Донка

Не споделям мераците да подражаваме на индийските курсове. най-малкото защото един ден интелигентните и сензитивни творчески личности като Ина, ще видят в Учението това, което тя е видяла в онзи семинар. А Учението, което споделяме тук е не просто повече, то е качествено различно. Може и да прозвуча ригидно и не знам още как, но личното ми мнение е, че Учението на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно (или обратно) е свято място, до което човек сам трябва да намери Пътя си в своя си собствен личен свят. Всяка поредна братска среща за пореден път ме е убеждавала, че истинското Учение всъщност се проявява в контакта между всяка душа. Нищо лошо няма в масовите събирания - нека не бъда разбирана погрешно. Но и там истинската връзка е отново между всяка от душите. Както е тук - в Портала. Както беше на срещата в Трещеник. Ние бяхме заедно, но всъщност аз бях насаме с всеки от хората - души, дошли там. И това ми беше Големият урок, който си съхраних от там и за който съм благодарна на всички, които бяха и които не успяха. Учението не живее в групата - то само проявява външни белези там. А живее и се въплътява по уникален начин във всяка отделна душа, докоснала се вече или още вървяща по пътя си към него.

1. Апокалипсис произлиза от Αποκάλυψις - „разкриване“, „смъкване на завеса“, „откровение". Защо под него разбираме предупреждение за бедствия? - Защото все на някой му се разкрива при смъкването на завесата на лъжливите ценности какви ще бъдат последствията от неразумната човешка воля. Не че не знаем за гравитацията и не че не сме си трошили костите, но все скачаме от високото със самочувствието, че този път ще ни се размине тупването на земята. После плачем и обявяваме строшените кокали за Божия зла воля. Ако откровено кажеш на човека, който за опит се кани да скочи от високо какво ще му се случи там долу, и той въпреки това скочи, значи болката от удара му е нужна като безценно лекарство. И аз съм гълтала такова. Горчиво като отрова, но те променя завинаги. Войните в началото на 20 век създадоха света какъвто го познаваме днес. Ако не бяха те и поуките от тях, можеше вече да ни няма на тази планета. "В разговорния език, поради съдържанието на най-известния апокалипсис в Библията — този на Йоан, думата се използва като синоним на „свършека на света“." - Да, за да поникне новото жито, старото трябва да се ожъне и изоре нивата. Няма друг начин.

1. Жените, които обичат себе си и се наслаждават на женствеността си не пишат във форуми, в които пишат недоволни жени. Обратното наблюдаваме в момента, но си остава единичен случай. Ние - жените, които уважаваме и обичаме еднакво и себе си - съществата от Венера, и нашите братчета от Марс, обикновено се усещаме и се събираме във форум като този. 2. Аз съм износила и родила и отгледала две деца - вече мъж и жена. Износването и раждането и отглеждането не е лесно, но това са най-щастливите и красивите моменти в женския живот. Ако една жена се страхува от тях, по-добре е да не влиза в тази игра - в този живот явно и е дадена задача да износи, роди и отгледа самата себе си. 3. Оргазмите не зависят от възрастта, а както сполучливо се изразиха някои колеги от темата - от това, което се намира между ушите. Не познавам завистта като усещане. Тя се ражда там, където онова между ушите още има да зрее...

Нормално е за депресивно състояние. Не е нормално за здрав човек. Какво означава "любовта не е за него, не я е заслужил, не е дозрял"? Тя любовта е навсякъде в нас и около нас и то постоянно. Обаче дали човекът я "отчита" като любов? Или високомерно поставя някаква мярка - това е любов - това не е. Аз искам ето такава "истинска" любов, обаче не ми се дава! Защо? И започват обяснения, обвинения, самосъжаления, чумерене... Колко е тъмно - казва човекът, обаче в същоо време не признава, че сам е затворил кепенците, защото не иска точно това слънце и точно тази светлина, която е навън в света му. Иска някаква друга - която той си е избрал. Какво значи не вижда перспективи в бъдещето? - Хайде да си кажем истината - не вижда в бъдещето как ще стане това, което той иска да стане. И понеже на очите му са очилата на "искам", не може да види "може". Какво значи да се подценява? Какво значи да не вижда смисъл в собственото си съществуване? На времето смятах себеподценяването за благородно недоволство от себе си и скромност. Заблуда. Себеподценяването е признак на свръхагресия към създаденото от Бог. За да подценявам нещо значи аз съм сложила моите мерки като решаващи над тези на Вселената. АЗ съм този, които определя кое е ценно и кое не е. И както казва Учителя в една беседа - сега ще цитирам по памет - Когато човек помоли Бог за съвет и помощ, той му ги дава. Когато човекът реши, че знае и може сам да дели кое е ценно, важно, добро и кое не е, Бог се птдръпва от него настрани, за да не му пречи и само го наблюдва как си сърба собствената попара. Смисъл на всяко съществуване има вложен огромен в момента, в който това съществуване се заражда тук на земята. От чвека зависи дали ще го определи и наложи,или ще се опитва да го открива и следва през целия си живот, всеки миг... до последния си дъх тук, в този свят.

Честит Рожден Ден Светла! От целия екип на сайта С благодарност за мира и радостта които излъчваш и с които заразяваш хората около себе си! С пожелания Бог да те засипва с малките радости на Живота така, както Слънцето ни обсипва с лъчите си сутрин!

Лъчезарна! Розалина - огромно благодаря за това, че ме провокирахте да я отворя още веднъж. Как съм го пропуснала първия! Винаги ме е смущавал леко този стих „И не въведи нас в изкушение“ . Сега си намерих потвърждението и решението. Няма как Бог да ни въвежда в изкушение - ние сме тези, които си го създаваме и се поддаваме на него. Давай ни знания и мъдрост, да не би съссвоите глупости ние да попаднем в изкушение и да страдаме.

Ох, това с границите... толкова е хлъзгаво и толкова опасно. От друга страна не може без тях. Според моя личен опит границата минава през сърцето, не през ума ни. Ако изгубя усещането за радост-благодарност и то се смени с нещо негативно , някакво съжаление, недоволство и такива подобни, значи вътре в себе си съм прекосила границата и трябва да разбера какво е причинило отклонението. За това дали и как другите прекосяват границата - кои сме ние да отрежем кое е зло и кое добро. Колкото пъти съм опитвала, поуката е била изчервяваща. Ето, майка ми смята, че лъжата за добро е добро нещо щом е за добро. Е, аз се съпротивлявах доста време и накрая спрях. Нали аз не лъжа за добро - тя не е дете, щом е решила така, нека си лъже. Обаче аз вече никога на нищо не и вярвам. С най-искрена любов към нея просто проверявам каквото се опитва да ме убеди. Така няма опасност да остана излъгана аз - т.е. нямам негативните усещания, че съм излъгана или близък човек ме е въвлякъл без мое знание в лъжа. Е, тя се чувства доста сконфузена като разбере, че съм усетила лъжата, но не съм се хванала и не съм си направила труда да го вдигна на проблем. Все по-рядко ме въвлича в "добра лъжа" като знае, че все едно накрая ще извадя всичко наяве и голям смях ще падне у дома като я хванем в крачка. Сега я прегръщам и и казвам - "споко майче - лъжи си на воля, няма страшно, все едно не ти вярвам и винаги проверявам кое е вярно, а кое не"

Добър въпрос, Дианче! И аз доста съм мислила над това. Не бих казала, че пораждам някаква сила. Идва ми на ум сега сравнение с растение - у всеки от нас има семенце от Силата, което е посято при оформянето ни като човек в този живот и в това място-време. Това семенце до известно време покълва и пуска първите си листенца по Божия Сила. Обаче насетне какво ще порасне и дали ще залинее, дали ще върви право, здраво и ще дава плодовете, които е заложено в него да даде или ще се изроди в бурен - това вече зависи от човека, в когото е посято семенцето. За това семенце Бог е дал достатъчно и светлина и всякакви условия, които са му нужни, но ако човекът си го държи на тъмно и в малка саксийка или ако забрави за своето семе, опитвайки се да открадне от плодовете на чуждите, силата вътре в нас не ще се възползва от изобилието на условията около нас. Тъй че , струва ми се не става дума за черпен на енергия и сила , а по-скоро за разумното и използване - всеки по своя начин - земните типове, по земен, въздушните - по въздушен, водните по воден, огнените - по огнен. Затова сме различни, за всеки да има достатъчно,преизобилно сила. А за мен един друг въпрос има важен - в един момент, когато силата вътре в нас вече се усеща, то все повече започват да се надигат и изкушенията, които тя носи. Затова подкрепих Станимир за дисциплината. Колкото повече вътрешна сила усещаме, толкова поече назрява точно проблемът с разумното и, мъдро прилагане. Защото едно е да ходиш на два крака покрай силна река - друго е да си на каяк вътре в течението.

За мен дисциплината означава точно това - всеки момент да осъзнавам, че съм песъчинка и да укротявам желанието си да плувам срещу течението - т.е. дисциплината на желанията да вървят по Пътя, а не да се мъча да накарам Пътя да върви в посоката на моите желания. И не е чак толкова лесно да се постигне, но наистина възраства психичната (вътрешната) сила. Все пак, макар и да се движим по течението, то не е просто да се оставим на него лениво, а да плуваме в същата посока.

НАРЯД ЗА 12.07.2011, Петровден (стар стил) 1. Аум - инструментал - вокал 2. Ще се развеселя - вокал 3. Пътят на Живота 4. Той иде - вокал 5. Псалом 133 6. Прочит на Евангелията: Матей, 12 глава Марко, 11: 24–26 Лука, 12: 8–10 Йоан, 16: 12–15 7. Беседа „Двигатели в живота“, 12 юли 1938 г., от „Лъчи на живота“, изд. „Бяло Братство“, 2010 г. 8. Духът Божи - вокал - инструментал+текст 9.Молитва за плодовете на Духа 10.Мога да любя - вокал 11. Заповедта на Учителя 12.О, Учителю благати - вокал 13.Господнята молитва 14. Формулата на Братството - Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. (три пъти) източник

Любов, Красота, Мир, Радост, сестричке! Благодаря ти със всичката си душа.

Може би ще прозвучи странно, но в тон със Слънчева: - споделям от личен опит - за мен тази сила се оказа точно тази благодарност, основана на вярата, че всичко е за мое добро. Обаче за една Дева това е доста трудно за реализиране. И тогава реших, че каквото и да се случи, ще казвам "Благодаря на Вселената!" Тогава още Бог и Христос не бяха това, което сега са за мен, а не можех само така формално да Ги споменавам. Вселената ми се струваше по-разбираема. Но тази вяра и тази мисъл бяха само семето, посято в нивата на моята душа, ум, сърце и воля. Оттук започваше сериозна работа по отглеждането и. защото една дева не се връзва просто на думи - ние искаме да постигнем нещата с ума си, с логиката си, да ги видим, да ги пипнем - май Тома Неверник е бил Дева. И така аз трябваше след всяко благодаря да приема предизвикателството и да докажа "теоремата" - т.е. "Че е за мое добро за мое е , но сега трябва да открия защо". Колкото по-абсурдо изглеждаше твърдението, толкова повече хъс имах за "разбиване" на задачата. И я разбивах. И силата укрепваше...

А защо ми се струва, че волята Божия е била в твоя искрен порив, а се е изпълнила волята на хората, които са те спрели....

Няма да цитирам умишлено думите, които ме провокираха да напиша това... В нашия форум има място за всички - ние не делим хората на "духовни" и "пропаднали". Не им слагаме етикети... нито градим отношението си към тях по външния им вид,по интелектуалния им потенциал, по избора, който са направили в живота си или по ценностната им система... Каква синхроничност наистина с Неделната ни беседа от вчера! Сякаш Учителя е знаел какво ще се изрече и изпише тук днес

А за мен истинска е всяка история, в която разказващият я вярва искрено. А дали реално това се е случило, вече няма значение. Мило момиче, винаги можеш да си смениш ника и да запазиш профила си - това само като информация. Ти ще си решиш кога е настанало времето и с какво да го смениш - много от хората дори в модераторския и в екипа на сътрудниците направиха това. Но не те съветвам да го правиш, ако все още смяташ, че си болна за любов. Никът ти разказва за това, което сега е вътре в теб, а осъзнаването му само вече е огромен прогрес. Доколкото разбирам, твоят проблем не е липсата на любов, а недостатъчна вяра в своите собствени сили и способности. Също твърде високи изисквания към стандарта на живот, който смяташ за нормален и желан. Ако няма деца, за които да са необходими допълнителни средства, то всеки един от нас има способностите и силите да живее самостоятелно и свободно. И когато се научи да живее така, го спохожда истинската любов. Докато не се научи да лети сам, седи в клетката, за да бъде хранен. Въпрос на избор - дали на човек му е по-добре да бъде в клетка, но с осигурен от друг живот. Или свободен, но сам да си осигури нуждите. И ти си свободна да избираш. Ето това се случва с теб - ти си на кръстопът, ти имаш свободната воля да избереш своя живот и... да поемеш последствията от избора си.

Вие имате ли лични опитности в този смисъл - вълка и агнето да са "пасли заедно трева"? Преди доста години колега дойде доста агресивно настроен към мен - сега осъзнавам, че той е бил просто разтревожен от конкуренцията ми - и ми държа повишен тон. Тогава се чувствах като агне, което е заплашено от вълк. Още повече, че той наистина имаше доста по-сериозни активи от мен. Аз едва започвах. А дали тогава той мен не е възприемал като вълка, който ще му отнеме част от жизнено важната територия за изхранване? Е, накрая стана това, което му казах тогава - той пасеше един вид трева, аз друг - имаше и за дама ни достатъчно, че и излишък. Това с любвеобвилността на "бедните", на недостойните за нашите мерки - дали има човек, който не е минал през усещането на досада, а в същото време на трепетно очакване същата любвеобвилност да прояви към нас друг - според нас "достоен' и най-вече желан...

Бог не наказва, мила - това са ни го втълпили, за да ни обсебят свободата. Бог само обича, и се грижи, и оставя свободен да се учи човек. така че ако се чувстваш наказана, то това не е от Бог - от нещо вътре в теб самата е. прилича малко на контролните работи в училище - те изглеждат като наказание, но всъщност са проверка какво вече е усвоено и какво иска още упражнения.

Поздравявам те за искреността, мило момиче! В живота няма виновни и прави - просто всеки си има своя път. Ако съпругът ти не иска интимни отношения с теб, това е неговият път, какъвто и да е той - негов си е, и уроците са си негови. Ако на теб ти е спокойно и щастливо с него и без интимност, ако сте приятели, ако ти не чувстваш нужда от интимен живот и твоето отношение (искрено - не внушено от някого като доброто поведение на доброто момиче)- значи пътищата ви се вият един до друг и вие имате нужда един от друг. Ако, обаче не е така - ако ти се усещаш в дискомфорт и недостатък до него - значи се опитваш да вървиш някъде по тревата между твоя и неговия път, защото те бавно и сигурно се разделят. Просто ти имаш нужда от едни уроци, той от други. И няма лошо нито в неговите, нито в твоите - или както казва един мой добър приятел - "да сме свързани, но да не сме обвързани". А ние имаме една доста добре разработена тема и за изневярата...

Поучаваше ги

Здравей мила сестричке! Не искам да се обръщам към теб с псевдонима ти, защото един ден ще го смениш с друг и то тук, в нашия форум. Духовното в твоя случай виждам в това, което подчертах - че съм болна за Любов. Та, духовното според мен, се състои в това, че един ден и ти като почти всички нас, пишещите тук, ще осъзнаеш, че ако една любов е свързана с болест, няма значение как - с присъствието или с отсъствието си - това не се нарича любов, още по-малко се пише с главна буква. Това е някаква зависимост. Когато осъзнаеш това, и ти като нас ще си намериш своя път и той ще те води към любовта, която дава само радост, щастие, здраве. Това е Любовта. А през това време ние ще се учим на тази любов заедно с теб и от теб. На какво ще се научиш ти тук, това вече само от теб се зависи. Добре дошла!

източник

А според мен си е съвсем точно казано. Ако обявят цена, то това ще означава, че човекът се превръща в купувач и този, който приготвя храната за гостите си - продавач. Не вярвам нито домакините, нито гостите да харесат тези роли. В същото време разбираемо е, че домакините не бих могли да поемат разходите на всички, а и гостите съвсем не биха искали да им лежат на гърба ей така безгрижно. Аз съм изпитвала подобно неудобство на едно братско събиране, давайки си сметка колко струва храната, с която ни посрещнаха гостоприемните домакини - пенсионери. Опитвах се да помогна за сервирането, носенето, почистването, но си остана усещането, че съм натежала на бюджета им, макар, че те явно си го бяха "отчели" като дар за Бог. Искаше ми се някак и аз да направя някакъв дар....

Пети Международен Събор на Тринога, Перма Фемили, М.И.Р., Слънце - Луна и клуб Юнеко в София и с. Желен 1. В София, на 8.07., от 16 до 20 часа, в Софийския Университет, зала 2, северното крило, вляво, ще има представяне на идеи – екологични, природномедицински, педагогически, бизнес за устойчиво развитие и др., с участието на гости от страната и чужбина и на журналисти. То ще завърши с Кръгла маса по представените актуални въпроси. Вход свободен. (Все още има възможност за по-разширено участие, а не само като гости, и на други организации, моля да ни се обадите обаче предварително!) 2. От 09 до 17.07. вкл., в махала Черни камик, с. Желен (близо до Своге), ще се проведе 9-дневен събор, посветен на актуални теми: екоземеделие и опазване на околната среда, природна медицина и профилактика, по-адекватни форми на образование, възпитание и общуване и различни видове изкуство. Основни инициатори са сдружение "Тринога", М.И.Р. и "Перма фемили", като се очаква подкрепа от страна на местното кметство и организации с отношение към споменатата проблематика, както и участие на екоактивисти, селски стопани, педагози, психолози, натуропати, музиканти и т.н. от цялата страна и от други държави. Всеки ще може да участва безплатно - през цялото време или през част от него. Основната форма за пренощуване ще е палатков лагер (само на установените места; молбата ни е да не се газят ливадите, стопаните ги пазят за косене!!!). Възможно е след предварителна заявка да се осигури преспиване в къща или фургон, срещу дарение от 3 до 7 лв. За всички ще бъде осигурена растително-млечна храна, срещу дарение от 1,50 лв. на ядене. Акценти в програмата: – Запознаване с дейността на „Тринога”, „М.И.Р.”, "Перма фемили", „Слънце-Луна” и други сходни инициативи; – Практически обучения в екологични форми на земеделието, подхранване на растенията, събиране на сено, отглеждане на коне и др. – Филип Кирилов; - Дострояване на автентична пещ за домашен хляб от екипа на „Слънце-Луна” и доброволци; - Разпознаване и правилна употреба на диворастящи лечебни растения; социалнозначими заболявания и тяхната профилактика и лечение с природни средства – д-р Пашкулев; - Важни въпроси на оцеляването – поведение при трудности в планините, земетресения, спасителни акции, възли и т.н.; - Кратки семинари, демонстрации и събеседвания по други важни за човека, обществото и природата въпроси; - Културна програма (включително спонтанна изява на скрити таланти!). Програмата ще бъде доуточнявана в течение на събора. Транспортният достъп до Черни камик е до центъра на с. Желен с кола или до гара Церово с влак (вж. картата) после по черен път; ако идвате за пръв път, може ни да се обадите за повече разяснения. Всички желаещи да сътрудничат в организацията и провеждането на мероприятието са добре дошли! Основни изисквания са съблюдаване на установения ред, опазване на природните богатства и... дух на ентусиазъм и споделяне! За повече инфо - тел. 0885 050565 и 0888 214483; www.trinoga.org; www.mirbg.info; www.permafamily.com; www.sunmoon.bg; www.uneco.info.

Струвало ми се е, че когато човек не успява нещо интересно да намери вътре в себе си, започва да го търси в хората около себе си. Обаче и в тях търси само повърхността и затова му стават безинтересни бързо, после търси нови и така... Форумите са благодатно място за такова сърфиране. Но от друга страна, когато човек осъзнае, че всеки срещнат всъщност е образ на част от него самия, общуването става истински пълноценно. Когато съм попадала на подобни любопитковци, ми е ставало смешно - приличат ми на малки деца, които горят от желание да разберат какво им в чекмеджето и настървено вадят всеки предмет, разгл;еждат го няколко секунди и го хвърлят зад себе си, така докато не изпразнят шкафа и доволни въздъхват, настанени сред купчината и готови за нови открития... Да си призная още усещам понякога това дете вътре в себе си и от време на време го оставям да рови...

А за мен и двете сте били и ще си останете винаги живи и красиви!