизуст детски разкази и стихотворения. И така изведнъж от тях се иска да пишат теми, но както го описа Сибила... няма да повтарям излишно. В същото време в живота на хората се налага да четат внимателно и разбират ( а много от тях и да пишат) "четива' от най-разнообразен характер - като се започне от най-обикновени отчети и инструкции и се стигне до публицистични, научно-популярни, та дори и лични мнения като тези, които всеки ден четем и пишем тук. Колко от нас умеем да се справяме с информационния поток, да намираме това, което е ценно и важно в един текст? И доколко изучаването на задължителни произведения по начина, по който се прави вече няколко поколения, помага на един нормален човек да се справя с четенето в живота? С лека ръка казваме, че хората не четат, но това не е истина - защо забравяме четенето на литература по специалността им и по време на работния им процес? Защо четене да е само четене на поезия или философия? В този ред от въпроси, според мен промяната, за която говори Сибила, би звучала като разделяне на обучението по литература на ниво "Умения за четене и писане на текстове от различен характер" - задължително за всички ученици до 12 клас и включващо всички видове текстове, с които бъдещият гражданин ще се срещне в живота. В тяхното число, естествено и художествена литература, но преди всичко до ниво литературно четене. Последното означава да учим растящите хора да разбират езика на художествената литература и да осъзнаят, че написаното от Шекспир преди 600 години всъщност е написано и за нас - хората от 21 век. Второто ниво нека да влючва и знанията по литературна история и критиката и творческо писане на литертурни анализи, критика, и художествени текстове дори. Естествено това няма да бъде за всички, а само за тези, които си носят подадине за това и сами пожелаят да се потпят в света на това изкуство. Нали по същия начин музикантите учат в музикални училища, а художниците - в художествени.

Здравей notes! А може би причината е в недостатъчното внимание към второто - прошката... Без нея няма истинска благодарност. За изкуственото, захаросаното, сладникавото - аз самата никога не съм можела да изрека дори на ум нещо, което да е по-надуто от това, което реално изпитвам. По-скоро обратното беше. И мислех точно това, което е написано в последните изречения на notes. Четях, че за да усетим истинската благодарност, нужно е да усетим истинската прошка вътре в себе си, но някак не успявах да я намеря тази прошка - имаше самосъжаление, самокритика. На другите нямаше какво да прощавам - аз си бях виновна за всичко, а да простя на себе си не знаех как - бяха ме учили точно на обратното. Научих се сама и като че ли с всеки изминат ден изгряваше слънцето и ставаше все по-светло и радостно вътре в мен. И дойде ден, в който си простих, че съм наричала думите на другите захаросани и сладникави, че съм ги смятала за изкуствени и надути. Дали наистина са били такива - боже мой, коя съм аз, та да отсъждам??? Ако човекът ги е изрекъл, каквито и да са били, той е имал нужда да ги изрече точно така, както го е направил! Ако е имал нужда да скрие от себе си нещо под тези думи, значи това е било доброто за него. Може би тези думи по някакъв странен начин го лекуват и му дават сила. А ако е обратното, ако те задълбочават болката и раната, значи не е готов да я почисти, значи има нужда от още време и от още... болка. За децата - едва ли има майка, още повече майка-герой като теб, notes, която не е изпитвала съмнения дали е достатъчно добра майка на децата си... В момента, в който успях да си простя за своите недостатъци и грешки като майка - да си простя, не да търся някакво оправдание - тогава осъзнах, че задушаващото ми чувство за непълноценност и вина са идвали от... гордостта ми. И тя е била тази, която е подпушвала и благодарността в мен. Е, защо точно гордостта - това вече умът на всеки човек трябва сам да си реши тази задачка, и да си види кога, къде и как е посадено и пораснало семето на този плевел. И да напомня, че колкото по-ниско е самочувствието на един човек, колкото повече са самообвиненията и самокритиката, толкова са по-високи стойностите на отровата гордост в подсъзнанието ни и толкова по-дълбоки са корените и.

Струва ми се, че описаните по-горе от Орлин модели са по-скоро описания на състояния, отколкото на характери. Според мен има значение как ги наричаме. Думата състояние като че ли по- точно отговаря на това (с което съм съгласна): Разсъждавам върху темата само доколкото ми позволяват личните ми наблюдения на предимно нормални здрави хора, всеки от които може да изпадне в изброените по-горе състояния и, разбира се, има вътре в себе си способностите да ги преодолее. Не вземам отношение по клинични случаи. За мен, обаче, най-съществената задача пред един човек, минаващ през някое от състоянията, или когато животът ни сложи до човек в такова състояние, е да се приближим максимално до реалните процеси, които протичат в човека (и в Човека) и които се проявяват под формата на изброените от Орлин състояния. Напълно е възможно едни и същи симптоми да бъдат предизвикани от съвсем различни комплекси от реални процеси... Макар това да изглежда подобно на мска, всъщност не е точно това - по-скоро го усещам като своеобразен код, на който Човекът в човека се опитва да се свърже с другите Човеци ...

Е и като проявяват любопитство, какво от това - просто не го задоволявам и това е. Те са свободни и в правото си да питат точно толкова колкото аз съм свободна и в правото си да не им отговарям това, което биха искали да узнаят. Стан, при мен обикновено не се засилва любопитството, а по-скоро се цупят и се отдалечават обидени. Е, и. Ако наистина са обидени - това си е техен проблем и си е тяхната собствена емоция, върната обратно в тяхното поле. Да не са ми я пращали Не се боя, че така може да ми се нарушат отношенията с тях - ако това наистина стане - добре е за мен - ще се освободя от излишно пилеене на времето.

Понякога хората проявяват прекален интерес, защото не могат да усетят мярката между интереса като оказано внимание към човека и интереса, който нарушава личното пространство на другите. Така имат чувството, че проявяват внимание и обич,близост, а другият се усеща "настъпан по аурата". Опитът ми показва, че е най-добре в такива случаи човек с усмивка да каже с две думи истината - че не е склонен да коментира това, за което го разпитват - каквото и да последва, то е по-добро от всички останали сценарии за развитие на отношенията.

туй дърво излезе от рая не да бие хората, а за да расте. Много ми хареса - с няколко думи - толкова точен образ на разликата между двата подхода към грешките.... За да не усещаме ударите на погрешките, нужно е да ги "посадим", за да растат...

Не бих могла да го кажа по-точно! Има само една подробност - да сме достатъчно смирени да оставим паневритмията да ни сложи партньора, който е най-добър за нас в момента и достатъчо будни да осъзнаем защо е избрала точно него. Имам един съвсем актуален върпос, обаче: как постъпвате, когато по един или друг начин повече от един човек проявят желание да застанат до вас?

Напоследък започвам да се улавям в "определения" за приятелство, които биха ме възмутили преди години. например: - приятел е този, който може да ми откаже без да се чувства неудобно от това, и на когото аз мога да откажа без да усещам някакви опасения или колебания в приятелството ни. - приятел ми е онзи, който не държи да съм непременно до него, за да му е радостно, но се радва, когато на мен ми е радостно без неговото присъствие. - приятел ми е този, на когото няма да му направи неприятно впечатление, че съм забравила да му кажа благодаря...

Съгласна съм с повечето от вас, приятели - с тези мнения, които по някакъв начин обясняват, но без да обвиняват и категоризират. Преди няколко минути ми хрумна, че отговорът всъщност се крие в самото заглавие Защо децата не четат произведенията от училищната програма? Защото трябва да четат произведения от задължителна училищна програма а не книги. Сега знам, че ще прозвуча еретично на колегите литератори - всъщност от първата година на своята кариера аз винаги съм им звучала така. Ами ако предоставим правото на самите ученици в екипи по двама или трима да представят на своите съученици една книга по свой начин? Ами ако това е под формата на популярна телевизионна игра, каквито им привличат вниманието? Ами ако успеем да вмъкнем в играта компютъра и интернет....? Да, говоря така, защото съм извън системата и не преподавам литература... А може би решението не може да се роди вътре в системата, докато тя се вари в собствения си сос? А защо, от друга страна всички деца трябва да четат едно и също произведение? Представяте ли си нас възрастните да ни накарат да четем едни и същи "важни книги" - да ви намирисва на една отминала епоха? И все пак децата са ни и умни, и добри - повече от нас.

Мария - София, съгласна съм с почти всичко написано по-горе. С едно малко изключение - валдорфската педагогика. Всъщност доклко добре познаваш този подход, за да го смяташ подходящ за нашето училище и деца в началото на 21 век? Това е друга тема, но все пак...

Мога да дам съвсем конкретен пример. Сътрудниците на нашите библиотеки и сайтове, които сега не биха искали спомена имената или никовете им, тихо и усърдно работят, за да може всеки, който е "доведен" до Словото, да го намери във вида, в който на него лично ще му е най-комфортно да го чете и разбира. За портала: Секцията с лекциите, която се попълва редовно (не сама) Уикибиблиотеката, която в момента се попълва и подрежда (също не сама)- Уикипедията очаква своя ред и сътрудници Секцията за теглене Книжарницата също не работят сами. Мислите за всеки ден във форума и ценните мисли на Портала се попълват също от нашите неуморни сътрудници. Благодарност на всички приятели, които дават своя принос към събирането на Мисли от Учителя по теми, Упражнения от Учителя Секциите с молитви, упражнения, музика... Благодарност и на сътрудниците от братските библиотеки, с които работим ръка за ръка. Новата библиотека Триъгълника многоезичният братството. нет сайтът на Издателство бяло братство и на Общество бяло братство Моля всички, които нямам време да напиша и да дам линк към тях да ми простят - бързам за работа - оставям това на вас, приятели! Благодаря ви на всички, че живеем и работим заедно тук! Дори и само усещането, че някой съвсем непознат е написал твоите собствени мисли и чувства, както ми писа една моя много близка приятелка наскоро, е доказателство, че Словото работи вътре в нас. А това означава, че и ние работим с Него.

Мнението на Борислав и на много мои колеги по литература отдавна ме кара да мисля над въпроса, зададен в заглавието на темата: Защо децата не четат произведенията от училищната програма? Четат ли изобщо нашите деца сега? Ако да - какво? Ако не - защо?

Не става с гонене, наказания... Негативната мотивация прави нещата още по-лоши. Има дисциплина, има учене, но не е с любов и истина. Липсата на реална мотивация е причината за всички неприятности. А тази реална мотивация ще се появи, когато детето усети, че към него се отнасят не като към "единица от бюджета на училището" и не като име и номер в списъка на една училищна единица. Това, което не позволява да се опрем на реалните познавателни мотиви, е липсата на система за съобразяване с индивидуалните особености на всяко дете. Сега училището е като една оранжерия, в която едно до друго на една и съща почва и осветеност и температура са посадени кактуси, кокичета, орхидеи, хризантеми, водни лилии... Учителите се опитват колкото им стигат силите да спасят нещо... не всички, и като се види, че няма начин, минава се на система "ден за ден" и "каквото - такова" или "с мен и без мен - все тая"....

Честит Рожден Ден, Ивета (Мона)! Благодаря за уроците, които научих откакто сме заедно тук. Светлина, мир и любов в душата и в живота ти!

Дисциплината е естествено следствие на интереса на детето към дейностите, които учителят организира в учебния час. Спомням си първия си учебен час като стажантка в университета - 10 клас (възраст - предизвикателство дори за опитни професионалисти); влизат в часа след класна по математика (математическа паралелка на елитна тогава пловдивска гимназия). След моя час имат определящ оценките им за срока час по география или нещо подобно. И аз между тези два часа - момиченце, почти колкото тях самите, се каня да ги убедя да говорят на чужд език по тема от соц тип - правилата на спора. Когато влезнаха, улових досада и отегчение в погледите им. Някои многозначително сложиха учебниците си за следващия час под тези за моя. Нямаше да имам дисциплинарни проблеми - все пак това беше елитен клас, но наистина елитен, каквито бяха на времето. Отзад седяха 20 човека, включая тяхната собствена учителка и двама инспектори, с втория влезна и директорката им, защото беше от МНП. Очакваше ме просто мълчание и отегчени "служебни" отговори, между които щяха да преговарят по география. Обаче не. След 10 минути класът сам се раздели на два отбора и започна разпалено и пълнещо душата интелигентно да спори (не на български език) за достойнствата и недостатъците на класическата и поп-музката. През 1980 г. това беше много сериозна тема за спор. Нямах проблеми с дисциплината, макар да не беше стерилна тишина, а по-скоро шумен и развълнуван час. Забравиха за учебниците за следващия час, за задачите от класната, които вече тайно бяха започнали да си решават под чиновете. Когато чуха звънеца за края на часа, се раздаде единодушен недоволен възглас - "искаме да дойдете и следващия час!". Знаеха, че няма да стане, но все пак... Обаче класът беше сравнително еднороден като интереси и ниво на подготовка - докато подбирах темата, по която се надявах да направя разговорното упражнение, внимателно проучих с кого ще си имам работа. Тъжно беше после, когато влизах и в класове, за които писах по-горе. Много ми се искаше и знаех как да науча неграмотните и да им вдъхна кураж и любов към езика, но как да го направя, като през същия този час на предния чин седяха деца, за които в урока нямаше непознати думи и ме гледаха в очите и в устата, за да научат нещо повече от това и ме посрещаха на вратата с молба да им помогна да запишат и разберат текста на новата песен на Абба или Фреди или М. Джексън? Е, много ясно, че докато се занимавах с едните, другите не можеха да седят като мумии, каквато и задача да съм им поставила... И стигах до компромиси, които не искам да си спомням... Сега, в школата не е така. Но сега аз определям кой с кого и какво и как точно да учи.

Благодаря!

В системата ни детето няма свобода - а съвременните деца я имат извън училище. Много често чувам: "В училище си губя времето да слушам неща, които вече знам." Това е от деца, които са доста по-напред от т.нар. "средно равнище". Други - обратно - споделят "Нищо не разбирам, когато ми обясняват в училище - сигурно съм глупава." Събирането на децата в постоянни по състав групи по всички предмети, без да се вземат предвид индивидуалните им качества и текущото им развитие срива усилията и на добрите учители, и на самите ученици. Как да работи колега по чужд език в клас, в който 5 човека знаят по 20 думи, 10 - са на средно ниво, а останалите 10 могат да вземат изпита за следващия или по-следващия клас без усилие? Как да работи учител по физкултура в паралелка, в която има 8 активни спортисти, 10 "средни" и 9 затлъстели и обездвижени деца?

За когото и каквото мислиш - той и това ще е в живота ви. Ти сам се превръщаш в роб на този, с когото се сравняваш или искаш да те сравняват. Животът на човека, когото обичаме, е негов личен и неприкосновен - както и нашия личен живот. Вместо да тровиш живота и на двама ви с измислени филми от миналото и бъдещето, защото просто не се наслаждавате двамата на всяка минута прекарана заедно СЕГА?

А може би безлюбието се маскира с любов, защото много му се иска да бъде наистина такова, а не може - нещо му пречи или нещо още му липсва? Може би маскировката е просто молба за помощ да почисти затлачения извор или да го открие в пустинята на живота си?

За сдружение Слънчогледи и лагерите (страницата на сдружението е създадена от едно от децата, участвали в лагерите) Поздравления и благодарности към педагозите от сдружението за всеотдайността и професионализма

Всъщност това си е мое лично мнение, може би типично в стила на учител - филолог, но инак как щеше да личи, че това съм си го писала аз и съвсем искрено. То не е само това - прочетох няколко пъи есето, за да намеря къде точно се развива идеята за усилването на нещото, с което се бори човек, но.... го намерих няколко мнения по-долу, в опита, споделен от Розалина. Опитах се да намеря и развита идеята за борбата, но тя беше по-скоро под-под идея, нещо като пресупозиция presupposition на основната идея на есето. Ако това беше есе, написано за проверка на уменията за излагане на някаква теза, първата и основна забележка в рецензията му би била - "няма съответствие между заглавието и изложението". Ако бях редактор на това есе, бих му сложила малко-по-различно заглавие, например: Пътят към ЛЮБОВТА е единството или Това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си Прощавай и обичай, за да променяш себе си и целия свят Има и други варианти, разбира се - по-горните са взети от самия текст. Сега за това доколко един текст може да ни промени толкова силно и толкова бързо. Ами не би трябвало. На това разчитат техники, които влизат в подсъзнанието на човека, за да спечелят клиенти, които не мислят много много и купуват това, което им се предлага.... Истинската промяна, както е споменато и в есето, е тази, която всеки постига сам и свободно, без внушения отвън, без някакви правила, без следване на съвети, без посочване на недостатъците на стария начин на мислене. Жената го казва това, но всъщност отново съветва, отново налага някакъв модел на постигане на единство и го сравнява с модела на мислене на сънуващия - нейния. Просто аз, който съм се мислел за духовен учител на другите, си намирам по-добър от мен такъв. Може и да развалих омаята от това есе, простете ми, обичам ви и есето го обичам - това, което написах по-горе не ми попречи да го обичам нито за миг. Всъщност успях да го заобичам точно защото осъзнах всичко, което написах...

Винаги влюбена в Красотата и Живота!

СДРУЖЕНИЕ „СЛЪНЧОГЛЕДИ” ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА ЛЕТЕН ДЕТСКИ ЛАГЕР „МАГИЯТА НА СТРАНДЖА” Лагерът ще се проведе в периода 23-30 юли 2011 г. Цена: 220 лв. В цената е включено: вегетарианска храна и нощувка за 7 пълни дни в почивна база „Селекта”, всички такси и разходи, които са посочени в програмата, качествени летни шапки с логото на Сдружението, както и закупуване на следобедна закуска. В цената не са включени пътните до почивна база „Селекта” и обратно. За повече информация: Бургас: 08888 65418; e-mail: geotoni@abv.bg; София: 0887745457; e-mail: emiliavi@abv.bg; Почивна база „Селекта” Парк „Росенец” се намира на 15 км. южно от град Бургас и на 12 км. от древния град Созопол в живописен и екологично чист район с богата и уникална растителност, сред която преобладават борови дървета на площ около 55 хектара. На територията на парка има множество туристически комплекси и възможности за пешеходни разходки, пикник сред природата и много забавления. Плажната ивица е с дължина 2 километра и широчина 20-30 метра, с дребен златист пясък. По неповторим начин тук се съчетават мириса на морето с чистия планински въздух. Това са предимствата, които нареждат почивна база „Селекта” сред едно от най-предпочитаните места за отдих, празненстава, провеждане на семинири както през лятото, така и през зимата. Базата разполага със самостоятелна плажна ивица, тенис корт, тенис маса, ресторант, невероятна панорама и отлични условия за спорт. На 1800 м. навътре в морето се намира бившия остров „Болшевик”, а сега преименуван в „Света Анастасия”, до който се провеждат екскурзии с лодка и посещение на манастира. Селекта - парк Росенец І ден – 23.07.2011 год. /събота/ 12:00 часа – среща на изхода на гр. Бургас по посока Варна – бензиностанция Лукойл; 12:30 часа – отпътуване до местността на битката на при р. Ахелой водена от цар Симеон І на 20 август 917 г.; 13:00-14:00 часа – обяд /сандвичи/; 14:00-16:30 часа – посещение на гр. Несебър: Архитектурно-исторически резерват /печат/; 16:30-17:00 часа – разглеждане на курорт Слънчев бряг; 17:00 часа – отпътуване към вила „Селекта”; 18:00-19:00 часа – настаняване; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30 -21:30 часа – инструктажи, формиране на групи, лагерен съвет; 21:30-22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; ІІ ден – 24.07.2011 год. /неделя/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 8:30-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – музика; 13:00-13:30 часа – обяд; 13:30-14:30 часа – отдих; 14:30- 17:00 часа – разходка с лодка до о-в Света Анастасия (Болшевик); рисуване на открито; 17:00-18:30 часа – спорт; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – работа по групи; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; ІІІ ден – 25.07.2011 год. /понеделник/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 8:30-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – музика; 13:00-13:30 часа – обяд; 13:30-14:30 часа – отдих 14:30- 18:30 часа – поход до вр. Бакърлъка; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – клуб „Дебати” /за деца над 10 год./ и „Активно слушане” /за деца от 6-10 год./; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; ІV ден – 26.07.2011 год. /вторник/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 9:00-17:30 часа – целодневен поход до вр. Исперец; 17:30-19:00 часа - спорт 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – работа по групи; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; V ден – 27.07.2011 год. /сряда/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 8:30-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – музика; 13:00-13:30 часа – обяд; 14:00- 18:30 часа – посещение на природен резерват „Ропотамо”: „Аркутино” с водните лилии; най-високата дюна на Балканския полуостров; разходка с лодка по р. Ропотамо; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – работа по групи; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; VІ ден – 28.07.2011 год. /четвъртък/ 5:20 часа – ставане от сън; 6:00 часа - посрещане на изплуващото от морето слънце; 6:00 часа-7:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 7:30-8:00 часа – закуска; 8:30-17:00 часа – посещение на Созопол – Археологически музей /печат, беседа/; с. Резово, с. Българи, гр. Малко Търново – исторически музей /печат, беседа/, с. Бръшлян; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – игра „Какво, къде, кога”; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; VІІ ден – 29.07.2011 год. /петък/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 8:30-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – музика; 13:00-13:30 часа – обяд 13:30-14:30 часа – отдих 14:30- 16:30 часа – игра „В търсене на съкровището”; 16:30-19:00 часа – подготовка за вечерта на Нептун и лагерния огън; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-22:30 часа – вечер на Нептун и лагерен огън на плажа; 22:30 – 23:00 часа – подготовка за сън; 23:00 часа – сън; VІІІ ден – 30.07.2011 год. /събота/ 7:00 часа – ставане от сън; 7:30 -8:30 часа – гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – закуска 9:00-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – лагерен съвет; 13:00-13:30 часа – обяд; 13:30 – отпътуване;